/проповед/
Досега говорихме за Едемската градина. Казахме, че Бог създаде
небето и земята, изпълни небето със светила, а водата и сушата с най-различни форми
на живот. После създаде и хората като венец на творението и ги покани в кръга
на Троицата. Създаде и брачната институция, за да изгони самотата и да насели
земята чрез много семейства, състоящи се от един мъж и една жена. После
последният път Майк говори за Изгубения рай – как вследствие първородния грях
Адам и Ева, а заедно с тях и ние, изгубихме своето безсмъртие и своята
праведност.
Но на кръста Исус беше отсътворен, за да бъдем ние
сътворени. Той беше разпнат гол, за да понесе нашия срам, а ние да се облечем с
дреха на праведност. Нашите прадеди ядоха от плода, който докарва смърт, но
Исус ни кани да вземем от плода, който дава живот.
Днешният разказ на Мойсей говори за хора, които могат да
бъдат описани със сложното прилагателно „немили-недраги”, подобно на мигрантите
или хъшовете в едноименната повест на Иван Вазов.
Днес много българи продължават да се скитат немили-недраги
дори в собствената си родина. По времето на комунизма се шегувахме, че живеем на
изток от рая. Под „рай” разбирахме Запада.
Днешният пасаж от Битие също описва събития, случили се „на
изток от рая”. Действието в глава 4 на Битие започва там, където завършва
третата глава - извън Едемската градина, на изток от рая. Това е разказ за
двама братя, за два начина на живот, два вида поклонение, за живот и смърт.
Нека прочетем Битие 4:1-16.
В началото научаваме, че Адам позна жена си Ева и тя роди първото
бебе в човешката история. В благодарността си Ева казва „С помощта на Господа
придобих човек.” Тук има и игра на думи, защото думата на еврейски за придобих звучи като „каин”.
Според Мартин Лутер точният превод тук е „придобих човек -
Господ”. Възможно е Лутер да е прав и Ева грешно да смята, че е родила обещания
в 3:15 потомък. Затова го нарича със заветното име на Бога Яхве, преведено в
нашата Библия с „Господ”.
Едно е ясно, Ева гледа на това дете като на дар от Бога.
Когато един мъж и една жена се отделят от родителите си, привържат се един към
друг и станат една плът, Бог ги благославя с деца. Децата са резултат от
благословението „плодете се и се размножавайте”, затова трябва да гледаме на
тях като на скъпоценен дар.
Днес обаче ние гледаме с пренебрежение на брака. Улесняваме
възможно най-много двойките, които искат да се разведат. Одобряваме убийството
на неродени деца в утробата на майка им. През последните 60 г. в България са
убити в утробата 6 милиона деца. От 1980 г. досега в цял свят са убити 1,3
милиарда неродени бебета.
Във фейсбук попаднах на дискусия за аборта, в която жена
написа, че абортът бил
самозащитна реакция на жената и като такъв бил оправдан...
Еремия 17:9: „сърцето на човека е измамно повече от всичко и
ужасно нечестиво”. Без Христос хората са роби на греха. Те мразят истинския Бог
и се покланят на бога на себето, материализма и похотта. С какво сме по-добри
от древните езичници, които жертваха децата си на Молех?
Ева каза „С помощта на Господа придобих човек.” И след това роди
още един син, Авел. Авел означава „дъх, пара, суета”. Може да го е нарекла
така, защото е била тъжна и самотна поради отсъствието на борещия се за
прехраната на семейството Адам. Или те са израз на разочарованието й от трудния
за възпитание Каин. Каквато и да е причината, тези думи се превръщат в пророчество
за кратковременния живот на Авел.
Двете момчета растат под грижите на своите родители и като
всички момчета обичат да играят и вършат пакости. Адам решава да научи на
занаят първородния си син, затова Каин става земеделец като него. Но някой
трябва да се грижи и за животните – с тази задача е натоварен по-малкия, Авел.
И двете професии земеделец и пастир са в съзвучие с Божията заповед хората да
владеят над творението.
