/проповед/
Чели ли
сте приказката за триглавата ламя? В нея злата магьосница искала да се омъжи за
красивия принц, но той отказал и тя го превърнала в триглава ламя. Но принцът
се явил насън на сестрата на трима смели братя. После я отвлякъл, братята
тръгнали по следите на ламята и обезглавили трите ѝ глави. За радост, така
принцът бил свободен от магията и двамата с тяхната красива сестра се оженили.
Ако
може да използвам тази асоциация, днес ние също живеем близо до една триглава
ламя. Трите ѝ глави са светът, дяволът и плътта. Светът е около нас, дяволът
дебне към нас, а плътта е в нас.
Ефесяни
2:1-3 „грехове, в които сте ходили някога според вървежа на този свят, в
съгласие с княза на въздушното владение, на духа, който сега действа в рода на
непокорните; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски
страсти.“
Още от
Адам и Ева ние чувстваме непрекъснат натиск, живеем в стрес, чувстваме страх,
вина и срам. Понякога позволяваме на света да влезе в църквата, понякога се
предаваме на дявола, а друг път просто се поддаваме на склонността си да
грешим.
Книгата
Съдии описва подобни тежки времена от историята на Израел.
Съдии
2:18-19 „И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и
ги избавяше от ръката на враговете им през всички дни на съдията, защото Господ
се смиляваше поради въздишките им… А когато умреше съдията, те се връщаха и се
развращаваха по-зле от бащите си…“
И
книгата завършва с думите, „всеки правеше каквото му се виждаше угодно“ (Съдии
21:25). Те се движеха в затворения кръг на бунт срещу Бога, наказание от Него,
покаяние и освобождение, и отново бунт и т.н.
Днес ще
видим кои са начините да излезем от този порочен кръг, като разгледаме Съдии 6.
В един
от тези епизоди Бог призова Гидеон на сцената. След време на благоденствие,
Израел отново е обърнал гръб на Бога. Това става и с нас, нали? Бог ни
благославя и ние започваме да се отдалечаваме от Него. Разреждаме ходенето на
църква, забравяме служението, на което сме се посветили и започваме да трупаме
земни съкровища.
Съдии
6:1 „И израелтяните сториха зло пред Господ; и Господ ги предаде в ръката на
Мидиам…“
Бог
изпраща ламя под формата на мидиамците. Те са силни и тероризират безмилостно
израелтяните. Нещата са толкова зле, че Божият народ са изоставили домовете си
и живеят в землянки поради страх за живота си. Нямат мир, всичко се разпада.
Мидиамците са номади, идват по време на жътва, „многобройни като скакалци“ и
опустошават земята (ст. 5).
След 7
години най-накрая се казва, че
Съдии
6:6 „Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова израиляните
извикаха към Господа“.
Търпели
са доста дълго, но накрая, когато положението става нетърпимо, викат за
помощ към Господа. Понякога Бог се опитва да ни обърне внимание на нещо, но
ние търпим и мислим, че можем сами да се справим. Дори когато се случват лоши
неща, отказваме да се покаем и да се върнем при Него. Но братя и сестри, Бог
иска да използва бедите в живота ни, за да привлече нашето внимание.
Кога за
последен път извика към Господа? Време е да се обърнеш към Този, който
единствен може да ти помогне.
Израилтяните
извикват, Бог им изпраща пророк, чието име не знаем, за да им напомни как ги е
извел от робство, след което им казва:
Съдии
6:10 „Аз съм Господ, вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято
земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми.“
Бог иска
да ни помогне, но от нас се иска да приемем Неговото слово, колкото и
болезнено да е това.
Бог
използва този пророк, за да им покаже колко ниско са паднали в греха. Те
трябваше да осъзнаят това.
След
това авторът на Съдии (вероятно Самуил) ни пренася в лина, където Гидеон чука
жито, за да го скрие от мадиамците (ст. 11). Този лин представлява каменна
преса. Обикновено чукали жито на открито, на гумното, за да може вятърът да
отвее плявата. Но понеже се страхува от мидиамците, Гидеон удря с пръчка житото
в своя бункер, скрит като плъх под земята.
И
тогава се явява Ангелът Господен и му казва:
Съдии
6:12 „Господ е с тебе, мъжо силни и храбри.“
След
което Гидеон пита Бог защо на неговия народ са се случили толкова големи злини.
И в ст. 14 се казва…
Съдии
6:14 „И Господ погледна към него и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш
Израил от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз?“
Гидеон
в отговор казва, че неговата автобиография далеч не е толкова претенциозна –
той произлиза от най-малкото племе и той самият е най-малкият в неговото
семейство.
