Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.

Да срещнеш Исус (1 Йоан 1:1-5)

/проповед/

Вземането на решения на тъмно може да доведе до последици, за които да съжаляваш. Във времето преди да има електричество един много стиснат фермер нахокал своя слуга за това, че носи запален фенер, когато отива на среща със своята възлюблена. Казал му, „Когато аз отивах на среща никога не съм носил фенер. Винаги отивах в тъмното.“ „Да“, казал слугата иронично, и виж какво си си взел.“

Днес започваме да изучаваме първото послание на апостол Йоан. Заглавието на тази поредица е „Да ходим в Светлината“. Надявам се тази поредица да ви насърчи да следваме и да ходим в Светлината, Исус, за да пръскаме Неговата светлина навсякъде, където отиваме. 

Йоан е един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Йоан е син на рибаря Заведей и в евангелията е описан като „ученика, когото {Исус} обичаше“ (Йоан 19:6). По всяка вероятност той е основавал църкви около Средиземно море. Ръководи църквата в Ефес, която Павел е основал. Автор е на евангелието на Йоан, три послания (1, 2 и 3 Йоан) и Откровение. Заточен е на о-в Патмос заради вярата си. Aпостол Йоан е водач на църквата в Ефес и умира с мъченическа смърт там.

През 90-те години на 1 в. той пише това първо писмо до църквите в Мала Азия. През това време, както предвижда ап. Павел, в църквата навлизат лъжеучители. Еретическото учение, с което се сблъсква Йоан е гностицизмът.

Думата идва от гръцкото „гносис“, знание. Едно от характерните вярвания на гностиците е, че материята в същността си е зла, а само духът е добър. Но Библията никъде не нарича материята зло, а както знаем, не всички духове са добри!

Също, гностиците твърдяли, че те притежават по-висше знание от откровението на Писанията, което по мистичен начин Бог им е открил и те са призовани да го предадат на вярващите. Днес подобни твърдения чуваме от някои съвременни лъжеучители като Кенет Хегин, Кенет Копланд и други.

По времето на Йоан тези гностици също твърдели, че имат знание, което не е дадено на редовите християни. Можем да сравним гностицизма с агностицизма. Ако агностиците казват, че Бог е непознаваем и отхвърлят възможността да го познаем, гностиците правят точно обратното – твърдят, че притежават специално знание за Бога, божествена искра, която Бог им е дал. И двете учения са грешни и са от дявола.

Йоан пише до общност, в която има голямо разделение. По-нататък в писмото разбираме, че то е написано и по повод на това, че малко преди това някои недоволни членове на църквата я напускат (2:18-19 – „от нас излязоха, но не бяха от нас“), повличайки със себе си и други, и сега се опитват да убедят още хора да ги последват (ст. 26, „Това ви написах заради онези, които ви въвеждат в заблуждение“). Тези хора критикували водачите и това внасяло смут и объркване сред вярващите.

И Йоан пише, за да им помогне да възстановят общението и радостта си, и да им даде увереност в тяхното спасение. И в противовес на лъжеучителите, които твърдели, че имат специално знание, Йоан казва на вярващите, че има някои важни неща, които те трябва да знаят. Думата „зная“ се повтаря поне 25 пъти в писмото. 

Нека прочетем

1 Йоан 1:1-5 „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха, за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас); това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“

Днес хората са изключително подозрителни и скептични към всичко. Отказват да вярват в съществуването на абсолютната истина. Ние трябва да имаме предвид това в нашето благовестие. Но също така трябва да не забравяме, че християнството не е някаква философска система. То е взаимоотношения с една личност – личността на Исус Христос. Именно със свидетелство за тази личност започва Йоан писмото си.

1 Йоан 1:1 „Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което наблюдавахме и ръцете ни попипаха...“

Кое е това, „което беше отначало“? Тук Йоан говори за Исус, който е съществувал вечно и е бил от началото. И Йоан казва, че той е бил свидетел, заедно с другите апостоли на служението на Исус.  

Първо, Йоан е чул думите му. Той е записал повече от думите на Исус от другите автори на евангелия, Матей, Марк и Лука.

Йоан си спомня за думите, които е имал привилегията да чуе за трите години, през които е следвал Исус. Той си спомня притчите на Исус, които са били толкова завладяващи и говорещи право на сърцето на слушателите. Спомня си въздействащите му проповеди, които призовават хората да оставят греховете си и дават думи на надежда.

Спомня си как Исус се е обърнал със състрадание и е насърчил прокажения, слепеца и дори хванатата в прелюбодейство жена. Йоан вече е в преклонна старост и макар слухът му да е отслабен, той още чува думите на Исус ясно, както когато Исус ги е изричал.

Второ, Йоан е видял Исус. „Това, което видяхме с очите си.“ 

Има три основни гръцки думи със значение „виждам“, които срещаме в Йоан 20:5-8, където е описано случилото се в деня на възкресение. Петър и Йоан научават от Мария, че тялото на Исус не е в гроба и изтичват до него. Йоан е по-млад и затова по-бърз. „И като надникна, видя плащениците положени, но не влезе вътре.“ (ст. 5) Тук думата „видя“ (blepo) е със значение на „забелязвам“.

След малко запъхтян пристига Петър, но не спира на вратата, а влиза в гроба и „видя плащениците положени“ (ст. 6). Този път за „видя“ е използвана различна дума, „theoreo”, която означава „вглеждам се“. Очевидно нещо в начина, по който са изглеждали плащениците е накарало Петър да се замисли.  

