Царят Исус (Матей 1)

 

/проповед/

Днес започваме разглеждането на първата част на Евангелието на Матей. С втората част ще продължим юни месец. Евангелието е първата книга в Новия завет и е едно от четирите евангелия (заедно с Марк, Лука и Йоан), всяко от които описва живота, смъртта и възкресението на Исус Христос.

Матей означава „дар от Бога“. Марк и Лука го наричат „Леви“, защото е бил левит. Но той не е служил на Бога като свещеник, а крадял от хората, работейки като бирник. Смята се, че е събирал данъци от търговци и каравани, преминаващи по пътя между Дамаск и Капернаум.

Матей е призован от Исус да стане Негов ученик и след смъртта и възкресението Му пише евангелието между 50 и 60 г. То е предназначено предимно за еврейска християнска читателска аудитория, но има какво да каже и на нас днес!

В евангелието виждаме Исус представен като Цар, който има цялата власт, над всички народи, през цялото време и изискващ вярност от всички. Думите „цар“ и „царство“ са повторени повече от 75 пъти в евангелието (само 110 общо в останалите три евангелия!). Затова като обединяваща тема на поредицата избрахме „Цар и Царство.

Oбикновено разпознаваме един цар по царските му атрибути – корона, скиптър и царска мантия. В историята на България е имала много царе, но не е запазена нито една тяхна корона, макар че от изображения знаем, че те са носили корони.

Короната на Първото българско царство (VII–ХI в.) е пленена в Преслав през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Пленени са короните на цар Роман (992 г.) и на цар Самуил (1018 г.). Те са изгубени.

Знае се каква е била короната, която папа Инокентий III изпраща на цар Калоян през 1204 г. и която носят всички български царе до падането на страната под османска власт в края на ХІV век.

Днес в Националния исторически музей вече може да се види реплика на тази корона (снимка).

Евангелието от Матей обаче говори за един Цар без корона и без скиптър. Въпреки това, този Цар заслужава нашето поклонение и правото да царува над народите. Почти всеки параграф в евангелието сочи към Неговото управление.

Преди няколко седмици видяхме как мъдреците от изток пристигнаха в Ерусалим и питаха, „Къде е юдейският цар, който се е родил? (Матей 2:2). Те донесоха дарове от злато, ливан и смирна и се поклониха на Исус.

A ние? Какво ще направим ние с Исус? Ако признаваме, че Той е Цар на Вселената, би трябвало и ние да Му се поклоним. Това ни казва Матей, като ни представя Царя, достоен за нашето поклонение.

В Матей 1 гл. виждаме три доказателства, че Исус е Царят на царете и Господар на господарите. Това са (пророчествата за) Неговото идване, Неговият произход и Неговият характер.

1.     Неговото идване.

Идването на Исус е пророкувано в Стария завет. 

Еремия 23:5-6 „Ето, идват дни, казва Господ, когато ще въздигна на Давид праведен отрасъл, който като цар ще царува, ще благоденства и ще върши правосъдие и правда по земята. 6 В неговите дни Юда ще бъде спасен и Израил ще обитава в безопасност; и ето името, с което ще се нарича – Господ е наша правда.“

Михей 5:2 „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е от начало, от вечността.“

И Матей започва своето евангелие не с раждането на Спасителя, а с един списък от имена. Тези имена представляват всъщност родословното дърво на Исус.

Някои от нас не са въодушевени от идеята да изследват родословното си дърво, защото предчувстват, че в него има „много скелети в гардероба“. Аз не зная много за моите прародители, но това, което зная, по-скоро ме натъжава, отколкото да ме радва.

Но във времето на Исус родословното дърво било много важно. Произходът ти давал права и задължения. Земята се предавала по наследство. Наследниците на Леви трябвало да се грижат за храма. На наследниците на Давид било обещано, че от техните редици ще излезе Цар, който ще царува вечно над Своето Царство.

Затова Матей започва с този дълъг списък с имена. По този начин той също показва, че цялата история на Израел се изпълнява с идването на истинския Цар, обещания Месия Исус Христос.

Нека прочетем Матей 1:1-17.

Сега, ако трябва да бъдем честни, нека си признаем, колко пъти когато сме започвали да четем Новия завет, сме започвали от ст. 17?

