Готов ли си за Неговото идване? (Лука 3)

 /проповед/

На едни габровци им дошли гости, обаче им сервирали само хляб и домакинът казал. - Яжте хляба, че да донесем кокошката после. Така ги подканял няколко пъти. Яли гостите хляба и когато го изяли домакинът се провикнал: - Жена, донеси кокошката да изкълве трохите.

Обичате ли да каните гости? Как се приготвяте за идването на гости?

Не знам как е при вас, но когато ние очакваме гости, всичко останало минава на заден план. Всеки трябва да помогне, за да се приведе къщата в подходящ вид. Чистим с прахосмукачка и стирка. Подреждаме къщата. Ваня готви няколко вкусни ястия и десерти. Купуваме напитки. Накрая обличаме хубави дрехи и се парфюмираме.

Ако полагаме толкова много усилия, за да накараме гостите ни да се чувстват добре, тогава как трябва да се подготвим за идването на Исус?

Защото, както говорихме по време на нашето изучаване на Откровение на Йоан, Исус идва отново скоро. Готов ли си за Неговото идване?

Миналият път говорихме за посещението на ангел Гавриил и съобщението за раждането на Йоан Кръстител и споменахме, че малко след това се роди и бъдещият Месия.

Сега превъртаме времето напред. Йосиф и Мария са се върнали в Назарет. Лука казва, че Исус „напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.“ (Лука 2:52) А за Йоан пише, че той „растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израил.“

Беше дошло време за идването на Месия. Затова Бог изпрати Йоан Кръстител да подготви израелтяните за Него. И той излезе и започна да призовава хората към покаяние. Призова ги да се подготвят за идването на Месия.

Днес ние също очакваме да дойде Месия. Затова ще разгледаме Лука 3 глава, за да научим от Йоан Кръстител как можем да бъдем готови за Неговото второ идване. Ще видим, че тази подготовка включва три неща: изповядване на греховете и обръщане към Бога, живот на автентично покаяние и накрая живот в очакване на Неговото идване.

1.     Ние се подготвяме, като изповядваме греховете си.

Лука 3:3 „И той обиколи цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощение на греховете.“

Покаянието е важно, но за да има покаяние трябва да има и изповед. В някои църкви се практикува изповед пред свещеник. Понякога обаче с изповедта може да се злоупотреби.

Четирима свещеници се събрали за общение. По време на разговора единият казал, „Хората идват при нас и изливат сърцата си и, изповядват греховете си пред нас. Нека и ние направим същото. Изповедта е полезна за душата.“

Всички се съгласили. Първият се изповядал, че имал слабост към хазарта. Вторият изповядал, че се бори с похотта, а третият изповядал, че има проблем с материализма. Дошъл реда на четвъртия, но той нищо не казвал. Другите му казали, „Хайде, ние изповядахме нашите грехове. Каква е твоята тайна или порок?“ Накрая той казал, „Аз имам слабост към клюкарстването и нямам търпение да изляза оттук.“

От време на време трябва да ни се припомня, че сме грешни. Стремим се да водим порядъчен живот, но все пак сме грешници.

Грехът прилича много на плевелите в моята градина. Не мога да се отърва от тях. Всяка година ги режа с косачката няколко пъти, но корените им остават. Докато коренът е там, от него по всяко време може да поникне плевел.

Майката на Джон Уесли, Сузана Уесли, му казала: „Ако ще съдиш дали едно удоволствие е законно или не, приложи това просто правило: това, което отслабва разума ти, накърнява деликатната ти съвест, затруднява възприятието ти за Бога и отнема удоволствието от духовните неща – това за теб е грях.“

Това е мъдър съвет. Добре е и ние да се вслушаме в него. Нека го чуем пак: „това, което отслабва разума ти, накърнява деликатната ти съвест, затруднява възприятието ти за Бога и отнема удоволствието от духовните неща – това за теб е грях.“

Йоан Кръстител проповядва хората навсякъде да се покаят от греха си. Покаянието започва с изповядването на греха ни.

