/проповед/
Чудили ли сте се защо толкова много хора ходят на бар или кръчма? Кръчмата е неделима част от българската култура. Откакто има България, има и кръчми. Неотдавна археолози откриха най-древната кръчма по нашите земи край Търговище. Нейното присъствие в националния живот е засвидетелствано в разказите на Вазов, Елин Пелин и Йовков. Днес във всеки град има много барове, бирарии и механи, където хората обичат да се събират с приятели.
Един богослов отбeлязва, че „барът е може би „най-добрият“ заместител на общението, което Христос иска да даде на Църквата Си. Той е имитация, раздаваща алкохол вместо благодат, бягство вместо реалност... Баровете процъфтяват не защото хората са алкохолици, а защото Бог е вложил в човешкото сърце желанието да познава и да бъде познат, да обича и да бъде обичан. Затова мнозина посягат към заместителя като плащат за няколко бири.“ Хората търсят приятелство.
Приятелството е и основната тема в днешния пасаж. Но преди да говори за приятелството, Кохолет разкрива картината на човек, който е не само без приятели, но и който няма семейство.
Ст. 7-8: „Тогава отново видях само суета под слънцето. 8 Има такъв, който е самичък, който няма другар. Да! Няма нито син, нито брат; но пак няма край на многото му труд, нито се насища окото му с богатство, и той не казва: И така, за кого се трудя аз и лишавам душата си от блага? И това е суета и тежък труд.“
В нашата култура самотата става все по-голям проблем. Все повече хора са самотни и се изолират от общността. Увеличава се броя на зависимите от интернет. Човек прекарва все по-малко време с приятели. Хората се женят късно или изобщо не се женят. Много се женят за работата си. Затварят се в себе си. Нямат семейство, на което да разчитат.
Дори и такъв човек да е материално осигурен, и това е „суета под слънцето“ (ст.7), защото окото му не се насища с богатството, което има (ст.8). Често такива хора са неудовлетворени, отчуждени и депресирани. Ако се разболеят, няма кой да им каже една блага дума. Умират сами, без да има кой да ги оплаче на гроба им.
В книгата „Божият план А са хората", християнските автори Клауд и Гроу пишат: „В основата на почти всеки емоционален и психологически проблем, от пристрастяването до депресията, стои отчуждението или емоционалната изолация. Възстановяването от тези проблеми става, като се окаже помощ на хората да изградят по-здрави, по-дълбоки и по-здравословни връзки помежду си.“
Ние се нуждаем от приятели. За да подчертае тази истина, от 9-12 стих проповедникът въвежда контрастната картина на приятелството. Макар и приятелството да не може да премахне скърбите на самотата, то може да ги облекчи. Приятелството е благословение. Бог ни е създал за близки взаимоотношения един с друг.
Тук Еклисиаст въвежда образа на истинския приятел, който е готов да помогне в нужда. В живота ние непрекъснато изпадаме в затруднения. Еклисиаст описва три ситуации, които обобщават трудностите и изпитанията в живота, и които могат да послужат като лакмус за истинското приятелство. Ако си заобграден от много хора, но се чудиш дали имаш истински приятели, този текст може да ти послужи като своеобразен тест за приятелство.
Еклисиаст 9-12: „По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си; 10 защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне. 11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам? 12 И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му;
и тройното въже не се къса бързо.“
Когато четем тези думи можем да си помислим, че тук Соломон говори за семейството. Разбира се, те са валидни и за семейния живот. Но всъщност, авторът има предвид изобщо човешките взаимоотношения. Проповедникът говори на хора, които живеят на една самотна планета и се чудят как ще оцелеят в тази враждебна среда.
Соломон иска да разберем, че приятелството е една добра инвестиция. „По-добре са двама, отколкото един, понеже те имат добра награда за труда си.“ (ст.9) Тук „добра награда“ може да се преведе „заплата“ или дивиденти от мъдра инвестиция.
Най-добрата инвестиция, която можеш да направиш в живота не е финансова, а инвестиция във взаимоотношения.
