Monday, February 12, 2018

Какво те прави щастлив? (Еклисиаст 1:12-2:17)

/проповед/

На съвет на факултета в християнски университет се появява ангел и казва на декана, че за безкористното му поведение и всеотдайната му работа Господ ще го възнагради и той може да избере между богатство, мъдрост или красота. Без да се колебае, деканът избира мъдрост.

Готово! - казва ангелът и изчезва в облак от дим. Всички присъстващи се обръщат към декана, който седи обграден от лек ореол от светлина. Накрая един от колегите му прошепва, „Кажи нещо.“ Деканът ги поглежда и казва, „Трябваше да избера парите.“

Какво е нужно, за да те направи щастлив? Ако имаш богатството на най-богатия българин Васил Божков ще си щастлив ли? Ще си щастлив ли, ако си успешен като Стоичков? Ще те ощастливи ли да си красив като Анджелина Джоли? Сигурно ще кажеш, „Не знам, но ми се щеше да опитам.“

Не са много хората, които притежават богатство, успех и красота като тези. Третият цар на Израел, Соломон, беше един от тях. Той притежаваше всичко. Имаше хиляда жени и наложници, огромнобогатство, международен авторитетнечувана мъдрост. Но нямаше причина да живее. Не беше щастлив. Той беше като някой амбициозен и надарен човек, който се е качил на стълбата на успеха и мисли дали да не скочи от нея.

Миналия път видяхме как в търсене на смисъла Соломон изследва нещата под слънцето, за да достигне до извода, че всичко е суета. Поколенията минаватвятърът неспирно духа накъдето си иска, всичко за човека е досадно, нищо ново под слънцето, всичко е обречено на забрава.

В пасажа, който ще разгледаме сега, от 1:12 до 2:17, той се вглежда в своя житейски опит. Соломон търси удовлетворение в три неща: образованието, удоволствието и мъдростта. Той ни помага да видим, че когато гледаме на всички неща в живота си като на Божии дарове, ние можем да намерим удовлетворение.

1.     Образованието не може да ни направи щастливи.

Еклисиаст 1:12-15: „Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; 13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. 14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра. 15 Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.“

Тук Соломон ни казва, че е предал сърцето си да издири мъдростта относно всичко, което става под небето (ст.13). С други думи, той се впуска да изследва законите във вселената. Предполагам, че е изучавал различни науки – математика, астрономия, физика, философия, теология, литература, музика, изобразително изкуство.

И макар и да е изучил всички тези науки, този труд му се е видял тежък (ст.13), защото много неща не могат да бъдат доказани, като аксиомите например. Макар и да е най-мъдрият човек на земята, всичко за него е хебел или „суета“. Изкривената му представа не може да се изправи. В ума му съществуват много бели полета (ст.15).

Когато Бог даде мъдрост на Соломон, Той го направи най-мъдрият човек на земята (3 Царе 4:30). И тук Соломон се вглежда в постигнатото и заявява, „Ето, станах велик и умножих мъдростта си повече от всички, които са били преди мене“ (ст.16). Ако живееше днес, сигурно щеше да ни каже, „Чували сте за Сократ, Платон и Аристотел, нали? Мислите, че са много умни!?“

С други думи, той самият не може да открие щастието в образованието, при все че вярваше в Бога.

А какво да кажем за атеистичното образование, през което преминаваме днес? По думите на архимандрит Борис Неврокопски, нашето училище "взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак."

Дори Соломон се отказа да дири щастие в образованието и го нарече "гонене на вятъра". Представяш ли си да играеш на гоненица с вятъра? Можеш ли да го хванеш в шепите си? Това е невъзможно! И това занимание „под слънцето“ довежда до „много тъга“ и „трупа печал“ (ст.18). Както е казал Сократ, „знам, че нищо не знам.“

Това води проповедника до желанието да познае лудостта:

Еклисиаст 1:17: „И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието, но узнах, че и това е гонене на вятъра.“

Но в Писанието „лудост“ и „безумие“ са по-скоро аморално поведение, не психически отклонения. Въпреки мъдростта си, Соломон решава да вкуси от живота на безумния човек. Така стигаме доследващата област, в която Соломон търси удовлетворение, удоволствията.

2.     Удоволствията не могат да ни направят щастливи.

Днес много хора живеят за удоволствията. Следват философията „живей за мигаКакто пее Тони Димитрова, „Веднъж се обича, веднъж се живее.“

Соломон реши да опита тази философия на хедониста и да вкуси от всички удоволствия, които животът предлага. Но скоро разбра, че те вгорчават живота.

