Защо вярвам в Ноевия потоп

/проповед/

Увод

Потопът често се изобразява в детските християнски книжки с картинки като едно радостно събитие, в което слон, жираф и лъв надничат над едно корабче, което си плува необезпокоявано в морската шир. Toва е доста подвеждащо и няма нищо общо с историческото събитие.

Филмът „Ной“, който излезе преди няколко години, също изкривява историята. Toва всъщност е фантасмагория, която е вдъхновена от Библейската история, но във филма има много неточности и небиблейски внушения. Като например, че причината за потопа е да бъде съден човека за това, което е причинил на земята. 

За повечето хора всемирният потоп е мит. Много вярват в локални потопи, но не и в Библейския разказ (ако изобщо са го чели).

Библията обаче описва глобален потоп, който покрива всички високи планини под небето и всичко, което диша.

Битие 7:18, 22 „Водите се усилваха и умножаваха много на земята, и ковчегът се носеше по повърхността на водите… Всичко на сушата, което имаше в ноздрите си дъх на живот, измря.“

Доказателства за Потопа

Има силни исторически доказателства, подкрепящи потопа. Знаете ли, че археолозите са открили 250 различни легенди за потопа от 250 различни култури?

В поредицата „Някой се опитва да те направи на маймуна“ Дейвид Мур твърди, че са открити 33 древни култури. В 33 от тях има легенда за потопа.

Например, в Хаваите има легенда, че дълго след смъртта на първия човек светът станал нечестиво, ужасно място. Останал само един добър човек, който се казвал Ну-у. Той направил голямо кану с къща върху него и я напълнил с животни. Водите придошли, покрили цялата земя и убили всички хора. Само Ну-у и семейството му били спасени.

С предаване на историята от поколение на поколение някои аспекти се изгубили, други се променили. Но всяка история прилича забележително много на Библейския разказ.

В 31 от тези легенди се твърди, че потопът е бил всемирен и че е разрушил всичко. В 32 се казва, че човекът е бил спасен някак от Бог в потопа. В 30 се твърди, че е помислено и за животните.

В 25 от тези 33 културни традиции се казва, че ковчегът е заседнал на планински връх. В 29 се описва изпращането на птица от ковчега, за да намери земя. В 30 от тях се казва, че дъгата е символ на Божествена благодат.

В 31 се казва, че първото нещо, което хората направили, щом стъпили на земята, било да се поклонят на Бога.

Смята се, че ако изолирани култури имат една и съща устна традиция, най-вероятно става въпрос за действително случило се историческо събитие.

Съществуват силни геологожки доказателства в подкрепа на потопа. Например, учените казват, че за формирането на Гранд Каньон в Щатите са били нужни милиарди години ерозиращо действие на река Колорадо.

Но знаете ли, че най-високата част на Гранд Каньон има по-голяма надморска височина от мястото, където извира река Колорадо? Това означава, че реката е трябвало да тече нагоре в продължение на милиони години, преди да ерозира ждрело, което е достатъчно дълбоко, за да започне да тече надолу.

Всъщност, Гранд Каньон най-вероятно е бил формиран в продължение на дни под огромно хидравлично налягане, причинено от водите в потопа.

Знаете ли, че на връх Арарат, който е висок 5165 м., са намерени морски вкаменелости? На Еверест в Хималаите също са открити морски вкаменелости.

Ако е имало глобален потоп бихме очаквали милиони и милиони тела на мъртви животни да бъдат пометени на различни места от огромния отток от потопа.

Следователно бихме очаквали оттичането да отложи тонове мъртви тела в големи гробове и да открием фосилни легла или гробища, пълни с всякакви видове мъртви животни, които след това бързо са затрупани от тонове кал.

В полупустинните плата Кару в Южна Африка е открито фосилно легло, което съдържа 800 милиарда скелети на гръбначни животни. В друго фосилно легло в Гейнсвил, Флорида, с размери 36 х 18 х 4.5 м са открити вкаменелости на акули, китове, морски крави, алигатори, костенурки, змии, миещи мечки, вълци, саблезъби тигри, слонове, носорози, коне, камили и др.

Въпросът е, как всички тези животни са се озовали във Флорида? Отговорът: те са били отложени там от оттичането на гигантски потоп.

В Аляска са открили стотици замръзнали мамути. Много от тях все още стоят в изправена позиция, с прясна храна в стомасите, а някои дори с тропически растения в устата. Някои от жителите на Аляска твърдят, че са яли месо от мамут. Използвали са трион, за да отрежат големи късове месо от тях.

Няма начин да се обяснят тези феномени освен с последствията от глобален потоп. При такъв катаклизъм въглищни нефтени залежи биха се формирали за много кратко време.

Битие 7:11 „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.“

Авторът Кен Хам пише, че „Ноевият потоп бил много по-унищожителен, отколкото всеки 40-дневен валеж от дъжд може да бъде. Писанието казва, че „всичките извори на голямата бездна“ са изгригнали.

Земната кора се е разтърсвала от земетресения, вулкани и гейзери от разтопена лава и вряла вода, действащи с опустошителна и ескплозивна сила. Тези изригвания престанали едва след 150-тия ден от потопа. Земята буквално е вряла и кипяла под водите почти 5 месеца!“

Тоест, водата е дошла не само от небето, както смятат мнозина, но и от под земята.

Много учени днес смятат, че на земята е имало един огромен континент (вж. Битие 1:9, „Да се събере в едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата.“) Но когато водата е изригнала, този супер континент се е разцепил на гигантски късове. Водата е продължила да изригва и в следващите месеци тези големи късове земя достигнали настоящото си положение и формирали днешните континенти. 

Битие 1:6-7 „И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог създаде простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.

Според много учени, преди потопа земята била обвита от парна обвивка, или простор. Очевидно над нея също е имало вода, може би под формата на ледени кристали. И когато изворите на бездната се отворили, в атмосферата били изхвърлена гореща вода, лава и пепел от вулканите. Това разтопило тази парна обвивка и от небето валяла кал върху цялата земя в продължение на 40 дни и 40 нощи.

Ако тази теория е вярна, тогава бихме очаквали по цялата земя преди потопа да има субтропичен климат, защото този парен простор създавал „парников ефект“ навсякъде.

Тази теория се подкрепя от фосилните данни. Например, на най-северните части на островите на Ванкувър са открили вкаменелости от палмови дървета. На островите Шпицберген са намерени листа от палмови дървета с дължина 3-4 м.

В Аляска са открили камили, лъвове, коне, мамути, тигри, бизони, овце, носорози и др. Те не живеят там днес, защото е студено. Но някога е било топло. На южния полюс са открили вкаменелости от гъсти гори с дървета, достигащи 3 м. в диаметър.

Освен всичко друго, парната обвивка е отразявала вредната радиация, идваща от слънцето, което е помагало на растенията и животните да живеят по-дълго. И това обяснява защо средната възраст на хората преди потопа била над 900 години.

Но след потопа възрастта започнала да намалява много бързо.