Когато го изповядаме, ние се съгласяваме с Бог, че имаме грях. Може и това да не е грешна постъпка, която трябва да изповядаме, но ние имаме грешна природа, която трябва да занасяме на Бога всеки ден. Само Бог може да държи корена на греха заспал.

Покаяние също така означава да се отвърнем от греха. Когато Йоан се обърна към фарисеите, които дойдоха да чуят какво проповядва, той ги обвини в лицемерие. Те разискваха по цял ден Мойсеевия закон и се молеха три път на ден, но бяха духовно горди. Те вярваха, че са по-добри от другите поради дисциплината, с която спазваха закона. Исус каза, че те се молят и постят, за да впечатлят хората, така че техните духовни дисциплини не означаваха нищо за Бог.

Грехът може да е много подмолен. Той се разпространява постепенно. Грехът е като крава, която пасе на ливада със зелена трева и когато тревата свърши, поглежда напред към следващата ливада с поникнала трева, отива там и започва да пасе. Като опасе и нея, се оглежда и отива до друга ливада с трева, която се намира точно до голяма дупка в оградата. 

Оттам кравата вижда през дупката друга ливада със сочна зелена трева от другата страна на оградата, запътва се натам и продължава необезпокоявана своя дълъг обяд. Разбира се, след това продължава напред към следващите ливади. Така от ливада на ливада преди да се усети, кравата се изгубва.

Ако ние не изповядваме греховете си всеки ден, няма да се усетим как ще се заблудим и отдалечим от Бог. Един ден ще се събудим и ще се запитаме, „Как можах да стигна дотук!?“

Ние се подготвяме за Христовото завръщане, като изповядваме греховете си. Но забележете, че Йоан проповядваше не просто кръщение, а „кръщение на покаяние за прощение на греховете.“

Прощение на греховете.

Един психиатър веднъж казал, че ако може да убеди пациентите в психиатричната клиника, че греховете им са простени, 75 процента от тях ще могат да излязат оттам на следващия ден.

Дълбоко в себе си ние се нуждаем да знаем, че сме простени.

В книгата „Един прощаващ Бог в един непрощаващ свят“ авторът Рон Дейвис разказва истински случай за един свещеник във Филипините, който носил товара на таен грях, който бил направил преди много години. Бил се покаял, но все още нямал мир и не чувствал Божието прощение.

В неговата епархия имало една жена, която обичала много Бога и която твърдяла, че има видения как разговаря с Христос и Той с нея. Но свещеникът бил скептичен. За да я изпита, той казал: „Следващият път, когато говориш с Христос искам да го попиташ какъв грях е извършил твоят свещеник, докато бил в семинарията.“

Жената се съгласила. След няколко дни свещеникът попитал, „Е, Христос посети ли те насън?“ Тя отговорила, „Да“. „И попита ли го какъв грях съм извършил в семинарията?“ Отговорът бил отново „Да“.

Заинтригуван, свещеникът попитал, „Е, какво каза Той?“ Тя отговорила: „Той каза: „Не си спомням“.“

Това, което Бог прощава, забравя.

Проблемът с прошката е, че макар и Бог да забравя нашия грях, ние не го забравяме. Ние позволяваме на мисълта за греха да ни преследва и да хвърля лъжлива вина върху нас.

Реформаторът Мартин Лутер сънувал, че Сатана го напада. Дяволът извадил дълъг свитък, в който имало списък с всички грехове на Лутер. Когато дяволът стигнал до края на свитъка, Лутер го попитал: „Това ли е всичко?“

Отговорът бил „Не“ и дяволът извадил втори списък. След него извадил и трети. Това бил последният списък. Тогава Лутер му казал победоносно, „Забравил си нещо. Бързо напиши на всеки от тях: „Кръвта на Божия Син Исус Христос ни очиства от всеки грях.“

Когато приемеш Исус за твой Спасител и Господ, всичките ти грехове биват простени. Приел ли си Го за Спасител? Бил ли си умит в кръвта на Агнеца?

