/проповед/
Преди да се оженят, съпруг и съпруга решили че той ще взема всички важни решения, а тя всички второстепенни. След 20 години го попитали как са се справили. „Чудесно! През всичките тези години изобщо не ми се наложи да вземам важни решения!”
Днес ще си говорим за решенията и изборите, които правим. Продължаваме с разглеждането на Авакум. Какво се случи до тук?
Авакум се оплака на Бог, че нечестието, насилието и грабителството в Юда са големи. Но вместо да накаже виновните, Бог обеща да изпрати на Юда свирепите и ужасни вавилонци, за да я завладеят и отведат в плен евреите.
Тогава Авакум зададе 3 искрени въпроси на Бог – Кой си ти? - и си припомни важни библейски истини за Божия характер. „Защо допускаш халдейците да ни завладеят?” беше вторият въпрос, но Авакум не получи отговор на него. „Докога Вавилон ще завладява народи?” беше третият въпрос, на който също не получи отговор.
И точно тогава Авакум взе решение да застане на стража и да чака отговора на Господа. И той не закъсня.
Нека прочетем Авакум 2:2-8,20.
Господ му заповядва да напише видението, което му дава, на глинени плочи (скрижали), а после да се разнесат бързо и пророчеството да се прочете на всички хора. Това изписване трябва да е отнело доста труд и усилия на Авакум – не е като да изтипосаш нещо във фейсбук с едно кликване на мишката. Скрижалите трябваше да напомнят на хората, че Божието слово ще се изпълни.
Какво разбираме от този отговор?
Първо, Бог отговаря на искрените въпроси. Неговият отговор не е само за Авакум, но за всички, които страдат от нападенията на Вавилон.
Второ, пророчеството ще се сбъдне рано или късно. Видението „бърза към изпълнението си и няма да се размине”. За разлика от виденията на лъжепророците.
Много българи считат Ванга за Божия пророчица. Но освен някои пророчества, за които е спорно дали са се сбъднали, Ванга има и несбъднали се пророчества. Например, през 1994 г. тя казва, че през 2003 г. ще настъпивсемирен катаклизъм: "След 9 години ще настъпи краят на света. Земята ще се отвърне от Слънцето. Където е било горещо, ще има лед, много животни ще измрат. Хората ще воюват за енергия, но ще имат душа да се спрат. А след това времето ще тръгне назад."; За 2010 г. пък предвещава избухването на Трета световна война.
1 Йоан 4:1 „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света.”
Врачките и запитвачите на зли духове разчитат на демонични сили, които нямат пълното знание. Затова и често грешат. Божиите пророчества обаче винаги се изпълняват. Само в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос са се сбъднали повече от 300 пророчества. Бог не лъже.
Понякога може да ни се струва, че Той се бави.
Миналата година започнахме да търсим ново място за църква. Не можахме да намерим нещо, което да ни удовлетвори. Все още чакаме. Молим се за повече покаяния и за по-бърз растеж, за да има растеж се искастабилна основа, а това отнема време. Молим се за повече служители в църква, но за това се иска още повече време. Понякога казвам, „Господи, аз вярвам, че ти променяш хората и щом си благословил дотук делото ни, ще ни дадеш успех и занапред. Но няма ли най-сетне да ми отговориш на молитвите!?”
Затова Бог повтаря 3 пъти на Авакум да има търпение, защото Божието пророчество, което той е чул, ще се изпълни и „няма да закъснее” (2:3). Бог се движи на определеното време. Цялата история е в Божиите ръце и се движи неотменимо към Второто идване на Христос.
В Неговите ръце е и съдбата на враговете на Юда – Вавилон. Пророчеството за него съдържа пет „горко”, които често са се използвали в погребалните песни. Но тук тези „горко” са употребени иронично, защото Авакум едва ли би бил много загрижен за предстоящия край на врага, който потиска неговия народ.
Сигурно тази погребална песен е прозвучала като мехлем за неговата душа. Тя изрежда 5 явни грехове на Вавилон, за които той ще бъде наказан. Всеки от нас прави избори, за които плаща. Te се определят от нашата житейска философия. А нашата философия личи не толкова от нашите думи, колкото от нашите избори.
Решаваш да не идваш редовно на църква. Резултатът – отдалечаване и охладняване, липса на правилни приоритети в живота.
Решаваш да опиташ само веднъж дрога. Резултатът – ставаш наркозависим, с разбито здраве и живот насемейството ти, което е принудено да плаща огромни суми за лечението ти в център за зависими.
Избираш да работиш далеч от семейството. Резултатът – отдалечаване от съпруга/съпругата и сътресения в брака.
Говорих с един варненец, който от 20 години работи в Германия. Попитах го: „Как се отрази това на семейството ти?” Отговорът беше: „Точно когато заминах, големият ми син имаше голяма нужда от мене. Не бях до него и сега съжалявам много. На 30 и кусур години е, не иска да работи, нито се жени, по цял ден стои вкъщи и лентяйства.
