Ходене в Духа
/проповед/
На времето имаше една песен на трио "Милена" по текст на Георги Константинов, която се казваше „Ходете пеша момчета”. В нея се казва: „В ранно утро стани и ходи... И така ще живеете дълго. И след вас ще останат следи.”
Днес пасажът описва делата на плътта и плода на Духа. Но тъй като неотдавна говорих на тази тема, днес искам да предложа на вашето внимание една не по-малко важна тема, ходенето с Духа. Какво означава да ходим в Духа? И как да ходим така, че след нас да останат следи. Да внесем промяна в нашия живот и в живота на хората около нас. За основни стихове ще взема Гал. 5:24,25:
„А които са Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.” (Галатяни 5:24,25).
Какво означава да ходим в Духа? Библията ни казва, че трябва да ходим в истина, да ходим по Неговите заповеди, да ходим в светлината, да ходим в мъдрост, да ходим като деца насветлината, да ходим чрез вяра и да ходим в новия живот. Да ходим означава да живеем, да се обхождаме съобразно вярата. Не само да сме вярващи на думи, но и на дела. Даходим в Духа означава целият ни живот да бъде угоден на Бога.
Докато разглеждахме курса „Ученичество”, ние видяхме как като християни, които ходят в Духа, ние се молим, как изучаваме Библията, как се отнасяме към Бог и към другите, как благовестваме и т.н.
Но днес искам да разгледаме думата „ходене”. Това е една доста позната дума. Първо, искам да ви попитам, с какво свързвате думата „ходя”?
1. Да, когато кажем „ходя”, ние си представяме движение. Да ходиш означава да отиваш някъде. Да започнеш от т. А и да стигнеш до т. Б.
Същото се отнася и за ходенето в Духа. То означава движение. То означава да не си доволен от това да си там, където си сега, но да се стремиш към повече. Много хора не го правят. Те се новораждат, харесва им това ново състояние и никога не си правят труда да постигнат нещо повече. Не искат да израстват.
Не искат да се променят. Не искат да вършат различни неща. За тях следването на Исус не е истинско следване. Да следваш означава да станеш и да отидеш някъде. Стани и ходи!
Тези хора са последователи, които не са последвали Спасителя. Покорството изобщо не е на дневен ред. Да направиш нещо ново и различно изобщо не става и дума.
Илюстрация – майка ми е почти на 79 г., но тази година започна да учи английски. Никога не казвай „моята песен е вече изпяна”. Човек се учи, докато е жив. Човек израства с Бога, докато е на тази земя.
Вие не можете да ходите в Духа и да правите това, което винаги сте правили. Не може да ходиш и да оставаш на същото място в същото време. Представяш ли си, казваш на децата си: Отивам да купя хляб и кисело мляко. Излизаш и в продължение на 20 минути стоиш пред вратата. След малко детето ти излиза и казва: „А, ти вече се връщаш?” Ти отговаряш, „Не, аз още не съм отишъл до магазина. Още си стоя на едно място.”
Ходенето предполага движение. Ходенето е свързано и с правенето на нещо ново, с поемането на риск. Ако винаги правиш това, което винаги си правил, винаги ще имаш това, което винаги си имал. Всъщност, правенето на това, което винаги си правил е това, което първоначално е забъркало тази кажа, в която си.
2. Втората асоциация с ходенето е, че е трудно да започнеш и е трудно да продължаваш да ходиш.
Знаете ли, ходенето е навик. Ние, българите, ходим доста, затова не го осъзнаваме. За групата американци, които работиха с децата в детския евангелизационен клуб обаче, не беше никак лесно да ходят толкова много, защото нямат този навик!
Като всички навици, трудно е да започнеш. И като всички добри навици, по-лесно е да не го правиш.Защо според вас е трудно да започнеш физически упражнения? Защото на тялото тиму харесва както е било досега. Защо според вас е трудно да започнеш да ходиш в Духа? Защото на врага ти му харесва както е било досега.
