/проповед/
Един мъж дошъл на църква със семейството си. Когато си тръгвали след служба той се оплаквал за всичко. „Хвалението беше прекалено силно. Проповедта беше твърде дълга. Съобщенията не бяха ясни. В залата беше горещо. Хората не бяха приветливи.” Той продължавал да се оплаква за всичко. Накрая съобразителният му син казал: „Тате, трябва да признаеш, че шоуто си струваше единия лев, който пусна в дискуса.”
Един пастор казал на църквата си: „Имам една лоша новина, една добра новина и още една лоша новина.” Хората утихнали. „Лошата новина е, че църквата се нуждае от нов покрив.” Хората изпъшкали. „Добрата новина е, че ние имаме достатъчно пари, за да го ремонтираме.” В аудиторията се разнесъл звук на облекчение. „Другата лоша новина е, че парите са още във вашите джобове.”
Днес ще говоря на тема:
Защо да даваме на Бога от доходите си
Съществува много неразбиране относно това защо в църквите се събират десятъци и дарения. Mного хора са предубедени, че църквите са пирамиди, създадени да източват парите им. Десятък е една десета от доходите на човек, в случай че за първи път чувате тази дума. Нека разгледаме някои аргументи за това защо християните трябва да даряват от доходите си.
1. Почитане на Старозаветен принцип.
Даването почита старозаветния принцип чрез него Бог да снабдява нуждите на свещенослужителите и тяхното служение.
В Стария завет Бог нареди едно от 12-те племена на Израел, племето на Леви, да служи в скинията, а по-късно в храма. И вместо да им даде земя, както на останалите племена, Бог постанови служителите в скинията да се издържат чрез десятъците на другите 11 племена.
В Числа 18:20-21 Бог каза на Аарон: „Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните. А на левитите, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израел, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.”
Тук виждаме един принцип, който е валиден и днес. Всеки християнин е призован да служи на Бога в областта, в която Той му е дал дарба – като учител, администратор, счетоводител, бизнесмен, политик, спортист и т.н. Някои от Божиите люде обаче са призовани да служат като свещенослужители - пастори, християнски работници и мисионери. Бог иска първата група, т.н. миряни, да издържат не само себе си, но и да заделят за втората група на „свещенослужителите”. В Стария завет това ставаше чрез даване на десятъци.
Но някой ще каже: „Ние живеем в Новия завет. Това вече не е валидно за нас.” Нека тогава прочетем Матей 23:23.
„Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали най-важните неща в закона – правосъдието, милостта и верността; но тези трябваше да прилагате, а онези да не пренебрегвате.”
Следователно, според Исус десятъкът може да не е толкова важно нещо като правосъдието, милостта и верността, но не бива да се пренебрегва.
Този принцип е запазен в ранната църква. В 1 Коринтяни 9:13 Павел казва:
„Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара? Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.”
Тук Павел напомня на коринтяните, че в СЗ левитите, които работят в храма се издържат с десятъците, донесени в него. И след това добавя в ст. 14: „Така и Господ е наредил, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.”
Тези, които са посветили живота си на служение на Словото Божие, би трябвало да се издържат от останалите християни. Даването на десятък е посочено от Павел като модел и за църквата. Когато даваме десятък, ние почитаме Божия принцип, на който се е основавало служението в Стария завет и в ранната църква.
2 2. Ние почитаме Твореца като Собственик на всичко.
Когато се откажем от една десета от приходите си и я даваме на служението и мисията на Христос в света, ние почитаме Бог като Собственик на всичко, включително на нашите финанси.
Някой може да възрази, че не само една десета, а всичките ни пари принадлежат на Бога. И наистина, Псалм 24:1 казва: „Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея.” Бог притежава всичко. Затова аз предпочитам да не се фокусирам върху десятъка, а да говоря повече за даването като начин на живот.
Къде отива всяка твоя стотинка показва какво ти е отношението към Бога, какви са ценностите ти и как искаш да премине краткото ти време на земята. Ако перифразирам известна фраза, мога да кажа: „Кажи ми къде влагаш парите си и ще ти кажа що за човек си!”
Една жена казала на мъжа си: „Мъжо, ти не посвещаваш никакво време на мене!” Той отговорил: „Какво искаш да кажеш, че не ти посвещавам никакво време? Цялото ми време е за тебе. Работя по цял ден за теб и децата.”
Но ако той не прекарва специално време с нея, това не звучи много убедително, нали? Ако той започне да излиза понякога с нея на разходка вечерта, това няма да противоречи на факта, че цялото му време е за нея, а ще го потвърди.
Поради това Бог казва, че един от седемте дни в седмицата е Негов. Всичките дни на седмицата са негови, но като прави един от тях специален, това потвърждава този факт, не му противоречи.
Същото е и с нашите притежания. Като даваме на Бога една десета от тях, ние не отричаме, че всичките ни пари са от Бога – напротив, това потвърждава, че го вярваме. Даването на десятък е като постоянно даване на първите плодове от всичко.
