Бог дава същия дар и на тях (Деяния 11:1-18)

Какво се случи дотук в поредицата „Неудържимите“ в Деяния? Святият Дух дойде на Петдесятница с чудеса и знамения и след последвалата проповед на Петър 3000 човека се присъединиха към църквaта. Чудесата продължиха и дяволът отговори с външна опозиция (гонения) и вътрешна опозиция (подмолна дейност в църквата), както и с отклонение от призива. Църквата растеше.

След Петър и Стефан, изпълнен с Духа проповядва Христос и неговата мъченическа смърт и гоненията доведоха до разпръскване на вярващите, които разнесоха благовестието в Самария. Голяма радост настана в онзи град. А след срещата на Филип с етиопския министър на финансите благата вест достигна и до Африка.

Миналият път видяхме как Исус се яви на Савел и му промени длъжностната характеристика от терорист на мисионер. Това толкова изненада вярващите в Дамаск и в Ерусалим, че те дълго не можеха да го приемат за един от тях!

Хората често не виждат доброто у другите поради предразсъдъците, които имат самите те. Проблемът е, че тяхната представа за другите често е замъглена от собствените им недостатъци.

Една баба накарала внучето си да обърше праха от мебелите вкъщи. След като момиченцето свършило с бърсането на праха, бабата го накарала да мине отново с парцала. Детето се подчинило, но накрая бабата отново не била доволна и го върнала отново. Това се повторило трети път. Бабата все намирала кусури. Накрая момиченцето я погледнало и казало, „Бабо, прахът не е по мебелите. Сигурно е на твоите очила!“

Светът е пълен с хора, които гледат на всяка възможност с предубеждения. Често и нашите очила, през които гледаме на другите, са запрашени от предразсъдъци. Ние имаме предразсъдъци срещу хора от други националности, с друг цвят на кожата или с култура, различна от нас. Когато Керън се запознаваше с някои хора, първата реакция беше: „Ти си много бяла!“ Всички те смятаха, че всички кубинци са черни.

С предразсъдъци трябваше да се борят и апостолите в ранната църква. Исус им беше казал, че ще стигнат с благата вест до края на земята и те вече видяха как тя достигна до цяла Юдея и Самария.

Но сега предстоеше най-трудното, да приемат в семейството на вярващите доскорошните езичници. В 10 и 11 глава Бог използва Петър, за да промени старите парадигми на мислене в църквата. Той иска да използва този невероятен случай, за да промени и нас днес. Нека прочетем Деяния 11:1-18.

Прочит на пасажа.

Тези стихове са повторение на подробния разказ на Лука в 10 гл. Но сега авторът ни дава възможност да погледнем на историята през очите на главното действащо лице, апостол Петър. Действието в тази случка се развива в Ерусалим, приблизително 10-тина години след Голгота.

Петър току-що е пристигнал там след обикаляне из църквите в Юдея. Но мълвата за случилото се в Кесария е пристигнала преди него. Вече седмици, а може би и месеци вярващите юдеи в Ерусалимската църква са обхванати от смут.

Може би той е подклаждан най-вече от ‘антиезическата’ агитация на някои “крайно десни сили” сред вярващите, на “партията на обрязването”, която държала всички вярващи в Христа първо да се обрежат. Но с ‘онези, които бяха от обрязаните’ във 2 стих Лука има предвид по-скоро цялата църква, а не отделни “фракции” в нея. Всички са възмутени от постъпката на Петър!

Вестта за покаянието на езичника Корнилий и неговия дом не им дава покой. Какво беше нажежило страстите? Корнилий беше римски стотник, подчинен на управителя в Кесарея, където беше разположен полк от 3000 войници. Всеки евреин жадуваше да види Израел свободен и властта на римските поробители отхвърлена. А Корнилий служеше на Кесаря. Как можеха да приемат сега в своите редици един враг?

Ерусалимските вярващи вече бяха произнесли своята „благословия“ над самаряните след успешното дело на Филип там (8:14), но езичниците ... това вече беше друго нещо! Да, Исус бе казал да правят ученици от всички народи, но те трябва първо да се обрежат, да започнат да пазят съботата и другите разпоредби на Мойсеевия закон, и чак тогава да мислят за следване на Христос! Така мислеха мнозина в Ерусалим.

Затова скоро след инцидента Петър решава, че трябва да отиде в Ерусалим и да обясни случилото се. Във 2 стих научаваме, че когато той пристигна там, вярващите юдеи започнаха да се препират с него.“Смъртният грях”, в който е обвинен Петър: “У необрязани човеци си влизал и си ял с тях.” (ст.3)

В нашите уши това обвинение звучи може би неразбираемо, дори нелепо. Поканили го, отишъл и ял, какво толкова. Но за евреите това беше немислимо. Защо? Защото преданието им забраняваше да влизат в къща на езичници, а законът забраняваше да ядат и пият заедно с тях.

