/проповед/
Днес ще
разгледаме част от Матей 14 гл. и ще видим как Библията ни съветва да
откликваме, когато чуем Бог да ни говори да направим нещо конкретно в нашия
християнски живот.
Не знам дали Бог ви е говорил и
дали вие сте чували Божия глас. Някой е казал, „Много хора чуват гласове,
когато до тях или в стаята няма никого. Някои от тях ги наричат луди, затварят
ги в стая, където цял ден те се взират в стените. Други се наричат писатели и
правят общо взето същото нещо.“
Но сега
не говоря за такива гласове, а за Божия глас. Не е задължително Бог да ни
говори с физически глас. Неговият глас често е тих и нежен. Въпросът е не само
дали ще го чуем, но как ще реагираме. Особено когато Той ни призовава към нещо
конкретно.
За да
разберем това, ще разгледаме чудото на Исус с двете риби и петте хляба. Ще
видим как Той беше изпълнен със състрадание към хората и как призова учениците
да направят нещо по въпроса. Ще разгледаме три принципа, които са важни, когато
Бог ни говори да направим нещо конкретно.
1.
Исус имаше състрадание към
хората.
Матей
14:13 „И Исус, като чу това, оттегли се оттам с ладия на уединено място насаме;
а народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.
Исус е зает
да проповядва и да поучава хората. Той чува за смъртта на Йоан Кръстител и че
слуха за Него е достигнал до Ирод, и Ирод го мисли за възкръсналия Йоан. Затова
Исус се оттегля на уединено място – не поради страх от Ирод, а защото времето
Му още не е дошло. Което ни показва, че можем да избягваме опасности,
ако можем да го правим без да предаваме истината.
Тук
разбираме също, че е добре, когато сме натоварени с работа и в служение, да
имаме тихо време с Господа. Добре е да можем да се оттеглим и да отидем
на уединено място за ден-два. Но ако няма такава възможност, можем всеки ден да
имаме тихо време със Словото и в молитва. Най-добре е това да е сутринта, преди
работния ден да е започнал, когато децата още спят и вкъщи е тихо.
Много преди
изобретяването на мобилните телефони един английски проповедник посетил
Америка. По онова време на улицата имало телефонни будки с телефонен указател –
книга, в която можело да се намерят по азбучен ред всички телефони.
Проповедникът
искал да се обади на приятел, но тъй като започвало да се смрачава, му било
трудно да намери номера. В будката имало лампа, но не знаел откъде да я включи.
Докато се взирал в книгата в сумрака, един пешеходец забелязал как се мъчи и
казал, „Сър, ако искате да включите лампата, трябва да затворите вратата.“
За
удивление на госта, когато затворил вратата, будката се изпълнила със светлина.
Той намерил номера и осъществил обаждането.
По
същия начин, когато се оттеглим да се молим в тихо място, ние трябва да се
затворим за заетостта на света и да отворим сърцето си за Бога. И тогава нашият
мрачен свят на разочарования и изпитания ще бъде осветен. Ще влезем в общение с
Бога, ще усетим Неговото присъствие и ще получим увереност, че Той ще снабди
всичките ни нужди.
Нужно е
да избягаме от тълпите. В нашия текст виждаме, че Исус се оттегли с ладия, за
да избяга от тълпите, но те го последваха пеша. И когато Исус стигна до брега,
хората вече го чакаха отсреща.
Матей 14:14 „И Той, като излезе,
видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.“
Исус нямаше
много време за почивка! Исус слиза от лодката, оставя всичко друго и започва да
служи на нуждите на хората. Защо? Защото, казва Матей, той „се смили над тях“.
Думата
на гръцки за „смили се“ е еспладиниски и означава „изпитвам
състрадание“, „състрадавам“ на някого.
Ако ти
още не си повярвал в Бога, вероятно си мислиш, че ако изобщо има Бог, Той не се
интересува от теб. Или може би се надяваш, че Бог съществува, но мислиш че ти е
сърдит, защото си имал трудна съдба. Убеден си, че Бог те наказва за нещо.