Освен това, преди потопа растенията и животните също живеели по-дълго и били по-големи. Мъхът достигал метър, aспержите достигали повече от 10 м. Хлебарките били над 30 см в диаметър. Представяш ли си да стъпиш върху някоя нощем?

Имало е миди над 60 см в диаметър, свине с размерите на крава, камили високи над 4 метра и т.н. Според някои динозаврите са гущери, които не спирали да растат, докато живеят. Т.е., динозаврите са остарели гущери.

Ноевият ковчег

Но да се върнем на потопа и Ноевия ковчег. Как е изглеждал той и как е могъл да оцелее в този катастрофичен потоп?

Ковчегът е можел да оцелее, защото е бил в състояние да преодолява вълни с височина 30 м. Бил е голям колкото футболен стадион – поне 137 м. дълъг, 23 м. широк и 14 м. висок. Възможно е освен Ной и синовете му, за построяването му да са помагали и други работници. Техните инструменти не са били никак примитивни.

Относно това как е възможно да събере толкова много животни, отговорът е, че те са пристигали при ковчега сами, сякаш водени от инстинкт за връщане у дома и сами са се качвали по рампата. Макар да става въпрос за свърхестествено събитие, можем да го сравним с внушителното миграционно поведение, което наблюдаваме в някои животни днес.

Животните са били млади, за да могат да оставят поколение след потопа. Затова не са представлявали проблем с размера си, нуждаели са се от по-малко храна и са отделяли по-малко отпадъци.

Средният ръст на динозаврите например е бил като на овца. Според ученият креационист Джон Удморап, за запазването на създадените видове, доведени от Бог в ковчега, са били необходими най-много 16000 животни. Освен това, в ковчега е трябвало да влязат само видовете родоначалници на сегашните видове.

Когато бяхме във възстановката на ковчега в Уилямстаун, Кентъки, бяхме удивени колко гениални системи за съхранение и разпределение на водата и храната би могъл да има ковчегът. Възможно е да е имало водопроводна система на водонапорен принцип, вентилационна система, задействана от вятъра или вълните, дозатори за зърното на животните и др.

Защо Бог унищожи земята?

Битие 6:5,8 „И … видя Господ, че се умножава покварата на човека по земята, и че всичките мисли на сърцето му клонят постоянно към зло… А Ной придоби Господното благоволение.“

Всички хора бяха покварени в сърцата си, затова Бог ги осъди на унищожение. Единствено Ной беше пощаден от Божието наказание. Ще кажете, как е възможно Бог да е толкова жесток? Но Божието слово казва, че няма праведен нито един (Римляни 3:23). По скоро въпросът трябва да е, защо Бог не ни унищожи всички?

Бог използва потопа, за да отдели и пречисти онези, които вярват в Него от другите, които не вярват. И за да не повтаряме същите грешки като съвременниците на Ной, Бог ни даде Своето слово.

От него разбираме, че

Матей 18:11 „Исус Христос дойде да спаси погиналото.“

Ноевият ковчег е символ на Исус Христос. Както Ной и семейството му се спасяват с ковчега, избавени от водите на потопа, така всеки, който повярва в Исус Христос като Господ и Спасител, ще бъде пощаден от идващия страшен съд над човечеството. Ще бъде избавен от огъня, който ще унищожи земята след последните дни.

2 Петър 3:7 „Така чрез същото слово и днешните небе и земя са пазени за огъня, съхранени до деня на страшния съд и на загиването на нечестивите човеци.“

Исус Христос прилича и по друго на Ноевия ковчег. Ной и семейството му трябваше да влязат през вратата на ковчега, за да се спасят и Господ затвори вратата след тях. Така и ние трябва да минем през Вратата Исус, за да се спасим и да не бъдем вечно отделени от Бога. Той каза,

Йоан 10:9 „Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира“.

Заключение

В заключение, има безброй исторически и геоложки доказателства в подкрепа на Библейския разказ за потопа. Ако приемем буквално този разказ, той обяснява много иначе необясними феномени, които наблюдаваме на земята.

Ковчегът е можел да оцелее, защото е бил достатъчно голям. Имало е място за всички животни. Бог е изчислил всичко до най-малката подробност и е дал напъствия на Ной как да построи ковчега.

И най-накрая, ковчегът сочи към Исус. Как трябва да отговорим на историята за всемирния потоп и Ноевия ковчег?

Един мъж на име Робърт Фългъм написва есе на тема „Всичко, което трябва да зная, съм научил от Ноевия ковчег.“ Ето го:

1.     Не изпускай ковчега.

2.     Помни, че всички сме в кюпа (в лодката).

3.     Планирай предварително. Ной построи ковчега преди да завали дъжд.

4.     Бъди във форма. Когато си на 600 години някой може да те помоли да направиш нещо голямо.

5.     Не слушай критиците, просто се залови за работата, която трябва да се свърши.

6.     За по-сигурно, пътувай по двойки.

7.     Скоростта не е най-важната. Охлювите са били на борда заедно с леопардите.

8.     Помни, че ковчегът е построен от аматьори, а Титаник – от професионалисти.

9.     Без значение колко силна е бурята, когато си с Бог, винаги те очаква дъга.

Молитва.

_________________

09.03.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Защо вярвам в сътворението

/проповед/

Увод

Като ученик бях убеден, че ние сме произлезли от маймуните. Така ни учеха в училище и всички приемахме за чиста монета теорията на Дарвин. Еволюцията до днес се представя като научно доказан факт. Все още можете да прочетете това в учебниците по биология за 10 кл. Нашите ученици продължават да бъдат индоктринирани в теорията на еволюцията.

Когато повярвах в университета, някой ми подари Библия и първото изречение, което прочетох в нея беше:

Битие 1:1 „В началото Бог сътвори небето и земята.“

В следващите стихове в 1 и 2 глави Библията говореше как Бог е сътворил всички живи организми, стигайки до човека. И за мен беше някакси нормално да приема, че Бог е сътворил всичко от нищото, „ex nihilo”.

По-късно разбрах, че има християни, които вярват в теистична еволюция. Тоест, че Бог е стартирал и насочил еволюционния процес.

Някой ще каже, какъв е смисълът да спорим, щом и едните, и другите вярваме в Бог. Но ако решим, че Битие 1 и 2 не казват истината, тогава защо да вярваме в останалата част от Библията? Ако Бог не е Творец, може би Той не е и Изкупител? Ако не вярваме в сътворението, защо да вярваме в девственото раждане, в разпването и възкресението на Исус Христос?

1.     Логически аргументи.

Еволюционната теория отхвърля съществуването на Бог и приема, че вселената се е пръкнала случайно. Звездите, планетите и всичко в космоса и на земята е резултат от голям взрив или може би от намесата на извънземни. Но тогава възниква въпроса кой е създал извънземните.

И след като са се пoявили първите едноклетъчни, те са се развили до многоклетъчни, за да се стигне до човека. Въпросът е къде са преходните форми между отделните видове?

