Силата се пробужда

/проповед/

През отминаващата седмица пуснаха премиерата на 7-та част на Междузвездни войни, „Силата се пробужда“. Mного хора жертваха съня си, за да видят новия епизод. Междузвездни войни е космическа сага, чието действие се развива в измислена спираловидна галактика, населена с хора и различни нехуманоиди. Демократичната галактическа република се е изродила в Галактическа империя. В борбата срещу нея най-важен фактор е Силата. Силата е вездесъща форма на енергия, която може да се използва за добро, но има и тъмна страна. 

Един от главните герои, Йода, казва на Люк Скайуокър: „Помни, мощта на един джедай произтича от Силата. Гняв, страх, агресия, тъмната те страна са... Веднъж тръгнеш ли по тъмния път, завинаги доминира той ще твоята съдба. Люк, не повтаряй съдбата на баща си... Люк, когато замина аз си, последният джедай, ще ти останеш. Люк, Силата тече силно в рода ти. Предай това, което си научил.“

Авторите на „Междузвездни войни“ са създали Сила, която е някаква неодушевена енергия. Подобно на тях днес много хора си представят Святия Дух като ‚то‘, като нещо неодушевено. Понякога те си дават сметка за проявленията на Духа чрез чудесата, които върши в живота им. Но го считат просто за „някаква сила“.

Поради липсата на библейска просвета много хора схващат Бога като безличностна стихийна сила, енергия или влияние. Това обаче не е Библейска доктрина. То е характерно за източните монистични религии, в които бог е един вид безличностен абсолют. Други пък, изхождайки от името „Утешител“ (параклетос – гр., „съветник, насърчител, утешител), говорят за Святия Дух като за жена.

Но когато Библията говори за Духа, тя използва м.р. ед.ч. и личното местоимение „Той“! Това трябва да ни накара да преосмислим нашата представа за Него.

В Деяния например се подчертава личностния характер на Святия Дух. Той говори (1:16), опитват се да Го излъжат (5:3), да Го изкушават (5:9), Той свидетелства (5:32), противят Му се (7:51), Той издава заповеди, (13:2), изпраща (13:4), мисли (15:28), забранява (16:6), назначава (20:28).

Освен това, Духът ни помага да се молим (Рим. 8:16), изследва сърцата ни (1 Кор. 2:10), учи ни (1 Кор. 2:13), води (Рим. 8:14), говори (1 Тим. 4:1), 
предизвестява (1 Пет. 1:11), наскърбява се (Ефес. 4:30). Може ли една безличностна сила да върши всичко това?!

Добре, ще каже някой. Святият Дух е личност, но защо той е толкова важен за християните? Не мога ли да бъда християнин без Духа?

Малко преди да бъде предаден, Исус каза на учениците си, че ще им изпрати Святия Дух: „за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя...“

Исус им каза, че на Негово място ще дойде Святият Дух. Той ще обитава като една чудодейна невидима сила вътре в тях и ще върши много неща: ще ги освещава, ще им помага да проумяват Божието слово, ще им помага да се молят, ще ги напътства, ще ги поучава, ще им дава сила за служение чрез своите свърхестествени дарби.

Но може би най-интригуващото нещо, за което Святият Дух бе изпратен е показано в Деян. 1:8: „но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“

Тук се казва, че първо учениците ще получат Святият Дух. И какви ще станат след това? Ще бъдат Негови свидетели. Значи, първо идва Святият Дух, а след това свидетелстването.

Много от тези хора бяха живели с Исус 3 години. Те бяха ученици на Исус, бяха седели в нозете Му и слушали учението Му, бяха ходили в околните градове и села да съобщят, че Царството наближава, бяха изцелявали... А тук се казва, че те ще станат свидетели едва след като дойде на тях Святият Дух.

Защо трябваше да чакат? Защо не започнаха да свидетелстват веднага? Можеха да го направят, но нямаше да имат силата да бъдат ефективни свидетели. Нямаше да притежават необходимата сила. Силата нямаше да бъде с тях. Нямаше да се пробуди в тях.