За да се подготвим за идването на Христос, ние изповядваме греховете си и получаваме прощение от Бога. Второто важно нещо, което трябва да направим, за да сме готови за Второто идване, е да живеем свят живот.

2.     Ние се подготвяме, като имаме живот на автентично покаяние.

Лука 3:10-14 „И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим? А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото. Дойдоха и бирници да се кръстят, и Му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. Питаха го и войници, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито оклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.“

Йоан знаеше какво поучаваше Божия закон. Той знаеше еврейската изповед на вярата, т.н. шема: „Слушай, Израилю, Господ, нашият Бог, единствен е Господ! Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, от цялата си душа и с всичките си сили.“ (Второзаконие 6:4)

Йоан Кръстител също знаеше Левит 19:18, където се казва „да обичаш ближния си, както себе си.“

Християнският живот започва с взаимоотношения с Исус, въз основа на които ние също започваме да обичаме хората, които Бог довежда в живота ни. Именно Христовата любов, демонстрирана в нашия живот е доказателство за истинско покаяние.

Но как показваме любов към другите? Показваме любовта на Христос, когато правим практични неща, които посрещат нуждите на хората.

Преди няколко години п-р Джош Прово в Шумен получава обаждане от приятелско семейство в Русе, че към Шумен пътува едно бездомно момче от дома в Русе. Той имал пари само за билет за автобуса и те питали дали Джош и Лидия ще могат да му помогнат, като му дадат пари да си купи нещо за ядене и евентуално да го подслонят за 1-2 дни.

Пастор Джош го посреща на гарата и го взема у дома. Той остава няколко дни у тях. После Джош му намира работа и квартира. През тези дни и седмици двамата говорят за вярата. Момчето започва да чете Библията и след няколко седмици прави изповед, че вярва в Христос и взема водно кръщение.

След още една година, той продължава да работи и да се издържа сам. Вече е проповядвал няколко пъти в Шуменската църква. И всичко това започва с това, че Джош и Лидия му показват Христовата любов.

Преди няколко месеца нашата дъщеря Мони срещнала във входа една от възрастните жени. Тя била натоварена с тежък багаж и Мони ѝ предложила да ѝ помогне. Грабнала тежките чанти и ги занесла до нейния етаж. Бабата ѝ благодарила и се сбогували. След няколко дни на вратата се звъни.

Отварям, отпред същата жена ми подава една пълна с продукти Била чанта. Тя всяка година подава за починалия си съпруг и помислих, че пак е дошла за това, но тя ми каза: „Не знам как сте го възпитали това дете, но като ме видя, веднага ми взе чантите и ми помогна. Дай Боже да има повече деца като нея. Това е малък жест на благодарност за постъпката ѝ.“

Истинското покаяние е видно от нашите дела на любов към ближния. Ние се подготвяме за Христовото идване, като показваме отношение на любов. И на трето място,

3.     Ние се подготвяме, като живеем в очакване на Христовото идване.

Лука 3:15-18 „И понеже хората бяха в недоумение и всички размишляваха в сърцата си за Йоан, да не би той да е Христос, Йоан отговори на всички: Аз ви кръщавам с вода, но иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън. Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре хармана Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън. И с много други увещания той благовестяваше на народа.“

Думата „prosdokontos” в оригинала на гръцки се превежда по-добре не „в недоумение“, а „в очакване“ (ст.15).

Един друг превод на ст. 15 е много по-близък до гръцкия оригинал. Затова, струва ми се, преводът на WBTC е по-точен: „Хората живееха в очакване и всички се чудеха дали пък самият Йоан не е Месията.“

Интересно е, че хората които идваха при Йоан живееха в очакване на Месия. А ти – живееш ли в очакване на Неговото завръщане?