Вярвам, че заделянето на десятък е първото нещо, което трябва да направим, след като получим заплатата или пенсията. Сложи го в плик и на него напиши „На Бог”. Така ще почиташ Твореца като Собственик на всичко твое.
И така, даването е почитане на старозаветния принцип да се грижим за свещенослужителите. Второ, чрез Него почитаме Твореца като Собственик на всичко.
3 3. Даването е средство против пожелаване.
Трето, даването на десятък от приходите ни за служението в църквата и мисиите е средство да се борим с пожелаването.
Последната от Десетте заповеди казва: „Не пожелавай.” В Лука 12:25 Исус каза: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие.” В Колосяни 3:5 Павел нарича користолюбието (или сребролюбието) идолопоклонство. Прекалено силното желание да притежаваш нещо е опасно за душата ти.
Всеки път, когато даваш десятък, ти трябва да се бориш с желанието да купиш нещо с тези пари. За нас е важно да се борим всеки ден с пожелаването.
Мартин Лутер е казал: „Ние имаме нужда от три обръщения – на сърцето, на ума и на портфейла. От трите, може би за съвременният човек най-трудно е обръщението на портфейла.”
Бог е определил даването като средство за справяне с пожелаването. Той иска да види кое желаем повече –напредъка на Неговото дело или 10% повече сигурност и комфорт.
Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Даването е средство да се борим с пожелаването.
И така, чрез даването почитаме старозаветния принцип да се грижим за свещенослужителите, почитаме Твореца като Собственик на всичко, съпротивляваме се на пожелаването.
4 4. Управление на нарастващите разходи.
Четвърто, даването ни помага да контролираме нарастващите си разходи.
Има едно неизменно правило: разходите се увеличават с увеличаване на доходите. Ако имаш по-големи доходи, купуваш повече неща, които трябва да съхраняваш, да поправяш и да застраховаш.
Харчовете предизвикват повече харчове. Ако имаш малко пари, харчиш по-малко. На мен не ми се налага да мисля за круизове и скъпи коли. Но ако имах заплата от 2000 лв. сигурно бих обмислил такава възможност.
В такъв случай, не трябва ли да се въздържаме от трупане на повече неща и преследване на същите ценности като света в кратката ни прелюдия към вечността?
Как да ограничим разходите си? Отговорът е с увеличаване на доходите ни да започнем да даваме повече от 10% за напредъка на Царството. Това поставя спирачки на естествения ни стремеж към комфорт.
Джон Уесли е един от най-големите евангелизатори на 18 в. Роден е през 1703 г. През 1731 г. той започва да ограничава разходите си, за да има повече пари, които да дава на бедните. Първата година приходите му били 30 лири (= приблизително 8000 лв. днес, 6 крави или 4 коня) и той решил, че може да живее с 28 и дал другите 2 лири.
На следващата година доходите му се удвоили, но той задържал разходите си на същото ниво. Така имал 32 лири, които да даде – това била една добра годишна заплата! На третата година получил 90 лири и дал 62 от тях. В дългия му живот годишните приходи на Уесли нараснали до 1400 лири, но рядко оставял разходите му да надминават 30 лири. Не е притежавал повече от 100 лири по едно и също време.
Това толкова озадачило Английската данъчна служба, че те го разследвали през 1776 г., изтъквайки че за човек с неговите доходи той трябва да има сребърни съдове, за които не плаща извънреден данък. Той им писал: „Имам две сребърни лъжици в Лондон и две в Бристол. Това са всички съдове, които имам и няма да купувам други, докато толкова много хора около мен са гладни.”
Когато умрял през 1791 г. на 87 годишна възраст, единствените пари, които завещал били монетите, намерени в джобовете му и в шкафа му. Повечето от 30-те хиляди, които заработил в живота си, били раздадени.
Умееш ли да управляваш своите разходи така, че да остава и за Божието дело?
Последните две причини, поради които е нужно да даваме десятък и не само, са посочени във 2 Коринтяни 9:6-8:
„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не по принуда; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че като имате всякога и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело.”
Чрез даването почитаме старозаветния принцип да се грижим за свещенослужителите; почитаме Бог като Собственик на всички наши притежания; борим се с пожелаването; управляваме разходите си.
5. Даването е Божият начин за стимулиране към добри дела.
Петата причина за даване на десятък и повече от десятък е, че това е начинът, по който Бог ни стимулира да вършим много добри дела за Негова слава.
Павел казва, че когато сееш щедро и с радост, ти ще „изобилстваш във всяко добро дело.”Целта са добрите дела. Излишъкът от пари се дава, за да вършиш добро. Това ще направи светлината ти да свети и да кара хората да прославят твоя Отец, който е на небето.
Ако трупаш съкровища на земята, хората едва ли ще си помислят, че твоят Отец на небето е велик. Тогава ще обичаш нещата, които всеки друг обича. Но в Тит 2:13 се казва, че Христос умря, „за да ни очисти за Себе си хора за Свое притежание, ревностни за добри дела.”
