/проповед/
Когато
разглеждахме евангелието на Йоан, видяхме че преди да умре и възкръсне Исус каза на
апостолите, че ще им изпрати Святия Дух. След като умря и възкръсна, и малко
преди да се възнесе, Исус отново им напомни да чакат в Ерусалим, докато получат
Святия Дух (Деян. 1:8).
Те бяха готови за своята мисия – бяха избрани, бяха
станали свидетели на живота, смъртта и възкресението и възнесението на Господа,
съставът им беше попълнен от Матия. Оставаше само да бъде изпълнено обещанието
на Исус да изпрати Духа си. Това става в деня на Петдесятница. Това описва и
Деяния 2 гл.
Какво празнуваха
хората по време на тази Петдесетница? Първоначално този празник се нарича
празник на жътвата (Изх. 23:16), защото ознаменува нейното започване (нарича се
още празник на седмиците, защото се пада 7 седмици след Пасха (Изх. 34:22).
Тук, в Ерусалим, имаме истинската Петдесятница, 50 дни след истинската Пасха –
победата над смъртта на Исус Христос!
Нека прочетем
пасажа 2:1-13.
Когато съпругата
ми има рожден ден, обичам да я изненадвам. Тя знае, че съм приготвил някакъв
подарък за нея, за да я зарадвам. Но не знае кога точно ще го получи. Понякога
й подарявам нещо изненадващо, макар че сме се разбрали да не празнуваме
рождения й ден.
Веднъж поканих най-добрите ни приятели у нас без съпругата ми да знае.
Всеки от тях трябваше да донесе нещо за хапване, аз бях поръчал тортата. Като
седнахме у нас, всеки трябваше да каже нещо, заради което я цени. Получи се
много мило тържество и тя беше много щастлива. Беше нещо напълно ново, преди
това не бях го правил. От друга, не беше абсолютна изненада, защото тя ме
познава и знае, че около рождения й ден ще я „изненадам” с нещо.
Петдесятница е
нещо като рожден ден. От една страна, Деян. 2:1-13 описва нещо напълно ново. От
друга, то не бива да се счита като абсолютна изненада, защото апостолите
знаеха, че ще получат Духа.
Представете
си ситуацията. Всички апостоли (12-те + останалите ученици от групата на
120-те, спомената в 1:15) са се събрали на едно място, най-вероятно в същата
горна стая от 1:13. Това трябва да е била доста голяма къща. Може да ви
изглежда невероятно толкова много хора да са се събрали в нея. Но щом в
студентските общежития се събирахме по 40 души в една стая за дискусии върху
Библията, значи това е било напълно възможно.
Действието се
развива стремително. Има три свръхестествени знамения: вятър, огън и странен
говор. Те приличат на природни явления, но всъщност са свръхестествени по
произход и същност, а не истински вятър и огън. Първо, шум като от вятър
изпълва цялата къща. Този шум символизира Духа, защото в Библията думите за
вятър и Дух са подобни, пнеу и пнеума.
Почти веднага
след това се явяват ‘огнени езици’ и те застават върху всеки от тях – 120
огнени пламъка. Тези ‘разделени езици’ символизират разделените човешки езици
при Вавилонската кула. Казва се, че тогава ‘се изпълниха’ с Духа и започват да
говорят други езици.
Огънят, който
идва от небето в този ден на Петдесятница е много различен от огъня, който се
възкачва от геената (пъкъла) (който е ‘буйно зло’ – Яков 3:8). Ако
въздействието на греха се проявява най-напред в злоупотребата с езика (Бит.
3:12 – ‘жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде да ям от дървото и
ядох’, трябва да потвърдим, че първото дело в новото сътворение е обновяването
на силата на речта – един език, прогласяващ разбираемо великите Божии дела
(Деян. 2:11).
Изключителна
динамика и напрежение съдържа това описание. Преобладават глаголите: стана шум,
изпълни, явиха им се, разделяха се, седна, изпълниха се, започнаха да говорят,
се намираха, чу се, събра се, смутиха се, говореха, слушаме, се смаяха, се
присмиваха...
Когато учениците
започват да говорят на други, тоест чужди езици, минувачите се събират под
прозорците шашардисани. В това време в Ерусалим се намират набожни юдеи (ст.
5), най-вероятно дошли, за да останат от Пасха до Петдесятница. Те виждат, че
говорещите са галилеяни (ст.7), а галилеяните се славят като необразовани (Йоан
1:46; 7:52); освен това са се затруднявали да произнесат гърлените звуци и са
имали навика да гълтат цели срички.