Битие 1:11-12 „И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.“

Изразът „според вида си“ е повторен 10 пъти в тази глава. Ако кръстосваш рози можеш да получиш всякакви цветове, но от тях няма да излезе кученце. Колкото и мутации от плодови мушици да получиш, те си остават плодови мушици.

Няма преходни форми във фосилните данни. Еволюционистите говорят за липсващи звена, а всъщност липсва цялата верига! Истинската наука е когато имаме наблюдение и повторение. Затова еволюцията няма как да е наука, тя си остава недоказуема теория.

Еволюционистите разглеждат пластовете със затрупани фосили от животни и казват: птиците са най-отгоре, защото са еволюирали последни, a мидите са на дъното, защото са еволюирали първи. Но според креациониста Кент Ховинд, мидите са на дъното, защото те си живеят на дъното на океана. А птиците са затрупани най-отгоре, защото те летят, докато се изморят.

Следователно, фосилите са сортирани според тежестта на телата им, хабитата и мобилността им, а може би и според интелигентността (мидите не са много умни).

Но и с това не свършват логическите доказателства.

Вторият закон на термодинамиката казва, че енергията не се губи, но бива разпръсната чрез топлинния поток от по-топлото към по-хладното тяло. С други думи, вселената е като един навит часовник, който бавно забавя ход. Нещата не вървят от неорганизираност към организираност, а обратно.

Ако оставя плевели в моята градина, след 10 години тя няма да се превърне в голф игрище. Но ако оставите едно голф игрище 10 години, то ще се превърне в бурени и плевели.

Всичко в света е белязано от смърт и разпад поради греха и проклятието, поставено на творението.

Еволюционистите казват, че трябва само време, милиарди години и нещата ще се случат. Ако разглобя частите на моя компютър и ги хвърля от третия етаж дали ще се сглобят от само себе си, когато паднат на земята?

Ами ако ги пусна от 15-тия етаж? Колкото повече време им дам, толкова по-дезорганизирани ще станат. Никога няма да се сглобят в работещ компютър без помощта на инженер или дизайнер. 

Еволюционистите казват, че човекът се е пръкнал в мрака и се движи към светлината, само му трябва тласък отдолу. Креационистите казват, че човек е започнал в светлината, но е потънал в тъмнина. Не се нуждае от инструктор, а от Изкупител. Не се нуждае от тласък отдолу, а от раждане отгоре!

Йоан 3:6-7 „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух… Трябва да се родите отгоре.“

Затова, не се изкушавайте да обедините сътворението с еволюцията, те са диаметрално противоположни.

2.     Морални аргументи.

Виждаме тази диаметрална противоположност и в морален аспект. Емануел Кант казва, „Две неща изпълват ума с нарастваща почуда и възхищение… звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен“.

Според еволюционистите във вселената няма дизайн и цел, затова е безсмислено да търсим някаква ценност и смисъл в живота. Фундаментално, това е философията на нихилизма. Доста депресиращо, нали?

Но ако няма Бог, животът няма смисъл. А ако няма смисъл, няма и морален закон, няма морални абсолюти като добро и зло. Тогава как можем да твърдим, че кражбата, убийството и прелюбодейството са зло?

Както казва Достоевски, „Ако няма Бог, всичко е позволено.“ Тогава животът няма никаква стойност. Нищо чудно, че понякога хората се държат като животни – в края на краищата, на тях им е казано, че са еволюирали животни.

Eволюцията е несъвместима с Божия морал. Еволюционистите вярват в съществуването на безкраен брой безполезни и дори вредни организми. Не е ли странно един добър и съвършен Бог да работи толкова жестоко и неефикасно на принципа „проба-грешка“?

Еволюцията издига принципа „оцеляват най-приспособимите“, при който по-силните животни елиминират по-слабите в борбата за съществуване. Това е същността на дарвиновия „естествен подбор“.

Но цялата тази схема противоречи на Библейската доктрина за любовта, за саможертвата и християнската благотворителност. Богът на Библията е Бог на ред и благодат, не Бог на бъркотия и жестокост.

Случайно ли е, че еволюционистката философия е използвана от Хитлер и Маркс като аргумент за нацизма и „научната обосновка“ на комунизма? И днес има най-различни методи на психология и социология, които разглеждат човека просто като по-висше животно, които водят до етичен релативизъм, расизъм и военна агресия.

Бог създаде растенията, животните и венеца на творението, човека. Но човекът не е „еволюирало животно“, защото единствен е създаден по Божи образ.

3.     Венецът на творението.

Битие 1:24, 26 „И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове… И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ…“

Бог създаде човека като триединство на дух, душа и тяло и му заповяда да владее над животните. Днес хората са загрижени повече за животните, отколкото за неродените. Нямам нищо против да се грижим за животните и земята, но не ние сме създадени за тях, а те са създадени за нас.

Всички животни и човекът са създадени в един и същ ден. Това включва и динозаврите. Думата на гръцки означава „ужасни гущери“. Тази дума е измислена едва през 19 век. Преди това те са били наричани дракони. Виждаме ги в паметниците на почти всяка древна култура. Например, открити са следи от човек в следи от динозавър в един и същ земен пласт. Те са живели заедно.

От Библията знаем, че смъртта е следствие от първородния грях. Ако динозаврите са живели и изчезнали преди появата на човека, това няма как да е станало, защото тогава не е имало смърт.

Между другото, преди 3 години край Трън експедиция с ръководител гл. ас. д-р Латинка Христова открива запазена кост от преден крайник на летящ динозавър, наречен птерозавър. Според учените крилата му били 8 метра.

Каква е разликата между растенията, животните и човека? Растенията нямат съзнание. Животните имат съзнание. Човекът има самосъзнание. Само той може да погледне нагоре и да благодари на своя Създател.

Макар и венец на творението, днес човекът използва малък процент от мозъка си. Грехът ни е засегнал не само духовно, но и физически. Адам е бил много по-умен. Според някои учени човешкото око вижда само 97% от цялата цветова гама. Адам сигурно е виждал цялата!

Също, кучетата могат да чуят звуци, които са недоловими за човешко ухо. Адам даже е можел да разговаря на някакъв език с животните. Да не забравяме, че Ева не беше изненадана, когато змията ѝ говори в Битие 3 гл.

Адам е имал богат речник – измислил е имена за всички животни.

Бог не направи Ева от пръст, а от реброто Адамово. Тя не бе взета от главата на мъжа, за да управлява над него, нито от краката, за да не бъде стъпкана от него, а от страната му, за да е равна с него, под мишницата му, за да е защитена от него и от място, което е близо до сърцето му, за да бъде обичана от него.

На староеврейски това, че жената е взета от мъжа е видно и от думите за мъж и жена. „Мъж“ е иш, а „жена“ иша. На английски имаме подобна семантична връзка. Интересно, че на български „жена“ започва с последната буква на думата „мъж“.

И накрая, можем ли да вярваме, че Бог е създал всичко за шест буквални дни? Много християни не вярват в това. Като млад християнин и аз не вярвах. Бях под влияние на книги, в които се твърди, че един ден в Битие 1 гл. отговаря на епоха, може би на милиони или милиарди години.

