Как отговорно да използваме духовните дарби
/проповед/
Прочит: 1 Коринтяни 12:4-12
4 Дарбите са
различни, но Духът е същият. 5
Службите са различни, но Господ е същият. 6
Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички
човеци. 7 А на всеки се дава
проявяването на Духа за обща полза. 8
Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг - да говори със
знание чрез същия Дух, 9 на друг -
вяра чрез същия Дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез единия Дух; 10 на друг - да върши велики дела, а на
друг - да пророкува; на друг - да разпознава духовете; на друг - да говори
разни езици; а пък на друг - да тълкува езици. 11 А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на
всеки поотделно, както иска. Едно
тяло, съставено от много части 12
Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и
да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
Всеки от нас има ценна роля, специално
пригодена за нас, но не винаги знаем каква е тя. Още в началото на темата в 1
Коринтяни Павел набляга на необходимостта да знаем какви са нашите дарби. „А за
духовните дарби не искам, братя, да не знаете“ (ст.1).
Какво са духовните дарби? Когато кажем
„дарби“, повечето от нас си представят естествените таланти. Но духовните дарби
са нещо повече. Тее дават на християните с цел изграждане и укрепване на
останалите християни и разширяване влиянието на църквата върху невярващия свят.
В текста, който прочетохме в 1 Коринтяни
12:4-7 се набива на очи повторението на думата „различни“. Това разнообразие е израз
на триединния Бог. В Троицата имаме единство на многообразието. По същия начин
дарбите са различни и многообразни, но служат на единството на Църквата. Те са от
Бога, който ги разпределя според съвършената си воля, а ние само ги получаваме.
На Рождество децата в семейството не получават едни и същи подаръци. Едно
получава топка, друго пъзел, трето кукла, четвърто настолна игра. Но макар и да
не получават едни и същи подаръци, родителите им искат те да ги използват и да
им се радват заедно. Същото е валидрно и за дарбите, които Бог Отец дава на
своите деца. Ние не получаваме същите дарби като другите, но трябва да ги
използваме за доброто на цялото Божие семейство.
Думата за дарба на гр. (харизматон) означава
„дар на благодат“ или “безплатен
дар“. Ние не само се спасяваме по благодат (незаслужено), но и с нашия пакет за
спасение получаваме и способност и мотивация да
служим на другите по начин, който е характерен за нас. С тези дарби ние
служим и с това реализираме нуждата си от това да бъдем ценени и да дадем своя
принос за изграждане на тялото Христово.
Второ, не само дарбите, но и службите (или
служенията, гр. диаконон) са различни (ст.5). Щом това е служение, целта на
дарбите не е да привличаме вниманието върху себе си, а да изградим общност. Те
са за „обща полза“ (ст.7). Те са дадени, за да служат на другите.
Защо казва това Павел? Той го споменава,
защото коринтяните обичали да парадират със своите дарби и това довело до
злоупотреба най-вече със зрелищните дарби на говорене на езици и изцеление. Те
просто използвали църквата, за да показват колко духовни са на останалите. Но
когато една дарба не се използва за служение на другите, а с нея се
злоупотребява, тогава и дарбата спира и се появява нейна имитация.
Службата е свързана и с областта, където
се използват твоите дарби. Ти можеш да имаш определена духовна дарба, но да я
използваш в непривична за тебе област. Например, може да имаш дарбата поучение
(учител), но да си най-силен в малки групи или на четири очи и да не си толкова
ефективен в голяма група. Добре е да знаем каква е нашата дарба, за да не
изпадаме в неудобни ситуация. Например, един човек бил убеден, че има дарбата
да проповядва, но се оплакал, че никой няма дарбата слушане.
Всяка дарба е еднакво важна. Когато прашинка
попадне в окото ти, ти инстиктивно го разтриваш с пръст. Окото и пръстът не
спорят дали пръстът да се намеси. След това клепачът се затваря и навлажнява
окото, и така прашинката се измива. Окото се оправя. По същия начин всеки член
на тялото Христово е еднакво важен. Ние се нуждаем един друг.
