/проповед/
В една страна настъпило духовно съживление. Но съживленията, както знаем,
рано или късно завършват. И след края на съживлението трима пастори се събрали
да се видят и да споделят как съживлението се е отразило на църквите им.
Първият пастор казал, „Съживлението ни се отрази много добре! Към църквата
се присъединиха 4 нови човека.“
Вторият пастор казал, „При нас беше още по-добре!“ В църква дойдоха
шест нови човека.“ Третият пастор казал, „А при нас беше дори
още по-добре! Отървахме се от 10-те човека, които създаваха най-големите
проблеми.
Какво стана дотук? Възкръсналият Исус заповяда на апостолите
да стоят в Ерусалим, докато дойде Святия Дух и се облекат в сила. Това стана на
Петдесятница. Духът дойде придружен от знамения и чудеса и Петър проповядва
мощно, след което към църквата се присъединиха 3000 души. В 3 гл. Петър, чрез
силата на Святия Дух изцели куция пред храма. Това предизвика реакцията на
свещениците, които арестуваха Петър и Йоан и им забраниха да говорят за Исус,
на което Петър и Йоан отговориха, „Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не
Бога!“ Те бяха освободени, върнаха се при своите, църквата ревностно се помоли
в единство, изпълниха се с Духа и Бог им даде сила и дързост да говорят Божието
слово.
Нещата се развиваха страхотно в църквата. В Деяния 4:33 се
казва, че те „с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Исус; и
голяма благодат почиваше на всички тях.“
Настана съживление в Ерусалим, хиляди се присъединяваха към
църквата. На Сатана обаче това не се хареса. След като не беше успял да спре
действието на Духа отвън, се опита да го направи отвътре. Не успя да я
завладее, затова се опита да я деморализира.
Днес ще говорим за опозицията срещу благата вест и за реакцията
на нея. Първо ще се спрем на...
Вътрешната
опозиция
В края на 4 глава четем, че един от вярващите, Варнава (което
значи „насърчител“) направи щедро дарение, за да се подпомогнат с парите
нуждаещите се в църквата и делото на благовестието. Той не го направи, за да
получи почести, но така или иначе мълвата за благотворителността му се разнесе.
В църквата имаше едно семейство, които видяха това и пожелаха
да впечатлят църквата. Казваха се Анания и Сапфира. И те решиха да продадат
земя, за да получат признание. Отделиха част от парите и ги сложиха под
матрака, а другата част донесоха в неделя в църквата.
Беше ли грешно да донесат само част от сумата? Не! Проблемът
беше, че те казаха, че дават цялата сума. Те съзнателно излъгаха, за да получат
почести. Ако бяха казали, заделихме половината и искаме да дадем другата
половина за делото, щеше да е чудесно. Но те не искаха да паднат по-долу от
Варнава.
Лесно е да ги сочим с пръст, но когато го направим, три
пръста сочат обратно към нас. Колко пъти сме пяли „Искам всичко да ти дам“, но
не отиваме на църква заради най-малкото извинение? Колко пъти сме правили неща
за пред хората, не за Бога?!
Депутатът Костадин Костадинов беше избран за председател на парламентарната
комисия за българите в чужбина въпреки откритата си подкрепа за пълномащабната
война на Русия срещу Украйна. Тоест, вместо да се грижи за българите зад
граница, той подкрепя чуждия окупатор, който ги засипва с бомби. И парламентът
избра тъкмо него на тази позиция! Tрудно
можем да си представим по-голяма наглост и лицемерие.
Исус имаше какво да каже за лицемерието. Той цитира Исая, за
да обвини в греха лицемерие фарисеите:
Матей 15:8 „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме
почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен.“
Стратегията на Сатана да деморализира църквата отвътре не
успя. Но тази атака ни напомня, че след периоди на благословение, лично или
като църква можем да очакваме демонична атака срещу нас. И обратно – ако не
опитваш да служиш в църква, вероятно Сатана няма да те притеснява.