Как ще
реагирате, ако някой ви каже: „"Качвам са
у рейса” или „Затури чушмъта”. „Шъ нарежа думатиту.”
По подобен начин
са звучели галилеяните на жителите на Ерусалим. Затова на тях са гледали
отвисоко, като на провинциалисти. И не е изненадващо, че множеството е било
изумено (ст.6) от гледката. Тези неуки хора говореха чужди езици!
Възможно е
учениците да са излезли навън сред множеството. От време на време слушащите
възкликват: „Това е партинянски език!” „Това е мидянски!” Това пък е на
еламитски... месопотамски, кападокийски... Представете си как даден човек чува
да се говори на неговия език някъде в тълпата, започва да търси кой е
говорителят и го намира. Говорителят най-вероятно не е разбирал това, което
казва и човекът му е превеждал какво е казал и му е казвал на какъв език е
говорил. Те са се разбирали на арамейски или гръцки, които са били говорени от
всички. Сигурно е било страхотно преживяване за двамата.
Защо според вас
Лука казва, че сред присъстващите в Ерусалим е имало хора от ‘всеки народ под
небето’ (ст.5)?
Лука наистина
набляга на космополитния състав на множеството:
‘Партяни,
мидяни, еламити, жители от Месопотамия (ст.9а) – потомци на изселени западно от
Каспийско море юдеи през 8 и 9 в.пр.Хр.
Кападокия, Понт,
Азия, Фригия и Памфилия са части от Мала Азия (9б-10 ст.)
Египет, страни
на Либия, които граничат с Киринея (10б) – северна Африка
Рим (10в-11а)
Критяни и араби
(ст.11б) – Крит и Арабския полуостров
Всъщност, това
са потомци на Сим, Хам и Яфет от Битие 10 гл. Така Лука ни казва, че целият
свят е присъствал чрез представителите на различните народи. Същинско глобално
(но не виртуално) село.
Нужно е да
погледнем на Петдесетница в исторически план. На Вавилон Бог размесва езиците,
хората започват да не се разбират един друг и народите са разпръснати. На
Петдесятница той прави така, че различните езици от цял свят да звучат
разбираемо; езиковата бариера пада и сега народите ще бъдат обединени в
Христос, като предвестие за великия ден, когато получилото изкупление множество
ще се състои от „всеки народ и от всички племена и езици” (Откр. 7:9).
Бог не
възстановява стария архиезик, нито създава нов единен език, някакъв вид
есперанто. Забележете, че многото езици продължават да съществуват, сякаш за да
ни покаже, че нациите и техните езици няма да престанат до свършека на века. Но
разликата е в това, че на Петдесятница Духът дава възможност на хората да
заговорят един нов език, макар и на много езици – езика на Божията любов. Да се
разбират, макар и да говорят на различни езици.
Ние никога няма
да разберем какъв точно е бил този праисторически език, на който са говорили
Адам и Ева и хората до Вавилон. Но всеки може да ‘проговори’ на този език на
любовта, когато с вяра приеме Господ Исус Христос.
Следователно,
Лука ни показва, че Ерусалим неутрализира Вавилон. Благословението на
Петдесятница е драматично преобръщане на проклятието на Вавилон. Във Вавилон
хората поискаха да станат Бог и бяха разпръснати. На Петдесятница апостолите се
покориха на заповедта да чакат, бяха единни под ръководството на Бога и Той ги
използва, за да промени световната история за Своя слава. Земният Вавилон
горделиво се опита да се възкачи на небето, а в Ерусалим небето смирено слезе
на земята. Петдесятница символизира едно ново единство в Духа, което надхвърля
расовите, националните и лингвистичните бариери.
Тук виждаме, че:
1) Духът действа
изненадващо, подобно на вятъра; добре е да сме чувствителни към Него, а не да
следваме предварително начертаните си планове.
Преди няколко
дни имах работа в колежа по туризъм. Малко преди да тръгна се молих и
почувствах водителство да отида в съседното музикално училище и да оставя
флаери за Music English Club. Преди това не бяхме планирали да
рекламираме там, а и не знаех изобщо дали ще ми разрешат, но отидох. Портиерът
изслуша молбата ми и каза: „Оставете тука брошурките, като излязат от час ще ги
видят и който иска, ще си вземе.” Вечерта се обадиха 3 майки, за да запишат
децата си! Най-изненаданият бях аз! Добре е да сме чувствителни към Духа.
