/проповед/
Увод
Възрастни съпруг и съпруга били убити при катастрофа.
Отишли в рая и там Св. Петър им направил туристическа обиколка. Довел ги го
техния райски дом и казал: „Тук е вашата къща на брега на океана, там са тенис
кортовете, басеина и двете игрища за голф. Ако се нуждаете от освежителни
напитки, навсякъде наоколо са разположени минибарове“, казал Петър.
Като си тръгнал, старият мъж казал, „Видя ли, можеше да сме
тук преди 10 години, ако не беше настоявала да правим упражнения три пъти
седмично, да ядем глупавата овесена каша, пълнозърнест хляб и нискомаслена
храна!“
Понякога подготовката за бъдещето може да е неподходяща. Но
не и с Бог. Бог винаги ни подготвя за това, за което ни призовава. Това видяхме
в 1 глава на Исус Навиев. Също там научихме, че Бог ни дава ни успех, ако сме
му покорни. В историята с Раав разбрахме, че всеки грешник има бъдеще, стига да
откликне на благата вест! Припомнихме си, че Когато откликнем на призива на
Бога с вяра и покорство, даваме възможност на Бог да демонстрира силата си.
Днес ще разгледаме Исус Навиев 5 и 6 гл. – едни от
най-запомнящите се глави в Стария завет, описващи битката за Ерихон в Обещаната
земя. Ще видим няколко важни неща, които трябва да знаем, за да извоюваме нашите
духовни победи. По-конкретно, ще говорим за това, че е важно да помним на кого
е битката, в която участваме, че трябва да се съобразяваме с Божия начин на
воюване и водене на боя и накрая, да не забравяме, че съдният ден идва. Първо,
1.
Помни
кой командва парада.
След като получи доклада на двамата съгледвачи, подготви
армията и прекоси Йордан, Исус Навиев отдели време за самоподготовка. Излезе в
околностите на Ерихон, за да разузнае терена и да измисли план за битката. И
там срещна един човек с меч в ръката.
Исус Навиев 5:13 „И когато беше Исус при Ерихон, повдигна
очи и видя, и ето, насреща му стоеше човек с измъкнат меч в ръка; и Исус
пристъпи към него и му рече: Наш ли си или от враговете ни?“
Исус „повдигна очи“. Изразът издава елемент на изненада. И
Исус пита човека, „Наш ли си или от враговете ни?“
Забележете отговора:
Исус Навиев 5:14 „Не, но за Военачалник на Господнето
войнство сега дойдох аз.“
Отговорът е „не“. Сякаш човекът отказва да отговори на
въпроса, защото това не е правилният въпрос. Въпросът не е дали Господ е на
страната на Исус Навиев или не. Правилният въпрос е дали Исус Навиев е на
страната на Господа! Когато сме изправени пред битка – физическа, емоционална
или духовна, важно е да сме сигурни, че сме на станата на Господа!
Вместо да се впускаш в битка сам и след това да се молиш
Бог да ти помага, първо се увери, че това е битката на Господа. Четиридесет
години по-рано евреите бяха забравили това правило. Когато послушаха 10-тимата
съгледвачи и решиха, че не могат да завладеят земята, в резултат трябваше да се
скитат 40 години в пустината.
Но на следващия ден решиха, че все пак ще влязат в Ханаан.
Проблемът беше, че Бог не беше с тях. И въпреки предупрежденията на Мойсей, че
ще бъдат победени, те не послушаха. „Тогава амаликчаните и ханаанците, които
живееха на онази планина, слязоха и ги разбиха, и ги гониха до Хорма.“ (Числа
14:45)
Когато пратеникът каза, че е „Военачалник на Господнето
войнство“, Исус Навиев реагира мигновено:
Исус Навиев 5:14 „И Исус падна с лице на земята и се
поклони, и му каза: Какво заповядва Господарят ми на слугата Си? А
Военачалникът на Господнето войнство рече на Исус: Събуй обущата си от нозете
си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус така направи.“
Това не беше човек. Не беше и просто ангел, защото иначе
Исус нямаше да събуе обущата си и да се поклони. Това беше не някой друг, а
Бог. И още по-точно, това беше Христос. До Витлеем имаше още 1400 години, но
ние знаем, че второто лице на Троицата, Христос, няма начало и съществува много
преди сътворението.
Очевидно Исус беше дошъл с послание до Исус Навиев. Не
знаем какво е било то, най-вероятно се е отнасяло до това как да спечели
битката. Но най-важното беше, че Исус Навиев получи потвърждение, че битката е
на Господа, не тяхна.
Градът, който трябваше да се завладее, не беше кой знае
колко голям. Но той беше важна крепост. Ако завладееха нея, пътя им към
останалата част на Ханаан щеше да бъде открит.
И началото на следващата глава ни пренася към сцената на
битката.
Исус Навиев 6:1-2 „А Ерихон беше укрепен и затворен заради
израиляните; никой не излизаше и никой не влизаше. И Господ каза на Исус: Ето,
предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже.“
Битката още не се е състояла, но Бог говори в минало време
за нея като вече състояла се. Когато загубим някоя битка, ние се обезсърчаваме.
Но важно е да помним, че Господ вече е победил във войната. Ако си чел
последната глава на Библията, ще знаеш че ние сме победители, стига да се бием
на Божията страна.
Първо, помни кой командва парада и се увери, че битката е
Негова. Второ,
2.
Божият
начин на водене на битка.
Божията заповед относно това как да поведе боя изглеждаше
доста странна:
Исус Навиев 6:3-5 „Ходете около града, всички военни мъже,
и обиколете града веднъж; така да правите шест дена. И седем свещеника нека
носят пред ковчега седем гръмнливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем
пъти, и свещениците нека свирят с тръбите. И когато засвирят продължително с
гръмнливата тръба, като чуете гласа на тръбата, целият народ да извика с
гръмблив глас; и градската стена ще рухне до основи, и народът нека върси –
всеки право напред.“
Във военните ръководства за водене на бой днес можете да
откриете много ценни съвети, но маршируването около град седем дни и вдигането
на шум, за да паднат стените, очевидно беше нечувана военна стратегия за
победа.
В тази стратегия за победа основно място заема ковчега на
завета. Това показваше, че битката беше на Господа. Основна роля в нея щеше да
играе Бог. Единственото, което се искаше от Исус Навиев беше вяра да се
придържа към тази меко казано, странна стратегия за победа, а от хората – вяра
да следват Исус, въпреки своите съмнения.
А съмнения сигурно са имали. Но най-вероятно докато са
обикаляли около града цяла седмица у тях все повече се е затвърждавало
убеждението, че сами няма да могат да завладеят Ерихон. Стените на града са
били високи и непристъпни, а след външната стена е имало още две вътрешни.
Портите също били здрави и сигурни.
Затова, въпреки съмненията си, те са се надявали само на
Бога. Не им е оставало нищо друго!
Като студент участвах в проект за културен обмен с
американски студенти-християни. Към проекта организаторите направиха хор и
поканиха всеки, който иска, да участва в него. Аз се записах. Цял месец учихме
негърски спиричуъли и госпъл музика. Една от песните беше „Исус Навиев води
битката за Ерихон“ – слушали ли сте я?
Току-що бях повярвал и още не бях чел историята в Библията,
но много харесвах песента. Всъщност, тя би трябвало да се казва „Бог води
битката за Ерихон“. Израел само марширува и извика, а Бог беше този, който
събори стените. Бог направи така, за да подчертае че заслугата за нашите победи
не е наша, а Негова.
Oт ст.
6 нататък четем инструкциите, които Исус Навиев предаде на свещениците и
народа.
Исус Навиев 6:8-9 „И така, след като говори Исус на народа,
седемте свещеника, които носеха седемте гръмливи тръби пред Господа, вървяха и
свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет ги следваше. И въоръжените вървяха пред свещениците,
които свиреха с тръбите, и задната стража вървеше зад ковчега, докато
свещениците продължаваха напред, свирейки с тръбите.“
Исус Навиев 6:10 „А Исус заповяда на народа: Да не викате,
нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума от устата ви до деня, когато ви
кажа да извикате.“
Забележи също, че хората трябваше да пазят тишина, докато
не чуят пронизващия звук на тръбите. Защо? Вероятно принципът тук е, че ние
чуваме Божието слово най-добре в тишината.
Псалми 46:10,11 „Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; ще се
възвися между народите, ще се възвися на земята. 11 Господ на Силите е с нас; прибежище
е за нас Якововият Бог.“
Когато Исус им предаде тази заповед на Господа, той не им
каза, че стените ще паднат. Шест последователни дни те обикаляха около града и
след всяка обиколка се връщаха в стана. Но на седмия ден не се върнаха в стана.
Исус Навиев 6:15 „А на седмия ден станаха рано, на
зазоряване, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само този ден
обиколиха града седем пъти. И на седмия път, като свиреха свещениците с
тръбите, Исус каза на народа: Извикайте, защото Господ ви предаде града... (20)
И тъй, народът извика, когато свещениците засвириха с тръбите; и като чу
народът тръбния глас, нададе народът гръмлив вик и стената рухна до основи; и
людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града.“
Людете проявиха покорство и това беше угодно на Бог. Той
спечели победата за тях.
Много хора се съмняват в достоверността на Библейското
свидетелство за битката при Ерихон. Но през 50-те години британската археоложка
Катлийн Кениън определила, че купчините тухли, намерени на мястото са от
стената на града. Според изследователите причина за това е било земетресение,
но то трябва да е било твърде необичайно.
Трусът трябва да е бил такъв, че да позволи на малка част
от северната стена да остане непокътната, докато всичко останало е било
разрушено. В северната стена археолозите открили няколко къщи. Ние можем да се
досетим кой е живял в една от тях!
Какво щеше да стане, ако Исус Навиев и хората се бяха
уморили и не бяха обиколили града седем пъти? Може би много хора не виждат
отговор на молитвите си, защото са спрели да се молят една обиколка преди края!
Може да правиш правилните неща, но да си спрял преди да видиш резултата.
Флорънс Чадуик, която станала известна с това, че
преплувала Ламанша в двете посоки, решила да преплува 34-километровото разстояние между остров
Каталина и брега на Калифорния. Тя щяла да бъде първата жена, при това на 34,
която преплува тази отсечка.
Избрала датата 4 юли 1952 г. Няколко пъти трябвало да
стрелят над вълните, за да прогонват акулите. След почти 16 часа във водата,
Флорънс се оплакала, че не
чувства крайниците си. Присвивала очи, за да види брега, но мъглата намалявала
видимостта почти до нула.
Извикала на майка си и на треньора си в спасителната лодка,
че не може да продължи. Те я насърчили да не се отказва, но когато погледнала
там, където мислела че е брега, не видяла нищо. Предала се и била изтеглена от
водата. Представете си как се е почувствала, когато открила, че е само на
по-малко от километър от брега. Знаела, че физически можела да го направи.
И била права. Няколко седмици по-късно тя опитала отново.
Пак имало мъгла, но въпреки това завършила плуването с рекордно време. Не само
станала първата жена, която преплувала разстоянието в леденостудени води, но и
подобрила мъжкия рекорд с два часа.
Дотук видяхме, че Бог командва парада и че Божият начин на
водене на битка не е като човешкият, но е правилният начин. В никакъв случай
трябва да се отказваме, защото може да сме в последната обиколка. Трето,
3.
Съдният
ден идва.
Исус Навиев 6:21 „И обрекоха на изтребление с меч всички в
града – мъже и жени, млади и стари, говеда, овце и осли.“
Заповедта, дадена в ст. 17 и изпълнена в ст. 21, че всеки
трябва да умре ни смущава. Как може Бог да е толкова коравосърдечен! Какво са
виновни малките деца и животните? Но ние трябва да имаме предвид, че Бог даде
на жителите на Ерихон достатъчно време да се покаят и да се отвърнат от греха
си.
Ханаанците практикуваха магьосничество, жертвоприношения на
деца на бог Молох, извършваха всякакви сексуални извращения при поклонението на
Астарта. Те имаха същата възможност като Раав и семейството ѝ да се спасят, но
отказаха.
Те имаха предостатъчно време за това. Бог каза на Авраам,
че ще може да завладее земята след като минат четири поколения, защото „беззаконието
на аморейците не е още стигнало до върха си“ (Битие 15:16). В течение на
времето нечестието на жителите на Ханаан се увеличаваше, докато тези ужасяващи
практики станаха част от живота им. Времето за осъждение беше дошло.
По същия начин ще дойде осъждението и за невярващите в наше
време. След като в Римляни 1 глава Павел изброява нечестивите практики на хора,
които отказват да познаят Бога, във 2 глава той казва:
Римляни 2:2,5-6,8 „А знаем, че Божият съд против тези,
които вършат такива работи, е според истината... Бог, Който ще въздаде на всеки
според делата му... гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се
покоряват на истината, а се покоряват на неправдата.“
Защото Съдният ден ще дойде по-скоро, отколкото си мислим.
Един шотландски адвокат бил много нечестив човек. Веднъж
взел под наем кон, но дали поради невнимание или при инцидент, убил животното.
Естествено, собственикът настоял да му се заплати стойността, както и за
компенсация за загубата на коня. Адвокатът признал отговорността си и казал, че
ще плати, но в момента бил малко възпрепятстван да намери пари в брой. Би ли
човекът приел писмена гаранция? „Разбира се“, казал той.
След което адвокатът казал, че трябва да му се даде дълга
отсрочка. „Можете да определите срока“, казал кредитора. След което
нечестивецът написал бележката. В нея се казвало, че трябва да плати обратно в
Съдния ден. Кредиторът отнесъл въпроса в съда и там, в своя защита, адвокатът
казал на съдията да погледне бележкат.а Той го направил и след това отговорил:
“Гаранцията е напълно валидна, господине и тъй като това е денят на съда,
постановявам да платите утре.“
Съдният ден ще дойде, когато най-малко го очакваш!
В заключение, ако искаме да имаме победа, ние трябва да
помним, че Бог е този, който вече е спечелил битката. Той командва парада.
Всичко е от Него, за Него и чрез Него. Второ, Бог не воюва по начина, по който
ние си представяме, но
неговият начин е винаги правилният. Ако искаме да чуем гласа Му и да имаме
успех, трябва да пазим тишина и да не се отказваме. И накрая, не забравяй, че
денят на осъждение идва.
_____________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
14.05.2023 г.
