Monday, April 22, 2019

Готов ли си за идването на Царя? (Марк 11:1-22)


/проповед/

И така, днес е Цветница или Връбница. Честит празник! Днес честваме «Вход Господен» - деня, в който Исус влезе в Ерусалим. Ние продължаваме да разглеждаме евангелието на Марк, в което евангелистът показва Исус като смирен Слуга – Бог, въплътил се в човек, който дойде да освободи от оковите на греха.

Как щеше да го направи? В 8 глава, която е централна за евангелието, Исус пророкува, че ще бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, ще бъде убит и след три дни ще възкръсне.

Но за целта трябваше да отиде в Ерусалим. Затова след срещата с богатия млад човек, за която пастор Джош говори миналия път, Исус и учениците се отправиха към Ерусалим. И по пътя той отново предрече целта на своето идване и конкретно на пътуването към Ерусалим:

Марк 10:33-34 „Ето, ние възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.“

И Марк пише, че докато са още в покрайнините, Исус изпраща двама ученици със специална задача:

Марк 11:1-3 И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза: 2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте. 3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.

Възможно е това желание да е изненадало учениците, защото Исус навсякъде досега е ходил пеш. От друга страна, те може да са си припомнили пророчеството на пророк Захария, дадено 500 г. по-рано:
„Радвай се много, Сионова дъще! Възклицавай, Ерусалимска дъще! Ето, твоят Цар иде при тебе: Той е праведен и спасява, кротък и възседнал на осел – да, на осле, рожба на ослица.” (Зах. 9:9)
В древността, когато царят идвал с цел война, яздел кон. Но когато идвал с мирни намерения, яздел магаре. Идвайки на осле, Исус смирено показва, че е Цар, който идва, за да донесе мир.

Двама от учениците отиват за ослето и всичко се случва така, както Исус казва. Стопаните дават животното. Възможно е Исус предварително да ги е подготвил за това по време на едно кратко отиване в Ерусалим за празника на освещението, описано в Йоан 10 глава. Всичко е предварително решено. Сякаш Исус им казва, „Такава е волята на Отца Ми. Моята мисия е да умра на кръста заради вашите грехове и Аз ще я изпълня.”

Това става в началото на празника Пасха, който се празнува oт евреите, за да си припомнят чудодейното освобождение от египетско робство през 1446 г. пр. Хр. Скоро Исус щеше да се превърне в Пасхалното Агне, което ще пролее кръвта си и да донесе освобождение от греха на тези, които ще повярват в Него.

Смиреният Слуга щеше да влезе като Цар в Ерусалим. Как ли щяха да го посрещнат? Щеше ли да намери вяра?

Една легенда разказва, че преди много време в едно село научили, че царят ще им дойде на посещение. Всички много се развълнували, защото от хиляда години цар не бил стъпвал в тяхното село. Решили да оганизират голямо празненство. Но те били бедно село и нямали много възможности да се представят добре пред царя.

Тогава някой предложил гениална идея. Тъй като много от селяните произвеждали собствено вино, всеки трябвало да донесе голям съд с най-доброто си вино на площада и да го излее в голяма бъчва. Като дойдел царят, щели да му предложат да отпие вино и да утоли жаждата си.

В деня преди да дойде царят, стотици хора се наредили на опашка, за да дадат своя дан за почитаемия гост. Изкачвали се по малка стълба и изливали своето вино през малък отвор отгоре на бъчвата. Накрая бъчвата била пълна! Царят пристигнал, бил ескортиран до площада, дали му сребърна чаша и му казали да отпие вино. Искали да представят възможно най-добре своето село.

Царят сложил чашата под канелката, завъртял я и след това отпил малко, но в чашата имало само вода. Работата била там, че всеки селянин си мислил, „Ще задържа най-доброто си вино за себе си и ще налея вода. С толкова много чаши вино в бъчвата, царят няма да усети водата.“ Проблемът бил, че всеки си помислил същото нещо. Вместо да почетат царя, те го обидили.

Но при идването на Исус в Ерусалим поне на пръв поглед всичко изглеждаше различно.