На него му харесваш повече като плътски и светски човек. На него му харесва, когато вършиш неща, които те правят щастлив и които ти са удобни. Него не го е грижа далиходиш на църква, стига да може да те разсейва, докато си там. Не го е грижа дали четеш Библията, стига да не се опитваш да я живееш. Не го е грижа дали правиш хубави неща за другите, стига да не го правиш от любов.
Ходенето в Духа, поддържането на жива връзката с Бога цял ден, за да можеш да Го чуеш, когато ти говори изисква много работа.Не ти идва отвътре. И след като започнеш, не е лесно да продължаваш да го правиш. Иска ти се пак да седнеш и да си починеш. Но който ходи в Духа не си взема духовна почивка. Когато спреш да плуваш, не оставаш на едно място – течението те отнася назад.Стани и ходи!
3. Друга асоциация, която ми идва наум за ходенето е, че то е здравословно. Редовното ходене е чудесно упражнение – по-добро е за тялото от джогинга или бягането.
Кардиолозите от Института за сърдечни болести "Сейт Лук" в Канзас Сити, Мисури, са установили, че хора, които бягат повечето дни в седмицата по-бързо от 11 км/ч имат същия риск от смърт като обездвижените хора. Друго изследване показало, че хора които бягат повече от 40 км на седмица живеят толкова, колкото и тези, които не се занимават с бягане.
И двете изследвания показват, че ако ходиш бързо или ако тичаш леко за час-два всяка седмица, рискът от смърт намалява с 25%.
Учените стигат до заключението, че ние не сме създадени за интензивни продължителни натоварвания. След 60 минути интензивно бягане стените на сърцето започват да се разтягат и затрудняват способността на мускулите да се адаптират. Нараства нивото на адреналин, в коронарните артерии стават възпаления. Нарушава се имунната система и риска от заболяване.
Затова, стани и ходи. Ходенето е добро за теб. Същото се отнася и за ходенето в Духа. Ако ходенето е здравословно и води до по-дълъг живот, ходенето в Духа води до живот във вечността.
По-добро е от това да ходиш в собствените си пътища. Бог те обича толкова много, че иска най-доброто за теб. Затова Той казва на младите да изчакат с интимността до сватбата. Затова Той ни предупреждава да внимаваме какво поглъщаме с очите си. Поради това Той ни казва да избягваме неща, които биха ни наранили. Поради това Той ни казва да прощаваме на тези, които ни нараняват.
Той не се опитва да направи живота ни твърде труден. Той го прави, защото ни обича. Не го прави заради спорта. Така ни помага да страним от нещата, които биха ни наранили. Достатъчно е на деня злото, за да добавяме още.
И докато ходим в Духа, ние правим все повече и повече неща, които са Му угодни и избягваме повече и повече неща, които ни нараняват. Ходенето в Духа е добро лекарство.
4. Четвъртата асоциация, която ми идва наум относно ходенето е следната: ходенето означава, че трябва да се отказваш от някои неща.
Когато отиват на почивка за седмица със самолета, някои хора имат багаж от 46 кг. при ограничение 23 кг. Налага се да плащат за свръхбагаж.
Когато отиваме от едно място до друго място, ние започваме да виждаме някои неща по-ясно. Виждаме, че трябва да се откажем от някои неща. Някои неща просто са свръхбагаж. Други, не са ни нужни. Ние изхвърляме детинските неща, както каза апостол Павел. Ние оставяме егоизма, гордостта, оплакването, клюкарството, критикарството, злобата, сплетните, материализма. Оставяме делата на плътта, изредени в 19 и 20 ст. Тези неща трябва да изхвърлим.