След тази атака в Деяния 5 виждаме, че в резултат на смъртта
на Анания и Сапфира, благовестителската дейност на църквата не само не
намалява, но се засилва. Нека прочетем...
Деяния 5:12-16 „И чрез ръцете на апостолите ставаха много
знамения и чудеса между народа (и те всички бяха заедно в Соломоновия притвор;
13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; народът обаче ги
величаеше; 14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се
присъединяваха), 15 така че даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на
постелки и на легла, така че когато минава Петър, поне сянката му да засегне
някого от тях. 16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим,
които носеха болни и измъчваните от нечисти духове; и всички се изцеляваха.“
Когато в църквата хората се призовават да живеят свят живот и
се дисциплинират тези, които живеят покварено, църквата расте! А когато
църквата расте, се засилва конфликтът между живата вяра и мъртвата традиция.
Външна
опозиция
Растежът и съживлението тук предизвикаха ново (трето)
преследване и опит да се задуши проповядването на благата вест.
Деяния 5:17-18 „Тогава станаха първосвещеникът и всички,
които бяха с него, съставляващи садукейската секта, и, изпълнени със завист,
сложиха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.“
Синедрионът се състоеше от представители на садукейската и
фарисейската секта в юдеизма. Садукеите не вярваха във възкресението на
мъртвите и в съществуването на ангелите. Фарисеите вярваха във възкресението и
ангелите.
Първосвещеникът, който беше садукей и другите садукеи бяха
силно притеснени. Думата „завист“ тук означаваше ревнивост. Те бяха гневни на
апостолите, защото последните поучаваха, че Христос е възкръснал, а това
противоречеше на тяхната доктрина.
Второ, те бяха заповядали на апостолите да не проповядват, но
като продължаваха да го правят те все едно бяха зашлевили шамар на свещениците.
И накрая, апостолите ги държаха отговорни за смъртта на Исус,
тоест те ги обвиняваха в грях и в нужда от покаяние. И с всичко това те
печелеха последователи, а това подкопаваше авторитета им сред простолюдието.
Как няма да изпитват ревност!
Но истината не може да се спре. И тази опозиция доведе до
обратен резултат и даде възможност на Бог да покаже силата Си.
„Деяния 5:19-20 „Но ангел от Господа през нощта отвори
вратата на тъмницата, изведе ги и каза: Идете, застанете в храма и говорете на
людете всичките думи на този живот.“
Вероятно ангелът е накарал стражата да заспи и е отворил
вратите. Садукеите не вярваха в ангели, може би затова Бог използва точно ангел
за целта J. Той
казва на учениците да отидат да благовестват в храма и още на другата сутрин те
отиват там.
Учениците не бяха просто освободени, за да се скрият, но
получиха специална задача – да продължат да говорят „думите на този живот“.
На другия ден първосвещеникът и старейшините пратиха
служители да ги доведат, но те намериха тъмницата заключена със стражи при
вратата, а вътре тя бе празна. И когато известиха това, докато главните
свещеници се чудеха какво е станало, до тях достигна вестта, че апостолите
поучават в храма. И изпратиха пак да ги доведат.
Деяния 5:27-28 „И като ги доведоха, поставиха ги пред
синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки: Строго ви забранихме да
поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и
възнамерявате да докарате върху нас кръвта на Този Човек.“
Интересно е, че първосвещеникът не попита апостолите как са
излезли от затвора. Може би той не искаше да чуе отговора! А когато ги сгълча,
че са продължили да поучават в „това име“, дори не можеше да изрече името Исус.
Той обвини апостолите, че са напълнили Ерусалим с учението си. Това си беше
признание за ефективността на тяхното свидетелство.
Второто обвинение беше, че учениците възнамеряват да докарат
върху тях „кръвта на Този Човек“ (ст. 28). Но първосвещеникът явно беше
забравил, че той и другите членове на Синедриона бяха заявили на Пилат, „кръвта
му да е върху нас и децата ни“ (Матей 27:25). Освен това, той смяташе, че
апостолите искат да си отмъстят за смъртта на Исус, докато те само искаха
свещениците да се покаят и да бъдат простени.
