Friday, July 01, 2011

За свобода на съвестта и избора на вероизповедание в университета













Ситуацията с религиозната свобода в университета днес

БХСС работи за разпространение на благата вест, с цел изграждане на посветени ученици на Исус Христос в академичния свят на България. Поставили сме си тази цел, защото знаем, че само Святият Дух може да промени сърцата и умовете на днешните студенти и бъдещи лидерите на страната. Бог ни е призовал да работим в българските университети и ние съзнаваме колко стратегическа е тази работа за достигане на цялата нация за Христос.

Но достигането до тази обществена група изисква много молитва, креативност, усилия и постоянство. За тези почти 20 години виждаме, че студентската култура в България се променя. Наред с положителните промени (повече инициативност, свободомислие, прагматизъм), студентите стават и все по-трудно поле за сеене на благовестието. Днес те се покланят на много повече идоли, отколкото в началото на 90-те – материализъм, релативизъм, хедонизъм, нихилизъм и др.

Всичко това прави нашата задача достатъчно трудна, затова ние изцяло уповаваме на Бога, защото обръщението на студентите в крайна сметка е дело на Святия Дух. Но освен тези обективни препятствия пред благовестието, има още едно, което е може би най-голямото, и което произтича не от самите студенти, а от университетските ръководства.
Става въпрос за правилниците на университетите, в много от които фигурира член, забраняващ извършването на религиозна дейност на територията на университета. Например, в чл. 6 ал 2 на СУ се казва: „В сградите на Университета и прилежащите им територии не може да се извършва политическа, партийна или религиозна дейност.” ВТУ забранява на декана да е член на религиозна организация, а на преподавателите „да извършват религиозна дейност при преподаването и организирането на обучението”. В правилника на Стопанския факултет на ВТУ, чл. 4, е написано: ‘На територията на Факултета не се допуска съществуване на структури на политически партии и движения и провеждане на политическа или религиозна дейност.’ . Членовете на академичния състав на ИУ Варна са длъжни „да не провеждат политическа или религиозна дейност в ИУ” . Списъкът може да бъде продължен...

Всички тези закони обаче, оказва се, се основават на противоречащия на Конституцията член 22 от Закона за висшето образование, според който „Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез”, ал. 3., „създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище”. Чрез тази мъглява формулировка, позоваваща се на необходимостта да се защити автономията на университетите, властимащите изключват всяка възможност за действие на организации като БХСС в университетите на България.
Формулировката е достатъчно обща, за да се използва както е удобно на университетските ръководства. Този член обаче е в разрез с

Конституцията на България, където се казва:

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.


Според конституцията на страната студентите имат право да се събират, да търсят, получават и разпространяват информация, включително на територията на университета (освен ако университета не е някаква друга държава в държавата България). Освен това, тяхната свобода на съвестта, свободата на мисълта и изборът им на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними (чл. 37). Как обаче те могат да са свободни в избора си на религиозни възгледи, ако в университета са забранени всякакви прояви, запознаващи студентите с различните религии? Аргументът, че те могат да получат тази информация извън университета не е състоятелен, защото те прекарват почти цялото си време в университета (освен това, ако навън могат да получат тази информация, защо законотворците са толкова загрижени, че ще имат достъп до нея и в университета?). Тези от тях, които вече имат информацията, послужила им за формиране на техните религиозни възгледи, не могат свободно да я обменят и разпространяват, защото всякакви религиозни сбирки и дейности са забранени.

Тази забрана е още по-абсурдна в настоящата ситуация, когато българските студенти отчаяно се нуждаят от духовни ориентири, за да преодолеят пороците, на които са жертва: насилие, агресия, безнадеждност, нихилизъм, материализъм и т.н. Кой, ако не Исус Христос, би помогнал на тези лутащи се хора да поставят живота си на здрава основа? По този начин държавата изхвърля извън борда онези инструменти, които биха й помогнали да ограничи тези вредни влияния и да влияе за добро на идните поколения българи.
Към настоящото прилагам и писмото до ректорите на 20-те най-големи университети в България, изпратено от участниците в Summer Project 2010: “Свобода на избора”. На призива ни да се даде право на избор и религиозно себеопределение в университета получихме отговор само от ректора на Лесотехническия университет в София. Разбира се, отговорът беше отрицателен.


Какво да правим оттук нататък?

Пред нас има два пътя. Единият е да продължаваме както досега – да организираме прояви в университета инкогнито, от името на инициативни комитети, или просто да работим извън университетите. Както се вижда, тази тактика няма кой знае какъв успех.

Другата е да потърсим изконните си, конституционно гарантирани ни права и да се борим за тях, докато не ги получим. Далеч съм от мисълта, че това право автоматично ще направи БХСС организация със силно влияние в университета. Ще са нужни още много работа и усилия по места, за да се случи това. Но излизането от нелегалност е необходима стъпка към едно осъществяване на една по-масирана дейност.

Това е още по-наложително сега, когато в Европа започва обратният процес – в страни, където студентите досега са били свободни да се събират и изразяват своите религиозни възгледи в университета, това става вече почти невъзможно поради настъплението на релативизма, политическата коректност и новия атеизъм. Ако сега успеем, тази горчива чаша може да ни подмине, или поне да бъде отдалечена във времето. Ако отложим вземането на решение, до няколко години и тези свободи, които имаме сега, може да бъдат загубени задълго.


Какви са стъпките?

1. Молитва в групите относно стъпките, които БХСС трябва да предприеме.
2. Свързване с други християнски организации, засегнати от този закон.
3. Провеждане на разговори с познати ни адвокати-християни - Иван Груйкин, Виктор Костов или други. Имам контактите и на Alliance Defence Fund – организация, която се занимава със защита на религиозната свобода, които също биха могли да ни помогнат със съвет, и не само.
4. Ако няма друг начин, търсене на правата ни в съда. На други движения на IFES вече се налага да го правят, така че няма да е прецедент.

Нашите мотиви трябва да са не толкова защита на собствените ни права и свободи (добре е да страдаме за това, че сме християни), колкото създаване на условия за достигането на благата вест до повече студенти – което е и нашата цел! Ако успеем, това ще е успех за всички студенти. Ако не успеем, не губим нищо.