/проповед/
И така, продължаваме с нашата поредица „Той царува“ върху
последната книга на Библията - Откровение на Йоан. Видяхме в 1 гл., че Христос
изпрати ангела си и яви това откровение на Йоан, докато той е заточен заради
свидетелството си за Исус на о-в Патмос – еквивалент на концлагера Белене по
време на комунизма.
Разбрахме, че централна фигура в книгата е Исус Христос. Когато
Йоан видя Исус в 1 гл., той падна като мъртъв. Защото Исус Христос е Алфа и
Омега, Първият и Последният.
Пастор Марк Дрискол казва: „Единственото нещо, което ме
кара да стана в понеделник сутрин е картината в Откровение на Цар Исус на
трона, управляващ над цялото творение.“
Видяхме, че Той ни обича, спасил ни е от греховете ни и ни
е направил Царство от свещеници, и ще дойде отново за нас. И Исус даде това
послание на Йоан в период на гонения срещу вярващите, за да ги насърчи, че Исус
царува и в края на историята Исус ще победи.
И веднага след това, във 2 и 3 глави, Исус даде на Йоан послание
до седем реално съществуващи църкви в Мала Азия. От тях научихме 7 важни истини
– че Исус обича, насърчава и поправлява местната църква. Той не прави грешки с
Църквата и образова небето и променя земята чрез Църквата. Затова тя е най-важната
организация на земята.
Днес ние също живеем в усилни времена. На много места по
света църквите са затворени от властите заради коронавируса. Говорим за ново
нормално. Около нас има много неизвестни относно бъдещето. Затова се нуждаем да
си припомним, че Бог царува. Той е на трона!
Точно това ще направим с днешния пасаж от Откровение. Ще разгледаме
4 и 5 глави. Нека да отворим на Откровение 4 и да видим чудесното видение,
което Исус откри на Йоан на о-в Патмос. Това видение беше отправено към една
преследвана, обезсърчена Църква. Някои от местните църкви бяха подложени на
гонение от императора. Други бяха просто преследвани от местните синагоги или пренебрегвани
от езическите им съграждани.
Миналият път говорихме за най-прекрасното място на земята,
Църквата. Но дори тя е несъвършена. Тя може да загуби първоначалната си любов
(Ефес, 2:4), да се поддаде на лъжеучение (Пергам, 2:14-15), да участва в
неморалност и идолопоклонство (Тиатир, 2:20) и да стане духовно мъртва или хладка
(Сардис, 3:1; Лаодикия, 3:16). Сега ще говорим за съвършения Бог. Придвижваме
се от грешната земя към святото небе.
Освен това, преминаваме от чуване към виждане. Седем пъти в
гл. 2-3 се казва „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът“. А в гл. 4-5 Исус
ни показва две видения. В гл. 4 виждаме Бог като Творец, а в гл. 5 – Бог като
Изкупител, който осъществява своите цели чрез разпнатия и възкръснал Христос.
Тези глави са и въведение към Божиите осъждения и въдворяването на Божието
царство (гл. 6-20).
Първо, в 4 гл. Бог е разкрит като Творец.
Откровение 4:1-4 „След това видях – и ето, врати отворени
на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба,
казваше: Въздигни се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това. 2 И
внезапно бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше
Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; около престола имаше и
дъга, която изглеждаше като смарагд. 4 И около престола имаше двадесет и четири
престола и видях, че на престолите седяха двадесет и четирима старейшини,
облечени в бели дрехи, и на главите им златни венци.“
В началото четем за отворена врата. Ап. Йоан се моли в Духа
и вижда врата към небето. Това не се случва всеки път, като се молиш, нали? В
предходната глава Исус спомена също една врата в писмото до църквата в
Лаодикия:
Откровение 3:20 „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой
чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с
Мене.“
Ние обичаме да използваме този стих, когато благовестваме
на невярващи, но той е отправен към вярващите в тази охладняла за благовестието
църква. Лаодикийците са затворили Христос пред вратата и Той чука, за да го
пуснат отново вътре. Тук Исус е отворил врата пред Йоан и казва: „Влез и виж
това!“
Подобно на Луси, която отвори вратата на дрешника и влезе в
Нарния, Йоан бе поканен в една нова реалност – там където Бог живее и царува.
