/проповед/
Един тийнейджър взел книжка за кола и помолил
баща си да му даде я кара. Баща му казал: „Ако си повишиш успеха, изучаваш
Библията и подстрижеш косата си, ще говорим за това.“ След един месец момчето
идва пак и пита дали може да му даде да кара колата. Баща му казва, „Сине,
гордея се с теб. Ти повиши успеха си, изучаваше упорито Библията, но не си се
подстригал.“ Тийнейджърът отговорил, „Татко, аз мислех за това. Но виждам, че Самсон
е имал дълга коса, Мойсей е имал дълга коса, Ной е имал дълга коса и дори Исус
е имал дълга коса...“ На което бащата отговорил, „Да, и те навсякъде са ходили
пеш.“
Днес завършваме поредицата „Божието
изкупление“ върху първата част от Изход. Във всяко от тези послания говорим за
Мойсей – неосъщественият фараон, когото Бог обучи в пустинята и изпрати да изведе
народа си от египетско робство. Бог изпрати 10 напасти, след
което израелтяните напуснаха Египет, но попаднаха в невъзможна ситуация. Бяха
заклещени между Червено море, планините и армията на фараона.
Тогава Бог раздели Червено море и Израел премина по суша
през него, водата се върна и удави египетската армия, която ги преследваше! В
пустинята Бог се грижеше за техните нужди. Даде им манна от небето, която беше
преобраз на Исус Христос и символ на Божието слово, и вода от канарата, която
беше преобраз на кръста и на дара на Святия Дух.
Изминали са три месеца мъчително ходене в пустинята.
Изход 19:1-2 „В третия месец от излизането на израилтяните
от Египетската земя на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. Като се вдигнаха
от Рафидим, дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, където
Израил разпъна шатрите си срещу планината.“
Израел остана в Синайската пустиня цяла година - до събитията,
описани в Числа 10 гл. Всъщност, Синай не беше пясъчна пустиня, а обширна степ,
необитавана от хора. Повече от 57 глави от Библията са посветени на годината, в
която израилтяните бяха на лагер в Синай.
Според Изход 2:15, 3:1 и 3:12, Синайската планина се намира
в Мидиам, на изток от Синайския полуостров. Това беше мястото, на което Мойсей
срещна Бог при горящия храст. Тогава Бог каза на Мойсей, „и ето ти знак, че Аз
съм те изпратил: когато изведеш народа от Египет, ще послужите на Бога на тази
планина (Изход 3:12).
Скоро целият народ на Израел щеше да преживее нещо подобно
на това, което се случи при горящия храст (ние ще разгледаме това след около
година). Мойсей познаваше това място, затова можеше да ги доведе тук.
Това ни напомня важната истина, че един лидер може да
заведе последователите си само там, където той вече е бил. Лидерът трябва да
води с личния си пример.
По време на нацистката окупация на Дания, крал Кристиан X забелязал нацистки флаг да се вее над
датска обществена сграда. Веднага се обадил на германския комендант,
настоявайки флагът да се свали на часа. Комендатът отказал. Кралят отговорил,
„Тогава един войник ще отиде и ще го свали.“ „Той ще бъде застрелян“, заплашил
комендатът. „Не мисля – отговорил кралят – защото този войник ще съм аз.“ След
минути флагът бил свален.
Лидерството е важно. Може би си казваш, да му мислят
лидерите, аз не съм лидер. Но бъркаш. Ти влияш на околните с добрия или лошия
си пример. Това се отнася с пълна сила за родителите.
Едно изследване установило, че ако бащата и майката в едно
семейство посещават редовно църква, 72% от децата им остават в църква като
пораснат. Ако само бащата ходи на църква, 55% остават в църква. Ако само
майката – 15% от децата остават в църква. Това какво ви говори? Че примерът на
родителите и възрастните е по-важен от всички усилия на църквата и учителките в
неделното училище.
След доброто обучение в пустинята, Мойсей беше станал добър
лидер. Той познаваше добре Синай и сега Бог го използва, за да доведе народа
тук и да им даде важно послание.
Изход 19:3-4 „И като се изкачи Моисей при Бога, Господ го
повика от планината и каза: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на
потомците на Израил: Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как носих вас на
орлови крила и ви доведох при Себе Си.“
Тук Бог им казва, че ги е извел от Египет с мощната си
ръка. Не е нужно да им изброява напастите, които поразиха египтяните. Не е
нужно да им напомня за разделянето на Червено море. Не е нужно да им споменава за
удавянето на мощната египетска армия в морето.
Единственото, което трябва да им каже е...
Изход 19:4 „Вие видяхте какво сторих на египтяните, а как
носих вас на орлови крила и ви доведох при Себе Си.“
Тук Бог използва метафора - казва на Израел, че го е носил
на орлови крила. Когато се роди малкото орле, орлицата взима малкото на силните
си криле и полита с него в необятния син простор, пори въздуха с величествения
си полет... а малкото птиче трепери неуверено, несигурно... от страх, писука
жално и иска да се върне в топлото гнездо.
Но в един миг само орлицата го пуска от страшната височина.
То пада стремглаво надолу – боязливо, недоумяващо какво да направи... незнаещо
как да полети... И докато се спуска към бездната, бащата-орел кръжи около него
и преди да достигне земята, го отнася на крилете си – в гнездото...
Това е чудесна картина на Божията любов и благодат към нас,
особено когато сме новоповярвали. Израел заслужаваше осъждение за роптаенето си
за храна и вода, но Бог милостиво ги нахрани с хляб от небето и напои с вода от
скалата.
