Friday, February 21, 2014

За Душевадеца, Горчилко и каненето на гости

Имайте любов помежду си

„Едно момиченце написало писмо на Бог: „Скъпи Боже, предполагам, че е много трудно за теб да показваш любов към всички хора. В нашето семейство има само 4 човека и пак не успявам.” Днес ще си говорим за любов.

Продължаваме изучаването на евангелието на Йоан от 13:18... Действието се развива по време на последната вечеря, няколко часа преди Христос да бъде предаден и убит. Той разговаря с приятелите си на масата. Нека прочетем Йоан 13:18-38.

Тук Исус предава сърцевината на посланието в евангелието на Йоан. Бог Отец е изпратил Сина. Бог Отец и Бог Син са изпратили Духа. И накрая, Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух изпращат своите ученици в света. Всички ние сме мисионери на пълно работно време. Мисионери са не само хората, които отиват да разпространяват благовестието в други страни. Бог иска да има мисионери и във Варна, в Белослав, в Провадия, Девня и Вълчи дол. Ние сме тези мисионери. Той иска навсякъде където отиваме да разказваме за Него.

И Исус ни казва да не се изненадваме, че когато разказваме на някои хора за Него, те ще отхвърлят нас и нашето послание.

Пример: през последните години, когато на срещи на класа говорим кой какво прави, имам възможността да споделя за моята духовна работа и за вярата. Един мой съученик не пропуска случая да ме нападне. Исус ни казва, че когато отхвърлят нас, те отхвърлят Него и Отца. С други думи, Той ни казва: „Не го вземайте навътре. Ако показвате любов на някого, а той отхвърля Отца, Сина и вас, вие сте в много добра компания. Същото става и в Йоан 13 гл. Юда Искариотски предава Христос.

Христос му е показвал любов 3 г. – грижел се е за него, напътствал го е... и Юда ще предаде Христос и ще стане съучастник в неговото убийство за 30 сребърника (Захария 11:12-14). Защо го прави? Не защото не е бил обичан или не е получил достатъчно напътствия. Той е коравовратен, по време на цялото служение краде пари от служението и не обича Исус.

Исус казва, че и Петър ще го предаде, като се отрече от него. И наистина, Петър се проявява като много страхлив човек. По-късно ще видим, че едно момиче идва при него и той казва, че не го познава. В момент, когато трябва да изповяда Христос, той се отрича от Него и дори се кълне, че не го познава. Но Петър е много различен от Юда.

Юда не обича Христос, а Петър наистина го обича. Юда никога не се променя, а Петър се променя. Юда не се покайва, а Петър се покайва. Юда се самоубива, а Петър е възстановен в края на евангелието на Йоан.

Ние сме изпратени в този свят не за да се тревожим дали другите ще приемат или отхвърлят и предадат Христос. Ние сме изпратени с цел да обичаме този свят. Исус ни е възлюбил и ние откликваме на Неговата любов, като я споделяме с другите. Ние ставаме проводници на благодат, милост и любов.

Следователно, любовта не е просто нещо интимно, персонално и лично, а въпрос от обществено значение. Истинската любов не е просто тази вътрешна топлина, която се разлива от сърцето до крайниците и която изпитваме към Бог или някой друг. Ние не можем да обичаме тайно или частно. Исус казва, че любовта трябва да е публична, явна.

Ако се обичате един друг, всеки ще знае, че сте мои ученици, защото следвате примера ми и показвате моята любов. Любовта не бива да бъде ограничавана и в църква, а трябва да излезе извън нейните граници в по-широката общност и чрез нас, Божиите мисионери, Неговата любов да достига до целия свят.

Лев Толстой е казал, „Който не вярва, не може да обича.” В света няма истински общности, общуване и приятелство поради греха. В Битие виждаме как Бог създава мъжа и жената с цел да станат едно цяло, да са приятели и да се обичат, но греха идва и веднага те се скриват от Бог и един от друг и се покриват засрамени. Грехът ни отделя от Бог и един от друг, убива живота, убива любовта.