„А които са Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите й.” (5:24)
Когато ходим в Духа, ние продължаваме да виждаме все по-ясно нещата. Научаваме се да ценим мнението на другите. Научаваме, че не е задължително винаги да сме прави, или първи, или признати от другите. Научаваме се да се смиряваме. Научаваме се, че се нуждаем от растеж. Християнин, който все още се нуждае другите да го хвалят, за да направи нещо, е християнин, който не ходи в Духа.
Християнин, който винаги държи само своето– този християнин не ходи в Духа. Докато растем, ние трябва да изхвърлим детските неща.
5. Петата асоциация, която имам с ходенето е следната: да ходиш означава да вървиш по неравности.
Всички ние бихме искали да ходим върху съвършено гладки повърхности. Но такива няма. Дори когато всичко върви гладко, се появяват възвишения. Да ходиш означава да преодоляваш хълмове и низини.
Някои казват, че ако се спънеш, загубваш спасението си. Не съм съгласен. Други казват, че спъването означава, че не си духовен. Отново не съм съгласен. Има и такива, които по-скоро биха разкритикували, вместо да привдигнат човека. Опитвам се да не бъда такъв.
Мисля, че възходите и паденията са част от живота. Струва ми се, че възходите са повече от паденията, но да казваме, че няма падения, е глупаво. Йоан 2:1: „Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме Ходатай при Отца, Исус Христос Праведния.” Не трябва да грешиш, но ако го направиш, има надежда.
Ходенето в Духа означава да изповядваш греховете си на Бога, не да ги отричаш. Това означава, че не си живял според стандарта на твоите убеждения. Ти си спасен грешник. Спасен, но грешник. Да ходиш в Духа означава да се изправиш отново.
Притчи 24:16: „Праведният и седем пъти да падне, пак става...”
6. Последната картина, свързана с ходенето, е тази: да ходиш означава да не знаеш какво те очаква.
Да ходиш означава да стигаш до ъгъла на улицата. Да ходиш означава да не можеш да видиш какво има на пътя пред теб. Такъв е животът.
Ходенето в Духа е същото. Не винаги можем да видим резултата. Не винаги можем да видим накъде отиваме. Животът, както казват,ни поднася изненади. Aко не правиш нищо, докато не знаеш какъв ще е резултатът, никога няма да се помръднеш.
Ако никога не даваш пари без да си сигурен, че правиш разумна инвестиция, макар че Бог ти е казал да го направиш и че всичко ще свърши добре, тогава къде е вярата ти? Ако никога не опитваш нищо ново, защото се страхуваш да не се провалиш, как можеш да очакваш положителен резултат? Нима хората, за които четеш в Библията, бяха такива?
Вярата е да направиш крачка в непознатото и да направиш това, което смяташ, че Бог иска да направиш без значение какви ще са последствията. Без значение през колко препятствия ще преминеш, докато стигнеш до там. Това е ходене в Духа.
Когато преди повече от 3 години ми предложиха да стартирам нова църква, първоначално това ми прозвуча много страшно. Бяхме работили със студенти, с деца и с възрастни, бяхме създавали групи за библейско изучаване, но не и църква. Това беше нещо ново за нас, неразработена територия.
Но със съпругата ми се молихме, получихме потвърждение от Бога и решихме да отговорим на предизвикателството. Днес, 3 години по-късно, сме благодарни като виждаме как Бог благославя нашата църква. Да, има много трудности, има много опозиция и от официалните власти, и от обикновени хора. Но ние продължаваме напред с Бога. Ходим в Духа.
Насърчавам те да ходиш в Духа, да се водиш от Духа, за да може Той да те отведе до места, където не си бил преди. Може да се наложи да се бориш със страховете си. Това е ОК. Може никой да не забелязва, че си направил нещо ново. И това е ОК. Не всеки ходи в Духа, затова не всеки оценява тези, които го правят. И в двата случая, не се отказвай. Продължавай напред. Продължавай да ходиш.
„А които са Христови, са разпнали плътта заедно със страстите и похотите й. Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.” (Галатяни 5:24,25)