Бог
отново му казва, „Аз ще бъда с тебе“ (ст. 16). С други думи, Емануил ще е с
тебе.
Забелязвате
ли, че Бог не отговаря на въпросите на Гидеон. Бог просто очаква от него
покорство.
По
същия начин Бог очаква от нас покорство дори и да не разбираме защо Той допуска
някои неща в живота ни!
И
тогава Гидеон има дързостта да поиска знамение, за да е сигурен. Иска Бог да го
изчака, докато изпече хляб и приготви яре на скарата. Когато храната е готова,
той я слага на камък като принос и Бог прави така, че огън излиза от камъка и
пояжда месото и питите.
И
Гидеон откликва с поклонение:
Съдии
6:22 “И като видя Гидеон, че това беше
Ангел Господен, Гидеон каза: Горко ми, Господи Еова (Адонай Яхве)! Защото видях
Ангела Господен лице в лице.“
Тук
Гидеон използва имената Адонай и Яхве. Най-накрая той се покорява на суверенния
Господ. Но същевременно Гидеон осъзнава, че е бил в присъствието на самия Бог и
се страхува Бог да не го порази. Може би той си е спомнил думите от Изход
33:20, които Бог каза на Мойсей, „Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може
да Ме види и да остане жив.“
И
тогава в
Съдии
6:23 „А Господ му каза: Мир тебе, не бой се; няма да умреш.“
Не знам
дали можем да осъзнаем какво са означавали тези думи за Гидеон. Може би нашите приятели
от Украйна биха разбрали най-добре тези думи. Гидеон и израелтяните не са имали
мир 7 години. Всеки ден те са се страхували за живота си. И сега Гидеон си
говори с Адонай Яхве и дори се осмелява да Му се оплаква. Бог би могъл да го
изпепели, както направи с месото и питите в ст. 21.
Но
вместо това Бог носи мир. Мир с Бога, мир в него и мир с другите.
Гидеон
е извън себе си от радост и за да не забрави какво се случва, издига олтар:
Съдии
6:24 „И Гидеон издигна там олтар на Господа и го нарече Еова-Шалом.“ Това е
първото място, и може би единственото, където виждаме тази комбинация от имена:
Яхве Шалом.
Бог е Яхве,
Този Който Съм. Бог е Aдонай,
Господар над всички. Бог е Елохим, Творецът на всичко. Бог е Ел Рои – Бог,
който вижда. И Той е Яхве Шалом, Бог на мира.
Шалом
Вместо
да го постави на мястото, Бог каза шалом на Гидеон и Гидеон издигна
олтар на Яхве Шалом. Обикновено превеждаме шалом с „мир“, но тази дума
означава много повече от липса на конфликт. Думата означава завършеност, здраве,
благоденствие, мир, покой, успех … Идеята е за чувство на цялостност и хармония
във взаимоотношенията, особено с Бога. Шалом се използва и като поздрав подобно
на нашето „здравей“ (което идва от здраве – бъди здрав в дух, душа и тяло!)
Думата
шалом се използва и в Аароновото благословение, с което ние завършваме нашите
богослужения: „Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!“
(Числа 6:26)
Яхве
Шалом убива триглавата ламя
В най-висша
степен шалом, мирът на Бога, е персонифициран от Христос, който дойде, за да
въдвори шалом между Бога и човеците.
Йоан
14:27 „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да
не се смущава сърцето ви, нито да се бои.“
Шалом,
който Князът на мира ни дава е много различен от всичко, което ни дава светът.
На друго място Исус каза, „Това ви казах, за да имате в Мене мир.“ (Йоан
16:33).
Mирът, който
Исус дава не е липса на беди, а е увереност, че Той е с тебе винаги.
Истинският
мир можем да намерим само в Исус. Само Той може да убие триглавата ламя.
В
началото казах, че светът, дяволът и плътта са трите глави на триглавата ламя,
която се опитва да ни погълне. Сега искам да разгледаме набързо три други глави
на триглавата ламя, които бълват огън срещу нас, а именно: непокорство, тревоги
и раздори.
Ламята
на непокорството
Поради
първородния грях, Павел казва, че ние сме „изложени на гнева“ (Ефесяни 2:3).
Ние бяхме в състояние на война с Бог, докато Исус не дойде да донесе мир.
Исая
53:5 „Но Той беше наранен поради нашите престъпления, беше бит поради нашите
беззакония; върху Него дойде
наказанието, донасящо нашия мир…“
Той
беше наказан, за да ни примири с Яхве Шалом.
Ако още
не си повярвал в спасителното дело на Исус на кръста, имам лоша новина: ти няма
да можеш да намериш мир.
