"Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се съчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера.
И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог."
И точно името на този християнски мъченик, се празнува на деня на лозаря, зад който всъщност стои старогръцкия бог Дионисий. В древните средиземноморски култури Дионис (или Бакх) е честван като бога на виното, театъра, превъплъщенията, екстаза и лудостта. Така един ден на карнавалите, оргиите и разврата, се свързва с името на християнин, който заклеймява поклонението на лъжливи богове.
Дали това е прецедент? Съвсем не. При навлизане на християнството е било практика старите езически обичаи да се свързват с празнуването на дни на светии - хора, умрели мъченически за вярата. Идеята е била постепенно старите практики да отмрат и да се почита единствено светеца. Очевидно този компромис се оказва не само неуспешен, но и гибелен за вярата на много народи...
Затова един друг мъченик за вярата, ап. Йоан, казва "Дечица, пазете себе си от идоли." (1 Йоан 5:21).