Накрая, Йоан и Петър забелязват, че кърпата за главата е в същата форма, както когато е покривала тялото на Исус. В този момент най-накрая положението на погребалните одежди прониква в съзнанието на Йоан и той „видя (orao), и повярва“ (ст. 8). И точно тази последна дума, orao, Йоан използва тук в 1 Йоан 1.

Апостолите видяха Исус да превръща водата във вино, видяха Го да ходи по вода, да храни множествата и да възкресява мъртвите. Тридесет и седемте чудеса, записани в евангелията са една малка част от тези, на които апостолите са били свидетели. Йоан казва, „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“ (Йоан 21:25)

Йоан чу, Йоан видя, и трето, Йоан докосна. „Ръцете ни попипаха“ (1 Йоан 1:1) Лъжеучителите казваха, че Исус не е Месията. Затова Йоан казва:

1 Йоан 2:22 „Кой е лъжец освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Такъв човек е антихрист, който се отрича от Сина няма и Отца.“

Тези лъжеучители са отричали въплъщението, защото според тях Бог не можел да се въплъти в човешко тяло, тъй като цялата материя е зла. В евангелието си Йоан обаче ясно подчерта, че „Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“ (Йоан 1:14).

По-нататък в писмото си, Йоан ще каже:

1 Йоан 4:3 „всеки дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста“.

Виждаме, че очевидно Йоан пише писмото, за да отговори на грешното учение за личността на Исус Христос. Йоан казва: Аз бях там, аз чух, видях и дори пипнах Исус.

Днес едно не по-малко опасно религиозно движение, Ню ейдж, част от което е и т.н. „Бяло братство“, също учат, че за да преживееш Христос трябва да имаш някакво мистично, тайнствено знание, което само няколко просветени хора могат да получат. Тези мошеници използват непросветеността на наивни хора, за да се обогатяват на техен гръб.

Например, един рейки семинар I ниво е 250 лв., за да достигне до 700 лв. при 3- то ниво. Явно им споделят някои велики истини и тайни! 

Но Йоан казва, няма тайни. Спасението ни е дадено в Божието слово, и то е чрез вяра в личността на Исус Христос! Йоан знае много добре какво е чул, видял и докоснал, затова казва: „Виж, това беше самото Божие Слово, самият Живот с главно Ж.“

Следователно, ние разполагаме с откровението за личността на Исус Христос в Словото и в историята. Но само знанието не е достатъчно, за да си християнин.

Има разлика между това да знаеш нещо за някого и да познаваш някого. Аз веднъж бях срещал Ваня в църква, знаех че е красиво момиче и че учи история и география, но само толкова. Когато тя дойде на студентска група и започнах да я опознавам, видях какъв прекрасен човек е, колко мила, умна, съобразителна, деликатна и жертвоготовна е за приятелите и за всички хора.

И колкото повече я опознавах, толкова повече исках да общувам с нея и да изграждам взаимоотношения си с нея. И в един момент разбрах, че искам да прекарам живота си с това момиче. (Останалото е история 😊)

Същото е и с християнството. То се основава на Божието откровение за личността на Исус Христос, но се реализира във взаимоотношения с Него. Няма значение колко много знаеш за Исус, ако не Го познаваш.

От ст. 2 виждаме, че този живот, за който говори Йоан, е Исус. С други думи, Исус трябва лично да се преживее. Йоан лично се е срещал с Него, не е чувал от други за Него, не е чел книга за Него, не е ходил на семинар за Него. Йоан бе срещал Исус лице в лице.

Ти може би си казваш, „Йоан има предимството да е виждал Исус и да е общувал с Него. Аз никога не съм виждал Исус, не съм Го чувал да говори… Родил съм се 21 века по-късно. Но за апостолите бе важна не физическата, а духовната близост.

Учениците се посветиха на Него като техен Господ и Спасител и като Му се довериха, те преживяха вечния живот. Когато се родиш от Духа ти можеш наистина да изпиташ този живот! Когато се покаеш и се довериш на Христос, ти се новораждаш и ставаш част от Божието семейство.

Затова казваме, че няма второ поколение християни. Много българи бъркат, като казват че са християни, защото са се родили в християнска нация. Всеки трябва да реши сам за себе си дали ще вярва и ще следва Христос. Ако не си преживял новорождение, не си християнин и нямаш общение с Него.

И когато навлезем в този нов живот с Исус Христос, ние започваме да възвестяваме Него.

1 Йоан 1:5 „И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.“

Богословът и автор Джон Стот казва, „Християнското послание не е нито философска спекулация, нито несигурно предположение, нито скромен принос към религиозната мисъл, но догматично утвърждаване от тези, чиято опитност и пълномощие ги прави подготвени да го направят.“

Християнският живот е живот в общност! Когато прочетеш интересна книга, или опиташ нов десерт, или гледаш страхотен филм, или посетиш интересно място, искаш да споделиш за тях с някого.

Когато се върнахме от почивка в северозападна България, искахме да споделим с приятели нещата, които сме видели, защото бяхме благословени и толкова много обогатени!

Радостта идва от способността да предадеш на другите нещо, което те е благословило. Същото е и с християнския живот. Ако го живееш отделен от другите, ти пропускаш една от истинските цели на това да си християнин! Християнският живот добива съвсем различен смисъл, когато разбереш, че трябва да се споделя с другите.

В заключение, някои хора вярват в един Исус, който сами са си измислили и който им дава някакво емоционално преживяване, което ги успокоява, че са спасени. Но когато проблемите им не се разрешават с магическа пръчка, когато преминават през трудности и изпитания те решават, че християнството не работи.

