Бебето и драконът

/проповед/

Как украсявате дома си за Рождество Христово? Украсихте ли елха? Или сложихте лампички?

Едно дете казало на майка си, „Мамо, мамо, елхата гори!“ „Не се казва гори, а свети.“ „Ми добре, ама да знаеш, че и пердетата светят“. Трябва да внимавате с украсата!

Докато децата бяха с нас, те обичаха да украсяват елхата, но сега го правим ние. Имаме и малка Рождествена сцена с Йосиф, Мария и бебето Исус.

В църква също имаме този макет на Рождествената сцена. Йосиф и Мария държат бебето Исус, заобградени от животните в обора – крава, овчици… Но какво ще кажете да сложим срещу Йосиф и Мария един дракон или динозавър, както им викаме днес? Дали би било уместно?

Днес, в навечерието на Рождество, искам да говорим за Рождество и войната. Сега ще обясня.

Днес ние, християните, се възмущаваме, че невярващите обявяват своеобразна война на Рождество, като го наричат Коледа и го свеждат само до езически традиции и ядене до пръсване. Но аз искам да ви говоря за една друга, много по-голяма война.

Сложих този дракон или змей, защото това е библейско (по-библейско, отколкото тримата мъдреци в яслата) и за да ни обърне внимание, че на това първо Рождество се водеше война и тя не е престанала досега.

Тук ще отворя една скоба и ще кажа, че змейовете (драконите или динозаврите) не са митични същества. Те са са живели едновременно с хората в продължение на хиляди години. Не забравяйте, че думата „динозавър” е само на около 180 години. Учените са открили кости и отпечатъци от техни ходила. Има огромен брой доказателства. Така че, големият змей, който Йоан вижда във видението си в текста, който прочетохме в началото, не е плод на неговата фантазия.

Тук той е персонификация на Сатана. Както някой е казал, „В Откровение Йоан дърпа завесата над духовния свят и изведнъж виждаме Сатана такъв, какъвто е. Маската на този ангел на светлината е паднала и ние виждаме един ужасяващ, огромен червен змей, с разперени крила, който изгаря с огнен дъх своите врагове.

В Откровение 12 гл. Йоан вижда едно голямо знамение – голяма бременна жена с корона от дванадесет звезди, която се мъчи да роди син, който „ще управлява всички народи с железен жезъл“ (ст. 5). Тук Йоан прави препратка към Псалм 2, който говори за Месията. Бебето е Христос.

Но коя е жената? Едва ли е Мария. Дванадесетте звезди вероятно символизират 12-те племена на Израел. Следователно, жената е Израел, народът от който се роди Месията. Това е рождествената сцена от небесна перспектива. Целият Израел очаква Неговото идване.

Но изведнъж на небето  се появява голям червен змей, който има „седем глави и десет рога, и на главите му – седем корони“ (ст. 3). Опашката му сваля една трета от звездите. И Йоан казва за този змей:

Йоан 12:9 „И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата вселена; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него.“

И този змей или дракон, онази змия, която излъга Адам и Ева в Едем, Сатана, иска да убие раждащото се дете. Той застава пред жената, „за да изяде чадото ѝ, щом роди.“ (ст. 4).

Ние застиваме, очаквайки да се случи най-лошото. Детето се ражда, и точно преди драконът да го убие, детето е спасено от Бог. И в този момент разбираме, че не просто Ирод иска да убие детето Исус, заедно с всички момчета под 2 години, за по-сигурно. Но самият дявол иска да го премахне. Слава на Бога, Исус е защитен!

Но детенцето е грабнато, тогава Сатана се опитва да погълне жената (ст. 13). С помощта на голям орел тя отлита в пустинята. Накрая, разярен, змеят отива да воюва против нейното потомство (ст. 17).

Кое е това потомство? Това сме ние, Църквата Христова! Ние сме наследници на жената Израел. Ние сме тези, които са подложени на кръстосан огън от дявола.

Това обяснява войната срещу Украйна – дяволът иска да унищожи църквата в една от най-християнизираните страни в Европа. Това обяснява масовите убийства и геноцид срещу християни в Нигерия, Сомалия, Ангола, Судан, Камерун, Близкия изток, Китай и Северна Корея… Само в Нигерия през последните 14 години са убити повече от 52000 души!

Имаме невидим враг, който е решен да ни унищожи. Затова драконът е добре да е в Рождествената сцена.

Не трябва да забравяме, че сме във война. Рождество не е сантиментална мила сцена за раждането на едно бебе, над което са се надвесили и на което се любуват овчарите и мъдреците.

Нека пеем рождествени песни и да благодарим на Бог за неописуемия дар на Неговия Син. Но нека също да се въоръжим със Словото срещу този дракон, нека се покланяме на Исус, който един ден ще стъпче главата на дявола.

В „Хобит“ на Толкин се разказва за едно малко човече на име Билбо Бегинс, който помага на джуджета да си върнат планинския дом. Единственият проблем e, че един смъртоносен дракон на име Смог сега живее в планината, така че те не могат просто да се върнат в стария си дом неподготвени. И Толкин пише, „Не може да оставиш един жив дракон извън сметките си, ако живееш в близост до него.“

С други думи, би трябвало да мислиш малко повече, отколкото го правиш, за този дракон. Това е факт, Сатана е реален! Той е изхвърлен от небето и броди по земята. Ако искаме да сме верни на Бога, трябва да сме нащрек за атаките му.

Добрата новина е, че Сатана не е равен на Бога. Това не ви е Междузвездни войни, в които тъмната страна на силата е противопоставена на светлата страна.

Макар и да е силен, Сатана не е вездесъщ като Бог. Не може да бъде едновременно навсякъде. Той първо заразява, а после използва безбожни правителства, фалшиви религии, езически култури, за да ни извади от строя.

Той е хитър и идва „да открадне, да заколи и да погуби“ (Йоан 10:10)

И точно затова раждането на Исус е добра вест за нас, които вярваме в Него.

Лука 2:10-11 „Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.“

Исус дойде, за да ни спаси от нашия грях. Матей казва,

Матей 1:21 „Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.“

Как ще направи това? Йоан писа,

1 Йоан 3:8 „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.“

И как по-точно ще стане това?

Битие 3:15 „Ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти наранява главата, а ти ще му нараняваш петата.“

Исус дойде, за да съсипе делата на дявола. На кръста Исус нанесе смъртоносен удар на Сатана. Исус не беше убит от дракона, а беше превъзвишен на Божия трон. Той дойде, за да управлява народите със железен скиптър, седнал отдясно на Бог Отец като Господ и Спасител.

Затова на всяко Рождество ние Го хвалим и разменяме подаръци – за да си напомним за най-големия подарък, който Бог в любовта си ни даде – Своя Син. Затова слагаме лампички по прозорците и елхите, за да покажем символично, че светлината дойде на света.

