Here is what a friend of mine, Anna, shared about her experience as a volunteer with MEKDSZ Hungary:
The history of my volunteer work with MEKDSZ (Hungarian Fellowship of Evangelical Students) goes back to the 1990s! It lasted six years as my studies were somewhat extended ( I changed subjects after two years of study) and I must say I do not regret it at all. Neither the prolonged years at university, nor volunteering for MEKDSZ, rather, the opposite is true. I can say that together with all the ups and downs I thoroughly enjoyed all those years! People say one’s years at university are the highlights in life as one can do whatever he/she wants without having too much responsibility. The university years give the opportunity for youth to party after party. As for me, I agree with the bit that the years one spends in college education are really special and give much more freedom than the years before or after BUT those years for me were not about ’the freedom for its own sake’. I have never been a party girl but am very social and would not be entirely happy if I had to spend a week alone e.g. in a forest with no people around.
Thus it is not surprising that I ended up becoming one of the leaders in the MEKDSZ group in Janus Pannonius University in Pécs, south-west Hungary. It is a special gift from God that I had a role there and another gift that I was not responsible for the group entirely by myself but always worked in a team with others. Since I like organizing things and going after people these took a major part in my responsibilities; also I enjoyed maintaining a booktable at our university. We set up the booktable on a weekly basis for two or three years!
Tha national organization provided training and support regularly for all groups in the country, these took place both locally and centrally. It was nice that the centrally organized trainings not always took place in Budapest but in other places of the country as well.
The hours I spent with volunteer work are impossible to count, because I haven’t considered the ministry to be any kind of work. I did everything with pleasure and out of the love Christ gave me by saving my life and directing me to take part in leading others to become christians and/or taking being a christian seriously. I mean serving others is part of us being christians and it is not a duty like doing household jobs or the like. As I understood from God, it is a way of life, a very special opportunity to take part in God’s work. Actually, due to all this, my struggle came when after 6 years of ”volunteering” for MEKDSZ I became a full time staff worker. I even felt ashamed for getting payed for doing something as a job very similar to what I used to do for many years in my freetime!
Coming back to the training and support received int he MEKDSZ group, we were helped both in our own spiritual growth and understanding of what the Bible teaches us, and were mentored by travelling secretaries. We were provided with help in leading the group, mentoring group members, organizing special events, arranging outreaches at the university (e.g. 3-day evangelism) and of course with encouragement when things were not going the way we expected and felt blue and disappointed. We were certainly looked after well. Even though speaking of years before the age of e-mailing/facebook.etc. We corresponded by regular mail and used phone boots as neither we nor the staff workers had cell phones and making calls from the student hall of residence was hard too!
It’s pretty difficult to pick one encouraging story as there are many of them BUT perhaps one of the greatest miracles for us was the occasion when we got permission for having our fellowship group meetings held on campus. It turned out that at the time when we asked for permission to use a room regularly at university for Bible studies there was a meeting at the dean’s office that several professors attended. I cannot recall the number of participants, I only know there were more than 6 people and us, the two leaders of the MEKDSZ group with a request for permission and handmade A3-size-poster with the invitation for the Bible study group on it in our hands. We knew a lot of people were praying for us when paying the visit at the dean’s office, that’s how we dared entering the room... When we told the purpose of our visit, the dean took the poster and gave it to the professors who all read it one by one. Some of them were nodding when reading it through and in the end they all agreed this course was worth supporting and wished us success! So we got the permission right on spot!! It is an experience that is hard to forget.
Another highlight that must be shared whenever I recall those years of ’volunteering’ for MEKDSZ is our daily prayer meetings in a central location of the city. We got a room in a Catholic church that we could use every single weekday morning between 7:15 and 7:45. There were only a few catholics among us, bu the priest was really open in the parish and felt being honored by approaching him with our request for a place for morning devotions run by ourselves. Perhaps the maximum number of people can be seated there is 20 and I am glad to say there were days when we filled the chapel room. And there were many days when there were ’only’ three of us BUT we didn’t mind. Of course we prayed others would join us too because those morning praise and prayer time with a short devotion included made such a difference on our days!
We took turns in leading the devotions and that was also special. God blessed us soooo much there. I wish from the bottom of my heart that everyone experiences something like that. Continuous fellowship with others in serving the Lord together on a regular basis. That is dear to God for sure and enriching for individuals.
Let me close with some words from the Bible that I can relate to my experiences with the MEKDSZ group in Pécs university and ever since. If we have the right attitude and approach to work we can experience the PEACE OF GOD indeed: ”Rejoice in the Lord always. I will say it again: Rejoice! Let your gentleness be evident to all. The Lord is near. Do not be anxious about anything, but in everything, by prayer and petition, with thanksgiving, present your requests to God. And the peace of God, which transcends all understanding, will guard your hearts and your minds in Christ Jesus. Finally, brothers, whatever is true, whatever is noble, whatever is right, whatever is pure, whatever is lovely, whatever is admirable – if anyhing is excellent or praiseworthy – think about such things. Whatever you have learned or received or heard from me, or seen in me – put it into practice. And the God of peace will be with you.” /Philippians 4,4–9/
Български
Eто какво сподели Анна, една моя позната от MEKDSZ, Унгария, относно своя опит като доброволен сътрудник в унгарското студентскадвижение.