Както казва Рик Уорън, „Tвоето време е твоят живот. Затова най-големият дар, който можеш да дадеш на някого е твоето време. Не е достатъчно да казваме, че взаимоотношенията са важни. Важно е да го доказваме, като инвестираме време в тях. Взаимоотношенията отнемат време и усилия и най-добрият начин да напишеш думата „любов“ е „В-Р-Е-М-Е.“
Инвестицията във взаимоотношения ражда приятелства. Трите примера, които Соломон посочва в този текст ни дават три характеристики на верния приятел:
1. Верният приятел ти помага, когато си паднал. „Защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си; но горко на онзи, който е сам, когато падне, и няма друг да го вдигне.“ (ст.10)
Когато в древността са пътували, край пътя е имало много ями. Ако човек е сам и падне, това можело да има фатален изход. Но тoзи стих се отнася не само за физическото измерение на несполуката. Може да си направил неволна грешна преценка. Без да искаш да си „паднал край пътя“, образно казано. И тогава се нуждаеш от подадена за помощ ръка. Нуждаеш се от приятел.
Имаш ли приятели? Някой беше казал, че сме имали успешен живот, ако имаме достатъчно близки приятели, които да са готови да носят ковчега ни на нашето погребение.
Може да се чудиш, как да разбера дали имам истински приятели? Най-лесно се разбира, когато си в нужда. Колко от приятелите ти ще те посетят, ако лежиш в болница? Колко ще ти помогнат, ако си закъсал финансово?
Верен приятел е този, който ще се отзове на молбата ти да дойдеш, ако му звъннеш в 3 ч. посред нощ. Той няма да те пита „Да не си луд, защо ми звъниш по това време?!“ Просто ще попита „Къде си?“ и веднага ще се облече. Това е приятел. Колко такива приятели имаш?
На едно друго място Соломон казва, „Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.“ (Притчи 17:17)
Приятелят ти помага, когато си паднал и
2. Верният приятел те стопля, когато ти е студено.
Ст. 11, „И ако легнат двама заедно, ще се стоплят; а един как ще се стопли сам?“
Тук имаме пример с човек, който замръква през студена зимна нощ на пътя. Наблизо няма страноприемница или ако има, всички стаи са заети. Затова той трябва да преспи на открито. Наметалото не може да го стопли и рискува да замръзне. Но ако са двама, спели близо един до друг.
Ако картината от ст. 10 говори за опасността от падане, примерът от ст. 11 говори за опасността от замръзване. В първия случай се нуждаеш от подкрепа, за да се изправиш, а във втория – да оцелееш в студа.
Можеш да си на правилния път и пак да се окажеш в беда. Като християнин не си имунизиран срещу страдание, отхвърляне и разочарование. Тогава се нуждаеш да бъдеш стоплен от нечие приятелство, подкрепа, насърчение, застъпничество в молитва.
Едно момче работело във фабрика, но много искало да стане певец. Когато станал на 10 години взел първия си вокален урок, след който получил една не много насърчителна оценка от учителя: „Ти не можеш да пееш. Нямаш никакви гласови данни. Гласът ти звучи като вятър в кепенците на прозорци.“
Но неговата майка вярвала, че той може да се научи да пее. Тя била много бедна, но го прегърнала и казала: „Момчето ми, каквото и да ми струва, ще плащам за вокалните ти уроци.“ Нейното насърчение и жертва за сина ѝ се оказали безценни. Той станал един от най-известните световни оперни певци. Името му Енрико Карузо.
Ще има дни в живота ти, когато и ти ще се нуждаеш от такъв приятел. От някого, който да те стопли и насърчи, когато си в студа. И най-добрия начин това да се случи е като ти станеш такъв приятел за някого, който е в студа.
Затова е хубаво да изграждаш приятелства, докато слънцето още грее. Както е казал някой, „Излязох, за да намеря приятел и не видях никого. Излязох, за да стана приятел и видях мнозина.“ Не можеш да живееш така, че да не допускаш хората до себе си и да очакваш хората да се надпреварват да ти помогнат, когато си в студа.
Верният приятел те привдига, когато си паднал и те стопля, когато си в студа. И накрая,
3. Верният приятел се бие на твоя страна.
Подобно на притчата за добрия самарянин, по времето на Соломон пътниците често били нападани от крадци и разбойници. Ако е сам, той ставал лесна плячка за крадеца. Но когато пътуващите били двама, злосторникът не се решавал да ги нападне.
Ст. 12: „И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му;“
По пътя на живота ние можем да се озовем в ситуация, когато сме нападнати. Може дори да не познаваш този, който те напада. Може някой просто да не харесва начина, по който изглеждаш. Понякога обаче може да те нападне някой, който те познава, с когото работиш или мислиш, че е на твоя страна.
Ако си изкупен от кръвта на Исус, ще преминаваш през духовни атаки. Ефесяни 6:11,12 казва: „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. 12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“
Дяволът ще се опитва всячески да те отклони от следването на Исус. Той ще те напада. Тогава ще откриеш, че за да победиш е нужна не само вяра, но и общение с вярващи.
