/проповед/
Преди време говорихме с един
мой познат oт Западна Европа за миналото и стана въпрос за това какви сладки се продаваха в
магазините. Спомних си за негърчетата, които се считаха за деликатес и наистина
бяха много вкусни. Като му споменах за тях, целият почервеня, смути се и не
знаеше как да реагира. Тогава осъзнах, че съм направил грешка, като съм
споменал, че „харесвам негърчета“!
Днес живеем във века на
политическата коректност. Много се говори за това да сме толерантни едни към
други. Но малко хора разбират какво наистина означава толерантност.
До преди 20-тина години дефиницията
за толерантност беше да си готов да позволиш да съществува мнение или поведение,
с които не си съгласен. Както казва Волтер, не съм съгласен с тoва, което
казваш, но ще защитавам с живота си правото ти да го казваш.“
Но парадоксът е, че точно тези
които издигат знамето на толерантността, често са най-нетолерантни. Ако някой
християнин си позволи да цитира Библията и да напомни за вечните Христови
истини, веднага бива сочен с пръст и набеден за нетолерантен, политически
некоректен, а напоследък – за фашист и за расист! Защо е така?
Защото в днешния постмодерен
свят дефиницията за толерантност е променена. Днес да си толерантен означава,
че от теб се очаква да одобряваш всеки начин на живот и всеки светоглед. Нямаш
право да казваш, че твоите вярвания са универсално истинни и че са валидни за
всички хора. Ако се аргументираш с Библията те обвиняват в реч на омразата.
Или най-малко, в тесногръдие. Но
както посочва Били Греъм, животът е немислим без ясни и „тесногръди“ закони.
Водата замръзва при 0 градуса и кипва при 100 градуса. Не замръзва на - 5 и не
кипва на 80 или 200 например. В математиката 2 + 2 прави 4, не 3 и ½. В
геометрията правата линия е най-късото разстояние между две точки. Компасът
винаги сочи на север.
Ако летите със самолет, не
бихте искали пилотът да е със либерални възгледи и да смята, че не е проблем да
приземи самолета на няколко метра извън пистата. В живота има нужда от абсолюти.
Но привържениците на „новата толерантност“ не са съгласни.
Тя прокламира, че всички
мнения са равни и че истината е относителна. Всяко поведение трябва да се
приема като нормално и да се отнасяме към него с уважение. Днес все повече
българи също смятат, че толерантността е най-важната ценност. Някои нехристияни
обвиняват Бог, че е нетолерантен. Казват, че ние, християните, също сме
нетолерантни, когато твърдим, че няма друг път към небето освен Исус.
Какъв е проблемът? Проблемът
е, че с думата толерантност се злоупотребява. Трябва ли да сме толерантни към
всеки, без значение в какво вярва и какво прави?
Например, да проявяваме ли
толерантност към Мартин Стоянов, изнасилил и пребил до смърт 7-годишно
момиченце от с. Сотиря. Или към учителя по музика Стоян Владев, изнасилвал цели
3 години дъщеря си?
Нужно ли е управляващите в САЩ
да проявяват толерантност към насилието, вандализма и тероризма на културните
марксисти от BLM и
Антифа? Трябва
ли да сме толерантни към такива сатрапи като Хитлер, Сталин или Мао Дзедун? Към
садистичните надзиратели в Белене Николай Газдов и Юлияна Ръжгева?
Наистина, ние имаме проблем с
човек, който изнасилва или убива деца. Недоумяваме как можем да гледаме
спокойно как някой убива, пали и руши обществено и частно имущество. Не можем
да сме толерантни към диктатор, убил десетки милиони хора. Не можем да понасяме
човек, който убива за удоволствие беззащитни хора.
Нито пък Бог може. Добрата
новина е, че Бог не толерира злото. Той никога няма да каже, че злото няма
значение. Виждаме това в последната книга на Стария завет, Малахия. Малахия е
написана около 450 г.пр.Хр. Израилтяните са се върнали от Вавилонски плен, те
са в земята си, но са обхванати от духовна апатия, която е довела до цинизъм и
неморалност. Дори оскверняваха завета, сключен с Бога, като се развеждаха с
жените си и се женеха за езичнички. И миналият път ние говорихме именно за това
как да пазим брачния завет, като се женим за вярващи и като съхраняваме и
работим върху брака си.
И в края на 2 глава Малахия
продължава своето политически некоректно послание с четвъртия диспут с людете.
Малахия 2:17 „Дотегнахте на
Господа с думите си; но пак казвате: С какво Му дотегнахме? С това, че казвате:
Всеки, който върши зло, е добър пред Господа и Той благоволява в тях; иначе, къде
е Бог на правосъдието?“
Всъщност, те казваха, „ОК, ние
вършим зло, но тогава защо Бог не ни осъжда? Щом Бог не реагира, значи толерира
злото. Следователно, тези които вършат зло, са добри!
Какъв е отговорът на Бога на
всичко това?
Малахия 3:1 „Ето, Аз изпращам
вестителя Си, Който ще устрои пътя пред Мен; и Господ, Когото търсите, неочаквано
ще дойде в храма Си. Да! Ангелът на завета, Когото вие желаете; ето, иде, казва
Господ на Силите.“
Ето първото изпълнение на това
пророчество. (видео от филма „Исус“, "Исус влиза в храма"
Храмът бе превърнат в пазар.
Всичко бе започнало поради необходимост. Хората се нуждаеха да купуват
животните на място и да обменят пари. Но всичко се беше обърнало на схема за
правене на пари. Там, където трябваше да бъде святото Божие присъствие,
властваше злото и несправедливостта. И Исус беше гневен.
„Господ, Когото търсите,
неочаквано ще дойде“. Това пророчество се сбъдна с първото идване на Христос.
Откъде знаем това? Храмът е разрушен в 70 г.сл.Хр. и до ден днешен не е
възстановен. Исус влезе в храма няколко дни преди своята смърт и Възкресение.
Днес много свещенослужители в най-голямото
вероизповедание у нас са се превърнали в търговци, а църквата която
представляват – в стопанска организация. Продава се почти всичко – от свещи,
икони, светена вода, календарчета и сувенири, до молитва, отслужване на
кръщене, венчавка, погребение и панихида.
Ако
Исус беше влязал в някой православен храм и бе прогонил търговците, какви
според вас щяха да бъдат заглавията в новините? „Исус е нетолерантен!“ “Скандално: Исус безчинства в храма”. Или “Исус бесен в храма.“
Но ако си мислите, че Исус е
бил нетолерантен при първото си идване, какво остава за второто?!
Малахия 3:2-3 “но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой
ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на
тепавичари. Ще седне като някой, който топи и пречиства сребро, и ще очисти синовете
Левиеви и ще ги претопи като злато и сребро...”
И продължава, като казва че ще
накаже грешниците и злотворците:
Малахия 3:5 „И Аз, като се
приближа към вас за съд, бързо ще заявя против магьосниците, против
прелюбодейците, против тези, които се кълнат лъжливо, против онези, които
угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и против онези, които онеправдават
чужденеца и не се боят от Мене, казва Господ на Силите.“
Ако си мислите, че първият път
Исус беше нетолерантен, само вижте какво ще направи втория път.
Затова днес ми се иска да
излезем от непосредствения контекст на Малахия и да поговорим за толерантността.
Ще видим трябва ли християните да са нетолерантни, след като Исус беше
нетолерантен? Накрая ще отговорим на въпроса как Исус иска да живеем. Как би
искал да изглежда репортажа в новините за нашия живот.
И
така, трябва ли християните да са толерантни? Или, заповядано ли ни
е да сме толерантни? Не, на нас като християни ни е заповядано да имаме любов.
1 Йоан 4:7 „Любезни, да любим
един другиго; защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и
познава Бога.“
Каква е разликата между
толерантността и любовта?
Толерантност е да понасяш
хората, въпреки че не си съгласен с тях. Любов е да достигаш до хората с
благата вест и да им служиш. Толерантността е пасивна. Любовта е активна.
Толерантността не се грижи за другите и не им помага. Любовта достига до
другите, за да им помага. Тя казва: Нека бъда сол и светлина. Ще направя всичко,
което мога, защото те обичам. И това може да означава, че няма да толерирам
злото, което възнамеряваш да направиш.
Като родители ние правим това,
нали? Ние не толерираме всичко, което децата ни правят. Ако го правехме, нямаше
да ги обичаме. Когато нашите деца бяха малки често им казвахме, че едно от най-отвратителните
неща за нас е да ни лъжат. Затова когато сме разбирали, че някой лъже, сме били
по-строги в дисциплинирането, отколкото ако просто си признае, че е извършил
нещо нередно.
Толерантност в лицето на злото
е самото зло. Мълчаливото съгласието със злото те прави съучастник в
престъплението, извършвано от злото.
Ние сме призовани да спазваме
по-висок стандарт. Да сме нежни с хората, но твърди с греха. Такъв беше Исус –
нежен с хората, но твърд с греха.
Както
отбелязва Дороти Сейърс, „В света този грях се нарича толерантност, а в ада –
отчаяние. Толерантността не вярва в нищо, не я е грижа за нищо, не се стреми да
знае нищо, не се интересува от нищо, не се радва на нищо, не мрази нищо, не
намира цел в нищо, не живее за нищо и остава жива, защото няма нищо, за което
да умре.“
Защото любов означава да
търсиш това, което е добро за хората. „Никой да не търси своята лична полза, но
всеки – ползата на другия“ (1 Кор. 10:24). Исус обичаше хората, затова беше
нетолерантен към грешното им поведение.
В пасажа, който разглеждаме,
свещениците и израелтяните казаха на Малахия, „Всеки, който върши зло, е добър
пред Господа и Той благоволява в тях...“ Това казват и много българи днес. Те
наричат доброто - зло и злото - добро. Нямат морален ориентир, защото не
познават Пътя, Истината и Живота. Толерантни са към злото. Но Исая каза:
Исая 5:20 „Горко на онези,
които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина,
а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!“
Исус наричаше нещата с истинските
им имена. Ако искаме да разберем за какво трябва да сме нетолерантни, можем да
се учим от Него. Кои са нещата, срещу които Исус проявяваше нетърпимост?
Исус проявяваше нетърпимост към кражбите. В храма
свещениците злоупотребяваха с хората. Те контролираха реда за получаване на
разрешителни от търговците и не допускаха да се появят алтернативни места за
търговия. Държаха монопола за
обмяна на валута. В храма беше неприемливо да се плаща с пари с образа на
императора, затова техен човек обменяше
римските денарии в шекели. Срещу всичко това свещениците получаваха своя
дял. Корупцията процъфтяваше.
Малахия 3:5 „Бог е против
онези, които угнетяват наемниците в заплатата им, вдовицата и сирачето, и
против онези, които онеправдават чужденеца.“
Също, Исус прояви нетърпимост
към тези, които пречеха на поклонението.
Поклонението е първата ни отговорност като християни: „Да възлюбиш Господа,
твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си
сила.“ А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като
себе си.“ (Марк 12:30,31)
Покланяш ли се на Бога? Имаш ли тихо време с Него всеки ден? Имаш
ли място, където да се оттеглиш в тишина и да го съзерцаваш с радостно
преклонение? Проблемът беше, че в храма нямаше тишина. Навсякъде имаше животни.
Представете си, че ви кажа, хайде да се молим и изведнъж чувате това (шум от
блеене на овца, мучене на крава...)
Исус каза, махнете тези
животни оттук. Това е дом на молитва, вие сте го обърнали на пазарище.
Исус беше нетолерантен и към лицемерието. Всички ние понякога казваме едно
нещо, а имаме предвид друго. Трябва смирено да признаем това. Но Исус беше
особено против себеправедното лицемерие. Той не понасяше, когато някой се
преструва, че няма грях и слага маската на себеправедност.
Исус каза на фарисеите, „Горко
на вас, книжници и фарисеи, лицемери, защото почиствате външността на чашата и
блюдото, но отвътре те са пълни с грабеж и насилие.“ (Матей 23:25)
Има и такива, които казват, не
искам да ходя на църква, защото там има толкова много лицемери. Но поне ние,
християните, не се преструваме, че сме безгрешни и търсим опрощение от Бог. „Ако
кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.“ (1 Йоан 1:8)
Всъщност, истинските лицемери са тези, които смятат, че нямат нужда някой да им
прощава греховете, защото нямат такива!
Църквата не е за тези, които
се мислят за праведни. Църквата е болница за грешници, не музей за светци.
