Като човек, израснал
в комунизма, съм захранен от раждането си с мита за нерушимата дружба и
близостта между руснаци и българи. Но през последните десетина години научих
някои любопитни подробности за недалечното ни минало, които промениха
разбирането ми за него. Затова мога да кажа: напълно съгласен съм с оценката на
Жоро. За тези, които не са, предлагам факти от историята и настоящето в
следващите редове.
Още Раковски,
Левски, Ботев и Захари Стоянов, а по-късно и Вазов са биели камбаната за
опасността от имперските апетити на Русия. Сан Стефанският договор предвижда
безсрочна окупация на България от Русия. От освобождението (та чак до днес) в България
е създадена и действа платена „пета колона“, която цели да подхранва мита за
дядо Иван. По оценки на някои наблюдатели днес има около 5000 българи, на които
Русия плаща, за да поддържат русофилството в България.
Но това не е
всичко. Руснаците стоят зад преврата срещу княз Александър Батенберг,
убийството на Стамболов, войниците-дезертьори от войската през 1918 г. (т.н. „войнишко
въстание“), метежа на комунистическо-земеделските банди (т.н. „септемврийско
въстание) през 1923 г., създаването на македонската нация, комунистическия
преврат през 1944, окупирането на България и превръщането й в един голям
концлагер за цели 45 години… Разбира се, повечето от тези събития са ставали под
безучастния поглед на западните държави, но от друга страна, без тях можеше и
да ни няма.
А що се отнася до
Варна, тук руската пета колона е особено активна. Казвам го с болка, защото
обичам града си. От истината боли, но обич без истина не може. Да видим
фактите.
Българската мафия
бе създадена във Варна с пари от руския петрол, продаден в Югославия по време
на югоембаргото през 90-те. ТИМ, основан във Варна, е продукт на това „партньорство“
и днес владее повече от половин България. Днес цялата държава е окупирана от
организираната престъпност. Във Варна мафията държи в ръцете си малкото
производствени цехове, моловете, общинaта, кината…
По време на царуването
на бившия кмет (14 години) мафия и власт се сраснаха напълно. Общинският бюджет
се източва в колосални размери, вихри се космическа корупция. В Община Варна
бюрокрацията е потресаваща. Варна беше сред първите градове, дали лиценз на веригата
„Lafka” и тя доуби дребния
бизнес в града. А когато огромен процент от хората са на бюджетна издръжка, те са зависими от тези, които държат местната власт.
На културни
събития (концерти, изложби, представяния на книги и др.) идват по една шепа
хора. Улиците и тротоарите са в окаяно състояние, много от пейките в центъра са
изпочупени, училищата като цяло са неподдържани, няма градски стадион,
книжарниците са полупразни. Медиите ни (с изключение на 2-3 смели журналисти) са
беззъби и безинтересни. На пресконференциите медийният интерес към добрите събития в града е вял или никакъв.
Разбира се, далеч
съм от мисълта да твърдя, че за всички тези безобразия са виновни руснаците. Но със
сигурност фактът, че Варна беше първият град, в който проникна руската мафия у
нас, оказва влияние и на обществения живот като цяло. Да не забравяме, че във
Варна има руско консулство и тук живеят поне 20 000 руснаци. А колко варненци
са платени писачи в медиите и социалните мрежи, това само Бог знае.
Ще кажете, но все
пак, не е ли Варна нашата морска столица? Варна все още запазва част от миналия
си блясък. Всичко градено с десетилетия не може да се унищожи толкова бързо. Радостното
е, че, през последната година в града отново се работи (поне що се отнася до
инфраструктурата), благодарение на новия инициативен кмет.
Дали тази
тенденция ще продължи или Варна ще загуби и това, което още й е останало? Ще
видим след следващите местни избори през октомври 2015 г.
А дотогава,
присъединявам се към съвета на Жоро Боев: варненци, внимавайте какво четете и
слушате, проверявайте източниците си на информация и не приемайте всичко за
чиста монета.
Дай Боже повече варненци
като тебе, Жоро!