Но тези стихове са важни, защото те са всъщност кондензирана историята на Израел. В това родословие виждаме oчевадни грехове (Авраам, Юда, Давид), крещящо идолопоклонство, Египетското робство, Вавилонския плен, много лоши царе, но въпреки това Божият план се изпълнява.

Сякаш Бог ни казва, „Гладът в земята не можа да спре моя план. 400 години робство в Египет и 70 години Вавилонски плен не разклатиха намеренията ми. Убийствата, покварата и идолопоклонничеството също не Ми попречиха.“

Урокът за нас е ясен – Исус е обещаният от Бог Цар, на когото Бог е заповядал да управлява и когото е съхранил в историята на Израел. Какво означава това за нас днес?

Първо, когато животът ти сякаш излиза от контрол, знай че Бог е в контрол и иска в дори в най-големите житейски бури ти да имаш вяра, надежда и мир.

И второ, изпълнението на повече от 300 пророчества в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос ни показва, че можем да се доверим на Бог и че Неговото Слово е истинно.

Тези пророчества, които остават да се изпълнят, също ще бъдат изпълнени. Бог забавя, но не забравя. Както казва пророк Авакум, „Ако и (пророчеството) да се бави, чакай го, защото непременно ще се сбъдне, няма да закъснее.“ (Авакум 2:3)

Затова гледаме и вярваме в думите на Словото и за Второто Му идване.

Матей 24:30 „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.“

Първо, Неговото Царуване е потвърдено чрез Неговото идване.

2.     Неговият произход.

Но за да е юдейски Цар, Исус се нуждаеше от царски произход. Двете най-важни имена в родословието на Матей са споменати в началото. Исус произхожда от Авраам и от Давид. Исус единствено може да е единственият законен наследник на трона на Израел и на народите.

Той е „син на Авраам“ (1:1). В Битие четем за обещанията на завета, който Бог сключва с Авраам.

Битие 22:18 „в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“

Бог обеща на Авраам, че ще има многобройно потомство и че чрез него ще се роди Спасителя на много народи.

Матей казва също, че Исус е „син на Давид“ (1:1), затова има право да седне на вечния престол на Своето Царство.

2 Царе 7:12-13 „Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му. Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

Това е важно, защото, както и днес, за да се наследи собственост е било нужно доказателство за наследник на семейството, което притежавало тази собственост. При разрушаването на храма през 70 г.сл.Хр., всички родословни документи на евреите с изключение на устната традиция Мишна, са унищожени.

От това следва, че тези евреи, които отхвърлят Исус и все още очакват Месия, не биха могли да установят Неговият произход и претенция за наследник на Авраам и Давид. Исус Христос единствен отговаря на изискването да бъде Месия и Цар. 

Първо, идването на Исус Христос показа, че Той е очакваният Цар. Второ, произходът на Исус Христос показа, че Той единствен може да бъде Месия и Цар не само на юдеите, но и на всеки, който повярва в Него.

Трето, Неговата царска природа се доказва от

3.     Царския Му характер.

Можем да вземем почти всеки един човек от родословието в Матей 1 глава и в живота му да видим тъжните последствия от греха. Но в цялостта си това родословие също отразява красотата на Божията благодат.

Исус бе изпратен от един Бог на благодатта, за да бъде Цар на благодатта. Поради своя произход от Авраам и Давид той имаше законно право да е Цар. Неговото идване доказваше, че Той е Цар. Но за разлика от много други, Той нямаше да демонстрира любов към силата, а щеше да показва силата на любовта.

И животът на хората, които Той избра да бъдат Негови прародители показва чудната Божия благодат, която и днес дава надежда на всички грешници.

Родословието на Матей ни показва действието на Божията благодат в това, че Бог избра четири жени, които бяха отхвърлени, но от които великият Цар щеше да произлезе. И точно затова те са включени в това родословие, в което всички останали са мъже.

Матей 1:3 „Юда роди Фарес и Зара от Тамар“.

В Битие 38 гл. четем, че Тамар се преоблича като проститутка и съблазнява своя свекър Юда. В резултат се раждат Фарес и Зара. Въпреки крещащият грях на кръвосмешение, те стават прародители на Исус. Не само в живота си, но и в родословието си Исус не страни от нечестиви хора. Въпреки своето предателство, Тамар е включена в родословното дърво на Исус.

