понеделник, април 25, 2022

Празният гроб говори и днес


/проповед/

Честито Възкресение Христово! Христов възкръсна! Един пастор поздравил църквата за Възкресение и попитал децата, „Деца, виждате ли нещо различно в нашата църква днес?“ Малкият Тошко бързо разбрал каква е разликата и извикал, „Пълна е!“

Нашата църква, за разлика от други, е пълна не само на празници. И се надявам, че дори след разширението ще е пълна.

Но днес е Възкресение. Празнуваме факта на празния гроб!

Ако има нещо, по което християнството се различава от другите религии, това е празният гроб! Всички други основатели на религии – Буда, Кришна, Мохамед, Конфуций, Джоузеф Смит, Петър Дънов – телата на всички тях се разлагат в гроба.

Не само техните – телата на много диктатори и тирани са също в гроба. От техните империи не е останало нищо.

Само гробът на Христос е празен. И този празен гроб говори и днес. Неговото послание е: Той продължава да работи, за да спасява неспасените. Милиони днес Го следват, защото Той е жив и днес!

Нашият текст днес се намира в Йоан 20 гл. Нека да прочетем...

Йоан 20:1-7 „В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба. 2 Затова се завтече и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Отнесли са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили. 3 И така, Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба;

4 и двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба. 5 И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре. 6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците положени 7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена при плащениците, а свита на отделно място.

В древността в Израел, когато някой умирал, някой член на неговото семейство трябвало да затвори очите на мъртвеца и да го целуне по бузата. Когато умирa Исус, това трябва да направят двама мъже – Йосиф от Ариматея и Никодим. Те отиват при Пилат Понтийски и молят за тялото на Исус Христос.

След това те трябвало да Го свалят от кръста, което не е било лесна работа. Първо трябвало да се качат по стълба отстрани на кръста и след това да издърпат ръцете Му през гвоздеите. Нямало начин да извадят тези пирони от дървото – първо защото ъгълът под който застават е неудобен, и второ, защото Неговите ръце са били между дървото и главата на гвоздеите. След като са освободили ръцете му, са положили тялото Му на чаршаф, след което са освободили краката Му от гвоздеите по същия начин.  

Те отнасят тялото на Исус до нов гроб, който Йосиф бил приготвил за себе си. Измиват тялото, увиват го в бял ленен плат, като преди това слагат ръцете Му на гърдите Му. Затварят очите Му, целуват Го по бузата и поставят кърпа на лицето Му.

Излизат и се отдалечават от гроба. Не говорят, може да се чуе само тъжния и приглушен плач и подсмърчане. Сигурно са чувствали огромна буца в гърлото си и са си мислели, „Всичко свърши, това е краят, продължи само 3 години.“

Следващите три дни сигурно са им се сторили като вечност. За три дни всички демони на ада се радваха и Сатана и силите на нечестието си мислеха, че са спечелили победата. Три дни еврейските водачи и римските управници се поздравяваха за хитро скроения заговор.

Но на третия ден се случи нещо чудесно, когато Бог Отец каза на един ангел, „Иди и Го доведи!“ И когато нозете на ангела стъпиха на земята, камъкът се отвали и Исус възкръсна от гроба.

В нашия текст прочетохме, че Мария Магдалина идва първа до гроба. Вижда камъкът отвален и я обзема страх. Изтичва да доведе Петър и Йоан и те се втурват към гроба с всички сили. Йоан изпреварва Петър и когато стига там, не посмява да влезе, но поглежда вътре и вижда плащеницата оставена. След това идва Петър и точно както бихме очаквали да направи, влиза вътре. Той също вижда ленените дрехи. И това, което привлича вниманието му е, че те са свити – на една страна дрехите, а на друга кърпата.

Дали това е важно? Несъмнено е важно. Щом Библията ни обръща внимание на този детайл, той има голямо значение. Йоан споменава този факт, защото той е доказателство, че тялото не е било откраднато.

