Бог дава същия дар и на тях (Деяния 11:1-18)

Какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния? Святият Дух дойде на Петдесятница с чудеса и знамения и след последвалата проповед на Петър 3000 човека се присъединиха към църквaта. Чудесата продължиха и дяволът отговори с външна опозиция (гонения) и вътрешна опозиция (подмолна дейност в църквата), както и с отклонение от призива. Църквата растеше.

След Петър и Стефан, изпълнен с Духа проповядва Христос и неговата мъченическа смърт и гоненията доведоха до разпръскване на вярващите, които разнесоха благовестието в Самария. Голяма радост настана в онзи град. А след срещата на Филип с етиопския министър на финансите благата вест достигна и до Африка.

Миналият път видяхме как Исус се яви на Савел и му промени длъжностната характеристика от терорист на мисионер. Това толкова изненада вярващите в Дамаск и в Ерусалим, че те дълго не можеха да го приемат за един от тях!

Хората често не виждат доброто у другите поради предразсъдъците, които имат самите те. Проблемът е, че тяхната представа за другите често е замъглена от собствените им недостатъци.

Една баба накарала внучето си да обърше праха от мебелите вкъщи. След като момиченцето свършило с бърсането на праха, бабата го накарала да мине отново с парцала. Детето се подчинило, но накрая бабата отново не била доволна и го върнала отново. Това се повторило трети път. Бабата все намирала кусури. Накрая момиченцето я погледнало и казало, „Бабо, прахът не е по мебелите. Сигурно е на твоите очила!“

Светът е пълен с хора, които гледат на всяка възможност с предубеждения. Често и нашите очила, през които гледаме на другите, са запрашени от предразсъдъци. Ние имаме предразсъдъци срещу хора от други националности, с друг цвят на кожата или с култура, различна от нас. Когато Керън се запознаваше с някои хора, първата реакция беше: „Ти си много бяла!“ Всички те смятаха, че всички кубинци са черни.

С предразсъдъци трябваше да се борят и апостолите в ранната църква. Исус им беше казал, че ще стигнат с благата вест до края на земята и те вече видяха как тя достигна до цяла Юдея и Самария.

Но сега предстоеше най-трудното, да приемат в семейството на вярващите доскорошните езичници. В 10 и 11 глава Бог използва Петър, за да промени старите парадигми на мислене в църквата. Той иска да използва този невероятен случай, за да промени и нас днес. Нека прочетем Деяния 11:1-18.

Прочит на пасажа.

Тези стихове са повторение на подробния разказ на Лука в 10 гл. Но сега авторът ни дава възможност да погледнем на историята през очите на главното действащо лице, апостол Петър. Действието в тази случка се развива в Ерусалим, приблизително 10-тина години след Голгота.

Петър току-що е пристигнал там след обикаляне из църквите в Юдея. Но мълвата за случилото се в Кесария е пристигнала преди него. Вече седмици, а може би и месеци вярващите юдеи в Ерусалимската църква са обхванати от смут.

Може би той е подклаждан най-вече от ‘антиезическата’ агитация на някои “крайно десни сили” сред вярващите, на “партията на обрязването”, която държала всички вярващи в Христа първо да се обрежат. Но с ‘онези, които бяха от обрязаните’ във 2 стих Лука има предвид по-скоро цялата църква, а не отделни “фракции” в нея. Всички са възмутени от постъпката на Петър!

Вестта за покаянието на езичника Корнилий и неговия дом не им дава покой. Какво беше нажежило страстите? Корнилий беше римски стотник, подчинен на управителя в Кесарея, където беше разположен полк от 3000 войници. Всеки евреин жадуваше да види Израел свободен и властта на римските поробители отхвърлена. А Корнилий служеше на Кесаря. Как можеха да приемат сега в своите редици един враг?