Как реагира Петър на всички тези нападки? Не избухна, не си тръгна обиден, но ги изслуша внимателно. В стихове 4-17 той се захваща да им обясни случилото се. Той им разказва как докато се молел на покрива на къщата в Йопия изпаднал в транс и му се явило видение (5-10) – платнище с всякакви нечисти животни се спуснало от небето и спряло пред него, и чул глас от небето: “Стани, Петре, заколи и яж!”

Много от нас днес мечтаят за такова чудо. Хладилникът ни ще бъде пълен с месо за дълго, без да сме дали стотинка за това!

Но като истински евреин, Петър отказва: “Няма да стане, Господи! Как да ям нечиста храна!” На този искрен отговор гласът отговаря с укор: “Не наричай нечисто онова, което Бог е обявил за чисто”. Същото видение, заедно със заповедта и укорът се повтарят още 2 пъти – трикратното повторение не е чуждо на Петър, както знаем и от други случки от живота му.

Най-накрая Петър проумява, че Бог му говори не за храна, а за хора. Чистите и нечистите животни от видението олицетворяват обрязаните и необрязаните хора, а платнището – Църквата, в която ще бъдат представени всички народи.

Докато Петър още размишлява върху това странно видение, Духът му казва да слезе (Деяния 10:20), защото има гости:

Деяния 11:11-12 „И ето, в същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме. И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не се съмнявам, а с мене дойдоха и шестимата тези братя...“

Макар и посетителите да не са обрязани, Духът му заръчва да тръгне с тях, без да прави разлика между човеците. Този път Петър се подчинява на Божията заповед.

СЛАЙД Тази среща е подготвена от Бога четири дни по-рано. Божий ангел се явява на Корнилий (10:3) и му казва да изпрати да доведат Петър от Йопия. Корнилий е “праведен и богобоязлив, уважаван от целия юдейски народ” (10:22) и можем да предполагаме, че той е следвал Закона на юдеите, без самият той да е бил юдеин.

Но възниква въпросът, защо ангелът сам не сподели благата вест с Корнилий, а изпрати Петър с тази задача? Очевидно, той искаше да покаже лично на някой с авторитет в църквата Своята воля относно езичниците и тяхното спасение. А Петър отговаряше на това изискване.

Те тръгват по крайморския път между двата града, с дължина приблизително 40 км. Ако приемем, че са вървели пеша и са пренощували някъде по пътя, на тях им са били нужни 9-10 часа, за да пристигнат в Кесария. Това обяснява и периода от 4 дни, за който се развива цялото действие (10:30).

1 ден – 15 часа – ангел се явява на Корнилий, след което тримата пратеници тръгват от Кесария за Йопия; 2 ден – обяд – видение на Петър, пренощуване в Йопия; 3 ден – пътуване от Йопия за Кесария; 4 ден – пристигане и проповед в къщата на Корнилий.

Компанията се състои от 10 души – тримата слуги на Корнилий, Петър и шестимата негови спътници. Това е голяма група, но за многото спътници на Петър има обяснение. Според египетското законодателство, добре известно на евреите по това време, за доказателство в съда са били нужни 7 свидетели. Според римските закони пък, за да може документ да влезе в сила са били нужни 7 печата. Така че, Петър и 6-тимата щяха да са точно толкова, колкото е нужно за едно достоверно свидетелство за онова, което те щяха да видят в дома на Корнилий. А то щеше да промени световната история! 

Деяния 11:12б-17 „...и влязохме в къщата на човека. И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати хора в Йопия да повикат Симон, чието презиме е Петър; той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом. И когато започнах да говоря, Святият Дух слезе на тях, както и на нас отначало. Тогава си спомних словото на Господа: „Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух. И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исус Христа, както и на нас, кой бях аз, та да можех да попреча на Бога?“

И така, на четвъртия ден те пристигат в дома на Корнилий. Там вече са се събрали Корнилий, цялото му семейство, слугите му и неговите приятели (10:24). Петър вече е убеден, че “не трябва да нарича никого ‘нечист’ или осквернен’” (10:28).

Той започва да проповядва благата вест – така, както я проповядва на своите ‘обрязани’ сънародници. И не след дълго той става свидетел на абсолютно същото проявление на Святия Дух, както в деня на Петдесятница. Божието действие с езичниците е същото, каквото е било с юдеите.

Стих 17 е ключов за целия пасаж: “Щом Бог даде на езичниците същия дар, който получихме и ние, когато повярвахме в Господ Исус Христос, кой бях аз, че да преча на Бога?”, пита Петър.

Петър не можеше да върви против Божията воля. Той им заповядва да се кръстят с вода, защото щом Бог бе дал реалността, т.е. Святия Дух, какво би попречило на езичниците да имат и знака, символа на тази реалност, а именно водното кръщение? Кой е той, че да стои на пътя на Бога?

След всичко това, не можем да не се запитаме, защо Лука отделя толкова голямо място на тази случка? Тя е описана подробно в 10 гл. и е преразказана в цели 18 стиха в 11!

Отговорът е, че нейното основно послание към всички вярващи е много важно за Лука. А то е, че Бог е “Господ на всички” и дава възможност на всеки човек да се покае. Петър казва, че “Бог е безпристрастен” (10:35). Гръцката дума за безпристрасност тук означава буквално “безпристрастност в съдебното решение”, но Петър разширява нейното значение.

