Имаш ли задоволство в живота си? (Филипяни 4:10-15)

 

Готов ли си за Словото? Днес завършваме с изучаванeто на посланието към Филипяните.

Църквата във Филипи беше основана от трима отхвърлени от обществото човека, на които свидетелства Павел. По-късно, от затвора в Рим Павел пише писмо до църквата във Филипи. В него той насърчи вярващите да устояват във вярата и ги призова да имат показват любов, проницателност и праведност в живота си. Видяхме с п-р Джош, че изпитанията в живота ни носят нови възможности за благовестието и нова перспектива.

Във 2 гл. научихме, че можем да постигнем единство като се откажем от егото и гордостта и следваме най-висшия израз на смирение - примера на Исус. Също, чрез примера на Тимотей и Епафродит Павел ни показа, че ние се нуждаем от приятели, но и самите ние да бъдем приятели на другите.

В 3 гл. п-р Тим ни призова заедно с Павел да счетем всичко за измет заради познаването на Господ Исус Христос. Накрая, с п-р Джонатан видяхме кои качества трябва да определят мислите на всеки вярващ. Във всичко това Павел ни показа, че в Исус можем да имаме радост в живота си.

Днес ще завършим нашето разглеждане на писмото с темата за задоволството. Озаглавил съм проповедта

Имаш ли задоволство в живота си? (Филипяни 4:10-15)

Нека се помолим.

Една жена живеела със съпруга и двете си деца в много малка къщичка. Нейните свекър и свекърва загубили дома си и тя трябвало да ги прибере при тях. Но било непоносимо. В отчаянието си тя отишла до селския мъдрец, който бил разрешавал много проблеми на хората и го попитала, „Какво да направя?“ Той я попитал, „Имаш ли крава?“ „Да“ – отговорила тя. Тогава вкарай и нея в къщата и след една седмица ела пак при мен.

Седмица по-късно тя се върнала и казала, „Сега е още по-непоносимо.“ Той я попитал, „Имаш ли кокошки?“ „Да“, казала тя, „какво за тях?“ Вкарай и тях вкъщи и след още една седмица ела при мен.“ „А, ти напълно си се побъркал“, казала тя, но все пак повлияна от репутацията, която той имал, тя направил това, което той иска от нея.

След още една седмица се върнала и казала, „Това е напълно невъзможно. Домът ни е пълна кочина.“ „Добре“, казал мъдрецът, „изкарай навън кокошките“. Следващата седмица тя казала, че без кокошките било много по-добре, но все още положението било много сложно.“ „Добре“, казал мъдрецът, „сега махни кравата. Това ще оправи нещата.“ И наистина. Без кокошките и кравата жената, нейният съпруг, децата и двамата родители се разбирали много добре. Някои неща са относителни. Понякога не знаем колко добре сме самите ние!

Една от най-големите причини вярващите да нямат радост в живота си е тази, че нямат задоволство или удовлетворение. Днес задоволството е рядка стока! Много християни се подлъгват по лъжите на света относно удовлетворението. Сякаш никога преди хората не са притежавали толкова много неща и въпреки това са толкова неудовлетворени.

Това не е изненадващо, защото всекидневно сме бомбардирани с реклами, чиято цел е да ни накарат да не сме доволни с това, което имаме и да купим продукта им. Сега, когато украинските бежанци загубиха всичко, когато много техни сънародници загубиха живота си, сигурно оценяват по друг начин това, което са имали преди. А ние оценяваме ли това, което имаме?

Сякаш колкото повече имаш, толкова по-недоволен си. Най-нещастните хора на света май са най-богатите!

В ярък контраст с широкоразпространеното недоволство в света, в края на писмото си до църквата във Филипи апостол Павел иска да предложи една друга гледна точка към живота.

В днешния последен пасаж от посланието Павел, сякаш за да насочи отново погледа ни към това как да живеем за Христос докато сме тук, на земята, той повдига темата за задоволството.

Павел казва:

Филипяни 4:10-13 „Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти отново вашата грижа за мене; за което наистина сте се грижили, но не сте имали благоприятна възможност. 11 Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен, в каквото състояние и да се намеря. 12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. 13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява.“

В ст. 10 Павел изразява своята благодарност за финансовата подкрепа, която е получил от църквата във Филипи. Веднага, когато са имали възможност, те са му изпратили помощ чрез Епафродит. В тези стихове Павел говори за това как да имаме задоволство в живота си. Нека видим каква е тайната на Павел за задоволството.