Проблемът е, че те не са срещнали и не са следвали истинския Христос.  Не са вярвали в истинския Исус, както Той е разкрит в Писанията от апостолите, не са преживяли истинския живот и затова не могат да свидетелстват за Него.

Но ако си преживял среща с истинския Исус, няма по-голямо желание освен да споделиш това богатство с другите.

 Aз се възхищавам от примера на Карлайл Хана, първият мисионер на църквите на свободната воля в Индия. Той е роден 1929 г. в семейството на християни, затова преживява лична среща с Исус още като дете. Започва да чете Библията преди да тръгне на училище. През 1948 г. посещава евангелизация за младежи и там откликва на призива да стане мисионер в Индия, за да споделя истинския Исус с индийците.

През 1949 г. се жени и заедно със съпругата си Мари малко по-късно отпътуват за Индия. Превъртам лентата до наши дни. През 2022 г., след 70 години служение на мисионерското поле, Карлайл Хана се върна в Америка. За това време с негови усилия са били основани 350 църкви в Индия и Непал с повече от 17000 вярващи. Ръкоположени са 30 пастори и са изпратени 120 евангелизатори.

Нека да се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

29.09.2024 г.

 

Трите аспекта на празнуването (Неемия 12:27-43)

/проповед/

Първата столица на дунавска България, Плиска, е била сред най- внушителните паметници на средновековното европейско градостроителство. Тя е заемала площ от 23 кв.км., което е смайващ размер за времето си. Градът е бил построен на хълмисто поле, поради което е липсвала естествена защита. Затова българите са изградили три концентрични отбранителни пояса.

Първият бил дълбок ров с висок насип. Вторият бил изграден от големи каменни блокове, които образували стена с височина 10-12 м. и дебелина достигаща на места до 2,6 м! Можете ли да си представите колко внушителна е била тази стена?

Един друг град, много по-древен от нашите столици, също е бил известен със своята крепостна стена. Това е Ерусалим. Тя беше построена от Давид и Соломон, но след това беше разрушена от Навуходоносор. По времето на Неемия бе дошло време за съграждане и възстановяване. Стената бе възстановена и това възстановяване обедини народа на Израел.

И в 12-та глава четем за посвещението на стената на Ерусалим. Това беше едно невероятно събитие, което бе станало възможно след като юдеите сключиха на завет с Господа и заселиха града с хора от околните места (четем за това в 10-та и 11-та глави). И след като всичко това бе сторено, след като преди това стената бе изградена и портите – поставени, Ерусалим се превърна отново в прекрасен, добре защитен и многолюден град. Беше време за освещаване на стената и за празнуване.

В този пасаж се разказва за една невероятна процесия, преминала по стената, в която участват певци, музиканти, първенците и видните мъже. Още първите стихове ни помагат да се потопим в тази радостна атмосфера:

Неемия 12:27-31а „И при освещаването на Ерусалимската стена потърсиха левитите по всички им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват освещението с веселие, със славослов и песни, с кимвали, псалтири и арфи. И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села, от Бет-Галгал и от селата на Гава и на Азмавет, защото певците си бяха съградили села около Ерусалим. И свещениците, и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената. Тогава изведох Юдовите началници на стената и определих две големи групи хвалители.“

Тук виждаме певците и музикантите, както и всички хора не само да празнуват съграждането на стената. Те се бяха събрали и за да за да я осветят. Когато някой член на църквата ни се нанася в нов апартамент или къща, ние имаме практика да я освещаваме. По този начин собствениците заявяват пред Господа, че това е Негов дом и че те се посвещават да го пазят от нечисти влияния и да го използват за Негова слава.

Тази практика има библейски основания. Когато Авраам и други патриарси се заселваха в нова територия или имаха лична среща с Бога, те издигаха олтар на Господа и наименуваха мястото с тяхната опитност. Например, когато Бог снабди овен за жертва вместо Исаак, Авраам направи олтар на мястото и го нарече „Бог ще снабди“.

Така че, правилно е да се освети нещо и да се празнува нова придобивка или постижение.

Тук виждаме Святият Дух да обръща вниманието ни към три аспекта на един истински празник. Те са радост, очистване и благодарност.

1.     Радост.

Неемия 12:27 „потърсиха левитите… за да празнуват освещението с веселие.“

Радостта е един от елементите на всеки празник. Нещо повече, радостта трябва да е вътрешно усещане и състояние за всеки християнин.

Но на практика много християни са всичко друго, но не и радостни. Лицата им са по-скоро тъжни и мрачни.

Ницше е казал, „Ако християните очакват да повярвам в техния изкупител, те трябва да изглеждат много по-изкупени.“ Разбира се, има моменти, когато чувстваме тъга и скръб, но християните трябва да излъчват чувство на радост, защото имат нещо, което ги прави радостни.

Aз не говоря за щастие, а за радост. Щастието e бързо отлитаща емоция, свързана с някакво събитие, което ни кара да се вълнуваме. Както някой е казал, „Забелязали ли сте, че когато чашата ви с щастие е пълна, някой винаги бута лакътя ви?“ Щастието е моментно.

А радостта е едно постоянно състояние на вътрешна благодарност и удовлетворение, което не зависи от обстоятелствата. Тя присъства най-вече, когато сме в изправни взаимоотношения с Бог. Затова щастието идва отвън, а радостта – отвътре. Щастието отлита, радостта остава завинаги.