Йоан 1:6 „И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.“ Както беше казал някой, „Някои хора променят пътищата си, когато видят светлината, а други – само когато почувстват горещината.“

Тъмнината винаги ще воюва срещу светлината. Ние сме във война, но нашите оръжия не са плътски, а духовни. Нашето оръжие е ПОКЛОНЕНИЕТО. Дяволът иска да се покланяме на него вместо на Исус. Прочетете следващата 13-та глава в Откровение и ще видите че победеният дракон прави всичко по силите си, за да накара хората да му се поклонят.

Понеже не можа да убие бебето, той иска да отнеме поклонението, което принадлежи на Исус и да го насочи към себе си.

Но като отказваме да му се поклоним, ние го побеждаваме.

Откровение 12:10-11 „И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт.“

Чрез своята жертвена смърт, бебето Исус, което дойде да умре, победи дракона, тази древна змия. Кръвта на Агнето, което се роди на Рождество, победи Сатана. И когато ние се покланяме на Исус, ние свидетелстваме за тази победа. Като споделяме благата вест и като оставаме верни на Христос дори с цената на живота си, ние влизаме в победата на Христос над Сатана.

Ние се покланяме на Исус, защото Той победи дракона. И хората около нас трябва да чуят за тази победа. Исус дойде, за да съсипе нашия враг.

Но нашето поклонение не се свежда само до песните, които пеем. Целият ни живот трябва да е едно поклонение на Исус.  

Преди малко казах, че ние трябва да сме нащрек за атаките на Сатана. И сега искам да ви попитам, как виждаш да се проявява дракона в твоя живот? Слава на Бога, засега ние не сме преследвани и убивани като апостолите, нито сме заточвани като Йоан.

Но може би преминаваш през емоционална или духовна дупка? Може би старовременната змия се опитва да те накара да повярваш, че всичките ти проблеми произтичат от твоята вяра? И те изкушава да изоставиш поклонението на Бога, ходенето на църква и четенето на Библията?

Но ние знаем как завършва историята. Клеветникът на нашите братя е победен чрез кръвта на Агнеца! Нашият Цар ще се върне, за да установи ново небе и нова земя. Историята свършва с прославянето на Божия народ.

Колосяни 3:4 „Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.“

Нима би искал да пропуснеш това? Да се поклониш на дракона и да пропуснеш Божията слава?

Така че, нека се молим на Бог да ни дава сила в Неговото присъствие в тези трудни времена, когато Сатана се опитва да ни изкушава, за да ни отчае. Ние пеем, че Исус се роди, за да ни спаси от силата на Сатана. Припомняме си, че на Рождество се роди Спасител, който да освободи от силата на Сатана всички, които вярват в Него.

Драконът няма власт над нас. Исус Христос дойде, за да ни спаси и освободи от него. И един ден той ще бъде хвърлен в огненото езеро заедно с всички по-малки дракончета, които са измъчвали Божия народ!

Ние участваме във война, която Исус вече победи – това е посланието на Рождество Христово. Бебето порасна и победи дракона. Ние можем да побеждаваме злото и Сатана с оръжията на нашето поклонение.

Затова, нека издигнем глас в хваление на Този, който дойде да ни спаси. Нека кажем, че Бог воюва за нас! И нека Бог да ви пази и да ви направи силни! Амин!

___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

07.12.2025 г.

 

Как да имаш щастливо семейство

/проповед/

Преди 2 дни отбелязахме Деня на християнското семейство. Затова днес искам да говорим за семейството. Чували ли сте този виц: В едно семейство майката казва на дъщеря си: - Ела да измиеш чиниите! - Maмo, аз съм родена за големи неща! - Добре. Ела да измиеш тенджерата!

Не само децата, но и мъжете не винаги помагат с чиниите. Но за ваше насърчение, мъже, според едно изследване, никоя жена не е застреляла съпруга си, докато е миел чиниите.

С Ваня имаме три вече пораснали деца, които са женени. Ние сме благословени да имаме вече четири внучета. Но колкото и опит да имам в семейните отношения, тази тема си остава предизвикателна. Все пак, в ден като този е важно да говорим за нея. 

Ще видим каква е Божията идея за брака и семейството, после ще поговорим за Божия план за семейството и накрая ще се опитам да дам някои практични насоки за щастлив брак и семейство.

1.     Бракът и семейството са Божия идея.

Когато говорим за семейството, трябва да кажем, че Бог създаде първото семейство в Едемската градина.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Преди да е имало градове, нации, държави, правителства, преди да е създадена писмеността, преди църквата, беше създадено семейството. Семейството е най-важната институция в света.

Първото чудо, което Исус извърши, стана на сватбата в Кана Галилейска. По този начин Исус подчерта колко важно е семейството. Защото, ако бъде разрушено семейството, нацията също ще се разпадне.

Днес много хора се страхуват от това какво ще стане, като приемем еврото, дали няма да има още по-голяма инфлация и ограбване на населението. Хората се страхуват за доходите си.

Но много по-важно от това какво ще се случи с еврото и какво се решава в София, Брюксел, във Вашингтон, Лондон или Берлин, е какво става с нашите семейства. Защото в семейството човек прави първите си стъпки и там се формира неговият характер. Там той научава първо как да различава добро от зло, формира се неговата ценностна система и поведение.

Затова днес искам да те попитам: изградено ли е твоето семейство на здрава основа?

Исус разказа притчата за човека, който е построил къщата си на канара. Твоята къща построена ли е на канара? Има ли сигурност в твоето семейство? Или то е разкъсвано от напрежение и всеки момент може да се разпадне?

На сватбата на Генади и Мартина бяхме седнали на една маса с две млади двойки. Едната от тях бяха женени, но другите не. Тези, които бяха без брак, имаха две деца – на 5 и 2 години. И аз срещам все повече двойки, които живеят без брак.

През 2021 г. в България е имало 1 540 541 семейства. Отделно е имало 324 591 двойки, които живеят на съвместни начала. Това прави една двойка на всеки пет семейства. Да не говорим, че често децата са отглеждани от самотен родител.

Едно от обясненията за по-малкото бракове е натиска на съвременната култура.

В Неемия 4:10 се казва, „отломките (боклуците) са много, не можем да градим стената“. Това е валидно и за съвременната култура.

Виждаме боклуци навсякъде. Боклук във филмите, в риалити шоутата, в социалните мрежи… Навсякъде пророците на съвременната поп култура говорят с присмех за семейството и за брака.

Днес селата се обезлюдяват и хората се заселват в градовете. Съпругът и съпругата работят често по 10-12 часа и не могат да се видят. Не прекарват достатъчно време с децата.

Днес много хора нямат намерение да се женят, защото ако се оженят, ще трябва при развод да делят имуществото си. Сватбите стават все по-малко, а разводите се увеличават. Някои вече предричат, че семейството напълно ще изчезне. Но Бог казва, че когато семейството се разпада, обществото също се разпада.

Сексът вече е сведен просто до физически апетит, който може да бъде задоволяван напълно, без нужда от какво да е посвещение в обвързване. Все едно си купуваш дюнер, за да задоволиш апетита си.

Но това не е Божията идея! Сексът е дар, даден ни от Бога, който да се използва само в брака. Но това е атака на дявола срещу семейството. Християнските семейства също са подложени на огромен натиск.