Подобно на Исая (Исая 6) и Езекиил (Езекиил 1), Йоан е отнесен в святото
небесно обиталище на Господа, за да види Неговата слава и да чуе Неговото
слово.
И чува предишния глас (1:10), който вече е започнал да
разкрива миналото, настоящето и бъдещето, да му казва: „Въздигни се тук и ще ти
покажа какво трябва да стане след това.“
Исус ще разкрие бъдещето спасение чрез идещото осъждение.
Но преди Йоан да може да надникне в бъдещето, преди Исус да му каже за седемте
печата, седемте тръби и седемте чаши с Божия гняв, той трябва да види Бога в
Неговото величие.
Йоан описва това, което вижда – Бог. Но не търсете тук физическо описание.
Бог не е старец с големи бицепси, както го е изобразил Микеланджело. Ако помоля
децата от неделното да нарисуват Бога, сигурно ще се затруднят.
Защото Бог е дух! Нашият
Бог не е творение, което да можем да изобразим. Както казва Калвин човешкият ум
е фабрика за идоли. Когато е насочено към творението, поклонението се превръща
в идолопоклонство. Неслучайно втората заповед казва, „Не си направи кумир, нито
подобие на нещо което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е
във водите под земята.“ (Второзаконие 5:8).
Йоан ни предлага един друг подход. За да обрисува Бога,
рисува картина на това, което е около Бога. Виждаме Бог - седнал на престол,
който символизира царска власт. Бог е Творец, но и Цар. Той владее над
вселената.
Прилича на яспис и сардис, и на дъга като смарагд (ст.3).
Ясписът и сардисът са два червеникави скъпоценни камъка. Вероятно и двата камъка символизират
Божията святост и слава.
Смарагдът е зелен. Така силата на светлината, проблясваща
от присъствието на престола, се омекотява от нежната зелена светлина на дъгата,
която го обкръжава. Тази дъга напомня за обещанието на Бог с първата дъга след
потопа и символизира Божията правда и милост.
Около престола има 24 престола с 24 старейшини, облечени в бели
дрехи и със златни венци на главата. Някои смятат, че това са представители на всички
вярващи на небето, други виждат в тях ангели. Moже би най-разпространеното мнение е, че
това са хора от двата завета – 12 представители от 12-те племена на Израел
(срав. 21:14) и 12-те апостоли.
Белите им одежди символизират победа и чистота, а венците
сочат, че са царски свещеници (5:10). И видението продължава...
Откровение 4:5-6 „5 И от престола излизаха светкавици и
гласове, и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са
седемте Божии духове. И пред престола имаше нещо като стъклено море, подобно на
кристал, а насред престола и около него – четири живи същества, покрити с очи и
отпред, и отзад.“
Светкавиците и гърмежите напомнят даването на Десетте
заповеди на планината Синай (Изход 19:16) и символизират Божията святост и справедливост.
В Библията морето е символ на злите сили, но Бог владее над морето. Нашето
море, макар и вътрешно, рядко е без вълни. Понякога, при силен вятър,
вълнението е толкова голямо, че е невъзможно да се плува в него. Но тук морето
е гладко като стъкло. Бог е укротил морето.
Когато Бог каже на вятъра, „Мълчи! утихни!“, както каза
когато беше с учениците в езерото, то утихва.
Преди няколко години с моята съпруга бяхме във Франция и ни
заведоха в един замък, превърнат в музей. За да стигнем до него трябваше дълго
да вървим по една алея, докато пред очите ни замъкът ставаше все по-голям и
величествен. По същия начин Божието величие е подчертано от това огромно,
спокойно и красиво море, разпростряло се около трона на Бога.
Освен Божието величие и святост, обърнете внимание също как
е изобразена съвършената Му справедливост – чрез светкавици, гласове, гърмежи и
седем огнени светила. Сякаш Божието правосъдие струи от трона.
Един ден, докато си седял в кабинета в Тринити колидж в
Кеймбридж, Исак Нютон видял как когато слънчев лъч, който преминал през тесния
процеп на кепенците на прозореца, достигнал призмата на стъклената му чаша,
събрал в себе си всички цветове на дъгата.