Моята доброволческа работа в MEKDSZ започва още в началото на 90-те. Бях доброволен сътрудник 6 години, тъй като се прехвърлих в друга специалност две години след началото на следването си. Трябва да кажа, че не съжалявам изобщо – нито за по-дългото си следване, нито за работата като доброволец за MEKDSZ, а точно обратното. Мога да кажа, че макар и не винаги всичко да е вървяло по мед и масло, това бяха едни прекрасни години! Казват, че годините в университета са най-хубавото нещо в живота, защото човек може да прави каквото си иска без да има големи отговорности. Следването в университета е един непрекъснат купон. Съгласна съм, че в университета човек има много повече свобода, отколкото след това, НО за мен тези години не бяха свързани с този вид ‘свобода’. Никога не съм била купонджийка, но съм много общителна и нямаше да съм много щастлива, ако трябваше да прекарам цяла седмица сама – например в гората, без хора наоколо.
Затова не е изненадващо, че се оказах един от лидерите в групата на MEKDSZ в университета в Печ, югозападна Унгария. Считам за специален подарък от Бога, че имах тази роля, и за друг подарък, че не се налагаше да отговарям сама за групата, но винаги работех в екип с другите. Понеже съм добър организатор и обичам да се грижа за хората, тези неща бяха моя основна отговорност. Освен това ми харесваше да отговарям за книжния щанд в нашия университет, който поддържахме един ден от седмицата в продължение на 2-3 години!
Националната организация редовно предоставяше обучение и подкрепа за всички групи в страната на местни и национални форуми. Харесваше ми, че последните се провеждаха не само в Будапеща, но и на други места в страната. Не знам колко часа седмично съм работила, защото никога не съм си давала сметка – това за мен не беше работа. Правех всичко с удоволствие и поради любовта, която Христос ми е дал, заедно със спасението и желанието да помагам на другите да стават християни и да гледат на християнството сериозно. Искам да кажа, че да служим на другите е част от това да си християнин, а не задължение, като например да се грижиш за домакинството. Бог ми помогна да осъзная, че това е начин на живот, много специална възможност да участвам в Божието дело. Всъщност, поради всичко това, имах вътрешна борба дали да приема да стана служител на пълно работно време след 6 години на ‘доброволна работа’ за MEKDSZ. Даже се срамувах, че ще получавам пари за нещо много подобно на това, което правех дълги години в свободното си време!
Благодарение на обучението и подкрепата, която получавахме в студентската група, ние можехме да израстваме духовно и да разбираме по-добре Библията. Освен това имахме срещи за ученичество с работниците на движението. Те ни помагаха във воденето на групата, в съветването на членовете на групата, организирането на евангелизации в университета (напр. 3-дневни евангелизационни прояви) и разбира се с насърчение, когато нещата не се развиваха по очаквания начин и ние се чувствахме обезсърчени. Наистина се грижеха добре за нас, макар и тогава все още да нямаше имейл, фейсбук и т.н. Кореспондирахме с обикновени писма и се обаждахме от телефонните будки, тъй като нито ние, нито работниците имаха мобилни телефони, а да се обадиш от общежитието също беше трудно!
Ако трябва да споделя за едно насърчително нещо, може би най-голямото чудо за нас беше, когато получихме разрешение нашата група да се среща в университета. Случи се така, че точно когато отидохме да помолим за разрешение да използваме една аудитория за библейско изучаване, в кабинета на ректора имаше ректорски съвет. Присъстваха 6 човека, плюс ние, двамата лидери на групата на MEKDSZ, с молба за разрешение и ръчно изработен А3 постер с покана за библейско изучаване. Знаехме, че много хора се молят за нас в момента, затова се осмелихме да влезем в кабинета... Когато казахме защо сме дошли, ректорът взе постера и го даде на професорите, които го прочетоха един по един. Някои от тях кимаха, докато четяха и накрая всички те се съгласиха, че този курс си заслужава да бъде подкрепен и ни пожелаха успех! Така че, получихме разрешение направо на място!! Никога няма да забравя този момент.
Друго запомнящо се нещо за годините на ‘доброволчество’ за MEKDSZ бяха всекидневните молитвени събирания в центъра на града. Получихме помещение в католическата църква, която можехме да използваме всяка сутрин между 7:15 и 7:45 ч. В групата ни имаше само няколко католици, но свещеникът беше много отворен и дори се почувства поласкан, че сме го помолили за място за сутрешни събития, които да провеждаме. Стаята побираше 20 човека, но имаше дни, когато беше препълнена с хора. Имаше и такива, когато бяхме ‘само’ трима човека, НО това не ни пречеше. Разбира се, молехме се и други да се присъединят, защото това време на поклонение и молитва правеше дните ни различни! Редувахме се във воденето им и това също беше страхотно. Бог ни благославяше тоолкова много там. От цяло сърце искам всеки да може да го преживее. Да има продължително общение с другите в служение на Господа заедно на редовни срещи. Това е благоугодно на Бога и обогатяващо за хората.
Нека завърша с текст от Библията, който свързвам с опитностите си от групата на MEKDSZ в Университета в Печ. Ако имаме правилното отношение и подход към работата, наистина можем да преживеем БОЖИЯ МИР: „Радвайте се всякога в Господа! Пак казвам: Радвайте се! Вашата кротост да бъде позната на всички човеци; Господ е близо. Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус. Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е благодатно, ако иманещо добродетелно и ако има нещо похвално - това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас” (Фил. 4:4-9).