Eврейската дума за „ден“ е yom. Както и на български, тя може да означава 24 часово денонощие или само светлата част от денонощието. Има още едно значение – неопределен период от време, както в израза „в дните на Ной“.

Думата yom се среща 2301 пъти в Стария завет и почти винаги със значение на 24 часов период. Контекстът в Битие 1, в който всеки ден се описва като „стана вечер, и стана утро“ говори за това, че Мойсей говори тук за 24 часов период.

Същата дума е използвана и в Десетте Божи заповеди в Изход 20, където се говори за седмия ден от седмицата. Родословията в Библията също ни напомнят колко млада е нашата земя.

В края на краищата, без значение каква позиция ще прегърнеш, ти трябва да упражниш вяра.

Евреи 11:3 „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.“

Ти или ще вярваш в Бога и на Неговото слово, или ще вярваш на хора, които се опитват да намерят отговор във всичко друго, но не и в Бог.

Но не е нужно да се отказваш от разума, за да вярваш.

Заключение

Виждаме, че има огромно значение дали вярваш в еволюцията или сътворението.

Битие 2:1-2 „Така бяха завършени небето и земята, и цялото множество същества в тях. И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше направил, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше направил.“

Знаете ли, че това е единственият път, когато Бог си почива чак до Откровение 21? Защо ли?

Поради човешкия грях. Бог не си е почивал оттогава. Не си почиваше, когато Исус дойде на земята и бе отхвърлен. И няма да си почине, докато всеки човек няма да е или спасен, или хвърлен в ада, когато вече е твърде късно за неговото спасение. От теб зависи къде ще бъдеш. Въпросът е, как можеш да си почиваш преди да си отговорил на този въпрос?

Молитва.

________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

02.03.2025

Защо вярвам, че Библията е Божието слово

/проповед/

В книгата си „Не бой се, само вярвай“, пастир Божидар Игов разказва как по време на комунизма се снабдявали контрабандно с Библии. Ако милицията ги хванела, рискували затвор. Затова да пренасяш или получаваш Библии било много опасно начинание.

Мисионерите пристигали в посред нощ. С една-две коли и мисионерския автомобил излизали на 10-15 км извън града. В някоя горичка спирали, отваряли капака на двигателя на западната кола и се въртели около двигателя с подвижна лампа, имитирайки помощ на внезапно повредила се кола. През това време останалите пренасяли материала в техните коли. След прехвърлянето без бавене колите тръгвали в противоположни посоки.

След това имали мрежа от вярващи, които приемали пакетите и разпределяли материала в своя район. Паркирали на съседната улица и оттам пренасяли Библиите в небиещи на очи чанти. Работата на местните братя и сестри била не по-малко опасна, но те я вършели с радост. Някои били арестувани и дори осъдени на затвор, но всички с ентусиазъм разнасяли Божието слово.

Защо са рискували толкова? Защо хора са запомняли наизуст цели книги от Библията, само и само да останат със Словото, знаейки че в затвора ще им отнемат Библията?

Много хора днес считат Библията за отегчителна. Други - за архаизъм. Някои я смятат за наръчник с правила, който няма какво да каже на хората от 21 век. Защо тогава толкова много хора от тоталитарни държави се вълнуват, когато получат Библия? Защо Библията е толкова специална?

Тя е уникална книга, или по-скоро уникален сборник от книги. Тя е най-успешното, най-продаваното и най-популярно литературно произведение. Произведенията на Омир са преведени на около 60 езика, на Шекспир – на сто, а Библията на повече от две хиляди езика. Тя е световен бестселър.

Четенето на Библията е довело до вяра в Христос и е променила милиони хора. По думите на един политик тя е „силен експлозив“, а за псалмопевеца е по-ценна от злато. Днес ще видим, че това влияние на Библията се дължи на факта, че тя е боговдъхновена. Има много причини да вярваме, че Бог е авторът на Библията.

1.     Единство на посланието на Библията.

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата, за да бъде Божият човек усъвършенстван, съвършено подготвен за всяко добро дело.“

Думата, която е преведена тук с „боговдъхновено”, е буквален превод на гръцката дума „теопнойстос”, която означава „вдъхнат от Бога”. С други думи, Библията е Божият говор. Разбира се, Той е използвал хора, които да запишат Неговите думи. Библията е писана в продължение на 1500 години от 40 човека. Сред тях има царе, учени, философи, рибари, поети, държавници, историци, лекари. Някои книги са исторически, други са поезия, пророчество. Има дори писма. И как тогава е вдъхновена от Бога?

Сградата на нашата църква е построена преди повече от 100 години от най-известния архитект на Варна, Дабко Дабков. Всъщност, той не е положил и една тухла. Други хора градели. Участвали много различни строители. Зад тях обаче стоял един ум, един архитект, едно вдъхновение. Така е и с Библията. Тя има много различни писатели, но един архитект, едно вдъхновение – сам Бог.

Въпреки, че е писана на три континента от толкова много автори, в продължение на толкова много време, посланието на Библията е едно: Бог е любящият ни Творец, ние сме грешни и имаме нужда от покаяние, спасението е възможно само по благодат, чрез вяра.

2.     Трудни за разбиране пасажи.

Това не означава, че в Библията няма трудни за разбиране места.

Лука 3:1-2 „В петнадесетата година от царуването на Цезаря Тиберий, когато Пилат Понтий беше управител на Юдея… и Лисаний – четвъртовластник в Авилиния… Божието слово дойде до Йоан, Захариевия син, в пустинята.“

Знае се от историята, че 15-та година на Тиберий е 27 г.сл.Хр. Знаем също, че Лисаний е екзекутиран от Марк Антоний през 34 г.пр.Хр. Затова много хора са смятали, че Лука е сгрешил. Но неотдавна са намерени надписи, според които един друг Лисаний е бил четверовластник на Авилиния точно по времето, за което пише Лука. Следователно, Лука е прав!

Има и други трудни за разбиране пасажи. Например, много хора казват, как е възможно Бог, който е любов, да допуска добри хора да страдат. По този въпрос сме говорили в други проповеди и сега няма да даваме подробен отговор. Ще кажа само това: Бог не ни изпраща страдания, за да ни измъчва. Понякога обаче Той позволява да страдаме, защото сме се отдалечили от Него.

Както казва К.С. Луис, „Страданието е Божият мегафон, с който Той иска да пробуди за вярата един заспал свят“. Но понякога страданието е просто следствие на факта, че живеем в паднал свят. Дяволът използва страданието, за да посее съмнение за вярата ни.

Всъщност, именно страданието е доказателство за Неговото съществуване. Фактът, че ние страдаме, че страдаме, означава че вътрешно в себе си знаем, че нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Копнеем за един свят, който сме изгубили. От Библията разбираме, че Бог е създал човека, за да общува с него, но следствие на първородния грях ние сме се отдалечили от Бога и днес търпим последствията от него – смърт, болка и страдание.

