Как да се съпротивляваме на плътта и да следваме Духа
/проповед/
Прочит на Гал. 5:16-25.
И така, казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти. 17 Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът - противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате. 18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон. 19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, 21 зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство. 22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. 24 А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите ѝ. 25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
Eдин индианец решил да даде житейски урок на внука си и казал: „В мен се води битка. Това е ужасна битка между две кучета. Едното е зъл помияр – то е гняв, завист, тъга, съжаление, алчност, вина, негодувание, комплекси, лъжи, фалшива гордост, арогантност и егоизъм.“ Той продължил, „Другото куче е породисто и добро – то е радост, мир, любов, надежда, спокойствие, смирение, милост, доброта, емпатия, щедрост, истина, състрадание и вяра. Същата битка се води вътре в теб и във всеки един човек.“
Детето помислило малко и попитало дядо си: „Кое куче ще победи?“ Старият индианец отговорил просто: „Това, което храниш.“
Някои твърдят, че у християнина няма вътрешни конфликти, че той не води „гражданска“ война вътре в себе си. Но пасажът, който прочетохме опровергава този възглед. Както казва М. Лутер, „християните „не са от дърво и камък“. Те също чувстват страсти и плътски пожелания. Макар и да се научаваме да подчинявaме „плътта“, ние живеем в непрекъснат конфликт между плътта и Духа, между доброто и лошото куче.
За този конфликт говори и Павел в нашия пасаж. Миналият път говорихме за това кой е Святият Дух и видяхме, че Той е третото лице на Троицата, че е личност, че е наш адвокат и Утешител, че е винаги с нас и в нас, че ни учи и води във всяка истина и че сочи към Исус. Но какво се има предвид под „плът“?
Много хора мислят, че думата „плът“ означава просто апетитите на нашето тяло. Но тук Павел има предвид всички грешни пожелания на нашето паднало естество, не само тези, свързани с тялото. И той изрежда цял списък с „делата на плътта“.
Този списък започва с блудство, нечистота и сладострастие (ст.19). Блудство обикновено означава полово общуване между неженени хора, но може да се отнася за всякакъв вид незаконно полово поведение. Думата „нечистота“ е преведeна в някои версии като „неестествен порок“, а „сладострастие“ като „неприличие“, „непристойност“.
"... идолопоклонство, чародейство..."
Идолопоклонството е поклонение на други богове. То може да има най-различни превъплъщения. Някои се покланят на несветата троица –парите, секса и стомаха, други на поробващото трио удоволствия, притежания и власт, а други – на футбола, фирмата и семейството.
Имаш ли идоли, на които се покланяш в живота си? Има ли неща в живота ти, които цениш повече от Исус?
Делата на плътта са не само сексуални и религиозни грехове. Павел продължава списъка с осем примера за нарушение на личните взаимоотношения“ „вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления и зависти“ (ст. 20,21).
Една жена давала свидетелство за трансформацията, настъпила в живота ѝ след като повярвала в Бога. Казала: „Толкова се радвам, че сега имам религия. Имам чичо, когото мразех толкова много, че се бях заклела да не стъпя на погребението му. Но сега ще се радвам да отида на него по всяко време.“
Враждите водят до разпри, ревност и завист... Делата на плътта...
И накрая Павел добавя и две дела на плътта от сферата на пиенето – пиянства, пирувания (ст.21). Това прави "лошото куче" в живота ни.
Може някой да си каже, какво толкова, човешко е да се греши. Но делата на плътта не са безобидни. Те могат да доведат до смърт.
Един орел завиждал на друг, че може да лети по-добре от него. Един ден видял спортист с лък и стрела и му казал: „Иска ми се да свалиш онзи орел там.“ Човекът казал, че ще го свали ако има пера за стрелата си. Завистливият орел скъсал едно перо от крилото си. Стрелата била изстреляна, но не достигнала орела, защото летял твърде високо. Първият орел отскубнал друго перо, след това трето – докато загубил толкова много, че не можел да лети. Стрелецът се възползвал от ситуацията, обърнал се и убил безпомощната птица. Ако завиждаш на другите, твоята завист може да доведе до твоята смърт.
И аз нямам предвид само физическа смърт. Павел ни предупреждава, че отдаването на делата на плътта е толкова сериозно, че може да доведе до загуба на нашето спасение. В ст.21 той казва, че е предупредил галатяните, че "които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство."
Лошото куче в крайна сметка може да изяде стопанина си.