Има очаквания и очаквания. Някои хора очакват най-лошото и дотолкова се вживяват в него, че то се случва.

В една мрачна дъждовна нощ eдин търговски пътник спукал гума на колата. За негово нещастие нямал гаечен ключ да смени гумата. В далечината видял една къща и се запътил натам. Сигурно човекът ще има гаечен ключ, помислил си той. Но дали изобщо ще дойде до вратата? И ако дойде, сигурно ще бъде гневен, че си е направил труда. Сигурно ще каже, „Защо ме будиш посред нощта?“ Само при мисълта за това търговският пътник се ядосал. „Ама че егоистичен стар глупак, какво ще му стане да ми помогне!“

Накрая мъжът пристигнал до къщата. Разочарован и мокър до кости, той почукал на вратата. „От един прозорец над него се чул глас: „Кой е там?“

С почервеняло от гняв лице, търговският пътник се провикнал, „Много добре знаеш кой е. Аз съм! Можеш да задържиш стария си гаечен ключ! Не бих го взел даже да беше последния останал в страната!“ J

Но има и добро очакване.

Когато Ваня беше бременна с трите ни деца, ние живеехме в очакване. Нямахме търпение да се запознаем с тях и те да станат част от живота ни. Говорихме за тях, молихме се за тях, подготвяхме се за тяхното идване.

Всички по-важни решения, които вземахме – какво жилище трябва да наемем, ще бъде ли в близост до детска градина и училище, какво трябва да купим, как ще разпределяме задълженията си и работата си, да предприемаме ли пътувания и кои месеци – всичко минаваше под знака на бъдещото раждане и пристигане на новия член на семейството ни.

Когато очакваш дете, трябва да мислиш за всички тези неща. Защо? Защото знаеш, че неговото идване ще промени живота ти.

По същия начин трябва да живеем в очакване на Месия, защото Неговото идване ще промени живота ни. А Той идва скоро!

Да живеем в очакване на Второто идване на Христос и Страшния съд не означава да живеем в страх или да абдикираме от задълженията си.

На 19 май 1780 г. камарата на представителите на Кънектикът заседавала, когато изведнъж наобяд се спуснал мрак. Някои представители помислили, че е дошъл края на света. Други поискали заседанието да се прекъсне. Говорителят на камарата, полковник Дейвънпорт, станал и казал: „Съдният ден или идва, или не. Ако не, няма причина да прекъсваме заседанието. Ако идва, предпочитам Исус да ме хване да си върша задълженията. Затова искам да бъдат донесени свещи.“

Вместо да се страхуваме, ние трябва да бъдем верни до Второто идване на Христос. Вместо да се страхуваме от тъмнината, ние трябва да бъдем светлина, да наблюдаваме и да очакваме.

Ние живеем в последно време. Как се подготвяш за Христовото идване? Подготвяш ли се, за да имаш лична среща с Него всеки ден? Подготвяш ли се за Неговото завръщане в края на времената?

Подготовката за гости иска време и усилия. Не се оставяй да бъдеш изненадан. Не чакай до последната минута да се подготвиш, защото тогава може да е твърде късно.

Молитва

Изповядвал ли си греховете си напоследък? Използвай тези секунди, за да изповядаш греховете си на Исус.

Сега приеми прошка от Господ Исус Христос.

Исусе, дай ни желание да прекарваме време с теб в молитва, изучаване на Словото и служение. Помогни ни да имаме практична любов към хората, с които се срещаме. Нека бъдем проводници на Твоята любов с всички около нас.

В името на Исус, когото очакваме да видим всеки ден, амин!

 ___________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

16.05.2021 г.

За Душевадеца, Горчилко и каненето на гости

Имайте любов помежду си

„Едно момиченце написало писмо на Бог: „Скъпи Боже, предполагам, че е много трудно за теб да показваш любов към всички хора. В нашето семейство има само 4 човека и пак не успявам.” Днес ще си говорим за любов.

