Християнството е интелигентен мир

От Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“:

Лев Толстой пише малка книжка, наречена „Изповеди“, в която разказва как на около 50 години преживява екзистенциална криза. Той не бил кой знае колко вярващ човек, бил част от руската интелигенция. Вече бил доста известен писател. И той попитал приятелите си, какво става, когато умрем? И повечето от тях казали, „Ами, когато умрем, ние вече не съществуваме.“ Той бил част от група хора, които смятали, че няма Бог и че когато умреш, спираш да съществуваш. В един момент слънцето ще спре да грее и всичко ще изчезне.

Тогава Толстой казал, „Чакайте малко, ако е така, тогава защо да продължаваме да живеем? Защо да продължавам да пиша книги? Всичко е безсмислено! В края на краищата, няма значение какво правя. Накрая никой няма да е тук, за да знае какво е било. Няма значение дали съм жесток или добър. Накрая нищо няма значение, всичко ще е безсмислено. Защо да продължавам? И знаете ли какво казали приятелите му?

„Човече, иди на плажа, иди да пазаруваш, ти си руски човек на изкуството, все мислиш за смъртта, руските хора на изкуството са такива. Ти мислиш прекалено много. Просто се радвай на живота.“ Ето какво отговорил той, обяснявайки защо се е върнал към християнството „Що за гледище за света е това, с което е възможно да се живее само ако не мислиш за това, в което вярваш? Какво е това гледище, с което е възможно да се живее само ако не мисля прекалено много за резултата от това, което вярвам за света?“

С други думи, мирът и радостта на света идват от това да не мислиш прекалено много за това какво всъщност вярваме за света. Но виждате ли обратното на това гледище? Виждате ли какво казва Исус? Той казва, „Радостта идва от това да ме видите. Ако ти си християнин и нямаш много радост, знаеш ли защо е така? Защото не мислиш! Не размишляваш върху последствията от твоите убеждения.

Християните вярват, че Бог е направил света с радост. В Притчи 8 се казва, че когато Бог е създал света, Той се е удоволствал в нас. Той е направил с радост света, направил го е да бъде свят, пълен с радост. Но ние сме се отдалечили от Него. И въпреки това, Той не ни е изоставил просто да изгнием и да изчезнем. На безкрайна цена за Него, Той дойде в този свят. Исус Христос умря за нас и ние повярвахме в Него.

Помислете за стойността, която Той вижда в нас, за да направи това. И Той ще направи света съвършен накрая, и този свят ще бъде на наше разположение. Помислете за това, което Библията всъщност казва, за това, което вярвате. И колкото повече мислите, толкова по-вероятно е да кажете, „Защо тогава се тревожа толкова? Защо се вторачвам в дреболии?... 

Мирът на света е глупав мир. Получаваш мир и радост, стига да не мислиш твърде много за това, което всъщност вярваш. Но християнският мир и радост са интелигентни. Те идват, когато мислиш все повече и повече за това кой си ти, кой си в Христос, какво прави Бог и какво Бог ще направи. Разбирате ли това?

Глупавият мир казва, „Дайте ми ракийка, дайте ми туршийка!“* A интелигентният мир казва: „Вярваш ли, че Исус Христос дойде на земята, премина през небесата и сега седи отдясно на Отца, ходатайства за теб и ще се върне за теб, и ще направи света съвършено място? Вярваш ли в това?

Как това няма да те накара да се чувстваш добре? И ако нямаш този мир и тази радост, ти не мислиш. Интересното е, че християнството е интелигентен мир. Радостта и мирът са за тези, които се замислят над нещата.

Христос казва, помислете какво означава, че Аз възкръснах от мъртвите и това ще ви даде радост, която нищо не може да отнеме. – Тимъти Келър, „Неувяхваща радост“.

______________

* (перифраза на „ho-ho-ho, to the bottle I go”, бел. прев.).

Притчата на пророка (Еремия 18)

/проповед/

Видяхме, че Бог призова един младеж да пророкува на Юда за предстоящото осъждение - вавилонския плен. Той вложи думи в устата му, каза му да не се бои от хората, и да говори Словото, което му даде. И го увери, че ще го подготви и ще му даде всички ресурси, които са му необходими за това.

След това разгледахме 3-та глава, в която Бог каза на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“ Но ако не го направите, ще ви опустошат. Признайте греха си и се покайте!“

Днес ще говорим за това как Бог иска да оформи нашия характер и за тази цел ще разгледаме една притча, която Еремия използва в 18-та глава. Ще говорим за грънчарство. Заедно с Еремия ще влезем в къщата на един грънчар и ще видим какво Бог има да ни каже чрез тази притча.

Еремия 18:1-6 „Словото, което дойде към Йеремия от Господа и каза: 2 Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми. 3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си. 4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи. 5 Тогава Господнето слово дойде към мен и каза: 6 Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар? – казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.“

Аз изобщо не съм човек на изкуството. Не умея да рисувам, нито да творя каквото и да е с ръцете си. Затова прочетох малко за занаята грънчарство. И се оказа, че не е никак лесно да се направи глинен съд!

Първо, грънчарят трябва да изкопае глина с добро качество, а такава се намира дълбоко в почвата. След като я извади, я оставя да преседи няколко седмици. След това слага глината в дървени нощви или в каменен съд, пълeн с вода.

Когато буците глина омекнат, те се разбъркват до получаване на мека кал. След това глината престоява още шест месеца, преди да е готова за работа.

С други думи, глината, както е взета от земята, е безполезна. То трябва да бъде преработена, а това отнема много време и енергия на Грънчаря.

Това е перфектен пример за нас като грешници. Ние сме безполезни в нашето естествено състояние, но Бог е способен да види съдовете, в които можем да се превърнем, следователно, Той започва процеса, който ще ни доведе до място на полезност. Той ни изкопава, изсушава ни и ни измива.

След като глината е почистена и обработена, тя се поставя на маса и се удря с дървено чукче, за да се премахнат всякакви въздушни мехурчета, които може да са се образували в глината. Най-накрая, когато глината е гладка и хомогенна, грънчарят я поставя на колелото и я оформя в съд.

И Еремия влиза в къщата на грънчаря и вижда как той прави съдове от глина. И вижда, че ако съдът се развали, грънчарят го прави на друг съд.

И Бог казва, „Това се опитвам да направя и с Юда. Те са с много недостатъци. Искам да направя от тях друг съд, ако ми позволят.“ Това послание вероятно идва преди падането на Израел, може би през 587 г.пр.Хр. Чрез Еремия Бог предупреждава Юда за надвисналото разрушение, но те не Го слушат.

Еремия 18:12 „А те ще кажат: Напразно! Защото според своите замисли ще ходим и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.“

Хората не искаха да се променят.

Някои от нас може би си казват, „Не искам никой да ме моделира. Аз съм интелигентен човек, мога сам да се оправя.“

Но нека се замислим, ако не искаме Бог да ни моделира, кой или какво ни моделира тогава? Дали сме моделирани от нашите мисловни процеси? Самата мисъл за това ме плаши! Или сме моделирани от хорското мнение? От културата, от модата?

Щом сме станали християни и щом сме днес тук, предполагам че поне повечето от нас искат да сме моделирани от Бога. Днес е доста хладно навън (духа, вали), можехме да си останем вкъщи да спим до късно! Но ние дойдохме на църква! Очевидно искаме да се учим от Божието слово и Бог да ни моделира.

За разлика от глината, която е неодушевен предмет, ние имаме свободна воля. Ние избираме дали да следваме Бога или да следваме нашите пътища, както направиха израелтяните. Но Бог иска ние да сме податливи на обработка, на промяна. Той не ни кара насила, но желае да отворим сърцето си за Него.

И Той не очаква тази промяна да е видна само в извънредни обстоятелства, а в нашето ежедневие. Днес човек може да види грънчар да работи или в Етъра, или в Трявна, или в някое друго малко градче. Но по онова време това е бил много разпространен занаят.

