/проповед/
Днес продължаваме с разглеждането на евангелието от Лука. Ще
разгледаме текста в Лука 21:5-38 и ще говорим за предупрежденията на Исус за
последното време. Достигнахме момента, когато Исус вече е влязал в Ерусалим,
изгонил е търговците от храма и е имал няколко спора с религиозните водачи, в
които е победил. В началото на 21 глава виждаме, че Той похвали бедната вдовица
и нейното дарение и укори богаташите. След което Исус излезе от храма и никога
повече не се върна в него.
Докато вниманието на Исус е привлечено от вдовицата,
вниманието на учениците е привлечено от нещо друго. Според паралелните разкази
в Матей 24:1 и Марк 13:1, Исус и малката група ученици вече са излезли от
великолепната сграда на храма и са на разстояние от него, когато някой от учениците
изказва възхищението си от храма:
Лука 21:5 „И когато някои говореха за храма, че е украсен с
хубави камъни и с посветени приноси, рече: Ще дойдат дни, когато от това, което
гледате, няма да остане тук камък върху камък, който да не се срине.“
Учениците се възхищаваха от архитектурното великолепие и
скъпата украса на храма. И наистина, храмът е бил впечатляващ не само с
красотата, но и с импозантните си размери. Камъните за основата са били 20 м дълги, 6 м широки и 4 м високи.
Учениците бяха от Галилея, момчета от дълбоката провинция,
както бихме казали днес. Тe рядко ходеха в Ерусалим и гледаха на храма като
туристи. Храмът наистина беше впечатляващ, разположен на 1/6 от площта на
Ерусалим. Целият храмов комплекс беше с дължина 460 м и ширина 370 м. Беше нещо като комбинация от Тадж Махал
в Индия, Базиликата Св. Петър в Рим и джамията „Света София“ в Истанбул.
Храмът беше центърът на поклонение в Израел и точно затова
думите на Исус бяха толкова трудни за приемане. Затова учениците питат загрижено,
Лука 21:7 „Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде
белегът, когато предстои да стане това?”
От думите им става ясно, че те са възприели казаното от
Исус за разрушението на храма като отнасящо се за края на света. Очевидно те
грешаха, защото ние знаем сега, че между разрушаването на Ерусалим и второто
идване има голям период от време. Все пак, имаше връзка между осъждението
насочено срещу народа и храма от една страна, и последния съд в края на
времената.
Всъщност, учениците зададоха два въпроса – кога ще стане
всичко това (имайки предвид разрушаването на храма) и ще има ли някакъв знак
преди да се случи. Отговорът на нашия Господ е най-дългата пророческа проповед,
проповядвана някога.
Подобно на много хора днес, учениците се тревожеха за неправилните
неща. Те искаха да задоволят любопитството си. Но Исус се интересуваше повече
от това как да им промени поведението, а не как да им задоволи любопитството.
Освен това, Исус знаеше, че ако учениците търсят знамения,
могат да станат жертва на заблуда. Затова той избягна техния въпрос и вместо да
им каже това, което искат да знаят, им каза това, което трябваше да знаят. С
други думи, каза им как да се държат в светлината на приближаващото разрушаване
на Ерусалим и на второто идване.
Посред всички тези смутни събития от последните времена,
Исус предупреждава и нас относно три много реални опасности.
Първо,
внимавайте да не ви заблудят (ст.8)
Ние вече сме в третото десетилетие на 21 век. Ако можехме
да се върнем във времето назад и да телепортираме някой българин от началото на
20 в. в нашето съвремие, той сигурно щеше да се ужаси от духовното състояние и
нравствения упадък на нацията ни.
Исус ни предупреди, че в края на времената ще се увеличат заблудите
и възможността хората да бъдат заблуждавани. Днес имаме много информация, но
малко мъдрост. Имаме смартфони, но прогресивно затъпяваме. Разполагаме с изкуствен
интелект, но нашите ум, логика, памет и критично мислене закърняват.
Лука 21:8 „А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото
мнозина ще дойдат в Мое име и ще
казват: Аз съм Помазаникът; и: Времето е наближило. Да не отидете след тях.“
Но заблудите не са нещо ново, те съществуват откакто
съществува човечеството. В Битие 3 виждаме как Сатана излъга първите хора.
Почти нищо не се е променило оттогава насам.
Каква е стратегията на Сатана? Първо, да подложи на
съмнение Божието слово. Сатана се яви на Ева и каза:
Битие 3:1 „Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в
градината?“
Змията накара Ева да повярва, че е разбрала Бог грешно.
Например, когато Божието слово ясно ти казва, че не трябва да вършиш нещо,
което би искал да извършиш, идва някой с друго тълкувание на текста, което ти
позволява да го извършиш. Накрая ти си казваш, не съм сигурен, че знам какво
означават тези стихове.