На всички тези дела на плътта са противопоставени девет християнски качества, които описват отношението на християнина към Бога, към другите и към себе си. Първите три –любов, радост, мир засягат предимно отношението ни към Бога. Нашата първа любов като християни е към Бога, основната ни радост е радостта от спасението и от присъствието на Бога в живота ни и най-дълбокият мир е мирът с Бога.
Социалните добродетели дълготърпение, благост, милосърдие са по-скоро насочени към човека. „Дълготърпение“ е да понасяш продължително време страдание. „Благост“ е отношение на благоразположение, а милосърдието – думи и дела на милост.
Третата тройка, вярност (или по-скоро вяра, pistis), кротост, себеобуздание – описва благонадеждността на даден християнин. Т.е., тези качества са насочени към нас самите. Както кротост, така и себеобуздание описват способността на човек да владее себе си.
Хюго Гротиус, холандски юрист и учен е казал: „Човек не може да управлява народ, ако не може да управлява град, не може да управлява град, ако не може да управлява себе си и не може да управлява себе си, ако неговите страсти не са подчинени на разума.“
Всички тези качества, които изброихме, са „плодът на Духа“ – естествен продукт, който се явява в живота на водените от Духа християни.
Някой ще каже, защо има само един плод? Плодът е един, защото той е многостранният характер на една личност – Исус Христос. На друго място (Йоан 15) той е изобразен като грозд, в което всяко зърно е характеристика на Исус.
Още, плодът е един, за да не си кажем, аз имам някои плодове, но сега трябва да наблегна на други. Може със собствени усилия да успяваш да имитираш някои от аспектите на плода на Духа, но това си остава бледа имитация.
Едно момче бягало, когато било наказвано да стои в стаята си. Слизало от прозореца си по клоните на плодно дърво на земята. Един ден баща му му казал, че ще отсече дървото, защото вече не дава плодове. Вечерта момчето с приятеля си купили една кофа с ябълки и ги вързали за клоните на дървото. На следващата сутрин мъжът казал на жена си: „Скъпа, просто не мога да повярвам! Старото дърво не е давало плод с години, а сега е отрупано с ябълки. И най-удивителното нещо е, че това дърво е круша.“
Не само, че ние не можем да имитираме плода на Духа, но и не можем да ускорим неговото раждане и узряване. Духовният растеж, подобно на физическия, иска време.
Преди време в България продаваха зрели домати. Но през последните години започнаха да ги късат неузрели, за да не се наранят при транспортиране. След това ги обгазяват с етилен, за да почервенеят. Стават за ядене, но изобщо не могат да се сравнят с домати, които са оставени бавно да узреят.
Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание – това е твоето добро куче, плодът на Духа. Имаш ли плода на Духа в своя християнски живот? Ако го имаш, ти няма нужда да се страхуваш от закона, казва Павел (ст.23). Законът обуздава и възпира, а тук няма какво да се възпира.
Тъкмо обратното можем да кажем за делата на плътта. Виждаме, че делата и Духът са много различни.
Една машина във фабрика работи и произвежда продукт, но никога не може да произведе „плод“. Плодът израства от живот. Духовният плод е животът на Духа (5:25). Когато си мислим за дела, си представяме усилия, труд, пот и мъка; когато мислим за плод, си представяме красота, мир, раждане на живот. Плътта произвежда „мъртви дела“ (Евр. 9:14), а Духът произвежда жив плод. Плодът има в себе си семената на още плод (Бит. 1:11).
Иска се време плодът да се роди, порасне и узрее. Делата са моментални. В случая с делата на плътта, те водят до смърт. Плодът е доказателство за живот в Духа с Христос.
И именно защото са толкова различни, те са в непрекъсната смъртна вражда. Те са в противоборство и в резултат „не можете да правите това, което искате.“ (5:17) Злото и доброто куче в нас са в непрестанна схватка.
Но това не е всичко!
Има начин да контролираме делата на плътта и да принасяме плода на Духа. Как можем да правим това?
Ст. 24 казва: „Които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.“ Първо, забележете, че не някой друг, а ние сме тези, които сме „разпнали плътта“.
Какво означава тази метафора? Павел използва образа на разпятието. Марк 8:34 казва: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си и така нека Ме следва“. Тук Христос ни казва, че всеки негов последовател трябва да постъпва като осъден престъпник и да носи кръста си до мястото на екзекуцията.
Като ни казва, че сме разпнали плътта, Павел сякаш ни казва: „ти не само трябва да понесеш кръста си и да вървиш с Исус, но и да се увериш, че екзекуцията се е състояла. Вземи плътта си, вземи твоето своеволно „аз“ и го прикови на кръста. Загърби своя стар живот на егоизъм и грях.