Стих 11 е преведен в Съвременния превод на НЗ така: „Казвам ви тези неща не защото имам нужда от нещо, тъй като се научих да се задоволявам с каквото имам.“

Според някои библейски коментатори, краят на този стих и следващият 12 стих буквално означават „Научил съм тайната.“ Павел ни казва, че е научил тайната на живота и иска да я сподели с нас. С други думи, задоволството е състояние, на което човек се научава. То не идва в живота ни от само себе си. Павел трябваше „да се научи да е доволен.“ (ст. 11)

Задоволството се учи. Задоволството на Павел не дойде изневиделица, то беше плод на дългогодишно общение с Бог, в което той от опит разбра, че може да Му се довери, че Той ще снабдява всяка негова нужда.

Проблемът е, че ние не разбираме какво е задоволство и как да го открием. Учили са ни, че задоволството зависи от хората, които познаваме. От връзките, които имаме. „Само ако можех да се свържа с правилните хора!“ Но хората почти никога не оправдават нашите очаквания.

Научени сме да мислим, че задоволството зависи от позицията, която имаме в обществото. „Само ако можех да получа тази работа, която ще ми позволи да имам добри доходи, да живея в луксозен апартамент, да карам хубава кола – щях да бъда доволен.“ Но какво става, когато не получим тази работа, или сме я имали, но я загубим?

Задоволство е да достигнеш това състояние на ума, при което имаш мир с положението, в което се намираш и позицията ти в Христос.

През 5 век един човек на име Арсений решил да води свят живот. Напуснал града в Египет, в който живеел и станал отшелник в пустинята. Но винаги, когато посещавал великия град Александрия, прекарвал време в скитане из неговите пазари. Когато го попитали защо прави това, той обяснил, че сърцето му се радва при гледката на всички неща, от които няма нужда.

Днес една голяма верига хранителни магазини има повече от 20000 стоки. Колко от тях са абсолютно необходими?

Така че, първото нещо, което научаваме от тези стихове е, че задоволството е състояние, което се учи. Второ, задоволството не зависи от притежанията или обстоятелствата ти.

Филипяни 4:12 „Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.“

Павел казва, че без значение в какви обстоятелства се намираме – дали имаме пари или не, дали живеем в изобилие или в оскъдица, ние можем да имаме задоволство, защото тайната на задоволството не се крие в това какво притежаваме или не притежаваме.

Когато с Ваня започнахме да работим след дипломирането си с БХСС, имахме доста скромна заплата. Но бяхме благодарни, че можем да работим на Божията нива в университетите. Не знаехме дали движението ще има пари за следващия месец, но имахме удовлетворение, че трудът ни е инвестиция в Царството. Живеехме икономично, но в голямо задоволство.

Тайната на задоволството, казва Павел, не се състои в това да имаме много пари и притежания. По-късно Павел ще каже на своя духовен син Тимотей:

1 Тимотей 6:6-10 „ А благочестието със задоволство е голяма печалба; 7 защото нищо не сме донесли на света, нито можем да изнесем нещо; 8 а като имаме прехрана и облекло, нека бъдем доволни. 9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел. 10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отклониха от вярата и пронизаха себе си с много скърби.“

Павел казва на Тимотей, че ние идваме голи на този свят и голи си тръгваме. Следователно задоволството не се състои в притежанията, които трупаме, а в това да живеем всеки ден с удовлетворение.

Евреи 13:5 „Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“

Дотук казахме, че задоволството е нещо, което се научава и то не се състои в материалните притежания. Трето, задоволството идва с умението да ценим това, което имаме в Исус Христос.

Филипяни 4:13 „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява.“

На оригинален старогръцки тази фраза звучи така: „За всичкo имам сила в Този, който ми дава сила.“ Павел използва две различни думи, ischuo (силен съм) и endunamoó (давам сила, укрепвам), за да накара читателите си да разберат, че задолството идва от разбирането, че в сравнение с познаването на Христос всичко е бледа сянка.

Често недоволството идва от чувството, че нещо ти е отнето. Но когато разберем какво всъщност заслужаваме и го сравним с това, което сме получили в Исус Христос, можем наистина да бъдем удовлетворени!