Светът е почти напълно лишен от библейска Христова любов. К.С. Люис различава любовта ‘нуждая се’ от любовта ‘дар’. Първата казва „Обичам те, защото ти правиш нещо, което ми носи полза.” Това е любовта-договор, която ни кара да се чувстваме добре. „Ти посрещаш моите нужди, затова те обичам.”

Христовата любов е любов-дар. Давам ти без никакви условия и очаквания. Това не е любов-договор, а заветна любов. Не зависи от нищо, дарява се свободно без да очакваме някой да ни върне услугата и да ни се отплати.

През последните 70 г. в България е настъпил пълен разпад на връзките на приятелство и любов между хората. Ние живеем в голям град, но е много трудно е да се запознаеш с някой извън непосредствените ти приятели, колеги и роднини. Хората се движат в своите малки приятелски и професионални кръгове и там е трудно да проникнеш.

Ние трябва да обичаме другите, но как да се обичаме, като дори не се познаваме. Живеем в блок, в който не познаваме съседите си. Може да не познаваме дори колегите си на работа и в университета. Дори съучениците в класа ни. Ние сме станали автономни и изолирани един от друг индивидуалисти. Варна може да е много самотно място, особено ако си несемеен. Отиваш на магазина сам, ядеш сам, отиваш на мола, на кино, на плаж, на разходка сам. В резултат хората стават толкова самотни, че развиват депресия и тъга. Това става проблем и в България, затова и някои вече търсят услугите на психиатър.

Бог ни е създал за общуване, за общност. Той е общност (Троицата) и иска и ние да живеем в общност. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (ст. 35)

Деби трябваше да подготвя материал върху евтаназията за училище. И заедно седнахме и прочетохме, че причината в много страни да искат да узаконят евтаназията (добрата смърт) е желанието да се спестят болките на неизлечимо болните, но всъщност те се нуждаят най-вече от любов.

В Америка само 30% от семействата се хранят заедно. Ако се направи такава статистика в България, процентът може да е още по-нисък. Учените са установили, че когато семейството се храни заедно, яде по-здравословна храна, гледа ТВ по-малко, по-рядко преяжда и страда от свърхтегло. Децата в такива семейства са с по-добро самочувствие. А колко процента от хората канят и ходят на гости?

Исус ни казва, че всички хора ще познаят, че сме негови ученици, ако имаме любов помежду си. Нашето общество не се основава на приятелство и любов, а на интереси. Това означава, че ако ми се повреди колата, не мога да извикам приятел, а трябва да отида на механик. Ако докато готвя ми свършат яйцата не мога да искам от съседката, защото не я познавам, а трябва да отида да купя от магазина. В някои села и градчета съседът може дори да те застреля за това, че си влязал в неговата частна собственост.

Киркегард казва: „Любовта е действие”. Можете да разберете, че обичам жена си, ако върша неща с нея и за нея. Можете да видите, че обичам децата си, ако правя неща с тях и за тях. Не мога да кажа на децата си: „Тати те обича много. Ще се видим като завършиш гимназия.” И когато обичаме другите, Бог е с нас и участва в живота ни, проявява се по практичен начин.

Неотдавна преведох текст на един познат изобретател. Той ме попита: как да ти се отблагодаря? Аз му казах: като ми дойдеш на гости.

Исус ни каза: „Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” (34,35) Искам да ви попитам: Показваме ли такава любов помежду си ние в „Нов живот”? Ние сме малка църква и това ни помага да общуваме, когато се видим. И това е много хубаво. Но колко от нас се сещат да се уговорят за разходка или да поканят някого от църква на гости? Колко от вас канят някого на гости? (Пеце и Ради и Венци и Веси).

Защо не канят, защото са мързеливи, или защото гостите създават неудобства? Исус не каза: стремете се към комфорт, за да познаят другите че сте мои ученици. Тъкмо обратното – Той ни призова да мием крака, да служим на другите в смирение.

