Wednesday, February 23, 2011

Как да се справим с миналото си

Тези дни пропуснах големи годишнини. Първо, едва на 10 януари си припомних, че на този ден преди 14 години страната тръгна по пътя на истински реформи, след банкрута на правителството на Виденов. После, седмица по-късно научих, че също на тази дата, само че през далечната 1943 г. София е бомбардирана за пръв път много жестоко от американците и англичаните. Резултатът е 700 убити и поне толкова ранени, а самолетите на чуждите сили за надвишавали нашите 7 пъти. Въпреки това, само 1 български самолет е свален, докато нашите са свалили 30 вражески! През последвалата нощ сме били безсилни срещу изстребителите и оттогава именно са многото жертви. Също, на 13 януари 1927 г. Мара Бунева е убила Велислав Прелич, комендантът на Скопие, тероризирал и умъртвил по особено жесток начин много българи за това, че не искали да се пишат ‘прави сърби’.

Малко преди това, на 9 януари бе вторият митинг за демонтиране на паметника на съветската армия в София. Официалните медии споменаха мимоходом за събитието, като информацията бе поднесена доста тенденциозно, както прилича на ‘свободни медии’. Следя блоговете на Иво Инджев, Ангел Грънчаров, Едвин Сугарев и други свободомислещи анализатори и журналисти. Не може да се отрече, големи майстори на перото са. Обаче когато чета хапливите им памфлети и острите им нападки срещу комунистическата мафия в България се питам: това ли е начинът да повлияем на хората?

От една страна, злото трябва да се нарича с истинското му име. С него не трябва да се заиграваме. От друга, не ми допада жлъчния тон и омразата, която понякога е адресирана не само към злите деяния на престъпниците (заели уютни местенца по всички етажи на властта, в бизнеса и къде ли не), но и към техните личности. Злото, с което отвърщаме на злото, предизвиква нов цикъл на зло. Исус каза: „А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те удари някой по дясната буза, обърни му и другата. (Мат. 5:39).

Но според мен тук става въпрос за следното: когато някой е онеправдан, реакцията му не трябва да е отмъщение, а смирение и любов. Така той ще бъде ‘изненадан от скандалната любов’, която демонстрираш и ще се замисли над поведението си. Злото не води до нищо друго освен до завъртане на цикъла на злото. И оттам отърване има само ... когато някой реши да го прекъсне с акт на любов.

Но трябва да разграничим желанието за лично отмъщение от борбата срещу злото, причинено на друг човек или група хора. В горепосочените случаи, струва ми се, става дума тъкмо за това. Мара Бунева умира не защото Прелич е безчинствал и убивал нейни близки, а невинни хора. Иво Инджев пише срещу лъжите за режима на комунистическия терор, които го представят като хуманен строй, не защото той лично е страдал от него, а заради поругаването на истината и продължаващото да се люшка в люлката на митове българско общество. Затова за мен спор няма – истината трябва да се прокламира, защото тя е по-важна от всичко. Истината ще ни направи свободни. Не може да има свободни хора, които познават себе си и Бога, без те да знаят истината за своето минало (и настояще).

Проблемът е, че в своето желание да защитят истината, някои журналисти и публицисти слизат често до нивото на тези, чийто ореол се опитват да развенчаят. Границата понякога е съвсем тънка, но понякога езикът я преминава. „Езикът е буйно зло”, както казва апостол Яков.

Все пак, възниква въпросът: в състояние ли са тези хора, които изглежда наистина нямат никаква съвест и доблест, да се променят – да признаят вината си и да се покаят за злодеянията си? Това вече е въпрос, на който само Бог може да отговори. Защото само Бог познава процесите, които текат в човешкото сърце.