Битие 4:3,4 „И след време Каин принесе от земните плодове
принос на Господа. Тъй също и Авел принесе жертва от първородните на стадото си
и от тлъстината му.”
Каин и Авел са благословени от Господа. Каин с голяма жътва,
а Авел с нарастнало стадо. След жътва Каин и Авел принасят жертви на Бога, но Господ
поглежда благосклонно на Авел и приноса му, а на Каин и на приноса му не. Защо?
Причината не е в това, че Каин е принесъл безкръвна жертва.
В Стария завет има примери както за животински, така и за житни приношения.
Отговорът намираме в два стиха в Новия завет:
1 Йоан 3:12 „и да не бъдем както Каин, който беше от лукавия
и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите
му правдиви.”
Евреи 11:4 – „С
вяра Авел принесе на Бога жертва по-добра от Каиновата...”
Виждаме, че НЗ свидетелства,
че жертвоприношението на Каин е било фалшиво, докато вярата на Авел изиграва
решаваща роля за приемането на неговия дар.
Забележете също,
че Авел принася жертва от „първородните на стадото си” (ст.4), а Каин просто
„от земните плодове”. Авел подбира най-доброто за Господа, а Каин просто събира
нещо. Всичко зависи от мотивацията и отношението.
Днес всеки от нас
може да се запита: каква е моята мотивация за идвам на църква? Защо давам
десятък на Господа? Дали го правя с вяра и благодарност към Господа, или защото
„така трябва”? Защото се стремя да дам най-доброто на Господа или защото се
надявам така той да ме похвали и да ми направи резервация в хотел на небето? От
любов или за да отбия номера?
Което повдига
въпроса в какво вярвам: в спасението по благодат чрез вяра или в спасението
чрез дела? Истината е, че не можем да впечатлим Бога с дела. Той гледа на
сърцето!
Каин се опита да
впечатли Господа с набързо и небрежно събрана житна жертва. Господ погледна не
жертвата, а сърцето му и не я прие. И Каин се разсърди.
Не е ли това реакцията
на много хора спрямо Бога? Ако има Бог, защо не го е грижа за мен? Не е ли
интересно, че тези които най-малко вярват и най-малко се интересуват от Бога,
са тези, които са Му сърдити?
В книгата „На
изток от рая”, вдъхновена от нашия пасаж, Стайнбек описва разговор между сина
Кейлъб и баща му Адам. Синът иска да даде на баща си пари. Баща му казва:
„Сине, ще се радвам ако ми дадеш нещо като това, което брат ти ми даде. Нещо
честно, човешко и добро. Не се ядосвай, сине. Ако искаш да ми дадеш подарък,
дай ми добър живот. Това е нещо, което ще оценя.
Бог казва на
Каин: „Защо си се разсърдил? Защо е навъсено лицето ти? Ако правиш добро, не ще
ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи при вратата и се стреми да
те завладее; но ти трябва да го владееш.”
Тук Бог очертава
две алтернативи пред Каин. Ако той се обърне към Бога с цялото си сърце и се
покае за отношението си, Бог ще приеме жертвата му и лицето му ще засияе.
В противен случай
ще се случи непоправимото. Каин ще бъде завладян от греха. Грехът е описан като
лежащ пред вратата. Думата за „лежи” е същата на еврейски като древновавилонската
дума, отнасяща се за зъл демон, който лежи пред вратата на сграда, за да уплаши
хората вътре. По същия начин грехът чака сгоден момент да скочи върху Каин и да
го завладее.
Възможно е Каин вече да е замислял убийството на брат си.
Защото той отива при брат си и му казва: „Да отидем на полето” (тези думи са добавени
в Синодалното издание на Библията). Ако е така, то убийството е планирано
внимателно.
Първото убийство е извършено на изток от рая. То е ужасно престъпление
– извършено е преднамерено, извършено е срещу собствения брат и срещу добър
човек. Това е поразителна илюстрация за ужасните последствия от грехопадението.
Битие 4:9: „И Господ каза на Каин: Къде е брат ти Авел?”
Този въпрос е ехо от въпроса
Когато бях малък, един ден докато тичах из къщи, съборих телевизора.