Ерусалимските вярващи вече бяха произнесли своята „благословия“ над самаряните след успешното дело на Филип там (8:14), но езичниците ... това вече беше друго нещо! Да, Исус бе казал да правят ученици от всички народи, но те трябва първо да се обрежат, да започнат да пазят съботата и другите разпоредби на Мойсеевия закон, и чак тогава да мислят за следване на Христос! Така мислеха мнозина в Ерусалим.

Затова скоро след инцидента Петър решава, че трябва да отиде в Ерусалим и да обясни случилото се. Във 2 стих научаваме, че когато той пристигна там, вярващите юдеи започнаха да се препират с него.“Смъртният грях”, в който е обвинен Петър: “У необрязани човеци си влизал и си ял с тях.” (ст.3)

В нашите уши това обвинение звучи може би неразбираемо, дори нелепо. Поканили го, отишъл и ял, какво толкова. Но за евреите това беше немислимо. Защо? Защото преданието им забраняваше да влизат в къща на езичници, а законът забраняваше да ядат и пият заедно с тях.

Как реагира Петър на всички тези нападки? Не избухна, не си тръгна обиден, но ги изслуша внимателно. В стихове 4-17 той се захваща да им обясни случилото се. Той им разказва как докато се молел на покрива на къщата в Йопия изпаднал в транс и му се явило видение (5-10) – платнище с всякакви нечисти животни се спуснало от небето и спряло пред него, и чул глас от небето: “Стани, Петре, заколи и яж!”

Много от нас днес мечтаят за такова чудо. Хладилникът ни ще бъде пълен с месо за дълго, без да сме дали стотинка за това!

Но като истински евреин, Петър отказва: “Няма да стане, Господи! Как да ям нечиста храна!” На този искрен отговор гласът отговаря с укор: “Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто”. Същото видение, заедно със заповедта и укорът се повтарят още 2 пъти – трикратното повторение не е чуждо на Петър, както знаем и от други случки от живота му.

Най-накрая Петър проумява, че Бог му говори не за храна, а за хора. Чистите и нечистите животни от видението олицетворяват обрязаните и необрязаните хора, а платнището – Църквата, в която ще бъдат представени всички народи.

Докато Петър още размишлява върху това странно видение, Духът му казва да слезе (Деяния 10:20), защото има гости:

Деяния 11:11-12 „И ето, в същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме. И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не се съмнявам, а с мене дойдоха и шестимата тези братя...“

Макар и посетителите да не са обрязани, Духът му заръчва да тръгне с тях, без да прави разлика между човеците. Този път Петър се подчинява на Божията заповед.

СЛАЙД Тази среща е подготвена от Бога четири дни по-рано. Божий ангел се явява на Корнилий (10:3) и му казва да изпрати да доведат Петър от Йопия. Корнилий е “праведен и богобоязлив, уважаван от целия юдейски народ” (10:22) и можем да предполагаме, че той е следвал Закона на юдеите, без самият той да е бил юдеин.

Но възниква въпросът, защо ангелът сам не сподели благата вест с Корнилий, а изпрати Петър с тази задача? Очевидно, той искаше да покаже лично на някой с авторитет в църквата Своята воля относно езичниците и тяхното спасение. А Петър отговаряше на това изискване.

Те тръгват по крайморския път между двата града, с дължина приблизително 40 км. Ако приемем, че са вървели пеша и са пренощували някъде по пътя, на тях им са били нужни 9-10 часа, за да пристигнат в Кесария. Това обяснява и периода от 4 дни, за който се развива цялото действие (10:30).

1 ден – 15 часа – ангел се явява на Корнилий, след което тримата пратеници тръгват от Кесария за Йопия; 2 ден – обяд – видение на Петър, пренощуване в Йопия; 3 ден – пътуване от Йопия за Кесария; 4 ден – пристигане и проповед в къщата на Корнилий.

Компанията се състои от 10 души – тримата слуги на Корнилий, Петър и шестимата негови спътници. Това е голяма група, но за многото спътници на Петър има обяснение. Според египетското законодателство, добре известно на евреите по това време, за доказателство в съда са били нужни 7 свидетели. Според римските закони пък, за да може документ да влезе в сила са били нужни 7 печата. Така че, Петър и 6-тимата щяха да са точно толкова, колкото е нужно за едно достоверно свидетелство за онова, което те щяха да видят в дома на Корнилий. А то щеше да промени световната история! 