Без значение в какви обстоятелства се намираше, Павел гледаше към Господа и Той му помагаше да е удовлетворен. Павел гледаше към Господа, за да получи сила да устоява на изкушението да е самодоволен и незаинтересован от другите, когато времената са добри. Той гледаше към Господа, за да има сила и когато времената бяха лоши и се изкушаваше да се самосъжалява.

Във всички обстоятелства той се беше убедил, че Божията сила е достатъчна.

Но как на практика можем да станем хора, които имат задоволство.

Първо, научи се да правиш това което трябва, не това което чувстваш.

Би било чудесно винаги да ни се иска да правим това, което трябва. Понякога обаче трябва да направим нещо, защото това е правилно, или защото трябва да се направи, а не защото ни идва отвътре да го направим. За да бъдем истински доволни, нашето поведение трябва да се управлява от нашия ум, не от нашите емоции.

Някой е казал, „По-лесно е правилното поведение да ти помогне да се чувстваш по-добре, отколкото правилните чувства да доведат до по-добро поведение.“ Мотото на Анонимните алкохолици е „Преструвай се, докато ти стане втора природа.“

Някои от вас сигурно вече си мислят, чакай малко, пасторе, това не е ли лицемерно? Трябва да разберете, че има разлика между лицемерието и отговорното поведение.

Преди няколко седмици в нашата църква правихме бебешко парти за три бебета. Представяте ли си една от тези майки, ако бебето ѝ я събуди през нощта плачейки, да каже: „Съжалявам, не мога да стана сега да ти сменя памперса. Не ми идва отвътре да го направя, а не искам да съм лицемер.“

Разбира се, че тя няма да го направи. Тя става, погрижва се за детето си и дори си дава вид, че ѝ я приятно да я събудят. Говори сладко на детето си, сменя му памперса, дундурка го докато заспи. С други думи, понякога трябва да направим правилното нещо, няма как!

Първо, прави това, което трябва, не което чувстваш.

Второ, не се сравнявай с другите.

Забелязали ли сте, че когато се сравняваме какво притежаваме с това, което притежават другите, oбикновено се сравняваме с някой, който има повече, не по-малко от нас? Не се сравняваме с прокудените от дома си бежанци, нали? Макар, че някои завиждат дори на тях за хубавите им коли и за дневните от 40 лева, които държавата им отпуска.

Но ако се самосъжаляваме и мислим, че сме бедни, обикновено се сравняваме със семейство, което има повече. Казваме, „Защо Иванови имат две коли, вила и четиристаен апартамент в центъра? Забравяме колко много хора живеят с по-малко от нас.

Ако можеш да четеш, ти трябва да благодариш на Бога. В света има 1 милиард хора, които не могат.

Ако не си влизал в опасна битка, не си лежал в затвора, не си преживявал агонията на мъчения или не си страдал от хроничен глад, си по-добре от 500 милиона хора в света.

Ако можеш да отидеш на всяко политическо, религиозно или друго събрание, си по-щастлив от 3 милиарда в света.

Ако имаш храна в хладилника, дрехи на гърба си, покрив над главата си и място за спане, ти си по-богат от 75% от хората в света.

Ако имаш пари в банката или в портфейла, то ти си сред 8% богати хора в света.

Ние забравяме колко много хора живеят по-зле от нас и се сравняваме с тези, които имат повече.

Един от най-сигурните начини да се чувстваш нещастен и незадоволен е да започнеш да се сравняваш и да завиждаш на другите. И тогава наистина ставаш нещастен!

Виждаме това и в Писанията. Лот искаше да има повече, затова се засели в Содом. Братята на Йосиф искаха повече внимание, затова го продадоха в робство. Когато се сравняваме ние ставаме недоволни и започваме да ламптим за повече.

И това ни прави нещастни. Защо? Защото винаги ще има някой, който има по-големи доходи от тебе, по-голям апартамент, по-хубава кола, по-добри оценки в училище, изглежда по-добре от теб и т.н.!

Трябва да спреш да се сравняваш!

Първо, прави правилното нещо, не това, което чувстваш. Второ, не се сравнявай с другите. Трето, приемай хората такива, каквито са, а не такива, каквито ти искаш да бъдат!

След почти 30 години служение съм се убедил, че не можеш да промениш хората. Или ги приемаш такива, каквито са, или ще бъдеш нещастен. Същото се отнася и за църквите. Някой от вас може да има някаква идеалистична представа за това как трябва да изглежда църквата.