Божието слово казва, че вече няма никакво осъждение за тези, които са в Исус
Христос. Но въпреки стремежа си към святост ние понякога можем да се спънем и
да извършим грях. Затова се нуждаем от Христос.
Исус не понасяше също, когато
хората засенчваха Божията слава с преданията
и традициите си.
Марк 7:13 „И така осуетявате
Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много
такива неща, подобни на това.“
По време на службата в стара синагога
в Източна Европа, докато рецитирали молитвата-Шема от Второзаконие 6:4-9, „Слушай,
Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ; и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с
цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.“... половината от
вярващите ставала, а другата оставала седнала.
Седналите започвали да крещят
на тези, които са се изправили, а изправените крещели на седящите. Равинът не
знаел какво да направи. Тогава хората предложили да попитат един 98 годишен
човек, който бил от основателите на синагогата, каква точно била истинската
традиция. Равинът отишъл до дома на стареца с представител на всяка фракция на
събранието.
Този, който бил от ставащите
по времето на молитвата, попитал, „Трябва ли да ставаме по време на молитвата?“
Старецът отговорил, „Не, това не е нашата традиция“. Другият, който бил от
седящите, попитал, „Трябва ли да сме седнали по време на молитвата?“ Старецът
отговорил, „Не, това не е нашата традиция“. Тогава равинът попитал стареца,
„Вярващите всеки път спорят, крещят един на друг и не могат да се разберат дали
тярбва да седят или да се изправят. „Старецът го прекъснал, възкликвайки „ТОВА
е нашата традиция!“
В някои църкви има само традиции
и ритуали, но не и християнска проповед. Ходенето на църква, песните и
молитвата също може да се правят не от убеждение и с радост, а да се сведат до
една традиция. Исус беше нетолерантен към всичко, което засенчваше Божията
слава.
Исус беше нетолерантен и към
тези, които заблуждават хората, и
особено младите хора. „А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в
Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и
да бъде хвърлен в морето.“ (Марк 9:42)
Много от хората днес смятат,
че християнството е архаизъм. Те са възпитани в атеизъм още от детската
градина. След това в училище изучават еволюцията като факт (!) и в университета
вече са със съвършено манипулирано съзнание. Но те просто не са чули истината.
Спомням си, че когато падна
Берлинската стена, сестра ми ми даде едно копие на „Нашият ежедневен хляб“ –
християнско издание с кратки размисли и молитви за всеки ден. Това беше първата
християнска книжка, която четях в живота си. И докато я четях си мислех колко
промит е бил моят мозък от заблудите на атеизма! Чувствах как с всяко изречение
от очите ми падат люспите на заблуда!
Днес много хора имат духовни
търсения, но са привлечени от източни религии, дъновизъм, от екстрасенси,
врачки, магьосници. Но Бог им каза чрез Малахия:
Малахия 3:5 „И Аз, като се
приближа към вас за съд, бързо ще заявя против магьосниците.“ Такива хора вече
са окачили камък на шията си, но хвърлят въжето, за да повлекат и други след
себе си.
Исус не толерираше тези, които
заблуждават другите.
Исус не беше толерантен и към сексуалната неморалност (ст.5) Както
споменахме и миналия път, всяка сексуална активност извън брака между мъж и
жена според Бог е проблем. Секс преди или извън брака е грях. Защо?
Защото, по думите на апологета
Франк Турек, сексът е като огън. Огънят в огнището е нещо прекрасно, той те
топли. Но ако запалиш огън някъде другаде в къщата, той ще изпепели къщата.
Сексът не е просто физическа активност, както се твърди. Сексът има не само
физически, но и емоционален и духовен аспект. Той е прекрасен, но извън дадените
му от Бога граници той ще изгори къщата ти.
Може би не веднага, но в
крайна сметка ще го направи. И Исус дори вдигна летвата в Новия завет и каза,
„че
всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в
сърцето си.“ (Матей 5:28)
И мъжете тук ще кажат, това е
невъзможно! Затова имаме нужда от Исус! Наша отговорност е да сме верни. Да
правим това, което е правилно и да оставим резултата на Бога. Да не толерираме
греха у приятелите си, но да ги предупреждаваме с твърда любов. Това означава
да си „сол и светлина“.
Исус беше нетолерантен изобщо към греха, не само към
сексуалния грях. Затова и дойде на земята.