Случвало ли ти се е да свидетелстваш за Исус и да си бил разочарован от липсата на отклик? Много пъти когато подхващам разговор за Бог, настъпва неловко мълчание, или отсрещната страна деликатно променя темата на разговора. Хората имат други грижи.

Понякога се изкушаваме да свидетелстваме ето така: https://youtu.be/DgxGK2GOcQQ?t=82

(показвам клип с християни, които потапят невярващ в тоалетната с главата надолу, за да приеме Христос). Не ви ли се е искало понякога да го направите? Но не съм сигурен, че ще даде резултат.

Но съм сигурен, че нашето разочарование идва от факта, че не разбираме решаващата роля на Святия Дух, на Силата в нас при споделянето на вярата.

Исус каза в Йоан 16:7-8: „за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И Той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съд.“

Една от от основните задачи на Духа е да убеди хората, че са грешни, че имат нужда от праведност и в реалността на приближаващия съд. С други думи, ти и аз не сме тези, които ще обвиняваме хората и ще се опитваме да ги накараме да повярват. Това е работа на Святия Дух. Ние сме само свидетели.

Свидетелите ли са тези, които повдигат обвинение срещу ответника? Не, прокурорите го правят. Свидетелите ли осъждат обвиняемия? Не, съдията го осъжда. Свидетелите свидетелстват. Те правят всичко възможно да дадат честни и истинни свидетелски показания.

Защо го правят? Защото разбират, че присъдата зависи от това доколко добре са свидетелствали. Но единствената им работа е да дадат свидетелски показания.

Обвиняването на хората в грях, в нуждата им от праведност и в приближаващия съд е работа на Святия Дух. Не е наша работа и слава на Бога!

Това обаче не означава, че нашето свидетелство не е важно. Без свидетелството ни хората няма как да чуят благата вест. Както е писано в Рим. 10:15, „колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват доброто!“

С други думи, ако някой не свидетелства, хората не могат да чуят благата вест. Ако не могат да чуят, няма да могат да повярват. Ако не повярват, няма да призоват Господа и ако не могат да Го призват, няма да се спасят.

Следователно, спасението на хората, които обичаме зависи от това дали сме добросъвестни свидетели. Това е толкова важно за Бога, че Той дори нарича краката на свидетелите „прекрасни“.

Павел разбираше колко много се нуждае от Святия Дух, за да е успешен благовестител. В 1 Сол. 1:5 той казва: „защото нашето благовестване между вас не беше само с думи, но и със сила, със Святия Дух., и с голяма увереност“.

Святият Дух ни дава сила и увереност в разговорите ни с невярващи хора. Тази сила ни насочва на кого да свидетелстваме. Тя се проявява не само в думите, но и в делата ни.

Миналото лято отборът на „Черно море“ трябваше да играе в турнира на УЕФА на стадиона в Разград. Футболистите от Варна са пътували със свито сърце – не стига, че ще срещнат именит съперник, Динамо Минск, но и ще трябва да играят на чужд терен, с малка подкрепяща ги агитка и много местни запалянковци, които ще ги наблюдават под лупа и ако загубят ще ги освиркват и унижават.

Но малко преди да влязат в Разград се случило нещо, което им вдъхва увереност в силите. На входа до Разград виждат плакат, на който пише: „Община Разград желае успех на ПФК „Черно море“. Идеята за тази морална подкрепа е на директора на Общинското предприятие „Паркстрой“ Иван Борисов.

В резултат Черно море играе вдъхновено, за малко изпуска победата и постига престижно реми 1:1 с Динамо.

Искаш ли да си и ти да си морална подкрепа за другите? Да си светлина в тъмнината? Да свидетелстваш със силата на Святия Дух за Бога?       

Знаят ли твоите познати, близки, колеги и съученици, че си християнин? Ако не, това означава, че още не си приел силата на Святия Дух за свидетелство. А ако да, тогава сигурно те наблюдават под лупа да не сгазиш лука.