Но на практика тя не може да е такава, защото няма идеални църкви! Някой е казал, „Църквите са като хората. Те не се променят, за да бъдат приети. Трябва да се приемат, за да могат да се променят.“

Четвърто, приемай нещата такива, каквито са, не такива, каквито искаш да бъдат. Когато отказваме да приемаме нещата такива, каквито са, ние не живеем в реалността, а когато не живеем в реалността, убиваме всяка възможност да имаме задоволство.

Следователно, тайната на задоволството е, че задоволството се учи. То не се крие в материалните притежания. И накрая, задоволството се състои в умението да цениш това, което имаш в Исус Христос.

Джон Уесли бил на 21 години, когато отишъл да учи в Оксфорд. Той идвал от християнско семейство, бил надарен с остър ум и добър външен вид. Но през онези дни си падал малко сноб. Една вечер обаче се случило нещо, което предизвикало промяна в сърцето на Уесли.

Докато говорил с един портиер, той разбрал че бедния човечец имал само едно палто и живеел при толкова бедни условия, че дори нямал легло. Но въпреки това той бил необичайно щастлив, изпълнен със задоволство и благодарност към Бога. Доста лекомислено Уесли решил да се пошегува със затрудненото положение на човека и казал саркастично, „И за какво друго си благодарен на Бог?“

Портиерът се усмихнал и в дух на кротост отговорил с радост, „Благодаря Му, че ми е дал живот и съществуване, сърце да Го обичам и най-вече постоянно желание да Му служа!“ Дълбоко развълнуван, Уесли признал, че този човек знае истинското значение на задоволството.

Най-голямото богатство в живота ни е да познаваме Христос. Христос е нашата радост!

Молитва

___________________

10.04.2022 г., 

БПЦ "Нов живот" - Варна

Какво те прави щастлив? (Еклисиаст 1:12-2:17)

/проповед/

На съвет на факултета в християнски университет се появява ангел и казва на декана, че за безкористното му поведение и всеотдайната му работа Господ ще го възнагради и той може да избере между богатство, мъдрост или красота. Без да се колебае, деканът избира мъдрост.

Готово! - казва ангелът и изчезва в облак от дим. Всички присъстващи се обръщат към декана, който седи обграден от лек ореол от светлина. Накрая един от колегите му прошепва, „Кажи нещо.“ Деканът ги поглежда и казва, „Трябваше да избера парите.“

Какво е нужно, за да те направи щастлив? Ако имаш богатството на най-богатия българин Васил Божков ще си щастлив ли? Ще си щастлив ли, ако си успешен като Стоичков? Ще те ощастливи ли да си красив като Анджелина Джоли? Сигурно ще кажеш, „Не знам, но ми се щеше да опитам.“

Не са много хората, които притежават богатство, успех и красота като тези. Третият цар на Израел, Соломон, беше един от тях. Той притежаваше всичко. Имаше хиляда жени и наложници, огромно богатство, международен авторитет, нечувана мъдрост. Но нямаше причина да живее. Не беше щастлив. Той беше като някой амбициозен и надарен човек, който се е качил на стълбата на успеха и мисли дали да не скочи от нея.

Миналия път видяхме как в търсене на смисъла Соломон изследва нещата под слънцето, за да достигне до извода, че всичко е суета. Поколенията минават, вятърът неспирно духа накъдето си иска, всичко за човека е досадно, нищо ново под слънцето, всичко е обречено на забрава.

В пасажа, който ще разгледаме сега, от 1:12 до 2:17, той се вглежда в своя житейски опит. Соломон търси удовлетворение в три неща: образованието, удоволствието и мъдростта. Той ни помага да видим, че когато гледаме на всички неща в живота си като на Божии дарове, ние можем да намерим удовлетворение.

1.     Образованието не може да ни направи щастливи.

Еклисиаст 1:12-15: „Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Йерусалим; 13 и предадох сърцето си да издиря и да изпитам чрез мъдростта за всичко, което става под небето. Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове, за да се трудят в него. 14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето; и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра. 15 Кривото не може да се изправи; и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.“

Тук Соломон ни казва, че е предал сърцето си да издири мъдростта относно всичко, което става под небето (ст.13). С други думи, той се впуска да изследва законите във вселената. Предполагам, че е изучавал различни науки – математика, астрономия, физика, философия, теология, литература, музика, изобразително изкуство.