2) там, където
се излива Духът, има различни реакции - след първоначалното смущение и
смайване, те могат да се разделят на ентусиазирани хора (ст.8,11), съмняващи се
хора (ст.12) и присмиващи се хора (ст. 13). Когато Бог действа винаги има
вярващи и скептици. Благата вест за Исус разделя хората на две групи – вярващи
и невярващи. „Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а
по-скоро разделение. Защото ... петима в една къща ще бъдат разделени: трима против
двама и двама против трима.” (Лука 12:51-52);
3) Нищо не се
казва за това как са се почувствали учениците; Лука се спира главно на
реакцията на тълпата. Лука отделя 9 стиха на реакциите на хората – от ст.5-13.
Това показва колко важно е за Лука да опише именно прибавянето на хора към
църквата. Според Лука Духът се дава с цел прибавяне на нови хора и укрепване на
църквата (1 Кор. 14:26). Това е и основната тема в Деяния – напредъкът на Духа
и Църквата Христова от Ерусалим до краищата на земята.
Въпросът е,
имаме ли ние Духа (т.е., повярвали ли сме), изпълваме ли се с него и ако да,
какво правим с този дар? Използваме ли го, за да расте и укрепва Църквата
Христова? Трупаме ли небесни съкровища, като споделяме вярата си с другите?
В едно семейство
и двамата съпрузи били доктори – мъжът бил доктор по богословие, а жената –
доктор по медицина. Когато звънецът на входната врата звънвал и слугинята
отваряла, човекът често питал за „доктора“. Слугинята отговаряла: „Кой ви
трябва този, който проповядва или този, който практикува?“ Ние знаем теорията
на християнския живот, но често онова, което ни липсва, е практиката! На теория
знаем за Святия Дух, но забравяме да го практикуваме!
Има
още поне една причина да свидетелствате в силата на Духа на вашите приятели за
Исус Христос.
Посетител на
висящите градини във Вавилон отбелязал пред цар Кир, че те му доставят
невероятно удоволствие. „Да, но удоволствието което ти изпитваш от тях не може
да се сравни с това, което изпитвам аз, защото аз съм посадил всяко от дърветата
в нея.“ По този повод великия баптистки проповедник Спърджън казва: „Една
причина, поради която някои светии ще изпитват по-голяма наслада на небето от
други е тази, че те са направили повече за небето от другите. С Божията благодат те са успели да доведат повече души
там. Тези думи трябва да накарат всички нас, които познаваме Господа, да се
замислим сериозно. Колко хора ще отидат на небето благодарение на нашите
усилия? Нима не искаш като отидеш на небето някой да ти каже: „Толкова съм
благодарен за теб. Заради твоето свидетелство, живот и покана да приема Христос сега съм тук.
Павел говореше за предстоящата радост на небето когато видим хора, които са там
поради нашето служение (1 Сол. 2:19-20). Да, радостта на небето ще е пълна за
тези, които са помогнали на други да отидат там. Затова правете всичко
възможно, за да доведете при Исус тези, които са загубени в греха. Така можете
да трупате удоволствия на небето!
Изпълваш
ли се с Духа? Практикуваш ли Духа? Свидетелстваш ли в Духа?
Веднага след
изливането на Духа Петър се обръща към насъбралия се народ и свидетелства
именно в силата на Духа. В центъра на проповедта на Петър е Исус. Той разказва
на хората за неговия живот и служение, смърт и възкресение, възнесение и
спасението, което дава. Накрая Петър призовава множеството да се покаят и да
приемат този дар, Святия Дух.
Затова подобно
на апостолите, нашето свидетелство трябва да се фокусира върху личността на
Исус. Но преди това ние имаме нужда от Святия Дух в нас.
Преживял ли си
новорождение? Имаш ли този дар, Святият Дух? Имаш ли своята Петдесятница?
Говориш ли езика на любовта? Ако не, сега ще се молим за покаяние
Ако пък си
новороден, но напоследък не се молиш и не четеш Словото, имаш нужда от ново
изпълване с Духа. Покори се на Бога и го покани отново да действа със сила в
твоя живот!
Ако си преживял
новорождение, сега можеш да благодариш на Бог за него и да се молиш Той да
действа в твоя живот.
БПЦ „Нов живот” Варна,
08.06.2014 г.