Когато гъските мигрират, те летят във
формата на латинската буква V. За нас това е просто красиво, но за гъските е въпрос на оцеляване. На
определени интервали взависимост от силата на вятъра, водещата птица, която пори
въздуха и върши най-много работа за намаляване силата на насрещния вятър се спуска
и застава на опашката. Учените са открили, че крилата създават въздушна подемна
сила, която повдига птиците и тя е най-силна в опашката на ятото. Като работят
заедно гъските пестят до 20% от силите си и успяват да мигрират далече, което
би било много трудно дори за най-силната, ако е сама. По същия начин Бог ни призовава
да се привдигаме чрез молитва и активно използване на духовните дарби, които е
дал на всеки от нас.
По-нататък, освен дарбите и службите, „различни
са и действията“ (гр. енергематон, производна на гр. енергео, енергия). Тази
дума (действията) може да се преведе като „ефект, въздействие, резултат“. Всяка
дарба остава някакъв резултат, някакъв отпечатък върху тези, на които служиш с
нея. Учителят трансформира учениците чрез истините на Словото. Благовестителят
води невярващите до познаване на Христос. Изцелителят използва дарбата си, за
да помогне за възстановяване на здравето на другите.
Много хора погрешно смятат, че служенето
на другите чрез твоите дарби е трудна, неприятна, неблагодарна и саможертвена
работа. Че служиш тогава, когато трябва да направиш нещо, което не ти се иска
да правиш. Но ако нямаш удовлетворение и радост от начина, по който служиш,
най-вероятно нямаш и съответната дарба за служение. Когато служим с дарбата си,
ние се чувстваме в свои води, обичаме да го правим и имаме усещането, че сме
създадени за това.
Ако трябва да обобщим всичко казано, духовните
дарби могат да бъдат дефинирани като дадените ни от Духа способности или умения
за служение, които изразяват нашата уникална мотивация за изграждане на
Христовото тяло.
Причини да не използваме дарбите си
Нашата отговорност е да открием и
използваме дарбите, които Бог ни е дал. Защо трябва да го правим? Защото един
ден Бог ще ни поиска отчет дали сме били добри настойници на нашите дарби. В
притчата за талантите този, на когото бяха поверени пет таланта, ги умножи с
още пет. На него Господарят каза: „Хубаво, добри и верни слуго!“. А на онзи, който зарови таланта си,
Господарят каза: „Зли и лениви слуго!“ (Матей 25:14-30).
Заравяш ли таланта си? Бог ще ни държи
отговорни дали сме открили и използвали своите таланти.
Коя е основната причина да заравяме
дарбите си? Нашият страх. Ние се страхуваме. Страхуваме се от различни неща...
-
Провал от поемане на риск. Павел пише на Тимотей: „По тази причина ти напомням да
разпалваш дарбата от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце“ (2 Тимотей
1:6). Дарбата на Тимотей беше оставена на рафта и бе хванала прах. Когато
дарбите ни не се използват, те атрофират така, както мускули, които не се
използват. Защо Тимотей не използваше своята дарба? Защото се боеше да поеме
риска от страх какво ще се случи. Но, както казва Павел, „Бог ни е дал дух не
на страх, а на сила, любов и себевладение.“ (2 Тим. 1:7)
-
Досег
с болката. Може отминали грехове или болезнени преживявания да не ни позволяват
да отговорим на Божия призив и да използваме дадена дарба. Обикновено коренът
на проблема е нашата гордост – страхът, че нещата от миналото ни ще излязат на
повърността. Докато не се справим с корена, няма да можем да използваме дарбата
си. Познавам човек, който е бил наранен в миналото от друг служител и заради
своето наранено честолюбие, днес не само не служи в църквата, но и е излязал от
тялото Христово.
-
Посвещение.