Отхвърли веднъж завинаги старото си естество. Да, ще те боли, все пак, разпъването си е чиста екзекуция. Ще изпитваш силни болки, когато отхвърляш краткотрайните наслади на греха. Смъртта на плътта ще бъде бавна и постепенна, както умират разпънатите на кръст престъпници.
Ти няма да можеш напълно да я унищожиш, докато си тук на земята. Но трябва да бъдеш твърдо решен да я държиш там, докато издъхне.
Щом разбойникът е прикован на кръста, той се оставя там, за да умре. Войници пазят жертвата. Тяхно задължение е да попречат на всеки, който би се опитал да свали разпънатия от кръста.
По същия начин, когато отидем при Исус, ние се покайваме. Разпъваме всичко, за което знаем, че е лошо: нашето старо егоцентрично естество, с всичките му грешни страсти и желания. Нашето покаяние трябва да е толкова решително, колкото и разпъването на кръст. И всеки ден да подновяваме това безмилостно и безкомпромистно отношение към греха. „Да носим кръста си всеки ден“ (Лука 9:23).
Тайната на святостта се крие в степента и решителността на нашето покаяние. Ако греховете ни упорито продължават да ни изкушават, то е защото не сме се покаяли истински, или защото след като сме се покаяли, не сме държали на нашето покаяние. Продължавали сме да храним лошото куче и да го съжаляваме.
Все едно, след като сме приковали нашето старо естество на кръста, да продължаваме с тъга да се връщаме към момента на екзекутирането, да го галим и дори да се опитаме да го свалим от кръста. Трябва да се научим да го оставим там. Веднъж разпнали плътта, не вадете гвоздеите от нея!
Или, след като сте си взели добро породисто куче, изхвърлете помияра. (Някои кучета са агресивни и ще продължават да ни досаждат, но ако престанем да им обръщаме внимание, ще ни изоставят и ще си намерят други жертви).
Но и това не е всичко.
Павел рамкира описанието на делата на плътта и заповедта да я разпънем и да я умъртвим в две заповеди. Първо ние „трябва да се водим от Духа (ст.18) и второ, да „ходим по Духа“ (ст. 16 и 25). В първата е използван пасивен залог, а във втората –действителен, активен. Духът е Този, Който ни води, но ние сме тези, които ходят.
Глаголът "водя" на гръцки се употребява за овчар, който води овце и за войници, които водят затворник до съда или затвора. Като наш „Водител“ Святият Дух поема инициативата. Той отстоява своите желания срещу желанията на плътта (ст.17) и поражда у нас святи желания.
Но ние не само пасивно се подчиняваме под контрола на Святия Дух, но и активно „ходим“ в правия път. От едно дете се иска не само да се подчинява на баща си, когато той го води за ръка в правилната посока, но и да върви с него.
Това единство на покорство и лично решение става ясно, когато сравним глагола "ходя" в ст. 16 и 25. В първият случай е използван обичайният глагол за „ходя“, но в ст. 25 той означава „марширувам под строй“, „ходя в редица“. С други думи, християните трябва да се равняват по Святия Дух и Неговата воля. Да ходим по Духа означава да вървим в крак, рамо до рамо със Святия Дух.
Следователно, ние не само „разпъваме плътта“ и отхвърляме това, за което знаем, че е лошо, но и трябва да „ходим по Духа“, като следваме това, за което знаем, че е добро. Не само е важно да сме безкомпромисни, когато загърбваме делата на плътта, но и да сме дисциплинирани, когато се обръщаме към делата на Духа.
Библията ни учи, че ние трябва да копнеем за духовното, „да мислим за горното“, за „всичко, което е истинно, което е праведно, което е любезно, което е благодатно.“ (Рим. 8:5,6; Кол. 3:1,2; Фил. 4:8).
И това трябва да личи от всичко, което правим: от заниманията ни в свободното време, от книгите, които четем, от уебсайтовете, които посещаваме, от приятелствата, които имаме, в усърдната практика да се молим и да размишляваме над Божието слово, в общението с вярващи, в спазването на Господния ден като участваме в богослуженията на нашата църква, в Господнята вечеря и т.н. Не е достатъчно пасивно да отдадем контрола на Духа. Нужно е и да ходим активно по пътя на Духа. Само така ще се появи плодът на Духа.
Кое куче храним? Доброто или злото?
Молитва.
----------------------------------
БПЦ „Нов живот“ – 10.01.2016 г.