Радостта идва от факта, че си приет и обичан от Бога. Живееш с убеждението, че си простен и изкупен, и че си Божие дете. И Бог ти дава привилегията да си негов съработник за Царството.

Хората в Ерусалим бяха щастливи, защото стената бе завършена. Те бяха постигнали целта си. Но те бяха и радостни, защото Бог им бе помогнал да я изградят. Те бяха съработници с Него. Неговата ръка им помагаше в труда им. Затова с радост празнуваха.

Но този празник беше истински поради още една причина.

2.     Очистване.

Неемия 12:30 „И свещениците, и левитите, като очистиха себе си, очистиха и народа, портите и стената.“

Очистването е необходимо, за да се празнува. Не можеш да празнуваш лицемерно. Не можеш да празнуваш, когато животът ти е в развалини. Има нужда от очистване.

Както е казал псалмистът,

Псалм 24:3-5 „Кой ще се изкачи на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свято място? Онзи, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си и не се е клел в лъжа. Той ще приеме благословение от Господа и правда от Бога на спасението си.“

Преди хората да преживеят истински радостен празник, те трябваше да изправят сърцата си с Бога.

В християнския ни живот ние имаме нужда от чистота по същия начин, по който имаме нужда от чисти чинии. Когато сервираш вечерята не слагаш на масата мръсни чинии, нали? Ако го правиш, не ме кани на вечеря 😊. Не, ние мием чиниите, защото не искаме да ядем в мръсни чинии. Бог също не иска да върши делото си с мръсни съдове.

Ние се нуждаем от периодично измиване на нашето сърце. Затова свещениците и левитите тук трябваше да се очистят, след което те очистиха стените, портите и народа, защото участваха в  нещо, свързано с Бога.

Как се очистваме?

В православната и католическата църква има специални помещения, където вярващият може да се изповяда на свещеника. Но вече има много иновативни начини. Знаете ли, че има апликация за Андроид и iPad, която се казва „Confession Booth” или „Изповедалня“. Вече можете да изповядвате греховете си на вашия телефон! Струва само $1.99 и е описана като перфектното средство за каещия се.

Програмата позволява на ползвателя да състави списък със своите грехове. Те трябва да отговарят на въпроси върху 10-те заповеди. След това срещу всеки грях програмата предлага думи на покаяние.

Не съм сигурен обаче, че този начин на покаяние ще ти помогне!

В Стария завет по времето на Неемия освещаването и очистването ставаха чрез жертване на животни и ритуално измиване. Но слава на Бога, днес сме вече в Новия завет и очистването става много по-просто. Не чрез някакъв сложен ритуал, а като изповядаме греховете си и повярваме, че Бог ни е простил.

Затовай, признай греховете си, не ги крий. Не обвинявай някого другиго, не ги замитай под килима. Изповядай ги не само на Бога, но и на тези, срещу които си съгрешил. След това вярвай, че Бог ти е простил и те е очистил. Така ще бъдеш възстановен и ще имаш радост. Както някой е казал, „святостта винаги предхожда радостта“.

1 Йоан 1:9 „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“

3.     Благодарност.

Благодарността трябва да е съществен елемент от един истински празник. Тези хора бяха благодарни за много неща – за лидерството на Неемия, за това че Бог е подбудил персийския цар да разреши стената да се възстанови. Те бяха благодарни за това, че Бог ги е пазил с ангелите си, докато са градяли и им е помогнал да победят враговете си. Бяха благодарни за единството, за силата и че Бог им е помогнал да довършат това начинание.

А ние? Благодарим ли на Бога за всички благословения, които ни дава всеки ден? Ние сме свикнали да се оплакваме и да мърморим, да се сравняваме и да гледаме какво нямаме, а не на това, което имаме.

Един от първите знаци, че един християнин расте в зрялост е когато той започне да благодари на Бог за живота си, за благословенията си, за свободата и за възможностите, които има пред него.

Така че, това са трите елемента, които са характерни за истинския празник – радост, чистота и благодарност. И въпросът, който сега искам да ви задам е, присъстват ли тези елементи във твоите празници? А в твоя живот?

Когато празнувате рождените си дни или тези на децата и внуците, когато вдигате сватби, когато правите семейни тържества с повод или без повод, присъстват ли тези три елемента? Имате ли радост, влизате ли осветени и очистени? Чувствате ли благодарност? Ако ги пропускаме, чудно ли е, че празниците ни не винаги се получават?

Но има още нещо важно. По-нататък в текста виждаме, че Неемия разделя хвалителите на две групи, с които да обиколят града.

Неемия 12:31б-37 „едната тръгна в шествие надясно върху стената към Портата на бунището; след тях вървяха Осая и половината от Юдовите първенци, заедно с Асария, Ездра, Месулам, Юда, Вениамин, Семая и Еремия, и някои от синовете на свещениците с тръби, а също Захария, синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф, и неговите братя: Семая, Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Анани с музикалните инструменти на Божия човек Давид; и книжникът Ездра им беше начело. При Портата  на извора те се изкачиха право напред по стъпалата на Давидовия град, където стената се възвишава над Давидовата къща чак до Портата на водата на изток.“

Тази група тръгнаха по западната част от стената, обиколиха от южната страна на града и се отправиха към източната част, към храма.

