И в тази ситуация управляващите, партиите в парламента и политическите коментатори се надпреварват да дават съвети. Едни препоръчват да се върнем в руската орбита на влияние, други - да не закачаме Турция, трети - да сме лоялни на Европейския съюз и Америка.
Но аз искам да попитам: кога най-после нашите политици ще разберат, че трябва да гледат не на изток, на запад или на юг, а нагоре.
Историята го доказва. Винаги, когато една страна е търсила помощ от друга е била или разочарована, или излъгвана, или предавана, или направо завладявана от последната. Това доказва историята на България, но и на куп други страни - Израел, Унгария, Грузия, Армения, Молдова, Украйна...
Когато България се обърна за помощ към Русия за своето освобождение, последната дойде и ... забрави да си тръгне. До ден днешен сме в енергийна зависимост. Когато на два пъти потърсихме помощ от Германия, не само че не си върнахме Македония и Беломорието, но загубихме хора, територия, а втория път и независимостта си.
В края на Втората световна война водим тайни преговори с Англия и САЩ, но и те пропадат.
В дългата история на Израел, винаги когато Юда или северното царство са се обръщали към Египет, Сирия или Асирия, след това са плащали огромна цена - територии, плен и разселване, загуба на независимост.
Нациите са като хората - движени от егоистични амбиции. Бог благославя тези народи, които зачитат независимостта и териториалната цялост на другите и които са добри настойници на това, за което Той им е дал да се грижат. Нужно ли е да се посочват примери?
Накъде да гледаме за помощ ние, българите? Псалмопевецът го е казал най-добре:
"Издигам очите си към хълмовете,
откъдето иде помощта ми.
2 Помощта ми е от Господа,
Който е направил небето и земята.
3 Той няма да остави да се поклати кракът ти;
Онзи, Който те пази, няма да задреме."
Псалм 121:1-3