Много хора ни наричат лицемери и ни наблюдават, за да ни хванат в крачка. Ако се провалим, започват да ни освиркват и унижават. Но дори да се проваляме и светът да ни напада, Бог ни е дал част от Себе Си да е наш Утешител, адвокат и помощник. Силата на Бог е на наша страна. Силата на Духа в нас се пробужда винаги, когато се нуждаем от нея най-много.

В Деян. 4 гл. Петър и Йоан са арестувани, бити и накрая пуснати на свобода с предупреждението да не проповядват повече за Христос. Те се връщат в църквата, всички се молят и мястото, където са събрани, се „потресе“. Как мислите, дали са спрели да проповядват? Стават още по-дързостни в благовестието!

Ако и ние имаме силата на Духа, Той не само ще ни даде дързост, но и креативност в свидетелстването.

Преди 3 години с групата на БХСС във Варна решихме да направим евангелизация в университетите. Молихме се за водителство, за да бъде идеята креативна и да привлече много хора към събитието. Тогава Святият Дух ни подбуди да направим мъфини за Великден и да минем по стаите в общежитията и да насърчаваме хората да изпратят въпрос за Бога със смс на наш номер. Казахме им, че след 5 дни ще дойдем да им отговорим на въпроса и да ги почерпим с мъфини. Получихме около 25-30 въпроса и посетихме повече от 100 човека. Благодарение на кретивността на Духа, много хора чуха за смисъла на Великден. Успяхме да свидетелстваме на много хора.

Повярвал ли си в Исус? Имаш ли Святия Дух? Можеш ли да разчиташ на Неговата сила, смелост и креативност в живота си? Дава ли ти увереност за свидетелство Той? Или си го изтикал в периферията на живота си и Неговата сила е заспала дълбоко в тебе?

На неделна служба децата от неделното училище били поканени от пастора да изнесат програма. Започнала Бояна: „Вярвам в Бога, Всемогъщия Отец, творец на небето и земята“. След това се обадила Кристина: „Вярвам в Исус Христос, Неговия единороден Син и наш Господ.“

Всичко вървяло прекрасно, но в един момент настанала пауза. Накрая малко момиченце се обадило и казало: „Момченцето, което вярва в Святия Дух отсъства днес!“

Отсъства ли силата на Святия Дух от живота ти? Нуждаеш ли се от ново начало и нов живот? Готов ли си да получиш тази Сила?

Ако предадеш живота си на Исус, Святият Дух ще влезе в тебе, ще те напътства, ще ти даде сила и смелост за свидетелство. Изпразни съдържанието на сърцето си и бъди изпълнен и започни нов живот със Святия Дух.

Или може би си християнин, покаял си се за греха си, приел си Исус и Святият Дух живее в тебе. Но отдавна не си чувствал неговата сила проявена. Тя е заспала дълбоко в теб, защото не четеш Словото, не общуваш с християни, не разпалваш огъня на Духа. Силата е заспала.

Един християнин често заспивал в църква. На една служба пасторът казал, докато той спял: „Всички, които искат да отидат на небето, да станат.“ Всички станали с изключение на заспалия. След това, колкото има сила, пасторът извикал: „Всички, които искат да отидат в ада, да се изправят сега!“ Спящият се събудил и се изправил. След това се огледал и казал: „Не знам за какво гласуваме, пасторе, но като гледам ти и аз сме единствените „за.““

Много християни спят не само на служба, но проспиват целия си живот. Силата на Духа е заспала в тях.

Ако ти си сред тях, тогава ти имаш нужда от пробуждане на тази сила. Извикай към Исус, помоли за прошка за охлаждането ти към вярата. За това, че не си използвал силата му за свидетелство. Тогава Неговата сила ще се пробуди в теб. Отново ще добиеш увереност и смелост и ще споделяш вярата си.

Силата се пробужда.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот" - Варна

27.12.2015 г.