Защото на някои атаки не можеш да устош сам. Някои битки не можеш да спечелиш сам. Някои врагове не можеш да победиш сам. Някои навици не можеш да промениш сам. Някои проблеми не можеш да решиш сам. Верният приятел ще е до теб в тази духовна битка.
В аналогията с Божието всеоръжие, Павел казва че то се състои от пояс, бронен нагръдник, обувки, щит, шлем и меч. Но нищо не защитава гърба на войника. Първоначалните читатели обаче знаели, че всеки римски войник можел да разчита на другите войници от легиона, към който принадлежи. Той знаел, че те ще го пазят в гръб.
Църквата трябва да е място, където ние внимаваме за гърба на приятелите ни, когато вярата им е атакувана. Ние не можем да обещаем на новоповярвалите, че няма да имат битки в живота си. Но можем да им обещаем, че няма да ги оставим сами в битките.
Верният приятел те привдига, когато си паднал. Той те стопля, когато си в студа и ти защитава гърба. „И ако някой надвие срещу един, който е сам, двама ще устоят насреща му.“ Но ст. 12 продължава, като добавя: „и тройното въже не се къса бързо.“
Разказват, че на смъртният си одър Кубрат повикал синовете си, дал им сноп стрели и призовал своите наследници да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитвали, на никого от синовете това не се отдало. Тогава Кубрат развързал снопа и започнал за чупи стрелите една по една. Така им показал, че докато са заедно, никой няма да може да ги победи.
Снопът стрели от тази легенда е като тройното въже. Тройното въже не се къса бързо.
Забележете прогресията в текста: Двама са по-добре от един, но трима са още по-добре от двама! Единичното въже се къса лесно. Двойното въже е по-здраво. Но тройното въже е три пъти по-здраво от единичното.
Голяма сила има в духовното единство. Някой беше казал, че снежинките са крехки малки създания, но ако се съберат достатъчно много, могат да спрат движението.
Дяволът лесно къса единични въжета. Но трудно ще се справи с двойно въже. До тройното няма дори да припари! Църквата трябва да е място, което дяволът заобикаля! Въпреки несъвършенствата си, църквата е най-доброто място, където можем да намерим истински приятели.
Истинският ти приятел е този, който те кани да дойдеш на църква. Да започнеш четеш Словото, да се молиш и да изграждаш взаимоотношения с Бог. Верен приятел е този, който няма да те остави, когато си паднал, когато ти е студено или когато те нападат. Който ще те държи отговорен за изборите ти и ще те остри както желязо остри желязо (Притчи 27:17).
Може би си казваш, де да можеше и аз да имам такъв приятел! Но едва ли е възможно някой да ме обича толкова, че да прави всички тези неща!
Всъщност, има Един, който не само иска да прави всичко това за теб, но и е направил много повече. Това е Исус Христос. Той те нарича свой приятел, ако вършиш това, което ти е заповядал (Йоан 15:14). И доказа приятелството си, като даде живота си за приятелите си. (Йоан 15:13)
Той те познава по-добре от всеки друг. Той никога няма да те изостави, винаги ще е до теб.
Ако все още не си станал приятел с Исус, днес можеш да го направиш. Можеш да се помолиш и да го поканиш в живота си. И Той ще стане твой приятел. Ще бъде винаги със тебе и ще те избавя, когато си паднал, когато ти е студено и когато те нападат. Искаш ли да имаш тази подкрепа? Насърчавам те да вземеш това решение сега! Бих искал да те водя в тази молитва. Ще помоля всички заедно да повтарят след мен,
„Господи Исусе, искам да бъда твой приятел. Благодаря ти, че искаш да станеш мой приятел. Осъзнавам, че съм грешен и че грехът ме е отделял от теб. Вярвам, че ти умря за мен и възкръсна от смъртта. Благодарение на това днес мога да съм твой приятел. Моля те, влез в живота ми, очисти ме от всеки грях и ме води със Святия си Дух. Амин.“
Ако вече познаваш Исус, но имаш нужда от друг приятел, можеш да представиш тази нужда на Исус. Приятелството няма да премахне грижите ти, но ще ги облекчи.
И помни, че ако искаш да имаш приятел, ти самият трябва да си приятел. Бъди приятел, който привдига, стопля и защитава другите. Тогава ще можеш да се радваш на благословението на приятелството.
Амин.
__
БПЦ "Нов живот" Варна
04.03.2018 г.