Неемия 12:38-39 „А другата група хвалители вървеше в противоположна посока и аз след тях, заедно с половината народ – по стената край Кулата на пещите и по широката стена, над Ефремовата порта и над Старата порта, и над Рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до Овчата порта, докато застанаха при Портата на стражата.“

Тези две групи хвалителите тръгнаха по стената в различни посоки, опасаха града и отново се събраха в едно на източната ѝ част, пред храма. Това трябва да е било прекрасна гледка, с всичките развети знамена, свирещи инструменти и песни на хвалителите.

Но то имаше и символично значение. В Стария завет ходенето около някакъв обект или дадена територия е начин да покажеш, че този обект или територия принадлежи на Бога. Бог каза на Авраам, “Стани, обходи земята надлъж и шир, защото на тебе ще я дам.“ (Битие 13:17).

Бог каза на Исус Навиев да накара воините си да маршируват около стените на Ерихон 6 дни, а на седмия да го направят 7 пъти. Когато го направиха, стените паднаха и те завладяха града за Бога.

Искам да те попитам, „Ходил ли си някога с вяра около дадена ситуация и предал ли си я на Бога? Обхождал ли си я в молитва, молил ли си Бог да ти я даде?

Преди сме правили молитвена разходка около важни институции в града – училища, детски градини, университети, общината, болници, съда и т.н. По време на тази молитвена разходка ходим мълчаливо и се молим Бог да работи и обръща хората, които работят там, към Себе Си. И тази година, веднага след Националната конференция, ще направим отново това!

Забележете, че докато те вървяха по стената, за множествата те изглеждаха като малки точки на фона на голямата стена. С това сякаш те казваха: Да, ние сме малки, ние сме нищо, но ние служим на един велик Бог. Ние успяхме само защото Бог беше с нас. Искаме вие и целият свят да знае това!

Хвалителите обходиха Ерусалим и след като се срещнаха, двете групи хвалители влязоха в храма, за да имат всички заедно благодарствена служба.

Неемия 12:42-43 „И певците запяха със силен глас… И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; и увеселението на Ерусалим се разчу надалеч.“

Всички празнуваха това, което Бог беше направил сред тях.

В книгата Евреи има два стиха, които кореспондират с този пасаж в Неемия:

Евреи 13:15-16 „Затова чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, тоест плод от устни, които изповядват Неговото име. А не забравяйте да вършите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога.“

Хваление и споделяне. Това е начинът да изразяваме нашата благодарност и радост днес – като хвалим Бог за това, което е направил и като вършим добро и проявяваме щедрост към хората около нас.

Когато бебето на Данчо и Преслава се роди, няколко семейства им носиха храна цяла седмица! А тази седмица още семейства направиха това и за бебето на Брентън и Деби. Така те споделиха благата си с младите родители в трудно време за тях. Това е угодно на Бога. И се надявам това да стане традиция в нашата църква.

Много хора споделят от благата си, когато носят неща за хапване на общите ни трапези. Майките споделят дрешки за децата. Татковците си помагат с превоз или като си заемат инструменти. Нашата хвалебна жертва, нашият плод от устни ще е угоден на Бога, когато е съчетан с благодеяния. Нашата радост ще е пълна, когато е споделена с другите. Бог може да използва това и за нашето свидетелство.

Не винаги, но често, когато ни се е раждало дете или внуче, сме черпили съседите и хората в кварталните магазинчета. Веднъж купих бонбони, за да черпя за нашето внуче и ги отворих, за да почерпя продавачката, нищо че не я познавах. След като обясних повода и тя се учуди, че вече имаме внуци, това ми даде възможност да обясня защо християнските семейства са благословени с деца и внуци и да я насърча да вярва в Исус Христос.

Споделяш ли благата си с другите?

В заключение, Бог иска ние да празнуваме значими събития в нашия живот и най-вече, когато с Негова помощ сме постигнали нещо. В този празник ние изразяваме радостта, че сме простени, приети и обичани от Бога като Негови деца и части от Неговото семейство.

Второ, преди да празнуваме, ние се очистваме, като преглеждаме сърцето си, изповядваме всичките си грехове и получаваме прошка от Бога.  Нека не забравяме, че „святостта винаги предхожда радостта“.

И трето, нашето празнуване трябва да се характеризира с благодарност за всички благословения в нашия живот. На водното кръщение днес ние също ще благодарим за нашата нова сестра и за нейното решение да вземе водно кръщение.

Как изразяваме благодарност? Ние изразяваме тази благодарност, като хвалим Бог за това, което е направил и като проявяваме щедрост към хората около нас. Нещо повече – ние можем да празнуваме и да благодарим на Бога още преди да сме видели Неговите благодеяния.

Американският автор и мотивационен говорител Лио Бускаглиа разказва как една вечер баща му се върнал и казал, че ще трябва да банкрутира, защото партньорът му във фирмата задигнал парите и изчезнал. Тогава майка му излязла и продала някои бижута, за да купи храна за разточителна вечеря. Другите членове на семейството я нахокали за това. Но тя им казала, че времето за радост е сега, когато се нуждаят най-много от нея, не следващата седмица. Нейната смела постъпка сплотила семейството и те успели да преминат успешно през това изпитание.

Радост, чистота, благодарност. Имаме ли ги?

__________________________

БПЦ "Нов живот" Варна

15.09.2024 г. 

Истинското покаяниe (Неемия 9)

/проповед/

Увод

Кой е Бог за теб? За непросветените Той е просто сила.  Някои си го представят като дух във вълшебната лампа на Аладин. При всяко щракане на пръстите той се явява и изпълнява желанието ни.