Какво друго ни пречи да показваме любов? Липсата на време? Не знам дали сте забелязали, че всички сме много заети? Знаете ли защо сме заети? Защото си мислим, че сме много важни хора. Както е казал Кин Хъбърт “Някои хора изглеждат толкова заети без да правят нищо, че ти се струва, че са незаменими.” Ние сме много заети и нямаме много време за хората, защото се занимаваме с важни неща. Ако изглеждам много забързан тогава никой не ме спира да ме заговаря, никой не ми се обажда.

Като в онзи виц: Твърде съм зает, за да изляза с теб. Цял ден трябва да превръщам кислород във въглероден двуокис. Или: Сега съм зает. Мога ли да те ингорирам някой друг път?

Така, като се преструваме на заети, не се налага да инвестираме в хората, да ги обичаме и си имаме оправдание – нямаме време. Все едно казваме на Бог, че времето ни на този свят е наша собственост.

В едно от своите писма до начинаещия демон Горчилко, влязал в живота на новоповярвал християнин, старшият дявол Душевадеца му казва: „Ти трябва най-усърдно да пазиш в ума му странното убеждение „Моето време си е моя собственост.” След което го предупреждава, че задачата му е много деликатна, защото човек не може да създаде или задържи дори един единствен миг и всичкото време, с което разполага, просто му е подарено. Истината е, че времето не е наше, както се казваше в онзи лозунг от началото на 90-те, а на Бога.

Друга причина да не проявяваме любов е нашият егоцентризъм. Хората казват, нямам приятели, чувствам се самотен. Нуждая се от това някой да ме обича. Добре, срещаш ли се с хора? Ходиш ли на библейското изучаване в сряда вечер? Практикуваш ли Филипяни 2, ходиш ли да служиш и да показваш любов на някой друг? Считаш ли другите по-горни от тебе? Не, просто си седя вкъщи и ги чакам. Но те живеят само на 15 мин. пеш и също си стоят вкъщи и чакат ти да отидеш!

Има и друго: ако ти опознаеш някого, той също може да те опознае, а това не винаги е желателно. Ако хората дойдат и видят как се отнасям с жена си, децата си, ставам уязвим. Не искам да се разголвам. Затова понякога нарочно се изолираме от другите, за да прикрием нашия грях, незрялост или двуличие.

Мобилността ни също е причина да не проявяваме любов към околните. Колко от вас са се премествали поне 3 пъти през последните 10 г.? Такива хора си казват: няма смисъл да инвестирам в приятелства, да показвам любов на хората, защото след това и без друго ще трябва да се разделим и ще е болезнено. Това е друга голяма лъжа на дявола. Исус каза: ако искате хората да познаят, че сте мои ученици, имайте любов помежду си (винаги).
 
Всички тези причини (мързел, неудобство, заетост, егоцентризъм, двуличие, мобилност) карат дявола да потрива радостно ръце, защото пречат другите да познаят, че сме негови ученици. Но с Божията помощ можем да променим това, ако вземем решение да имаме любов помежду си. Тогава светът ще познае, че Той ни е пратил.
 
В началото ви разказах за моя ученик, който отхвърляше благовестието. Той сподели с мен за един свой проблем и аз му казах, че ще се моля. Няколко пъти му се обаждам да го питам как е и да се видим. Това промени отношението му към християнството – вече задава въпроси, дискутираме текстове от Библията и дори загатна, че е склонен да дойде на църква.
Започнах с писмото на едно момиченце до Бог. Ще завърша с изказване на момченце, което е добре да запомним. Какво е любов? – попитали малко момченце. - Вчера дадох бонбон на едно момиче. Тя го ядеше, а на мен ми беше сладко.
 
Когато имаме любов към другите, те се обръщат към Исус, а Исус благославя нас. По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си. Нека се помолим.


Проповед пред БПЦ "Нов живот" Варна
16.02.2014 г.