С жена ми развалихме взаимоотношенията си – аз живея на единия етаж на къщата, тя на другия. Не сме се разделили официално само заради децата и заради това какво ще кажат хората. Сега съжалявам, че заради парите пренебрегнах семейството си, но е прекалено късно.”
Какви са изборите и делата на Вавилон? Петте „горко” са присъди за нещата, за които Бог ще ги държи отговорни:
Ст. 6: „Горко на онзи, който натрупва много нещо, което не е негово!”
Ст. 9: „Горко на онзи, който придобива неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко и да се избави от силата на бедствието.”
Ст. 12: „Горко на онзи, който гради град с кръв и утвърждава град с неправда!”
Ст. 15: „Горко на онзи, който пои с вино ближния си, на тебе, който го изливаш от меха, докато ги опиеш, за да гледаш голотата им.”
Ст. 19: „Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се!”
Тези 5 „горко” описват 5 гряха: алчност, арогантност, кръвополитие, неморалност, идолопоклонство. Те прекрасно характеризират Вавилон.
Алчност - когато завладяват град, те вземат в плячка злато и сребро, добитъка и реколтата. Отнасят всичко като ято скакалци. Но всичко това ще им се върне тъпкано: „Понеже ти обра много народи, всички останали от племената ще те оберат...” (ст.8). Днес виждаме как олигарсите и съвременните феодали обират народите си иперат пари в офшорни зони като Панама. Но един ден всичко излиза наяве.
Арогантност – вавилонците са смятали, че високата 30 м. стена около Вавилон е непревземаема. Но вижте ст. 11: „Камъкът ще извика от стената и гредата от оградата ще му отговори.” Шестдесет и шест години по-късно цар Валтасар, последният цар на Вавилон, ще даде голямо пиршество, което ще бъде прекъснато от ръка, която изписва на стената: „Бог е преброил дните на твоето царство и му е сложил край.” Същата нощ царят ще умре и Вавилон ще бъде завладян от Медо-Персия.
Кръвополитие – Бог се гневи на тези, които проливат кръв, за да изградят империи. Това се отнася за всички нации, които използват военна мощ, за да завладеят по-слаби нации. Това „горко” е актуално и за тях!
Неморалност – Бог осъжда тези, които използват алкохол като средство за прелъстяване и подтикване към неморални деяния. „Но този, който върши срамни неща, ще се напълни със срам, не със слава” (ст.16). Историята доказва това.
Масовата употреба на алкохол и развратът довеждат до разпад в нравите и разрушаване на семейството, което е първата Библейски основана институция, залегнала в основата на всяко общество. Оттук до фрагментацията и смъртта на нацията има една малка крачка. (Маите)
Идолопоклонство – в ст. 18-19 Бог говори за идиотизма на вавилонците, които очакват немите и мъртви лети идоли да им помогнат, но не се обръщат към живия Бог.
Днес идолопоклонството е не по-малко разпространено. Съвременните идоли често са добри неща, които обаче ни отклоняват от най-доброто – от поклонение на Бога. Някой беше казал, че единствената разлика между идолопоклонството на туземеца, който приписва сила на фетиш и идолопоклонството на професор, който приписва чудото на естествения свят на еволюционни сили е въпрос на степени. Професорът има (научна) степен, докато туземецът няма.
Някои издигат в култ образованието си и докато учат нямат време за Бога. Други – работата си. Трети – славата.
Едно момиче разговаряло с пастор Доналд Барнхаус след църква и му казало: „Аз искам да следва Христос, но искам също да стана известна. Искам да направя сценична кариера в Ню Йорк. След като се утвърдя в театъра,ще следвам Христос.” Барнхаус извадил ключ от джоба си и одраскал с него една пощенска кутия, поставена на ъгъла на улицата. „Бог ще ти позволи да направиш това. Той ще те остави да одраскаш успеха по повърхността, но няма да ти позволи да го притежаваш, защото няма да остави някое свое дете да има друго нещо вместо Негосамия.”
Години по-късно той я срещнал и тя изповядала, че точно това й се случило. Два пъти играла на сцена. Поместили снимката й в национално списание. Но така и не успяла да постигне успех. Казала: „Няма да повярваш колко пъти в разочарованието си съм затваряла очи и съм си представяла как драскаш резка с ключа си по онази пощенска кутия. Бог ми позволи да одраскам края, но не ми позволи да имам нещо вместо Него.”
Неправилните убеждения водят до погрешни избори.
Ние вярваме в справедлив Бог. Бог показа на Авакум, че Вавилон ще бъде осъден. Всеки накрая ще си получизаслуженото, включително империите – и днешните такива. Грабителят ще бъде ограбен, обиращият ще бъде обран, плячкосващият ще бъде плячкосан, проливащият кръв ще пролее собствената си кръв, изкусителят ще бъде изкусен, изтребителят ще бъде изтребен. Който копае яма, сам ще падне в нея; и който събаря ограда, него змия ще ухапе. (Екл. 10:8)
След всичко казано, възниква въпроса – как да живеем ние така, че да бъдем на Божията страна? Какви избори да правим? Кой е правилният избор?