Истината
е, че Бог те обича и Той изпитва състрадание към теб. В паралелния пасаж
в Марк се казва,
Марк 6:34 „И като излезе Исус
видя много народ, и смили се за тях, понеже бяха като овце, които нямаха
пастир.“
Бог изпитва
състрадание към теб. Той вижда, че си като овца, която се нуждае от пастир и
иска да стане Твой Пастир.
Може би
най-известният псалм, Псалм 23, говори за Бог като Пастир, който го завежда при
зелени пасбища и снабдява всичките му нужди. И точно това прави Исус тук за
народа в Матей 14. Той изпитва състрадание към тях, напътства ги, поучава ги, кара
ги да седнат на тревата и снабдява нуждите им.
Ако си
като овца без пастир, знай че Бог състрадава за теб и ти предлага да стане твой
Пастир. А ако вече Го следваш като Пастир на твоя живот, учиш ли се от него? Изпитваш ли състрадание към хората в
нужда? Прекарваш ли тихо време с Бога? Бог често ни говори тогава за нуждите на
хората и влага състрадание в сърцето ни.
Когато
преди месец имахме специална молитва за Украйна, две от украинките след това ми
благодариха и в тяхната благодарност ми се запечата една дума. Те бяха
впечатлени от нашето състрадание към тях. Състраданието прави впечатление!
Защо? Защото когато Бог влага състрадание у нас към някого, то сочи към Неговия
източник, Бога. Бог е Бог на състраданието. Нашето състрадание към другите прославя
Него!
Когато
почувстваш състрадание и изгарящо желание да промениш някаква ситуация, това
може би означава, че Бог иска да направиш нещо по въпроса.
2.
Дай на Исус това, което имаш.
Когато
Бог призовава, Той дава сили. Втората най-голяма заповед е „да възлюбиш ближния
си както себе си“. Следователно, когато Бог иска да направиш нещо, най-вероятно
то е свързано с удовлетворяването на нечия нужда.
Матей
14:15 „А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено
и времето е вече напреднало: разпусни народа да отидат по селата да си купят
храна.“
Исус
беше поучавал известно време и беше превалило пладне. Денят на евреите е бил
разделен на два вечера – единият късен
следобед, когато слънцето започне да слиза на небесвода, и втори, при
свечеряване. Тук става въпрос за първия случай, защото виждаме че свечеряването
настъпва по-късно, в ст. 23. Затова учениците искат Исус да разпусне хората да
отидат да си купят храна, докато е още ден.
Учениците
си даваха сметка, че хората се нуждаят да ядат, но не разбираха Божия план в
това.
За да видим какво Бог иска от
нас, първо е нужно да се съсредоточим на задачата, не на пречките.
Матей
14:16-17 „А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат. А те Му
казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.“
Учениците
на Исус видяха нуждата. И те попитаха Исус какво да правят и Той им каза, „Вие
се погрижете за това. Дайте им да ядат.“ И вместо да кажат, „Добре, покажи ни
как да го направим“, учениците започнаха да възразяват: „Не можем да ги
нахраним! Имаме само 5 хлебчета и две рибки! Как можем да нахраним толкова
много хора с толкова малко?“ Беше невъзможна задача и те се фокусираха върху
пречките, вместо на покорството.
Не го
ли правим и ние понякога? В църква имаме чудесни служения, но какво да кажем
извън църква? Понякога Бог ни призовава да направим нещо голямо като например
да достигнем до хората в нашия квартал за Христос, а ние не го правим, защото
гледаме на пречките вместо на задачата.“
Добре е
да помним, че ако Бог ни кара да направим нещо, можем да го направим. Иначе Той
не би ни накарал!
