/проповед/
Прочит Битие 15:1-5.
Случвало ли ви се е да се опитвате да направите нещо и нищо да не се получава? Искате много да се справите бързо, но нищо не става?
Отскоро карам друга кола, с която не съм свикнал още напълно. Едно от нещата, които не знаех как става е да наглася страничните огледала. Показаха ми къде е копчето, с което се прибират навътре, но не знаех как да ги накарам да се въртят нагоре и настрани.
Със съпругата ми огледахме цялата кола. Търсихме друго копче по вратите, по таблото, между седалките, но не можех да намеря нищо. Знаех, че го има някъде, исках бързо да го намеря, за да мога да го използвам, но така и не го намирах. Около 2 месеца карах така колата. Накрая споделих с един приятел и след като потърси известно време на друго място, той седна и каза: „Това е копчето.” Аз отговорих, „Това копче само прибира огледалата.” Той каза: „За да ги мръднеш нагоре или надолу трябва да го използваш като джойстик.”
Проблемът беше, че аз само го завъртах, а то можело и да се накривява в желаната от мен посока!
Почувствах се много глупав. Но преди това се чувствах безсилен. Чувствали ли сте се така?
Блъскаш си главата в опит да решиш някакъв проблем, но отговорът ти убягва. Опитваш различни начини, но се проваляш. Накъдето и да се обърнеш, удряш на камък. Чувствали ли сте се толкова безсилни?
Добре, значи не съм само аз. Отдъхнах си. Всеки от нас се сблъсква с подобни проблеми. И понякога това са много по-сериозни проблеми – здравословни или свързани с взаимоотношенията ни с близък човек. Иска ти се да можеш да завъртиш копчето, но не знаеш къде се намира. Не знаем как да оправим нещата. Не лесно да издържим в такива моменти.
Знаеш, че Бог е с тебе. Той ти е обещал, че „всичко съдейства за доброто на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.” (Рим. 8:28). Но имаш чувството, че всичко е против теб, не със теб.
Така се чувстваше и Аврам в Битие 15 гл. Коя беше причината?
Аврам тъкмо се беше върнал от битка. Четирима царе от севера бяха нападнали градовете на юга и след като ги бяха разгромили, бяха отвели жителите като затворници, заедно с голяма плячка. Сред тях беше и племенникът на Аврам, Лот.
Когато чичо му Аврам чу за това, той събра своите 318 обучени мъже, нападна неприятелите през нощта, порази ги и освободи своя племенник заедно с останалите пленници и тяхното имущество.
На връщане Аврам спря в един град, който сега наричаме Ерусалим и разговаря с един Божи свещеник, наречен Мелхиседек и му даде десятък от плячката. Това е първият случай на даване на десятък в Библията, предхождащ с повече от 400 г. Мойсеевия закон. Toва е една от причините ние да вярваме, че десятъкът не е само за времето на Стария завет, но е минимум, който ние като вярващи трябва да даваме на Господа.
И така, „след тези събития” (15:1) Бог се яви на Аврам във видение и му каза: „Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, твоя твърде голяма награда.” Бог сякаш казва на Аврам, „Всичко съдейства за твое добро, Авраме, защото ти ме обичаш и си призован според Моето намерение”.
Аврам беше победил в битката благодарение на Божията помощ. Аврам знаеше това, затова даде десятък на Господа. След това Бог му се яви, за да потвърди своята любов към него. Логично би било Аврам да изпее химн на хваление на Бога на това място.
Но вижте какво казва той:
Битие 15:2-3: „А Аврам рече: Господи Яхве, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен, и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? Аврам рече още: Ето, Ти не ми даде чадо; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.”
Аврам сякаш не изпитва благодарност към Бога. Нещо повече, тези думи звучат като оплакване. Като че ли той е ядосан на Бог.
Тези от вас, които бяха миналият път си спомнят, че едно от обещанията, които Бог му даде в 12 гл. беше: „На твоето потомство ще дам тази земя.” (Битие 12:7). Това се беше случило преди 10-15 г. Аврам беше остарял още повече. Жена му също не беше първа младост. Годините отлитаха, а той нямаше деца.
Затова в главата му се беше родил алтернативен план. Аврам знаеше, че човек е бездетен, законът му позволяваше да осинови слугата си, за да си осигури наследник. Знаем това от древни документи, открити край Киркук и на други места.