3.     Автентичността на ръкописите и на свидетелствата.

Една често изтъквана причина за неверието в Библията е, че древните ръкописи са манипулирани. Интересно е обаче да знаем, че за никой друг древен документ не са открити толкова много манускрипти, колкото от Библията. Има намерени 24000 ръкописи, някои от които датират от началото на 2 век!

Това е позволило на библейските учени да изследват текста и да установят, че учението в Библията е такова, каквото е било в оригиналните документи.

Друга атака срещу автентичността на Библейските книги е, че авторите на Новия завет са имали мотиви да излъжат. Всъщност е точно обратното – поради своето свидетелство те не само не са спечелили нищо, но и са загубили всичко.

Според детектива Джим Уолъс, за да е истинно едно свидетелство, свидетелят трябва да е присъствал на събитията, да е бил искрен в миналото и да има допълнителни доказателства за неговите твърдения. Повечето от новозаветните автори са умрели с мъчителна смърт за свидетелството, че Исус е умрял и възкръснал от мъртвите. Съмнявам се, че някой би скалъпил лъжа, ако знае че тя ще доведе до страдания и смърт.

Евреи 11:35-37 „те не приемаха да бъдат избавени… изпитваха подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, умираха заклани с меч…“

Досега не съм срещнал някой, който да е бил готов да умре за лъжа. Съветникът на президента Никсън, Чък Колсън казва, че скандалът Уотъргейт му е помогнал да повярва, че Библията е истинна. Той наблюдавал как 10 от най-мощните мъже на САЩ набързо се отказали от конспирацията си под натиска от властите.

Друга причина, поради която Библията е Божието слово е, че първите вярващи са считали именно нейните книги за авторитетни. Библейският учен Ф. Брус казва, че в канона са влизали книги, които вече църквата е признала за авторитетни. Когато през 140 г. еретикът Марсион съставил свой собствен канон, ранните отци като Ириней заявили, че той „oсакатил евангелието“, като премахнал някои текстове от него.

Днес много хора вярват, че освен четирите евангелия, има много други евангелия и книги, които целенасочено не са били включени в Библейския канон. Но дори да не разполагахме с нито един оцелял препис на новозаветните книги, почти целия Нов завет може да бъде възстановен от цитати, открити в съчиненията на ранните отци. Дан Уолъс, специалист по гръцки език, казва че ние разполагаме с повече от 1 милион цитати на библейския текст от техните творби.

4.     „Нямам нужда някой да ми казва какво да правя с живота си!“

Има още една причина, поради която много хора не искат да вярват в Библията. Биха могли, но не искат. Защо ли? Защото, както видяхме в стиха от 2 Тимотей, Библията не само претендира, че е Божие слово, но и че е полезна за поучение, изобличение и поправление в правдата.

Съвременният човек не иска някой да му казва какво да прави с живота си. Но Библията заявява недвусмислено, че ние можем да имаме един добър и удовлетворяващ живот само ако следваме нейните напъствия.

Преди няколко седмици пътувах във влака и разговарях с един мъж. Той каза: „Аз вярвам в Бога, но не искам някой да ми казва какво да правя. Всичко е въпрос на вътрешно убеждение.“ Спомням си и един друг разговор в център „Ренесанс“. Там срещнах един млад човек, който каза, че вярвал в Бога, но не и в Библията, защото не харесвал правилата в нея. Явно богът в който вярват тези мъже не е Бога на Библията! Хората мислят, че Библията ограничава тяхната свобода. Дали наистина е така?

Представи си следната ситуация. Твой приятел – футболен съдия ти се обажда и те моли да го заместиш да свириш първото полувреме на мач между два училищни отбора. Мачът е на следващия ден, но той е зает и ще дойде за второто полувреме.

Искаш да откажеш, защото дори не знаеш всички футболни правила, но той ти се примолва и в крайна сметка се съгласяваш. Мачът започва. Ти нямаш свирка, границите на терена не са отбелязани, двата отбора нямат екип и не можеш да различиш кой от кой отбор е. На всичко отгоре, някои от децата знаят правилата по-добре от тебе и спорят с тебе при твои неправилни отсъждания.

Скоро настава пълен хаос. Едни крещят, че топката е била вътре. Други викат, че има аут. Оставяш ги да се оправят сами, защото не си сигурен каква е истината.

Някой нарушава правилата, започват да се карат и настъпва меле, защото другият отбор иска фал. До края на полувремето две момчета лежат на терена, а останалите крещят един на друг и най-вече на тебе.

Но за второто полувреме идва твоят приятел. Казва им докъде е игрището и надува свирката. Играта е подновена и всичко е под контрол. Става невероятен мач – нищо подобно на първата част!

По същия начин Бог не ни дава правила, за да вгорчи живота ни и да ограби свободата ни, а за да се радваме на живота в пълнота. Мачът на нашия живот може да е много по-интригуващ, ако всички ние спазваме правилата, дадени ни от Автора на живота.

Един човек казал, че не чете Библията, защото тя му пречела на работата. Някой го попитал: „Какво работиш?”, на което той отговорил: „Джебчия съм.”

Ако Библията ограничава нещо, то това е престъпността и беззаконието!

Иван Вазов за Библията: „Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща каквато е Библията... Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни, а добродетелите са трайни спътници на живота.“

5.     Бог продължава да говори днес.

Вярвам в Библията не само защото Бог е говорил чрез нея в миналото чрез пророците и апостолите. Но вярвам, защото Той продължава да говори чрез Библията. Някой е нарекъл Библията „Божието любовно писмо към човечеството“.

Не знам дали все още хората изпраща любовни писма. В началото на приятелството ми с Ваня си пишехме много през лятната ваканция. Всеки ден проверявах пощенската кутия, за да видя имам ли писмо от нея. После жадно четях всяка дума. Толкова я обичах, че обичах дори почерка ѝ!

После ми се наложи да пътувам за една седмица до Унгария за християнска конференция. Конференцията беше в един конферентен център край едно село. Програмата беше натоварена, нямахме много време да слизаме до селото. Освен това, знаех че аз ще се върна при нея преди да е получила моето писмо. Затова всеки ден пишех писма на Ваня и след като се върнах, ѝ ги дадох всичките накуп.

Днес вече не си изпращаме писма, но обичаме да си пишем любовни послания и да ги четем и препрочитаме. Когато чета писмо или послание от Ваня, тя сякаш идва при мен. По същия начин ние четем Библията, защото така идваме при Исус. Исус е Словото! Чрез него Бог Святи Дух ни говори, а ние отговаряме в молитва и с живота си.

Святият Дух продължава да говори и днес. Мартин Лутер е казал, „Библията е жива. Тя ми говори. Има нозе и тича след мен. Има ръце и ме хваща.“

Когато Библията говори, Бог дава вяра на онези, които още не са християни.

Римляни 10:17 „вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.“

Веднага след промените, един мой приятел-атеист, докато учел в Морското училище, решил да прочете Библията, за да докаже, че няма Бог. В резултат повярвал в Бога и беше няколко години служител в църква.

