/проповед/
Един филантроп
решил да помогне на строител, който дълго бил без работа. Наел го да му построи
къща и му дал власт да избере какъвто материал иска и да ръководи всяка част от
строителството. Строителят решил че това е възможност за него да си върне
загубеното състояние, затова вложил в нея най-евтиния материал и наел
работници, които вземали малко, но не работели качествено.
Когато
къщата била завършена, филантропът казал: „Тази къща е за теб и твоето
семейство. Можеш да живееш в нея колкото искаш, тя е твоя завинаги.“ Тогава
бедният човек разбрал, че е построил къща, в която самият той трябва да живее. Мислел,
че ще излъже другия човек, но всъщност лъжел самия себе си.
Моят шурей
има строителна фирма, която се занимава с ремонти на къщи и апартаменти в много
градове и села. Според него, сред построените блокове по време на социализма
рядко ще се намери някой, в който стените да са абсолютно прави. Нямам
основание да не му вярвам.
Но не всички
строители и архитекти са като тези. Най-известният варненски архитект, Дабко
Дабков, е построил прекрасни сгради. Сред тях са днешните х-л „Лондон“, Щаба на
военноморските сили, аквариума и много други. Оказа се, че дори къщата в която
се помещава нашата църква е негово дело! Общо 350 сгради са проектирани от
него. Може да се каже, че той е създателят на „Стара Варна“.
Все пак,
колкото и невероятен архитект да е бил Дабков, едва ли е бил съвършен. Но има
един архитект и строител, който никога не прави грешка и винаги дава най-доброто
от себе си. Това е Бог. В Притчи 9 глава виждаме къщата, построена от Него.
В следващия
пасаж Той ни кани да влезем в тази къща, дава ни напътствия как да живеем и ни
призовава да имаме страх от Бога.
1.
Мъдростта на Бога ни кани да влезем
в Нейния дом.
Първо, Бог
ни кани да влезем в Неговата къща.
Притчи 9:1-5
„Мъдростта съгради дома си, издяла седемте си стълба, закла животните си, смеси
виното си и сложи трапезата си. Изпрати слугите си да викат по високите места
на града: Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва: Елате, яжте
от хляба ми и пийте от виното, което смесих.“
В тези
стихове виждаме мъдростта, персонифицирана като милостива жена. Тя е символ на
Божията мъдрост. В Писанието Господ Исус се идентифицира с мъдростта. Следователно
Мъдростта е личност. Тя ни кани да влезем в нейния дом и да ядем с нея.
Исус казва
в...
Матей 11:28
„Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.“
Известен футболист
обявил, че прекратява спортната си кариера. Един журналист го попитал, какво ще
правите, когато спрете с футбола? Футболистът отговорил, „Ще отида на село да помагам
на баща ми.“ „Той с какво се занимава?“ „С нищо.“ Явно футболистът се е нуждаел
от почивка.
Днес много
хора се чувстват уморени. Сигурно и ти се чувстваш отруден и обременен, дори
когато не преминаваш през изпитание. Затова поканата на Исус е толкова актуална
за всеки човек. Той ни дава не само почивка от физическа и психическа умора, но
и почивка за вечността!
Но в Притчи
виждаме една различна покана.
Притчи 9:4,5
„Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва: Елате, яжте от хляба
ми и пийте от виното, което смесих.“
Мъдростта кани
простите и невежите на голям пир, който е приготвила във великолепната си къща.
Тя иска те да дойдат и да се наслаждават на оживотворяващите дарове на мъдрост
и разбиране, които предлага безплатно.
Но не много
от нас биха признали, че са прости и невежи! Аз си признавам, че съм прост и че
съм невежа. А ти? Може би се чувстваш умен? Ако е така, добре е да се замислиш,
че дори Павел не претендира за това.
1 Тимотей
1:15 „Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на
света да спаси грешните, от които главният съм аз.“
Ако човек не
се смири и не признае, че е грешник, как ще бъде спасен? Писанието ни казва, че
първо трябва да се принизим, преди да бъдем възвеличени. „Защото всеки, който
възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“ (Лука
14:11) Трябва първо да си признаеш, че си грешен, преди да бъдеш очистен от
твоя грях.
1 Йоан 1:9 „Ако
изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни
очисти от всяка неправда.“
Този текст е
писан за християни, но е приложим към всички хора. Ако не признаем, че сме
грешни, как можем да бъдем очистени и простени?
Затова
Соломон казва, „Който е прост, нека се отбие тук.“ Аз реших да вляза в дома на
Мъдростта. А ти?
Но кой
по-точно е този дом, който е съградила Мъдростта? По думите на Матю Хенри,
„небето е домът, който Мъдростта е построила, за да забавлява всичките си
гости, които са призовани на сватбената вечеря на Агнето.
В него има много
стаи и тя е отишла да приготви място за нас. Също, църквата е домът на
Мъдростта, в който тя кани своите гости, подкрепяна от силата и обещанията на
Бога.