И макар и да е изучил всички тези науки, този труд му се е видял тежък (ст.13), защото много неща не могат да бъдат доказани, като аксиомите например. Макар и да е най-мъдрият човек на земята, всичко за него е хебел или „суета“. Изкривената му представа не може да се изправи. В ума му съществуват много бели полета (ст.15).

Когато Бог даде мъдрост на Соломон, Той го направи най-мъдрият човек на земята (3 Царе 4:30). И тук Соломон се вглежда в постигнатото и заявява, „Ето, станах велик и умножих мъдростта си повече от всички, които са били преди мене“ (ст.16). Ако живееше днес, сигурно щеше да ни каже, „Чували сте за Сократ, Платон и Аристотел, нали? Мислите, че са много умни!?“

С други думи, той самият не може да открие щастието в образованието, при все че вярваше в Бога.

А какво да кажем за атеистичното образование, през което преминаваме днес? По думите на архимандрит Борис Неврокопски, нашето училище "взима само главата на ученика, тъпче я със сухи и мъртви познания, създава обикновено в нея един хаос от истини и заблуждения, и най-често вместо да просвети ума, то го покрива с мрак."

Дори Соломон се отказа да дири щастие в образованието и го нарече "гонене на вятъра". Представяш ли си да играеш на гоненица с вятъра? Можеш ли да го хванеш в шепите си? Това е невъзможно! И това занимание „под слънцето“ довежда до „много тъга“ и „трупа печал“ (ст.18). Както е казал Сократ, „знам, че нищо не знам.“

Това води проповедника до желанието да познае лудостта:

Еклисиаст 1:17: „И предадох сърцето си, за да позная мъдростта и да позная лудостта и безумието, но узнах, че и това е гонене на вятъра.“

Но в Писанието „лудост“ и „безумие“ са по-скоро аморално поведение, не психически отклонения. Въпреки мъдростта си, Соломон решава да вкуси от живота на безумния човек. Така стигаме до следващата област, в която Соломон търси удовлетворение, удоволствията.

2.     Удоволствията не могат да ни направят щастливи.

Днес много хора живеят за удоволствията. Следват философията „живей за мига“. Както пее Тони Димитрова, „Веднъж се обича, веднъж се живее.“

Соломон реши да опита тази философия на хедониста и да вкуси от всички удоволствия, които животът предлага. Но скоро разбра, че те вгорчават живота.

Първо, той опита с хумора. „Казах за смеха: Глупост е. И за веселбата: Каква полза от нея?“ (ст.2)

Не знам какви шоута на комици е гледал Соломон, но ако са били с толкова лош вкус като тези, които дават по телевизията, го разбирам защо ги нарича „глупост“. Може би си мислиш, че известните комици са много щастливи само защото карат хората да се смеят? Дори и на сцената да забравят за своите проблеми, накрая завесата се спуска, маската пада и празнотата отново идва.

Както се пее в хита на Васил Найденов, „Клоунът“, „Превива цирка кръглия си гръб / щом клоунът танцува неуморно / но външността излята във калъп / разпада се в тясната гримьорна. / На масата е другото лице / разтегнато от смях, наивно бяло, / а истинското в двете му ръце / пред матовото тройно огледало.

След като вижда, че веселбата не помага да прогони празнотата, Соломон опитва да се весели с вино (ст.3). И това не помага. Тогава се захваща с големи строителни проекти:

Еклисиаст 2:4-6 „Заех се с големи работи: съградих си къщи; насадих си лозя; направих си градини и паркове и насадих в тях всякакви плодни дървета; направих си водоеми, за да поя от тях насадения с дървета лес.“

Цар Соломон сигурно е искал да си построи своя Едемска градина. Строителната му програма наистина е впечатляваща. Сгради, водоеми, паркове, градини... Само за строежа на храма е използвал 153000 работници в продължение на 7 години!

Ние, Българите, се славим като добри строители от древни времена. Археолозите казват, че първата столица на дунавска България, Плиска, е заемала най-голяма площ сред средновековните градове на Европа – 23 км²! Имала е външен и вътрешен град, всеки със своя крепостна стена. Сред най-красивите сгради в нея били голямата базилика, големият дворец, цитаделата и канския дворец.