Йоан 20:31 „А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“

Второ, Библията говори и на вярващите. Когато изучаваме Библията, общуваме с Исус и Той говори на сърцата ни. Храни душата ни. Просвещава ума ни. Затова в нашата църква насърчаваме всеки да се включи в плана за четене на Библията. И когато четем, да подхождаме към Словото с очакване Бог да ни говори.

Рик Уорън е казал, че „четенето на Библията поражда живот, произвежда промяна, изцелява наранявания, изгражда характера, преобразява обстоятелствата, придава радост, побеждава трудностите, поразява изкушенията, вдъхва надежда, освобождава сила, променя мисленето”.

Четенето на Библията наистина променя човека! И това е още едно доказателство, че Библията има за автор не някой друг, а самият Бог!

Заключение

В заключение, днес разгледахме някои от причините, поради които можем да вярваме в Библията. Въпреки това, че се състои от 66 книги, които са писани от много автори в продължение на много столетия, тяхното послание е едно и също: Бог е свят, ние сме грешни и заслужаваме смърт, единственият път за спасение е вяра в Исус Христос.

Второ, трудните на пръв поглед пасажи могат да бъдат обяснени при задълбочено изучаване на текста и историческия контекст, в който са писани книгите. Можем да сме сигурни за тяхната автентичност поради хилядите намерени ръкописи.

И трето, Библията говори и днес! И ако и днес има много хора, които отхвърлят нейното свидетелство, то е не защото не могат, а защото не искат да повярват в него. Въпреки това, Бог говори чрез Своето слово и привлича нови души към спасение.

Американският президент Джон Куинси Адамс казва: „Толкова голямо е моето благоговеене пред Библията, че колкото по-рано децата ми започнат да я четат, толкова по-реални ще са надеждите ми те да станат полезни граждани за своята страна и уважавани членове на обществото.“

Само Библията може да разтърси душата, да промени личността и да преобрази обществото. Може би някои от вас са нови във вярата и все още не са прочели Библията. Ако искаш да видиш тази промяна в теб, започни да четеш Библията още днес!

Започни с евангелията, след това прочети целия Нов завет. Накрая се върни и прочети Стария завет. Моли се Бог да ти открива смисъла на прочетеното. Обновявай ума си и позволи на Библията да те преобразява. Прилагай наученото в живота си. 

Или може би досега си смятал Библията за отегчителна и си отхвърлял Бога? Ако това се отнася за теб, Той говори на теб сега. Ако все още не си повярвал в Исус Христос, днес можеш да го направиш. Можеш да се помолиш с мен и да повтаряш тази молитва.

_________________________

23.02.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Св. Трифон: стремглаво падате в душегубна пропаст

Думи на св. мъченик Трифон Апамейски, казани след дълги мъчения и в отговор на епарха Акилин, който го карал да принесе жертва на Зевс и да се поклони на образа на императора (които звучат актуално и днес!):

"Ако самия цар съм презрял и съм пренебрегнал нечестивите му заповеди, нима ще се поклоня на неговия бездушен образ? Това няма да бъде. За Зевс и за другите лъжливи богове питай своите мъдреци какви басни се съчиняват за прикриване на гнусните им дела, като прилагат имената им към други неща, наричайки небето - Зевс, въздуха - Хера, земята - Церера, морето - Посейдон, слънцето - Аполон, луната - Диана. Тези баснотворци са нарекли с имената на вашите богове и различни безнравствени обичаи и човешки страсти, като са измислили бога на гнева и войната - Марс, а блудната страст са нарекли Венера. 

И ето, вие, оставили Бога, Създателя на всичко, безумно сте изпълнили цялата вселена с идоли и сте предпочели творението пред Твореца: и не само сами, бидейки лишени от здрав разум и отклонили се от пътя на истината, стремглаво падате в душегубна пропаст, но и нас се стремите да увлечете в нея, за да ни направите участници във вашата погибел, но, вие, ласкатели, няма да имате никакъв успех! Защото никога няма да успеете да отклоните от истинния път и да склоните към вашите идоли нас, надяващите се на истинния и жив Бог." 

И точно името на този християнски мъченик, се празнува на деня на лозаря, зад който всъщност стои старогръцкия бог Дионисий. В древните средиземноморски култури Дионис (или Бакх) е честван като бога на виното, театъра, превъплъщенията, екстаза и лудостта. Така един ден на карнавалите, оргиите и разврата, се свързва с името на християнин, който заклеймява поклонението на лъжливи богове. 

Дали това е прецедент? Съвсем не. При навлизане на християнството е било практика старите езически обичаи да се свързват с празнуването на дни на светии - хора, умрели мъченически за вярата. Идеята е била постепенно старите практики да отмрат и да се почита единствено светеца. Очевидно този компромис се оказва не само неуспешен, но и гибелен за вярата на много народи...

Затова един друг мъченик за вярата, ап. Йоан, казва "Дечица, пазете себе си от идоли." (1 Йоан 5:21).

Поданикът на Божието царство (Матей 5:1-12)

/проповед/

Двама приятели се срещнали. Единият изглеждал отчаян, aха-аха да заплаче. Приятелят му попитал: „Какво става с теб, стари приятелю, защо си така посърнал?“ Човекът казал: „Ами преди три седмици чичо ми почина и ми остави четиридесет хиляди долара.“

„Това са много пари.“

— Но виждате ли, преди две седмици един братовчед, когото дори не познавах, почина и ми остави осемдесет и пет хиляди долара, безвъзмездно и безвъзмездно.

„Това звучи като огромно благословение.“

„Ти не разбираш!“ – прекъсна го той. „Миналата седмица пралеля ми почина. Наследих почти четвърт милион от нея.

Сега приятелят на мъжа бил наистина объркан. — Тогава защо изглеждаш толкова мрачен?

„Тази седмица – нищо!“

И днес ще говорим за блажените хора, но в малко по-различен смисъл!

Знаем, че Исус е изнесъл Проповедта на планината край пътя, който опасва Галилейското езеро. В северозападната част на езерото се намира един хълм, висок стотина метра, наречен „Хълм на блаженствата“. Смята се, че точно там Исус е изнесал тази своя най-знаменита проповед. Наречена е Проповедта на планината – според някои не толкова заради надморската височина на мястото, а заради величието на нейното съдържание.

В 111 стиха Исус изрича това, което наричат „Манифест на Царството“. Започва с блаженствата и след това продължава с радикално послание за заветни взаимоотношения с един любящ Бог.

Посланието на цялата Проповед, но особено на блаженствата преобръща с главата надолу доминиращата философия на света. Днешната култура ни казва, че блажени са гордите. Исус каза, „Блажени бедните по дух.“ Културата казва, „Блажени са безмилостните.“ Исус каза, „Блажени милостивите“. Културата казва, „Блажени са нечестните.“ Исус каза, „Блажени чистите по сърце“. Културата казва, „Блажени са тези, които се бият.“ Исус каза, „Блажени миротворците.“ Културата казва, „Блажени са гонещите.“ Исус каза, „Блажени гонените.“

Днес ние имаме огромна нужда да прегърнем това радикално учение на дърводелеца от първи век, ако искаме да имаме променено сърце.