Възможно е Соломон
да има предвид храма, който самият той е построил, за да може хората да се
покланят на Бога и да получават напъствия от Мъдростта.
Готов ли си
да откликнеш на поканата ѝ? Ако още не си го направил, послушай и думите на ап.
Яков:
Яков 1:5 „Но
ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на
всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.“
Забелязахте
ли какво е условието, преди да можем да поискаме мъдрост от Бога? Да си признаем,
че не ни достига мъдрост! А в някои преводи се казва дори „Ако на някого от вас
ви липсва мъдрост...“
Това е
същото като нашия текст – който е прост, на когото не достига мъдрост, нека се
отбие тук. Ако си мислим, че сме достатъчно умни дори няма да се сетим, че
имаме нужда да искаме нещо от Бога!
Веднъж говорих
с един човек, който каза, че напълно вярва в себе си. Той се смяташе за самодостатъчен
и не съзнаваше, че се нуждае от Бога.
Но всички
ние се нуждаем от нашия всесилен и всемъдър Бог! Поканата все още е актуална –
Който е прост, нека се отбие тук! Защо не признаеш, че си прост и не влезеш?
2.
Мъдростта на Бога ни напъства във
всичко.
Притчи 9:6-9 „оставете глупостта и
живейте, и ходете по пътя на разума. Който поправя присмивателя, навлича на
себе си срам; и който изобличава нечестивия, лепва на себе си петно. Не
изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще
те обикне. Давай наставление на мъдрия и той ще стане по-мъдър; учи праведния и
ще стане по-учен.“
Когато децата
ни бяха малки като цяло бяха послушни, но е имало моменти, когато са се сдърпвали,
като всички други деца. В такива моменти сме се опитвали да разберем кой колко
е виновен и ако е нужно да наложим дисциплинарна мярка, за да коригираме
поведението им. Хич не им харесваше.
Повечето от
нас не обичат да ги изобличават и наставляват или да им казват в какво са
сгрешили. Но според Божието Слово изобличението е важно.
Притчи 15:32
„Който отхвърля поуката, презира душата си, а който слуша изобличението,
придобива разум.“
Евреи 12:7,9
„Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този
син, когото баща му не го наказва? ... Освен това, имали сме бащи по плът,
които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на
Отца на духовете ни и да живеем?
Павел пише
до Тимотей:
2 Тимотей
4:2 „Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай,
порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване.“
Порицаването
и изобличаването обаче трябва да става по правилен начин.
На
по-възрастните от вас е известна злощастната практика на т.н. „другарски съд“
по време на комунизма. С цел да превъзпита в новия комунистически морал
населението, властта въвежда съдилища по месторабота, които трябва публично да порицаят
и заклеймят провинилия се в нещо човек. Естествено, както е видно от
повишаването на престъпността през годините, това не произвежда желания
дисциплиниращ ефект.
Как тогава
ние да конфронтираме брат или сестра, ако знаем за грях в живота им?
Галатяни 6:1
„Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте
такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш
изкушен.“
Ако ни се
наложи да поправим някого, това трябва да става с кротък дух. Целта е не да го
нараним, а да му помогнем. Трябва да правим това внимателно, с изтъкване и на
неговите положителни черти.
Някой
сигурно би възкликнал, защо никой не е казал на баща ми това!? Той хич не беше
внимателен, когато си вадеше колана да ме наказва! Ние обаче трябва да бъдем
внимателни, ако искаме да помогнем на човека.
Изобличавай
мъдрия и той ще те обикне, защото ще стане по-мъдър. Божията мъдрост ни учи по
различни начини в живота ни. Нужно е да сме готови да я приемаме.
Притчи 19:20
„Слушай съвет и приемай поука, за да станеш мъдър в сетните си дни.“
Йов 5:17 „Ето,
блажен е онзи човек, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от
Всемогъщия.“
3.
Мъдростта на Бога ни учи на страх от
Господа.
Притчи 9:10-12 „Страхът от Господа е начало на мъдростта; и познаването на Святия е разум. Защото чрез мене ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот. Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; и ако се присмееш, ти сам ще понасяш.“
Страхът от Господа е начало на мъдростта. Библията използва думата „страх“ поне 300 пъти по отношение на Бог. Когато започнеш да се боиш от Този, който е над теб – родител, учител, шеф, духовен лидер, тогава ставаш умен!
Ако децата имат добър баща, си струва да го слушат и да имат респект от него. Аз обичах моя баща, но и се страхувах от него и това не е лошо нещо. За мен беше полезно да се страхувам от него, защото това ме е предпазвало от по-големи неприятности.
Веднъж, мисля по време на игра на гоненица със сестра ми, без да искам съборих телевизора. Баща ми тогава не ме би, но страхът какво ще ми направи като се върне от работа ми държа влага дълго след това и внимавах с предметите вкъщи!