Всеки от Българските канове и царе, които са я обитавали, са я правели все по-хубава и хубава. И колкото и горди да са били с построеното, едва ли тази гледка ги е правела щастливи.

Защото това са просто „неща под слънцето“. Притежания, които не носят щастие. Освен огромен дворец, храма и всичко останало, построено от него, Соломон притежаваше много други неща:

Еклисиаст 2:7-8: „купих си слуги и слугини, и имах слуги, родени в дома ми; имах още едър и дребен добитък повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим. Събрах си и сребро, и злато, и скъпоценности на царе и области; набавих си певци и певици и насладите за човешките чада – наложници твърде много.“

Соломон имаше слуги, добитък, сребро и злато, наложници, музиканти, които не можеше да изброи. Но нито едно от тези неща не му донесе щастие или радост. Всички знаем поговорката „щастието с пари не се купува“. Но въпреки това, се стремим към притежанията. Както беше казал някой, „Искам само да имам възможност да докажа, че щастието не се купува с пари.“

Един ден двама стари приятели се срещнали на улицата. Единият изглеждал много тъжен. Приятелят му го попитал, „Какво е станало с тебе? Тъжният човек казал, „Сега ще ти обясня. Преди три седмици чичо ми умря и ми завеща 40000 евро.“ „Това са много пари!‘, казал приятелят му. „Да, но преди две седмици, един братовчед, когото никога не съм виждал, умря и ми остави 85000 евро чисто.“ Приятелят му отговорил, „Тогава си много благословен.“ „Ти не разбираш – отговорил тъжният човек. „Миналата седмица леля ми се спомина. Наследих почти 250000 от нея.“ Приятелят му вече бил наистина объркан и казал, „Тогава защо си толкова тъжен?“ „Тази седмица не получих нищо!“

Повечето сте чели романа „Тютюн“ на Димитър Димов. В него главният герой Борис Морев прави главоломна кариера. С безскрупулни средства и хладна пресметливост бедният, но амбициозен младеж става генерален директор на „Никотиана“. Обсебеността му от парите му пречи да се посвети на жената, която обича и същевременно го кара да се ожени по сметка, лишавайки от любов своята съпруга.

След като е загубил любовта си, намира утеха в алкохола. Така материалното богатство погубва Борис. Той умира в Гърция, погребан от неколцина хора, които не го обичат. На дървен кръст е написано с тебешир името му, което първият дъжд ще измие. Така той не оставя никаква следа след себе си.

Матей 6:19-21: „Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат. 20 А си събирайте съкровища на небето, където молец и ръжда не ги разяждат и където крадци не подкопават, нито крадат; 21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.“

Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Къде е твоето сърце?

Соломон отдаде сърцето си на удоволствията, строителните програми, виното и притежанията, но нищо не му донесе щастие. Някой може да помисли, че поне 700-те жени и 300-те наложници са сложили край на търсенето на удовлетворение.

Всъщност, те сложиха край на взаимоотношенията му с Бога, но не и на търсенето на смисъл и щастие. Жените само увеличиха отегчението, празнотата и объркването му.

Дяволът използва много успешно днешната порно индустрия, заблуждавайки мъжете, че като гледат тези филми, ще станат сексуално удовлетворени. Всъщност, специалисти сочат като една от причините за стерилитета у мъжете именно порнографията.

Причината? При гледане на порно се отделя допамин – невротрансмитера, който ни кара да чувстваме удоволствие. Колкото по-често се гледа порнография, толкова повече допамин е необходим на мозъка, за да чувства същото удоволствие и толкова по-трудно мъжът откликва на сексуална стимулация.

Соломон търсеше все по-силни дразнители, но все още беше велик цар:

Еклисиаст 2:9-11: „Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим; още и мъдростта ми си остана у мен. 10 И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба, защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове и това беше делът ми от целия ми труд. 11 Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето.“

Соломон имаше всичко, което можеше да пожелае. Но нищо не му носеше удовлетворение. Всичко под слънцето беше безсмислено. На думите на Исус „какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?“ (Марк 8:36) Соломон би отговорил, „Нищо. Не се ползва нищо. Нищо няма да помогне. Можеш да печелиш колкото искаш, да харчиш колкото искаш, да трупаш още и още, да ядеш повече, да пиеш повече, да грешиш повече, но никое от тези неща няма да ти донесе смисъл.“

Видяхме, че преследването на образование и преследването на удоволствие са напразни. Трето,

3.     Мъдростта не може да ни направи щастливи.