По същия начин Бог присъства и работи в нашето ежедневие. Въпросът е, виждаме ли Го? Когато вървя по тротоара и видя между плочките поникнала трева, си казвам, „Пак не са направили тротоара качествено!“ Някъде дори виждам поникнали цветя!

Но ако погледна с очите на вярата, в това цвете мога да видя символ как Бог може да преодолее на пръв поглед непробиваеми препятствия и да създаде нов живот! Бог може да направи път там, където няма път!

За да ни покаже тази истина, Бог да използва метафората на грънчарството и на други места в Писанията. В

Исая 45:9 „Горко на такъв, който спори със Създателя си. Глинен съд сред глинените съдове по земята! Ще каже ли глината на ваятеля си: ‘Какво правиш?’ И твоето произведение ще каже ли за тебе: ‘Липсва му умение’?“

Исая 64:8 „Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глината, а Ти – грънчарят и; и всички сме дело на Твоята ръка.“

2 Коринтяни 4:7 „А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.“

Какво е това съкровище? Съкровището е Божията сила, която работи в нас. Ние сме пръстните съдове, които Бог използва. Ние сме понякога доста крехки, с пукнатини, но въпреки това Бог пак ни използва. В Библията виждаме хора с много слабости, но Бог ги използва.

По същия начин Бог продължава да работи с народа на Израел. Това не е краят на тяхната история. Бог продължава да ги търси и да желае да има взаимоотношения с тях.

Може би точно сега в твоето семейство, твоят съпруг или съпруга, или твоето дете иска да следва своя път. Не следва Божия път. И това разбива сърцето ти. Но добрата новина е, че Бог не се отказва от нас.

Бог продължава да търси всеки, дори той да бяга от Него като Йона. И нашата молитва е, че един ден нашите близки ще осъзнаят това и ще решат да станат пластичната глина, която Той иска те да бъдат.

Някой е казал, „Бъдете търпеливи, Бог не е свършил още с мен!“ Ние сме в процес на изработка. Бог продължава да работи в нас.

В Библията този процес е наречен освещаване. Бог работи в нас, за да ни направи чисти и святи. За да изглади острите ръбове.

Понякога ние се уморяваме и разочароваме, когато този процес отнема твърде дълго време и ние продължаваме да се проваляме. Искаме да кажем нещо любезно на някой, с когото ни е трудно да общуваме, но от устата ни излиза отново нещо грубо. Но Бог отново идва и ни казва: Позволи ми да променя това. С моя помощ ще се справиш!

Бог продължава да работи в твоя живот! Не забравяй, че преди това Той те е изкупил – а това е най-голямото чудо, което вече се е случило в живота ти! Без значение какво си правил в миналото, Бог е взел счупените парченца на живота ти и ги е изкупил обратно. Като повярва в смъртта и възкресението на Божия Син Исус Христос, Той плати цената за твоето спасение.

Един руски офицер задлъжнял много. В отчаянието си написал един списък с всичките си дългове. Отдолу написал, „Кой може да изплати дълг като този?!“ Същата нощ императорът преминал през лагера предрешен и виждайки къс хартия до спящия мъж, го прочел и написал след въпросителния знак една дума: „Николай“.

На сутринта офицерът се учудил като видял написаното, но скоро всичките му съмнения се изпарили, когато в 10 ч. императорът изпратил парите, необходими за изплащане на огромния дълг.

Ако ти още си неспасен, ти си също с дълг. Помисли за греховете си, колко много дължиш на твоя Господар. И когато в отчаянието си попиташ, „Кой може да изплати такъв дълг?“, отговори „Исус. Той може да го плати. И го е платил. Вярвам в това!“

Друго интересно нещо за грънчарството е, че след като се изпече съда, без значение колко изящно е направен, ако искаш да го промениш, трябва да го счупиш. Това означава две неща.

Първо, ако искаш Бог да продължава да работи в живота ти, трябва да си мек в Неговите ръце. Да си чувствителен за Неговия глас. Да четеш и изучаваш Библията и да си готов да се променяш, ако забележиш че грешиш в някоя сфера от твоя живот.

И второ, понякога трябва да бъдем счупени, преди Бог да може да работи в нас.

Псалм 51:17 „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.“

Казваме на Бога, „Боже, не мога да се справя сам. Опитвам и не става. Нуждая се от Теб!“

Някои хора се променят, когато видят светлината. Други се променят само когато почувстват горещината.

Виждали ли сте витражите на някоя катедрала? Техните живи цветове и сложен дизайн пленяват окото. Но когато се вгледаш отблизо, ще забележиш пукнатини и несъвършенства, които нарушават повърхността му. И все пак точно тези недостатъци позволяват на светлината да танцува през стъклото, хвърляйки калейдоскоп от цветове върху стените и пода отдолу.

По същия начин животът ни е подобен на витражи, красиви, но крехки, белязани от пукнатини и счупвания на несгоди и болка. И точно както светлината блести през счупеното стъкло, осветявайки неговата скрита красота, така и Божията благодат може да освети нашите счупени животи.

Aко Му предадем съкрушеното си сърце, ние се отваряме за възможността за обновление. Подобно на майстор занаятчия, Той започва да възстановява счупените парчета от стъклопис. Бог работи в живота ни, за да поправи счупеността ни, вливайки във всяка отломка Своята благодат и любов.

Искам да завърша с думите на един християнин от 2 в. Името му е Ириней.

„От Божиите ръце“

Не ти моделираш Бог. Бог моделира теб. Ако ти си Божие творение, очаквай ръката на Скулптора, който върши всичко на неговото време. Предай на Грънчаря сърцето си, меко и послушно, и пази образа, в който Скулпторът те е оформил. Нека твоята глина е влажна, за да не закоравееш и да не изгубиш отпечатъците на пръстите на Грънчаря.

Край

БПЦ "Нов живот" - Варна

17.11.2024 г.

Грешници, обединени от любовта си към Бога

Пет цитата за брака:

“Добрият брак не е нещо, което намираш, а нещо, което изработваш.“ – Гери Томас

„Ако си женен или все още не, но се надяваш да се ожениш, запомни това: всеки брак се състои от двама грешници. Най-добрият брак е този, в който двамата грешници са обединени от своята любов към Бога, от своето посвещение да служат един на друг и от дух на смирение. В брака ти ще научиш колко жертви са нужни, за да обичаш един грешник през всички превратности на живота. Това е картина на любовта на Христос към нас.“ – Кери ван дер Вине

„Всички ние сме безкрайно посветени и дълбоко отдадени на нашия „стил“, нашия „начин“, нашия „подход към живота.“ И нямаме никакво намерение да се откажем от него. Даже и за да спечелим любовта. Затова Бог създаде една среда, в която трябва да го направим. Казва се „брак“.“ – Джон Елдридж

„Щастлив брак е съюза между двама души, които са добри и си прощават.“ – Рут Греъм

„Бракът е призив да умрем за себе си… Християнските брачни клетви слагат началото на едно практикуване на смърт за цял живот, на предаване не само на всичко, което имаш, но и на всичко, което си. Това призив за мрачна бесилка ли е? В никакъв случай! Това не е по-мрачно от умирането за себе си и следването на Христос. Всъщност, тези които умират поради любов към своя съпруг или съпруга са тези, които познават най-голямата радост, имат най-удовлетворяващи бракове и преживяват най-голямата любов.“ – Р Кент Хъджис

Снимка - Интернет.

Посланието на пророка (Еремия 3)

/проповед/

Гледали ли сте филма „Огнените колесници“? Когато сестрата на олимпийския шампион Ерик Лидъл идва при него и му казва да остави състезанията си и да отиде в Китай, а той през това време се подготвя за олимпиадата, той отказва и тя мисли, че той не е духовен. Че е плътски християнин, бяга вместо да ходи на църква. Той ѝ казва, Джени, знам че Бог ме е направил с цел, но Той също ме е направил да съм бърз. Когато бягам, чувствам че Бог се удоволства.