За много хора е по-безопасно да не посочват своята дарба. Те съзнават, че
когато го направят, трябва да поемат отговорността да я използват. Докато
твърдят, че не знаят каква е тя, това им дава алиби да не я използват. Много
хора предпочитат да се посвещават на Бога само на думи и теория, но не и с дела
и на практика. Ние трябва да се откажем от тази позиция на изчакване и
шикалкавене. Бог иска ангажирани, посветени ученици в своето Тяло.
-
Понякога
просто ни липсва информация как да използваме дарбите си. То е като този таблет
– имам го, но знам да използвам само 10 % от неговите възможности. Иска се време,
за да се запозная с всички програми и функции. Същото е и с дарбите. А понякога
просто не знаем, че имаме определена дарба. Като малък не знаех, че имам дарбата
учител, но я открих , когато ми се наложи да преподавам английски в едно
училище.
Един пианист свирил по барове и бил доста
добър в занаята. Хора идвали само за да го чуят как свири. Но една вечер един
клиент му казал, че иска да му изпее нещо. Пианистът отговорил: „Не мога да
пея“, но клиентът настоявал и казал на собственика „Омръзна ми да слушам
пианото. Искам този човек да попее!“ Собственикът се провикнал, „Ако искаш да
ти платя, изпей една песен. Клиентите искат да пееш!“ И ще не ще, изпял една
песен. Никога преди това не бил пял пред публика. Изпял „Мона Лиса“ по начин,
по който песента не била пята дотогава. Казал се Нат Кинг Коул. Той имал
талант, върху който седял. Може би щеше цял живот да свири като един неизвестен
пианист в неизвестни барове. Но понеже го НАКАРАЛИ да пее, той се превърнал в
една от най-големите звезди в Америка.
Но колко неоткрити таланти има в света на
музиката! И колко неоткрити дарби чакат да бъдат извадени от гардероба, да
издухат праха от тях и да започнат да ги използват. Великият цигулар Николо
Паганини завещал своята чудесна цигулка на град Геноа, но само при условие, че никой
няма да свири на инструмента. За съжаление, за този вид дърво е характерно, че
докато се използва, почти не се износва. Но щом се захвърли, започва да се
разлага. Изящната цигулка била изпоядена от червеи в своя прекрасен калъф и
вече не става за нищо, освен да служи за реликва. Този инстумент ни напомня, че
живот без служение на другите загубва своя смисъл.
Когато преодолееш страха от провал, страха
от болката и страха от посвещение, ще почувстваш прилив на освобождаваща
радост. Много хора са разпознали своята способност за служение и са се
съсредоточили върху някоя нужда, към която не са безразлични.
Видове дарби
Дарбите са споменати в 4 основни текста.
Два от тях прочетохме - Римляни 12, 1 Коринтяни 12, а другите два са Ефесяни 4
и 1 Петрово 4. Различни автори категоризират дарбите различно. Най-общо,
говорим за 4 вида дарби: подкрепа (апостол, пророк, благовестител,
пастор-учител), говорене (поучение, насърчаване/ увещаване, мъдрост, познание),
знамения (чудеса, изцеление, езици, тълкуване на езици) и служене (вяра, помощ,
управляване, служение, раздаване, ръководене, милост, гостолюбие, разпознаване
на духовете).
Дарбите на подкрепа
подготвят тялото да упражнява дарбите на служение (Ефес. 4:11-13). Апостолите,
пророците, благовестителите и пасторите-учители използват Словото като свой
инструмент.
- Апостол (днес мисионер) – упражнява
влияние над други хора, за да основава нови църкви или разпространява
християнството в нови региони.
- Пророк – разпознава и изявява истината от
Бога с цел да увещае, назидае и утеши църквата или убеди невярващи в истината.
- Благовестител – лично или публично
свидетелства за изумителната Божия
благодат и любовта на Отца, за да направят хората първите стъпки в християнско
ученичество.
- Пастор-учител – със загриженост за
духовното благополучие на стадото поучава Божието Слово като основно средство
за хранене, възпитание и грижа.