Баща ми не говореше много, но беше трудолюбив и честен човек. Работеше при лоши условия, за да ни осигури нормален живот. След работа гледаше малка градина, където беше посял домати и ягоди. Вършеше всичко – поправяше повредите вкъщи и дори готвеше. С живота си беше добър пример за мен и сестра ми. Винаги съм имал респект от него.
По същия начин здравословният страх от Бога ни предпазва от залитане и отдаване на грешната ни природа. Затова когато чуем за някой, че има страх от Бога, това ни кара да му имаме повече доверие. Ако той се страхува от Бога, е по-вероятно да държи на думата си и да се отнася любезно с другите. Не е случайно, че в главата за греха, Римляни 3, се казва че основният проблем на човечеството е липса на страх от Бога. А защо няма страх от Бога? Защото не вярва в Бога!
Аз не вярвам, че в Черно море има големи акули, опасни опасни за туристите. Досега не е имало случай на ухапан летовник. Затова аз дори не се замислям за акулите, когато влизам да плувам. По същия начин, ако някой не вярва, че Бог съществува, Той няма да се страхува от Него. Един ден обаче, когато Исус Христос се върне, тези които сега не се страхуват, ще бъдат ужасени.
Лука 21:26 „Човеците ще примират от страх и от очакване за нещата, които ще постигнат вселената, защото небесните сили ще се разклатят.“
Да се боим от Господа означава да разбираме, че Той е велик, мощен, пресвят Съдия, който ще съди всеки човек. „Кой няма да се бои от Теб, Господи, и няма да прослави Името Ти? Защото само Ти си свят.“ (Откровение 15:4)
Бог е свят, а ние сме грешни. Как тогава можем ние, грешните хора, да преодолеем тази огромна пропаст, която ни отделя от святия Бог? Не можем да се спасим с дела, защото човешкият живот е безценен. Но добрата новина е, че Бог е промислил за план за спасение за нас. Той е не само Съдия, но и любящ Бог.
Тит 3:4-5 „Но когато се яви благостта на Бога, нашия Спасител, и Неговата любов към човеците, Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т. е. новорождението и обновяването на Святия Дух.“
Приел ли си Господ Исус Христос за Господ и Спасител? Повярвал ли си в Неговата смърт и възкресение? Бил ли си новороден и обновен от Святия Дух? Ако не, предлагам ти да не отлагаш, но да го направиш още днес!
Ако го направиш, ще получиш не само спасение. Мъдростта на Бога ще бъде всеки ден с теб!
Мъдростта на Бога ни учи да имаме страх от Него. За нас, християните, да ходим в страх от Господа означава да съзнаваме, че Той знае всяка наша мисъл, дума и действие. Ние имаме увереност да пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, но също така съзнаваме в смирение, че Бог е праведен и свят. Страхът от Господа ни помага да получим по-голямо благословение и да развием една по-дълбока интимност с Бога.
Както казва американския пастор и автор Тозер, „величието на Бога предизвиква страх у нас, но Неговата милост ни насърчава да не се страхуваме от Него. Да се страхуваме и да не се страхуваме – това е парадоксът на вярата.“
Филипяни 2:12 „Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.“
В заключение, днес видяхме, че Мъдростта на Бога ни кани да влезем в нейния дом и да ядем с нея. Тя кани простите и невежите на безплатен пир. Готов ли си да откликнеш на поканата? Първо, трябва да се покаеш и да приемеш Исус за Господ и Спасител, ако все още не си го направил. Второ, да признаеш, че не ти достига мъдрост. Ако го направиш, Мъдростта на Бога ще те напътства във всичко, а когато трябва, ще те изобличава.
Ние също трябва да изобличаваме брата или сестрата, които живеят в грях, но това трябва да става с кротък дух. И накрая, Мъдростта на Бога ни учи на страх от Господа, който ни предпазва от отдаване на грешната ни природа и ни помага да развием една по-дълбока интимност с Бога.
Ние имаме нужда от Неговата мъдрост, за да вземаме правилни решения в живота си. Особено, когато сме поставени в трудна ситуация.
Методисткият проповедник Джон Уесли и негов приятел проповедник били поканени на вечеря от вярващи родители, чиято дъщеря, известна с хубостта си, била дълбоко впечатлена от проповядването на Уесли. По време на вечерята приятелят на Уесли взел ръката на младата жена, посочил към блестящите гривни, които носела и казал, „Господине, какво мислите за това, може ли това да е ръка на методистка?“
Момичето се изчервило. Уесли също се почувствал неловко, защото oтрицателното му отношение към бижутата било известно на всички. Но с доброжелателна усмивка той просто казал, „Тази ръка е много хубава.“ Забележката на Уесли охладила нагорещената атмосфера. На вечерната служба младата жена се появила без нейните бижута и станала посветена християнка.
Готов ли си да влезеш в дома на Мъдростта на Бога?