Той има предвид, че Божието отношение към хората не се определя от външни фактори като раса, националност, класова принадлежност, възраст и т.н. За ерусалимските вярващи бе трудно да приемат вестта за покаянието на езичниците, защото макар и новородени по Дух, тяхното съзнание все още бе замъглено от старите предразсъдъци и стереотипи. Техният светоглед щеше тепърва да бъде предизвикван към промяна от Божия Дух в тях.

По думите на Джон Стот, на Петър трябваха 4 последователни удара с “чука на Божието откровение”, за да преодолее расовите и религиозните си предразсъдъци – Божието видение с плащеницата, Божията заповед да отиде с пратениците, Божията подготовка с видението на Корнилий и Божието действие със слизането на Святия Дух над езичниците. Благодарение на тази поредица от Божии откровения Петър стигна до прозрението, че щом Бог не прави разлика между хората, и хората не трябва да проявяват пристрастия помежду си.

Бог обича всички хора, затова говори едновременно на един езичник и един евреин, за да може евреинът да благовества на езичника и да види как Святият Дух изпълва и него. Така разбираме, че Платнището с чисти и нечисти животни бе символ на бъдещата Църква, в която вярващите са както евреи, така и “езичници”.

Но разбра ли Църквата това послание? И след този случай “партията на обрязването” продължи своята агитация и трябваше да се свика Съвета на Ерусалим (15 гл.), за да бъде въпросът разрешен. Дори самият Петър след време се отдръпна от общение с вярващи езичници и се наложи Павел да го конфронтира (Галатяни 2:11-13).

Какво означава това за нас днес? Първо, няма човек, който да е нечист за Бога, следователно не трябва да има нечисти хора и за нас. Никой не бива да бъде пренебрегван, избягван, отхвърлян или презиран заради етническия си произход, расови белези, културна принадлежност или физически недостатъци.

Нека изпитаме сърцето си. И ако у нас има такива предубеждения, нека като Петър се покаем и отворим сърцето си за тези хора. И нека следваме примера на Исус, който показа любов към отритнатите от обществото хора заради тяхната раса, етнос, социален статут или физически недъзи.

Второ, Бог кани всеки човек от всеки език и националност да приеме Святия Дух и да стане Негово дете. И във всеки етнос има хора, които Бог подготвя да го търсят и да Го намерят. Благодарение на неговата покана и ние, които преди бяхме езичници и се числяхме към „нечистите“, имаме достъп до трона на благодатта!

Това не означава, че всички хора от всички народи ще се спасят. Ти не можеш да станеш Божие дете, ако не Го приемеш с вяра. „А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, тоест на тези, които вярват в Неговото име.“ (Йоан 1:12)

Но означава, че Бог работи и ни призовава като Петър да излезем от домовете си и да отидем там, където са хората, за да споделим благата вест с тях.

Римляни 10:13-15 „Защото всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“. Но как ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени? Както е писано: „Колко са прекрасни нозете на тези, които благовестват доброто!“.

Когато преди 3 години в църква дойде тим от World Race, с дъщеря ни Деби отидоха да благовестват в ромската махала. Там се запознали с две жени и ги поканили на църква. След 2 седмици те дойдоха! Те ми казаха, че вярват в Бога, но нямаха лична връзка с Господ Исус Христос. След това дойдоха няколко пъти на църква и ми казаха, че се молят и вярват в Него! Бог беше дал същия дар и на тях!

Поради напредналата си възраст и това, че трудно се придвижваха, престанаха да идват. Но Ваня все още поддържа връзка с тях и те свидетелстват за чудесата, които Бог върши в живота им.

Веднъж пътувахме в Румъния за една християнска конференция. Това беше по времето, когато в България все още имаше много предразсъдъци към румънците. От Букурещ се качихме във влака и в купето бяхме с едно момче и още няколко човека. Като видя, че сме чужденци, той ни пита откъде сме и къде отиваме.

Казах му, че сме от България и отиваме на една християнска конференция. Той каза, „Това е много интересно. Аз съм чел малко Библията, но имам много въпроси.“ Тъй като имахме доста време да пътуваме заедно, започнахме да говорим за нещата, които не му бяха ясни от Библията. След 2 часа, малко преди да слезем, той ми каза, „Сега разбирам защо Исус е умрял и възкръснал, и вярвам, че това е истина.“ 

Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Исус Христос, както и на нас.“

Затова, нека се отърсим от всякакви предубеждения. Да очистим умовете си и да измием устата си от всякакви расови обиди, и да оставим зад себе си поведението на отхвърляне. Нека се молим с очакването, че Бог ще ни изпрати при хора, които без да Го познават Го търсят и призовават в молитвите си, и ще ни използва да станем мост за благовестието. Нека бъдем добрият самарянин за някой чужденец, нека бъдем Христос за някой заразен прокажен и нека бъдем Петър за някой очакващ Корнилий. Амин!

_______
БПЦ "Нов живот" Варна
01.07.2018 г.