Днес има вече много книги за взаимоотношенията, за това как да имаме удовлетворяващ сексуален живот, но сме по-нещастни, по-съкрушени и наранени от всякога. Защо? Защото като общество не четем Книгата на книгите, Библията. А там Бог е изложил законите и постановленията за щастлив и успешен брак.

България се нуждае от библейска просвета. Нашите сънародници се нуждаят от това да основат браковете си върху тази книга. Колко повече ние, които сме последователи на Господ Исус Христос, трябва да даваме пример в това отношение!

В човешката история семейството се е доказало като най-устойчивата институция в света. Дори по времето на комунизма властите разбираха, че не могат да изградят здраво общество без здрави бракове.

След Октомврийската революция (1917) болшевиките виждат традиционното семейство като буржоазна институция, която поддържа неравенството и подчинението на жената. За да изградят „нов социалистически човек“ и нов тип отношения между половете, основани на равенство и колективизъм, те отменят църковния брак, улесняват получаването на развод, освобождават жената от „домашното робство“ и обявяват сексуална свобода.

Проповядват идеята, че любовта трябва да стане „като пиенето на чаша вода“. Легализират аборта. Но към края на 20-те, след ръста в разводите, огромния брой бездомни деца и социалните проблеми, се връщат отново към политики за възстановяване на традиционното семейство. 

Присмивали са се на брака като отживелица, но след това осъзнават колко важен е бракът. Бракът и семейството са Божия идея.

2.     Божията воля за семейство.

Бог ни показва в Словото идеала и целта на семейството.

Ездра 8:21 „Тогава прогласих пост …, за да се смирим пред нашия Бог и да просим от Него … за нас, за чадата ни…“

Езра търсеше Божията воля за семействата на завръщащите се от Вавилонски плен в Ерусалим. Това трябва да правим и ние. Търсил ли си Божията воля за твоето семейство?

Падал ли си на колене, за да посветиш децата си на Господа? Имате ли време за молитва и четене на Словото като семейство? Или си прекалено зает или уморен?

За нашето семейство и нашите деца се води битка. Молитвата е нашето най-мощно оръжие срещу крепостите на врага в техния живот. Когато се молим за децата си, ние извикваме Божията сила в живота им.

Можем да се молим нашите деца да обичат Господа с цялото си сърце, ум, душа и сила, да бъдат изобличени за грях и доведени до искрено покаяние, да стоят върху Божията истина в една култура, която ги лъже; за протекция, покорство и духовен растеж, за простителност и любов в живота им.

Молиш ли се за децата си?

Ако не, какво ти пречи да го правиш? Знаеш ли, че статистически е доказано, че семейства, които четат Библията и се молят всяка вечер, и ходят на църква всяка неделя, имат само един развод на 400 брака?

Само във Варненска област през 2024 г. има 663 развода и 1421 сключени брака. Това означава че на всеки два брака има почти един развод.

Как може да се обърне тази тенденция? Как можем да разберем каква е Божията воля за нашия брак и семейство? Отговорът е: като предадем живота и сърцето си на Исус Христос!

Първо, когато предадеш живота си на Исус Христос, Той ще ти помогне да избереш правилния партньор в брака. Много християни се женят без да са сигурни, че техният партньор има страх от Бога и обича Исус. Така полагат полагат основите на провал от самото начало. Затова, внимавайте в кого се влюбвате и с кого излизате!

Библията казва, „Не се впрягайте заедно с невярващите“ (2 Коринтяни 6:14). Тези, които са опитвали, са се проваляли. Защо? Защото между съпрузите трябва да има духовно единство.

Бракът се състои от три личности: съпругът, съпругата и Бог. Както казва Еклисиаст, “тройното въже не се къса скоро“ (Еклисиаст 4:12).

Преди много години едно списание направило проучване сред млади мъже и един от въпросите бил, „Какво искате вашата приятелка да има на първата среща?“ Най-често срещаният отговор бил „хубава фигура“.

Това е естествено, защото

1 Коринтяни 11:7 казва, че „мъжът е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа“. Т.е., жената е най-красивото творение. Но според мен най-важно е тя да обича Господа с цялото си сърце и с целия си ум.

От друга страна, жените са привлечени от мъже, които знаят какво искат, които имат призив и работят, за да го постигнат. Защо?

1 Коринтяни 11:8-9 продължава така: „понеже мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа.“ Мъжът бе създаден, за да обработва градината, да работи и да се грижи за прехраната на семейството си. А жената бе създадена за мъжа. 

Много хора се женят без да знаят каква е целта на брака. Но ако ти си предал живота си на Христос, ако четеш Словото и си Негов ученик, трябва да знаеш! Целта на брака е да прославя Бога, като отразява взаимоотношенията между Христос и Църквата.

Бог планира брака за хора, които притежават някаква зрялост. Някои са зрели на 17 години, а други са незрели хора на 50! По улиците на Варна виждам да се разхождат много незрели 40-50 годишни тийнейджъри.   

Второ, Божията воля е да скъсаме пъпната връв със старото семейство.

Битие 2:24 „Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Първо човек трябва да остави баща си и майка си, т.е. да скъса пъпната връв с тях емоционално. Това означава ли, че вече няма нужда да ги почиташ и да се грижи за тях? Не, разбира се!

Трябва да продължаваш да почиташ родителите си и да се грижиш за тях. Но когато се ожениш, жена ти или мъжът ти трябва да бъде номер едно за тебе. Съпругът трябва да е най-важният човек за съпругата. (Някои жени смятат, че децата им са по-важни от съпруга им, друга грешка! Ти не си сключила завет с детето си, а с мъжа си!)

Твоят съпруг и твоята съпруга не са съвършени. Убедил си се в това на втория ден след сватбата. Когато за първи път си я видял с ролки на главата или тя те е видяла с гурели на очите. Спомням си, когато видях Ваня за първи път с ролки, без малко да се засмея, но се овладях.

Бракът не е само романтика, но Бог иска да сме верни един на друг.

В брака ставаме „една плът“. С Ваня вече сме женени 32 години. Толкова дълга е била нашата любов, толкова добре се познаваме, че започваме да си приличаме в мисленето и говоренето. Не знам дали си приличаме вече и външно – ако е така, значи съм станал много красив!

Когато си Христов последовател, ти трябва да се посветиш за цял живот на своя съпруг или съпруга. Докато смъртта ви раздели. Дори не си позволявай мисълта за напускане.

Няма проблем, през който преминавате двамата, в който Исус Христос да не може да ви помогне. Според една статистика, всеки трети мъж в България е изневерявал на жена си. Не знам колко жени изневеряват. Някои го наричат с невинната дума „кръшкане“, но Библията го нарича прелюбодейство. И добавя, че никой прелюбодеец няма да влезе в Божието царство. Това е сериозно!

За някои това може да е старомодно, но това е учението на Божието слово. Бог е същият вчера, днес и завинаги, в Него няма сянка на промяна. Мислите ли, че Бог ще се промени, за да се съобрази с нашите грехове? Както мразеше греха на Содом и Гомор, така Той мрази греха и днес.