Матей 1:5 „Салмон роди Вооз от Раав.“

Историята на Раав се намира в Исус Навиев 2 гл. Тя беше проститутка от Ерихон, която повярва в Господ и след това играе ключова роля в победата на Израел в Ерихон. Тя също е включена в коляното на Месия, въпреки че не е еврейка.

Матей 1:5 „Вооз роди Овид от Рут.“

Рут беше моавка, които бяха прокълнат народ, заченат при кръвосмешение на Лот с една от дъщерите му (Битие 19). Но Рут избра да изостави боговете на моавците и да се поклони на истинския Бог. В милостта си Бог имаше план за нея и изпрати в живота ѝ един праведен мъж, Вооз, който се ожени за нея. Въпреки произхода ѝ, тя е включена в потеклото на Исус.

Матей 1:6 „Давид роди Соломон от Уриевата жена.“

Витсавее даде на цар Давид син в лицето на Соломон, но преди това тя беше жена на Урия. След прелюбодейството ѝ с Давид и въпреки него, тя е включена в родословието на Месия.

Една лека жена, една проститутка, прокълната моавка и прелюбодейка. Божията благодат е видна в живота на всяка една от тях чрез включването им в потеклото на Месията и Царя – същия, който дойде за грешниците.

Матей 9:13 „не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние“

Римляни 5:8 „Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Последствията от греха са винаги тъжни, трагични и болезнени. Но същевременно Словото казва…

Римляни 5:20 „а където се умножи грехът, преумножи се благодатта“.

Някои от нас може да чувстват тежестта на своите грехове в миналото. Може дълго да си грешал и да се чудиш дали Бог може да ти прости и да те използва. Тези стихове ни показват, че Той може, но ние трябва да имаме предвид още нещо.

Първо, ти трябва да си сигурен, че грехът ти е останал в миналото. Ако в момента продължаваш да правиш нещо, за което знаеш, че е грях, помоли Бог да ти помогне да оправиш това.

Спри да вземаш този наркотик, изнеси се от човека, с когото живееш, прекъсни връзките с човека, с който вършиш грях, не гледай филмите, не чети книгите и не излизай с приятели, които те карат да падаш духовно. Престани да лъжеш на работното си място. Справи се с греха в твоя живот.

Бог е милостив към грешниците, но Той дава благодат на тези, които се смирят, покаят се за греха си и Го помолят да им прости и да ги промени.

2 Тимотей 2:21 „И така, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на Стопанина, приготвен за всяко добро дело.“

Ние служим на един Цар и Стопанин, който е пълен с милост и благодат. Той е Цар не защото носи корона, мантия и скиптър, а поради Своето идване, произход и характер.

Малко след края на Втората световна война, докато Европа все още била в руини, една мразовита декемврийска сутрин американски войник се връщал в поделението си в Лондон. Завивайки с джипа си по една улица, забелязал малко момченце, което гледало в една сладкарница, със забоден нос във витрината.

Вътре готвачът месил тесто за поредната тава донъти. Гладното дете гледало втренчено, следейки всяко движение на готвача. Войникът спрял колата, слязал и се приближил тихо зад момчето.

През замъглената витрина то можело да види горешите вкусни донъти, току-що извадени от фурната. Момченцето преглътнало и от гърлото му се изтръгнал тих стон, докато гледало пекарят да ги нарежда на тезгяха.

Войникът попитал момчето: „Сине, искаш ли малко от тези?“ Момченцето се стреснало. „О, да, искам!“ Американецът влязал вътре и купил дузина, сложил ги в кесия и отишъл при момчето, застанало отвън в мъгливия студ на лондоската утрин.

Усмихнал се, подал му кесията и просто казал: „Ето, вземи.“ Когато се обърнал да си тръгва, усетил подръпване на палтото си. Погледнал назад и чул детето да пита тихо: „Господине, ти Бог ли си?“

Нашият Цар, Бог, може да се познае по тази благодат. Посред тъгата и руините в живота на едно малко лондонско момче, войник проявил щедра благодат. И посред провалите на нашето минало и в болката на нашето настояще, цар Исус протяга ръката си с щедра благодат.

Нека се помолим.

______________

05.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна