Царят Исус (Матей 1)

 

/проповед/

Днес започваме разглеждането на първата част на Евангелието на Матей. С втората част ще продължим юни месец. Евангелието е първата книга в Новия завет и е едно от четирите евангелия (заедно с Марк, Лука и Йоан), всяко от които описва живота, смъртта и възкресението на Исус Христос.

Матей означава „дар от Бога“. Марк и Лука го наричат „Леви“, защото е бил левит. Но той не е служил на Бога като свещеник, а крадял от хората, работейки като бирник. Смята се, че е събирал данъци от търговци и каравани, преминаващи по пътя между Дамаск и Капернаум.

Матей е призован от Исус да стане Негов ученик и след смъртта и възкресението Му пише евангелието между 50 и 60 г. То е предназначено предимно за еврейска християнска читателска аудитория, но има какво да каже и на нас днес!

В евангелието виждаме Исус представен като Цар, който има цялата власт, над всички народи, през цялото време и изискващ вярност от всички. Думите „цар“ и „царство“ са повторени повече от 75 пъти в евангелието (само 110 общо в останалите три евангелия!). Затова като обединяваща тема на поредицата избрахме „Цар и Царство.

Oбикновено разпознаваме един цар по царските му атрибути – корона, скиптър и царска мантия. В историята на България е имала много царе, но не е запазена нито една тяхна корона, макар че от изображения знаем, че те са носили корони.

Короната на Първото българско царство (VII–ХI в.) е пленена в Преслав през 971 г., при превземането на столицата от войските на византийския император Йоан Цимисхий. Пленени са короните на цар Роман (992 г.) и на цар Самуил (1018 г.). Те са изгубени.

Знае се каква е била короната, която папа Инокентий III изпраща на цар Калоян през 1204 г. и която носят всички български царе до падането на страната под османска власт в края на ХІV век.

Днес в Националния исторически музей вече може да се види реплика на тази корона (снимка).

Евангелието от Матей обаче говори за един Цар без корона и без скиптър. Въпреки това, този Цар заслужава нашето поклонение и правото да царува над народите. Почти всеки параграф в евангелието сочи към Неговото управление.

Преди няколко седмици видяхме как мъдреците от изток пристигнаха в Ерусалим и питаха, „Къде е юдейският цар, който се е родил? (Матей 2:2). Те донесоха дарове от злато, ливан и смирна и се поклониха на Исус.

A ние? Какво ще направим ние с Исус? Ако признаваме, че Той е Цар на Вселената, би трябвало и ние да Му се поклоним. Това ни казва Матей, като ни представя Царя, достоен за нашето поклонение.

В Матей 1 гл. виждаме три доказателства, че Исус е Царят на царете и Господар на господарите. Това са (пророчествата за) Неговото идване, Неговият произход и Неговият характер.

1.     Неговото идване.

Идването на Исус е пророкувано в Стария завет. 

Еремия 23:5-6 „Ето, идват дни, казва Господ, когато ще въздигна на Давид праведен отрасъл, който като цар ще царува, ще благоденства и ще върши правосъдие и правда по земята. 6 В неговите дни Юда ще бъде спасен и Израил ще обитава в безопасност; и ето името, с което ще се нарича – Господ е наша правда.“

Михей 5:2 „А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък, за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мен Един, Който ще бъде владетел в Израил, чийто произход е от начало, от вечността.“

И Матей започва своето евангелие не с раждането на Спасителя, а с един списък от имена. Тези имена представляват всъщност родословното дърво на Исус.

Някои от нас не са въодушевени от идеята да изследват родословното си дърво, защото предчувстват, че в него има „много скелети в гардероба“. Аз не зная много за моите прародители, но това, което зная, по-скоро ме натъжава, отколкото да ме радва.

Но във времето на Исус родословното дърво било много важно. Произходът ти давал права и задължения. Земята се предавала по наследство. Наследниците на Леви трябвало да се грижат за храма. На наследниците на Давид било обещано, че от техните редици ще излезе Цар, който ще царува вечно над Своето Царство.

Затова Матей започва с този дълъг списък с имена. По този начин той също показва, че цялата история на Израел се изпълнява с идването на истинския Цар, обещания Месия Исус Христос.

Нека прочетем Матей 1:1-17.

Сега, ако трябва да бъдем честни, нека си признаем, колко пъти когато сме започвали да четем Новия завет, сме започвали от ст. 17?

Но тези стихове са важни, защото те са всъщност кондензирана историята на Израел. В това родословие виждаме oчевадни грехове (Авраам, Юда, Давид), крещящо идолопоклонство, Египетското робство, Вавилонския плен, много лоши царе, но въпреки това Божият план се изпълнява.

Сякаш Бог ни казва, „Гладът в земята не можа да спре моя план. 400 години робство в Египет и 70 години Вавилонски плен не разклатиха намеренията ми. Убийствата, покварата и идолопоклонничеството също не Ми попречиха.“

Урокът за нас е ясен – Исус е обещаният от Бог Цар, на когото Бог е заповядал да управлява и когото е съхранил в историята на Израел. Какво означава това за нас днес?

Първо, когато животът ти сякаш излиза от контрол, знай че Бог е в контрол и иска в дори в най-големите житейски бури ти да имаш вяра, надежда и мир.

И второ, изпълнението на повече от 300 пророчества в живота, смъртта и възкресението на Исус Христос ни показва, че можем да се доверим на Бог и че Неговото Слово е истинно.

Тези пророчества, които остават да се изпълнят, също ще бъдат изпълнени. Бог забавя, но не забравя. Както казва пророк Авакум, „Ако и (пророчеството) да се бави, чакай го, защото непременно ще се сбъдне, няма да закъснее.“ (Авакум 2:3)

Затова гледаме и вярваме в думите на Словото и за Второто Му идване.

Матей 24:30 „Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.“

Първо, Неговото Царуване е потвърдено чрез Неговото идване.

2.     Неговият произход.

Но за да е юдейски Цар, Исус се нуждаеше от царски произход. Двете най-важни имена в родословието на Матей са споменати в началото. Исус произхожда от Авраам и от Давид. Исус единствено може да е единственият законен наследник на трона на Израел и на народите.

Той е „син на Авраам“ (1:1). В Битие четем за обещанията на завета, който Бог сключва с Авраам.

Битие 22:18 „в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.“

Бог обеща на Авраам, че ще има многобройно потомство и че чрез него ще се роди Спасителя на много народи.

Матей казва също, че Исус е „син на Давид“ (1:1), затова има право да седне на вечния престол на Своето Царство.

2 Царе 7:12-13 „Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му. Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.

Това е важно, защото, както и днес, за да се наследи собственост е било нужно доказателство за наследник на семейството, което притежавало тази собственост. При разрушаването на храма през 70 г.сл.Хр., всички родословни документи на евреите с изключение на устната традиция Мишна, са унищожени.

От това следва, че тези евреи, които отхвърлят Исус и все още очакват Месия, не биха могли да установят Неговият произход и претенция за наследник на Авраам и Давид. Исус Христос единствен отговаря на изискването да бъде Месия и Цар. 

Първо, идването на Исус Христос показа, че Той е очакваният Цар. Второ, произходът на Исус Христос показа, че Той единствен може да бъде Месия и Цар не само на юдеите, но и на всеки, който повярва в Него.

Трето, Неговата царска природа се доказва от

3.     Царския Му характер.

Можем да вземем почти всеки един човек от родословието в Матей 1 глава и в живота му да видим тъжните последствия от греха. Но в цялостта си това родословие също отразява красотата на Божията благодат.

Исус бе изпратен от един Бог на благодатта, за да бъде Цар на благодатта. Поради своя произход от Авраам и Давид той имаше законно право да е Цар. Неговото идване доказваше, че Той е Цар. Но за разлика от много други, Той нямаше да демонстрира любов към силата, а щеше да показва силата на любовта.

И животът на хората, които Той избра да бъдат Негови прародители показва чудната Божия благодат, която и днес дава надежда на всички грешници.

Родословието на Матей ни показва действието на Божията благодат в това, че Бог избра четири жени, които бяха отхвърлени, но от които великият Цар щеше да произлезе. И точно затова те са включени в това родословие, в което всички останали са мъже.

Матей 1:3 „Юда роди Фарес и Зара от Тамар“.

В Битие 38 гл. четем, че Тамар се преоблича като проститутка и съблазнява своя свекър Юда. В резултат се раждат Фарес и Зара. Въпреки крещащият грях на кръвосмешение, те стават прародители на Исус. Не само в живота си, но и в родословието си Исус не страни от нечестиви хора. Въпреки своето предателство, Тамар е включена в родословното дърво на Исус.

Матей 1:5 „Салмон роди Вооз от Раав.“

Историята на Раав се намира в Исус Навиев 2 гл. Тя беше проститутка от Ерихон, която повярва в Господ и след това играе ключова роля в победата на Израел в Ерихон. Тя също е включена в коляното на Месия, въпреки че не е еврейка.

Матей 1:5 „Вооз роди Овид от Рут.“

Рут беше моавка, които бяха прокълнат народ, заченат при кръвосмешение на Лот с една от дъщерите му (Битие 19). Но Рут избра да изостави боговете на моавците и да се поклони на истинския Бог. В милостта си Бог имаше план за нея и изпрати в живота ѝ един праведен мъж, Вооз, който се ожени за нея. Въпреки произхода ѝ, тя е включена в потеклото на Исус.

Матей 1:6 „Давид роди Соломон от Уриевата жена.“

Витсавее даде на цар Давид син в лицето на Соломон, но преди това тя беше жена на Урия. След прелюбодейството ѝ с Давид и въпреки него, тя е включена в родословието на Месия.

Една лека жена, една проститутка, прокълната моавка и прелюбодейка. Божията благодат е видна в живота на всяка една от тях чрез включването им в потеклото на Месията и Царя – същия, който дойде за грешниците.

Матей 9:13 „не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние“

Римляни 5:8 „Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.“

Последствията от греха са винаги тъжни, трагични и болезнени. Но същевременно Словото казва…

Римляни 5:20 „а където се умножи грехът, преумножи се благодатта“.

Някои от нас може да чувстват тежестта на своите грехове в миналото. Може дълго да си грешал и да се чудиш дали Бог може да ти прости и да те използва. Тези стихове ни показват, че Той може, но ние трябва да имаме предвид още нещо.

Първо, ти трябва да си сигурен, че грехът ти е останал в миналото. Ако в момента продължаваш да правиш нещо, за което знаеш, че е грях, помоли Бог да ти помогне да оправиш това.

Спри да вземаш този наркотик, изнеси се от човека, с когото живееш, прекъсни връзките с човека, с който вършиш грях, не гледай филмите, не чети книгите и не излизай с приятели, които те карат да падаш духовно. Престани да лъжеш на работното си място. Справи се с греха в твоя живот.

Бог е милостив към грешниците, но Той дава благодат на тези, които се смирят, покаят се за греха си и Го помолят да им прости и да ги промени.

2 Тимотей 2:21 „И така, ако някой очисти себе си от тези заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на Стопанина, приготвен за всяко добро дело.“

Ние служим на един Цар и Стопанин, който е пълен с милост и благодат. Той е Цар не защото носи корона, мантия и скиптър, а поради Своето идване, произход и характер.

Малко след края на Втората световна война, докато Европа все още била в руини, една мразовита декемврийска сутрин американски войник се връщал в поделението си в Лондон. Завивайки с джипа си по една улица, забелязал малко момченце, което гледало в една сладкарница, със забоден нос във витрината.

Вътре готвачът месил тесто за поредната тава донъти. Гладното дете гледало втренчено, следейки всяко движение на готвача. Войникът спрял колата, слязал и се приближил тихо зад момчето.

През замъглената витрина то можело да види горешите вкусни донъти, току-що извадени от фурната. Момченцето преглътнало и от гърлото му се изтръгнал тих стон, докато гледало пекарят да ги нарежда на тезгяха.

Войникът попитал момчето: „Сине, искаш ли малко от тези?“ Момченцето се стреснало. „О, да, искам!“ Американецът влязал вътре и купил дузина, сложил ги в кесия и отишъл при момчето, застанало отвън в мъгливия студ на лондоската утрин.

Усмихнал се, подал му кесията и просто казал: „Ето, вземи.“ Когато се обърнал да си тръгва, усетил подръпване на палтото си. Погледнал назад и чул детето да пита тихо: „Господине, ти Бог ли си?“

Нашият Цар, Бог, може да се познае по тази благодат. Посред тъгата и руините в живота на едно малко лондонско момче, войник проявил щедра благодат. И посред провалите на нашето минало и в болката на нашето настояще, цар Исус протяга ръката си с щедра благодат.

Нека се помолим.

______________

05.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

 

Подготви ли се за Царството? (Матей 3)

/проповед/

Когато започваме нещо, ние трябва да се подготвим за него. Студентите се подготвят за изпит, като четат за него. Спортистите се подготвят за олимпийските игри, като тренират усилено 4 години. Когато правиш сладкиш, трябва да подготвиш тавата – да я намажеш с олио, за да не залепне сладкиша. Когато боядисваш, трябва да подготвиш стената, като положиш грунд. Всичко си иска подготовка.

Подготовката е важна дори за един пастор. Един пастор получил обаждане, че внезапно е умряла жена от църквата. Нямал време да се подготви за погребението, затова намерил в компютъра последната проповед за погребение, която проповядвал и с функцията „намери и замени“ сложил името на жената, която починала – Величка вместо името на жената от предишната проповед, Мария.

Всичко вървяло добре до момента, когато стигнал до края на проповедта, където трябвало да прочете апостолската изповед на вярата. Той обявил, че Исус е заченат от Святия Дух и е роден от дева Величка.

Пасажът, който ще разгледаме днес също говори за подготовка. Не за изпит или състезание, за готвене или боядисване, а за идването на едно царство. Както вече сте разбрали, ние говорим за духовно Царство. Но както при студентите и спортистите, тази подготовка не идва отвътре. Става въпрос за вътрешна, духовна подготовка, която има и външно измерение. Но тя е съществена, ако искаме да сме подготвени за Царството.

Така че, днес ще говорим за това: Цар Исус ни призовава да се подготвим за Неговото идващо Царство. 

Основна роля в тази подготовка имаше Йоан Кръстител. Той дойде, за да подготви пътя за царя, като призове хората към покаяние. Ще разгледаме три неща: призивът за покаяние, плодовете на покаяние и Духът на покаяние.

1.     Призивът за покаяние.

Матей 3:1-2 „В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня. Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

Миналият път започнахме разглеждането на Матей с родословието на Исус в 1 гл. Видяхме, че Неговото идване беше пророкувано, че Той беше наследник на Авраам и Давид и че нашият Цар може да се познае по благодатта.

Втора глава говори за посещението на мъдреците, което разгледахме в навечерието на Рождество и завършва със завръщането на Йосиф, Мария с малкия Исус в Назарет. Днес ще разгледаме част от трета глава. Между края на втора и началото на трета глава са минали доста години. Тук Матей насочва вниманието ни към служението на Йоан Кръстител.

В евангелието на Лука 1 гл. четем за чудодейното раждане на Йоан в семейството на свещеника Захария и Елисавета. Но Матей захваща своя разказ за Йоан Кръстител без никакви предисловия. Веднага научаваме, че той е дошъл, за да подготви пътя за идването на Царя. И той прави това, като проповядва в Юдейската пустиня.

Сега, това не е най-приятното място за провеждането на публични събития. Едва ли Йоан е можел да си наеме там квартира и едва ли кетърингът е бил много добър! Но Йоан избра пустинята, за да покаже, че Божият народ е все още в пустинята. Бяха в Обещаната земя, но духовно все още бяха в своите грехове и непокорство.

Защото когато Божиите люде съгрешат, Бог ги изпраща да се скитат в пустинята. Когато Адам и Ева съгрешиха в Едем, Бог ги прогони от градината в пустинята. По-късно, когато Божиите люде отказаха да се покорят и да влязат в Обещаната земя, Бог ги остави да се скитат в пустинята 40 години, докато всички, които се бунтуваха, измряха.

Когато царете на Израел и Юда водеха людете в грях и идолопоклонство, Бог ги изпрати в плен в Асирия и Вавилон. След като се върнаха от Вавилон в Обещаната земя, духовно те пак бяха в пустинята. Бореха се с грехове и непокорство, затова Йоан беше изпратен, за да подготви пътя за идването на Царя.

Той направи това, като ги призова да се покаят. „Покайте се“ са първите записани думи на Йоан. Покаянието е основната тема на неговата проповед. Гръцката дума за покаяние е „метаноя“ и тя означава „промяна на ума“, която произлиза от промяна на сърцето.

Не просто да си промениш мнението за нещо. Покаяние е да намразиш твоя грях, да се погнусиш от него и да промениш напълно живота си. Погледни на грешните избори и постъпки, които си правил и реши, че те вече са зад гърба ти! Защото, това ли би искал да мислиш, да кажеш или правиш в момента, в който Христос се върне на земята и те призове в Своето присъствие?

Избягвай местата, които те изкушават да съгрешиш. Човек рядко се озовава изведнъж в греха без да знае как е стигнал дотам. Обикновено той прави малки стъпки. Четох, че е мит, че жабата може да бъде сварена, ако постепенно се увеличава температурата на водата в тенджерата, защото жабата ще скочи, когато повече не може да понася горещината. Но с хората става точно така, биват постепенно сварени в греха!

Йоан Кръстител им казва: „Покайте се, за да се подготвите за идването на Царя! Божието Царство наближи. Царят е тук! И виждаме от ст. 13 нататък, че Исус идва да се кръсти при Йоан. И когато започне Своето служение, Исус ще призове хората със същите думи: „Покайте се, защото наближи небесното царство. (Матей 4:17)

Какво е Небесното Царство? Това не е някакво физическо царство, като Обединеното кралство. То не е място, а сила, управление. Управление на Бога. И там, където Бог управлява, Той владее над сърцата на хората. Божието царство е тук тази сутрин и навсякъде, където Божиите люде са събрани, за да прогласят евангелието на Исус Христос, където хора се покайват и предават на управлението на Царя.

Думите на Йоан са всъщност изпълнение на старозаветно пророчество. Тъй като Матей пише предимно до юдеи, които познават старозаветните пророчества, той цитира това пророчество от Исая 40:3:

Матей 3:3 „Глас на един, който вика в пустинята; пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за Него.“

Тези думи са писани 700 години преди Йоан да излезе на сцената и да каже, „Ето Божия Агнец, Който носи греха на света!“

Посланието на Йоан беше, „Покайте се, защото наближи небесното царство. Може би Йоан беше груб и недодялан за някои, носеше дрехи от камилска козина, живееше в пустинята, хранеше се със скакалци и див мед. Но духовната му храна беше богата. Той знаеше, че Царят Исус Христос идва.

И хората идваха от цялата околност да се кръстят в Йордан, като изповядваха греховете си. Това беше кръщение с вода за покаяние (ст. 11).

В старозаветни времена хората познаваха кръщението за очистване. Винаги, когато човек беше нечист, той се нуждаеше от кръщение, oт ритуално умиване. Например, при погребение на близък, ако си имал контакт с мъртвия, ти ставаш нечист и тогава е било нужно да се кръстиш или умиеш, за да се очистиш.

Но с кръщението за покаяние Йоан Кръстител показва, че нечистотата е не само физическа, като при докосване на мъртвец, но и духовна, затова човек трябва да се очисти от греховете си, а покаянието е важна част в този процес.

Но по какъв начин това беше подготовка за идващия Цар?

В древността, когато на посещение идвал император или цар, се изпращал вестител, за да може местното население да оправи пътищата и да се подготви за посрещането на владетеля.

И днес правим това. Когато на посещение идва държавен глава или друг високопоставен гост, се ремонтират и почистват булеварди и се поставят знамената на страната му. Има засилена полицейска охрана.

Подготовката за идващия Цар на царете трябва да е още по-сериозна. Въпросът е, готови ли сме за Неговото пристигане? Как се подготвяме? Йоан Кръстител ни казва, че е нужно да се покаем за греха си. Не просто външно да се измием с вода, а да се очистим духовно. Това изисква не просто да преминеш формален ритуал, а да даваш духовни плодове.

2.     Плодове на покаяние.

Матей 3:7-8 „А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, рече им: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова, принасяйте плодове, съответстващи на покаяние.“

Тук за първи път в евангелието Матей споменава фарисеите. Фарисеите бяха юдейска секта, възникнала през 2 в.пр.Хр., която стриктно спазваше закона. Те се считаха за праведни, гордееха се, че са наследници на Авраам, но не принасяха плодове, съответстващи на покаяние. Затова Йоан ги нарече „Рожби ехиднини“ или „деца на змии“. Той каза: „Не е достатъчно да сте биологични наследници на Авраам. За да сте подготвени за идването на Царя, трябва да принасяте духовни плодове.

Макар и да спазваха буквата на закона, всъщност те го нарушаваха. Ще кажете, как така? Както казва един библейски учен, „легализмът на фарисеите с предписания за най-дребните неща в живота не правеше закона труден, а твърде лесен за изпълнение… Истината е, че е по-лесно да очистиш външността на чашата, отколкото да очистиш сърцето си.“

Фарисеите не разбираха, че законът изисква не само спазване на външни правила, но най-вече милост, справедливост и любов към Бога и човеците. Така, вместо да е детеводител, който да ги доведе до Христос, законът за тях се бе превърнал в препъни камък.

Не можеш да сведеш закона само до спазване на принципи и методи. Отбелязваш квадратчето и вече си праведен пред Бога. Я да видим? Запалих свещ за близките ми, причестих се, отидох на гробищата на задушница, постих по време на великите пости, сега Боже, трябва да ме благословиш.

Но за да изпълняваме целия закон, ние трябва да сме съвършени, тъй като небесният ни Отец е съвършен. Това трябва да те доведе до разбирането, че ти не можеш да се справиш сам и имаш нужда от Спасител. Имаш нужда от благодат. Точно това проповядваше Йоан Кръстител. Това после щеше да каже и Исус. И това е посланието на Църквата оттогава до днес!

Покаянието не ни идва отвътре. Както казва пастор Джон Макартър, „Целта на християнското послание е да конфронтира греха на грешника, за да бъде той призован към покаяние и прошка. Грешникът не харесва това.“

Също, не можеш да си кажеш, ще отида на църква, ще пея песните с всички, ще издържа проповедта, колкото и да ми е безинтересна, ще кажа „амин“, ще отбележа правилното квадратче.

Бог изисква нещо много повече, иска да види съкрушено сърце! Иска да намразиш и да се погнусиш от греха си, да се обърнеш от него и да прегърнеш благодатта, която Той ти предлага в Исус Христос.

На нашето лозе имахме доста плодни дръвчета. Но за 20-тина години повече изсъхнаха и накрая ги изкоренихме. Причината? Почвата на това място е доста пясъчлива. Иска се много торене и поливане, за да може дръвчетата да дават плодове.

За да имаш такива плодове, съответстващи на покаяние, ти трябва да се погрижиш за своите корени. Те трябва да растат в плодородната почва на благодатта на разпнатия Спасител. Тогава промяната на сърцето ще доведе и до промяна на ума, а тя ще се изяви в принасяне на плодове на променен живот.

Затова, не разчитай на религията на легализма, на своята сила, защото плодовете ти ще бъдат такива, каквито винаги са били досега. Най-глупавото нещо е да правиш едно и също нещо и да очакваш промяна. Стреми се към благодатта на Исус Христос!

Ники Гъмбъл, основателят на Алфа групите, разказва как веднъж посадил круша в двора си. Почти всеки ден проверявал дали не се е появил плод на него. Един ден негов приятел решил да се пошегува с него и завързал с въженце голяма ябълка за един от клоните. 😊

Сега, ние знаем, че крушовите дървете не раждат ябълки. Бананите не растат на сливи. Кленът не може да върже череши.

Но точно това се опитваха да правят фарисеите. Те се опитваха да привържат някакви ябълки, банани и череши към живота си и да кажат: „Вижте какви дела върша.“ Но всъщност, си оставаха същите безплодни дървета, които раждаха гнили плодове. Такива дървета биват отсичани и хвърляни в огъня (ст. 10)

Цар Исус иска да види добри плодове в живота ти. Но за да стане това, е нужно време. Нужно е корените на дървото на твоя живот да се простират дълбоко в плодородната почва на евангелието. Трябва да признаеш нуждата си от Исус, да се покаеш от греха си и да погледнеш с вяра към Христос. Тогава промяната в сърцето ти ще доведе до промяна в ума ти, което ще се прояви в промяна в живота ти.

Но как точно може да стане това? Как да се подготим за Царя?

3.     Дух на покаяние.

Матей 3:11 „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Онзи, Който иде след мене, е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да понеса обущата; той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.“

Тук Йоан Кръстител говори за две кръщения – кръщение с вода и кръщение с огън. Той не ги противопоставя, но показва, че макар едното да е свързано с другото, те са различни. Едното сочи и се изпълнява в другото.

И днес вземаме водно кръщение. Когато потопим някого във водата, това не го променя магически. Ако има някаква разлика, тя е че преди потапянето той е бил сух грешник, а след излизането от водата е мокър грешник. Водното кръщение е външен белег на вътрешна реалност – на покаянието и действието на Святия Дух, който Исус изпраща в живота ни.         

Богословите спорят относно точното значение на израза „кръщение с огън“. Според някои то е именно даването на Святия Дух на вярващия, който подобно на огън ще изгори безполезната плява на сърцето и ще остави чистото зърно да подхранва живота на вярващия (ст. 12). Според други, Бог ще кръсти със Святия Дух тези, които искат да станат Негови последователи, а останалите ще бъдат кръстени с огъня на гняв и осъждение.

Тази интерпретация като че ли е най-добра поради контекста на осъждение в тези стихове. Но която и интерпретация да приемем, очевидно Йоан ни казва тук, че за да станат поданици на Цар Исус, хората трябваше първо да се покаят.

Виждаме това и в цялата история на църквата. Във всяка нация, език и култура, служението на Църквата е било да води хората към изповед на греховете и покаяние. Не формално покаяние, а искрено покаяние под действието на Святия Дух, който изобличава за грях. Това води до промяна на сърцето, на ума, а оттам и до промяна на живота.

Eдин мъж повярвал в Исус Христос. В резултат на това той признал, че е участвал в банков обир, когато бил на 19 години. Тъй като давността по случая била изтекла, той не можел да бъде осъден за престъплението. Въпреки това, той вярвал, че взаимоотношенията му с Христос изискват да направи признания. Дори той доброволно изплатил своя дял от откраднатите пари!

Днес под влияние на масмедиите хората интиутивно избягват покаянието. Стремежът е да се чувстваме по-добре, а покаянието казват, ще ни кара да се чувстваме мизерно. Но Библията казва, че ние се нуждаем именно от покаяние, за да се почувстваме добре! И най-вече, ние се нуждаем от покаяние, за да се подготвим за идването на Царя!

Защото Царят на царете Исус, вечният Божи Син, взе човешки образ. Роди се като Давидовият Син, законен наследник на трона на Израел. Бе презрян, отхвърлен и разпнат от нечестиви човеци. Но Царят победи греха, смъртта и Сатана и възкръсна победоносно.

И Той установи Своето царство на земята, Църквата Христова, и обеща, че портите на ада няма да ѝ надделеят. Той се възнесе и царува отдясно на Отца, полагайки враговете си под нозете си. Небесното царство е тук, но то идва в своята пълнота и слава. Ти готов ли си за идването на Царя?

Изповядай греховете си и се покай. Позволи на Святия Дух да те води и принасяй плодове за Царството.

Молитва.

_________________________

12.01.2025

БПЦ "Нов живот" Варна

Кой управлява вселената?

 "Слънцето има на повърхността си температура от 6000 градуса. В ядрото е 6 милиона градуса. Ако тази температура би била малко по-висока или по-ниска, животът на земята би изчезнал. 

Луната отстои на 384000 км от Земята. При по-голяма близост приливите и отливите на океаните биха били тъй големи и страшни, че биха наводнявали голяма част от континентите два пъти на денонощието като потоп.

Земята се върти около оста си със скорост /при екватора/ от 1600 км. в час. Ако тази скорост би била 160 км. в час, тогава денонощието би било десет пъти по-продължително. В такъв случай горещината на един-единствен летен ден би изгорила целия растителен свят, а студът на една-единствена зимна нощ би замразил и сковал всеки живот.

Земната ос е наклонена под ъгъл от 23°. Ако този наклон не съществуваше, както твърдят някои метереолози, океанските мъгли щяха да нахлуят от север на юг и биха натрупали големи количества лед по континентите. 

Ако земната атмосфера би била само малко по-тънка, тогава всички метеори, които всеки ден нахлуват във въздуха и изгарят, сега щяха да падат по земята като твърди тела и биха причинявали тежки повреди на земната повърхност. Знае се, че всекидневно падат върху земята около 10000 тона метеори. Но при силното триене с атмосферата те изгарят и падат въ ввид на прах. 

Какво да кажем за всичко това? Платон отговаря: "Един царствен Дух управлява вселената."" - Симеон Попов, из  "Защо вярвам в Бога"

Нова година - нови дрехи

 /проповед/

Днес ще си говорим за дрехи и не само. С всяка година ние се променяме - порасваме или остаряваме, затова са ни нужни нови дрехи. Но днес няма да ви говоря за пазарене в мола, а за друг вид дрехи, които ще са ни необходими през новата година.

Знаете ли кои са четирите етапа в живота? 1) ти вярваш в дядо Коледа, 2) не вярваш в Дядо Коледа, 3) ти си Дядо Коледа и 4) изглеждаш като Дядо Коледа

Една жена отишла при джи-пито за годишния си преглед. Сестрата я попитала колко тежи, тя казала 61 кг. Тя я претеглила и кантарът показал 72 кг. Попитала я колко е висока, тя казала 1,67 м. Измерила я и се оказало, че е 1,60 м. Накрая ѝ измерила кръвното и ѝ казала, че е високо. Жената отговорила, „Как няма да е високо! Когато дойдох тук бях висока и слаба. Сега съм ниска и дебела!“

Как приемаш факта, че остаряваш? Ако си млад или дори тийнейджър, може би ти харесва, че ставаш по-голям. Ако вече си на средна възраст, едва ли ти харесва, че все повече и повече ще остаряваш. Защо? Защото повечето хора се страхуват от това, което предстои.

Може да не ни харесва идеята, че скоро ще започне нова година, защото това означава, че остаряваме с още една година. За мен това е още по-вярно, защото съм роден в първия ден на годината. Но без значение в кой ден на годината сме родени, с всяка следваща вероятно ще имаме все повече здравословни проблеми.

Но като цяло, като кажем думата „нов“, тя извиква положителни емоции у нас, особено ако е относно ново притежание – нов дом, нова кола, нов телефон и т.н.

Един човек носил тениска с надпис, „Обичам новите неща.“ Но понякога не сме доволни и от новото. Трябва да внимаваме какво купуваме, за да не ни пробутат някое менте.

Въпреки всичко, ние скоро ще навлезем в новата година и се надяваме някои неща да станат по-добри. Но това зависи от нашето отношение и най-вече от духовното ни състояние.

Важно е да мислим какво можем да направим през новата година, за да станем по-добри хора в очите на Бога. Само когато имаме взаимоотношения с Бога и работим върху тях, нещата могат да станат по-добри.

И така, какво трябва да направим, за да имаме по-добър живот през новата година?

Първо, ние трябва да се събудим, второ, трябва да се очистим и трето – да се облечем.

1.     Събудете се.

Римляни 13:11 „И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато повярвахме.“

Една неделна учителка свършила урока в неделното училище и преди да пусне децата да се върнат в залата, ги попитала: „И защо е важно да сме тихи в църква?“ Малкият Иванчо отговорил, „Защото хората спят.“

Не виждам много хора да спят в нашата църква, но има такива, които са духовно заспали. Преди са били много развълнувани за вярата, но са минали години и постепенно са занемарили четенето на Библията и молитвата и са започнали да се отдалечават от Бога. А други изобщо не са почвали сериозно да я четат, въпреки че се наричат християни!

Днес много хора са духовно апатични. Много хора са духовно заспали и не желаят да се събудят. Идват от дъжд на вятър на църква в неделя, ако времето е хубаво и ако няма нещо друго, което да правят.

Подобно е било и отношението на християните, до които пише Павел. Той им казва, „Време е да се събудите от сън“. Ние очакваме хората в света да са духовно заспали, не тези, които са в Христос. Ами ние? Дали и ние не сме духовно заспали в някое отношение? Много е възможно!

Ние се вълнуваме, когато гледаме интересен футболен мач, но само дето не заспиваме на църква в неделя. Дали тази липса на ентусиазъм не е индикация, че има нещо сгрешено у нас?

Слава на Бога, служителите ни се увеличават. Но все още в някои служения те не достигат. Например, за нас е много трудно да намерим доброволци за неделното училище. Неделната учителка вече с месеци не е била на богослужение, защото няма кой да я смени.

Много от нещата, които правим или не правим показват, че сме духовно заспали. Затова ние продължаваме да служим, да показваме любов, да проповядваме, да поучаваме и да се молим, и дано някой бъде запален за служение. Дано броя на събудените се увеличава!

2.     Очистете се.

Римляни 13:12-13 „Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината. 13 Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.“

Свидетели сме на голяма морална поквара в нашето общество. И медиите насърчават това. Неотдавна пак стана ясно, че бащата на Мануела Горсова е изчезнал с над 360 000 лв., преведени за нейното лечение, след спечелване на дело в съда. Бащата страда от тежка хазартна зависимост.

Мануела беше блъсната преди 18 години от шампиона по фигурно пързаляне Максим Ставийски. Тя изпада в дълга кома. Днес Мануела не може да говори, да се движи и да се храни без чужда помощ.

Онова, което е още по-шокиращо е, че по онова време Максим Стависки е лице на кампания на bTV за безопасно каране по пътищата с надслов "Ако си пил, слез – искам да стигна жив".

Надявам се Максим да се е покаял и да се е обърнал към Бога след тази трагедия, в която загива спътника на Мануела.

„Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината. Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.“

Повечето от нас вероятно не са толкова лоши, колкото хората, за които Павел говори тук, но всички ние страдаме от грехове. Време е да се очистим. Но как да го направим?

Занасяме греха, който ни тежи при Господа и Го молим за милост и благодат. Молим се за милост за нашите грехове и за Неговата благодат, за да можем да ги преодолеем.

Бог ни е сътворил и Той може да ни обнови, ако ходим всеки ден с Него. Когато не общуваме с Господа в Словото и в молитва, когато пренебрегваме общението с Неговото тяло, ние забравяме за Него. Но ако искаме да ни очиства, ние трябва да мислим за Него всеки час от деня!

3.     Облечете се.

Римляни 13:14 „Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.“

Ние трябва да се събудим, да се очистим и да се облечем. Но как да се облечем?

Българите като цяло се обличат доста добре. Но ние, християните знаем, че освен външен човек, ние имаме и вътрешен човек. И докато външният ни човек може да е спретнат и елегантен, какво да кажем за вътрешния ни човек?

Преди няколко години певецът Миро разкри, че се е преборил с алкохолна зависимост. Отвън виждаме един красив човек, талантлив певец, при това християнин, но никой не е подозирал за тъмната му страна.

Това прилича на много хора днес! Напомня ни за нас! Всички ние се борим със злото в нас. Всички имаме някаква тъмна страна. Библията нарича това старият човек. Грехът все още се промъква в нас, надига грозната си глава и дори сякаш има моменти, когато побеждава.

Римляни 7:15 „Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.“

Ние страдаме, когато нашите взаимоотношения с Христос са нарушени поради грях. Но слава на Бога, знаем че „ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ (1 Йоан 1:9).

Много хора обаче не страдат, защото не са познали Христос, защото за тях животът в греха е нормалното им състояние.

Чели ли сте приказката „Новите дрехи на царя?“ Там едни измамници предлагат на суетния цар да му ушият дрехи от най-финия плат, който ще е толкова фин, че няма да се усеща и няма да се вижда от глупавите хора. Когато „дрехите“ били готови, те го облекли в тях, и никой не искал да си признае, че не вижда дрехите, за да не го изкарат глупав. Накрая едно дете извикало, „Царят е гол!“

Тази приказка напомня за първия гол цар, Адам. С първородния грях първия Адам съблече от себе си дрехата на вечността, благодатта и живота. Оттогава насам той търси дрехи в работилницата на един добър дизайнер и отличен рекламен агент, дявола. Но само вторият Адам, Христос, може да облече неговата голота, да запълни дупката в неговото сърце, да изцели неговото идолопоклонство.

Ако има някакво идолопоклонство в живота ти, трябва да го очистиш и да се облечеш с нова дреха. Трябва да облечеш Христос.

„Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.“

Как се обличаме с Христос? Това означава твоят характер да заприлича на Неговия. За разлика от приказката „Новите дрехи на царя“, новите дрехи на Христос трябва да са много видими и осезаеми за другите!

Това няма да стане изведнъж. Това отнема време, усилия, енергия и посвещение.

Една жена на 43 г. била 159 кг. Тя знаела, че с хранителните си навици се самоубива. Но един ден решила да промени това. Започнала да се храни правилно и да прави упрежнения редовно. Сега е 68 кг. и е по-здрава от всякога. Постигнала това само за 2 години!

Това, което тя направила физически, ние можем да направим духовно. Много от нас имат лоши духовни навици. Не ходят редовно на църква. Не четат Божието слово толкова, колкото трябва, а то е основен фактор за промяна в живота ни. Не се молят толкова, колкото трябва. Не служат толкова, колкото трябва. А това са нещата, чрез които се променяме и чрез които се обличаме с Христос!

Изхвърлете старите си дрехи. „Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.“ (Римляни 6:11) Не се страхувайте да облечете новите дрехи на Христос.

Не се притеснявайте какво ще си помислят хората около вас за вашата нова дреха! Облечете се с Христос и Словото ще ви затопля отвътре, дори когато е студ отвън.

Когато дойдат ветровете на страх, тревоги, умора, конфликти и объркване, ще бъдете защитени от дрехите на любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себеобуздание.

Така че, през новата година всички можем да направим някои промени в нашето ежедневие, за да станем по-добри образи на Христос. За да се облечем в Него.

От януари започваме заедно изучаването на евангелието на Матей. Започваме и нов план за четене на цялата Библия за две години. Нека бъдем сериозни със Словото, да опознаваме повече и повече Бога и да търсим волята Му в молитва. Защото само Той може да ни промени!

Сигурно знаете, че един от най-влиятелните християнски мислители за всички времена е Св. Августин. Но знаете ли, че като младеж той бил горд и безпътен човек? Живеел години наред с жена без брак и дори когато майка му се опитала да уреди да го ожени, той напуснал тази жена и веднага потърсил друга.

Бил пристрастен към жените, но минавал през голяма вътрешна борба, защото от майка си знаел благата вест.

Един ден, докато бил в градината, чул глас на дете да казва: „Вземи и чети, вземи и чети.“ Не знаел дали някое дете не си играе с него или Бог не му говори. Но възприел думите като идващи от Бога да вземе книгата, която лежала до него. Книгата се оказала Посланието на ап. Павел до римляните. Той я взел и прочел пасажа, на който първо попаднали очите му – Римляни 13:13-14.

Това довело до неговото обръщение и пълна трансформация в живота му. Така той станал един от най-важните църковни богослови. Много хора го смятат за най-важния богослов между Павел и Мартин Лутер. Неговите произведения са повлияли неимоверно много на християнската история и на западната цивилизация.

Природата ни формира. Образованието ни информира. Грехът ни деформира, но само Христос ни трансформира! Избери Христос, за да станеш по-добра версия на тебе самия през новата година! 

Молитва.

_____________________

29.12.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

Светлината на света

/проповед на Бъдни вечер/

Днес е Бъдни вечер и ние празнуваме раждането на Спасителя. За много българи Рождество е семеен празник. Наричат го Коледа. Сядат на масата, за да изядат приготвените 7 или 12 постни ястия и се молят за берекет през следващата година. Други не спазват постите. Трети приемат коледари. Има и такива, които просто сядат и гледат филм или празничната програма.

Ние, евангелските вярващи, също празнуваме по различен начин. Но за разлика от повечето хора, знаем какъв е смисълът на празника. Четем рождествената история, молим се, благодарим за отминаващата година и просим Божието благословение върху новата година.

Всяко семейство си спомня по свой начин за раждането на Исус Христос. Това направиха и четиримата евангелисти. Матей ни разказва как Йосиф е посетен от ангел, който му съобщава, че жената за която е сгоден ще има син. След това разказва как мъдреците са се поклонили на бебето Исус като на Царя на юдеите.

Марк не споменава нищо за раждането на Исус и започва евангелието с разказ за братовчеда на Исус, Йоан Кръстител, който подготвя пътя за Него, като проповядва кръщение на покаяние за прощение на греховете.

Лука ни разказва как ангел Гавраил посещава Мария и Елисавета и ѝ казва, че ще роди Божия Син, как Йосиф и Мария отиват във Витлеем, за да се запишат на преброяването, но няма място в гостилницата, затова Мария ражда в яслата, след което ангелът съобщава на овчарите за раждането на Спасителя.

Йоан  не споменава за ангели или овчари, за Мария, Йосиф или мъдреците. Йоан допуска, че ние вече знаем тези неща. Вместо това той въвежда разказа си за Исус с поетични метафори и образи. Те ни помагат да разберем значението на мисията на Исус и идването Му в света.

И Йоан говори за Светлината – един от най-ярките символи на Рождество Христово. Той ни напомня, че на Рождество ние празнуваме Исус, Светлината на света, който дойде да прогони тъмнината.

Йоан започва евангелието с думите, с които започва Битие: „В началото…“ Но вместо да разказва надълго и нашироко как се е появил света, Йоан ни казва:

Йоан 1:1-5 „В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало  нищо от това, което е станало. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана. в началото беше Словото. Разбираме, че Бог чрез Слово е сътворил света.“

Словото беше у Бога и Словото беше Бог. Йоан говори за едно от най-дълбоките тайнства на християнската вяра – Троицата, фактът че има един Бог, който е триединен, Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух, и че и трите лица на Бога са съществували винаги. Исус е присъствал при сътворението, Той не е просто човек, който се е родил в ясла. Исус е Бог.

И при сътворението Исус даде светлина и живот на всички човеци, защото дори тогава Той е бил светлината на света. В началото светът беше пълен със светлина и живот. Чрез Исус Бог Отец създаде хората, за да имат взаимоотношения с Него. Постави ги да се грижат за цялото творение. Създаде ни да имаме взаимоотношения помежду си.

Но нещата се объркаха. Адам и Ева се разбунтуваха срещу Бога и се скриха от Него в тъмнината. Но Бог ги потърси, защото не искаше те да останат в мрака. Каза им, че иска да живеят в светлина. Но хората продължиха да живеят в тъмнината, като замениха поклонението на Бога с поклонение на идоли. Забравихме да се грижим за творението и да обичаме ближния. Избрахме да живеем в тъмнината.

Дълго Бог се опитваше да върне хората в светлината. Даде им закона и заветните обещания, изпращаше им пророци, чрез които им обеща да им изпрати Месия, Спасител, който ще бъде светлина в мрака.

И когато се изпълни времето, Бог изпрати своя единороден Син да изпълни тази мисия. Исус се роди в свят на тъмнина, за да прогони тази тъмнина. Но тъмнината бе непрогледна. Първото Рождество не беше мирно, както картичките го представят.

Цар Ирод уби всички деца под 2 годишна възраст в областта, надявайки се че ще убие и бебето Исус. По-късно, по време на служението си, Исус беше подиграван, отхвърлян и мразен от своите сънародници.

Исус бе Бог в плът. Той бе приятел на отхвърлените – прокажените, жените, затворниците, гладните и грешниците. Той беше Светлината на света. Но много хора, които живееха в тъмнина, не Го приеха. Накрая те разпнаха Исус на кръста, надявайки се да угасят светлината.

Но Бог имаше друг план. Смъртта на Исус стана жертвата, платила цената за греха човешки. Това беше пътят тъмнината на греха да бъде прогонена от света. И три дни след като умря, Исус победи тъмнината на смъртта, като възкръсна от гроба. Възнесе се отдясно на Отца и сега царува.

Да, светът все още е място с много тъмнина. Нашите политици са корумпирани, нашите семейства се разпадат, нашите деца се дрогират, обществото ни се разпада. Защо след като Светлината на света дойде, ние все още ходим като слепци в мрака?

Мисля, че една метафора от Дитрих Бонхофер може да ни помогне да разберем защо. Бонхофер е лутерански пастор, който е арестуван през Втората световна война, защото се опълчва на режима на Хитлер. Той е и прекрасен богослов и автор. Също като Бъниън пише от затвора едни от най-популярните си неща – най-вече неговите писма.

В едно от тези писма той пише: „Животът в затворническата килия може да се сравни с адвентите. Човек чака, надява се и прави това, онова или нещо друго – неща които нямат никакво значение – вратата е затворена и може да се отвори единствено отвън.“

Не е ли това и картина на нашия свят? Преди да дойде Исус, само малка светлинка се прокрадваше под вратата. Хората живееха в пълен мрак, без възможност да избягат. Но един ден, на Рождество, вратата се отвори от отвън и Исус влезе в килията. И заживя с хората вътре, в техния мрак. Разказа им за новия свят отвън, който могат да преживеят, ако Го последват и излязат с Него.

Каза им, че този свят е много по-прекрасен от всичко, което са виждали дотогава. И някои Му повярваха и се довериха. Но други го изритаха от килията. Бяха свикнали с мрака и нямаха нищо против да живеят в него.

Но тези, които Го последваха, откриха един нов свят, пълен със светлина, мир, радост, вяра, надежда и любов.  Затова те отидоха в килията, за да кажат на другите добрата вест. Казаха им, че те трябва да се доверят на Исус и свидетелстваха за светлината и невероятния нов живот в нея. Много ги последваха, но много също решиха да останат в мрачната килия.