По онова време се случвало от време на време крадци да задигат дрехите на мъртъвците. Ни никой не бил чувал някой да e откраднaл тялото на мъртвец. Още повече, нямало случай когато крадци да вземат тялото и да оставят дрехите, особено когато те са от нов и фин ленен плат.

Освен това, без да съм специалист по кражби си мисля, че всеки би предпочел да носи облечен, а не гол мъртъв човек!

Има много други доказателства за автентичността на възкресението, като например фактът, че римските стражи са отговаряли с живота си за него! Днес обаче нямаме време да разглеждаме всички тях. Но казаното по-горе също показва, че тялото не е откраднато, каквато конспиративна теория циркулира и до днес.

До този момент Петър и Йоан бяха придружавали Исус три години. Бяха виждали Той да отваря слепи очи и глухи уши. Гледаха как Той буквално възкресяваше хора от мъртвите. След това видяха как Той умря. И тогава всичките им надежди и мечти бяха попарени.

Мислеха си, че всичко е свършило. И в продължение на три безкрайно дълги дни те бяха отчаяни. Последната искрица надежда беше угаснала. Петър дори каза, че отива за риба. Че се връща към предишния си занаят.

Тогава, след 3 дни, те видяха празния гроб. И не само видяха празния гроб, но и видяха плащениците положени внимателно, а до тях кърпата! Мисля си, че при тази гледка Бог им говори и каза, „Исус е жив! Той не е свършил още. Той идва отново!“

И този празен гроб говори и днес! Той ни казва, че Исус не е свършил да спасява. Библията ни казва, че Исус дойде на света, за да умре и възкръсне, да победи смъртта и с това да донесе спасение на всеки, който вярва в Него!

Йоан 3:17 „Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“

Деяния 4:12 „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“

Поради тази причина днес в света, а вероятно и в тази зала има две групи хора. Те не се различават по цвета на кожата. Не се делят на бедни и богати, на образовани и необразовани, на русофили и русофоби, на ваксъри и антиваксъри.

В очите на Бог има само две групи хора – тези които вече са спасени и тези, които трябва да бъдат спасени.

Много хора си мислят, че добрите хора са спасени и ще отидат в рая, а само лошите се нуждаят от спасение. Лошите наистина се нуждаят от спасение, но от спасение се нуждаят и „добрите“ хора.

Всъщност, няма толкова лош човек, който да не може да бъде спасен и няма толкова добър човек, който да не се нуждае от спасение.

Римляни 3:23 „Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога.“

В Божиите очи няма разлика, няма големи грешници и малки грешници, има само грешници. В Божиите очи аз съм толкова виновен, че съм нарушил Божия свят стандарт, колкото и най-големите убийци, изнасилвачи и педофили.

Това разбира се, не означава че е ОK да грешим и да вършим злодеяния.

Днес на няколко стотин километра от България се води кръвополитна война. Руските военни хвърлят бомби по жилищни блокове, болници, театри, родилни домове, училища и детски градини, избиват мирни граждани, изнасилват жени и деца, мародерстват, извършват престъпления срещу човечеството.

Също, макар и сега да не чуваме много за това сега, много християни продължават да умират за вярата си. Радикалните ислямисти и бойците на Идил, Ал Кайда в Близкия изток, Боко Харам в Нигерия убиват всеки, който не е съгласен с тяхната идеология. Същото правят и престъпните комунистически власти в Северна Корея и Китай.

Всички тези хора вършат ужасни и неописуеми престъпления. Но аз съм сигурен, че Бог обича и тях. Празният гроб говори и на тях. Той им казва: Божията воля не е вие да отидете в ада. Бог очаква и вие да се покаете и да се спасите от вечни мъки в огненото езеро.

Това Бог искаше за Хитлер, Сталин, Пол Пот, Мао Дзедун, това иска и за Путин, Ким Чен Ун и Си Джинпин и за всеки друг самозабравил се диктатор. Той кани всички грешници да се покаят. Без значение колко и какви грехове са натрупали.