Исая
57:20-21 „А нечестивите са като развълнувано море, което не може да утихне, и
чиито вълни изхвърлят тиня и кал. Няма мир за нечестивите – казва моят Бог.“
Няма да
имаш мир, докато не приемеш Изкупителя. Ще бъдеш подхвърлян от вълните, докато
не затънеш в тинята на греха.
Но има
и добра новина. Когато Исус се роди в плът, ангелският хор прогласи, че Той ще
донесе „мир между човеците, в които е Неговото благоволение!“ (Лука 2:14)
Когато
ние повярваме в Христос, ние сме оправдани и имаме мир с Бога (Римляни 5:1).
Гръцката дума за мир означава „да съединя и превържа счупеното“. Исус може да
превърже твоето счупено сърце.
Имаш ли
мир с Бога?
Преди 2-3
седмици в квалификации за Световното Румъния отбеляза гол в последната минута и
победи Австрия. Настъпи луда радост по трибуните. Австрийците сигурно вече са
гледали към съблекалните и са си казвали, успяхме с хикса. А зрителите може да
са си тръгвали вече от стадиона.
Но
докато не прозвучи последния сигнал на съдията, все още има надежда. Същото е и
със спасението. Докато си жив, има надежда. Не чакай последния сигнал, покани Яхве
Шалом в живота ти, и Той ще ти каже, както каза на Гидеон, „Давам ти мир, няма
да умреш!“
Гидеон издигна
олтар, за да не забрави за срещата си с Яхве Шалом. Ако си решил да приемеш
Господ и Неговия мир, направи нещо, което ще ти помогне да не забравиш за
своето решение. Може да дадеш свидетелство в събранието, да кажеш на някого или
да го запишеш в дневника си.
Ламята
на тревогите
Ако
първата ламя е обезглавена в живота ти и ти си новороден, все още е възможно да
проявяваш остатъци от непокорство в живота си и това да води до тревоги. Ако
подобно на израелтяните си в порочния кръг на повтарящ се грях, направи като
Гидеон – извикай към Господа, приеми Словото Му и откликни с поклонение.
Или,
може да не живееш в повтарящ се грях, но да се тревожиш за нещо. Може би се страхуваш
от бъдещето. Знаете ли, че само 8% от нещата, за които хората се тревожат, са
основателни? Останалите 92% са или въображаеми и никога не се случват, или са
свързани с неща, върху които нямаме контрол.
Страхът
може да ни парализира. Гръцката дума за тревоги означава „да съм
разкъсван в различни посоки“.
Как
можем да се освободим от страховете и тревогите си?
Първо, идентифицирай
кое ограбва твоя мир и се помоли на Яхве Шалом да убие тази ламя.
Филипяни
4:6-7 „Не се безпокойте за нищо; но относно всяко нещо, с молитва и молба
изказвайте исканията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не
може да схване, ще пази стража над сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.“
Когато
те обхванат тревоги, отиди при Бога в молитва и Му се поклони за това, което е.
Удивително е как размишлението върху величието на Бога ще направи проблемите ти
да изглеждат нищожно малки!
И
когато изкажем исканията си на Бога с благодарение, ще преживеем този вътрешен
мир, за който копнеем.
Второ,
когато ни обземат страхове, можем да разтворим Божието слово и да размишляваме
над пасажи като Исая 26:3 например: „Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум,
защото на Тебе се уповава.“
Словосъчетанието
„съвършен мир“ в оригиналния текст е всъщност „шалом шалом“. Бог ще ни опази в шалом
шалом, когато позволим на Словото Му да работи в нас.“
Ламята
на раздорите
Може би
имаш мир с Бога и като цяло имаш вътрешен мир, но си във война с някой близък,
с някой колега на работа, с някой съсед или приятел. Исус благослови
миротворците така:
Матей
5:9 „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.“
Искам
да те попитам, направил ли си всичко, което можеш, за да си в мир с другите?
Както казва апостола, „ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с
всичките човеци.“
В петък
отбелязахме Деня на Реформацията. Един от английските реформатори, Николас
Ридли, е изгорен на клада през 1555 година за свидетелството си за Христос. В
нощта преди екзекуцията брат му му предложил да остане с него в килията, за да му
дава утеха. Николас отказал предложението и отговорил, че смята да си легне и
да спи тъй дълбоко, както никога преди. Тъй като познавал Божия мир и Яхве
Шалом, той можел да почива в силата на Своя Господ и способността Му да
посрещне наговата нужда. Същото можем и ние!
Нека
завърша с
2
Солунци 3:16 „А сам Господ на мира да ви дава мир всякога и всякак. Господ да
бъде с всички ви.“
Амин!
____________________
02.11.2025 г.
БПЦ "Нов живот" Варна