Божието обещание се бавеше. Затова Аврам обмисляше план Б – да направи Елиезер свой наследник. Но Аврам знае, че Бог му е обещал друго. Затова той е леко объркан и разочарован: „Ето, Ти не ми даде чадо; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.” (Битие 15:3)
Как отговори Бог? Упрекна ли Аврам?
Това не е единственият път, когато големи личности в Библията се оплакват. Давид възкликва: „Докога, Господи? Завинаги ли ще ме забравиш?” (Пс. 13:1) Авакум пита: „Докога, господи, ще викам, а Ти не чуваш? Ще викам към Тебе за насилието, а Ти не щеш да избавяш.” (Авакум 1:2)
Докога, Господи?
Бог не упрекна тези хора. Не те ли насърчава, че някои от най-големите герои на вярата се нуждаеха от насърчение?
Аврам се нуждаеше от насърчение и от потвърждение. И Бог му го даде.
Битие 14:4-5: „Този човек няма да ти стане наследник, а онзи който ще излезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И рече му: Толкова ще бъдат твоите потомци.”
И после Бог накара Аврам да извърши обряд и да сключат завет. Заветът е като договор, но много по-обвързващ и сериозен. Думата на иврит за завет е beriyth и произлиза от думата „режа”. При сключване на завет са разрязвали животни на две части и двете страни са преминавали между тях, заявявайки: „Нека и аз бъда разкъсан като тези животни, ако не успея да изпълня моята част от завета.”
Защо Бог направи това? Бог знаеше, че Аврам се нуждае от потвърждение. Не беше лесно да повярва, че може да има дете в тази напреднала възраст. Затова когато в бъдеще Аврам пак би изпаднал в съмнение, Бог искаше той да запомни този ярък образ.
Подобен символ съдържа и брачния завет. Младоженецът е отдясно на булката. Отляво са седнали роднините на булката, а отдясно – на младоженеца. Знаете ли какво правят младоженецът и булката след като са изрекли брачната клетва и са се целунали? Излизат между двете семейства. Това напомня обряда с минаването между двете части на животното в Стария завет и това не е случайно. То трябва да демонстрира, че заветът не може да се наруши.
Затова Бог използва тази церемония на разрязване на животни за да покаже на Аврам, че Той ще бъде верен. Той ще спази своите обещания.
2 Коринтяни 1:20: „понеже всички Божии обещания в Него са „да”, и в Него „амин”, за Божията слава чрез нас.”
Виждаме, че Бог не упрекна Аврам за оплакването му, а вместо това потвърди своето обещание.
Но възниква въпросът: защо Бог не дари с дете Аврам веднага? Tрябваше да минат още 15 г., преди Аврам и Сара да се сдобият с рожба. Защо Бог ги накара да чакат толкова дълго?
Ние също се борим с този въпрос: защо Бог не разреши нашия проблем сега? Защо ни кара да чакаме толкова много?
Аврам искаше веднага да разреши проблема, затова обмисляше план Б. Щеше ли това да разстрои Божия план? Не! Но Бог не винаги снабдява нашата нужда, когато ние искаме да го направи.
Защо не? Поради няколко причини.
Първо, защото не е узряло времето за това. Може Бог да иска да чакаш, защото иска да подготви сцената, за да направи нещо в живота ти. Наследниците на Аврам трябваше да прекарат повече от 400 г. в робство в Египет, преди да завладеят Обещаната земя, защото „беззаконието на аморейците не е стигнало още до върха си.”
Божият Син се роди в плът тогава, когато Бог беше подготвил световната сцена за това. Той се роди в Римската империя, когато на практика нямаше граници, имаше добре изградена пътна мрежа и много хора говореха гръцки език. Това послужи за бързото разпространение на благовестието.
Възможно е Бог да се „бави”, защото хората около нас не са готови. Макар и да беше на 80 г., Сара не беше още готова да има дете, както виждаме от следващите глави, когато тя не се прояви като много зрял човек.
Ние се молим за съживление, но то не идва и не идва. Защо? Може би църквата не е готова за това? Може би Бог вижда, че ние не можем да поемем всички хора. Църквата има нужда от повече работници – помисли върху това!
Бог чака оптималния момент, за да може промяната, която става в живота ни да повлияе възможно най-много на хората около нас.