Продължаваме изучаването на евангелието на Йоан от 13:18... Действието се развива по време на последната вечеря, няколко часа преди Христос да бъде предаден и убит. Той разговаря с приятелите си на масата. Нека прочетем Йоан 13:18-38.

Тук Исус предава сърцевината на посланието в евангелието на Йоан. Бог Отец е изпратил Сина. Бог Отец и Бог Син са изпратили Духа. И накрая, Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух изпращат своите ученици в света. Всички ние сме мисионери на пълно работно време. Мисионери са не само хората, които отиват да разпространяват благовестието в други страни. Бог иска да има мисионери и във Варна, в Белослав, в Провадия, Девня и Вълчи дол. Ние сме тези мисионери. Той иска навсякъде където отиваме да разказваме за Него.

И Исус ни казва да не се изненадваме, че когато разказваме на някои хора за Него, те ще отхвърлят нас и нашето послание.

Пример: през последните години, когато на срещи на класа говорим кой какво прави, имам възможността да споделя за моята духовна работа и за вярата. Един мой съученик не пропуска случая да ме нападне. Исус ни казва, че когато отхвърлят нас, те отхвърлят Него и Отца. С други думи, Той ни казва: „Не го вземайте навътре. Ако показвате любов на някого, а той отхвърля Отца, Сина и вас, вие сте в много добра компания. Същото става и в Йоан 13 гл. Юда Искариотски предава Христос.

Христос му е показвал любов 3 г. – грижел се е за него, напътствал го е... и Юда ще предаде Христос и ще стане съучастник в неговото убийство за 30 сребърника (Захария 11:12-14). Защо го прави? Не защото не е бил обичан или не е получил достатъчно напътствия. Той е коравовратен, по време на цялото служение краде пари от служението и не обича Исус.

Исус казва, че и Петър ще го предаде, като се отрече от него. И наистина, Петър се проявява като много страхлив човек. По-късно ще видим, че едно момиче идва при него и той казва, че не го познава. В момент, когато трябва да изповяда Христос, той се отрича от Него и дори се кълне, че не го познава. Но Петър е много различен от Юда.

Юда не обича Христос, а Петър наистина го обича. Юда никога не се променя, а Петър се променя. Юда не се покайва, а Петър се покайва. Юда се самоубива, а Петър е възстановен в края на евангелието на Йоан.

Ние сме изпратени в този свят не за да се тревожим дали другите ще приемат или отхвърлят и предадат Христос. Ние сме изпратени с цел да обичаме този свят. Исус ни е възлюбил и ние откликваме на Неговата любов, като я споделяме с другите. Ние ставаме проводници на благодат, милост и любов.

Следователно, любовта не е просто нещо интимно, персонално и лично, а въпрос от обществено значение. Истинската любов не е просто тази вътрешна топлина, която се разлива от сърцето до крайниците и която изпитваме към Бог или някой друг. Ние не можем да обичаме тайно или частно. Исус казва, че любовта трябва да е публична, явна.

Ако се обичате един друг, всеки ще знае, че сте мои ученици, защото следвате примера ми и показвате моята любов. Любовта не бива да бъде ограничавана и в църква, а трябва да излезе извън нейните граници в по-широката общност и чрез нас, Божиите мисионери, Неговата любов да достига до целия свят.

Лев Толстой е казал, „Който не вярва, не може да обича.” В света няма истински общности, общуване и приятелство поради греха. В Битие виждаме как Бог създава мъжа и жената с цел да станат едно цяло, да са приятели и да се обичат, но греха идва и веднага те се скриват от Бог и един от друг и се покриват засрамени. Грехът ни отделя от Бог и един от друг, убива живота, убива любовта.