Майка Тереза е известна със
своето служение и пример за състрадание и грижа за бедните. Тя е чула вика на
бедните и страдащите и е разбрала, че нещо трябва да се направи. Когато е
започвала, тя не си е казала: „В света има толкова много бедни, какво мога да
направя аз!“ Не! Тя се е фокусирала върху един човек и е помогнала на него.
След това на друг, на трети… Правела е това, което може за човека до себе си.
Фокусирала се е на непосредствената нужда. Това е донесло промяна в живота на
милиони. Днес орденът на майка Тереза служи в 139 страни, включително в нашия
град!
Второ, за да направим това, което Исус иска от
нас, е нужно да дадем на Исус това, което имаме.
И така,
какво можеш да направиш, когато Бог те накара да направиш нещо, което надхвърля
твоите възможности? Донеси на Исус това, което имаш. Учениците казаха на Исус:
Матей 14:17-18 „Имаме тук само
пет хляба и две риби. А Той рече: Донесете ги тука при Мене.“
Ако
нямаш това, което е необходимо за изпълнение на задачата, донеси на Исус това,
което имаш! Учениците бяха фокусирани на това, което нямаха. Те нямаха
достатъчно хляб, за да нахранят всички хора. Нямаха и толкова пари. Но Исус
насочи вниманието им към това, което имаха: пет хляба и две риби.
Това не
звучи като много, нали? И не е! Но въпреки това, предай го на Бога. Внимавай за
нуждите на хората. Фокусирай се на задачата, не на пречките. Предай това, което
имаш на Исус.
Когато
направиш това, ще започнат да се случват невероятни неща.
Така стартират
мисиите и служенията. Първо разбираш какви са нуждите на хората, сред които
живееш. И след това търсиш начин да снабдиш тези нужди, като предаваш и малкото,
което имаш на Исус.
Затова
е нужно да опознаваме хората, сред които Бог ни е поставил – в училище, на
работа, в квартала или в нашата общност. Помоли Бог да ти отваря очите за
нуждите на хората и след това търси начини да ги посрещнеш.
Така започнахме
служението със синхронен превод на службите за англоговорящите. Видяхме
нуждата, намерихме екип, купихме апаратура, хората се обучиха и вече 10 години
при нас има чужденци. Мони и Митко се грижат за това всеки чужденец да разбира
посланието.
Така
започнахме безплатните уроци по английски, които също вървят от създаването на
църквата. Така започнахме служение в подпомагане на болните, бедните и
родилките с храна, приготвена от семейства в църквата.
Така
започнахме и служението с бежанците. Когато избухна войната и първите бежанци
дойдоха, видяхме нуждата им от интеграция и откликнахме. Дадохме на Бога
талантите и уменията си (на учителите!), кандидатствахме за средства и
закупихме учебници, поканихме хора и вече 4-та година правим курсове по
български език. Помагаме с храна, с помощ с институциите, организирахме
екскурзия. Когато
дадеш на Бога своите 5 хляба и 2 рибки, Бог ги умножава!
3.
Можеш да направиш всичко с Божия
помощ.
Бог е всесилен
и безграничен. Той разполага с цялото богатство на света и не зависи от твоите
ограничения. Когато Бог те накара да направиш нещо, можеш да го направиш,
защото за Него няма нищо невъзможно.
За да
не стане недоразумение, нека уточня. Не казвам, че можеш да правиш каквото си
искаш с помощта на Бога. Казвам, че можеш да направиш каквото Бог иска, с
Негова помощ. Можеш да направиш всичко, което Той иска да направиш. Според
Неговата воля. И така, какво ще направиш, когато Бог те кара да направиш нещо,
за което нямаш достатъчно сили и ресурси?
Първо, предай го на Бога в
молитва.
Матей
14:19 „Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и
двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги
на учениците, а учениците – на народа.“
Учениците
дадоха това, което имат, на Исус. Исус каза на хората да насядат по тревата.