По подобен начин, Бог е светлина, в която се съдържат
различни цветове – Той е свят, суверенен, милостив, но и гневен и справедлив.
Виждате ли Бог в Неговата светлина, както Го видя Йоан?
Както казва британския богослов Никълъс Райт, „Зад сложния
и объркан живот на църквата в древна Турция, зад предизвикателствата на
лъжливите синагоги и заплашващите владетели... – стои небесната тронна зала, в
която Творецът и Господарят на света остава суверенен. Само като спрем своя бяг
и размишляваме върху това видение можем да осъзнаем, че има една друга
реалност, която не само обяснява нашата реалност, но и ни помага да имаме
победата.“
Дотук видяхме нашия Бог като мощен Творец. По-нататък
виждаме, че Той е достоен за поклонение (Откровение 4:6б-11).
Първо, виждаме около престола четири живи същества или
серафими да се покланят на Бога. Те казват: „Свят, свят, свят е Господ Бог
Всемогъщ, Който беше и Който е, и Който ще бъде“ (ст.8) и по този начин
показват, че целта на цялото творение е да се покланя на Твореца.
Заедно с тях се покланят и 24-мата старейшини. Те се
покланят на Бог за Неговата святост и безкрайност. Той е „Който беше и Който е,
и Който ще бъде.“ За нас е трудно да си представим безкрайния Бог, защото ние
сме в материални тела. Но Бог е вечен, не е подвластен на времето, не се
променя с времето. Той е извън времето, пространството и материята, защото той
е създал времето, пространството и материята.
И старейшините се покланят на Бог за неговата святост и
безкрайност, и защото Той е „създал всичко и поради Твоята воля всичко е
съществувало и е било създадено.“ (ст.11)
Само Бог е достоен за нашия поклон! Падаш ли в поклон пред
Него? Показваш ли Му, че Му се покоряваш в смирение и благодарност, като Му
отдаваш обратно това, което Той ти дава?
В гл. 5 фокусът се променя – от поклонение на Твореца, в
поклонение на Изкупителя. Как става това? Сякаш телевизионна камера на небето
се приближава и показва в едър план Божията десница, в която има свитък.
Откровение 5:1-4 „И видях в десницата на Седящия на
престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. 2 Видях
също, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне
книгата и да разпечата печатите ѝ? 3 И никой – нито на небето, нито на земята,
нито под земята, не можеше да разгъне книгата, нито да я гледа.“
Тази книга е всъщност свитък от папирус или пергамент, който несъмнено съдържа откровението за
бъдещите събития, което Йоан трябва да получи. Подобно на повечето важни
документи той е запечатан със 7 печата, а те могат да бъдат отворени само от
някой, който има властта да го направи.
Тъй като свитъкът съдържа информация от първостепенна важност
за целия свят, човекът който е в състояние да счупи печатите трябва да е някой
с власт над целия свят. Тогава Йоан чува силен ангел да отправя въпрос към
цялата вселена, „кой е достоен да разгъне книгата и да разпечата печатите ѝ?“
(5:2).
Toзи
въпрос си задават българите след вече 3 месеца протести. Кой е достоен? Кой е
способен да ни изведе от здравната, икономическата и духовната криза, в която
се намираме? Кой е достатъчно компетентен, но и морален, за да го направи?
Същият въпрос си задават хората по целия свят. Кой е
способен да донесе всеобщ мир и благоденствие за света? Мнозина са се опитвали.
Навуходоносор, Александър Велики, Гай Юлий Цезар, Наполеон,
са си мислели, че са го постигнали, но в крайна сметка техните империи са
залязвали. Хитлер се опита да установи хилядагодишен райх. Сталин се надяваше
комунистическата диктатура да победи в целия свят.
Духовни лидери като Буда, Конфуций, Кришна, Мохамед и Дънов
говорят за постигане на лична и световна хармония, но дори техните
последователи не могат да постигнат мир помежду си.