А за нас? Какво е Бог за нас, вярващите? Дали и ние не сме „опитомили“ Бога според собствените си разбирания? Както пише един християнски автор, „За Църквата Бог е станал доста незначителен и тривиален. Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен.“

Сякаш сме си направили едно малко богче, което да прави това, което му кажем. Ние не благоговеем толкова, колкото би трябвало, пред Неговото величие. Величаем Го с устни за Неговата мощ, но не я използваме в живота си. Вземаме за даденост благодатта Му и тя вече не ни удивлява.

Сякаш искаме не толкова Отец на небесата, колкото един добричък дядо в небето, който иска всички да са щастливи и да се забавляват. Но това съвсем не е библейската представа за Бога.

 Когато стигаме до Неемия 9, виждаме едни съвсем различни хора. Както видяхме, изграждането на стената не беше единственото чудо в тази книга. В гл. 8 Ездра прочете и разтълкува Божия закон на народа, който беше застанал прав, и след това празнуваха празника шатроразпъване.

И в гл. 9 те събраха шатрите и се събраха за пост, изповядаха греховете си и се поклониха благоговеейки пред Бога, Неговите чудни дела в историята и удивителната Му благодат въпреки техните грехове.

Нека и ние сега се изправим, за да се помолим за Божието слово.

Молитва.

В християнския живот скръбта и радостта трябва винаги да присъстват. Ние не сме създадени, за да скърбим за греха, Бог иска да се радваме в Неговото спасение. Но пътят към истинското ликуване води през долината на скръбта за греха.

В Неемия 9 виждаме как хората навлязоха в долината на скръбта за греха и това беше угодно на Бога. Днес искам да говоря за природата на истинското покаяние. Ще видим, че истинското покаяние е предизвикано от Словото и Божието дело, истинското покаяние скърби за греха и признава ужасните последствия от него и трето, истинското покаяние изцяло уповава на Божията благодат.

1.      Истинското покаяние се основава на Словото и Божието дело.

В 8 глава, след като стената се съгради, Неемия се фокусира на Божието слово:

Неемия 8:8 „Четоха ясно от книгата на Божия закон и дадоха значението, като им тълкуваха прочетеното.“

И след като хората чуха Божието слово, в 9 глава виждаме техния отклик. Ние не можем да познаем Бога и да разберем Неговия характер, нито да вникнем в дълбините на нашия грях, както го направиха людете в Неемия, ако Божието слово не заработи в ума ни и Божият Дух не предизвика сърцата ни към промяна.

Затова е нужно всеки ден да четем Словото.  Четенето на Библията е като миенето на зъбите. Знаем, че трябва да го правим всеки ден, но някои хора започват чак когато ги заболи и получат духовен кариес.

Не можеш да кажеш, вече съм си мил зъбите 500 пъти, нямам нужда да го правя отново. По същия начин не казвай, чел съм Библията вече 2-3 пъти, нямам нужда да я чета отново. Тя е, която почиства боклука в ума ти и ти помага да видиш греха си и да осъзнаеш, че имаш нужда от промяна.

Хората тук ясно разбраха, че са съгрешили срещу Бога, защото чуха Неговия закон и се огледаха в огледалото на Словото.

И когато това стана, откликнаха с искрена скръб за греховете си. И четем в

 Неемия 9:1 „След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, израиляните се събраха за пост, облечени с вретища и с пепел по главите си.“

Постът не е приятно преживяване. Бог ни е направил така, че да изпитваме глад и жажда, и когато те не са задоволени, изпитваме болка!

Неемия казва, че хората постеха, облечени с вретища. Вретището беше дреха, направена от козя козина. Тя е много груба и при търкане силно възпалява кожата. Измъчваният от глад човек сядал на земята, облечен в тази ужасно груба дреха, вземал в шепа пепел и пръст от земята, и поръсвал главата си. Не е много забавно, нали?

Изповедта не беше нещо мимолетно и лековато. Те се изповядваха, признавайки своя грях и фактът, че грехът ги владее и че са се провалили пред святия Бог. Когато Исая видя видението със святия Бог със серафимите, които Му се покланяха, той възкликна: „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни“ (Исая 6:5).

В Лука 5 гл., когато Петър срещна Исус, се засрами от своята грешна природа в присъствието на Бог, дошъл в плът на земята.

Въпросът, който всеки от нас трябва да си зададе е, „Как аз откликвам и осъзнавам ли сериозността на собствения си грях?

Израелтяните имаха традиция да показват, че са разбрали сериозността на греха си, като носят това неудобно облекло, като си посипят главата с пепел и като постят. Аз не ви карам да правим всички тези неща, но когато вникнем в сериозността на нашия грях и осъзнаем колко свят е Бог, не можем да гледаме на греха като на нещо тривиално.

2.      Истинското покаяние се изправя срещу грозната истина на греха.

Неемия 9:2 „Израилевите потомци се отделиха от всички чужденци; и застанаха, та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си.“

В книгата си „Изповеди“ Св. Августин Блажени пише как като младеж той водил един доста аморален живот. Бил професор по реторика в Милано. От майка си той знаел за Бога, но не бързал да се покае за греховете си. Молил се с тази молитва: „Господи, направи ме добър, но не още.“ По-късно тя преминала в молитвата „Господи, направи ме добър, но не напълно.“ Накрая, когато се покаял с цялото си сърце пред Бога, молитвата станал: „Господи, направи ме добър.“ (точка)

 Когато четем молитвата, която съставлява голяма част от тази 9-та глава, виждаме че те не гледаха лековато на греха. Те дори се идентифицираха със своите бащи и с техните грехове, които самите те не бяха извършили. Те направиха това поради две причини.