Какъв беше отговорът на Петър и учениците? Мисля си, как щях
да отговоря, ако бях на тяхно място!?
Апостолите не започнаха да правят мили очи и да се извиняват.
Не, тъкмо обратното - те смело казаха,
Деяния 5:29-32 „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на
човеците. Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го повесихте
на дърво. Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде
покаяние на Израил и опрощение на греховете. И ние сме Негови свидетели за тези
неща...“
Учениците обясниха, че не могат да се покоряват на хора, а на
Бога. И веднага след това конфронтираха греха на свещениците, и отдадоха слава
на Исус като Началник и Спасител. С една дума, те декларираха истината и
потвърдиха посвещението си да бъдат свидетели за нея.
" В света имате скръб; но дерзайте Аз победих
света.“ (Йоан 16:33) Когато християните искат да са угодни на Бога, има критики
и заплахи. Така беше и в ранната църква. През двете хилядолетия на църковна
история милиони християнски мъченици са проливали кръвта си, включително в
България. Днес гоненията продължават.
Дори Христос да не иска да умрем за Него, Той иска да живеем
за Него, което включва да плащаме цената за преследването.
2 Тимотей 3:12 „Но и всички, които искат да живеят
благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“
Реакцията
на истината
Верните ученици на Христос ще предизвикват периоди на
съживление, а светът и дяволът ще отговарят с гонение. Хората могат да
откликнат само по три начина на убедителното проповядване: с враждебност, с
безразличие и с приемане.
Деяния 5:33-39 А те, като чуха това, късаха се от яд, и
възнамеряваха да ги убият. Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител,
почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и ... рече на събора:
Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци... оттеглете се
от тези човеци и оставете ги; защото, ако това намерение или това дело е от
човеци, ще се повали; но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не
би да се намерите и богопротивници.“
Първосвещениците се „късаха от яд“. На убедителните думи на
апостолите те отговориха с отхвърляне и гняв. Искаха да ги убият. Както казва
един проповедник, ако нашето благовестие не е толкова убедително, че да не
ядоса някого, то не е достатъчно убедително да доведе някого до спасение.
Но точно в този момент, когато техният живот бе в опасност,
учениците намериха неочакван съюзник в лицето на Гамалиил. Това бе учителят, в
чийто нозе се бе учил апостол Павел. Той беше известен и почитан равин. Той
призова Синедриона да помислят, преди да действат.
Но неговата логика също беше проблематична. Той приравни Исус
с други известни бунтари и предрече, че както техните последователи са се
разпръснали, това ще е съдбата и на последователите на Исус. Той грешеше и като
мислеше, че ако някое учение не е от Бога, то ще се провали. Но вижте колко
много последователи днес имат например мормоните и Свидетелите на Йехова.
И накрая, той мислеше, че може да си неутрален относно Исус и
Неговото благовестие. Но това не е възможно. Този, който не е с Мене, е против
Мене, каза Исус (Матей 12:30).
Но в едно той беше прав, и то беше, че ако нещо „е от Бога,
не ще можете го повали.“ (ст. 39). Удивително е, че Гамалиил не отхвърляше
възможността апостолите да са група, движена от Бога.
Накрая свещениците приемат неговите доводи, наказват с
бичуване апостолите, отново им заръчват да не говорят за Исус и ги пускат.
Деяния 5:41-42 „А те си отидоха от синедриона възрадвани,
задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И нито един ден
не преставаха да учат и да благовестват, и в храма, и по къщите си, че Исус е
Помазаникът.“
Някои отхвърляха думите им, други се отнасяха с безразличие,
а трети - се покайваха.
Има три вида отклик на убедителното благовестие -
враждебност, безразличие и приемане.
Никой не може да ни спре да прокламираме благата вест.
Нацистите се опитаха, но не успяха. Комунистите се опитаха, не не успяха.