Деяния 11:12б-17 „...и влязохме в къщата на човека. И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати хора в Йопия да повикат Симон, чието презиме е Петър; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. И когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало. Тогава си спомних словото на Господа: „Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух. И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исус Христа, както и на нас, кой бях аз, та да можех да попреча на Бога?“

И така, на четвъртия ден те пристигат в дома на Корнилий. Там вече са се събрали Корнилий, цялото му семейство, слугите му и неговите приятели (10:24). Петър вече е убеден, че “не трябва да нарича никого ‘нечист’ или осквернен’” (10:28).

Той започва да проповядва благата вест – така, както я проповядва на своите ‘обрязани’ сънародници. И не след дълго той става свидетел на абсолютно същото проявление на Святия Дух, както в деня на Петдесятница. Божието действие с езичниците е същото, каквото е било с юдеите.

Стих 17 е ключов за целия пасаж: “Щом Бог даде на езичниците същия дар, който получихме и ние, когато повярвахме в Господ Исус Христос, кой бях аз, че да преча на Бога?”, пита Петър.

Петър не можеше да върви против Божията воля. Той им заповядва да се кръстят с вода, защото щом Бог бе дал реалността, т.е. Святия Дух, какво би попречило на езичниците да имат и знака, символа на тази реалност, а именно водното кръщение? Кой е той, че да стои на пътя на Бога?

След всичко това, не можем да не се запитаме, защо Лука отделя толкова голямо място на тази случка? Тя е описана подробно в 10 гл. и е преразказана в цели 18 стиха в 11!

Отговорът е, че нейното основно послание към всички вярващи е много важно за Лука. А то е, че Бог е “Господ на всички” и дава възможност на всеки човек да се покае. Петър казва, че “Бог е безпристрастен” (10:35). Гръцката дума за безпристрасност тук означава буквално “безпристрастност в съдебното решение”, но Петър разширява нейното значение.

Той има предвид, че Божието отношение към хората не се определя от външни фактори като раса, националност, класова принадлежност, възраст и т.н. За ерусалимските вярващи бе трудно да приемат вестта за покаянието на езичниците, защото макар и новородени по Дух, тяхното съзнание все още бе замъглено от старите предразсъдъци и стереотипи. Техният светоглед щеше тепърва да бъде предизвикван към промяна от Божия Дух в тях.

По думите на Джон Стот, на Петър трябваха 4 последователни удара с “чука на Божието откровение”, за да преодолее расовите и религиозните си предразсъдъци – Божието видение с плащеницата, Божията заповед да отиде с пратениците, Божията подготовка с видението на Корнилий и Божието действие със слизането на Святия Дух над езичниците. Благодарение на тази поредица от Божии откровения Петър стигна до прозрението, че щом Бог не прави разлика между хората, и хората не трябва да проявяват пристрастия помежду си.

Бог обича всички хора, затова говори едновременно на един езичник и един евреин, за да може евреинът да благовества на езичника и да види как Святият Дух изпълва и него. Така разбираме, че Платнището с чисти и нечисти животни бе символ на бъдещата Църква, в която вярващите са както евреи, така и “езичници”.

Но разбра ли Църквата това послание? И след този случай “партията на обрязването” продължи своята агитация и трябваше да се свика Съвета на Ерусалим (15 гл.), за да бъде въпросът разрешен. Дори самият Петър след време се отдръпна от общение с вярващи езичници и се наложи Павел да го конфронтира (Галатяни 2:11-13).

Какво означава това за нас днес? Първо, няма човек, който да е нечист за Бога, следователно не трябва да има нечисти хора и за нас. Никой не бива да бъде пренебрегван, избягван, отхвърлян или презиран заради етническия си произход, расови белези, културна принадлежност или физически недостатъци.