Светът е почти напълно лишен от библейска Христова любов. К.С. Люис различава любовта ‘нуждая се’ от любовта ‘дар’. Първата казва „Обичам те, защото ти правиш нещо, което ми носи полза.” Това е любовта-договор, която ни кара да се чувстваме добре. „Ти посрещаш моите нужди, затова те обичам.”

Христовата любов е любов-дар. Давам ти без никакви условия и очаквания. Това не е любов-договор, а заветна любов. Не зависи от нищо, дарява се свободно без да очакваме някой да ни върне услугата и да ни се отплати.

През последните 70 г. в България е настъпил пълен разпад на връзките на приятелство и любов между хората. Ние живеем в голям град, но е много трудно е да се запознаеш с някой извън непосредствените ти приятели, колеги и роднини. Хората се движат в своите малки приятелски и професионални кръгове и там е трудно да проникнеш.

Ние трябва да обичаме другите, но как да се обичаме, като дори не се познаваме. Живеем в блок, в който не познаваме съседите си. Може да не познаваме дори колегите си на работа и в университета. Дори съучениците в класа ни. Ние сме станали автономни и изолирани един от друг индивидуалисти. Варна може да е много самотно място, особено ако си несемеен. Отиваш на магазина сам, ядеш сам, отиваш на мола, на кино, на плаж, на разходка сам. В резултат хората стават толкова самотни, че развиват депресия и тъга. Това става проблем и в България, затова и някои вече търсят услугите на психиатър.

Бог ни е създал за общуване, за общност. Той е общност (Троицата) и иска и ние да живеем в общност. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. (ст. 35)

Деби трябваше да подготвя материал върху евтаназията за училище. И заедно седнахме и прочетохме, че причината в много страни да искат да узаконят евтаназията (добрата смърт) е желанието да се спестят болките на неизлечимо болните, но всъщност те се нуждаят най-вече от любов.

В Америка само 30% от семействата се хранят заедно. Ако се направи такава статистика в България, процентът може да е още по-нисък. Учените са установили, че когато семейството се храни заедно, яде по-здравословна храна, гледа ТВ по-малко, по-рядко преяжда и страда от свърхтегло. Децата в такива семейства са с по-добро самочувствие. А колко процента от хората канят и ходят на гости?

Исус ни казва, че всички хора ще познаят, че сме негови ученици, ако имаме любов помежду си. Нашето общество не се основава на приятелство и любов, а на интереси. Това означава, че ако ми се повреди колата, не мога да извикам приятел, а трябва да отида на механик. Ако докато готвя ми свършат яйцата не мога да искам от съседката, защото не я познавам, а трябва да отида да купя от магазина. В някои села и градчета съседът може дори да те застреля за това, че си влязал в неговата частна собственост.

Киркегард казва: „Любовта е действие”. Можете да разберете, че обичам жена си, ако върша неща с нея и за нея. Можете да видите, че обичам децата си, ако правя неща с тях и за тях. Не мога да кажа на децата си: „Тати те обича много. Ще се видим като завършиш гимназия.” И когато обичаме другите, Бог е с нас и участва в живота ни, проявява се по практичен начин.

Неотдавна преведох текст на един познат изобретател. Той ме попита: как да ти се отблагодаря? Аз му казах: като ми дойдеш на гости.

Исус ни каза: „Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.” (34,35) Искам да ви попитам: Показваме ли такава любов помежду си ние в „Нов живот”? Ние сме малка църква и това ни помага да общуваме, когато се видим. И това е много хубаво. Но колко от нас се сещат да се уговорят за разходка или да поканят някого от църква на гости? Колко от вас канят някого на гости? (Пеце и Ради и Венци и Веси).

Защо не канят, защото са мързеливи, или защото гостите създават неудобства? Исус не каза: стремете се към комфорт, за да познаят другите че сте мои ученици. Тъкмо обратното – Той ни призова да мием крака, да служим на другите в смирение.