Тази килия е като света, в който живеем, а църквата сме тези посланици, които непрекъснато се връщат до килията и със силата на Святия Дух казват на другите, че могат да бъдат свободни от тъмнината поради Божия дар, даден за тях.

Днес ние празнуваме, че Бог не ни остави в мрачната килия, но изпрати своя единороден Син, за да дойде и да се идентифицира с нас, и да ни покаже пътя към светлината и новия живот. И очакваме с нетърпение деня, в който Исус ще дойде отново и ще разруши завинаги тъмнината.

Йоан ни каза как да излезем от килията. Йоан каза, че всички, които приемат Исус, всички които вярват, че Той е Месията, Божият Син, светлината на света, изпратен да ни спаси от нашия грях – всички те ще получат прощение на греховете и ще станат Божии деца. Ще имат увереност, че ще прекарат вечността с Бога.

Това е добрата вест на Рождество.

Ако още не си повярвал в Исус като Спасител, няма по-подходящо време от това да отпразнуваш влизането в света на светлината и новия живот. А ако си повярвал в Исус, помоли Го да изследва сърцето ти и да види дали все още в него има остатъци от тъмнина, и да изпрати Святия Дух да ги огрее със светлина.                   

Честито Рождество Христово!                                                                

_______________________

24.12.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

                                                            

Трите "К" на Рождество

/проповед за Рождество Христово/

Какво означава Рождество за вас? За едни Рождество е ядене и пиене до пръсване (ако не постиш). Други свързват Рождество с време за семейството и роднините, с които отдавна не са се виждали. На някои Рождество навява тъга, защото им напомня за кончината на техен близък.

За мнозина Рождество е тичане за подаръци, украсяване на елхата и плащане на по-големи сметки. За децата Рождество е време за получаване на подаръци от Дядо Коледа. За младите Рождество или както обикновено го наричат, Коледа, е време за парти и за забавление. За търговците пък това е време на увеличени продажби и големи печалби.

Но за християните, Рождество е всичко. То ни напомня, че Бог ни е възлюбил, погледнал е на нашето състояние и е решил да направи нещо за нас. Рождество означава, че Бог ни е дал най-добрият Подарък и че Спасителят се е родил в плът, за да умре за нашите грехове, да бъде възкресен за наше оправдание, да се възнесе и да ходатайства за нас отдясно на Отца. И последно, Рождество ни дава надежда, че Той ще се върне отново, за да вземе всички вярващи при Себе Си.

За християните Рождество Христово означава, че ние имаме Спътник в живота, Приятел в нужда и любящ Брат за вечността.

Но ако искаме да имаме невероятно Рождество, ако искаме да се докоснем до истинския смисъл на Рождество, трябва да си припомним Рождествената история. А за това ще ни помогнат три символа. И трите започват с „К“. Затова нарекох тези размишления Трите „К“ на Рождество. Първото е…

1.     Кошарата.

1 Тимотей 3:16 „И без противоречие – велика е тайната на благочестието: Този, „Който бе явен в плът, потвърден чрез Духа, видян от ангели, проповядван между  народите, повярван в света, възнесен в слава“.

Бог се яви в плът. Бог се роди като бебе и бе положен в бебешка кошара!

Лука 2:7 „И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“        

Това ознаменува най-великото събитие в човешката история. Роди се Емануил, Бог с нас!

Много хора се захласват по съобщения за наблюдавани НЛО-та и извънземни. Засега няма никакви доказателства, че някой от космоса е посещавал земята. Но има едно изключение:

Галатяни 4:4-5 „а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.“

Ние наистина сме били посетени от един Извънземен. От самия Бог. Богът на всяка плът слезе на земята в плът.

В кошарката в яслите във Витлеем бяха сгушени надеждите и мечтите на един умиращ свят. Малките, пухкави ръчички, които стискаха сламеното креватче, скоро щяха да отварят слепи очи, да отпушват глухи уши и да укротяват бурни езера.

Гукащият глас скоро щеше да се издигне, за да заповядва на демоните да напуснат, да поучава хората на Пътя и да възкресява мъртви. Тези малки крачета щяха да го отнесат до болните и нуждаещите се и накрая щяха да бъдат прободени на кръста на Голгота.

Тази бебешка кошара в яслата във Витлеем се превърна в мост между един загубен свят и един любящ Бог.

Йоан 1:14 „И Словото стана плът, и живя между нас“.

Рождество Христово означава, че Бог се интересува от живота на хората. Той ни обича толкова много, че бе готов да даде Своя Син.

Следователно, радостта на Рождество не се свежда до езическото веселие, свързано с размяната на подаръци. Тя се състои в историческия факт на Въплъщението, че в Христос Бог дойде да помири света със Себе Си.

2 Коринтяни 5:18-19 „А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Исус Христос и даде на нас да служим за примирение; 19 т. е. че Бог в Христос примири света със Себе Си.“

Първият символ на Рождество е кошарата.

2.     Кръстът.

Вторият символ, който хвърля светлина върху значението на Рождество Христово е кръстът. Невъзможно е да празнуваме раждането на Христос без да мислим за кръста. На онова първо Рождество грейна светлина, но и се прокраднаха сенки. Имаше радост с оттенък на тъга, защото Исус се роди, за да умре. Всичко, което Той направи на земята бе подчинено на кулминационния Му акт на изкупление, извършен на Голгота.

За нас, християните, радостта на Рождество не е само поради факта на славното, свръхестествено раждане на Исус от девица. Тя е породена и от Неговата смърт и триумфално възкресение. Защото именно Неговата смърт и възкресение дават вечно значение на Неговото раждане.

Рождество се свързва именно с тази жертвена любов. Не знам дали си даваме сметка, но причината да си разменяме подаръци на Рождество е че този ден е наситен с Духа на жертвена любов. Той даде Себе Си, затова и ние даваме от себе си.

Той умря за всички, затова даваме жертвено на тези, които обичаме. Духът на щедрост, който обхваща обществото на Рождество е всъщност отзвук от Голгота. Затова, когато разменяте подаръци със семейството си на Рождество, помнете че те са символ на дара на Божията любов.

Свързваме Рождество също с мира и благоволението между човеците.

Лука 2:14 „Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.“

Благоволението, за което ангелите говореха не дойде веднага след Неговото раждане. Ирод Го мразеше и искаше да Го убие. Фарисеите скърцаха със зъби срещу Него и се опитаха да Го убият.

След Рождество хората продължиха да мразят, да крадат и да убиват, но след смъртта Му странни неща започнаха да се случват в живота на Неговите последователи. Петър повече не извади нож в гнева си. Савел повече не преследваше последователите на Христос, но самият той беше преследван, бит и затварян заради Господа.

Първият символ на Рождество е кошарата, а вторият е кръстът.

3.     Короната.

Третият символ, който ни помага да разберем значението на Рождество е короната. Но преди да поговорим за короната, искам да ви попитам…

Знаете ли колко струва най-скъпата бебешка кошара в света? Най-скъпата бебешка кошара в света е кошарата Суомо Додо. Тя е направена от чисто злато и струва 12 милиона долара.

Tя е яйцевидна и е направена от 24-каратово масивно злато. Тази луксозна кошара се произвежда в лимитирана серия. Създадена е от Baby Suommo, една испанска фирма. Най-скъпото креватче на света.

Позлатена кошара за някое дете, вероятно на нечия знатна особа, и сламена кошарка за Небесния цар.

Исая 9:6 „Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира.“

Той се роди в ясла, живя на полето, спа в маслинена гора, на главата Му сложиха корона от тръни, а престолът му бе жесток кръст. Тези, които Му се присмиваха за надписа над главата Му не си даваха сметка, че скоро Той наистина ще бъде Цар над ада и ще победи смъртта.

Но кой е начинът, по който трябва да празнуваме Рождество?