Дарби на говорене
Както показва името, тези дарби използват
речта, за да екипират тялото. Това са:
- поучение - способността да комуникираш Божиите истини
ефективно така, че да се трансформира нечий живот в Христос
- Насърчаване (увещаване) способността да мотивираш
отделни личност или група хора чрез предизвикателство, наставление или
изобличение.
- Мъдрост – способността да прилагаш
прозрение от Святия Дух към специфични нужди.
- Знание – може да е начетеност, ерудиция
– способността да изследва, систематизира и събира факти, за да помогне за
изграждане на тялото; и откровение – способността да получава знание директно
от Бог, което не е предадено по човешки канали.
Дарби на знамения
Според някои тези дарби не същестувват днес. Но никъде в НЗ не се казва, че те ще престанат щом свърши апостолската ера. Днес Святият Дух продължава присъствието на Исус в неговия народ. Както пише Йоан, „който вярва в Мене, делата, които върша Аз, и той ще ги върши; по-големи дела от тях ще върши, защото Аз отивам при Отца“ (Йоан 14:12)
- Чудеса – способността да извършваш
свъхестествени феномени, които нарушават естествените закони на вселената така,
че да прославяш Бога
- Изцеление – способността да си инструмент
за излекуването на физическо, емоционално или духовно заболяване
- Езици и тълкуване на езици – способността свърхестествено
да говориш на човешки или ангелски език, даден с цел възхвала на Бог или
ходатайство за нещо, за което не знаеш как да се молиш
Дарби на служене
Тази категория е най-незабележимата, но те са мускулите и сухожилията в тялото Христово.
- Служене – способността да служиш като
помагаш на някого в неговото служение.
- Милост – способността да работиш с радост
с бедните и онеправданите.
- Даване – способността да даваш материални
неща с радост на другите.
- Гостоприемство – способността да приемаш
гости с радост и любов.
- Вяра – способността да насърчаваш и
изграждаш църквата в увереност в Бога
- Управляване – способността да организираш
група хора да постигнат дадени цели.
- Разпознаване на духове – способността да
преценяваш или определяш дали силите, въздействащи на някой човек, са от Бог
или от човешкия дух.
Как да откриеш своите дарби?
Това са библейските дефиниции на
различните дарби. Сега, когато вече ги знаеш,
запитай се: чувствам ли, че правя
това, за което съм създаден? Търси обратна връзка от хора, които те познават. Поемай
рискове, опитвай нови неща. Изследвай критичните си чувства – това може да е
сигнал за надареност, но и критичен дух!
Също, когато се опитваш да откриеш
духовните си дарби, задавай си въпроса: На коя група искам да служа? Деца,
възрастни, младежи, студенти, жени, мъже? Къде е моето сърце? Тук вече говорим
за призив – къде състраданието, което Христос влага в сърцето ти се пресича с
реална нужда в църквата или в света. Именно в тази пресечна точка откриваме
защо Бог ни е създал.
Приятели, ние имаме отговорност да разпознаем
и използваме своите духовни дарби. Да запълним празното място в Божия пъзел. В
тялото Христово няма дарби топлене на столовете и слушане на проповеди и песни.
В Църквата на пълното благовестие в Южна
Корея започнали да строят нов молитвен дом, но било много трудно да наберат
средствата. Пастор Дейвид Чо обявявал всеки път нуждата, но все не можели да
наберат средствата. Тогава една старица отишла при пастор Чо. Дала му своята
паница и пръчици за хранене – единственото, което притежавала. Казала му да ги
продаде и да използва парите за строежа.
Тази безкористна постъпка трогнала цялата
църква. Потекла река от дарения, докато не построили новата църква. Сега тази
църква е най-голямата църква в света. Когато безкористно предадем и използваме
своите духовни дарби в служене на другите, това може да има мощно въздействие
върху цялата църква. Чудесно е, когато църквата функционира по този начин. Нека
използваме с отговорност дарбите, които Бог ни е поверил! Нека запълним
празното място в Божия пъзел, определено за нас!
БПЦ „Нов живот“,
21.02.2016 г.
