/проповед/
Днес много хора казват: „Аз вярвам в Бога. Не ходя на църква, но не мисля, че трябва да ходя на църква, за да вярвам. Бог е навсякъде.” Чували ли сте това изказване?
Парадоксът е, че хората днес са по-религиозни отпреди 30 години, но са по-неморални. Затова и тяхната представа за добро и зло е толкова объркана. Хората достигат до своите религиозни убеждения чрез фейсбук и тв, не чрез проповедите на библейски основани местни църкви.
Извън тялото Христово хората няма откъде да научат какво е добро. Ние обаче, които се числим към църквата Христова, стъпваме здраво на Божието Слово. То е светилник на нозете ни и виделина на пътеката ни (Пс. 119:105). От Божието откровение разбираме как можем да бъдем спасени и как да живеем в свободата на Христос.
В Посланието към Галатяните Павел вече е говорил надълго и нашироко за нашата свобода в благовестието на Исус Христос. Накрая идва моментът да завърши писмото. И в тези заключителни думи към галатяните, Павел ги насърчава да живеят един преобразен живот като нови създания.
Както и в другите си послания, и тук той преминава от богословски аргументи към практични напътствия за християнски живот. Християнската ортодоксия трябва винаги да върви заедно с християнска ортопраксия. Какво е характерно за новите създания в Исус Христос?
Първо, според ап. Павел, те трябва да се възстановяват един друг: „Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.” (Гал. 6:1).
Фредерик Бродертън Мейер, известен английски баптистки пастор и евангелизатор, е казал че когато видим брат или сестра в грях, има три неща, които не знаем:
Първо, не знаем колко много той или тя са се съпротивлявали на греха.
Второ, не знаем колко мощни са били силите, които са връхлитали върху тях.
Трето, ние не знаем какво ние бихме направили в същата ситуация.
Ние се нуждаем от убеждение и състрадание. Това не са противоречащи си качества.Силата на нашите убеждения и дълбочината на нашето състрадание ще ни помогнат да сме солта на земята и светлината на света, в който Бог ни е призовал да живеем.
Думата ‘поправям’ в текста идва от гр. катартизо (катарзис), което е производна на ‘артизо’. Тази дума означава пълен, подходящ, съвършен. Оттук катартизо означава правя пълен, правя подходящ, поправям, усъвършенствам, вкарвам в ред, приспособявам, правя нещо каквото трябва да бъде.
Следователно, когато Павел казва: „ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните, поправяйте такъв човек с кротък дух” ((6:1), той има предвид нещо много повече от това да помагаме на човека да преодолее греха. Той ни съветва да го допълваме, да го усъвършенстваме, подготвяме и укрепваме.
Павел казва: „вие, духовните”. Той не говори само на пасторите и дяконите, а на всички които вярват в Бога, които се обновяват чрез изповядване на греховете чрез Божията благодат. Следователно, Павел говори на всички нас!
Шуреят ми е майстор строител. Има бригада и е един от най-търсените майстори в Карловския край. Той не само строи нови къщи, но и възстановява стари възрожденски къщи. От него знам, че е много по-трудно да се възстанови стара къща, отколкото да се построи нова. Всичко става много бавно и с много, много труд.
Същото е и с възстановяване на човек, изпаднал в грях. Трябва да се прави внимателно, нежно, с Божието водителство. С много, много труд.
Второ, когато брат ти е слаб, носи теготите му.
Галатяни 6:2 „Един на друг теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.”
Думата „носете” тук е гръцката дума ‘бастазо’, която означава вземам на ръце, понасям, слагам на раменете си нещо, нося върху себе си, вдигам.
Малко след като повярвал в Христос, бившия индус Садху Сундар почувствал призив да стане мисионер в Индия. Един късен следобед Садху вървял пеш заедно с будистки монах през Хималаите. Било ужасно студено, вятърът се врязвал като нож в кожата на лицето на Садху. Нощта приближавала и монахът го предупредил, че ако не достигнат манастира преди нея ще замръзнат до смърт.
Докато минавали по тясна пътека над стръмните зъбери, чули вик за помощ. Под канарата лежал тежко ранен човек. Монахът казал на Садху: „Не спирай. Бог е довел този човек до съдбата му. Той трябва сам да се справи. Давай да вървим преди и с нас да се случи нещо.”
Но Садху отговорил: „Бог ме е изпратил тук, за да помогна на моя брат. Не мога да го изоставя.”
Монахът продължил да се изкачва през снежната виелица, а мисионерът се спуснал до мястото, където лежал човекът. Кракът му бил счупен и той не можел да върви. Затова Садху вързал човека с одеялото си през кръста си. Така, превит надве под своя товар, започнал мъчително да се изкачва. Докато стигнал отново до тясната пътека, целият бил плувнал в пот.
Упорито той напредвал крачка след крачка в сгъстяващия се сняг и мрак. Вървял залитайки от умора, прегрян от усилията. Накрая видял пред себе си светлините на манастира.
Тогава за пръв път Садху се спънал и почти паднал. Но не от слабост. Той се препънал в нещо, лежащо на заснежения път. Бавно той се подпрял на едно коляно и почистил снега. Това било тялото на монаха, замръзнало до смърт.
Години по-късно ученик на Садху го попитал: „Коя е най-трудната задача в живота?”
Без да се колебае, Садху отговорил: „Да нямаш никакъв товар за носене.”
Носиш ли товара на своите братя и сестри? Няма нищо по-трудно в живота от това да не носиш никакъв товар. Носенето на товара на другите сгорещява кръвта ни и ни помага да не замръзнем във виелицата на егоизма и индивидуализма.
Златното правило в Библията гласи: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, същото и вие правете на тях” (Мат. 7:12).
Богословът Адам Кларк казва: „Ние трябва да бъдем толкова сериозни относно слабостите на другите, колкото и към истината и праведността. Слабостта на нашия брат може да е негов товар и ако откажем да му помогнем да го носи, нека не го упрекваме, че той е длъжен да го носи.”
Ние трябва да възстановяваме нашите братя и сестри, изпаднали в грях, и да носим техния товар. Но има една опасност – ако правим тези неща, ние можем да се възгордеем и да си помислим, че сме нещо повече от другите. Затова ап. Павел ни предупреждава:
Гал. 6:3,4: „Защото, ако някой мисли себе си за нещо, а не е нищо, той мами себе си. Но всеки нека изпитва своите дела и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не в сравнение с друг.”
Ние често си съставяме нереалистично мнение за себе си. Какво е лекарството срещу това главозамайване? „Нека всеки изпитва своите дела”. С други думи, нека всеки се замисли, че един ден ще се изправи пред Съдния престол и ще трябва да дава отчет за живота си. Това ще му помогне да не сравнява себе си с мнението на света и да мами себе си, да се смири и да се стреми към Божието одобрение.
Както казва богословът Олбърт Барнс, „няма по-ефективен начин да укротиш амбицията, да подчиниш суетата и любовта към овациите от чувството, че скоро ще застанеш на ужасната Божия подсъдима скамейка.”
Ние трябва да избягваме както възгордяването поради добрите си дела, така и депресирането поради лошите си постъпки. Като духовни хора, ние трябва да възстановяваме и да носим товара на братята си, но същевременно да отдаваме това на Бога, а не на своите заслуги. Да помагаме без да очакваме някой да ни благодари, а защото искрено сме загрижени за нашите братя и сестри.
И във всичко това да помним, че „Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.”
Късно вечерта на магистрала някъде в щата Небраска шофьор на тир спрял своя камион на паркинг за тирове. Влязал в заведението, поръчал нещо за ядене и седнал. Сервитьорката тъкмо била донесла поръчката, когато трима здрави, облечени в кожени якета мотористи, решили да си направят майтап с него. Не само започнали да го обиждат, но единият взел хамбургера от чинията му, другият взел една шепа пържени картофки, а третият грабнал кафето му и започнал да го пие.
Ти какво би направил в тази ситуация? Е, тираджията не постъпил както повечето хора биха очаквали. Той се изправил спокойно, взел касовия бон, отишъл на касата, сложил парите и касовия бон и си излязал. Касиерката го последвала, за да прибере парите и излязла, за да види как големият камион се отдалечава в нощта.
Когато се върнала, един от мотористите казал: „Е, май този не е никакъв мъжкар, а?” Тя отговорила: „Не знам за това, но със сигурност не е и кой знае какъв шофьор. Току-що прегази три мотора на излизане от паркинга.”
Ст. 7 „Бог не е за подиграване, понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.”
Това е предупреждение не само за невярващите. Интересно как някои християни прекарват шест дни в седмицата в сеене на тръни и бодили, а след това отиват в неделя на църква и се молят Бог да съсипе реколтата.
Какво сееш в живота си? Ст. 8 „Който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.”
Ходиш ли в Духа? Сееш ли добри дела за Божия слава? Възстановяваш ли другите и носиш ли товара им?