Първо, те искаха да признаят пред Бога, че онова което те бяха направили беше грешно. Например, аз не съм лично отговорен за избиването и насилственото покръстване на турци от българите в Тракия през Първата световна война.

Но това не ми пречи категорично да заявя, че това са ужасни грехове (макар и извършвани като отмъщение на подобни зверства на турците) и че ксенофобията и расизмът трябва да се отхвърлят и заклеймят.

Второ, което е може би още по-важно: израелтяните признаваха, че в тях има същата склонност да вършат зло. Макар и аз да не съм избивал хора, аз съм убивал с думи, аз съм подронвал достойнството на хора. Мога да се идентифицирам с опасността да смятам другите за по-малко достойни от мен.

Мога да разбера страха от различните от нас. Не ми е трудно да си представя как и аз бих могъл да оценявам другите по външния вид. И ако си сложиш ръката на сърцето, и ти ще можеш да се идентифицираш с това.

С тази молитва израелтяните искат да се очистят от своите грехове и от греховете на тези преди тях. Те изповядват своята арогантност, инат, гордост, неблагодарност, богохулство, идолопоклонство, беззаконие, убиването на пророците... Беше дошлo време за съграждане и възстановяване – не само на стената, но и на връзката между Бог и хората.

Обърнете внимание, че те не казват просто „Прости ни за всичко, което сме вършили.“ „Прости ни дълговете“. Някой ще каже, не ни ли заповяда Исус точно така да се молим, „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници“?

Да, но това което Той ни даде беше модел на молитва, в който изповедта е съществена част от молитвата. Той нямаше предвид да не мислим върху дълбочината и сериозността на греха.

Навремето имаше една песен на „Тake That”, в която се казваше, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам да се върнеш при мен.“

Това е ужасно послание. С други думи, няма значение какво съм казал и направил, важното е да сме пак заедно. Понякога ние също отиваме към Бога с такова разбиране. Не искаме да се изправим срещу реалността на грознотата на греха си. Не се замисляме как той наранява святия Бог и как ни унищожава отвътре, за това че не сме човекът, за който ни мислят.

Искаме да пропуснем тази част. Извиняваме се пред Бога с думите, „Каквото и да съм казал, каквото и да съм направил, не съм го имал предвид. Просто искам Твоето присъствие да се върне при мене.“ Не, истинското покаяние се изправя пред грозната истина. То има смелостта да я погледне в очите и да я изрече с точното ѝ име.

И когато го направим, ние признаваме, че не заслужаваме нищо добро от Бога. Не можеш да четеш тези редове, в които се говори за непрекъснатите провали на Израил и непрекъснатата прошка и благодат от Бога, без да се удивяваш как е възможно това! Защото Той е толкова различен от мен и теб! Той винаги е готов да даде благодат на тези, които не я заслужават.

3.      Истинското покаяние познава Божия характер и гледа към Божията благодат.

В тази молитва, с която левитите водят народа, виждаме как те славят Бога за това Кой е Той, за Неговата същност и характер.

Неемия 9:5 „После левитите Исус, Кадмиил, Вани, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благословете Господа, вашия Бог, отвека и довека; и да благославят, Боже, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала.“

Те благославят Божието славно име, след което започват да прославят Бога за Неговите божествени атрибути. В ст. 7-8 Бог е разкрит като суверенен. Бог е Този, който ни избира, както е избрал Аврам, който работи в историята, за да извърши Своите цели.

В ст. 9-10 Бог е Този, който откликва на нашите викове за помощ. Той е справедлив – въздава на хората за техните постъпки и така принася слава на Своето име.

В ст. 11-12 виждаме Бог като Един, който снабдява своите деца от Своето богатство в слава, води ги и ги защитава. В ст. 13-15 виждаме, че Бог благоволява да разговаря с нас, че е загрижен за нашето благоденствие и че установява насоки и граници, в които да живеем така, че да Му принасяме слава.

И накрая, от 16-31 стих са изредени греховете на Израил в историята и как Бог в милостта си винаги ги възстановява. Тук са застъпени темите за нашия грях и Божия характер. В тези стихове Бог е описан като прощаващ, милостив, жалостив, дълготърпелив, многомилостив, милосърден, като даващ водителство, снабдител (както на материалните им нужди, така и на земя, която подготвя за тях).

 Гръцкият философ от 6 в.пр.Хр. Ксенофан се оплакал от неморалността на гръцките богове, като посочил че Омир приписал на боговете „всичко, което е срамно и безобразно сред хората“: те крадат, прелюбодействат и се мамят един друг.“ Не е чудно тогава, че Павел открива по време на своите мисионерски пътувания, че много езичници са се обърнали към юдеизма. Те видели, че Богът на юдеите превъзхожда във всичко техните стари богове.“

Бог е добър и любящ Бог. Това казват в молитвата си израелтяните. Дори когато ги предава в ръцете на угнетителите им, Той го прави, за да ги дисциплинира. Защото “Господ наказва този, когото обича“ (Евреи 12:6)

Той откликва на техните викове за помощ и накрая, изпраща избавители, за да ги отърве от техните угнетители. Той прави това много пъти, което ни води към основното послание в тази част, а именно, че истинското покаяние протяга ръце към удивителната Божия благодат. В своето покаяние израелтяните казваха: ние се провалихме тотално, но в благодатта си Ти ни прости и ни възстанови.