Марк 11:8-10 „И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата. 9 И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име! 10 Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!“

Досега обикновено Исус срещаше презрение и отхвърляне. Тълпите Го следваха само за да получат нещо, но не и за да станат Негови ученици. А сега те постилаха дрехи и клони като килим пред Исус, както беше обичая да се показва почит към царски особи.

Преди 18 години един друг цар, Симеон II, се върна в България, за да се включи в парламентарните избори с основаната от него партия. Тогава хората също бурно приветстваха този цар, надявайки се, че той ще завземе политическата власт в страната и ще ги освободи от робството на бедността, корупцията и несправедливостта.

Исус също беше бурно приветстван в Ерусалим. Хората викаха „Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!“ Осанна означаваше „спаси“ и беше възглас, взет от Псалм 118. Но също както при Симеон, те виждаха в Него бъдещия политически цар. Надяваха се Той да ги освободи от робството на Рим.

Досега Исус забраняваше на хората да говорят за Него като за Месия. Но въпреки погрешния смисъл, който хората влагаха в този поздрав, Исус прие това хваление и поклонение. Защо? Защото моментът да разкрие своята Божествена същност пред всички беше дошъл.

И защото искаше да ни покаже, че на Бог е угодно да идваме при Него с хваление и поклонение. Защо? Не защото Исус има проблем със самочувствието си и се нуждае от нашето насърчение. Исус иска да Го хвалим, защото ние имаме нужда да Го хвалим.

Когато хвалим Бога с думи и песни ние се смиряваме пред Него и се фокусираме на Него. Той идва, освежава душата ни, благославя ни и изявява силата си в живота ни.

Хвалиш ли Господа? Казваш ли като псалмопевеца, „И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден“? (Псалм 35:28).

Когато Исус влезе в Ерусалим точно преди Пасха, Той бе посрещнат от ликуващи хора. Днес наричаме това влизане на Исус в Ерусалим триумфално. Но в очите на римските войници то едва ли е изглеждало такова. За тях триумфално влизане е почест, отдавана на римски генерал, който се завръща от победоносно сражение, в което е убил поне 5000 вражески войници.

В процесията първо минавала плячката, взета от врага, след това военнопленниците, римските войници и накрая генералът в позлатена каляска, дърпана от породисти коне. Свещениците горили тамян в негова чест, а тълпите скандирали името му. Процесията завършвала на арената, където някои от военнопленниците били хвърляни на лъвовете за развлечение на тълпата.

Исус обаче влезе в Ерусалим не като римски генерал, нито като политически цар. Той влезе в града като Месия, за да изпълни докрай Своята спасителна мисия за човечеството. Но преди това щеше да направи още нещо. Царят на царете щеше да „инспектира“ Божиите люде. Сърцеведецът искаше да чуе пулса на сърцето на нацията.

Малахия 3:1-2 казва „...Господ, Когото търсите, неочаквано ще дойде в храма Си ... ето, иде, казва Господ на Силите, 2 но кой може да издържи деня на пришествието Му? И кой ще устои, когато Той се яви? Защото е като огъня на пречиствач и като сапуна на тепавичари.“

Какво видя Исус, когато дойде там?

Марк 11:12-14 „А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня. 13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини. 14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.“

Аз имам градина, в която отглеждам смокини. И съм забелязал, че при смокините плодът покарва едновременно с листата. Когато смокинята се разлисти вече можеш да разбереш дали ще има плодове. Но има още нещо.

Лятото в Ерусалим започва през март месец. В началото на април вече има зрели смокини. Изразът „не беше време за смокини“ означава по-скоро „не беше време за бране на смокини“. Брането на смокини започва обикновено след Пасха, а събитията тук се развиват 5 дни преди това. Затова Исус очаква на дървото да има вече зрели смокини и те да не са обрани, но ... не намира никакви.