Maтей
20:28 „Човешкият
Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“
Исус не остана пасивно в небето да толерира нашия грях. Той пое инициативата и
направи нещо, за да ни спаси от греха. Стана един от нас. Творецът влезе в
творението си. Това означава и името Исус – Бог спасява!
Цялата история на Библията
може да се изрази с една дума – изкупление. От изгубения рай в Битие до
изкупения рай в Откровение виждаме историята на изкуплението на човечеството. И
целият Стар завет проследява родословието на Месия чак до Малахия. И след това,
преди 2000 г. идва Исус, за да живее съвършен живот и да плати цената за нашия
грях.
Как
трябва да живеем?
И така, трябва ли християните
да са толерантни? Ние трябва да сме нетолерантни към злото. Защо? Защото
любовта ни кара да сме нетолерантни към злото.
Нека сега разгледаме втората точка: как трябва да живеем?
Ако в края на живота си за теб
направят репортаж, какво ще е заглавието на репортажа?
1 Коринтяни 6:19 „Или не
знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от
Бога?“
Къде е истинският храм? Истинският
храм на Бога днес си ти. Ако си истински вярващ, ти си храм на Святия Дух.
Старият храм е разрушен. Днес ти
и аз сме храмове на Св. Дух. Въпросът е, ако Бог дойде днес, ще се наложи ли да
чисти твоя храм? Какъв храм ще намери? Храм на молитва? Или храм на
материализъм? Храм на поклонение или храм на егоизъм? Четеш ли Библията,
размишляваш ли върху Словото или не можеш да издържиш повече от минута без да
погледнеш телефона си?
На мен ми е трудно, признавам.
Ако Бог дойде днес, ще трябва да очисти моя храм. На кого е посветен твоя храм
– на Бога или на теб?
Какъв храм виждат хората,
която те срещнат?
Малахия 3:2 „но кой може да
издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви?“
Господният ден ще дойде като
крадец. Може би някой си казва, Не ми се вярва Бог на любовта да изпрати мен в
ада за това, че не съм вярвал в Христос. По-добре реши сега да се поклониш на
Бога, защото след това ще е късно. Адът е реалност.
Защото, ако нямаше ад, защо
тогава Христос умря с тази брутална смърт? От какво ни спасяваше?
Бог иска всеки да бъде спасен.
Но Той ни обича твърде много, за да ни накара насила да влезем в рая. Това би
било проява на липса на любов. Защото любовта уважава свободната воля.
Представете си младеж, който преследва
едно момиче, защото иска да се ожени за него. Първоначално тя се опитва
всячески да му покаже, че не желае компанията му. Но той е настоятелен. Един
ден я хваща натясно и я пита ще излезе ли с него. Тя му казва: „Виж, харесвам
те, но само като приятел.“ Но това не го спира, този младеж продължава да я
преследва и накрая ѝ казва: „Обичам те толкова много, че ще те накарам насила
да ме обичаш.“ Ще направи ли момичето това? Не, човек не може да обича насила.
Ако този младеж наистина я
обичаше, какво щеше да направи? Да я остави на мира. Точно това Бог прави с
нас. Той ни изпраща картички, писма, цветя, за да ни каже, че съществува.
Говори ни с творението си, в съвестта ни, дал ни е Библията, изпратил е Исус,
изпратил ни е Святия Дух, на някои места изпраща сънища и видения. Но ако не
желаем присъствието Му, в края на краищата Той ще каже, нека бъде както искаш.
Както казва К. С. Луис, „Има
два вида хора – такива, които казват на Бога, Нека бъде Твоята воля и такива,
на които Бог казва: „Нека бъде твоята воля.““
Дори един всесилен Бог не може
да накара свободни същества да го заобичат. Насила хубост не става. Какъв човек
си ти?
Накрая, ние сме призовани да
сме нетолерантни към злото и да обичаме другите. Да бъдем храм на Святия Дух.
Господи, благодаря ти, че
можем да проповядваме Твоята истина. Моля се да ни помогнеш да живеем истината,
дори когато ни обвиняват в нетолерантност. Защото Ти беше нетолерантен към
греха. Ти умря с ужасна смърт, за да можем да те познаем и да се примирим с
Тебе. Да имаме Твоята любов, за да виждат хората в нас Твой храм. Амин.