За да е истински нашият празник, нужно е ние да направим място за Исус на него. Някой беше казал, че историята на Рождество е история за това как Бог търси. В къщата не се намери място за него.

И днес той търси място в нашето сърце. Ако сърцето и живота ни е пълно с грях, Христос не може да влезе. Не говорим само за грешно поведение, но и за греховни мисли като завист, омраза, непростителност и т.н.

Ако все още таиш в сърцето си някакъв грях, изхвърли го навън, покай се и изповядай, че приемаш Неговата прошка и очистване.

1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“

Много хора идват на църква в неделя, физически са там, но умът им блуждае някъде далеч. Мислят си за своите неща. Умът им се занимава единствено с техния бизнес, с нещата които трябва да свършат през деня. В сърцето им няма място за Исус.

Накрая изобщо не са чули нито думите на песните, нито проповедта. А с теб така ли е? И твоето сърце ли е пълно с толкова много неща, че в него няма място за Исус?

Когато търсихме за нашите внуци детска градина, ни казаха, че няма свободни места. Много деца в нашия град не могат да ходят на градина, защото няма място за тях там. Има ли място в твоето сърце за раждането на бебето Исус?

Днес в нашите детски градини, училища и университети няма място за Исус. Той е персона нон грата в нашия парламент, президентството и нашите съдилища. Прогонен е от повечето семейства. Тогава защо Го питаме къде е и защо не ни помага, когато нещата в политиката, икономиката и обществото не вървят?

Йоан 1:11-13 „При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. 12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име; 13 които се родиха не от кръв, нито от плътско пожелание, нито от мъжко пожелание, но от Бога.“

Освен да направим място за Исус, правилното празнуване на Рождество трябва да включва и поклонение.

Когато Исус се роди във Витлеем, хората станаха свидетели на невероятно чудо. Небесата се отвориха, ангел слезе и съобщи на група овчари от Юдея…

Лука 2:11-12 „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.“

И веднага след това небесното войнство запя хваление на Бога. Овчарите побързаха да слязат в града, намериха бебето, коленичиха и Му се поклониха.

Ако искаш да отпразнуваш Рождество по правилен начин, трябва да отделиш време да Му се поклониш в дух и истина. И ние трябва да побързаме да Му се поклоним и да му покажем любовта си. Той е достоен за поклонение!

Казват, че Рокфелер можел да се подпише под чек и този чек вече струвал милиони долари. Един добър инженер може да купи материали за 10 лв. и от тях да направи нещо за 110 лв. Един добър художник може да вземе едно евтино платно и да нарисува картина на него, която вбъдеще да струва стотици хиляди долара. А Бог може да вземе един безполезен живот, да го умие в кръвта на Исус Христос, да вложи Духа Си в него и да направи живота му благословение за света.

Но дори Бог не може да извърши това чудо, ако не Му дадем възможност. Ако ние отидем като овчарите при Него, коленичим, предадем се на Него и Го оставим да работи в нас, Той ще направи живота ни наистина красив. Виждаме това демонстрирано в свидетелствата на различни хора в поредицата Алфа, която провеждаме в момента.

Готов ли си да Му се поклониш на Рождество?

Един мъж бил доведен в клиника, за да бъде отстранен неговият език, по който имало ракови образувания. Когато около него се събрала голяма група професори и студенти, хирургът казал: „Това е последната възможност да изречете някакви думи с езика си. Бихте ли искали да кажете нещо преди операцията?“

Мъжът погледнал към лицата на хората около него и извикал: „Слава да е на Исус Христос за цялата вечност!“ Това е отношението, което трябва да имаме към Исус – отношение на дълбоко преклонение и любов!

По-нататък, ако искаш да имаш едно прекрасно Рождество Христово, практикувай даване. На Рождество ние получихме най-големия подарък. Бог даде Своя Син. След като Исус се роди, той бе посетен от мъдреци.

Матей 2:11 „И като влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, и паднаха, та Му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.“

В Персия мъдреците бяха на почит като царски особи и техните дарове бяха достойни за един Цар. Златото символизира царското управление на Христос. Ливанът се използвал като благоухание от свещениците. Затова той сочи към Първосвещеника Исус, който ходатайства за нас пред Отца. А смирната е символ на смъртта на Христос за нас.

Всеки от тези дарове е много скъп. Днес ние знаем за Господ Исус Христос много повече от тези мъдреци. Той е направил повече за нас, отколкото за тях. Носим ли Му дарове?

Говорейки за македонските вярващи, които са дали изобилно от своето нямане, Павел казва:

2 Коринтяни 8:5 „И те не само дадоха, както се надявахме, но първо предадоха себе си на Господа и, по Божията воля, на нас“.

Ние предаваме ли себе си на Господа? Даваме ли Му нашето време, нашите дарби, нашите средства?

Исус предаде Себе Си за нас и за нашето изкупление. Колко часа сме му дали през отминаващата година? 1, 2, 5, повече? Ако погледнем нашите финанси, какъв процент от тях са отишли за Божието дело? 1%? 5%? 10%?

Място за Исус, поклонение на Исус, даване на Исус. Четвърто,

Едно прекрасно Рождество трябва да включва и свидетелство за Исус. Отново овчарите може да са наш пример.

Лука 2:17-20 „ И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано.“

Йоан казва в своето евангелие, че Исус дойде като светлината на света, но хората живееха в тъмнина. И днес хората тънат в духовен мрак. Ти и аз знаем от какво се нуждаем, защото ние сме намерили лекарството за нашите проблеми. Всеки се нуждае от Исус. Ако им свидетелстваме за Него, много ще отхвърлят свидетелството ни, но някои ще го приемат. И когато го приемат, Бог ще ги промени!

Свидетелстваш ли за вярата си? Както казва Хъдсън Тейлър, „Великото поръчение не е опция, която да обмисляш, а заповед, на която да се подчиняваш.“ И тази заповед е за всеки християнин, не само за пасторите и хвалителите в църква.

Бог иска ние да участваме в Неговия план за спасение, като разпространяваме благата вест и сме свидетели за Него. Да споделяме историята за Исус Христос и да оставяме резултатите на Него.

Пасторите във Варна искаме догодина да организираме Молитвена закуска, на която да поканим известни личности от Варна. Един американски сенатор поканил на вечеря посланика на Белгия. Баща му живеел с него и бил посветен християнин. Той често говорил с хората за вярата си. Затова синът му го предупредил да не обиди госта с благовестието си.

Но когато баща му слязал в залата и бил представен, той заговорил посланика и му казал за вярата си. След това се извинил на сина си и се оттеглил в стаята си засрамен от това, което направил.

Малко по-късно бащата починал. На гроба му имало много венци, но един от тях се набивал на очи – този от белгийския посланик. На него имало надпис, „В памет на единствения човек в Америка, който ми каза как да спася душата си.“

Един ден ние ще свършим земния си път и Исус ще ни вземе у дома. След като кралица Виктория чула един от свещениците да проповядва в замъка Уиндзор, тя възкликнала: „О, как искам Господ да се върне докато съм жива.“ Когато някой я попитал защо, тя отговорила: „Защото искам да положа короната на Англия в нозете Му.“

Две деца с майка си гледали витрината на голям магазин, в която била изложена Рождествената сцена – овчарите коленичили и Мария седнала до кошарата с усмивка. Едното от децата казало на другото, „Забравили са да сложат бебето Исус в кошарата!“

Няма истинско Рождество без Исус. Рождество е Неговият рожден ден. Исус се роди в плът, за да умре, да възкръсне и да се върне, за да царува. Това е смисълът на кошарата, кръстът и короната. Нека направим място в сърцето си за Него. Нека дойдем при Него и да Му се поклоним с нашите дарове. Нека излезем от тук решени да разказваме на другите благата вест. Само тогава ще имаме прекрасно Рождество!

_____________________

22.12.2024

БПЦ "Нов живот" - Варна