Нека изпитаме сърцето си. И ако у нас има такива предубеждения, нека като Петър се покаем и отворим сърцето си за тези хора. И нека следваме примера на Исус, който показа любов към отритнатите от обществото хора заради тяхната раса, етнос, социален статут или физически недъзи.

Второ, Бог кани всеки човек от всеки език и националност да приеме Святия Дух и да стане Негово дете. И във всеки етнос има хора, които Бог подготвя да го търсят и да Го намерят. Благодарение на неговата покана и ние, които преди бяхме езичници и се числяхме към „нечистите“, имаме достъп до трона на благодатта!

Това не означава, че всички хора от всички народи ще се спасят. Ти не можеш да станеш Божие дете, ако не Го приемеш с вяра. „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на тези, които вярват в Неговото име.“ (Йоан 1:12)

Но означава, че Бог работи и ни призовава като Петър да излезем от домовете си и да отидем там, където са хората, за да споделим благата вест с тях.

Римляни 10:13-15 „Защото всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“. Но как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват доброто!“.

Когато преди 3 години в църква дойде тим от World Race, с дъщеря ни Деби отидоха да благовестват в ромската махала. Там се запознали с две жени и ги поканили на църква. След 2 седмици те дойдоха! Те ми казаха, че вярват в Бога, но нямаха лична връзка с Господ Исус Христос. След това дойдоха няколко пъти на църква и ми казаха, че се молят и вярват в Него! Бог беше дал същия дар и на тях!

Поради напредналата си възраст и това, че трудно се придвижваха, престанаха да идват. Но Ваня все още поддържа връзка с тях и те свидетелстват за чудесата, които Бог върши в живота им.

Веднъж пътувахме в Румъния за една християнска конференция. Това беше по времето, когато в България все още имаше много предразсъдъци към румънците. От Букурещ се качихме във влака и в купето бяхме с едно момче и още няколко човека. Като видя, че сме чужденци, той ни пита откъде сме и къде отиваме.

Казах му, че сме от България и отиваме на една християнска конференция. Той каза, „Това е много интересно. Аз съм чел малко Библията, но имам много въпроси.“ Тъй като имахме доста време да пътуваме заедно, започнахме да говорим за нещата, които не му бяха ясни от Библията. След 2 часа, малко преди да слезем, той ми каза, „Сега разбирам защо Исус е умрял и възкръснал, и вярвам, че това е истина.“ 

Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Исус Христос, както и на нас.“

Затова, нека се отърсим от всякакви предубеждения. Да очистим умовете си и да измием устата си от всякакви расови обиди, и да оставим зад себе си поведението на отхвърляне. Нека се молим с очакването, че Бог ще ни изпрати при хора, които без да Го познават Го търсят и призовават в молитвите си, и ще ни използва да станем мост за благовестието. Нека бъдем добрият самарянин за някой чужденец, нека бъдем Христос за някой заразен прокажен и нека бъдем Петър за някой очакващ Корнилий. Амин!

_______
БПЦ "Нов живот" Варна
01.07.2018 г.

Получил ли си Дара?

/проповед/

Когато разглеждахме евангелието на Йоан, видяхме че преди да умре и възкръсне Исус каза на апостолите, че ще им изпрати Святия Дух. След като умря и възкръсна, и малко преди да се възнесе, Исус отново им напомни да чакат в Ерусалим, докато получат Святия Дух (Деян. 1:8). 

Те бяха готови за своята мисия – бяха избрани, бяха станали свидетели на живота, смъртта и възкресението и възнесението на Господа, съставът им беше попълнен от Матия. Оставаше само да бъде изпълнено обещанието на Исус да изпрати Духа си. Това става в деня на Петдесятница. Това описва и Деяния 2 гл.

Какво празнуваха хората по време на тази Петдесетница? Първоначално този празник се нарича празник на жътвата (Изх. 23:16), защото ознаменува нейното започване (нарича се още празник на седмиците, защото се пада 7 седмици след Пасха (Изх. 34:22). Тук, в Ерусалим, имаме истинската Петдесятница, 50 дни след истинската Пасха – победата над смъртта на Исус Христос!