Той знаел, че Бог го е направил да бъде мисионер, но го е направил също бърз, за да е лекоатлет и че той може да е удовлетворен само тогава, когато прави това, което  Бог иска да прави.

Еремия беше призован да бъде пророк. Чувствал е че Бог се удоволства в това, но също е чувствал вътрешен натиск, защото е трябвало да предаде трудно послание. Той обичаше хората си, сърцето му беше съкрушено за тях, затова им предаде Божието послание, но хората бяха толкова незаинтересовани… Това е съкрушило сърцето му, затова го наричат пророкът със съкрушеното сърце или плачещият пророк.

Това отношение не веднъж го кара да напусне служението си. Да каже, „Боже, дотук съм. Никога вече няма да изговарям Твоето слово“. Но веднага след това казва, „тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламнал огън, затворен в костите ми; уморявам се да го задържам, но не мога.“ (Еремия 20:9).

Още един мъж се опита да се откаже. Казва се Йона, но поради обратната причина. Еремия искаше да се откаже, защото обичаше народа си и не можеше да понесе Бог да го осъди. Йона мразеше ниневийците, а Бог искаше да им прости, затова той си каза, „Без мене!“ Но Бог си има начини да ни накара да направим нещо и използва едно интересно превозно средство да го закара до земята, за да извърши Неговата воля.

Еремия беше доста млад и неопитен, каза: „Боже, аз съм само дете“. Бог му каза, „Не казвай: Дете съм… Ето, сложих думите Си в устата ти“ (1:7,9).

Днес ще разгледаме гл. 3, второто пророческо послание, дадено с много страст и дързост от Еремия, макар и да не му беше лесно. 

Един човек посетил строеж и там видял трима каменоделци. И тримата вършели една и съща работа. Човекът попитал първия каменоделец, „Какво правиш?“ Той отговорил, „Дялам камъни.“ След малко отишъл при втория и го попитал същото, „Какво правиш?“ и той казал, „Правя стена“. Отишъл при третия и попитал „Какво правиш?“ Той отговорил, „Строя катедрала.“

И тримата вършели една и съща работа, но единият мислил, че дялка камъни, а другият – че строи катедрала. Ако попитахме Йона какво прави, сигурно щеше да отговори, „Дялам камъни. Правя каквото Бог ми каза“, но без страст и емоция. Ако попитаме Еремия, щеше да каже, „Строя катедрала.“ В тези глави има много патос.

Надявам се, че сте прочели трета глава вкъщи. Нека сега прочетем

Еремия 3:6-8,10 „Пак в дните на цар Йосия Господ ми рече: Видя ли ти какво стори отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудстваше там.“ И рекох: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юда, видя това. И видях, че когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, сестра ѝ, невярната Юда, пак не се уплаши, но отиде и тя да блудства… А при всичко това сестра ѝ, невявярната Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ.“

Ако не се учиш от историята, си осъден да я повториш.“ Дванадесетте племена на Израел се бяха разделили на две царства – 10 в северното и 2 в южното. Десетте племена на север вече бяха отведени в плен от сирийците в 722 г.пр.Хр. Двете племена на Юда видяха това и бяха уплашени до смърт. Но вместо да се обърнат към Бога, те не си взеха поука и в 586 г.пр.Хр. те щяха да повторят историята. Вавилонците щяха да ги отведат в плен за 70 години.

Затова Бог казва, че Юда беше по-лоша от Израел, защото видя, но не си направи изводите. Апостол Павел казва,

1 Коринтяни 10:11 „ А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас.“

Той има предвид книгите на Стария завет, в това число и Еремия. Това е написано, за да може чрез Писанията да получим надежда.

Библията е най-продаваната книга в света, но сигурно най-малко четената и практикуваната.

Колко от вас са второ или трето дете в семейството? Второто дете в семейството, да не говорим следващите, имат достатъчно време да гледат и да се учат да не правят пакостите на най-голямото, за да не бъдат наказани. Правехте ли го?

Ако си бил трето дете и не си се учил от брат си и сестра си, значи си по-лош и от Юда! Повечето от нас се учат по трудния начин. В края на краищата, научаваме, че не е много разумно да се бунтуваме срещу родителите си.

Еремия 3:10-13 „Юда, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство – казва Господ. И Господ ми рече: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юда. Иди и прогласи тези слова на север, като речеш: Върни се, отстъпнице, дъще Израилева – казва Господ, - и аз няма да стоваря гнева Си върху тебе, защото съм милостив – казва Господ, - и не ще пазя гняв завинаги. Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа, своя Бог, и безогледно си отивала при чужденците под всяко зелено дърво, че не си послушала гласа Ми – казва Господ.“

Тук Бог им казва да направят две неща: да изповядат и да се покаят. „Само признай беззаконието си.“ Кажи, че си го направил!

Как не ни се откъсват от устата тези думи! Не бях аз, той беше!

Бог им казва, само си признайте. И второ, „Върнете се“. Това иска Бог от нас.

Притчи 28:13 „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост.“

Ако си търсиш извинения за твоите провали и твоите грехове, няма да имаш мир. За да се очистиш от грях, трябва да кажеш: да, направих го, сгреших. Двете най-трудни за изричане думи на български са „Аз сгреших“. Особено когато трябва да го кажеш на съпруга или съпругата си, или на децата си.

Тук Бог не говори на вавилонците, асирийците или друг езически народ, а на Своите люде, които твърдят, че Го следват.

В Новия завет виждаме подобно послание към църквата в Ефес. Исус ѝ казва, ти си вършила прекрасни неща, но си оставила първата си любов, затова, „спомни си откъде си паднал и покай се, и действай според първите си дела“ (Откровение 2:5).

Спомни си, покай се и се поправи. Това казва Бог и на хората в Еремия 3. „Само признай беззаконието си, че си станала престъпница против Господа и безогледно си отивала под всяко зелено дърво“ и по-нататък…

Еремия 3:14 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ.“

Една жена не била плакала 18 години. Тя имала синдрома на Сьогрен. Това е хронично автоимунно смущение, което се получава следствие на атаките на антителата на имунната система срещу жлезите, произвеждащи секрети в очите, устата и други части на тялото. И тя не можела да пророни и една сълза.

Но тук виждаме хора, които не скърбят за греха си, защото сърцето им е закоравяло и с времето станало все по-трудно да признаят вината си и да се покаят.

Затова е важно когато Бог ни изобличи за грях, в същия момент да кажем, „Господи, прости ми! Помогни ми да се обърна от греха си.“ Иначе с времето около сърцето ни ще се образува една твърда кора и ние ще останем безчувствени за Святия дух.

По-нататък четем…

Еремия 3:14-15 „Върнете се, чада отстъпници – казва Господ, - защото Аз съм ви съпруг; и ще ви взема – един от град и двама от род, и ще ви въведа в Сион; и ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум…“ И малко по-надолу,

Еремия 3:17 „В онова време ще нарекат Ерусалим престол Господен; и всички народи ще се съберат в него в Ерусалим, в името Господне.”   

Тези стихове ни помагат да погледнем отвъд времето на Еремия към един бъдещ момент. Като че ли Еремия ни връчва бинокъл и казва, погледни през него. Голяма част от книгата Еремия рисува една потискаща картина на надвиснали буреносни облаци на осъждение на хоризонта.

Но от време на време облаците се разсейват и слънчевите лъчи се прокрадват през тях. Толкова е хубаво в мрачен ден да видиш малко слънце! И това става, когато Бог ни помага да видим отвъд осъждението с приближаващата окупация от Вавилон. В тези стихове се повтарят изразите „в онези дни“, „в онова време“, „в онези дни“. За кои дни става дума тука? За дните, когато Израел се покае, когато земята се възстанови.

Не само Еремия, но и почти всички останали пророци в СЗ говорят за време, когато Израел ще се възроди. В земята ще царува правеност. Израел вече няма да е разделен на 10 северни и 2 южни племена, всички ще бъдат едно. Много езичници ще се присъединят към Израел и ще се изкачат на планината Сион. И над тях ще има управление на мир и праведност.

Всички тези пророчества говорят за милениума – 1000-годишното царство на Христос на земята.

В ст. 14 Бог казва, „върнете се, защото Аз съм ви съпруг“. Той използва метафората на семейството, за да покаже, че иска да има заветни взаимоотношения с народа си. Бог не се интересува от външните ритуали и обряди на религията.

Бог не е религиозен! Религията разделя хората, защото всеки държи на своя ритуал и външни форми на религиозност. Когато хората чуят за християнство, те си представят именно това. Понякога ме питат какво се прави на даден църковен празник. Аз им отговарям, че не знам и те се учудват, „Нали си пастор, как така не знаеш!“ Но аз самият не харесвам религията.

Също, в ст. 15 Бог казва, „ще ви дам пастири по Моето сърце, които ще ви пасат със знание и разум.“

Бог се грижи за Своите люде, като им дава душегрижители. Бог дава дарби на служителите си, за да се грижат за Неговите люде. За да станат те зрели последователи на Христос – хора, които могат да го нарекат „мой Отец“.

Не е ли интересно това? Защото в Стария завет Бог не се разглежда като баща на всеки отделен вярващ, а като Отец на нацията Израел. Мойсей не е наречен „моят син“ от Бог, а „моят слуга“. Същото се отнася и за Давид. Народът на Израел е наречен „моят син“.

Когато Мойсей отиде при фараона, каза, „Така говори Яхве: Израил Ми е син, първородният Ми.“ (Изход 4:22)

В Еремия 31:9 Бог казва, че е „Отец на Израил“.

Нещо повече, един евреин не можеше да изрече Божието име. Затова не знаем с точност как се е произнасяло. Четирите съгласни YHWH, т.н. тетраграматон, от които идва Яхве, означава на иврит „съществуване“ и може да се преведе „Аз съм който съм“.

Но по онова време силно вярващите евреи се покланяли и така произнасяли вместо името на Бог думата „Хашем“, което просто означава „Името“. С други думи, не мога да произнеса името, но Господи, ти знаеш какво имам предвид.

Не е било възможно някой да нарече Бог „Отец“. И стигаме до Новия завет и виждаме в евангелията как Исус нарича Бог „Отче Мой“. Исус нарича Бог Отец повече от 100 пъти. Само в евангелието на Йоан – повече от 60 пъти! И след това дава право на нас, Неговите последователи, да наричаме Бог така.

И най-накрая Бог отново призовава израелтяните да се покаят:

Еремия 3:22-23 „Върнете се, чада отстъпници, и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви. Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог. Наистина, напразно е очакваното от хълмите и от многото планини спасение; наистина в Господа, нашия Бог, е спасението на Израил.“

Забележете, че след апела на Господ в ст. 22, речта преминава в 1 л. мн. ч. – „Ето, ние идем към Тебе, защото ти си Господ, нашият Бог…“ Сякаш в отговор на Господ, народът откликва и тази молитва продължава до края на главата.

Според някои богослови това се отнася до бъдещето, когато Израел се покае, което ще стане по време на Голямата скръб. Но сякаш по-вероятно обяснение е, че съвременниците на Еремия се молят тук, но това са само думи, без промяна на живота.

Те са чули това послание и казват, „Да, така е, много сме лоши, съжаляваме, Боже“, но след това забравят и не се променят. И по-нататък, в гл. 7, те ще повтарят като мантра „Храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен е това.“ Отиваме на църква! Но Бог ще им каже отново, „Не се уповавайте на лъжливи думи“! (ст. 4)

Дълго след като извърши греха с Витсавее и уби съпруга ѝ Урия, у Давид нямаше никаква промяна. Трябваше да бъде конфронтиран от пророк Натан, за да се покае истински и да каже, „Съгреших!“

Вероятно и тук хората се почувстваха виновни, ронеха сълзи, но не се промениха. Съжалението не е покаяние!

Всички предполагам сте чували за скаутите – едно младежко движение за усъвършенстване и развитие на личностните качества на младежите. Те работят както с момчета, така и с момичета. За да набере средства за скаутите, едно 13 годишно момиче скаут продало 11000 кутии със сладки за по-малко от 2 месеца. Когато я попитали как е успяла да постигне това, тя казала: „Трябва да гледаш хората в очите и да ги накараш да се чувстват виновни.“

И тук хората се чувстваха виновни, но това беше само поза, защото в следващата 4-та глава четем пророчество за осъждение.

Нека и ние се замислим. Защото ние, християните, сме много добри в овладяване на религиозния жаргон, но не сме много усърдни в прилагане на наученото!

В заключение, в тази глава Бог казва на Своите люде, „Върнете се! Обновете се!“ Но ако не го направите, ще ви опустошат. Признайте греха си и се покайте!

Въпреки младостта си, на 21 г. цар Йосия започна духовно обновление и съживление в нацията, но то не продължи дълго. То засегна повече ритуалите, отколкото сърцата.

Мъж и жена се пенсионирали и си купили каравана с круиз контрол. Круиз контролът ви позволява да настроите колата на определена скорост и тя сама я поддържа. Те за първи път имали такова нещо и нямали търпение да я пробват. Тръгнали на почивка за Гърция. Мъжът карал няколко часа, но се уморил и казал на жена си: „Твой ред е да караш, аз ще дремна малко.“ Той отишъл отзад, заспал, тя включила на круиз контрол и карала така доста километри. Когато се качили на магистралата, тя решила да стане и да отиде отзад в тоалетната. Toва казала на Пътна полиция след катастрофата.

Тя решила, че круиз контрол означава автопилот. И двамата са добре. Но каква е поуката?

Много хора си казват, „Аз съм се покаял, плакал съм пред Бога. Взел съм водно кръщение.“ Сега животът ми е на круиз контрол. Оставям го на автопилот. Но за да израстваме в Христос е нужно да вземем решение и да започнем да правим стъпки за промяна. Да четем Словото всеки ден, да общуваме с братята и сестрите, да казваме на другите за Бога. Растежът не става автоматично.

Да си християнин е като да плуваш срещу течението. В момента, в който престанеш да плуваш, течението те отнася назад. Започваш да отпадаш. Продължавай да плуваш. Бог ще ти дава сила.

Нека се помолим!

_____________________

10.11.2024

БПЦ "Нов живот" Варна

Призивът на пророка (Еремия 1)

/проповед/ 

Днес започваме нова поредица проповеди върху книгата Еремия. Пророк Еремия беше призован в трудно време да говори на нация, която не искаше да слуша.

Еремия (или както е на иврит, Erminiahu) оплакваше нечестието на своя народ и надвисналото осъждение за неговите грехове. Затова е наречен „плачещият пророк“. Той проповядваше истината и едновременно с това плачеше за людете.

Еремия 9:1-2 „О, да би била главата ми воден извор, а очите ми – поток от сълзи, щях да плача ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ!“

Някой е казал, „нямаш право да проповядваш за ада докато не си ридал заради него.“ Такъв беше Еремия.

Той плачеше за греховете на своя народ. По думите на пастор Скип Хайциг, той ръководеше погребението на нацията си. Той знаеше, че то приближава. Еремия сочи към Исус с това. Исус попита учениците си в Кесария, кой казват, че съм Аз? Един от отговорите е, „Еремия или някой от пророците.“ Защо? Защото начинът на служение на Исус им напомняше на Еремия. Твърд и директен към фарисеите, но нежен към бедните, страдащите и онеправданите.

Нека прочетем

Еремия 1:1-2: Думите на Хелкиевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя, към когото идваше Господнето слово в дните на Юдовия цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му, в дните на Юдовия цар Йоаким, син на Йосия, до края на тринадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането на Ерусалим в плен в петия месец.“

Тук научаваме, че Хелкия е баща на Еремия. Той е от Анатот, град на левити на 5 км на север от Ерусалим. Еремия се ражда по времето на цар Манасия – най-нечестивия цар на Юда. След като той умира, на престола се възкачва синът му Амон, който не е много различен от баща си. На негово място цар става синът му Йосия.

Йосия става цар на 8 годишна възраст. Ще кажете, как може едно 8-годишно дете да управлява? Е, той е имал вярващи съветници. Един от съветниците му е първосвещеник Хелкия (дали това е бащата на Еремия?). Той намира препис на закона и го носи на царя. Когато го прочитат, те разбират колко далеч с а се отдалечили от Божия идеал. Това води до духовно съживление при Йосия. Той събаря високите места, забранява поклонението на фалшиви богове.

И Еремия започва служението си в 13-та година на цар Йосия, който е вече на 21 г. Еремия е на 20-25 г.

Бог се нуждае от посветени млади хора и днес. Една зряла християнка посетила една тийнейджърка, която като дете идвала на църква, но после спряла. Попитала я дали вярва и дали е готова да се посвети да живее като последовател на Христос. Момичето казало, „Още съм млада, но като остарея ще помисля по въпроса.

Жената си тръгнала натъжена и по пътя минала край магазин за цветя. Влязла, купила рози. Вкъщи ги оставила за няколко дни в една кутия и след това ги пратила с колет на момичето. То се зарадвало на пратката, но когато отворило кутията, помислило че някой си прави майтап с него.

След това жената ѝ позвънила и момичето ѝ казало за цветята. Жената казала, „Аз ти ги изпратих. Когато реши да не дадеш на Христос младостта си, всъщност ти реши да му дадеш по-късно един сбръчкан и увяхнал живот като тези рози.“ Момичето казала, „Сега разбирам… отсега нататък няма да е така. Давам живота си на Христос и ще живея за Него!“

Еремия започва служение на 20-25 г. и служи до 60-65 си година, когато през 586 г.пр.Хр. Ерусалим е завладян от Вавилон. Той служи по времето на 5 царе, но тук са споменати само трима. Другите двама са царували по около 3 месеца. Първият е депортиран от египтяните, вторият от вавилонците. Последният, цар Седекия, е назначен за васален цар от Вавиклонците, но се вдига на бунт.

През 586 г. Навуходоносор идва и разорява Ерусалим, убива синовете на Седекия пред очите му и го ослепява, за да може последния му спомен да е смъртта на синовете му. Тогава Бог говори на Еремия:

Еремия 1:4-5 „И Господнето слово дойде към мене: Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.“

Бог освещава Еремия да служи още преди да се е родил. Слава на Бога, майката на Еремия не е направила аборт и го е родила. Днес много жени казват, „Ще правя каквото си искам, това е моето тяло.“ Не, не е. Вътре в теб има друга личност, с различно от твоето ДНК, а може би и с различен пол.

Майката на Еремия е имала библейско гледище към живота и е вярвала, че човекът е венец на Божието творение.

Eдин преподавател по етика представил пред своите ученици следния казус: Един мъж има сифилис, а жена му е болна от туберкулоза. Те имат четири деца: едно е умряло, другите три са постоянно болни. Майката е бременна. Какво ще препоръчате?“ След разгорещена дискусия, повечето от учениците гласували майката да направи аборт. „Така“, казал учителят, току-що убихте Бетовен.“

Бог каза на Еремия, „Преди да ти дам образ в утробата, познах те.“

Без значение какво казват хората, Библията е категорична, че човешкият живот започва още със зачатието.

„Преди да ти дам образ в утробата, познах те и преди да излезеш от утробата, осветих те (или още „отделих те); Поставих те за пророк на народите.“

Още преди да се родиш имах план за твоя живот. Някога мислил ли си за плана, който Бог има за твоя живот? Надявам се, че си мислил.

Ти си правиш планове и може би си казваш, знам какво ще стане утре, всичко съм планирал. Ако е така, знай че Бог има последната дума. Ако си написал сценария, Той е редакторът! Макар и Неговият план да включва възходи и падения, той е вълнуващ. Отпусни се и се радвай на гледката.

Виж, ти вече знаеш крайната точка, отиваш на небето. И всичко между днес и тогава е нищо в сравнение с крайната дестинация!

Божият план за Еремия беше той да стане „пророк на народите“. Неговият отговор?

Еремия 1:6 „Тогава казах: О, Господи Еова! Ето, аз не знам да говоря, защото съм дете.“

Е, той е вече на 20+ години. Но Еремия има предвид, че му липсва опит за тази работа.

Забелязали ли сте, че когато Бог призовава някого в Библията, човекът се стъписва, защото не смята, че е подготвен за задачата. И въпреки това Бог използва точно такива хора!

Когато Бог призова Мойсей да изведе народа от робство, той изтъкна всяко извинение, за което се сети, че не може да отиде при фараона. „Фараонът няма да ме изслуша, хората няма да ме чуят, не мога да говоря, аз заеквам. Изпрати Аарон!“

Соломон каза, „Аз съм малко момче, не зная как да управлявам“ (3 Царе 3:7), когато стана цар.

Апостол Павел каза, „Аз съм най-нищожният от апостолите… но с Божията благодат съм, каквото съм.“

И тук Еремия каза, О, Господи, аз не знам да говоря, защото съм дете.

Принципът е този: “Бог избра глупавите неща на свeтa, за да посрами мъдрите… избра немощните неща на света, за да посрами силните.“ (1 Коринтяни 1:27)

Ако мислиш, че си силен, умен и надарен, не се учудвай, ако Бог те подминава. Само когато разбереш, че се нуждаеш от Неговата сила, тогава Бог си казва, „Добре, значи ставаш.“ Не е важно дали можеш, а дали си на разположение.

Кажи на Господа, „Тук съм, изпрати мен“ и Той ще се погрижи да те подготви.

Еремия 1:7 „А Господ ми рече: Не казвай: Дете съм. Защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“

1 Тимотей 4:12 „Никой да не презира твоята младост; но ти бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.“

Mладите хора имат голям потенциал. Тук един цар и един пророк на 20+ години започнаха едно младежко движение. Учениците на Исус също бяха на подобна възраст – според някои те са били от 13 до 30 годишни!

Студентите от БХСС са също на около 20 г. Хиляди невярващи студенти са чули благата вест чрез тях.

Бог каза на Еремия, „Аз те призовавам, Aз ще вложа думите си в устата ти. При всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.“ И после добави,

Еремия 1:8 „Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям.“

В оригиналния текст „да не се боиш от тях“ е всъщност „не се бой от лицата им“ (alьtira mipenehem).

Лицата на хората могат да са плашещи. Можеш да предположиш нещо за човека по изгледа на лицето му, но може да сбъркаш. Казват, че има два типа лица – такива, които ти казват „да“ и такива, които ти казват „не“. Говорим за език на тялото.

Но понякога лицето и външното излъчване могат да ни излъжат. Иначе чудесни хора могат да изглеждат недостъпни, а по-лукави хора могат да изглеждат приветливи.

Затова Бог казва на Еремия, не гледай как изглеждат, а се съсредоточи върху това какво Аз имам да им кажа.

Еремия 1:9-10 „Тогава Господ простря ръката Си и я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, сложих думите Си в устата ти. Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Когато Бог призова Исая, той каза, „Горко ми! Загинах! Понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите.“ (Исая 6:5)

Тогава един от серафимите взе въглен от олтара и го допря до устните на пророка, за да го очисти. Там беше очистване, а тук, при Еремия, имаме изпращане.

Сякаш като докосна устата му с ръка, Бог му каза, „Не ти си важен, Еремия, а Аз. Аз ще ти дам сила да предадеш Моето послание.“

Когато ти повярва, ти започна да се храниш със Словото. И Бог започна да слага думи в ума ти и в устата ти. Заповяда ти да споделяш вестта за спасение с другите. Псалмопевецът казва, „Възвестявайте между народите славата Му, между всички племена – чудесните Му дела.“ (Псалм 96:3)

Правиш ли го? Говориш ли за Бога на хората?

Бог каза на Еремия, „сложих думите Си в устата ти.“ И той щеше да изговори тези думи на людете. И после му казва:

Еремия 1:10 „Виж, днес те поставих над народите и над царствата за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.“

Той трябваше да направи това, преди да започне да гради и сади. Първо е необходима лустрация, после градация.

Понякога една система е станала толкова корумпирана, че единственото което можеш да направиш е да започнеш отначало. Трябва да изкорениш старото мислене, старите парадигми, старите отношения, защото те са мъртви и изгнили.

Еремия 1:11-14 „И Господнето слово дойде към мене: Какво виждаш, Еремия? И казах: Виждам клон от бадемово дърво. Тогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си. И втори път дойде Господнето слово към мене: какво виждаш ти? И рекох: Виждам врящ котел и лицето му е откъм север. Тогава Господ ми рече: От север ще избухне зло върху всички жители на тази земя… (ст. 16) загдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, и се покланяха на делата на своите ръце.“

В Еремия срещаме 21 метафори за осъждение. Тук той вижда бадемово дърво. Коренът за думата „бадем“ на иврит е „сакед“ и буквално означава „събуждам“.  Бадемовото дърво било наричано в Израел „събуждащо дърво“, защото било първото, което се разпъпва през зимата.

И Бог казва, „Право си видял (бадема), защото Аз бързам да изпълня словото Си.“ Бог искаше да разбуди Израел за осъждение. Това беше нещо като аларма за събуждане. Никой не харесва алармата за събуждане, но се налага да я използваме.

Второто видение е врящ котел, обърнат откъм север, от Вавилон. Бог щеше да изпрати вавилонските орди и през 586 г.пр.Хр. те щяха да завладеят Ерусалим. И причината за това осъждение беше тяхното идолопоклонство (ст. 16)

След което в ст. 17 Бог казва на Еремия да се приготви, да им говори и да не се плаши (отново от лицата им).  

Мога да си представя лицата на хората, докато им е говорил Божието слово. Едва ли са кимали разбиращо, по-скоро са се мръщели. Бог казва, „Да не се уплашиш от тях…“

Еремия 1:18 „Защото, ето, Аз те поставих днес като укрепен град, железен стълб, като медни стени против цялата земя – против царете на Юда, против първенците му, против свещениците му, и против народа на тази земя. Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, защото Аз съм с тебе, за да те избавям – казва Господ.“

Когато Бог те призовава да направиш нещо, Той ще те води и ще ти даде средствата да го направиш. Затова, вместо да казваш, „Не искам да върша това служение“, кажи: „Господи, ако ще върша това, тогава ще видя какви средства имам за това. Ще видя какви дарби, таланти и ресурси си ми дал и ще ги посветя на Тебе.

Мойсей посвети своята овчарска гега на Бог. Бог я превърна в жезъл и я използва, за да извърши велики дела. Исус Навиев посвети на Бога своето копие и Бог го използва, за да предаде в ръката на израелтяните град Гай. Давид посвети на Бога прашката си и уби с нея един великан. Едно момче имаше 5 хляба и 2 риби, даде ги на Исус и Той нахрани с тях 5000. Ти какво можеш да посветиш на Господа?

Проповедник говорил за това колко е важно да участваме в мисии. Въпреки мотивиращата проповед, хората изглеждали много равнодушни. Накрая призовал за дарения, но нямал големи очаквания. На последния ред седяло едно момиченце, чието сърце било трогнато от посланието. Тя била инвалид. И Господ ѝ казал, „Маги, можеш да дадеш патериците си.“

Тя казала, „Не мога да ходя без тях.“ Гласът отново ѝ казал, „Патериците ти могат да се продадат и други момчета и момичета да чуят за Мен.“ По бузите ѝ тръгнали ручейчета сълзи, но когато разпоредителят стигнал до реда ѝ, тя поставила патериците си на дискоса с дарения.

Хората забелязали това и започнали да шушукат. Когато разпоредителят се върнал до амвона, един богат човек купил патериците за 100 лв и ги върнал на момичето. Призовали пак да мине дискосът и този път той се напълнил с банкноти догоре. Защо? Защото едно момиченце се покорило на Бога и Му посветила всичко, което имала.

Какво можеш да Му посветиш? Тиган, метла, чук, химикал… глас, усмивка, насърчение? Посвети ги на Бог.

Господ каза на Еремия, че още преди да му e дал образ в утробата, го e познал. И го призова да говори на народа си за предстоящото бедствие, за да ги обръща към Него. С това Бог казва на всеки от нас: „Аз съм те познал още преди да се родиш и си ти дал призив. Влагам думите си в устата ти. Не се бой, но използвай всичко, което съм ти дал като таланти, дарби и ресурси.“

Нека Бог говори на всеки християнин, който е тук или слуша тази проповед онлайн и го използва за Своя слава! А ако тук има някой, който още не е приел Исус за свой Господ и Спасител, нека плачът на Еремия му напомни за плача на Исус за изгубения Ерусалим и дойде до спасително покаяние!

Нека се помолим!

______________________

03.11.2024 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

От Божието наказание до райските двери

 

Честит Ден на Реформацията! На този ден през 1517 г.  католическият монах Мартин Лутер закова своите 95 тезиса на вратата на църквата във Витенберг. Той се надява по този начин да предизвика дебат относно злоупотребите в Католическата църква. Но вместо това предизвиква революция.

Тази смела постъпка на Лутер възпламени протестантската Реформация, чийто пламък продължава да гори до днес. Той призова за завръщане към Писанията (Sola Scriptura), за оправдание чрез вяра (Sola Fide) по благодат (Sola Gracia) и заяви че само вярата в Христос спасява (Solus Christus).

Лутер пише: „Силно копнеех да разбера Павловото послание към Римляните, но на пътя ми се изправяше този израз „правдата на Бога“. Аз я разбирах в смисъл, че Бог е праведен и се отнася справедливо към нас, като наказва неправедните.

И макар и да бях безупречен монах, аз стоях пред Бога като грешник с угризения на съвестта и нямах увереност, че моите заслуги ще уталожат гнева на Бога. Затова аз не обичах този справедлив и гневен Бог, но по-скоро го празех и мърморех срещу него. Но въпреки всичко се бях хванал здраво за Павел и имах силно желание да разбера какво има предвид.

Ден и нощ размишлявах, докато не видях връзката между Божията правда и твърдението „праведният ще живее чрез вяра“. Тогава разбрах, че Божията правда е правда, чрез която Бог в милостта си ни оправдава чрез вяра по благодат. Начаса се почувствах новороден и сякаш бях влязал през разтворените райски двери.

Цялото Писание доби ново значение. Докато преди изразът „Божията правда“ ме изпълваше с омраза, сега той стана неизразимо сладък, разкривайки Божията любов. Този пасаж на Павел стана за мен райски двери."

 

 

Кои са християните*

Християните не се различават от другите хора нито по националност, нито по език, нито по обичаи. Те не обитават отделни, свои собствени градове, нито говорят странен диалект, нито следват някакъв странен начин на живот. Тяхното учение не се основава на мечти, вдъхновени от любопитството на хората. За разлика от някои други хора, те не защитават чисто човешка доктрина. Що се отнася до облеклото, храната и начина на живот като цяло, те следват обичаите на града, в който се намират.

И все пак има нещо необикновено в живота им. Те живеят в собствените си страни като че ли само преминават. Те изпълняват добросъвестно ролята си на граждани, но търпят ограничения, като че ли са второ качество хора. Всяка държава може да им бъде родина, но за тях родината, където и да е тя, е чужда страна. Като други се женят и имат деца, но не ги абортират. Те споделят храната си, но не и леглото си.

Те живеят в плътта, но не се управляват от желанията на плътта. Те прекарват дните си на земята, но са граждани на небето. Подчиняват се на законите, но живеят така, че дори надхвърлят изискванията на закона. Християните обичат всички хора, но всички им се присмиват. Осъждат ги, защото не са разбрани, биват умъртвени, но възкресени към живот. Те живеят в бедност, но обогатяват мнозина; те са бедни, но притежават изобилие от всичко. Те търпят безчестие, но това е тяхната слава. Те са клеветени, но оправдани. Благословение е техният отговор на обидите, уважението им е реакцията им на обида. За доброто, което вършат, те получават наказанието на злосторниците, но дори и тогава се радват, сякаш получават дара на живота…

Накратко, християнинът е за света това, което е душата за тялото. Както душата присъства във всяка част на тялото, като същевременно остава различна от него, така и християните живеят в света, но не могат да бъдат идентифицирани със света... 

Бог им е дал този велик призив и за тях би било грешно да го отхвърлят. 

Неизвестен автор

/из писмо до Диогнет, 2 в.сл.Хр./

* Текстът е редактиран на места, с цел по-голяма яснота.

Истинската любов е… (1 Йоан 3)

/проповед/

Eдин мъж работил във фабрика и всеки ден се връщал вкъщи потен и мръсен. Минавал през задната врата, вземал една бира от хладилника и се просвал пред телевизора, докато жена му му донесе вечерята.

Един ден, докато се връщал с колата от работа, чул по радиото един психолог да казва, че любовта и брака се заключават в една дума, „жертва“. И това го изобличило, защото той очаквал жена му да прави жертви, не той. Изведнъж сякаш му светнала една лампичка и той разбрал какво трябва да направи.

Решил на следващия ден да изненада жена си. Преди да се върне той взел душ и се обръснал. Отишъл до цветарския магазин и купил цветя. И вместо да влезе през задната врата, застанал пред къщата и позвънил на звънеца.

Когато жена му отворила вратата, той подал цветята и казал: „Скъпа това е за теб. Обичам те!“ Тя го погледнала с отворена от учудване уста. Очите ѝ се насълзили.

После казала: „Имах ужасен ден. Марти си счупи крака и трябваше да го заведа в болницата. Още не се бях върнала и телефонът звънна. Беше майка ти, идва ни на гости за две седмици. Опитах се да изпера, но пералнята се развали и в пералното помещение навсякъде е вода. А сега ти си идваш у дома пиян!

Не винаги е лесно да покажеш любов, дори да имаш най-добрите мотиви! Но поне човекът се движел в правилната посока. Истинската любов изисква жертви.

Ние сме склонни да мислим, че любовта е чувство. Че е силно изгарящ огън в сърцето. Но според Библията истинската любов не е чувство, а действие. Любовта е глагол.

Нека чуем 1 Йоан 3:16 „По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Това е един от онези стихове, които съдържат в себе си голяма част от благата вест.

Друг такъв стих е

Йоан 3:16 „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

И още един:

2 Тимотей 3:16 „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата.“

Преди някой да си помисли нещо, искам да кажа, че не съм нумеролог. Не всички стихове 3:16 съдържат в себе си голяма теология, още повече, че Библията е разделена на глави и стихове много след написването ѝ и това е направено за удобство. Но все пак няколко такива стиха наистина съдържат важни истини и 1 Йоан 3:16 е сред тях.

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

Истинското общение с Бог е възможно, ако присъстват тези три неща: правилна изповед за личността на Исус Христос, покорство към Словото и любов към Бога и към ближния.

В 3 гл. Йоан продължава да развива темата за любовта. Той иска да се увери, че неговите читатели са разбрали какво има предвид, когато говори за любов. Той сякаш казва, „Не се заблуждавайте от тези, които използват тази дума за щяло и нещяло без тя да е подкрепена от дела и жертви. Има такива, които ви наричат „скъпи и възлюблен братко в Христа“ не защото наистина ви обичат, а заради изгодата, която имат от вас.

Някои ви казват, че ви обичат, но след това вместо да укротят хормоналните си импулси, ви манипулират и се възползват от вашата уязвимост и желание за приятелство и интимност.

Йоан казва: можете да познаете истинската любов по това, че Той даде живота си за нас. Ако искате да разберете какво е истинската любов, погледнете към кръста. Той ни възлюби толкова много, че взе на себе си греха на света. И го занесе на кръста, където грехът беше разпнат, беше убит и заличен. Любовта на Бога се изля там, на кръста.

Това е благата вест - Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него – тоест, който признава и приема жертвата на Исус – но да има вечен живот!

И Йоан казва, тази любов трябва да характеризира живота ни на последователи на Исус. Ти трябва да имаш такава любов, ако си последовател на Исус. Защото истинската любов се изявява в жертвоготовни постъпки. Ние трябва да сме готови да се жертваме за другите.

Днес думата „трябва“ не е много популярна. Някои казват, че ние християните не трябва да казваме на другите какво трябва да правят, но самите те си противоречат, защото и те също ни казват какво (не) трябва да правим. Но наистина хората не обичат да им се казва какво трябва да правят.

По принцип не гледам реклами, но смятам за отблъскващи такива реклами, които ми казват какво трябва да си купя. По-поносими са, когато просто ми предлагат нещо. Но често те преминават всякакви граници. Казват ми, че ако не си купя дадена кола, или не пазарувам еди къде си, аз не съм човек. Ако не взема кредит, не живея в пълнота живота си.

Негодувам, когато някой ми каже, че трябва да направя нещо. Част от природата ми е да се съпротивлявам на всякакъв натиск. Но Йоан има причина да каже, че ние трябва да даваме живота си един за друг.

Той не се опитва да ни накара да се чувстваме виновни за това, че не сме успели да покажем истинска любов. Йоан ни казва, че това е естествено продължение на благата вест в живота ни. Животът на човек, който е повярвал в кръста се характеризира от жертви. Кръстът трябва да е част от нас като Божии деца.

Гледали ли сте българския филм „Спасението“? В него се разказва как в средата на октомври 1944 г. жителите на Охрид масово се организират и спасяват от плен 24 български войници.

След като разбира за бягството им, комендантът на Охрид майор Баумгартнер поставя ултиматум: Ако до 21 часа местно време избягалите пленници не се предадат, кварталът “Вароша” ще бъде запален и унищожен от пътуващата в конвоя противовъздушна батарея.

Когато срокът на ултиматума изтича, оберлейтенантът настоява хората да бъдат избити. Но комендантът измисля друг ултиматум: 24-мата бегълци да бъдат откупени с 10 килограма чисто злато.

И тук започват едни от най-впечатляващите кадри във филма. Хората донасят пръстени, обеци, гривни, гердани, брошки, монети, ордени и медали от войните и дори... зъбни протези. Писарят прилежно записва кой какво и колко дава.

Малко преди да изтече ултиматумът, кантарчето на златаря са събрани 9 кила! Не достига 1 килограм. Тогава старият поп Тома жертва златния кръст на черквата “Св. Климент”.

Попът вдига високо кръста и го понася през града към кметството. Постепенно след него се присъединяват още и още хора и се образува внушително шествие, което пее “Спаси, Господи, твоите люде!”. Кръстът тежи 1 кг и златото е събрано. Войниците са откупени, Охрид е спасен от унищожение.

Златният кръст тук се явява като символ на саможертвата на тези хора, която сочи към Христовия кръст. Ако ти си се съразпнал с Христос, тогава твоята любов трябва също да е готова да се жертва.

1 Йоан 3:17-18 „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Истинската любов се изявява в жертвоготовност.

Но какво означава това за мен днес?

Ако си войник в Украйна, това означава да жертваш живота си за другите.

По време на Втората световна война един млад войник на име Дейвид Уебстър писал на майка си: „Престани да се тревожиш за мен. Аз се записах към взвода на парашутистите, за да се бия. Възнамерявам да се бия. Ако е необходимо, ще умра в бой, но не се тревожи за това, защото никоя война не може да бъде спечелена без да умират млади мъже. Ценните неща се спасяват само чрез жертва.“

Или, ако избухне пожар в апартамента на твои съседи, да се жертваш означава да се втурнеш да спасяваш хората в него.

Понякога четем в интернет или гледаме по телевизията за подобни героични прояви. Но обикновено жертвите, които сме призовани да правим заради Христовото име няма да влязат в новинарските емисии. Даже повечето хора няма да ги забележат.

Напротив, това ще бъдат част от едно рутинно и често отегчително ежедневие. Те трябва да са израз на нашия стремеж да служим на Бога, като показваме саможертвена любов към другите.

Разбира се, ние се радваме, когато някой бива привлечен към Господа, защото е видял, че се грижим един за друг.

Така са се жертвали християните в миналото, когато с риск за живота си, само те са оказвали помощ на болни от чума. Това е карало хората да се замислят как е възможно човек да има такава любов!

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Ние не показваме любов, за да ни видят, а защото това е естествено следствие на нашата вяра. Но какво означава на практика да даваме живота си за другите?

Можем да илюстрираме това чрез четири различни части на тялото.

Първо, ушите. Ние даваме живота си, когато отделяме време и енергия, за да изслушаме другите. За повечето от нас не е естествено да сме добри слушатели. Предпочитаме да слушаме своя глас. Но изслушването е едно от най-важните неща. Защото всички ние се нуждаем от време на време някой да ни изслуша.

Една жена от църква имала много труден живот и била болна от множествено разстройство на личността. Нуждаела се да говори с някого през цялото време. Обаждала се на пастора си 4-5 пъти на ден, често и през нощта. Пасторът не знаел какво да прави, затова само се молел с нея.  Това продължило 2-3 години. Всеки път той само изслушвал жената и се молил за нея.

Но чудо на чудесата, в процеса жената била изцелена. И в един момент тя спряла да звъни на пастора, защото била заета да изслушва други хора да ѝ говорят за техните проблеми. Някои ѝ се обаждали през нощта! Тя ги изслушвала и се молила с тях. И много повярвали в Бога чрез нея.

Друг начин да дадем живота си за другите е чрез нашите уста.

Понякога е нужно да кажем нещо, което е трудно за казване, за да покажем любов. Да конфронтираме някого за проблем в живота му. Това не е лесно за повечето от нас.

Аз инстинктивно се пазя от конфликти. Но понякога това е един от най-добрите начини да покажеш любов към някого – като го конфронтираш с истината.

Когато отивам сутринта на пастирска среща, понякога слушам по радиото предаването „Стартер“ на Радио БГ. Те често имат въпрос, който задават на слушателите, чрез който ги провокират да заемат позиция. Преди няколко седмици въпросът беше: „Какво предпочитате, да казвате истината на хората или да си замълчите и да ги оставите сами да стигнат до нея?“

За моя изненада, повечето хора отговориха, че предпочитат да говорят истината на своите приятели, дори когато тя боли.

Понякога конфронтирането с истината може да доведе до това да загубим репутацията си, позицията си на работното си място или удобството си. Но ако обичаме някого, е редно да го направим.

Ако си ученик, може Бог да ти говори да покажеш любов и подкрепа на твой съученик, на когото всички останали се подиграват и да ги конфронтираш с истината за тяхното поведение. 

Както казва най-награждавания американски генерал Дъглас Макартър, „Когато е необходимо да се конфронтира един диктатор, по-добре това да стане рано, отколкото късно. Във война всички трагедии могат да се обобщят с две думи, „твърде късно“. Твърде късно виждаме, твърде късно се подготвяме за опасността.“ Мисля, че това изказване е валидно за всички видове войни, включително междуличностните.

Трети начин да показваме любов е като подаваме ръка за помощ. Може да помагаш на някой беден човек или семейство с някаква сума всеки месец. Тим и Лидия Отри дават всеки месец определена сума на дете в неравностойно положение в Свищов. Семейства от нашата църква сами организират помощ за човек в нужда.

Може да не получиш благодарност. Но ти го правиш, защото искаш, защото имаш любов към тези хора и защото гледаш на 1 Йоан 3:17-18 сериозно. „Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него Божията любов? Дечица, да не любим с дума или с език, а с дело и в действителност.“

Друг начин да се жертваш е чрез нозете ти. Когато извървяваш втората миля и правиш повече, отколкото се очаква от теб.

Преди няколко седмици Пешо видя една бездомна жена и я покани в църква. Даде ѝ дрехи и храна. Поли и Плами си имат достатъчно ученици, трябва да подготвят много уроци като учителки. Но вече четвърта година преподават български безвъзмездно на украински бежанци. Тази година те ще преподават на повече от 60 украинци! Истинската любов се проявява в жертвоготовни постъпки. Това е основната мисъл на Йоан в 1 Йоан 3:11-24.

За кого ти даваш живота си тези дни? А тази седмица?

Знам, че някои от вас си мислят, „На мен не ми е останал много живот за мен, че да го давам за другите.“ Имам да изплащам кредит, едва се справям с децата… Или, „сега съм много зает с работата, нямам време да мисля за друго.“

Но в края на краищата, всичко е въпрос на приоритети и ценности. Псалм 90:12 казва, „Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.“ Може би трябва да се откажеш от нещо, за да имаш какво да даваш на другите.

Може би не е нужно да работиш толкова? Може би да даваш живота си за другите за теб ще означава да не си купуваш толкова много джаджи? Не знам. Предизвиквам те да говориш в молитва за това с Бога.

Но те насърчавам през следващата седмица да видиш в коя област от живота ти Бог те призовава да дадеш живота си. И след това да предприемеш стъпките, за да стане това.

Не се отказвай, ако не можеш да решиш веднага. Продължавай да търсиш отговор от Бог и Той ще те води в твоето решение как да покажеш жертвена любов.

В книгата „Татко - семейният треньор“, авторът Дейв Симънс разказва как завел осемгодишната си дъщеря Хелън и петгодишния си син Брендън в мола да пазаруват. До мола децата видели зоопарк, в който се разрешава децата да галят и хранят животните.

Децата му веднага ентусиазирано попитали, „Тате, тате, може ли да отидем?“ Баща им казал, „Разбира се“, дал им по 25 цента за вход и те се втурнали към зоокъта. Той влязал в един магазин. По-нататък той разказва: „Няколко минути по-късно се обърнах и видях Хелън да идва към мен. Наведох се и я попитах какво се е случило.

Тя ме погледна с големите си, навлажнени кафяви очи и каза тъжно: „Ами, тате, входът е 50 цента. Затова дадох моите 25 на Брендън.“ След това тя каза най-красивото нещо, което съм чувал. Тя повтори семейния ни девиз. Девизът на нашето семейство е „Любовта е действие!“

Тя бе дала на Брендън своите 25 цента, а никой не обича пухкавите космати същества повече от Хелън. Тя бе виждала как аз и Сенди казваме, „Любовта е действие!“ с години. Тя бе чувала и виждала „Любовта е действие“ и сега я беше приложила в своя живот. Девизът бе станал част от нея.

Какво мислите направих? Ами, не каквото може би си мислите. Щом свърших с покупките, заведох Хелън до зоопарка. Стояхме на оградата и гледахме как Брендън гали и храни животните. Хелън стоеше, подпряла ръце и брадичка на оградата и просто гледаше Брендън. В джоба си имах 50 цента, но не ги предложих на Хелън, а и тя не помоли за тях.

Защото знаеше целия семеен девиз. Той не е „Любовта е действие“. Той е „Любовта е жертвено действие!“ Любовта винаги плаща цена. Любовта струва нещо. Любовта е скъпа. Когато обичаш, ползите се натрупват в чужда сметка. Любовта е за тебе, не за мене. Любовта дава; тя не взема. Хелън даде своите 25 цента на Брендън и искаше да приложи урока, който е научила. Тя знаеше, че трябва да вкуси жертвата. Тя искаше да преживее целия семеен девиз. Любовта е жертвено действие.“

„По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“

____________________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

13.10.2024 г.