/проповед/
В продължение на 3 месецa разглеждахме Еклисиаст – една от най-интересните книги, писани някога. Авторът на Моби Дик – Херман Мелвил, нарича Еклисиаст „най-истинската от всички книги“.Томас Уулф я описва като „най-висшето цвете на поезия, красноречие и истина“ и „най-великото произведение, което познавам.“ Ако сте били тук през последните месеци, се надявам да сте се убедили в това колко важна е тази книга.
Еклисиаст не е лесна за разбиране и за интерпретиране книга. Но тя има какво да ни каже за живота. И днес ние завършваме с последното послание върху книгата. В последните няколко стихове ще видим защо Еклисиаст е важна книга и не трябва да я пренебрегваме, но да се вслушаме в нейното послание. И второ, ще разгледамецентралното послание на книгата и ще видим как тя може да промени нашия живот.
Защо трябва да се вслушваме в нейното послание?
За целта ще разгледаме финалния акорд на произведението - заключителните думи на проповедника в ст. 9-14. Първо, нека прочетем ст. 9-11:
Еклисиаст 12:9-11 „И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, толкова повече поучаваше народа на знание; а най-вече слушаше и проучваше, и събираше много притчи. 10 Проповедникът се стараеше да намери полезни думи и с правота написа думи на истина. 11 Думите на мъдрите са като остени; и като забити гвоздеи са събраните им слова, дадени от единия Пастир.“
Тук Кохелет изтъква пет характеристики на книгата, които я правят важна за нас. Първо, тя притежавалогическа яснота. Учителят е разгледал много внимателно всички мъдри притчи, които е чул. Той е преценил кои от тях са полезни и важни и най-накрая ги е подредил по логичен начин. Книгата не е случаен сбор от мъдрости, а внимателно съставена литературна творба.
Освен това тя е прекрасен образец на художествена литература. Тя не е просто логична, тя е написана от един майстор на словото. Може да не сте съгласни с посланието ѝ, но не можете да кажете нищо срещу нейния стил на написване. Еклисиаст е литературен шедьовър. По думите на Фил Рийкен, „тя е предназначена да носи наслада за слуха, да вдъхновява въображението, да очарова ума и да радва душата.“
Тя е написана с логическа яснота и литературно майсторство. На следващо място, тя е написана реалистично. Ст. 10 казва, че Кохелет е написал „думи на истина“. Сигурно сте забелязали, че той не се опитва да представя реалността в розова светлина.
Един бизнесмен християнин решил да уволни свой работник заради несправяне със задълженията му. Извикал го и му казал: „Виж, аз те ценя като човек, ти имаш много дарби и таланти. Но тази работа сякаш не е много подходяща за тебе. Ти заслужаваш нещо по-добро. Препоръчвам ти да потърсиш нещо друго и ще се моля за тебе.“
На следващата сутрин работникът отново дошъл на работа. Защо? Защото работодателят му казал толкова деликатно, че му прекратява договора, чеработникът дори не разбрал че е уволнен!
За разлика от него, Соломон не използва намеци. Той не разкрасява действителността. Можем да сме сигурни, че той винаги казва истината.
Книгата е също така много практична. Ст. 11 използва две метафори, като казва, че „думите на мъдрите са като остени и като заковани гвоздеи“. Остените са прътове, с които говедарите подкарвали воловете и ги карали да вървят в правилната посока. Остенът тук символизира моралните устои като насока и стимул в човешките отношения.
Гвоздеите били използвани от говедарите да закрепват своите шатри. Те били забивани, за да държат нещо неподвижно. Ако остенът бил използван да мотивира безделника, то гвоздеите служели да дадат сигурност на нестабилния.
Книгата Еклисиаст, както и цялата Библия, постига тези две цели: тя притеснява спокойните и успокоява притеснените. Ако си спокоен за живота си, Божието слово действа като остен, който те избутва от зоната ти на комфорт. То те кара да правиш нещата, които трябва да правиш. А ако си угнетен и подхвърлян напред-назад от ветровете на живота, то ти осигурява пристан на стабилност.
И накрая, една от най-важните причини, поради която трябва да гледаме сериозно на книгатаЕклисиаст, е защото тя ни е дадена от единия Пастир (ст.11). Тук думата „пастир“ се използва за първи път в книгата. Обикновено в Писанията тази дума се използва за Бог. Затова тук в повечето преводи на Библията думата е с главно „П“. Това означава, че Еклисиаст не е просто размишления на един скептичен философ, но Божието откровение за нас. Като наш Пастир, Бог използва тази книга, за да ни „подкарва“ в правилната посока в живота ни.
Затова ст. 12 казва:
Еклисиаст 12:12 „ И още, сине мой, не бързай, знай, че правенето на много книги няма край и от многото изучаване се изморява плътта.“
Това е любимият стих на всички студенти и ученици. Но тук Соломон не ни казва да не четем изобщо, а по-скоро да не четем безразборно всичко, което ни попадне.
Всяка година в България се издават хиляди книги. През 2016-та са излезли 7416 нови заглавия. Кaк можем да прочетем всичко? Аз не мога да прочета дори 16! Стих 12 ни казва, че не е и нужно да се опитваме да четем всички книги.
Тук Соломон ни предупреждава да не четем други книги за сметка на Библията. Другите книги са ни дадени за наша информация. Библията ни е дадена за наша трансформация.
Аз не чета много светски книги. Някои от тях са написани много добре, докосват се до много истини. Но често отразяват объркания светоглед на автора. Липсва ми библейския поглед и мъдростта на Бога. Затова, предизвиквам ви да четете, но да направите приоритет Божието Слово.
Четеш ли вестника преди да прочетеш пасажа за деня от Библията? Преглеждаш ли любимия си информационен уебсайт вместо да четеш Библията? Трябва да внимаваме да не поставяме човешки писания над боговдъхновеното Божие Слово.
Поради всичко казано дотук книгата Еклисиаст е важна. Тя съдържа логическа яснота. Образец е на ненадмината художествена литература. Отразяваправдиво действителността. Практична е и може да ни води в правилната посока. Тя е боговдъхновено Слово, написано от Пастира на нашите души. Затова трябва да гледаме сериозно на нея и да я изучаваме.
Това е първото нещо, което научаваме в пасажа. И второ, в него
Откриваме централното послание на книгата.
Както вече казахме, основното послание на книгата дотук беше, че животът под слънцето е безсмислен.
Еклисиаст 1:2 „Суета на суетите, казва проповедникът; суета на суетите, всичко е суета.“
Думата суета или нейни производни се появява 38 пъти в книгата. Това не означава, че нищо няма стойност, а че всичко е преходно. Интересното е, че Кохелет не казва, че лошите неща са безсмислени. Казва, че добри неща като удоволствие, популярност, младост, работа, богатство и постижения са безсмислени. Всичко преминава и скоро ще бъде забравено. Смъртта прави всичко безсмислено.
Да вземем младостта и красотата. Едно момиче отишло при пастора и казало, „Пасторе, боря се с един постоянен грях и се нуждая от твоята помощ. Като дойда на църква в неделя все си мисля, че съм най-красивото момиче в събранието. Знам, че не трябва да мисля това, но не мога да не го правя. Искам да ми помогнеш.“ Пасторът отговорил, „Мария, не се тревожи за това. В твоя случай това не е грях, а ужасна грешка.“ Красотата, дори когато я имаме, е суета.
Или да вземем популярността и богатството. Когато тенис звездата от близкото минало Борис Бекер бил на върха на славата, бил и на ръба на самоубийството. Той казва, „Бях победил на Уимбълдън два пъти. Бях богат. Имах всички материални притежания, от които се нуждая... Имах всичко, но бях нещастен. Нямах вътрешен мир.“
Бекер не е единственият, който е чувствал тази празнота. Ехото на празния живот пронизва нашата култура. Джак Хигинс, автор на такива успешни романи като "Орелът кацна", бил попитан какво би искал да знае като дете. Отговорът му бил, „Това, че когато стигнеш до върха, там няма нищо.“
Хората прекарват живота си, вършейки неща, които мразят, за да спечелят пари, които не искат, за да си купуват неща, от които нямат нужда, за да впечатлят хора, които не харесват. Това е суета на суетите.
Това е главното послание на Еклисиаст за нас. Днес, както и по времето на Соломон, ние се изкушаваме да търсим смисъл в неща, за които проповедникът казва, че са безсмислени.
На Рождество децата в едно семейство се събрали около елхата, под която били сложени техните подаръци – красиво увити с цветна хартия, а отгоре вързани с пъстри панделки. Децата били превъзбудени – нямали търпение да видят подаръците си. Всяко взело своя подарък и започнали да ги разопаковат. Но когато ги отворили, едно от децата попитало, „Това ли е всичко?“
Много от нас са преживявали това. Ние разопаковаме живота малко по малко, искаме да разберем дали това е всичко, което има в него. Проповедникът ни казва, че може да разопаковаш и отвориш всичко, което можеш да намериш в живота, и че в него няма нищо повече от това. Когато стигнеш на върха, там няма нищо!
Но той не ни оставя без надежда.
Еклисиаст 12:13,14 „ Нека чуем същината на всичко: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е задължението на човека. 14 Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло.“
Като разопаковаш хартията на живота, какво остава? Еклисиаст ни казва, че това, което остава, е всичко за човека. Това е същността. И тя се свежда до две неща.
Първо, бой се от Бога. Това той казва в цялата книга. Да се боиш от Бога не означава да изпитваш панически страх. Да се страхуваш от Бога означавада знаеш кой е Той и да го приемаш за твой Господ и Спасител, да Го почиташ, да Му се покланяш и да Го обичаш, да го направиш център на своя живот. Един автор казва:
„Старото вярване отпреди векове е било, че слънцето се върти около земята. Както знаем, това е било погрешно. Земята се движи около слънцето. Много от нас правят същата грешка в духовния си живот. Бог не се движи около нас. Ние се движим около Него. Ние разбираме, че се боим от Бога, когато Го направим център на нашия живот.“
Второ, пази заповедите Му. В това се състои животът. Най-важното нещо за всеки човек е да се покланя на Бога и да пази заповедите Му. Някой беше казал, че „това е цялото щастие и дейност на човека – всичко, което го засяга, всичко, което Бог изисква от него, всичко, в което Спасителят се удоволства, всичко, което Святият Дух поучава и изработва в него.“ Ние сме създадени да се покланяме и да се покоряваме.
Ст. 14 ни дава причината, но също така и значението. „Защото Бог ще докара на съд всяко дело и всяко скрито нещо, било то добро или зло.“
Ако нямаше Бог, тогава нищо нямаше да има смисъл. Тогава, както беше казал някой, „животът е каприз на няколко милиарда клетки да бъдат теб за известно време.“
Но в края на тази книга Еклисиаст ни припомня, че това не е всичко, което съществува и че животът има смисъл. Тъй като ще застанем пред съдния престолна Бога, всичко има значение. Както някой беше казал, „последното послание на Еклисиаст не е, че нищо няма значение, а че всичко има значение.“
Следователно, ето посланието на цялата книга: без Бога животът е поредица от задънени улици. Така че, бой се от Бога и го покажи, като спазваш заповедите Му.
Накрая, нека ти задам три въпроса. Вървиш ли по някоя от задънените улици, за които проповедникът говори? Нуждаеш ли се да бъдеш насочван с някой от Неговите остени, за да не тръгнеш по някой погрешен път, докато търсиш смисъл?
Работата, удоволствието, парите или постиженията са добри сами по себе си, но могат да се превърнат в ужасни идоли. Не тръгвай по задънена улица. Вземи поука от казаното от проповедника.
Второ, преживял ли си революцията на Коперник и ориентирал ли си живота си около Бога? Toва означава да се боиш от Бога. Бог не се върти около нас. Най-важното откритие, което всеки трябва да направи, докато е на този свят е: ние съществуваме за Божия слава. Затова трябва да ориентираме живота си около него и да направим Неговата слава наш приоритет. Наша основа цел е да прославяме Бога и да му се наслаждаваме завинаги.
Накрая, демонстрираш ли любовта си към Него, като спазваш заповедите Му? И още повече, открил ли си Този, Който възлюби Бога със съвършена любов и се покори на заповедите Му заради тебе? Исус е единственият, който съвършено изпълни ст. 13 и 14. Той дойде и предаде живота си за нас.
Aвстралийският богослов Голдсуърти казва: „Евангелието ни казва, че това, което човек не може да направи, за да бъде приет от Бога, самият този Бог е направил за нас в личността на Исус Христос. За да бъдем приети от Бога, ние трябва да представим пред Него живот на съвършено и несекващо покорство на Неговата воля. Евангелието декларира, че Исус Христос е направил това за нас. За да е праведен Бог, Той трябва да се справи с греха ни. Това Той също е направил в Исус. Святият закон на Бога е спазен съвършено за нас от Христос и Неговото наказание е изплатено съвършено за насот Христос. Животът и смъртта на Христос за нас и те единствено са основата за нашето приемане от Бога.“
Следователно, нашето покорство е отклик на това, което Той е направил за нас, а не опит да получим нещо от Него.
Сър Леонард Ууд, генерал в армията на САЩ, веднъж отишъл на посещение при краля на Франция. Кралят на Франция толкова го харесал, че го поканил на вечеря следващата вечер. Сър Леонард отишъл до двореца и срещайки го в една от залите, кралят възкликнал, „А, сър Леонард, не очаквах да ви видя. Как така сте тук?“ „Не ме ли поканихте, Ваше величество, да вечерям с вас?“, попитал удивеният гост. „Да“, отговорил кралят, „но вие не отговорихте на поканата ми.“ Точно тогава сър Леонард Ууд изрекъл едно от най-добре подбраните изречения в живота си. Той отговорил, „На кралска покана никога не се отговаря. На нея трябва да се покориш.“
Без Бога животът е поредица от задънени улици. Така че, бой се от Бога и изпълнявай заповедите му. Покажи, Му се покланяш като на Твой Господар и твой Цар. На Царска заповед никога не се отговаря. На нея трябва да се покориш.
Да се помолим.
--
БПЦ "Нов живот" Варна
06.05.2018 г.