Първо, той опита с хумора. „Казах за смеха: Глупост е. И за веселбата: Каква полза от нея?“ (ст.2)

Не знам какви шоута на комици е гледал Соломон, но ако са били с толкова лош вкус като тези, които дават по телевизията, го разбирам защо ги нарича „глупост“. Може би си мислиш, че известните комици са много щастливи само защото карат хората да се смеят? Дори и на сцената да забравят за своите проблеми, накрая завесата се спуска, маската пада и празнотата отново идва.

Както се пее в хита на Васил Найденов, „Клоунът“, „Превива цирка кръглия си гръб / щом клоунът танцува неуморно / но външността излята във калъп / разпада се в тясната гримьорна. / На масата е другото лице / разтегнато от смях, наивно бяло, / а истинското в двете му ръце / пред матовото тройно огледало.

След като вижда, че веселбата не помага да прогони празнотата, Соломон опитва да се весели с вино (ст.3). И това не помага. Тогава се захваща с големи строителни проекти:

Еклисиаст 2:4-6 „Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; направих си градини и паркове и насадих в тях всякакви плодни дървета; направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес.“

Цар Соломон сигурно е искал да си построи своя Едемска градина. Строителната му програма наистина е впечатляваща. Сгради, водоеми, паркове, градини... Само за строежа на храма е използвал 153000 работници в продължение на 7 години!

Ние, Българите, се славим като добри строители от древни времена. Археолозите казват, че първата столица на дунавска България, Плиска, е заемала най-голяма площ сред средновековните градове на Европа – 23 км2! Имала е външен и вътрешен град, всеки със своя крепостна стена. Сред най-красивите сгради в нея били голямата базилика, големият дворец, цитаделата и канския дворец.

Всеки от Българските канове и царе, които са я обитавали, са я правели все по-хубава и хубава. И колкото и горди да са били с построеното, едва ли тази гледка ги е правела щастливи.

Защото това са просто „неща под слънцето“. Притежания, които не носят щастие. Освен огромен дворец, храма и всичко останало, построено от него, Соломон притежаваше много други неща:

Еклисиаст 2:7-8: „купих си слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми; имах още едър и дребен добитък повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим. Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици и насладите за човешките чада – наложници твърде много.“

Соломон имаше слуги, добитък, сребро и злато, наложници, музиканти, които не можеше да изброи. Но нито едно от тези неща не му донесе щастие или радост. Всички знаем поговорката „щастието с пари не се купува“. Но въпреки това, се стремим към притежанията. Както беше казал някой, „Искам само да имам възможност да докажа, че щастието не се купува с пари.“

Един ден двама стари приятели се срещнали на улицата. Единият изглеждал много тъжен. Приятелят му го попитал, „Какво е станало с тебе? Тъжният човек казал, „Сега ще ти обясня. Преди три седмици чичо ми умря и ми завеща 40000 евро.“ „Това са много пари!‘, казал приятелят му. „Да, но преди две седмици, един братовчед, когото никога не съм виждал, умря и ми остави 85000 евро чисто.“ Приятелят му отговорил, „Тогава си много благословен.“ „Ти не разбираш – отговорил тъжният човек. „Миналата седмица леля ми се спомина. Наследих почти 250000 от нея.“ Приятелят му вече бил наистина объркан и казал, „Тогава защо си толкова тъжен?“ „Тази седмица не получих нищо!“

Повечето сте чели романа „Тютюн“ на Димитър Димов. В него главният герой Борис Морев прави главоломна кариера. С безскрупулни средства и хладна пресметливост бедният, но амбициозен младеж става генерален директор на „Никотиана“. Обсебеността му от парите му пречи да се посвети на жената, която обича и същевременно го кара да се ожени по сметка, лишавайки от любов своята съпруга.

След като е загубил любовта си, намира утеха в алкохола. Така материалното богатство погубва Борис. Той умира в Гърцияпогребан от неколцина хора, които не го обичат. На дървен кръст е написано с тебешир името му, което първият дъжд ще измие. Така той не оставя никаква следаслед себе си.

Матей 6:19-21: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. 20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; 21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Къде е твоето сърце?

Соломон отдаде сърцето си на удоволствията, строителните програми, виното и притежанията, но нищо не му донесе щастие. Някой може да помисли, че поне 700-те жени и 300-те наложници сасложили край на търсенето на удовлетворение.

Всъщност, те сложиха край на взаимоотношенията му с Бога, но не и на търсенето на смисъл и щастие. Жените само увеличиха отегчението, празнотата и объркването му.

Дяволът използва много успешно днешната порно индустрия, заблуждавайки мъжете, че като гледат тези филми, ще станат сексуално удовлетворени. Всъщност, специалисти сочат като една от причините за стерилитета у мъжете именно порнографията.

Причината? При гледане на порно се отделя допамин – невротрансмитера, който ни кара да чувстваме удоволствиеКолкото по-често се гледа порнография, толкова повече допамин е необходим на мозъка, за да чувства същото удоволствие и толкова по-трудно мъжът откликва на сексуална стимулация.