Ако аз видя на моята смокиня само листа, няма да съм много щастлив. Може листата ѝ да изглеждат чудесно, но не стават за ядене! Затова Исус проклина дървото с думите, „Отсега нататък никой да не яде плод от тебе довека.“

Днес някои левичарски еко организации биха обвинили Исус в липса на загриженост за околната среда. Но това беше символичен акт. Какъв беше всъщност проблемът? Дървото беше прокълнато заради претенцията на листата, не толкова заради липсата на плодове.

Това беше единственото чудо на Исус, свързано с унищожение. Важният урок от него е, че Бог не одобрява показната религиозност. Бог не си пада по обвивка без съдържание или думи без дела.

И на връщане Петър си спомни за инцидента и каза, „Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, изсъхнала.“ (ст. 21)

Това дърво беше символ на Израел. За да подчертае това, Марк използва проклинането на смокинята и установяването на нейното изсъхване, за да рамкира посещението на Исус в храма – сърцето на нацията Израел.

Марк 11:15-17 „И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите. 16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма. 17 Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?“

Защо беше гневен Исус? Кое накара смиреният Слуга да се превърне в Лъва от Юда?

Исус се разгневи, защото храмът се бе превърнал в битак. Вместо поклонници в него вървяха варосани гробници. Вместо вяра видя суеверие. Пулсът на вяра в Бога на Израел бе спрял да бие!

Всичко бе започнало поради необходимост. Хората се нуждаеха да купуват животните на място и да обменят пари. Местните чейнчаджии вземаха голяма комисионна. Свещениците и местните политици раздаваха разрешителни за търговия и срещу това получаваха своя дял.

Търговията процъфтяваше, а с това се вихреше и корупцията. Бог искаше това място да е молитвен дом за всички народи, а те го бяха превърнали в разбойнически вертеп. И Исус беше гневен.

Защото видя показност без поклонение, претенция без покритие, празник без Помазаник.

Затова Правдата се разгневи на неправдата. Пътят беше предизвикан от безпътицата. Истината прогони лъжата. Животът натири смъртта. Истинският Бог изхвърли идолите.

Исус посети сърцето на нацията Израел и намери листа, но не намери плодове. Смокинята символизираше празнотата и фалша в религиозния живот на нацията. Когато я прокълна, Исус показа, че отхвърля тази външна показност и фалшива религиозност.

На онази Цветница в Ерусалим имаше два-три милиона поклонници. Те махаха с клонки и викаха Осанна при посрещането на Исус. Храмът, с неговите двойни каменни колонади, 8 порти и огромни дворове издигаше импозантно снага над града. Всички бяха радостно възбудени и пременени за празника.

Но зад целия този външен блясък се криеше един увехнал и безплоден религиозен живот. Листа без плодове. Исус отхвърли тази външна религиозност. Той прокълна смокинята!

Проблемът им беше лицемерие, което бе породено от липсата на вяра. Затова в отговор на учудването на Петър при вида на изсъхналата смокиня, Исус каза: „Имайте вяра в Бога.“ (ст.22)

Той им каза - Това е начинът да имате изобилен и удовлетворяващ живот – да се доверите на живия Бог, да се покорявате на заповедите Му и да отворите сърцата си за Него, за да ви обогати и направи плодоносни личности и плодоносна нация. „Имайте вяра в Бога.“

И това би трябвало да ни накара да се замислим. Защото истинският въпрос пред нас на Цветница е, какво ще види Исус, ако инспектира нашите сърца? Ще види ли искрени сърца, скръб по Бога и покорство на Неговите заповеди? Ще види ли плодове в живота ни? Или ще намери номинална вяра?

В България много църкви имат невероятна архитектура и красиви камбанарии. Те са украсени с уникални стенописи с голяма художествена стойност. Свещениците носят дълги раса и големи кръстове. Набожни хора идват, за да запалят свещ и да се помолят за свой близък. Продават се всякакви свещи, картички, сувенири, кръстчета и други символи на вярата.

На Цветница атмосферата е празнична. Хиляди хора отиват на църква с върбова клонка в ръка. Но зад тази впечатляваща външност, дали Исус ще намери истинска вяра?

Според публициста Явор Дачков словосъчетанието "набожен българин" звучи като виц. "Живеем зле материално заради ...  липсата на вяра в Бога, който не е "нещо", а е "някой" и е персонален избор за всеки от нас", казва Дачков.