Той падна на пода. От трясъка от удара така ме заболя, сякаш беше паднал върху
мене. Вдигнахме го с баба ми. С трепет го включих, но уви, ни звук, ни картина.
Когато се върна баща ми от работа, се скрих в стаята си и стоях на тъмно. Не
исках да изляза, боях се, предчувствайки какъв бой ме чака.
„Къде си?”, Бог попита Адам и Каин. „Къде си?”, пита Бог
всеки един от нас днес. Тази сутрин искам да те попитам и аз: „Къде си? В
Божието присъствие, в царството на светлината, или се криеш от Бога в царството
на тъмнината. Този въпрос на Бога е риторичен, но Той го задава, за да те
накара да се върнеш отново при Него.
Дори след убийството Бог даде възможност на Каин да се покае
и върне при Него. Отговорът на Каин обаче е агресивно настъпателен: „Не зная;
пазач ли съм аз на брат си?” Каква голяма разлика с уклончивия отговор на Адам,
„Чух гласа ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.” (3:10) Съжалението
на бащата вече е заменено от цинизма на сина.
„Пазач ли съм аз на брат си?” Авел беше пастир, пазач на
овце. Каин с други думи иронично пита: „Да не съм аз пазач на пазача?”
Разбира се, всеки от нас е длъжен сам да се грижи за себе си.
Но иронията на Каин е крайно неуместна. Бог иска да сме заинтересовани от
съдбата на другите. Защото всички сме братя и сестри, деца на Адам и Ева. Каин
не само нямаше любов към ближния, но и беше убил си собствения брат.
Да не съм аз пазач на брат си?! Не сме ли се хващали да мислим
и ние така по адрес на някого? Ако не сме убивали с хладно оръжие, нима не сме убивали
с думи!
Исус се обърна към съвременниците си с думите: Чули сте, че е било казано на старовременните: „Не убивай: и който убие, излага се на съд”. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си без причина, се излага на съд... а който му рече „бунтовни безумецо”, се излага на огнения пъкъл.” (Матей 5:21,22). Това е предупреждение и за нас!
Има много видове убийства.
Според Исус ние убиваме с негативизъм, сарказъм, гняв, грубости, клюкарство.
Един човек злословил жестоко
по адрес на свой познат. След време съвестта му се обадила той отишъл при него,
поискал да се сдобрят и попитал може ли да изкупи с нещо това, което е
направил. Другият човек му дал една възглавница и поискал от него да се изкачи
на ветровит хълм и да разпръсне перушината от нея. Учуден клюкарят все пак се
съгласил, отишъл и изпълнил казаното. Когато се върнал и попитал дали сега са
квит охуленият човек казал. „Само още нещо. Искам да се върнеш и да събереш
обратно всички пера във възглавницата.” „Ти си луд. Как да направя това?” –
извикал човекът. „А аз как да променя резултата от всички клюки, които си
разказвал за мен?” – бил отговорът .
Битие 4:10 „И каза Господ: Какво си сторил? Гласът на
братовата ти кръв вика към Мене от земята.” Никой не може да скрие
прегрешението си от Бога. Кръвта на Авел говореше за неговата вяра и след
смъртта му. В известен смисъл може да се каже, че Авел се превърна в първия
пророк.
След потопа Бог щеше да сключи завет с Ной, в който щеше да
постанови: „Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее.”
(Битие 9:6). Но тук Бог задава въпрос на Каин, за да му даде още една
възможност да признае греха си.
Каин е образно казано още с ръце, изцапани в кръв. Бог
произнася проклятие против него и би било логично той да се покае.
Битие 4:11, 12: „и сега проклет си от земята, която отвори
устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка. Когато работиш земята, тя
няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.” Бежанец
и скитник. Немил-недраг!
Каин обаче не се покайва. Не казва: „Прав си, това заслужавам!
Това е справедливо наказание.” Не. Той продължава да мисли само за себе си. Безбожният
човек мисли само за себе си, защото сам за себе си е бог. Извън Едем, прогонен
от Божието присъствие, на изток от рая, човек се счита за самодостатъчен. До момента,
когато усети, че го грози опасност.