Гьоте е казал: „Дай ми ползата от твоите убеждения, ако
имаш такива, но задръж съмненията си за себе си, защото си имам от тях достатъчно.“
След като е посял съмнение в ума ти, Сатана отрича Божието
слово. Пътят от съмнение до отхвърляне е много кратък.
Битие 3:4 „А змията каза на жената: Не, няма да умрете.“
Но това противоречи на предишните думи на Бог, „но от
дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш; защото в деня, когато ядеш
от него, ще умреш.“ (Битие 2:17)
Както казва един библейски коментатор, „Всеки път когато се
опитваш да намериш тълкувание на Писанието, което ще ти позволи да направиш
нещо, за което знаеш че е грешно – ти даваш малко територия на дявола и губиш
територия от Словото на Бога. И не след дълго Сатана паркира самосвал през този
отвор и изсипва целия миризлив боклук в твоя живот.“
Трето, след съмнението и отхвърлянето идва замяната на
Божието слово.
Битие 3:5 „но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще
ви се отворят очите, и ще бъдете като Бога, ще познавате доброто и злото.“
С други думи, вие ще дефинирате доброто и злото. Вие ще
можете да решавате кое е добро и кое – зло. Можем да видим това в начина, по
който обществото гледа на греха. Днес наричат блудството съвместно съжителство,
прелюбодейството - неподходящи отношения, хомосексуализмът – алтернативен начин
на живот, а педофилите вече започват да наричат „хора, привлечени от деца“.
Малко по малко абсолютната истина е изтикана в периферията.
„Не се заблуждавайте“ е първото предупреждение на Исус, в
което трябва да се вслушаме. Аз вярвам, че живеем на прага на последните
времена, а може вече да сме прекрачили този праг. Духът на заблуда е завладял
огромна територия в света. Единственият начин да му противодействаме е като
знаем Библията и се покоряваме на това, което Бог ни казва в нея.
Ние сме не само заблуждавани. Второто предупреждение е „не се страхувайте“.
Как да се справим с непрекъснатите ужасяващи предсказания
за бъдещето? След ковид-кризата ни плашат с инфлация и икономическа криза. Нима
трябва да се изнесем далеч от големите градове, в някое обезлюдено място, да се
запасим с хранителни продукти и да чакаме да дойде Армагедон? Да се поддадем на
страха?
Една арабска басня казва, че по пътя към Багдад чумата срещнала
един керван. Главатарят я попитал, „Защо трябва да ходиш в Багдад?“ Чумата
отговорила, „За да отнема 5000 живота.“ На връщане Чумата отново срещнала
кервана. Главатарят казал, „Ти ме излъга. Отне 50000 живота.“ Не – отговорила
Чумата, - аз отнех 5000 живота. Страхът уби останалите.“
Лука 21:9 „И когато чуете за войни и размирици, да не се
уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.
Тогава им каза: Народ ще се повдигне против народ и царство против царство.“
Тук Исус казва на учениците, че не всичко, което изглежда
като белег за последното време наистина е такъв белег. Би било грешка да
смятаме, че тези отделни събития са неоспоримо доказателство, че краят е дошъл.
По-нататък Исус говори за земетресения, глад и мор.
Лука 21:11 „и ще има големи трусове, и в разни места глад и
мор; ще има и ужаси, и големи знамения от небето.“
Само 9 години след падането на Ерусалим през 70 г.сл.Хр.,
избухва вулканът Везувий и напълно разрушава италианския град Помпей с околните
селища. Експлозията е била толкова внезапна, че жителите са били убити посред
всекидневните си занимания – както са били на пазара, по-богатите – в
луксозните си бани, робите - докато са работили. Били са затрупани от
вулканична лава, пепел и свръхгорещи газове. Но най-тъжното е, че тези хора са можели
да се спасят.
Учените потвърждават това, което римските историци описват
– експлозията била предшествана от седмици с по-малки трусове и грохот. Дори дни
преди изригването от планината ясно се виждал гъст стълб от дим. Ако само
хората бяха разтълкували тези знаци и взели мерки след тези предупреждения на
Везувий!
И днес се чува подобен „грохот“ в нашия свят – войни,
земетресения, наводнения, пандемия, икономически рецесии, разпад на семейството
и нравите. Без да са нови, тези знаци сочат към приближаващия Съден ден. Хората
са предупредени. Бог предупреждава и дава спасение на тези, които чуват
грохота.
Според разказа на Матей за проповедта на Господ Исус, която
разглеждаме в момента, той обобщава всичко това като просто „начало на
страданията“ или „родилни болки“ (Матей 24:8).
