"И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана." (Йоан 1:5)
Вчера, на 24-ти май, попитах една позната какво мисли за делото на братята Кирил и Методий? Тя чистосърдечно отговори: "Като се замисля, за тях не знам почти нищо освен това, че са измислили и са ни дали кирилицата."
Моята позната не е виновна за това. Клишето, че приносът на братята се свежда само до изобретяването на буквите, се набива в главата на децата още от детската градина. От тези, в чиито глави е набивано същото. И така поколения наред. Редукционизмът в образованието си е казал и тук думата.
Не, че липсва информация, но в морето от идеологеми зрънцата истина трудно се намират. А е достатъчно само човек да прочете нещо, завещано ни от съвременниците на Кирил и Методий. Като това:
"Ето, възсия пред нас, христолюбци, светозарната памет на преблажения наш отец Кирил, нов апостол и учител на всички земи; възсия с благочестието и красотата си като слънце, що осветява с божествените си лъчи цялата вселена.
Божията премъдрост си съгради в сърцето му храм,
а Дух Светий се спря на езика му като на херувим, раздавайки непрестанно своите дарове според
вярата, както е рекъл и апостол Павел: "Всекиму от нас ще се даде благодат според вярата му в Христа." Защото и Господ рече: "Който ме обича, и аз ще го възлюбя, като му се явя и като създам в него обител; и ще ми бъде син, а аз ще му стана Баща." Заради тази именно чест нашият преблажен отец и учител остави цялата красота на този живот и богатство, и баща и майка, и братя и сестри."
Така започва "Похвалното слово за Кирил" на Климент Охридски. В своето слово ученикът на солунските братя показва, че
цялата Троица стои зад богоугодното дело на Кирил и Методий.
Бог Oтец го е дарил със Своята премъдрост. Духът Свети е слязал на езика му, за да дари Словото Христово на българите и словенските народи.
Какво означава това? Това означава, че Константин-Кирил е действал подбуден от Святия Дух и в отклик на заръката на самия Господ - "идете и правете ученици от всички народи" (Матей 28:19).
По-надолу четем, че "чрез тези богогласни уста (на Кирил) се напоиха жадуващите за разум Божи... изтече извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота, и те затвориха многохулния език на еретиците ... познахме трисъставното Божество, по същество единно, а по свойства и имена разделяемо и еднакво прославяемо - присносъщния Отец и Дух Свети".
Цялото "Похвално слово" на Климент Охридски е именно това - похвално слово. Авторът се прекланя пред подвига на новия апостол сред българите и словените. Но в какво се състои този подвиг? Във факта, че е изобретил нашата азбука?
Наистина, съвсем накратко, на две места ученикът на Константин Философ споменава, че той е съставил "златозарни букви", но видно е, това не е самоцел за него. Тези букви само украсяват и сочат към Боговдъхновеното учение и извора на жива вода, Словото Божие.
От прочита на цялото Похвално слово става ясно - Кирил и брат му Методий са облажавани от техните съвременници, ученици и наследници не просто заради изобретяването на някакви си графични знаци. Сами по себе си, те може да са гениални. Но
по-важно от знака е означаваното, а от формата - същността.
Защото с едни и същи букви човек може да прославя Бога и да богохулства, да излива жива вода за изнурените безпростветни души и да пои с "боготечна роса изгорелите от греховна суша наши сърца" или да излива злохулна отрова, унищожаваща божествения лик на човеците.
Днес последното се среща май далеч по-често. Чрез същите тези кирилски букви по социалните и електронните медии се излива такава духовна помия, на която може да завиди и и най-непросветения народ по времето на Кирил.
Същите знаци, служили за възхвала на триединния Бог днес показват падението на тези, които с думи и дела убиват Бога на Кирил и Методий, забраняват на последователите им да развиват дейност в училища и университети и дори се опитват да вдигнат ръка срещу Църквата Христова.
За разлика от тях, нашите предци разбираха много добре същността на делото на Кирил и Методий. Те единодушно им отдаваха почит като на хора, имащи най-големия принос в историята ни. Защото братята пренебрегнаха комфорта на големия град, отказаха се от уюта на семейния живот и посветиха живота си на
каузата да донесат благата вест на Исус Христос
до нашия и другите езически народи. В това се състои техния героизъм. Те не само изобретиха буквите, но проповядваха, назидаваха, призоваваха и умоляваха тези народи да се покаят от заблудите, в които вярваха. За успеха на делото те подготвяха духовници, превеждаха богослужебни книги, създадоха словенска литургия и песнопения, написаха много молитви, догматични съчинения и полемични трудове, обучиха ученици.
Накратко, братята от Солун жертваха сили, сън, здраве, а накрая и живота си, за да разпръснат духовната тъма в душите на сънародниците си и там да огрее светлината на Христовото учение. В това се състои техния огромен принос, това ги нареди начело в пантеона на най-тачените личности в България.
Но тази истина може да бъде проумяна само от тези, чиито умове са просветени от Божията истина и премъдрост, и чиито сърца са преобразени от Неговата благодат и любов. Останалите ще продължават да повтарят като първолаци атеистичните клишета, научени в училище. Освен ако и те не последват призива на братята от Солун.