Думата „блаженство“ е синоним на думата благословение и означава „чувство или състояние на върховно благословение.“

Според християнския автор Макс Лукадо блаженство е „свещена радост, това което Бог би правил в най-смелите ти мечти. Това са добри вести, влизащи през задната врата на сърцето ти. Това е онова, за което винаги си мечтаел, но никога не си очаквал. Това е сбъдването на онова, което е твърде хубаво, за да е истина. Това е да имаш Бог за твой най-голям фен и твой най-голям приятел. То е свещено, защото само Бог може да ти го дари. То е радост, която те кара да тръпнеш.“

Именно тази свещена радост Исус обеща в Проповедта на планината. Тези 8 качества, за които говори Исус в блаженствата, са Христовата препоръка какъв трябва да бъде всеки християнин. Те обрисуват идеала за всеки поданик на Божието царство. Може да се каже, че блаженствата представляват процеса, чрез който Бог води всеки вярващ да преживее нов живот в Христос.

Кои са стъпките в този процес на обновление?

1.     Осъзнай духовното си състояние.

Матей 5:3 „Блажени нищите по дух, защото е тяхно царството небесно.

Първо, ние трябва да разберем в какво състояние се намираме. Исус обеща небесното царство на тези, които са нищи по дух. Материалната бедност, казват, не е порок, но тя не е и добродетел. (Нито пък богатството може да ни осигури вход в Божието Царство.) Но духовната бедност, за която тук става въпрос, означава нещо друго.          

Да си нищ по дух означава по думите на Джон Стот, „да признаеш пред Бога своята духовна бедност, дори своя духовен банкрут.“ Да имаш съкрушен и смирен дух, защото разбираш, че всички сме грешници и се намираме под свещения гняв на Бога.

Нямаме какво да предложим, нямаме какво да защитаваме, нямаме с какво да купим Божието благоволение. Можем единствено като бирника в притчата на Исус да извикаме, „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

Само на такива се дава Божието царство. Божието спасение е незаслужен дар, затова той трябва да се приеме със смирение. Както казва Спърджън, „Начинът да се издигнем до Царството е да се снижим в самите себе си.“ Да осъзнаем, че стоим пред святия Бог.

Трима младежи влезли в катедралата Нотр Дам. Двамата казали на другия, че не може да си направи майтап със свещеника, като влезе в изповедалнята и си измисли нещо. Той приел предизвикателството и влязал, но свещеникът разбрал, че го лъже. Затова му казал за наказание да отиде при разпятието, да погледне в очите статуята на Исус и да каже три пъти „Не ме интересува какво си направил за мен.“ Младежът отишъл със смях, казал го веднъж, казал го втори път, но на третия път не можал… Осъзнал, че е грешник, застанал пред святия Бог. Върнал се в изповедалнята и се изповядал искрено на свещеника. След това повярвал и станал свещеник, а после и архиепископ на Париж.

Първо, осъзнай какво е духовното ти състояние. Второ…

2.     Покай се за греховете си.

Матей 5:4 „Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

След като си се осъзнал в какво духовно състояние се намираш, идва ред на покаянието. Както ни се струва странно нисшия по дух да преживее тази свещена радост, така и изглежда парадоксално скръбта да поражда радост. Как може скърбящите да са благословени?

Тук Христос няма предвид скръб по близък човек, а скръбта на покаянието. Това е скръб поради загубата на твоята невинност и праведност. Исус плака поради греховете на другите и последствията от осъждението и смъртта. Но не само чуждите грехове трябва да предизвикват сълзи у нас, но и нашите собствени грехове. Павел каза, „Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ (Римляни 7:24)

Когато скърбиш така за своята греховност, ще бъдеш утешен само когато получиш прошката на Бога. Но не е достатъчно просто да скърбим за нашата греховност, нужно е и покаяние.

Покаянието не е съжаление за нещо, което си направил. Покаяние е да спреш да го правиш. Да спреш да грешиш. Искрената скръб по нашия духовен банкрут предизвиква Божията прошка, която очиства сърцата ни и възстановява взаимоотношенията ни с нашия небесен Отец.

Исус казва, че не дойде да осъди света, но да даде живот. Когато ние скърбим по греха и се покаем искрено за него, тогава Бог ни дава благодат и ни възстановява.

3.     Приличай на Спасителя.

Бог ни разкрива нашия грях. „Божията благост е назначена да те води към покаяние.“ (Римляни 2:4)

След като се новородим и Бог ни осинови в Своето семейство, Той продължава да работи в нас, за да ни трансформира в зрели последователи на Христос. Това не е външна промяна като в тв програмите от сорта „Преобразяване на дома“, а вътрешна промяна на сърцето и ума.

Хората се стремят да намерят щастие в материалните неща. Купуват си кола и се снимат до нея, за да се похвалят във фейсбук. Купуват си нови дрехи, нови джаджи.

През 5 в. един човек на име Арений решил да живее свят живот. Той напуснал разкоша на египетското общество и станал отшелник в пустинята. Но винаги, когато посещавал великия град Александрия, се отбивал да се разходи през нейните базари. Когато го попитали защо, той обяснил, че сърцето му се радва при гледката на всички неща, от които не се нуждае.

Истинското блаженство, свещената радост не зависи от материалните неща или обстоятелствата, а ни е обещана в блаженствата.

Нека сега разгледаме последните 6 блаженства в две групи по три.

Матей 5:5-7 „Блажени кротките, … които гладуват и жадуват за правдата…милостивите.“

Тези три не звучат много привлекателно. Да си кротък, да гладуваш и да си милостив не ти идва отвътре. Въпреки това, наградата от тях е страхотна!

Какво е кротост? Това не е слабост. Сам Исус се нарече „кротък и смирен на сърце“ (Матей 11:29). Според д-р Лойд-Джоунс кротост е „смирено и нежно отношение към другите, което се определя от правилната ни преценка за нас самите.“

Много по-лесно е да се признаем за грешници пред Бога, но колко по-трудно е да позволим на други да казват за нас, че сме грешни! Ние инстиктивно реагираме срещу това. Пак по думите на Лойд-Джоунс, „кроткостта е верен възглед за самите нас, който води до уважение към другите.“

За света кротостта води до загуби, но Исус обеща голямо наследство – кротките ще наследят земята. Както каза ап. Павел, ние християните често сме „като сиромаси, но обогатяващи мнозина; като че нищо нямаме, но притежаващи всичко.“ (2 Коринтяни 6:10)

Какво означава на практика да имаме кротост? Например, когато ни обиждат, да не се обиждаме за наранената си гордост и да не си го връщаме. Означава също да благодарим на Бога във всяко обстоятелство, като възможност да Му се покорим. Кротостта би била слабост, ако се предаваме на греха. Но ако тя е мотивирана от благочестие, тя е сила.