Марк 7:6-7 „А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им стои далеч от Мен. 7 Обаче напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“

Но има и такива, които са изповядали вяра в Христос и са взели водно кръщение. Идват на църква, дават дарение, пеят хваление, слушат проповедта и викат амин и осанна. Но като излязат от църква оставят Христос там. Следващата неделя, като се върнат, отново са с Него.

Една притеснена жена казала след службата на пастора, „Пасторе, надявам се не сте го приели лично, че съпругът ми излезе по време на вашата проповед.“ Пасторът казал, „Всъщност, не ми стана много приятно.“ „Не е от неуважение към вас, казала жената. „Кольо ходи насън от дете.“

Исус идва. Какво ще намери той в твоето сърце? Ще усети ли пулса на вярата? Е ли Христос в твоето сърце?

В една песен пеем, „Давам ти сърцето си...“ Може би би трябвало да кажем, „Исусе, дай ми Твоето сърце. Нека моето сърце бие с пулса на Твоето сърце. Нека сърцето ми е съкрушено от онова, което съкрушава Твоето сърце.“ Ние се нуждаем от сърдечна трансплантация. Царят на царете иска да ти даде Своето сърце!

Може би днес за първи път чуваш за Царя на царете. Досега си се надявал на псевдо месии за твоето щастие и благоденствие. Ако е така, помоли Бог да ти даде Своето сърце. Покай се за твоите грехове и направи този ден твоя лична Цветница. Чети Словото и остави то да те очиства от всеки грях. Той ще дойде в живота ти с Духа си и ще ти помогне да принасяш плода на Духа. Да имаш любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.

Или може би отдавна си предал живота си на Бога, но напоследък си се отдал на духовна летаргия и си допуснал в храма на сърцето ти да се настанят лицемерието, неправдата и материализма? Ходиш на църква, демонстрираш религиозност, но отвътре си „варосана гробница“. Имаш листа без плодове. Ако е така, знай че Исус иска отново да заеме полагащото Му се място в твоя личен храм. Очисти сърцето си и го приготви за Неговото идване, и Той няма да закъснее.

А може би си повярвал в Христос, но ти е трудно да кажеш на твоите невярващи близки и приятели за твоята вяра. Виждаш, че вървят право към пропастта, но се страхуваш да не се засегнат. Тревожиш се от това какво ще си помислят хората, а не от това какво Бог мисли.

Ако се чувстваш така, то кажи заедно с ап. Павел, молете се „и за мене, да ми се даде слово да отворя устата си, за да оповестя дръзновено тайната на благовестието.“ (Ефесяни 6:19)

Един от най-сладкодумните оратори и проповедници в църковната история е Йоан Златоуст. Той бил изпратен от Антиохия в Константинопол, където проповядвал безстрашно благата вест. В проповедите си заклеймявал екстравагантното богатство на управляващите и това вбесило много хора, в това число императрица Евдоксия, която решила да го изпрати на заточение.

Когато му казали какво го очаква, Йоан Златоуст отговорил: „От какво да се боя? От страх ли? Но вие знаете, че Христос е в моя живот и че смъртта за мен е придобивка. От заточение ли? Но земята и всичко в нея са Господни. От загуба на богатство ли? Но ние не сме внесли нищо в света и нищо не можем да изнесем от него. Всички заплахи на света са достойни за презрение. От бедност не се страхувам. По богатства не въздишам. От смъртта не потръпвам.“

На Цветница Исус дойде в Ерусалим, за да чуе пулса на сърцето на Израел. На тази Цветница Царят на царете идва при теб, за да провери пулса на твоето сърце. Той идва и ти казва, „Имай вяра. Позволи Ми да очистя храма на сърцето ти от всяка нечистота.“ Ако го направиш, твоето сърце ще започне да бие с пулса на Неговото сърце. Сред твоите листа ще се появят първите плодове на вяра.

Готов ли си за идването на Царя?

________________________
БПЦ "Нов живот" Варна
21.04.2019 г., Цветница