Яков 2:10 „Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“

Има още едно престъпление срещу човечеството, за което почти никой не говори. То навлезе като пандемия в България с настъпването на комунистическия терор. Не, не говоря за унижощението на елита на нацията ни. Не става дума за Белене, Куциян и Бобовдол.

Тези хора не са убити от бомбите на вражеска армия. Не са покосени от шрапнелите на нечий окупатор. Не са унищожени от куршумите на безчовечен агресор. Не са убити и от вируса със звучното име омикрон. Убити са от техните най-близки хора – от техните майки и бащи.

Вече се досещате - говоря за убиването на повече от 6, вероятно вече на 7 милиона българи в утробата.

В Божиите очи има грешници, които са били простени и грешници, които не са простени още, но могат да бъдат простени.

Преди много години един евангелизатор се подготвял за голяма евангелизация в един град. И той писал на кмета на града предварително да му изпрати имената на хората от града му, които се нуждаят от сериозна духовна помощ. За негова изненада, кметът му изпратил ... телефонния указател. Онзи кмет е разбирал, че всички ние се нуждаем от духовна подкрепа.

Гробът е празен! Той говори и днес и неговото послание е: Исус Христос е жив и Той все още спасява души!

Второ, гробът говори и на още една група хора – на отстъпилите от вярата. Той казва: Исус все още ви кани да се върнете при Него!

Няколко дни преди да умре, Христос събра учениците си и им каза какво ще се случи. Каза им, че Той ще бъде предаден, арестуван, бит и разпнат. След това погледна учениците си и каза, всички вие ще Ме изоставите, когато стане напечено.

И типично в негов стил, Петър стана и каза, „Не и аз, Господи. „Дори всички останали да те изоставят, аз няма да те изоставя.“ (СП, Марк 14:29) С други думи, Господи, не знам за тези безделници, но можеш да разчиташ на мене! Дори да трябва да умра с Теб, няма да се отрека от Теб!

И си представям как Исус клати неодобрително глава и казва, „Петре, до утре сутринта ще се отречеш от Мен три пъти.“

След това римските войници дойдоха да арестуват Исус с мечове и копия. И в прилив на смелост Петър замахна с ножа си и отряза ухото на един от тях (но се съмнявам, че се е целил в ухото!)

И тогава Господ направи нещо невероятно. Взе това ухо и свръхестествено го закрепи отново към главата на този човек. Не знам за вас, но ако аз бях един от тези римски войници и видех това чудо, щях да премина на другата страна! Щях да кажа, „Ей, хора, дойдох с вас, но отивам с Него.“

Те арестуваха Исус и Го подложиха на ужасни мъчения. И докато това ставаше, смелостта на Петър съвсем се изпари. Една млада жена дойде при Него и каза, „Познавам те, ти беше с Него.“ И същият този човек, който се беше изправил срещу цялата римска армия, сега се покри и каза, „Не познавам този човек.“

Друг дойде и каза същото, и Петър отново се отрече от Христос. Но още един дойде и каза, акцентът ти те издава, ти си галилеянин, ти си един от Неговите ученици. И той не само се отрече от Христос за трети път, но и за по-голяма убедителност прокле и използва и някои нецензурни думи, и каза, „Не познавам Човека,“ остави ме на мира! (Матей 26:74)

И петелът пропя, и Петър си спомни думите на Исус. И погледна встрани и там стоеше Христос, и техните очи се срещнаха. И когато Петър видя тъгата и мъката в очите на Исус, това разби сърцето му.

Отиде вън, седна на едно място и започна да се бие в гърдите и да нарежда, „О, Боже, как можах да направя това нещо!? Как можеш изобщо да ми простиш! И следващите три дни той живя с чувство за срама, вината и мъката от това, че се беше отрекъл от Господа.

Но нека сега прочетем и да видим как завършва тази история.

Марк 16:1-7А когато се мина съботата, Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат. 2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето. 3 И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? Защото беше твърде голям. 4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.

5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в дълга бяла дреха, и много се уплашиха. 6 А той им каза: Не се плашете; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха. 7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.