Според някои коментатори, като един добър проповедник, Соломон обяснява и след това повтаря обясненото. Затова подхваща темата за мъдростта отново в 2:12-16. Но на мен  ми се струва, че докато в предходния пасаж от първа глава той разглежда натрупването на знания, образованието, тук се съсредоточава върху мъдростта като приложено в живота знание.

Той признава, че „мъдростта превъзхожда безумието,“ но дори тя е осъдена на хебел, на суета и забрава. Смъртта, тази неканена гостенка, покосява мъдри и глупави, праведни и нечестиви, вярващи и невярващи. Пред смъртта всички са равни, така че, защо да се стремим към мъдрост?

И не само това. Мъдрият и глупецът са не само равни пред смъртта, но и двамата ще бъдат забравени. „Защото както за безумния, така и за мъдрия не остава дълъг спомен; понеже в идните дни и двамата ще бъдат забравени.“ (ст.16).

Интелектуалците се гордеят със своите постижения в науката и очакват, че поне идните поколения ще ги помнят. Но Соломон казва, че това е илюзия. И ученият, както и просякът, ще бъдат забравени. Всъщност, често безумните се помнят повече от мъдрите. Колкото по-луд и безумен си, толкова повече пишат за теб и те дават по телевизията!

И как реагира на всичко това Соломон? Той намрази живота. Той не казва „Мразя живота“, а „намразих живота“ (ст.17).

Това е неизбежната реакция на човека, тръгнал да търси щастието в знанието, удоволствията и мъдростта без Бога. Днес ние разполагаме с много повече знания, от времето на Соломон отпреди 3000 години. В лаптопа си един човек може да сложи повече книги, отколкото е имало в Охридската и Преславската и всички древни книжовни школи взети заедно!

Днес имаме много повече време за забавления. Само да желаем, най-великите мъдреци на света са само на едно кликване разстояние. Но заедно с това, никога преди не е имало толкова много нещастни хора, толкова много неграмотни хора, толкова много гладни, болни и отхвърлени.

Цялото натрупано знание не може да ни предпази от тероризъм, войни и конфликти. Харчим милиони за анти-СПИН кампании, но въпреки това, че хората са осведомени, имат безразборни полови връзки.

Имаме повече бизнес консултанти от всякога преди, но непрекъснато стават фалити. Навсякъде се говори за здравословен начин на живот, но здравето на хората се влошава. На пазара има много книги за брака, но въпреки това браковете се разпадат повече от когато и да било.

Още преди 3000 г. Соломон достигна до тази истина. Нито знанието, нито удоволствията, нито мъдростта – сами по себе си, могат да донесат щастие и смисъл в живота. Постиженията не носят удовлетворение. Покорените върхове са суета. Защото, както някой беше казал, когато стигнеш до върха, там няма нищо.

Еклисиаст 1:11б: „И ето, всичко беше суета и гонене на вятъра, и нямаше полза под слънцето.“

Какво означава всичко това за нас днес? Нима трябва да се откажем от образованието? И да обърнем гръб на всяко удоволствие? Да не се стремим към мъдрост от Бога?

Отговорът е в края на 2-ра глава:

Еклисиаст 2:26: „Понеже Бог дава на угодния Нему човек мъдрост, знание и радост“. Всеки добър дар е отгоре, от Отца на висините (Яков 1:17). Бог е този, който дава добри неща в живота ни. Това са негови дарове.

Той ти е поверил много неща – пари, кола, апартамент, мебели, облекло... Както с образованието, удоволствията и мъдростта, ти можеш да имаш удовлетворение и в тези неща, ако гледаш на тях като на Божии дарове. И ако ги използваш, за да принасяш слава на Исус.

Един вярващ бил попитан как така той дава толкова много за Божието дело и пак притежава голямо богатство. Той отговорил: „Ами, аз го загребвам и изхвърлям навън, а Бог го загребва и изхвърля навътре, а Той има по-голяма лопата.“

Ако споделяш Божиите дарове с другите, ще установиш, че си намерил това, което си търсил. Няма по-голямо щастие от това да даряваме на другите това, което Бог дарява на нас. Няма по-голямо удовлетворение от това да използваш нещата под слънцето за Този, който е над слънцето. 

Нека се помолим.