Георги Марков описва в разказа си „Великден край „Александър
Невски“ как за Великден „по линия на Държавна сигурност бил формиран нещо като
щурмов отряд от комсомолски активисти, главно студенти, които специално били обучени
в хулиганско поведение. Те влезли в църквата и с викове, смях, подигравки,
блъскане и обиждане на присъствуващите граждани целели да разстроят самата
служба. Връх на изстъплението им било, когато обсипали свещениците с яйца и
разни други предмети и предизвикали сбивания с богомолците.
Така или иначе, целта им била постигната. Патриархът повикал
милицията, която вече напълно готова чакала по околните улички. И, разбира се,
нахлулите милиционери арестували огромен брой млади хора и ги натикали в
камионетките. Час по-късно комсомолските хулигани си отишли спокойно по
домовете, а напълно невинни младежи били подложени на яко обработване, за да не
посмеят втори път да стъпят на великденска служба...“
По-нататък писателят продължава, като казва че „тази акция
има ефекта на бумеранг... Още на другия ден започна масов прилив към църквите
из цяла София. Слухът за това, което бе станало в „Александър Невски“,
предизвика всеобщо възмущение и дори разпали отдавна загаснали религиозни
чувства. Мисля, че от гледна точка на религията не би могло да има по-желателно
събитие, което да възвърне вниманието на хората към църквата.“
Чували ли сте историята за Аида Скрипникова? Тя се ражда през
1942 г. в Ленинград. През 1961 г. тя чува за Христос и предава живота си на
Него. С новооткритата ѝ вяра идва и импулсът да я сподели с другите. Аида
закупува пощенски картички с картина на Клод Лорен, представяща изгрев над
пристанище – може би като символ на духовния изгрев, преживян от нея. Отзад
написва едно стихотворение, което нарича „Честита новата 1962 година!“
Ето текстът на стихотворението:
Годините отлитат невидимо една след друга. Горест и тъга
изчезват, животът ги отнася. Светът преминава, всичко отминава. Животът важен e – невежа не бъди. На Твореца как ще отговориш
ти? Какво те чака, друже мой, след гроба? Реши въпроса, дорде е светлина.
Защото може би утре ще се явиш пред Бога, за да дадеш отговор. Размисли, ти
няма да си вечно тук. Може би утре напълно ще прекъснеш връзката с този свят.
Търси Бог, докато можеш да Го намериш!
След това Аида взема картичките и отива на Невски проспект и
ги раздава на минувачите. Разбира се, тя е арестувана. Април 1962 г. е изправена
пред съда. Изселена е от Ленинград и губи работата си като лаборант. Арестувана
е отново през 1965 г. и е изпратена в концентрационен лагер за една година.
През 1968 е арестувана отново и е изпратена в концентрационен лагер за още три
години.
Какво според вас е вдъхновило Аида Скрипникова? Може би тя е
прочела Деяния 5 гл. и ѝ е направило впечатление какво ангелът казва на
апостолите след освобождаването им от затвора. „Идете, застанете в храма и
говорете на людете всичките думи на този живот.“
Може би е била поразена от това как апостолите са арестувани,
съдени и бичувани, а когато ги пускат отиват отново в храма и „не преставаха да
учат и да благовестват... че Исус е Помазаникът.“
Комунистите не успяха да спрат благовестието. Комунизмът си
отиде, но Църквата остана!
Ние не бива да се страхуваме или срамуваме от благата вест,
но трябва да я прогласяваме. Защото тя е Божия сила за спасение на всеки, който
повярва.
Когато се проповядва благата вест, дяволът повдига външна или
вътрешна опозиция, но те винаги се провалят. Когато хората чуят благата вест,
те или ще се покаят и ще приемат Христос, или ще го отхвърлят. Безразличието и
неутралитетът са също отхвърляне. Тези хора ще бъдат завинаги отделени от Него.
Но всеки трябва да вземе решение в мига, в който чуе благата вест. Какво е
твоето решениe?
______________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
05.02.2023 г.