Възможен ли е един свят без войни бедност, глад, омраза,
болка и тъга? Без вируси и маски? Битълс също ни подканяха да си представим
един утопичен съвършен свят, в който няма войни и няма религии. Подобно на тях,
много хора си представят съвършения свят без Бог.
Но Йоан знаеше, че светът се нуждае от Изкупител, не от заместител.
Затова не е учудващо, че при този въпрос Йоан заплака.
Откровение 5:4 „И аз плаках много, защото никой не се
намери достоен да разгъне книгата, нито да я гледа.“ Йоан плака, защото светът се нуждае от
Лидер. Неговите сълзи символизират сълзите на всички Божии хора през вековете.
Това са и нашите сълзи, породени от копнежа ни Бог да внесе ред в този объркан
свят.
Но тогава Йоан научава, че проблемът на човешката дилема е
вече разрешен.
„Ето, лъвът“ (5:5) Виждате ли величието на Господ Исус
Христос? Той е като лъв – свиреп, смел, безстрашен, царствен, мощен,
величествен.
Този Лъв от Юда е Исус Христос. Само Той е способен да
разпечата печатите, да отвори свитъка и да придвижи в изпълнение събитията.“
Той е от племето на Юда. Това е царственият му произход. На това племе бе
дадено обещание за Син, чийто трон и царство ще пребъдат вечно.
И Христос беше също „коренът на Давид“. Това словосъчетание
сочи към вечната същност на Господ Исус. Този, който дойде след Давид като наследник
на Давид беше също преди Давид като негов корен. В това се състои победата на
Господ Исус. Защото този царствен и вечен Лъв имаше и човешка природа. Той победи
на Голгота, за да отвори свитъка.
Но как така Йоан не го забеляза веднага? Може би беше поразен
от красотата на дъгата и скъпоценните камъни? Колко често и ние правим това.
Идваме на църква, слушаме разтърсващи послания, пеем запомнящи се песни, но пропускаме
Господ посред тях.
И Йоан се обръща да види Лъв, но вижда Агнец. Сигурно се е чудил,
„И това ли е разрешението на световните проблеми?“ Точно така. Отговорът на
нашите проблеми е Божият Агнец, Исус Христос. Лъвът-Агнец. Суверенният
Спасител. Каква комбинация от кротост и величие. Той е наречен Божият Агнец 28
пъти в Откровение. Гневът на Бога е наречен „гневът на Агнеца“.
И Агнецът беше „заклан“ (сфазо). Думата означава отсичам жертва. Тя описва жестокото
разпятие на нашия Господ Исус. Тръни, забити в черепа Му. Кожа, свлечена от
удари на камшик. Лице, разкривено от юмручни удари. Пирони, забити в ръцете.
Копие, промушено в ребрата. Кръв и вода, струящи оттам. И сега на небето
белезите на нашия Господ са все още там, запечатали се на възкръсналото Му тяло
за вечността.
Една неделна учителка попитала децата, „Има ли нещо направено
от човек на небето?“ За нейна изненада едно от момченцата се изправило и
казало, „Да, госпожо, има.“ „И кое е то?“, попитала учителката. „Раните от
пироните в ръцете на Исус“, отговорило момченцето.
Това, което видя Тома в горницата и което Йоан видя в
небето, ние също ще видим в слава.
И този Агнец, заклан толкова жестоко, всъщност стои. Макар
и да е бил убит, сега Той е жив. След цялата агония на кръста Христос умря, но
три дни по-късно се разнесе вика „Той не е тук, Той възкръсна! (Лука 24:6).
Вместо трънения венец сега на главата Му има корона от слава. Той завърши делото
на спасение. Но тук Го виждаме изправен, защото Неговата мисия в света
продължава.
И Йоан чува, че само Христос може да отвори печатите. И
вижда как Христос взема свитъка от Всемогъщия Бог. Но още преди да го отвори
живите създания и старейшините започват да Го хвалят:
Откровение 5:8-10 „И когато взе книгата, четирите живи
същества и двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки
държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. 9 Те
пееха нова песен, като казваха: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ
печатите ѝ; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци
от всеки род и език, народ и племе, 10 и си ги направил царство и свещеници на
нашия Бог; и те ще царуват на земята.“
Чрез смъртта Си Той е довел хора от всички народи при Бога.