 В Своята благодат Бог ни прощава винаги, когато отидем с искрено покаяние при Него. За него няма безнадежден случай, няма невъзможна кауза. Затова благодатта е толкова удивителна.

Тя може да срещне жена, хваната в самото прелюбодейство (като в тази картина на Никола Пусен) и заслужаваща презрението на цялата общност и смърт, да я погледне в очите и да каже: „Не те осъждам“ (Йоан 8:11).

Тя може да срещне една жена при кладенеца – жена с минало и лоша репутация и да ѝ предложи всичко, за което някога е мечтала – вода, която задоволява най-голямата ѝ жажда.

Хората на Ерусалим познаваха своята превратна история, но знаеха също как Божията благодат се беше изливала върху техния народ, за да ги възстановява и изцелява. И знаете ли още какво тази непонятна, неповторима и удивителна благодат може да направи?

Тя може да достигне човек, който е провалил напълно живота си и да каже, „Елате всички, които сте отрудени и обременени, и ще ви дам почивка“.

Тя може да вземе блудния син в ръцете си и да каже, „докарайте угоеното теле, та го заколете и нека ядем и се веселим; защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери.“

Тя може да погледне на теб и мен, които сме давали обещания на Бога и сме ги нарушавали, и сме се държали така, сякаш не сме Божии деца, и да ни предложи прошка отново!

Удивителна благодат, по-велика от всеки мой грях, как мога да я опиша? Тя отнема моя товар, тя освобождава духа ми. Тя бе изляна на Голгота, където бе пролята кръвта на Агнеца. Той изостави Своя трон и проля кръвта си за човеците. Вторият Адам умря, за да може първият Адам да живее. Удивителна благодат. Бях изгубен, но сега съм намерен, бях сляп, но сега виждам!

Но трябва да кажем още нещо. Благодатта е безплатна, но тя не е евтина. Тя струва на Исус всичко и ни призовава към жертвоготовна любов. Спасението е хем безплатно, хем много скъпо. Същият Исус, който каза на разбойника на кръста, че след малко ще го види в рая, каза на тези, които искат да го следват, да пресметнат цената. Същият Исус, който каза на жената, че не я осъжда, също ѝ каза, „иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.“

В ст. 2 хората се подготвиха за тази молитва. Те разбираха, че трябва да се справят с някои проблеми, преди да дойдат при Бога и да искат прошка. Изповедта не се състоеше само в празни думи, но те трябваше да бъдат подкрепени и от дела. Трябваше да се направят някои трудни стъпки. Toгава разбираме дали едно покаяние е истинско.

Тези хора разбираха, че когато благодатта е дадена даром, единственият възможен отклик е животът им да бъде напълно променен от тази благодат.

 Едни съпрузи не се обичали истински. Мъжът имал високи изисквания към жена си и приготвил правила, които тя трябвало да следва. Той настоявал тя да ги прочита всеки ден и да се подчинява безпрекословно. Сред правилата му имало такива подробности като кога т трябва да става сутринта, кога закуската му трябва да е сервирана, как трябва да върши домашната работа. След няколко дълги години, съпругът умрял.

След като минало време, жената се влюбила в друг мъж, който я обичал много. Скоро те се оженили. Съпругът правел всичко, за да направи новата си съпруга щастлива, като често я обсипвал с подаръци, свидетелстващи за неговата любов.

Един ден, докато той чистил къщата, тя намерила в едно чекмедже списъка със заповедите, които първият ѝ съпруг бил написал за нея. Докато го преглеждала, изведнъж се сетила, че макар и настоящият ѝ съпруг да не ѝ бил дал никакъв списък, тя правела всичко, което първият ѝ съпруг изисквал. Тя осъзнала, че е толкова посветена на този мъж, че най-дълбокото ѝ желание е да го радва поради любовта ѝ, не от задължение.

Единственият възможен отклик на Бога е да бъдем променени от Неговата благодат!

Тук отново виждаме, че трябва да има баланс между Божието действие и готовността на хората.

В глава 10, която няма да разглеждаме, четем подробно за завета, който те сключват с Бога в ст. 38.

 Неемия 9:38 „Поради всичко това ние сключваме верен завет и го написваме; и първенците ни, и свещениците ни го подпечатват.“

В този завет те обещават да пазят Божия закон, да не се женят за чужденки, за да не стават като другите народи, да пазят съботата свята, да носят приносите си в Божия дом, да дават десятъците си от първите плодове, да посвещават първородните си синове и да дават най-доброто от това, което имат на Бога.

Заключение

Всичко това се случи, защото те ясно разбраха кой е този Бог, на когото служат и който ги беше избрал. Знаем ли ние кой ни е избрал?

Или и за нас Бог е станал доста незначителен и тривиален, Неговата истина е твърде далечна, Неговата благодат – твърде обичайна, Неговият съд – твърде благ, Неговото евангелие – твърде лесно, Неговият Христос – твърде обикновен – както се казва в мисълта, с която започнах?

Ако виждаш нещо от това в живота си, трябва да знаеш, че има лек за него. И той е в това: да имаш правилно разбиране върху Божието слово за това кой е Бог и какви са Неговите обещания. За да достигнеш до истинско покаяние.

И след това да казваш „Да“ на Святия Дух всеки път, когато Той те нуди да израстваш в покорство на Бога. Само така ще можеш да се радваш в живота си на удивителната Божия благодат, която прави от окаяните грешници, които сме ние хора, които са поканени да влязат в Божието присъствие и да станат деца на Бога.

 ____________________

08.09.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна