И все пак има нещо необикновено в живота им. Те
живеят в собствените си страни като че ли само преминават. Те изпълняват
добросъвестно ролята си на граждани, но търпят ограничения, като че ли са второ
качество хора. Всяка държава може да им бъде родина, но за тях родината, където
и да е тя, е чужда страна. Като други се женят и имат деца, но не ги абортират.
Те споделят храната си, но не и леглото си.
Те живеят в плътта, но не се
управляват от желанията на плътта. Те прекарват дните си на земята, но са
граждани на небето. Подчиняват се на законите, но живеят така, че дори надхвърлят изискванията на закона. Християните обичат всички хора, но
всички им се присмиват. Осъждат ги, защото не са разбрани, биват умъртвени, но възкресени към живот. Те
живеят в бедност, но обогатяват мнозина; те са бедни, но притежават изобилие от
всичко. Те търпят безчестие, но това е тяхната слава. Те са клеветени, но
оправдани. Благословение е техният отговор на обидите, уважението им е реакцията им на обида. За
доброто, което вършат, те получават наказанието на злосторниците, но дори и
тогава се радват, сякаш получават дара на живота…
Неизвестен автор
/из писмо до Диогнет, 2 в.сл.Хр./