Другият морален въпрос е, възможно ли е ние да простим на носителите на комунистическия терор при условия, че те не се разкайват за делата си. При условие, че за тях това е било просто „участие в системата”, „невинно изпълняване на чужди заповеди” и даже „въпрос на лично оцеляване в онези смутни времена”? Освен това, ако простим, това ще промени ли нещо? Последните 20 години, в които ние, българите, отново започнахме да демонстрираме корпоративна амнезия показват, че забравата не променя нещата. В тази връзка, талантливият български публицист Милен Радев напомня брилянтната мисъл на Едмънт Бърк, че "за триумфа на злото е достатъчно едно условие - добрите хора да скръстят ръце в скута". Това ли искаме? Злото в България да продължава да триумфира? Възможно ли е това да е Божията воля за нас, българите?

Ако четем внимателно Библията, ще видим, че прошката от наша страна е задължителна. Тя трябва да е безусловна. И то не заради престъпниците, а заради нас самите. Не можем да вървим напред без да простим. Не можем да бъдем простени, без да сме простили (Матей 6:12).

Но не бива да спираме дотука. Трябва да се стремим да помогнем на тези, които не са в ‘мир с Бога и ближния си’ да постигнат този мир. Трябва да помогнем на тези, които нямат моралната сила да се покаят, да го направят. Това обаче няма да стане лесно. И няма да стане с всички. Иска се много смелост от двете страни. От страна на престъпниците – смелост да загърбиш егото и страха си и да се изложиш на гнева и омразата на обществото. От страна на християните – смелост да повдигнем темата и да го направим с любов. А това е възможно, защото за любовта няма граници. Любовта трябва да може не само да прости, но и да предизвика грешника към покаяние. Защото ‘има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае’ (Лука 15:10).

Не всички обаче ще се покаят. Живеем в паднал свят. Любовта не винаги среща отклик, напротив. Както стана с нашия Спасител, тя беше хулена и разпъната на кръст. И там, на кръста, Той пак се помоли за своите мъчители и убийци: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят” (Лука 23:34). Исус желаеше доброто на злодеите, които го убиха, до сетния си час. Същото трябва да правим и ние.

Въпросът е какво е добро за тях. Дали за тях е добро да продължават да си живуркат мирно и кротко, ни лук яли, ни лук мирисали, като че ли нищо не се е случило? Да продължават да живеят самозалъгвайки се, че това в което са участвали е било просто една игра? Роля, която са били длъжни да играят, за да оцелеят? Компромис, без който днес не биха били на този свят?

Същият този Бог, който ни заповяда да прощаваме на нашите длъжници, установи и властите, които са призовани да съблюдават за спазването на реда, правата и личната неприкосновеност на гражданите. Той натовари властите със задачата да се грижат за здравето и добруването на поданиците винаги, дори когато това изисква използването на сила. Властите са от Бога, затова те имат право да налагат наказание от името на своя Постановител на всеки, който не спазва закона и погазва човешкото достойнство.

Практиката показва, че там, където се спазват законите, престъпността е ниска и хората се радват на спокойно съществуване. И обратно, където царуват хаосът и беззаконието, злото вилнее с пълна сила. Наказанията имат своята възпираща роля - както за извършителите на престъпления, така и за евентуалните такива. Още в Стария Завет наказанието за греха на отделната личност е имало оздравителен ефект на очистване от греха за цялото общество.

Освен това, човек не може да е истински щастлив, докато не признае своята вина - пред себе си, пред Бога и пред другите. Духовната шизофрения сама по себе си е наказание, но не е понасяне на пълната отговорност за нашите постъпки. Във вечността обаче няма неплатени сметки, нито поправителни изпити. Един ден всеки ще плати напълно за своите дела (но и за думите, мислите и мотивите за тях).

Следователно, заради Бога, заради другите и заради нас самите, ние трябва да намерим тънкия баланс между справедливостта и прошката, между закона и благодатта, между дисциплинирането и любовта. Методите могат да са безкрайно много – като се почне от лични срещи и разговори с бивши служители на ДС и техните жертви, мине се през кръгли маси, пресконференции и други медийни изяви и се стигне до мълчаливи шествия и митинги по площадите на градовете и селата. За разлика от събитията в арабските страни напоследък, тук само facebook не е достатъчен. Нужни са лидери, които да вдъхновят и поведат хората в правилната посока. Ще ги намерим ли?