Трето, когато двамата съпрузи предадат живота си на Христос, това ще внесе промяна във взаимоотношенията между тях. А според психолозите, взаимоотношенията на любов между родителите са ключа за успеха на семейството. Апостол Павел казва,

Ефесяни 5:33 „Тъй и всеки един от вас така да обича своята жена, както обича себе си, а жената да почита мъжа си.“ (НП)

Обърнете внимание, че според този стих за съпруга уважението е точно толкова важно, колкото е важна любовта за съпругата.

В книгата „Любов и уважение“ д-р Емерсън Егерих пише: „Защо на съпругата не е заповядано да обича съпруга си? Защото Господ я е създал, за да обича. Той няма защо да ѝ заповядва да обича съпруга си, при положение че това е първата причина да я сътвори. Бог не обича да се повтаря.“

По аналогичен начин, Бог е заповядал на мъжа да обича жена си, защото това не му идва отвътре. Жената има нужда от любов както има нужда от въздух, за да диша.

Мъжът също се нуждае от любов, но първичната нужда за него е уважението. Ако любовта за него е като храна, уважението е като водата. Без храна можем да издържим по-дълго, отколкото без вода!

Затова, жени, показвайте уважение към съпруга си. Почитайте го и му се възхищавайте. Уважавайте го и го издигайте пред другите. Той има нужда от безусловно уважение както вие имате нужда от безусловна любов.

Уважението, и то безусловното уважение е ключът за мотивирането на мъжа. Когато го направите, след като той преодолее първоначалния шок, това ще го подтикне да проявява безусловна любов към съпругата си.

3.     Как да имаме щастлив брак.

Някой ще каже, тогава как да спася брака си? Първо, ако не си го направил, предай живота си на Исус Христос. Покай се за греховете си. Бог те обича въпреки провалите ти и иска да ти прости, но ти трябва не само да го изповядаш, но и да започнеш да живееш нов живот с Божията сила и благодат в тебе.

Вземи решение да живееш в покорство на Божията воля. И Той ще ги помогне да бъдеш съпруга или съпругата, или детето, според Неговата воля.

Един човек се покаял на църковно събрание. Веднага се обадил на жена си, с която били в бракоразводно дело и помолил да се видят. Тя не знаела за какво иска да се видят, но казала „Добре“. Той я поканил да седнат в ресторанта, където са ходили преди и там се влюбили един в друг отново. Обадили се на адвокатите си и казали, че прекратяват делото.

Само Христос може да ни съедини в едно. Може би ти и съпругата ти не сте разделени, но сте духовно и емоционално отдалечени. Позволете на Христос да влезе в брака ви и да ви съедини отново в едно.

И след като оправите взаимоотношенията със съпруга и съпругата си, погрижете се и за децата си. Когато станат тийнейджъри, много деца се бунтуват срещу родителите си в търсене на своята идентичност.

Много важно е да им показвате, че не одобрявате грешните неща, но въпреки това ги обичате. И когато открият идентичността си, ще продължават да чувстват любовта ви.

Ако Христовата любов цари във вашия дом, вие ще имате чудесно семейство. Не е твърде късно да го направите, ако все още не сте! Покайте се за греховете си и приемете Христос в сърцето си. Доверете се на Бог, дори и да не разбирате всичко.

Ако вече с твоята съпруга или съпруг сте християни, тогава се препосветете на Бога. И след като го направите, предприемете тези две стъпки за изграждане на щастливо християнско семейство:

Първо, показвайте си Христовата любов един на друг. Казвай ѝ, че я обичаш. Казвай му, че го уважаваш. И след това го показвай. Защото любовта е действие. Това е същата любов, която Исус показа към теб и към мен на кръста.

1 Коринтяни 13:4-6 „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, ⁵ не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, ⁶ не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината.“

Второ, поучавай се в Божието слово. Направи Библията твоя настолна книга. Ставай и лягай с нея. Чети я и я изучавай. Запаметявай стихове. Четете я цялото семейство заедно с децата всяка вечер преди лягане. Молете се с децата и за брака си и децата в отклик на прочетеното. Това ще изгради у вас и у децата ви Библейски светоглед. Ще започнете да мислите така, както Бог мисли. Ще ставате повече и повече като Христос.

Може би си спомняте тази история от времето на цар Давид. Ковчегът на Завета символизираше Божието присъствие в Израел. Когато Израел се разбунтува срещу Бога след злополучното управление на Саул, филистимците го взеха. Давид го върна в Израел, когато започна управлението си. На връщане към Ерусалим Ковчегът престоя в дома на Овидедом три месеца. Книгата 2 Царе ни казва, че „ГОСПОД благослови Овидедом и целия му дом“.

Когато Христос е в центъра на нашия дом и семейство, Божият ковчег на завета е там и ни благославя.

Молитва

_____________________

БПЦ "Нов живот" Варна

23.11.2025 г.

 

Яхве Шалом

/проповед/

Чели ли сте приказката за триглавата ламя? В нея злата магьосница искала да се омъжи за красивия принц, но той отказал и тя го превърнала в триглава ламя. Но принцът се явил насън на сестрата на трима смели братя. После я отвлякъл, братята тръгнали по следите на ламята и обезглавили трите ѝ глави. За радост, така принцът бил свободен от магията и двамата с тяхната красива сестра се оженили.

Ако може да използвам тази асоциация, днес ние също живеем близо до една триглава ламя. Трите ѝ глави са светът, дяволът и плътта. Светът е около нас, дяволът дебне към нас, а плътта е в нас.

Ефесяни 2:1-3 „грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, в съгласие с княза на въздушното владение, на духа, който сега действа в рода на непокорните; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти.“

Още от Адам и Ева ние чувстваме непрекъснат натиск, живеем в стрес, чувстваме страх, вина и срам. Понякога позволяваме на света да влезе в църквата, понякога се предаваме на дявола, а друг път просто се поддаваме на склонността си да грешим.

Книгата Съдии описва подобни тежки времена от историята на Израел.

Съдии 2:18-19 „И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше поради въздишките им… А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си…“

И книгата завършва с думите, „всеки правеше каквото му се виждаше угодно“ (Съдии 21:25). Те се движеха в затворения кръг на бунт срещу Бога, наказание от Него, покаяние и освобождение, и отново бунт и т.н.

Днес ще видим кои са начините да излезем от този порочен кръг, като разгледаме Съдии 6.

В един от тези епизоди Бог призова Гидеон на сцената. След време на благоденствие, Израел отново е обърнал гръб на Бога. Това става и с нас, нали? Бог ни благославя и ние започваме да се отдалечаваме от Него. Разреждаме ходенето на църква, забравяме служението, на което сме се посветили и започваме да трупаме земни съкровища.

Съдии 6:1 „И израелтяните сториха зло пред Господ; и Господ ги предаде в ръката на Мидиам…“

Бог изпраща ламя под формата на мидиамците. Те са силни и тероризират безмилостно израелтяните. Нещата са толкова зле, че Божият народ са изоставили домовете си и живеят в землянки поради страх за живота си. Нямат мир, всичко се разпада. Мидиамците са номади, идват по време на жътва, „многобройни като скакалци“ и опустошават земята (ст. 5).

След 7 години най-накрая се казва, че

Съдии 6:6 „Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова израиляните извикаха към Господа“.

Търпели са доста дълго, но накрая, когато положението става нетърпимо, викат за помощ към Господа. Понякога Бог се опитва да ни обърне внимание на нещо, но ние търпим и мислим, че можем сами да се справим. Дори когато се случват лоши неща, отказваме да се покаем и да се върнем при Него. Но братя и сестри, Бог иска да използва бедите в живота ни, за да привлече нашето внимание.

Кога за последен път извика към Господа? Време е да се обърнеш към Този, който единствен може да ти помогне.

Израилтяните извикват, Бог им изпраща пророк, чието име не знаем, за да им напомни как ги е извел от робство, след което им казва:

Съдии 6:10 „Аз съм Господ, вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.“

Бог иска да ни помогне, но от нас се иска да приемем Неговото слово, колкото и болезнено да е това.

Бог използва този пророк, за да им покаже колко ниско са паднали в греха. Те трябваше да осъзнаят това.

След това авторът на Съдии (вероятно Самуил) ни пренася в лина, където Гидеон чука жито, за да го скрие от мадиамците (ст. 11). Този лин представлява каменна преса. Обикновено чукали жито на открито, на гумното, за да може вятърът да отвее плявата. Но понеже се страхува от мидиамците, Гидеон удря с пръчка житото в своя бункер, скрит като плъх под земята.

И тогава се явява Ангелът Господен и му казва:

Съдии 6:12 „Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.“

След което Гидеон пита Бог защо на неговия народ са се случили толкова големи злини. И в ст. 14 се казва…

Съдии 6:14 „И Господ погледна към него и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?“

Гидеон в отговор казва, че неговата автобиография далеч не е толкова претенциозна – той произлиза от най-малкото племе и той самият е най-малкият в неговото семейство.

Бог отново му казва, „Аз ще бъда с тебе“ (ст. 16). С други думи, Емануил ще е с тебе.

Забелязвате ли, че Бог не отговаря на въпросите на Гидеон. Бог просто очаква от него покорство.

По същия начин Бог очаква от нас покорство дори и да не разбираме защо Той допуска някои неща в живота ни!

И тогава Гидеон има дързостта да поиска знамение, за да е сигурен. Иска Бог да го изчака, докато изпече хляб и приготви яре на скарата. Когато храната е готова, той я слага на камък като принос и Бог прави така, че огън излиза от камъка и пояжда месото и питите.

И Гидеон откликва с поклонение:

Съдии 6:22 “И като видя Гидеон, че това беше Ангел Господен, Гидеон каза: Горко ми, Господи Еова (Адонай Яхве)! Защото видях Ангела Господен лице в лице.“

Тук Гидеон използва имената Адонай и Яхве. Най-накрая той се покорява на суверенния Господ. Но същевременно Гидеон осъзнава, че е бил в присъствието на самия Бог и се страхува Бог да не го порази. Може би той си е спомнил думите от Изход 33:20, които Бог каза на Мойсей, „Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив.“

И тогава в

Съдии 6:23 „А Господ му каза: Мир тебе, не бой се; няма да умреш.“

Не знам дали можем да осъзнаем какво са означавали тези думи за Гидеон. Може би нашите приятели от Украйна биха разбрали най-добре тези думи. Гидеон и израелтяните не са имали мир 7 години. Всеки ден те са се страхували за живота си. И сега Гидеон си говори с Адонай Яхве и дори се осмелява да Му се оплаква. Бог би могъл да го изпепели, както направи с месото и питите в ст. 21.

Но вместо това Бог носи мир. Мир с Бога, мир в него и мир с другите.

Гидеон е извън себе си от радост и за да не забрави какво се случва, издига олтар:

Съдии 6:24 „И Гидеон издигна там олтар на Господа и го нарече Еова-Шалом.“ Това е първото място, и може би единственото, където виждаме тази комбинация от имена: Яхве Шалом.

Бог е Яхве, Този Който Съм. Бог е Aдонай, Господар над всички. Бог е Елохим, Творецът на всичко. Бог е Ел Рои – Бог, който вижда. И Той е Яхве Шалом, Бог на мира.

Шалом

Вместо да го постави на мястото, Бог каза шалом на Гидеон и Гидеон издигна олтар на Яхве Шалом. Обикновено превеждаме шалом с „мир“, но тази дума означава много повече от липса на конфликт. Думата означава завършеност, здраве, благоденствие, мир, покой, успех … Идеята е за чувство на цялостност и хармония във взаимоотношенията, особено с Бога. Шалом се използва и като поздрав подобно на нашето „здравей“ (което идва от здраве – бъди здрав в дух, душа и тяло!)

Думата шалом се използва и в Аароновото благословение, с което ние завършваме нашите богослужения: „Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!“ (Числа 6:26)

Яхве Шалом убива триглавата ламя

В най-висша степен шалом, мирът на Бога, е персонифициран от Христос, който дойде, за да въдвори шалом между Бога и човеците.

Йоан 14:27 „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“

Шалом, който Князът на мира ни дава е много различен от всичко, което ни дава светът. На друго място Исус каза, „Това ви казах, за да имате в Мене мир.“ (Йоан 16:33).

Mирът, който Исус дава не е липса на беди, а е увереност, че Той е с тебе винаги.

Истинският мир можем да намерим само в Исус. Само Той може да убие триглавата ламя.

В началото казах, че светът, дяволът и плътта са трите глави на триглавата ламя, която се опитва да ни погълне. Сега искам да разгледаме набързо три други глави на триглавата ламя, които бълват огън срещу нас, а именно: непокорство, тревоги и раздори.

Ламята на непокорството

Поради първородния грях, Павел казва, че ние сме „изложени на гнева“ (Ефесяни 2:3). Ние бяхме в състояние на война с Бог, докато Исус не дойде да донесе мир.

Исая 53:5 „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, донасящо нашия мир…“

Той беше наказан, за да ни примири с Яхве Шалом.

Ако още не си повярвал в спасителното дело на Исус на кръста, имам лоша новина: ти няма да можеш да намериш мир.

Исая 57:20-21 „А нечестивите са като развълнувано море, което не може да утихне, и чиито вълни изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите – казва моят Бог.“

Няма да имаш мир, докато не приемеш Изкупителя. Ще бъдеш подхвърлян от вълните, докато не затънеш в тинята на греха.

Но има и добра новина. Когато Исус се роди в плът, ангелският хор прогласи, че Той ще донесе „мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (Лука 2:14)

Когато ние повярваме в Христос, ние сме оправдани и имаме мир с Бога (Римляни 5:1). Гръцката дума за мир означава „да съединя и превържа счупеното“. Исус може да превърже твоето счупено сърце.

Имаш ли мир с Бога?

Преди 2-3 седмици в квалификации за Световното Румъния отбеляза гол в последната минута и победи Австрия. Настъпи луда радост по трибуните. Австрийците сигурно вече са гледали към съблекалните и са си казвали, успяхме с хикса. А зрителите може да са си тръгвали вече от стадиона.

Но докато не прозвучи последния сигнал на съдията, все още има надежда. Същото е и със спасението. Докато си жив, има надежда. Не чакай последния сигнал, покани Яхве Шалом в живота ти, и Той ще ти каже, както каза на Гидеон, „Давам ти мир, няма да умреш!“

Гидеон издигна олтар, за да не забрави за срещата си с Яхве Шалом. Ако си решил да приемеш Господ и Неговия мир, направи нещо, което ще ти помогне да не забравиш за своето решение. Може да дадеш свидетелство в събранието, да кажеш на някого или да го запишеш в дневника си.

Ламята на тревогите

Ако първата ламя е обезглавена в живота ти и ти си новороден, все още е възможно да проявяваш остатъци от непокорство в живота си и това да води до тревоги. Ако подобно на израелтяните си в порочния кръг на повтарящ се грях, направи като Гидеон – извикай към Господа, приеми Словото Му и откликни с поклонение.

Или, може да не живееш в повтарящ се грях, но да се тревожиш за нещо. Може би се страхуваш от бъдещето. Знаете ли, че само 8% от нещата, за които хората се тревожат, са основателни? Останалите 92% са или въображаеми и никога не се случват, или са свързани с неща, върху които нямаме контрол.

Страхът може да ни парализира. Гръцката дума за тревоги означава „да съм разкъсван в различни посоки“.

Как можем да се освободим от страховете и тревогите си?

Първо, идентифицирай кое ограбва твоя мир и се помоли на Яхве Шалом да убие тази ламя.

Филипяни 4:6-7 „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“

Когато те обхванат тревоги, отиди при Бога в молитва и Му се поклони за това, което е. Удивително е как размишлението върху величието на Бога ще направи проблемите ти да изглеждат нищожно малки!

И когато изкажем исканията си на Бога с благодарение, ще преживеем този вътрешен мир, за който копнеем.

Второ, когато ни обземат страхове, можем да разтворим Божието слово и да размишляваме над пасажи като Исая 26:3 например: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото на Тебе се уповава.“

Словосъчетанието „съвършен мир“ в оригиналния текст е всъщност „шалом шалом“. Бог ще ни опази в шалом шалом, когато позволим на Словото Му да работи в нас.“

Ламята на раздорите

Може би имаш мир с Бога и като цяло имаш вътрешен мир, но си във война с някой близък, с някой колега на работа, с някой съсед или приятел. Исус благослови миротворците така:

Матей 5:9 „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.“

Искам да те попитам, направил ли си всичко, което можеш, за да си в мир с другите? Както казва апостола, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“

В петък отбелязахме Деня на Реформацията. Един от английските реформатори, Николас Ридли, е изгорен на клада през 1555 година за свидетелството си за Христос. В нощта преди екзекуцията брат му му предложил да остане с него в килията, за да му дава утеха. Николас отказал предложението и отговорил, че смята да си легне и да спи тъй дълбоко, както никога преди. Тъй като познавал Божия мир и Яхве Шалом, той можел да почива в силата на Своя Господ и способността Му да посрещне наговата нужда. Същото можем и ние!

Нека завърша с

2 Солунци 3:16 „А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да бъде с всички ви.“

Амин!

____________________

02.11.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна

Трябва ли християните да празнуват Хелоуин?

На всеки Хелоуин се подновява дебата сред християните: трябва ли да празнуваме Хелоуин? И тази година не е изключение. Основният въпрос е какво всъщност е Хелоуин - безобидно забавление или извинение да се празнува тъмнината, злото и смъртта?

Първо, произходът на празника Хелоуин не е установен със сигурност. Много историци смятат, че Хелоуин произлиза от езическия фестивал Самхайн, когато друидите от древността принасяли човешки жертви под пълнолуние. 

Други твърдят, че по-голямата част от тази история е измислица, тъй като няма запазени сведения за Самхайн или други келтски фестивали. Дори тези, които се опитват да го празнуват "както е било в началото", правят по-скоро въображаема реконструкция, за която не е сигурно колко точно отразява историческия Хелоуин.

От друга страна, за да се бори с езичеството през 9 в. папа Григорий IV решава да установи на вечерта срещу 1 ноември (празник на Църквата, наречен „Ден на всички светии“ (All hallows’ eve, откъдето идва Halloween), за възпоменание на всички загинали мъченически за вярата през първите векове на християнството. На този ден се е спазвал пост, четели се молитви и имало целонощни бдения. 

С времето се появили традиции като маскиране и обикаляне от врата на врата за събиране на лакомства. В края на 18 век Хелоуин се комерсиализира, губи християнските си асоциации и придобива по-зловещия си облик, който познаваме днес - вещици, фенери от тикви, паяжини и скелети и т.н.

А бързото разпространение на празника в България се дължи на съвременните медии и търговията, както и на желанието на младите хора да са "в крак с модата". Така че, днес Хелоуин има повече общо с моловете, отколкото с друидите.

Но дори Хелоуин да не е възраждане на древно езичество, това не означава, че е морално невинен. На запад историята на празника е свързана с много греховни практики като сексуално провокативни костюми, пиянство, употреба на наркотици и вандализъм. Не само на 31 октомври, но и във всеки друг ден от годината тези практики са грешни и християните с право ги избягват.

Към това можем да добавим и грозотата, която често присъства на Хелоуин. Костюмите, имитиращи смърт не изглеждат като невидно забавление. Ако родителите ограничават гледането на филми с насилие от децата си, не ми е ясно защо приемат децата им да се обличат с подобни костюми.

Каквото и да правим и както и да празнуваме, Библията ни заповядва да се ръководим от това дали делата ни ще съдействат за Божията слава. "И тъй, ядете ли, пиете ли, или нещо друго вършите, всичко вършете за Божия слава" (1 Коринтяни 10:31). Това включва и отношението ни към Хелоуин.

Както пише в коментар християнското служение Breakpoint, "християните трябва да се запитат: Защо празнуваме един вече победен враг? В Посланието до колосяните, глава 2, Павел заявява, че Христос „обезоръжи началствата и властите“ и „ги изложи на показ, тържествувайки над тях чрез кръста“. Чрез Своето разпятие и възкресение Исус е победил Сатана и неговите сили."

На кръста Христос победи силите на мрака и злото. Няма нужда да го гоним или осмиваме с грозни костюми и да празнуваме гротескни празници. Нека във всичко, което правим, включително на Хелоуин, се ръководим от съзнанието, че сме Христови последователи, които са призовани да живеят за Негова слава. 

Ел Рои

/проповед/

Второзаконие 10:17 „Защото Яхве, вашият Бог, е Бог на боговете, Господ на господарите, великият, мощният, страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар.“

Продължаваме с поредицата „Имената на Бога“. Говорихме за Яхве (Аз съм който съм), Адонай (Господ, Господар) и Елохим (безкрайния, всемогъщ Бог-Творец).

Днес ще разгледаме друго име, дадено на Бог. То се различава от всяко друго име на Яхве. И това е единственият случай в Библията, когато жена дава име на Бог. Името Ел Рои.

В началото искам да ви попитам, някога изгубвали ли сте се? Имам предвид, да не знаете къде сте. И да не знаете кого да попитате, къде да отидете.

Мъж тайно иска да се отърве от котката на жена си. Взима я в колата, и я изоставя далеч от дома. Десет минути по-късно котката се връща. Човекът отново се качва в колата с котката, кара 5 километра и я зарязва. Двадесет минути по-късно котката се прибира у дома! Мъжът откарва котката на 20 километра, през планината, през мост, надясно, наляво и накрая изоставя котката на една поляна насред гората. Час по-късно човекът се обажда на жена си:

- Котката прибра ли се?

- Да защо?

- Дай я на телефона, изгубих се...

Днес, когато разполагаме с GPS, е по-трудно да се загубим. Слава на Бога за GPS-a! Когато пътувам с колата до непознат адрес, няма значение в коя точка на света е, с негова помощ се ориентирам чудесно (макар, че понякога и той не може да помогне!). Неприятно е да отиваш някъде и да не знаеш как да намериш мястото, а и да няма кого да питаш!

Но ние можем да се изгубим не само физически. Можеш да се изгубиш емоционално. Може в живота ти да се е случило нещо ужасно и да не знаеш какво да направиш и към кого да се обърнеш.

Можеш да се чувстваш и духовно изгубен. Библията казва, че ние се раждаме духовно изгубени и отделени от Бога.

Днес ще говорим за една жена, която беше изгубена във всеки смисъл на думата. Тя нямаше къде да отиде. Нямаше към кого да се обърне. С нея бяха злоупотребили, тя беше бременна и уплашена. Но тя срещна Бога и разбра нещо за Бог. Даде на Бог име, което ни показва един от аспектите на природата на Яхве.

Но нека си припомним какво се случи преди това. Бог беше обещал на Аврам, че ще го направи отец на много народи. Но проблемът беше, че Аврам и Сарая нямаха деца и преминаваха възрастта, когато могат да имат. Затова Сарая реши да направи нещо, което беше позната практика по онова време. Тя взе своята египетска робиня Агар и я даде за жена на Аврам. Ако тя родеше дете от него, то щеше да бъде на Аврам и Сарая.

Това щеше да бъде нещо като насила наложено сурогатно майчинство.

С други думи, Сарая каза на Аврам, „Вземи като жена и Агар, тя ще ти даде син и той ще ти стане наследник. Няма да има нужда Бог да прави чудо, сами можем да си направим дете чрез полигамия. И макар поради закоравяването в греха Бог да допусна тази практика, ние знаем, че първоначалният Божи план и заповед беше бракът да се състои от един мъж и една жена.

Аврам се съгласи с предложението на жена си и Агар забременя.

Когато Агар зачена, изведнъж се помисли за голямата работа и започна да гледа на Сарая с пренебрежение. Сарая се оплака на Аврам и той ѝ каза да направи с Агар каквото ѝ е угодно. И Сарая започна да се отнася толкова зле с Агар, че тя реши да избяга.

Помислете за нейното положение. Агар беше бременна слугиня, която е избягала от господаря си. Тя беше абсолютно беззащитна. Тя беше направила това, което се искаше от нея. Но сега беше сама, уплашена и страдаща. Беше избягала от хора, които бяха злоупотребили с нея. Никой не го беше грижа за нея. Аврам не се интересуваше от нея, най-малко пък Сарая я беше грижа какво става с Агар. Никой от тях не тръгна да я търси, за да я върне.

Но Бог я потърси. Ангел Господен я намери. Това не беше просто видение, той разговаря с нея така, както ние с вас си говорим.

Често, когато Библията говори за „ангел Господен“, тя има предвид, че се е появил Божия Син Исус отпреди Неговото въплъщение. Тук малко по-надолу в текста разбираме, че Агар е наясно, че е говорила със самия Бог.

Същевременно, Йоан 1:18 казва, „Никой никога не е видял Бога“ за Бог Отец. Затова, ако Бог физически се яви и разговаря с някого в Стария завет, ние разбираме, че това е второто лице на Троицата, Божият Син.

Божият Син намери Агар. Когато тя беше паднала най-ниско и беше крайно уязвима, Божият Син я намери. Защо Бог я намери? Той я намери, защото я потърси.

Всички сте чели или най-малко чували, ако не сте чели Библията още, притчата за изгубената овца. Пастирът брои овцете и стига до 99, но май е направил грешка. Той има 100 овце. Брои ги отново. Тук е Снежко, Найден, Марийка, Маринчо… Но къде е Кирчо? Кирчо го няма! Какво да прави сега? Нима трябва да каже, „Е, Кирчо си беше непослушен. И 99 овце е добре.“

Не, той отива след изгубената овца и я намира. След това вика всичките си приятели и им казва, „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената овца“.

Ангелът Господен я намери. Нека прочетем разговора на Бог Исус Христос с Агар:

Битие 16:8-11 „и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идеш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая. А Ангелът Господен ѝ рече: Върни се при господарката си и покори се под властта ѝ. Ангелът Господен още ѝ каза: Ще преумножа потомството ти дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество. После Ангелът Господен ѝ каза: Ето, ти си заченала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил, защото Господ чу гласа на неволята ти.“

Бог знаеше какво се е случило, но искаше Агар да е искрена с Него. Тя бягаше и Бог ѝ казва да се върне обратно. Може би си казваш, защо Бог иска една избягала слугиня да се върне при господарката си и да се покори на нейната власт?

Но Бог направи точно това. Защо? Може би защото по този начин Той ѝ каза: човек не може да избяга от своите проблеми. Когато го правим, вместо да се отървем от тях, те се задълбочават. Не можеш да замиташ боклука под килима и да очакваш да живееш в чиста къща.

И след като каза на Агар да се върне и да се покори под властта на Сарая, Яхве я благослови. Каза ѝ, че ще преумножи потомството ѝ и че ще ѝ се роди син. И тя трябваше да го нарече Исмаил. Той щеше да бъде буен човек и щеше да има трудни взаимоотношения.

Битие 16:13 „Тогава Агар даде на Господа, Който ѝ говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда. Защото каза тя: Не потърсих ли тук Онзи, Който ме вижда?“

Той е Ел Рои. Той е Бог, Който ме вижда.

Бог, Който ме вижда

Бог те вижда. Той вижда всеки от нас и се грижи за нас. Бог не изостави Агар и няма да изостави теб. Бог я видя и я срещна точно когато се нуждаеше от Него. При това, Агар не знаеше много за Яхве. Най-вероятно тя беше придобита като робиня, когато Аврам и Сарая слязоха в Египет по време на глада, описан в Битие 12. Дори Аврам не знаеше много за Бога по това време. Яхве още не беше разкрил на хората много за Себе Си. Агар беше избягала бременна слугиня, но тя знаеше две неща. Чуйте ги внимателно: тя знаеше, че Бог е с нея и второ, че Той се грижи за нея.

Бог е с теб и е загрижен за теб

Предполагам, че Агар е била силно удивена от факта, че Бог е загрижен за нея. Никой дотогава не се интересуваше от нея. Тя мислеше, че ще умре в пустинята, но всъщност не беше сама. Нейната ситуация не беше неизвестна за Бога. Бог знаеше всичко за нея. Той е Ел Рой, Бог, който вижда.

Някога чувствал ли си се като Агар? Може би днес се чувстваш така? Може би си сгрешил и сега си в трудна ситуация. Мислиш, че никой не го е грижа. Мислиш, че ще трябва сам да решаваш проблемите си. Мислиш, че Бог не е загрижен за теб. Страхуваш се, страдаш. Може би дори вината е твоя. Ти си причината за проблемите ти. Ти си отговорен за решенията, които си взел. Трябва да чуеш това.

Бог те вижда и те обича

Бог е Ел Рои. Той е Бог, Който те вижда. Той много добре знае през какво преминаваш. Всъщност, може би Той дори е готов да ти покаже как можеш да разрешиш проблемите си. Той каза на Агар какво трябва да направи. Агар се покори на това, което Бог ѝ каза. Мислиш ли, че тя се страхуваше? Абсолютно.

Можеш ли да си представиш какво е да се върнеш при господаря си, от когото си избягал и който вече се е отнесъл зле с тебе? Какво щяха да направят с нея? Дали нямаше да се отнесат още по-зле отпреди? Какво щеше да стане, когато се роди синът ѝ? Дали щяха да ѝ го отнемат? Можеш ли да си представиш всичко, което ѝ преминаваше през главата?

Но не забравяй какво знаеше тя. Бог беше с нея и Бог бе лично загрижен за нея. Ако Бог бе загрижен за нея и беше с нея, защо трябваше да се страхува? Защо трябваше да се притеснява? Защо трябваше да се остави на безпокойството? Бог с теб и Той е лично загрижен за теб.

Бог е с нас, следователно няма от какво да се страхуваме.

Бог е Ел Рои. Бог, Който те вижда. Той няма перде пред очите! Нямаш от какво да се боиш. Кажи го: Бог е с мен и няма от какво да се страхувам!

Тази изповед е освобождаваща. Садрах, Месах и Авденаго знаеха това. Те казаха на цар Навуходоносор, че не се страхуват да бъдат хвърлени в огнената пещ, защото Бог е с тях.

Даниил знаеше това, когато каза на царя, че Бог е изпратил ангела си да затвори устата на лъвовете, за да не го наранят. Павел го знаеше, когато запя хвалебни песни в затвора във Филипи. Йоан го знаеше, когато беше пратен в заточение на остров Патмос.

Знай го и ти. Бог с теб, затова няма от какво да се боиш. Бог е Ел Рои, Бог Който вижда.

Братко и сестро, дяволът ще се опитва да те убеди, че това не е вярно. Той ще се опитва да ти попречи да се покланяш на Бога. Ще те парализира със страх. Но когато дойде страхът и безпокойството, можеш да кажеш уверено като псалмопевеца:

Псалм 23 „Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.”

Аз няма да се страхувам, защото Бог е с мен. Долините са били опасно място в древността. От двете страни са се издигали стръмни скали. Зад тях често се криели разбойници или диви животни. Понякога като изневиделица порои причинявали наводнения. Долините били опасни места.

Лесно би било хората да се страхуват, когато минават оттам. Но псалмистът знаеше, че Бог е Ел Рои. Той е Бог, който вижда, затова няма от какво да се страхувам.

Ако преминаваш през трудни обстоятелства, Бог вижда. Ако ти се иска да избягаш, Бог вижда. Ако не знаеш как да продължаваш нататък, Бог вижда. Ако служението ти тежи и се чудиш дали да не го оставиш, Бог вижда. Бог те познава и няма да те остави, защото Бог те обича. Ще ти даде изходен път!

Обратната страна

Но този факт има още една страна.

Евреи 4:13 „И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на този, пред Когото ще отговаряме.“

Бог е Ел Рои, Той вижда всичко. Ако ти си Негово дете, няма от какво да се страхуваш, защото си покрит от кръвта на Христос. Но ако не си Негово дете, трябва да осъзнаеш, че всичко е открито пред Него. Той знае всичко, затова ти ще трябва да Му дадеш отчет за живота си.

Бог вижда всичко, което се случва в живота ти. Нищо не Му убягва. Никъде не можеш да се скриеш от Него.

Псалм 139:7, 11-12 „Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти, къде да побягна?... Ако река: Поне тъмнината ще ме покрие и светлината около мене ще стане на нощ, то и самата тъмнина не укрива нищо от Тебе, а нощта свети като ден; за Тебе тъмнината е като светлината.“

Когато разберем, че Бог е Ел Рои, има две възможности: или се радваш, уверен в своето спасение като дете на Бога, или се чувстваш виновен поради греха си.

Но Бог не иска да живееш в страх. Той може да те избави от чувството за вина. Той може да отнеме греха ти. Той иска да живееш един пълноценен живот, воден от Неговия Дух, изпълнен с Неговата любов и ползващ съкровищницата на Неговата мъдрост. Как можеш да го направиш?

Библията учи, че единственият начин по който можеш да имаш изправни взаимоотнoшения с Бога, е чрез Божията благодат. Нашият проблем се нарича грях. Ние съгрешаваме и по този начин се бунтуваме срещу Божиите пътища. Грехът ни ни отделя от Бога.

Но Бог ни обича, затова не иска ние да останем мъртви в нашите грехове. Заплатата на греха е смърт. Бог не иска никой да умре, но да повярва в Него и да прекара вечността в Неговото присъствие.

Затова Исус направи нещо, което никой от нас не може да направи за себе си. Той напусна небето, дойде на земята, въплъти се и живя съвършен живот като Йешуа от Назарет. Без да съгреши, Той се превърна в съвършената Жертва, като умря на кръста за нашите грехове. Умря вместо нас за прощение на греховете ни.

На третия ден, когато камъкът бе отвален, Исус не беше в гроба. Гробът беше празен! Исус бе възкръснал от смъртта, за да може всеки, който призове Неговото име, да бъде спасен и простен. В това се състои удивителната Божия благодат – че без значение колко лош си бил, без значение в какъв мрак си живял, без значение колко хора си разочаровал, когато призовеш Исус, Той чува твоята молитва, прощава греховете ти и те прави чисто ново създание.

Ако днес ти чуваш това послание и се чувстваш духовно изгубен, ти се нуждаеш от Исус. Ти не можеш със свои дела да стигнеш до Него. Не можеш да се спасиш, като спазваш традиции. Получаваш безплатния дар на вечен живот чрез благодатта на Исус Христос.

Извикай към Него и когато го направиш, Той ще чуе молитвата ти, ще прости греховете ти и ще те направи ново създание. Старото премина, всичко стана ново. Ела при Исус днес!

________________________

19.10.2025 г.

БПЦ "Нов живот" Варна