Какво е характерно за родилните болки? Не знам от личен
опит, но от жена ми знам, че колкото повече наближава раждането, толкова по-чести
стават контракциите и толкова по-силни стават болките. С други думи, макар и
събитията, които Исус посочва да са ставали през цялата човешка история, те ще
се увеличават и по сила и честота с наближаването на идването на Исус.
Лука 21:12-19
„А
преди да стане всичко това, ще сложат ръце на вас и ще ви изгонят, като ви
предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители
поради Моето име. Това ще ви служи за свидетелство. И тъй, решете в сърцата си
да не обмисляте предварително какво да отговаряте; защото Аз ще ви дам тъй
мъдро да говорите, че всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви
противостоят или противоречат. И ще бъдете предадени даже от родители и братя,
от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас. И ще бъдете мразени от
всички поради Моето име. Но и косъм от главата ви няма да загине. Чрез
твърдостта си ще придобиете душите си.“
Гоненията, описани тук са нещо, което започна скоро след
създаване на Църквата и продължават с различен интензитет до днес. Според някои
правозащитници днес преследването на християни в някои части на света може да се
сравни с геноцид.
По думите на богослова Уилям Баркли, „Исус обеща на своите
ученици, че те няма да са сами в техните скърби. Велики християни са писали световната
история тогава, когато телата им са били подлагани на мъчения и когато са
очаквали смъртта... Един затвор може да е като замък, гилотината като трон,
житейските бури като летен ден, когато Христос е с нас.“
Гоненията на християни могат да имат различна форма. В
България те са били особено жестоки по време на комунизма. Днес държавата се
опитва да наложи отново рестрикции за църквите и християните. Бог ни е обещал,
че ще бъдем гонени, както Божият Син беше гонен. Но каквото и да се случва, ние
не бива да се боим, но да устояваме.
Трето,
Исус ни предупреждава да бдим.
Един унивеситетски преподавател имал мистериозния навик на
влизане в залата да изважда топка за тенис от джоба си и да я поставя на
катедрата. След като свършвал лекцията си, вземал топката за тенис, поставял я
в джоба си и напускал залата.
Никой не разбирал защо той прави това, докато един ден един
студент не заспал по време на лекцията. Без да прекъсва лекцията,
преподавателят взел топката за тенис, хвърлил я и уцелил спящия студент точно
по главата.
На следващия ден преподавателят влязал в залата, пъхнал
ръка в джоба си и извадил топката за тенис... Никой от студентите не заспал
през целия семестър!
Лука 21:34-38 „Но внимавайте за себе си, да не би да
натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня
ден внезапно, като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по
лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да
избегнете всичко, което предстои да настане, и да стоите пред Човешкия Син.“
В евангелието на Матей Исус казва, че когато дойде последното
време, ще бъде като в дните на Ной. Хората тогава „ядяха и пиеха, женеха се и
се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде
потопът и завлече всички...“ (Матей 24:28,29)
Макар и по времето на Ной да е имало много зло, тези
стихове не описват нещо лошо. Смисълът е, че потопът е изненадал хората, докато
са вършели обичайните неща. Те просто живееха ден за ден и напълно игнорираха
предупрежденията на Ной. Вместо да се покаят и обърнат към Бога, те се носеха
по течението на преобладаващата култура. И Исус казва, че ще е същото и преди
Той да се върне!
Но някой ще каже, в живота има толкова неща, за които
трябва да се грижа. Възможно ли е изобщо да намеря време за Исус?! В книгата си
„Практическо ръководство за молитва“, Дороти Хаскин разказва за известна
цигуларка. Попитали я каква е тайната на нейния успех и тя казала: „Преди имаше
много неща, на които посвещавах времето си.
След като се връщах в стаята си след закуска, оправях
леглото си, подреждах стаята, обирах праха и правех каквото е необходимо. След
като свършвах работата, започвах да се упражнявам на цигулката си. Но това ми
пречеше да постигна това, което трябваше в свиренето. Затова обърнах нещата.
Целенасочено пренебрегвах всичко друго и не се захващах с друга работа, докато
не си свърша свиренето за деня. Тази програма за планирано пренебрегване е
тайната на моя успех.
В тази глава Исус ни предупреждава за три неща – да не се
заблуждаваме и да обръщаме гръб на истината, да не се боим да свидетелстваме за
Христос и трето, да бдим и да не се оставяме да се носим по течението на
културата.
Ти можеш да го направиш, като изучаваш Библията и се покоряваме
на това, което Бог ти казва в нея, като очакваш гоненията и устояваш в тях, и
трето, като се съсредоточиш върху приоритетите в твоя живот. Амин!
Молитва
_______________________