Нека прочетем пасажа 2:1-13.

Когато съпругата ми има рожден ден, обичам да я изненадвам. Тя знае, че съм приготвил някакъв подарък за нея, за да я зарадвам. Но не знае кога точно ще го получи. Понякога й подарявам нещо изненадващо, макар че сме се разбрали да не празнуваме рождения й ден. 

Веднъж поканих най-добрите ни приятели у нас без съпругата ми да знае. Всеки от тях трябваше да донесе нещо за хапване, аз бях поръчал тортата. Като седнахме у нас, всеки трябваше да каже нещо, заради което я цени. Получи се много мило тържество и тя беше много щастлива. Беше нещо напълно ново, преди това не бях го правил. От друга, не беше абсолютна изненада, защото тя ме познава и знае, че около рождения й ден ще я „изненадам” с нещо. 

Петдесятница е нещо като рожден ден. От една страна, Деян. 2:1-13 описва нещо напълно ново. От друга, то не бива да се счита като абсолютна изненада, защото апостолите знаеха, че ще получат Духа.

Представете си ситуацията. Всички апостоли (12-те + останалите ученици от групата на 120-те, спомената в 1:15) са се събрали на едно място, най-вероятно в същата горна стая от 1:13. Това трябва да е била доста голяма къща. Може да ви изглежда невероятно толкова много хора да са се събрали в нея. Но щом в студентските общежития се събирахме по 40 души в една стая за дискусии върху Библията, значи това е било напълно възможно.

Действието се развива стремително. Има три свръхестествени знамения: вятър, огън и странен говор. Те приличат на природни явления, но всъщност са свръхестествени по произход и същност, а не истински вятър и огън. Първо, шум като от вятър изпълва цялата къща. Този шум символизира Духа, защото в Библията думите за вятър и Дух са подобни, пнеу и пнеума.

Почти веднага след това се явяват ‘огнени езици’ и те застават върху всеки от тях – 120 огнени пламъка. Тези ‘разделени езици’ символизират разделените човешки езици при Вавилонската кула. Казва се, че тогава ‘се изпълниха’ с Духа и започват да говорят други езици.

Огънят, който идва от небето в този ден на Петдесятница е много различен от огъня, който се възкачва от геената (пъкъла) (който е ‘буйно зло’ – Яков 3:8). Ако въздействието на греха се проявява най-напред в злоупотребата с езика (Бит. 3:12 – ‘жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде да ям от дървото и ядох’, трябва да потвърдим, че първото дело в новото сътворение е обновяването на силата на речта – един език, прогласяващ разбираемо великите Божии дела (Деян. 2:11).

Изключителна динамика и напрежение съдържа това описание. Преобладават глаголите: стана шум, изпълни, явиха им се, разделяха се, седна, изпълниха се, започнаха да говорят, се намираха, чу се, събра се, смутиха се, говореха, слушаме, се смаяха, се присмиваха...

Когато учениците започват да говорят на други, тоест чужди езици, минувачите се събират под прозорците шашардисани. В това време в Ерусалим се намират набожни юдеи (ст. 5), най-вероятно дошли, за да останат от Пасха до Петдесятница. Те виждат, че говорещите са галилеяни (ст.7), а галилеяните се славят като необразовани (Йоан 1:46; 7:52); освен това са се затруднявали да произнесат гърлените звуци и са имали навика да гълтат цели срички.

Как ще реагирате, ако някой ви каже: „"Качвам са у рейса” или „Затури чушмъта”. „Шъ нарежа думатиту.”

По подобен начин са звучели галилеяните на жителите на Ерусалим. Затова на тях са гледали отвисоко, като на провинциалисти. И не е изненадващо, че множеството е било изумено (ст.6) от гледката. Тези неуки хора говореха чужди езици!