Взе хлябовете и рибите, благодари на Бога за ресурсите, с които разполагат и ги
предаде на Бога в молитва. От нас се очаква да правим същото. Да вземем това,
което Бог вече ни е поверил и да го предадем на Него. И да вярваме, че Той ще
го използва за Своите цели.
И след това да оставим Бог да
свърши Своята част от работата.
Матей
14:20-21 „И всички ядоха, и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи,
дванадесет пълни коша. А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен
жени и деца.“
И тук стигаме
до самото чудо. Обърнете внимание, че това невероятно чудо е описано само с
няколко думи. Не е казано как Исус го е направил и кога точно хлябът и рибите
са започнали да се умножават. Дали хората са видели как става това? Или Исус
просто е чупел парчета хляб и остатъкът не е намалявал? Не можем да знаем.
Но ни е
казано, че „всички ядоха и се наситиха“. Думата за „наситиха“ в ст. 20 означава
„ядоха предостатъчно, задоволиха глада си“. Те се чувстваха така, както ние в
новогодишната нощ – наситени, нахранени, с утолен глад. Всеки е ял
предостатъчно и пак са останали дванадесет пълни коша! Накрая са имали повече
храна, отколкото в началото!
Матей
ни казва, че броят на тези, които са яли е пет хиляди мъже, освен жените и
децата, които са били там. Макар че наричаме това чудо нахранването на 5-те
хиляди, очевидно там е имало много повече хора. Исус може да е нахранил
15-20000 хора в онзи ден.
Това е удивително
чудо, особено когато го сравним с други чудеса в Библията. По време на глад в
Стария завет пророк Илия нахранва една вдовица, сина ѝ и себе си с една шепа
брашно и малко дървено масло в гърнето. Те не свършиха, докато траеше глада (3
Царе 17:7-16).
По-късно
пророк Елисей нахрани стотина човека с двадесет ечемичени хляба. Всички те
ядоха и остана излишък (4 Царе 4:42-44).
Но
чудото, сътворено от Исус тук надминава всички останали. Исус нахрани тълпа от
5000 плюс техните жени и деца само с пет хляба и две риби. В евангелието на
Йоан това чудо е сравнено с храненето на Израел от Бога с манна в пустинята. И
там Исус използва това чудо, за да каже на хората, че Той е хлябът на живота,
който слиза от небето.
Йоан 6:30-31, 35 „Тогава Му
рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво
вършиш? Бащите ни са яли манната в пустинята… Исус им рече: Аз съм хлябът на
живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене,
никак няма да ожаднее.“
Какво правиш,
когато Бог те накара да направиш нещо, което не можеш да направиш? Предай го на
Бога и след това остави Бог да свърши работата. Помисли за Давид в Стария завет.
Давид разполагаше само с прашка и пет камъка, когато се изправи срещу Голиат.
Това изглеждаше крайно недостатъчно за победа. С Божията помощ, Голиат бе
сразен. С Божия помощ ти също можеш да побеждаваш голиатовците в твоя живот.
Заключение
В
заключение, какво иска Бог да направиш тези дни? Може би Бог те призовава да
оставиш този повтарящ се грях и да Му се препосветиш? Опитвал си дълго със
собствени сили и все не става.
Или Бог
е вложил в сърцето ти идея за някакво служение в църква? Да помагаш в
служението с деца, младежи, жените, мъжете? Или да стартираш ново служение?
Може би виждаш нужда, която трябва да се удовлетвори? Дали Бог не те кара ти да
се погрижиш за това? Или да помогнеш за провеждането на голяма евангелизация?
Може би не разполагаш с
ресурсите, необходими за изпълнение на тази задача. Няма значение! Когато Бог
те накара да направиш нещо, ти можеш да го направиш! Фокусирай се на задачата,
не на пречките и след това предай твоите пет хляба и две риби, колкото и малко
да ти се струват на Бога. С Бога можеш да направиш всичко! Предай ги на Бога и
след това остави Бог да свърши Своята работа!