Бог посочва алтернативата на погрешните избори. Нека прочетем ст. 4. „Ето, душата му се надигна, неспокойна е в него; а праведният чрез вяра ще живее.”
Какво да правя, когато враговете разрушават дома ми? Праведният чрез вяра ще живее.
Какво да правя, когато отвличат семейството ми в плен? Праведният чрез вяра ще живее.
Какво да правя, когато ме убиват? Праведният чрез вяра ще живее.
В бестселъра „Изтезаван заради вярата си” пастор Харалан Попов пише как след комунистическия преврат го арестуват през нощта и го завеждат в дирекцията на ДС, където го посреща надпис от „Божествена комедия” на Данте: „О, вие, що прекрачите този праг, надежда всяка оставете.”
Подлагат го на жестоки изтезания. Четиринадесет дни стои на крака до стената, подложен на гладна диета, разпит и бой. Обвиняват го в шпионска дейност за американците. На десетия ден п-р Попов пише: „Загубих всякаква представа за време. Отеклите ми крака бяха станали огромни, налети с кръв от абсолютното обездвижване. Устните ми напукани кървяха. Не ми бяха позволили да се обръсна и измия. Очите ми бяха огнени кълба.” Следват още изтезания, процес и присъда от 15 г. принудителен труд на о-в Персин. Но въпреки това той оцелява!
„Праведният чрез вяра ще живее”.
Какво ще направиш, ако мюсюлмани те обвинят в прелюбодейство и отстъпничество, осъдят те на смърт и те оковат и хвърлят в тъмница? Д-р Мариам Ибрахим от Судан била поставена в такава ситуация. Тогава си спомнила стиха „праведният чрез вяра ще живее” и отказала да се отрече от Исус.
За апостол Павел този стих е благата вест в синтезиран вид. Той го цитира два пъти, за да покаже че благата вест на Исус Христос има своя преобраз в Стария завет. Петнадесет столетия след Павел този стих помага на Мартин Лутер да стигне до прозрението, че спасението е по благодат чрез вяра, не чрез дела. Той казва: „Когато с помощта на Божия Дух разбрах тези думи – че праведния чрез вяра ще живее, се почувствах като новороден, като нов човек. Влязох през отворените врати в самия рай на Бога.”
Така се стига до Реформацията.
„Душата на идолопоклонците е неспокойна, а праведният чрез вяра ще живее.” Неговият живот се определя от вярата му, за разлика от алчността, контролираща нечестивите. Той се доверява на Бога и неговите обещания и това го мотивира да се покорява на Исус във всичко, дори в изпитания и мъчения.
Праведният чрез вяра ще живее. За разлика от нечестивите, които нямат мир и живеят в страх, праведните имат живот и уповават на Бога.
Вярата ни в смъртта и възкресението на Исус Христос ни прави праведни в Неговите очи. Ние сме изкупени от греха и смъртта. Ако Исус е вратата, вярата е ключът, с който я отключваме, за да влезем в Страната на спасението и вечния живот.
Избори. Нашите избори определят нашия живот. Ние или се покланяме на идоли и заслужаваме Божията справедлива присъда, или се покланяме на Него, очакващи неговите обещания и награди.
Защото, за разлика от немите идоли, Бог Е! Той не само съществува, но и управлява историята към нейния край – Второто идване на Исус Христос. Той ще се появи в слава и ще съди света. Тогава целият свят ще занемее – от уплаха или преклонение. Както казва ст. 20, „Но Господ е в святия си храм; млъкни пред Него, цяла земьо.”
Тогава „земята ще бъде пълна със знанието на славата Господня, както водите покриват морето.” (ст.14)
Днес насилието, бедствията и беззаконието сякаш се умножават с всеки изминал ден. Но един ден земята ще се изпълни не с насилие, бедствия и беззаконие, а със славата на Господа.
Не знаем какво ни чака дотогава. Но можем да бъдем уверени, че Бог ще отсъди справедливо. И неговата присъда няма да се забави, но ще дойде на Неговото съвършено време.
Всеки ден ние правим избори – между лъжата и истината, между верността и прелюбодейството, между алчността и щедростта, между гордостта и смирението, между зависимостта от алкохол, цигари и дрога, и трезвеността, между удоволствието и отговорностите, между омразата и любовта, между моя начин и Божия начин, между идолопоклонството и истинското поклонение.
Това не са лесни избори. Вавилон се провали в своя и Бог го осъди. Какъв избор ще направим ние? Бог ни е дал всичко необходимо, за да направим правилния избор. На наша страна са увереността, че сме оправдани чрез вяра и убеждението, че рано или късно славата Господня ще се яви.
Нашите избори имат значение. Господ царува в Святия Си храм. И очаква да види вяра и живот на праведни дела.
Големият английски поет Робърт Фрост пише: „Два пътя се разклониха в гората и аз поех по по-малко утъпкания път. Това промени всичко.” По кой път ще поемеш ти?
БПЦ "Нов живот" Варна
17.04.2016 г.