Тези хора вече Го представляват в света като Негови царски свещеници. А един
ден те ще се радват на плода на тази победа в пълнота, защото ще царуват на
земята.
Той ни е направил царство и свещеници. Осъзнаваш ли това?
Дейвид Брейнърд служи като мисионер сред индианците
каунаумеек от 1739 до 1749 г. Пристига късно вечерта до техния стан и решава да
прекара нощта в гората, преди да се представи на сутринта. Но не знае, че няколко
червенокожи го следят от часове. Индианците решават да убият бледоликия, защото
белите са им причинявали само тъга. Войните се промъкват до Брейнърд и го
виждат да се моли на колене за тях. Една гърмяща змия пропълзява към него, изправя
се и аха да го ухапе, но след това без видима причина се отдалечава в мрака. Те
не го убиват. На сутринта той получава много топъл прием. Отваря Библията и им чете
от Исая 53 – как Бог изпраща Своя Син да умре на кръста, за да отнеме греха от
техните сърца и да ги направи свои деца. Те приемат благата вест. Брейнърд
понася всякакви несгоди и болести, и служи сред много племена. Той решава да
бъде царски свещеник за тях.
Старейшините се покланят на Агнеца, защото е изкупил човеци
от всеки народ и ги е направил царски свещеници. И към тяхната песен на
хваление се присъединяват много ангели и от създания от цялото творение. Всички
те хвалят както Всемогъщия Бог, който седи на трона, така и Агнецът, който
победи силата на греха (ст.13-14). Те се покланят на Твореца, който владее над
света и на Изкупителя и Спасителя на своите люде. Можем да си представим всички
тези хвалители като концентрични кръгове – първо четирите живи същества, после
24-те старейшини, после ангелите, а накрая неизброимо множество създания. И в
центъра им са „Този, който седи на престола и Агнето“ (ст.13) – Творецът и
Агнецът.
Дотук видяхме две невероятни картини – поклонение на Бог
като Творец в 4 гл. и поклонение на Лъва-Агнец, Изкупителя на човечеството –
Исус Христос, в 5 гл. Казахме, че само Той може да разреши проблема на
човечеството и да изгради един съвършен свят, защото Той плати цената за нашите
грехове с проливането на скъпоценната си кръв.
Но какво означават тези невероятни видения за обикновените
хора като теб и мен? Какво от това, че закланият Агнец стои превъзвишен в
тронната зала до Твореца Бог и получава хваление от всички същества в цялата
вселена?
Миналата седмица се отбих в Македонския дом. Говорих с една
жена, моя позната, която преди време загуби зрението си. Попита ме дали ще може
да вижда пак. После срещнах една друга позната. Оплака се, че след смъртта на
мъжа си е получила схващане и едва ходи. Каза: „Преди играех народни танци и
изведнъж се обездвижих. Ще се молиш ли за мен?“
Какво можем да казваме на хора в тяхното страдание? Каква е
добрата новина за слепеца? Как да насърчим парализирания? Как да окуражим човека,
който се бори с рак?
Ако има някакво насърчение, то трябва да е по-велико от
едно просто „ще се моля за теб“. То трябва да е космическо, поетично, отвъд
очакваните утешения.
Агнецът, който беше бит, унизен и прикован на кръст, за да
умре, сега в превъзвисен в слава до Твореца на вселената. Всичко, което Бог има
– мъдрост, сила, величие и чест, принадлежи и на Агнеца. Той беше прикован на
кръста. Беше обездвижен, беше парализиран от агонизиращата болка при досега с твоя
и моя грях. Но победи и сега царува в тронната зала с Отца.
Поради това имаме какво да покажем на слепците, куците и
болните – можем да им покажем едно видение за едно ново небе и нов свят, където
този, който беше заклан, управлява в слава. Можем да кажем: Вие, които плачете,
които страдате, които се измъчвате в своята слепота, неподвижност и болка, обърнете
поглед нагоре и влезте през вратата, през която мина Йоан. Чуйте небесния хор,
който пее „Достоен е Агнецът, който е бил заклан.“ Амин!
_________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