Възможно е учениците да са излезли навън сред множеството. От време на време слушащите възкликват: „Това е партинянски език!” „Това е мидянски!” Това пък е на еламитски... месопотамски, кападокийски... Представете си как даден човек чува да се говори на неговия език някъде в тълпата, започва да търси кой е говорителят и го намира. Говорителят най-вероятно не е разбирал това, което казва и човекът му е превеждал какво е казал и му е казвал на какъв език е говорил. Те са се разбирали на арамейски или гръцки, които са били говорени от всички. Сигурно е било страхотно преживяване за двамата.

Защо според вас Лука казва, че сред присъстващите в Ерусалим е имало хора от ‘всеки народ под небето’ (ст.5)?

Лука наистина набляга на космополитния състав на множеството:

‘Партяни, мидяни, еламити, жители от Месопотамия (ст.9а) – потомци на изселени западно от Каспийско море юдеи през 8 и 9 в.пр.Хр.

Кападокия, Понт, Азия, Фригия и Памфилия са части от Мала Азия (9б-10 ст.)

Египет, страни на Либия, които граничат с Киринея (10б) – северна Африка

Рим (10в-11а)

Критяни и араби (ст.11б) – Крит и Арабския полуостров

Всъщност, това са потомци на Сим, Хам и Яфет от Битие 10 гл. Така Лука ни казва, че целият свят е присъствал чрез представителите на различните народи. Същинско глобално (но не виртуално) село.

Нужно е да погледнем на Петдесетница в исторически план. На Вавилон Бог размесва езиците, хората започват да не се разбират един друг и народите са разпръснати. На Петдесятница той прави така, че различните езици от цял свят да звучат разбираемо; езиковата бариера пада и сега народите ще бъдат обединени в Христос, като предвестие за великия ден, когато получилото изкупление множество ще се състои от „всеки народ и от всички племена и езици” (Откр. 7:9).

Бог не възстановява стария архиезик, нито създава нов единен език, някакъв вид есперанто. Забележете, че многото езици продължават да съществуват, сякаш за да ни покаже, че нациите и техните езици няма да престанат до свършека на века. Но разликата е в това, че на Петдесятница Духът дава възможност на хората да заговорят един нов език, макар и на много езици – езика на Божията любов. Да се разбират, макар и да говорят на различни езици.

Ние никога няма да разберем какъв точно е бил този праисторически език, на който са говорили Адам и Ева и хората до Вавилон. Но всеки може да ‘проговори’ на този език на любовта, когато с вяра приеме Господ Исус Христос.

Следователно, Лука ни показва, че Ерусалим неутрализира Вавилон. Благословението на Петдесятница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Във Вавилон хората поискаха да станат Бог и бяха разпръснати. На Петдесятница апостолите се покориха на заповедта да чакат, бяха единни под ръководството на Бога и Той ги използва, за да промени световната история за Своя слава. Земният Вавилон горделиво се опита да се възкачи на небето, а в Ерусалим небето смирено слезе на земята. Петдесятница символизира едно ново единство в Духа, което надхвърля расовите, националните и лингвистичните бариери.

Тук виждаме, че:

1) Духът действа изненадващо, подобно на вятъра; добре е да сме чувствителни към Него, а не да следваме предварително начертаните си планове.

Преди няколко дни имах работа в колежа по туризъм. Малко преди да тръгна се молих и почувствах водителство да отида в съседното музикално училище и да оставя флаери за Music English Club. Преди това не бяхме планирали да рекламираме там, а и не знаех изобщо дали ще ми разрешат, но отидох. Портиерът изслуша молбата ми и каза: „Оставете тука брошурките, като излязат от час ще ги видят и който иска, ще си вземе.” Вечерта се обадиха 3 майки, за да запишат децата си! Най-изненаданият бях аз! Добре е да сме чувствителни към Духа.