Соломон търсеше все по-силни дразнители, но все още беше велик цар:

Еклисиаст 2:9-11: „Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен. 10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд. 11 Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.“

Соломон имаше всичко, което можеше да пожелае. Но нищо не му носеше удовлетворение. Всичко под слънцето беше безсмислено. На думите на Исус „какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36) Соломон би отговорил, „Нищо. Не се ползва нищо. Нищо няма да помогне. Можеш да печелиш колкото искаш, да харчиш колкото искаш, да трупаш още и още, да ядеш повече, да пиеш повече, да грешиш повече, но никое от тези неща няма да ти донесе смисъл.

Видяхме, че преследването на образование и преследването на удоволствие са напразни. Трето,

3.     Мъдростта не може да ни направи щастливи.

Според някои коментатори, като един добър проповедник, Соломон обяснява и след това повтаря обясненото. Затова подхваща темата за мъдростта отново в 2:12-16. Но на мен  ми се струва, че докато в предходния пасаж от първа глава той разглежда натрупването на знания, образованието, тук се съсредоточава върху мъдростта като приложено в живота знание.

Той признава, че „мъдростта превъзхожда безумието,“ но дори тя е осъдена на хебел, на суета и забрава. Смъртта, тази неканена гостенка, покосява мъдри и глупави, праведни и нечестиви, вярващи и невярващи. Пред смъртта всички са равни, така че, защо да се стремим към мъдрост?

И не само това. Мъдрият и глупецът са не само равни пред смъртта, но и двамата ще бъдат забравени. „Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени.“ (ст.16).

Интелектуалците се гордеят със своите постижения в науката и очакват, че поне идните поколения ще ги помнят. Но Соломон казва, че това е илюзия. И ученият, както и просякът, ще бъдат забравени. Всъщност, често безумните се помнят повече от мъдрите. Колкото по-луд и безумен си, толкова повече пишат за теб и те дават по телевизията!

И как реагира на всичко това Соломон? Той намрази живота. Той не казва „Мразя живота“, а „намразих живота“ (ст.17).

Това е неизбежната реакция на човека, тръгнал да търси щастието в знанието, удоволствията и мъдростта без БогаДнес ние разполагаме с много повече знания, от времето на Соломон отпреди 3000 години. В лаптопа си един човек може да сложи повече книги, отколкото е имало в Охридската и Преславската и всички древни книжовни школи взети заедно!

Днес имаме много повече време за забавления. Само да желаем, най-великите мъдреци на света са само на едно кликване разстояние. Но заедно с това, никога преди не е имало толкова много нещастни хора, толкова много неграмотни хора, толкова много гладни, болни и отхвърлени.

Цялото натрупано знание не може да ни предпази от тероризъм, войни и конфликтиХарчим милиони за анти-СПИН кампании, но въпреки това, че хората са осведомени, имат безразборни полови връзки.

Имаме повече бизнес консултанти от всякога преди, но непрекъснато стават фалити. Навсякъде се говори за здравословен начин на живот, но здравето на хората се влошава. На пазара има много книги за брака, но въпреки това браковете се разпадат повече от когато и да било.

Още преди 3000 г. Соломон достигна до тази истина. Нито знанието, нито удоволствията, нито мъдростта – сами по себе си, могат да донесат щастие и смисъл в живота. Постиженията не носят удовлетворениеПокорените върхове са суета. Защото, както някой беше казал, когато стигнеш до върха, там няма нищо.

Еклисиаст 1:11б: „И ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.“

Какво означава всичко това за нас днес? Нима трябва да се откажем от образованието? И да обърнем гръб на всяко удоволствие? Да не се стремим към мъдрост от Бога?

Отговорът е в края на 2-ра глава:

Еклисиаст 2:26: „Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост“. Всеки добър дар е отгоре, от Отца на висините (Яков 1:17). Бог е този, който дава добри неща в живота ни. Това са негови дарове.

Той ти е поверил много неща – пари, кола, апартамент, мебели, облекло... Както с образованието, удоволствията и мъдростта, ти можеш да имаш удовлетворение и в тези неща, ако гледаш на тях като на Божии дарове. И ако ги използваш, за да принасяш слава на Исус.

Един вярващ бил попитан как така той дава толкова много за Божието дело и пак притежава голямо богатство. Той отговорил: „Ами, аз го загребвам и изхвърлям навън, а Бог го загребва и изхвърля навътре, а Той има по-голяма лопата.“

Ако споделяш Божиите дарове с другите, ще установиш, че си намерил това, което си търсил. Няма по-голямо щастие от това да даряваме на другите това, което Бог дарява на нас. Няма по-голямо удовлетворение от това да използваш нещата под слънцето за Този, който е над слънцето

Нека се помолим.