По-нататък, тези които гладуват и жадуват за правдата са хора, чийто главен стремеж не е материален, а духовен. Които търсят първо Божието царство и Божията правда. Какво означава да търсиш Божията правда?

Първо, да търсиш оправдание, правилни взаимоотношения с Бога. Второ, да имаш характер и поведение, които са праведни и угодни на Бога. Но това не е всичко.

Библейската правда е нещо повече. Християните сме призовани да гладуваме за правда в цялото общество – да се стремим и да работим за освобождение от потисничество, за граждански права, за справедливост в съда, за почтеност в бизнеса, дома и навсякъде другаде.

Ще кажеш, какво мога да направя аз в тази корумпирана страна! Ти не можеш, но Бог в тебе може!

Както казва Лутер, „Заповедта, която ви е дадена, не е да допълзите до някой ъгъл или в пустинята, а да избягате оттам, ако сте били там, и да предоставите ръцете, нозете и цялото си тяло, и да задействате всичко, което имате и можете да направите.“

Гладуваш ли за правда?

Може би няма по-голяма тайна за напредъка в християнския живот от един здрав, духовен апетит. И ако виждаме бавен напредък в нашия християнски живот, дали причината не е, че имаме притъпен апетит? Както казва Стот, „не е достатъчно да скърбим за минал грях; трябва да гладуваме и за бъдещата правда.“ И ако гладуваме, Исус ни обещава, че ще се наситим!

По-нататък, милостта е състрадание към хората, намиращи се в нужда. Милост е да не получим нещо, което заслужаваме. Благодат е да получим нещо, което не заслужаваме. Милостта води до облекчение, а благодатта до прошка.

Исус постоянно проявяваше състрадание. Бог е милостив и проявява милост винаги. И Той иска и ние, гражданите на Неговото царство да проявяваме милост.

Веднъж една майка се обърнала към Наполеон с молба да помилва сина ѝ. Императорът отговорил, че младежът е извършил престъпление два пъти и справедливостта изисква смърт. „Но аз не търся справедливост“, обяснила майката. — Аз моля за милост. "Но вашият син не заслужава милост", отговори Наполеон.

— Господине — извикала жената, — нямаше да е милост, ако я заслужаваше, а милостта е всичко, за което моля.

— Добре тогава — казал императорът, — ще се смиля. И той пощадил сина на жената.

Последните три характеристики са чистите по сърце, миротворците и гонените. И трите описват характера и служението на Исус Христос. И Бог обещава специално благословение за тези, които демонстрират христоподобие.

Когато говори за чистота на сърцето, Исус има предвид не спазване на церемониална чистота, а вътрешна и нраствена чистота.

Давид каза, „Сърце чисто сътвори в мене, Боже“ (Псалм 24:3,4)

Идеята тук е свързана с искреността. Когато един човек има чисто сърце, в неговите взаимоотношения с Бога и човека няма фалш. Такъв човек е напълно искрен. Неговите мисли и мотиви са чисти, без примеси на нещо низко или недостойно. Лицемерието и измамата му са противни. У него няма притворство и коварство.

Имаш ли такъв открит живот? Или се изкушаваш да слагаш маска и да играеш роли според случая? Това е изключително важно, защото само чистите по сърце ще видят Бога, ще видят славата Му в отвъдния живот. Защо ли? Защото само те могат да издържат на ослепителната Му светлина, от която всяка тъмнина на измама ще изчезне.

Ако имаме чистота на сърцето, тогава ние ще бъдем и миротворци (ст. 9). Откровеността е съществена за помирението. Според това блаженство всеки християнин трябва да бъде миротворец в обществото и в църквата.

Исус щеше да каже по-късно, че не е дошъл да донесе мир на земята, а нож. Конфликтът относно вярата дори в семействата ни понякога е неизбежен. Но тук става въпрос за това, че самите ние не бива никога да ставаме причина за конфликти. Исус иска ние да търсим мира и да се стремим, доколкото зависи от нас, да живеем в мир с всичките човеци (Римляни 12:18).

Бог е авторът на мира. Христос дойде, за да създаде в Себе Си от двата (юдеина и езичника) един нов човек и така да установи мир (Ефесяни 2:15). Ние трябва да бъдем миротворци, но най-вече, трябва да се стремим да примиряваме хората с Бога. С други думи, трябва да бъдем благовестители.

Наскоро срещнах една възрастна жена от нашия вход пред блока. Бързах, но усетих, че тя иска да си поговори с някого. Поздрави ме за новата година, аз поздравих нея и от дума на дума, ме попита какво мисля за прераждането.

Споделих библейската позиция, че Библията отхвърля такава възможност и след това казах: Нужно е да вярваме в смъртта и възкресението на Исус Христос. И след като сме повярвали, да четем Библията, да се молим и да живеем според написаното в нея. Тя приемаше, слава на Бога. Но има други, които не приемат и отхвърлят благата вест.

Затова не е странно, че Исус преминава от миротворство към гонения. Следващото блаженство е

Матей 5:10,12 „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно царството небесно… радвайте се и веселете се, защото голяма е награда ви на небесата.“

Колкото и усилено да се опитваме да постигнем мир с някои хора, те отказват да живеят в мир с нас. Понякога дори започват да ни клеветят заради вярата ни. Гонението е сблъсък между две ценностни системи. И как искаше Исус да реагират учениците Му?

Матей 5:12 „радвайте се и веселете се!“

Не отмъщавайте, не оплаквайте се, а радвайте се. Защо?

Матей 5:12 „… защото голяма е наградата ви на небесата.“

Може да изгубиш всичко на земята, но ще наследиш всичко на небето – не като награда за твоите заслуги, а като незаслужена награда.

Всъщност, гонението е свидетелство за християнска автентичност, защото „така гониха пророците, които бяха преди вас“ (ст. 12).

Но главната причина, поради която трябва да се радваме е, защото страдаме заради Исус, заради нашата вярност на Христос. Както казва един богослов, „раните и ударите са медали за чест.“ Това е двойно блаженство, съдържа се в цели три стиха.

Всеки християнин трябва да бъде миротворец и всеки трябва да очаква противопоставяне. Християните винаги са били недолюбвани и гонени, затова това не бива да ни изненадва. По-скоро трябва да се изненадваме, ако при нарастване на антихристиянските настроения в обществото няма гонения.

Заключение

Блаженствата рисуват един подробен портрет на Христовия ученик и процеса, през който преминаваме, за да преживеем новия живот в Христос. Най-напред е нужно един човек да застане на колене, да признае духовната си бедност пред Бога и да скърби за греха си.

Когато го направи, това го прави смирен, кара го да гладува и да жадува за правда и да израства в благодат. Той вече не може да остане безразличен за болката на хората, проявява милост към страдащите. Той е открит и се опитва да бъде миротворец. И вместо благодарност, той ще среща съпротива и ще бъде гонен. Такъв е човекът, който е блажен и има Божието одобрение. Такъв е поданикът на Божието Царство.

Молитва.