2) там, където се излива Духът, има различни реакции - след първоначалното смущение и смайване, те могат да се разделят на ентусиазирани хора (ст.8,11), съмняващи се хора (ст.12) и присмиващи се хора (ст. 13). Когато Бог действа винаги има вярващи и скептици. Благата вест за Исус разделя хората на две групи – вярващи и невярващи. „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а по-скоро разделение. Защото ... петима в една къща ще бъдат разделени: трима против двама и двама против трима.” (Лука 12:51-52);

3) Нищо не се казва за това как са се почувствали учениците; Лука се спира главно на реакцията на тълпата. Лука отделя 9 стиха на реакциите на хората – от ст.5-13. Това показва колко важно е за Лука да опише именно прибавянето на хора към църквата. Според Лука Духът се дава с цел прибавяне на нови хора и укрепване на църквата (1 Кор. 14:26). Това е и основната тема в Деяния – напредъкът на Духа и Църквата Христова от Ерусалим до краищата на земята.

Въпросът е, имаме ли ние Духа (т.е., повярвали ли сме), изпълваме ли се с него и ако да, какво правим с този дар? Използваме ли го, за да расте и укрепва Църквата Христова? Трупаме ли небесни съкровища, като споделяме вярата си с другите?

В едно семейство и двамата съпрузи били доктори – мъжът бил доктор по богословие, а жената – доктор по медицина. Когато звънецът на входната врата звънвал и слугинята отваряла, човекът често питал за „доктора“. Слугинята отговаряла: „Кой ви трябва този, който проповядва или този, който практикува?“ Ние знаем теорията на християнския живот, но често онова, което ни липсва, е практиката! На теория знаем за Святия Дух, но забравяме да го практикуваме!

Има още поне една причина да свидетелствате в силата на Духа на вашите приятели за Исус Христос.

Посетител на висящите градини във Вавилон отбелязал пред цар Кир, че те му доставят невероятно удоволствие. „Да, но удоволствието което ти изпитваш от тях не може да се сравни с това, което изпитвам аз, защото аз съм посадил всяко от дърветата в нея.“ По този повод великия баптистки проповедник Спърджън казва: „Една причина, поради която някои светии ще изпитват по-голяма наслада на небето от други е тази, че те са направили повече за небето от другите. С Божията благодат те са успели да доведат повече души там. Тези думи трябва да накарат всички нас, които познаваме Господа, да се замислим сериозно. Колко хора ще отидат на небето благодарение на нашите усилия? Нима не искаш като отидеш на небето някой да ти каже: „Толкова съм благодарен за теб. Заради твоето свидетелство, живот  и покана да приема Христос сега съм тук. Павел говореше за предстоящата радост на небето когато видим хора, които са там поради нашето служение (1 Сол. 2:19-20). Да, радостта на небето ще е пълна за тези, които са помогнали на други да отидат там. Затова правете всичко възможно, за да доведете при Исус тези, които са загубени в греха. Така можете да трупате удоволствия на небето! 

Изпълваш ли се с Духа? Практикуваш ли Духа? Свидетелстваш ли в Духа?

Веднага след изливането на Духа Петър се обръща към насъбралия се народ и свидетелства именно в силата на Духа. В центъра на проповедта на Петър е Исус. Той разказва на хората за неговия живот и служение, смърт и възкресение, възнесение и спасението, което дава. Накрая Петър призовава множеството да се покаят и да приемат този дар, Святия Дух.

Затова подобно на апостолите, нашето свидетелство трябва да се фокусира върху личността на Исус. Но преди това ние имаме нужда от Святия Дух в нас.

Преживял ли си новорождение? Имаш ли този дар, Святият Дух? Имаш ли своята Петдесятница? Говориш ли езика на любовта? Ако не, сега ще се молим за покаяние

Ако пък си новороден, но напоследък не се молиш и не четеш Словото, имаш нужда от ново изпълване с Духа. Покори се на Бога и го покани отново да действа със сила в твоя живот!

Ако си преживял новорождение, сега можеш да благодариш на Бог за него и да се молиш Той да действа в твоя живот. 

БПЦ „Нов живот” Варна,

08.06.2014 г.