Представете си картината. Жените тичат при учениците, за да им кажат добрата новина. Казват им, „Той е жив, Той е жив! Той възкръсна от смъртта!“

А Петър се е свил някъде там, в ъгъла на горницата, и шокиран казва, „Какво? Какво казахте? Вярно ли е?“

„Да“ – отговарят жените, Той заръча да отидете да Го срещнете в Галилея“.

И Петър, който е бил в най-дълбока депресия 3 дни, удивен от реалността на Възкресението и почти насърчен, отново си спомня за жалкото си отричане от Христос, и това отново го дърпа надолу в ямата на отчаянието. Казва си, „Той едва ли има предвид и аз да отида... аз се отрекох от Него три пъти, проклинах и кълнях... Няма как да има предвид мен.“

И тогава жените казват, „А, Петре, между другото, Той те спомена по име! Да, спомена името ти.“ „Наистина ли? Какво каза?“ „Каза идете, кажете на учениците Му и на Петър...“

Защо Исус искаше да види Петър? За да го порицае? Не, Той искаше да го възстанови! И един от най-силните моменти в Библията е когато Петър и Исус се срещат, и Исус го прегръща и казва, Петре, обичаш ли Ме? Не му казва „Петре, ще проклинаш ли още?“ Не! Каза му, обичаш ли Ме?

Следователно, ако ти си тук сега и чувстваш, че си охладнял за вярата, нека те попитам, имаше ли време в живота ти, когато ти беше в изправни взаимоотношения с Исус? Ако да, какво ти пречи да ги възстановиш!

Ще кажеш, не чувствам тази първоначална ревност. Боря се с греха, но той често ме побеждава... Срам ме е от Бог. Тогава си спомни за Петър и какво го попита Исус.

Защото истинският въпрос не е ще пиеш ли още, ще кълнеш ли още... Истинският въпрос днес е „Обичаш ли Исус?“ Защото Той те обича!

На Великден гробът беше празен! Исус възкръсна! Той е жив и още спасява души.

Той още вика обратно охладнели и отпаднали хора.

Едно момченце направило голяма пакост. Майка му го наказала. Но той се страхувал, че майка му още му е сърдита. В кухнята имали една коркова дъска, на която си забождали различни съобщения. Той издебнал когато нямало никого и написал следното: „Скъпа мамо, ако ми прощаваш, махни това.“ Отишъл в стаята си и след около час се върнал. За негова изненада съобщението му било свалено!

Ако си далеч от Бог сега, донеси греховете си при кръста. Исус няма да ти натяква за тях. Исус ще ги махне от дъската!

Исус работи и днес. Той не е свършил да спасява!

Някой сигурно ще попита, докога ще прави това? Докога ще чака? Не вижда ли какво става! Икономически кризи, пандемии, войни... Колко невинни хора страдат и умират!

Maрк 13:32 „А за онзи ден или час никой не знае – нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.

Тогава ще дойде краят! Последната душа, която ще бъде спасена, ще е спасена. Последният отпаднал вярващ ще бъде приет и ще се върне у дома.

Затова, не чакай да стане прекалено късно. Много хора са се присмивали на предупрежденията на Ной, че ще настъпи всемирен потоп. И когато ковчегът е бил готов, са отказали да влязат в него. Придошлите води са ги изненадали и тогава е било вече твърде късно.

Но днес все още има време! Той продължава да спасява и да ни вика у дома!

Спомни си блудния син. Когато той се върна у дома, баща му го прие обратно с разтворени обятия. Днес Исус те вика у дома, гробът още е празен и говори!

Без значение дали си бил добър или лош човек, ти се нуждаеш от спасение. Без значение дали идваш при Исус за първи път или се връщаш, ела!

Нямаме много място тук отпред, затова аз ще ви водя в молитва. Ако тази молитва се отнася за теб, може да я повтаряш и да се помолиш от място.

Ако не е за теб, може да се помолиш за някой твой близък човек. Нека се молим. Молитва

Христос възкръсна! Наистина възкръсна!

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

24.04.2022 г.