Възможно е също ти самият да не си готов за това. Бог не е дядо Коледа. Той не проверява кой е бил добър и кой лоши не разнася подаръци. Бог не работи в куриерския бизнес. Той работи в компанията „Нов човек” ЕООД. Той взема хора, които не са това, което трябва да бъдат и ги изгражда в личностите, които знае, че могат да бъдат.
Това означава, че понякога няма да ни дава това, от което смятаме, че се нуждаем във времето, когато искаме да го получим. Той ще отговори на нашите нужди на правилното време и по правилния начин.
Последната причина (че ние не сме готови) почти винаги е валидна. Ние сме нетърпеливи, искаме да имаме всичко тук и сега. Аз съм нетърпелив. Не ми харесва, когато хората около мен се бавят. Искам всичко да става бързо. Но както е казал нашия народ, бързата работа – срам за майстора. За нас е добре да се научим да чакаме.
Псалми 27:14: „Чакай Господа; дерзай и нека се укрепи сърцето ти; да, чакай Господа.”
Исая 40:31: „но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигнат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.”
Помнете, че Бог ни е дал това обещание: „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение”.(Римляни 8:28)
Това не означава, че всичко в живота ни ще е добро. Но означава, че ако обичаш Господа, във всички обстоятелства Бог ще работи за твое добро и че Той те е призовал според Своето намерение.
В книгата си „Да ходиш в праха на рави Йешуа” Луис Твербърг разказва история за равина Акива, живял в 1 век. Един ден, докато равинът Акива пасял стадата си, забелязал малко поточе, шуртящо по склон, да капе върху тераса по пътя си към реката долу. Под капките имало голям речен камък. За негова изненада, той забелязал как капките вода през вековете са издълбали дупка в камъка. Акива си казал: „Ако водата беше изтекла върху камъка наведнъж, той нямаше да бъде променен. Именно бавното, но постоянно капене, година след година, напълно променили камъка.
Казал го е древногръцкия поет Херид (5 в.пр.Хр.): капка по капка камък издълбава.
Може би се питаш, Господи, защо трябва толкова дълго да живея на ръба на оцеляването? Защо не мога да прочета веднъж Библията и да я разбера цялата? Защо толкова години се моля за съпруга си и той още не е повярвал?
Чакай Господа. Капка по капка камък издълбава.
Вече съм в напреднала възраст, а още нямам партньор в живота. Капка по капка камък издълбава. Исусе, още нямам деца, кога ще ме благословиш? Капка по капка камък издълбава. Господи, не мога да понасям този човек. Защо не го махнеш от пътя ми? Капка по капка камък издълбава.
Когато излязох от казармата вече бях приет в МЕИ, но не исках да уча за инженер. Исках да уча английска филология в СУ, но се провалих на кандидат-студентския изпит по английски. Тогава можеше да се кандидатства само в един университет. Затова, до следващата година преподавах английски в едно училище.
На следващото лято пак кандидатствах. Този път студентите имахме право за първа година да кандидатстваме на повече от едно място. Явих се пак в СУ, но ме приеха в специалност, която не ми харесваше толкова много. Явих се и във ВТУ и там ме приеха да уча английска филология.
Записах се и след няколко дни постъпих в общежитието. Когато влязох в стаята, там вече беше един от двамата ми съквартиранти. Той беше християнин. Чрез него аз повярвах и по-късно създадох група на БХСС в университета. На тази група се запознах и с бъдещата си съпруга.
Бог беше оркестрирал събитията за мене. Той беше говорил на това момче да кандидатства точно в този университет, беше направил така, че да влезе в общежитието и го беше поставил в моята стая. Ако бях влязал предната или следващата година, нямаше да се срещнем. Доколкото ми е известно, в университета нямаше други момчета християни.
Освен това, ме беше подготвял за бъдещото ми служение с безценния опит, който ми даде като учител, лидер на студентска група и студентски работник. Бързата работа е срам за майстора и не е по вкуса на Господа. Божието Слово действа като бавно падащи капки, не като внезапно наводнение.
Исус знае, че нашето сърце често е от камък. Затова остава Святия Дух да дълбае дълго, докато му промени формата. Докато го реформира. Така може да го използва.
Чакай Господа! Капка по капка камък издълбава.
Нека се помолим.
___
БПЦ "Нов живот" Варна
29.11.2016 г.
