Thursday, June 19, 2014

Хвърлен камък или ръка за помощ

Благата вест е една и съща за всички хора. Включително за хомосексуалните. Добре е да помним това в навечерието на поредния гей парад.

По времето на Исус фарисеите бяха религиозните екстремисти. Те бяха посветени да защитават Мойсеевия закон с педантична строгост. Садукеите пък бяха готови да изхвърлят от него всичко, което е трудно да повярват. Те бяха либералите. Исус обаче не беше от нито една от тези групи.

Днес много църкви в България защитават морала, но избягват отговорността да обичат ЛГБТ (лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални). Другата крайност (по-разпространена на запад) пък са църквите, които са прегърнали „теологията на удобството” – те са посветени да достигат до ЛГБТ, но избягват отговорността да говорят за Бог не само като за любящ, но и като за свят Бог.

За съжаление, и двете групи отблъскват тези хора от Бога. Едната проповядва едно праведно но гневно божество, което никой не би обикнал. Другата издига идола на толерантната любов, която е изопачение на Христовата любов. За разлика от тях, Исус обичаше всички хора без да компрометира Божията святост.

Ние в църква „Нов живот” вярваме, че благовестието е за всички. Всички са грешни (Рим. 3:23), но Бог подава ръка на всички за новорождение, спасение и вечен живот.

Хората, които се обозначават с инициалите ЛГБТ се нуждаят да преживеят Божията любов и приемане. Хомосексуализмът е грях (Рим. 1:25-27). Но това е само един от многото грехове. Исус Христос умря, за да плати цената за греховете на всички, включително на хомосексуализма.

Когато фарисеите изправиха пред него жената, хваната в прелюбодейство, Исус им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък.” (Йоан 8:7). Това не е махване с лека ръка на греха, а Божия незаслужена благодат: „Нито Аз те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.”

Това правим и в „Нов живот” - Варна. Всеки е добре дошъл. Църквата не е музей за восъчни фигури, а болница за души. Ние сме общност, в която всеки е приет и насърчаван да израства в познание на Бога, докато достигне до покаяние и тръгне по пътя на ученичество.

В това пътуване хората постепенно се променят и преобразяват. Започват да отразяват все повече и повече Неговия образ. Разбират, че тяхната идентичност не е в сексуалната им (националната, расова, социална) принадлежност, а в Христос.

Колкото до гей парада, като християни не можем да се съгласим с парадиране с коя да е форма на греховност, включително с тази. Гордостта предшества погибелта (Притчи Соломонови 16:18). Тя е бунт на човека срещу Създателя. А гордостта и парадирането с греха е още по-явен бунт против Бога.

Това е така, защото подобни прояви целят промяна в обществените нагласи и приемане на нещо ненормално за нормално. Обвиненията в реч на омраза към защитниците на традиционния християнски брак между мъж и жена постепенно ще доведат до дискриминация и криминализиране на всеки опит да се изрази несъгласие с тези грешни практики.

Така постепенно се подменят ценностите и идентичността ни, и се подкопава морала на обществото. За такива хора Библията казва: „А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му, и бъде хвърлен в морето.” (Марк 9:42)

И така, хомосексуализмът е грях. Публичното парадиране с хомосексуализма е грях. Той трябва да се изобличава. Но хомосексуалните хора също имат нужда от любов и приемане. Затова, вместо да се наведем и да вземем камък като фарисеите или да си затворим очите като садукеите, Исус ни показва един различен, трети начин: да казваме истината с любов.

Само така ЛГБТ могат да познаят Бога и да преодолеят склонността си да грешат. Изходът за тях, както и за всички нас е не да хвърляме камък по тях, а да им подадем ръка за помощ.

Защото благата вест е една и съща за всички хора. Включително хомосексуалните.