Какво друго ни пречи да показваме любов? Липсата на време? Не знам дали сте забелязали, че всички сме много заети? Знаете ли защо сме заети? Защото си мислим, че сме много важни хора. Както е казал Кин Хъбърт “Някои хора изглеждат толкова заети без да правят нищо, че ти се струва, че са незаменими.” Ние сме много заети и нямаме много време за хората, защото се занимаваме с важни неща. Ако изглеждам много забързан тогава никой не ме спира да ме заговаря, никой не ми се обажда.

Като в онзи виц: Твърде съм зает, за да изляза с теб. Цял ден трябва да превръщам кислород във въглероден двуокис. Или: Сега съм зает. Мога ли да те ингорирам някой друг път?

Така, като се преструваме на заети, не се налага да инвестираме в хората, да ги обичаме и си имаме оправдание – нямаме време. Все едно казваме на Бог, че времето ни на този свят е наша собственост.

В едно от своите писма до начинаещия демон Горчилко, влязал в живота на новоповярвал християнин, старшият дявол Душевадеца му казва: „Ти трябва най-усърдно да пазиш в ума му странното убеждение „Моето време си е моя собственост.” След което го предупреждава, че задачата му е много деликатна, защото човек не може да създаде или задържи дори един единствен миг и всичкото време, с което разполага, просто му е подарено. Истината е, че времето не е наше, както се казваше в онзи лозунг от началото на 90-те, а на Бога.

Друга причина да не проявяваме любов е нашият егоцентризъм. Хората казват, нямам приятели, чувствам се самотен. Нуждая се от това някой да ме обича. Добре, срещаш ли се с хора? Ходиш ли на библейското изучаване в сряда вечер? Практикуваш ли Филипяни 2, ходиш ли да служиш и да показваш любов на някой друг? Считаш ли другите по-горни от тебе? Не, просто си седя вкъщи и ги чакам. Но те живеят само на 15 мин. пеш и също си стоят вкъщи и чакат ти да отидеш!

Има и друго: ако ти опознаеш някого, той също може да те опознае, а това не винаги е желателно. Ако хората дойдат и видят как се отнасям с жена си, децата си, ставам уязвим. Не искам да се разголвам. Затова понякога нарочно се изолираме от другите, за да прикрием нашия грях, незрялост или двуличие.

Мобилността ни също е причина да не проявяваме любов към околните. Колко от вас са се премествали поне 3 пъти през последните 10 г.? Такива хора си казват: няма смисъл да инвестирам в приятелства, да показвам любов на хората, защото след това и без друго ще трябва да се разделим и ще е болезнено. Това е друга голяма лъжа на дявола. Исус каза: ако искате хората да познаят, че сте мои ученици, имайте любов помежду си (винаги).

 

Всички тези причини (мързел, неудобство, заетост, егоцентризъм, двуличие, мобилност) карат дявола да потрива радостно ръце, защото пречат другите да познаят, че сме негови ученици. Но с Божията помощ можем да променим това, ако вземем решение да имаме любов помежду си. Тогава светът ще познае, че Той ни е пратил.

 

В началото ви разказах за моя ученик, който отхвърляше благовестието. Той сподели с мен за един свой проблем и аз му казах, че ще се моля. Няколко пъти му се обаждам да го питам как е и да се видим. Това промени отношението му към християнството – вече задава въпроси, дискутираме текстове от Библията и дори загатна, че е склонен да дойде на църква.

Започнах с писмото на едно момиченце до Бог. Ще завърша с изказване на момченце, което е добре да запомним. Какво е любов? – попитали малко момченце. - Вчера дадох бонбон на едно момиче. Тя го ядеше, а на мен ми беше сладко.

 

Когато имаме любов към другите, те се обръщат към Исус, а Исус благославя нас. По това ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си. Нека се помолим.

Проповед пред БПЦ "Нов живот" Варна

16.02.2014 г.