Може би се опитваш да правиш всичко това, но вече си уморен. Ти се стремиш да правиш на всички добро, а сякаш никой не забелязва и нещо повече – вместо това срещаш само незаинтересованост и злонамереност у другите.
Тогава, нека ти кажа, че така се чувстваш не само ти.
Едно момиченце имало касичка-прасенце. Баща й искал да я научи да спестява пари, затова й обещал, че след като напълни касичката, ще й открие сметка с парите. Той й обяснил, че когато вложат парите в сметката, банката ще плати лихва и така парите й ще станат повече.
Накрая големият ден дошъл. Те отишли в банката. Момиченцето дало своята касичка-прасенце на касиерката. След това застанало там и се втренчило в нея. „Има ли нещо друго, което мога да направя за теб?” попитала жената.
Момиченцето отговорило: „Не, просто чакам за моята лихва.”
На повечето от нас ни се иска веднага да вземем лихвата. На часа да видим резултата от посяното. Но той все не идва и не идва. Затова се обезсърчаваме. Струва ни се, че няма смисъл да продължаваме. Иска ни се иска да се предадем. Но Павел завършва мисълта си с насърчение:
„Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако не се уморяваме, навреме ще пожънем.” (Гал. 6:9) И нека пак да ти напомня, че „навреме” тук означава „на Божието време”, не „на моето време”.
Един християнин срещнал мормон и след като му свидетелствал за Христос, мормонът се покаял. Това било толкова невероятно, че християнинът попитал бившия мормон дали други са му свидетелствали за Христос. Той отговорил: „Някъде около 19 човека са ми говорили за Христос преди тебе.”
Тези 19 човека, си казал християнинът, не знаят, че техният мормон е изповядал вяра в Исус. Деветнадесет човека може би са обезсърчени, защото не са видели резултат от усилията си. Истината е, че само Бог знае резултатите от усилията ни.
Ст. 9 „Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако не се уморяваме, навреме ще пожънем.”
Някой ще каже: как така, в цялото писмо Павел говори против делата, а накрая „сменя палачинката” и проповядва да вършим добри дела?!
Делата са нужни. Вяра без дела е мъртва вяра, казва Яков. Но за да избегне недоразуменията, съвсем накрая на писмото си, Павел отново напомня на галатяните, че делата не са условие за спасение, а потвърждение за автентична вяра. Затова галатяните трябва да се хвалят не с делата на Мойсеевия закон, а с кръста на Христос.
Гал. 6:14,15 „Далеч от мене да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. Защото нито обрязването е нещо, нито необрязването е нещо, а новото създание.”
Ние сме нови създания в Исус Христос. Като такива, ние сме свободни да живеем по закона на любовта и не сме вече поробени от делата на закона. Който се е съразпнал с Христос, е умрял за света и неговите похоти. Който е освободен от благовестието на Христос, е умрял за греха.
И нещо много важно: ако си ново създание и си се съразпнал с Христос, ти носиш на тялото си белезите на Господ Исус.
Лари Холмс, световният шампион по професионален бокс в тежка категория от 1978 до 1983 г., на младини бил спаринг партньор на Мохамед Али.
Той се хвалил на всички с това, но някои не му вярвали. Накрая, един ден блаженият момент дошъл. Въпреки каската и протекторите, по време на тренировка едно кроше на Мохамед Али намерило дясното око на Холмс. На мястото скоро се появила огромна синина. И каква била реакцията на Холмс? Той разказва в биографичната си книга: „Не исках да слагам лед на окото си. Не исках да нося слънчеви очила. Разхождах се по улиците и казвах на хората: „Али ми направи тази синина.” И как не! Той бил толкова горд, че носел на тялото си белега, показващ че е спаринг партньор на Мохамед Али!
Гал. 6:17 „Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на Господ Исус.”
Носиш ли белезите на отхвърляне от другите поради вярата си? Получавал ли си синини от вербални крошета заради това, че си показал любов някому? Лекуваш ли раните си от злобни клевети, изричани зад гърба ти, само защото си Христов ученик?
Всички, които желаят да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени (2 Тим. 3:12). Ако е така, блажен си. Това е доказателство, че си ново създание! Ти си избрал свободата в Христос пред духовната смърт. А ако не си, можеш да го направиш още сега! Вземи решение да следваш Христос и Той ще те освободи от робството на греха.
Исус иска винаги да привдигаме падналите, смирено да носим товара на слабите, да постоянстваме в добрите дела и да се радваме дори когато това ни причинява белези.
Защото който се е съразпнал с Христос, трябва да носи Неговите белези.
_______________________
БПЦ "Нов живот" Варна
31.07.2016 г.