Изправен пред опасността да бъде убит, той хленчи:
„Наказанието ми е по-тежко, отколкото мога да понеса.” (ст.13) Той се страхува,
че ще трябва да се скита цял живот немил-недраг.
Бог обаче отново е изпълнен с милост към него. „Който убие
Каин, на него ще се отмъсти седмократно.” И Господ поставя знак на защита върху
него, сякаш казва: „Отмъщението е мое”. Каин заслужава смърт, но не я получава.
Милост е да не получиш това, което заслужаваш.
Помните ли историята с телевизора, който счупих. Историята
има продължение. Когато баща ми разбра за случилото се, каза: „Нищо. Следващият
път внимавай повече. И не бягай вкъщи”. Имах милостив баща!
В този живот и светиите, и грешниците изпитват незаслужените
благословения на Бога. Той кара слънцето да изгрява над злите и над добрите и
изпраща дъжд над справедливите и несправедливите.
Но идва ден, когато Господ Исус ще дойде от небето, за да въздаде
правосъдие на живи и умрели. Това ще е ужасно отмъщение за всички, които вървят
в пътя на Каин. Те правят себе си бог и затова ще бъдат изгонени на изток от
рая, в царството на вечния мрак и скърцане със зъби.
Но за всички светии като Авел, които са предали себе си на
милостта на любящия Бог, това ще бъде славен и благословен ден!
Господ постави знак на Каин.
Битие 3:16 „Тогава Каин излезе от Господнето присъствие и се
засели в земята Нод, на изток от Едем.” Думата „Нод” означава „скитане”. Както
Адам и Ева бяха изгонени от Едем, непокаяният, изоставен и безнадежден Каин напуска
присъствието на Господа, за да бъде бежанец и скиталец в земята на скитане. Немил-недраг,
на изток от рая.
Такъв е животът извън Едем. Животът на изток от рая. Днес повечето
хора се скитат немили-недраги в търсене на щастието, но го търсят на
неправилното място.
Като Каин. Дотук говорихме повече за него, но нека накрая кажем
нещо и за Авел.
Авел беше пастир. Той даде най-добрия принос на Бога, жертвата
му беше приета и той беше обявен за праведен. Беше мразен от брат си без
причина. Кръвта му беше пролята поради завист. Тя се разля на земята и от там вика
към Бога.
Авел е преобраз на Исус. Исус е най-добрият пастир. Той даде
своето най-добро – своя живот. Жертвата му беше приета, защото Той беше свят и
праведен. Беше мразен от братята си евреи без причина. Кръвта му беше пролята
на Голгота поради завистта на еврейските водачи и фарисеите.
Но между Авел и Исус Христос има и много различия.
Авел не беше без грях. Безгрешният Исус беше съвършен в покорство
и святост.
Животът на Авел беше взет насила. Животът на Христос бе даден
доброволно.
Кръвта на Авел оцапа Каин с белега на грях и вина. Кръвта на
Исус очиства от всеки грях и неправедност.
Авел принесе от първородните в стадото. Христос принесе Себе
Си, единородния Божи Агнец.
Евреи 12:24 казва, че поръсената кръв на Исус говори
по-добре от Авеловата. Кръвта на Авел викаше към Бога за правосъдие и за заплата
на греха. Христовата кръв прогласи, че правосъдието е изпълнено и заплатата за
греха платена напълно.
Повярвал ли си в смъртта и възкресението на Исус Христос? Поръсен
ли си с тази скъпоценна кръв? Кръстен ли си в смъртта на Христос и възкресен ли
си от мъртвите, за да ходиш в нов живот с Него?
Днес може да се намираш на изток от рая. Да вървиш в пътя на
Каин и да носиш неговото проклятие. Може да се чувстваш като човек, който се
скита немил-недраг, вечно очакващ опасност по пътя си.
Но Исус иска отново да се върнеш при него. Да отидеш при кръста.
Да не се скиташ като немил и недраг бежанец. Да не си като Каин.
Нека се помолим.
---
БПЦ "Нов живот" Варна
16.10.2016 г.