Вършиш ли добри дела? Това е целта, защото чрез нея ти прославяш твоя небесен Отец.
Един християнин отишъл със семейството си на църква и там имало призив за събиране на дарение за болен човек. Имал само 20 лв. в джоба си и с тях след църква трябвало да купи хранителни продукти за цялата седмица за семейството си. Но с вяра той решил да даде всичките и пуснал 20-левката в дискуса.
След службата семейството отишло до колата си, но след малко се върнали и помолили пастора да дойде с тях до 30 годишната им кола. Пасторът дошъл и го накарали да погледне вътре в колата. На всички седалки имало торби с хранителни продукти. Мъжът обяснил, че преди службата проверил дали всички врати са заключени и прозорците вдигнати до горе. Той бил единственият, който имал ключ за колата. Бог ги бил снабдил с повече продукти, отколкото можели да купят за седмицата.
Чрез даване ние вършим добри дела, които прославят Бога.
Дотук казахме, че чрез даването ние почитаме старозаветния принцип да се грижим за свещенослужителите; почитаме Бог като Собственик на всички наши притежания; борим се с пожелаването; управляваме разходите си; Бог ни стимулира към добри дела.
6 6. Даването е Божият начин да снабдява твоите нужди.
Шестата причина да направим даването начин на живот е, че чрез него Бог ни снабдява с достатъчно средства за нашето съществуване.
Парадоксът е, че даването е начинът да имаш това, от което се нуждаеш. В ст. 6 от нашия пасаж се казва: „който сее щедро, щедро и ще пожъне.” А в ст. 8 се казва: „А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че като имате всякога и във всичко достатъчно във всяко отношение...”
С други думи, щедрото жънене, обещано в ст. 6 е обяснено в ст. 8 чрез Божието обещание да дава достатъчно за нас и за нашите добри дела.
Малахия 3:10 казва: „Донесете всички десятъци в хранилището, за да има храна в дома Ми. И опитайте Ме сега в това – казва Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, за да излея благословение върху вас, тъй че да не стигне място за него.”
Ако мислиш, че не можеш да си позволиш да даваш десятък, Бог ти отправя предизвикателство. Той ти казва: „Ами изпитай ме! Ако го направиш, ще откриеш, че не можеш да си позволиш да не го правиш!”
В моя живот съм се убедил, че когато давам на Бога повече от 10%, Той се грижи за мене. Забелязал съм, че колкото повече давам, толкова повече той благославя семейството ми.
Когато изпращахме дъщеря ни до София, преди да отпътува за университета, където ще учи, можехме да отидем с автобуса. Щеше да ни струва по-евтино. Но решихме да отидем с кола, за да закараме наши приятели, които отиваха на сватбено пътешествие. На връщане колата ни се счупи и си казахме, „не трябваше да вземаме колата!” Тогава аз се помолих за кола и половин час по-късно ни се обадиха нашите мисионери от Свищов, че старата кола вече не им трябва и мога да я взема! А тя е по-нова от моята.”
Кори тен Буум казва: „Стискала съм много неща в ръцете си и съм ги изгубила всичките. Но каквото съм слагала в Божиите ръце, все още притежавам.” Мисионерът Джим Елиът казва: „Не е глупак този, който дава това, което не може да задържи, за да спечели онова, което не може да загуби.”
Бог не ти обещава, че ще те направи богат. Той ти обещава, че ще изобилстваш във всяко добро дело.
И така, като даваме на Бога ние почитаме старозаветния принцип да се грижим за свещенослужителите; почитаме Бог като Собственик на всички наши притежания; борим се с пожелаването; управляваме разходите си; Бог ни стимулира към добри дела и се грижи за нашите нужди.
7
7 7. Даването доказва и укрепва вярата.
Накрая, ние трябва да се стремим да даваме десятък и отвъд него, защото това ще докаже и укрепи вярата ни.
Има правопропорционална зависимост между вярата в Божиите обещания и мира, с който даваме нещо, от което мислим, че се нуждаем, но всъщност не ни трябва. Евреи 13:5 изразява същата мисъл:
„Не се впримчвайте в сребролюбието: задоволявайте се с онова, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя”.
Всеки път, когато се усъмниш, че можеш да живееш с 90% от твоите приходи, си припомняй Божието обещание: „А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христос Исус.” (Филипяни 4:19)
В края на краищата, даването се свежда до нашата вяра. Вярваме ли в Божиите обещания. „Религия, която не дава нищо, не струва нищо” – Мартин Лутер
Големият проповедник Спърджън бил поканен от богат християнин да проповядва в неговата църква, за да им помогне за набиране на средства, с които да изплатят дълг на църквата. Той му казал: „Можеш да отседнеш в къщата ми на село, къщата ми в града или във вилата ми край морето.” Спърджън отказал да дойде и му написал: „Продай една от къщите си и плати дълга.”
Вярвай в Бога. Той никога няма да те разочарова или изостави. Ще снабди всичките ти нужди.
Нека се помолим.
--
БПЦ "Нов живот" Варна
21.08.2016 г.
