Кремълската пропаганда в морската ни столица

Попадна ми интересен разговор на фесйбук стената на Жоро Боев относно негово наблюдение, че сред българските градове, кремълската пропаганда е най-силна във Варна. Това наблюдение сигурно би шокирало повечето варненци и изобщо българи, каквато е и реакцията на няколко от участниците в разговора.

Като човек, израснал в комунизма, съм захранен от раждането си с мита за нерушимата дружба и близостта между руснаци и българи. Но през последните десетина години научих някои любопитни подробности за недалечното ни минало, които промениха разбирането ми за него. Затова мога да кажа: напълно съгласен съм с оценката на Жоро. За тези, които не са, предлагам факти от историята и настоящето в следващите редове.

Още Раковски, Левски, Ботев и Захари Стоянов, а по-късно и Вазов са биели камбаната за опасността от имперските апетити на Русия. Сан Стефанският договор предвижда безсрочна окупация на България от Русия. От освобождението (та чак до днес) в България е създадена и действа платена „пета колона“, която цели да подхранва мита за дядо Иван. По оценки на някои наблюдатели днес има около 5000 българи, на които Русия плаща, за да поддържат русофилството в България.

Но това не е всичко. Руснаците стоят зад преврата срещу княз Александър Батенберг, убийството на Стамболов, войниците-дезертьори от войската през 1918 г. (т.н. „войнишко въстание“), метежа на комунистическо-земеделските банди (т.н. „септемврийско въстание) през 1923 г., създаването на македонската нация, комунистическия преврат през 1944, окупирането на България и превръщането й в един голям концлагер за цели 45 години… Разбира се, повечето от тези събития са ставали под безучастния поглед на западните държави, но от друга страна, без тях можеше и да ни няма.

А що се отнася до Варна, тук руската пета колона е особено активна. Казвам го с болка, защото обичам града си. От истината боли, но обич без истина не може. Да видим фактите.

Българската мафия бе създадена във Варна с пари от руския петрол, продаден в Югославия по време на югоембаргото през 90-те. ТИМ, основан във Варна, е продукт на това „партньорство“ и днес владее повече от половин България. Днес цялата държава е окупирана от организираната престъпност. Във Варна мафията държи в ръцете си малкото производствени цехове, моловете, общинaта, кината…

По време на царуването на бившия кмет (14 години) мафия и власт се сраснаха напълно. Общинският бюджет се източва в колосални размери, вихри се космическа корупция. В Община Варна бюрокрацията е потресаваща. Варна беше сред първите градове, дали лиценз на веригата „Lafka” и тя доуби дребния бизнес в града. А когато огромен процент от хората са на бюджетна издръжка, те са зависими от тези, които държат местната власт.

На културни събития (концерти, изложби, представяния на книги и др.) идват по една шепа хора. Улиците и тротоарите са в окаяно състояние, много от пейките в центъра са изпочупени, училищата като цяло са неподдържани, няма градски стадион, книжарниците са полупразни. Медиите ни (с изключение на 2-3 смели журналисти) са беззъби и безинтересни. На пресконференциите медийният интерес към добрите събития в града е вял или никакъв.

Разбира се, далеч съм от мисълта да твърдя, че за всички тези безобразия са виновни руснаците. Но със сигурност фактът, че Варна беше първият град, в който проникна руската мафия у нас, оказва влияние и на обществения живот като цяло. Да не забравяме, че във Варна има руско консулство и тук живеят поне 20 000 руснаци. А колко варненци са платени писачи в медиите и социалните мрежи, това само Бог знае.

Ще кажете, но все пак, не е ли Варна нашата морска столица? Варна все още запазва част от миналия си блясък. Всичко градено с десетилетия не може да се унищожи толкова бързо. Радостното е, че, през последната година в града отново се работи (поне що се отнася до инфраструктурата), благодарение на новия инициативен кмет.

Дали тази тенденция ще продължи или Варна ще загуби и това, което още й е останало? Ще видим след следващите местни избори през октомври 2015 г.

А дотогава, присъединявам се към съвета на Жоро Боев: варненци, внимавайте какво четете и слушате, проверявайте източниците си на информация и не приемайте всичко за чиста монета.

Дай Боже повече варненци като тебе, Жоро!

Защо напоследък не гледаме филми за Исус по Рождество?

Само допреди 4-5 години беше закон (в добрия смисъл на думата) около Рождество националните телевизии да излъчват филми, посветени на раждането на Спасителя, или изобщо на неговия живот. Сред тях са често показвания "Исус от Назарет" (1977), Евангелие по Матея (1964), "Иисус" (CCC), "Страстите Христови" и др.

Но докато в първите години след падането на комунизма преобладаваха филмите, следващи строго библейския разказ, в края на този период 'модни' станаха филмите, добавящи 'нови' щрихи към него - "Исус от Монреал" (1989), "Исус Христос - Суперзвезда" (1977), "Последното изкушение на Христос" (1988) и др. Този 'нетрадиционен' поглед към темата бе допълнен от всякакви измишльотини, облечени в т.н. 'документално' кино - най-вече в продукции на BBC, целящи да разклатят и без това не много стабилната вяра на българина.

Но ето, че изведнъж секнаха дори тези еретични трактовки на темата и тази година не видяхме нищо свързано с Библията по ТВ. Имаше един период, когато дали поради изчерпване на наличните филми или поради липса на пари, много ТВ показваха просто филми на библейска тематика - за Авраам, Мойсей, Йосиф и др. патриарси от СЗ. Но тази година Библията няма никакво присъствие на малкия екран. Дали това е случайно?

Струва ми се, че не. За съжаление забелязвам една тенденция и тя е да се маргинализира все повече Истината, за сметка на чалгизацията и издигането в култ на пошлостта. И защо медиите да работят за каузата на истината, след като отдавна са престанали да бъдат 'национално-отговорни', даже тези, които се наричат 'национални' такива.

В крайна сметка, по-икономически изгодно е да се отглеждат ограничени политически коректни материалисти, за които моментното задоволяване е висша ценност, а плътските удоволствия - неотменимо право, отколкото осведомени и критично мислещи будни граждани.

Все пак, ефектът от монополизацията в медиите е частично париран от залеза на конвенционалните такива. Защото все повече хора търсят алтернативни източници на информация и я намират във facebook, youtube и блоговете.

Разбира се, рискът да се объркаме напълно съществува. Но за търсещите Истината това не би трябвало да е проблем. Както казва нашия Спасител, 'искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори' (Мат. 7:7). Затова Бог ни е дал способността да анализираме и да мислим критично.

Едно е сигурно - който иска да има достъп до истината не само за Исус Христос, но и за живота изобщо, не може да се остави да бъде воден за носа от някого, на когото му плащат, за да изкривява истината.