И защо Бог ги носи на „орлови крила“? За да ги доведе при Себе
си.
Забележете, Бог им казва, че в края на краищата, основната причина
да направи всички тези чудеса за тях не е да ги заведе в Обещаната земя. Това е
само средството. Но най-много Бог иска да ги доведе при Себе Си. Те да станат Негов
народ, а Той да е техен Господ.
Но за да стане това, Бог иска от тях да направят нещо. Иска
те да се посветят на Него. Да му дадат обет за вярност.
Изход 19:5-6 „И така, сега, ако наистина слушате гласа Ми и
пазите завета Ми, то повече от всички племена вие ще бъдете Мое собствено
притежание, защото Мой е целият свят; и вие ще Ми бъдете царство от свещеници и
свят народ. Тези са думите, които трябва да кажеш на израилтяните.“
До този момент Бог е направил всички тези чудеса за тях поради
завета, който е сключил с Авраам, Исаак, Яков и Йосиф. Той е извел народа на
Израел от робство в Египет и им дава възможност да започнат нов живот поради
обещанието, което е дал на хора, които отдавна са умрели.
Но сега Бог говори на това ново поколение израелтяни и им
казва, че иска от тях нещо специално. Иска да влезе във взаимоотношения с тях.
И това взаимоотношение трябва да доведе до още по-големи награди от тези, на
които вече са били свидетели.
Бог им предлага да ги направи Свой свят народ, Свое царство
от свещеници и Свое собствено притежание.
На никой друг народ по лицето на земята не е предлагано
това, което Той им предлага сега. Но в предложението има изискване. Те трябваше
да го приемат.
Обърнете внимание на думичката „ако“ в предложението. „сега,
ако наистина слушате гласа Ми и пазите завета Ми, то повече от всички племена
вие ще бъдете Мое собствено притежание.“ (19:5) С други думи, ако сте съгласни
да приемете моето предложение, ще получите всичко, което мога да ви дам.
Бог ги призоваваше към посвещение на Него. Защо Бог направи
това? Защо поиска от израелтяните да направят това устно посвещение?
Нали все пак те бяха следвали Мойсей през последните два-три
месеца. Не бяха ли прекарали това време в пустинята, зависещи от Бог за храна и
вода? Не бяха ли преминали през Червено море и през пустинята, следвайки
облачния стълб през деня и огнения стълб през нощта, за да стигнат до тази
планина?
Не беше ли всичко това достатъчно? Явно не.
Бог не искаше от Израел просто повърхностни
взаимоотношения. Той очакваше те да се посветят на Бога за цял живот. Да влязат
в заветни взаимоотношения с Бог. И това посвещение изискваше да направят устно
потвърждение на намерението си да го приемат. Бог винаги е държал много на тези
обещания.
Библията ги нарича „клетва“. Назореите например се
заклеваха да се посветят на служение на Бога. С това се задължаваха цял живот
да не вкусят ферментирало вино, да не докосват умрели хора или животни и да не се
стрижат.
Също, понякога някой можеше да се закълне, че ще дари на
Бог нещо повече от това, което изисква закона. Когато някой се женеше, също
разменяше клетва или обет със своя брачен партньор. И Бог очакваше те да спазят
обещанието си.
В Еклисиаст се казва, че е „По-добре да не се обричаш, отколкото
да се обречеш и да не изпълниш.“ (Еклисиаст 5:5) Но също така една клетва беше
посвещение за близки взаимоотношения с Бог. Тя беше израз на вяра и преданост.
Когато в брака един мъж и една жена разменят обетите си, те
влизат в заветни взаимоотношения. И защо Бог изисква това? Не може ли те просто
да живеят на семейни начала?
Едно изследване в Америка показва, че хората в развод
живеят по-малко от женените. Освен това симптоми на депресия се срещат по-често
у неженени и разведени, отколкото сред женените двойки. Защо?
Според учени от щатския университет в Охайо това е така,
защото на тях им липсва семейната подкрепа и посвещението, които дават на
женените двойки по-голямо усещане за удовлетворение от живота. Чудно ли е
тогава защо Бог мрази развода и защо държи на брачната клетва?
Като християни ние трябва да разбираме ролята, която
брачната клетва има за един успешен брак, дори той да преминава през трудности.
Но много семейни двойки не я разбират, затова не са щастливи.
Един мъж щял да се жени. Преди сватбата отишъл при свещеника
и казал, „Виж, ще ти дам 100 лева ако промениш брачната клетва. Когато я
повтарям след теб и стигнеш до частта, където обещавам да я обичам, почитам и
да се грижа за нея докато смъртта ни раздели, просто пропусни това.“ Дал му 100
лева и си тръгнал. В деня на сватбата булката и младоженецът застанали пред
свещеника за размяна на брачните клетви.
Когато дошъл редът на младоженеца, свещеникът погледнал
младия човек и казал, „Обещаваш ли да се покоряваш на всяка нейна заповед и
желание, да ѝ сервираш закуска в леглото всяка сутрин и да се закълнеш пред Бог
и твоята любяща съпруга, че няма да погледнеш друга жена докато си жив?“
Младоженецът си прехапал езика, огледал се и казал с тих глас, „Да.“ След това
се навел към свещеника и попитал, „Какво стана, мислех че сме се разбрали?“
Свещеникът му върнал 100-те лева и му казал: „Жена ти ми направи по-добра
оферта.“
Това е всичко друго, но не и брачна клетва.
Нашата брачна клетва като християни е изявление за това,
което вярваме и което възнамеряваме да правим. И ние я даваме в Божието
присъствие. Това е доживотно посвещение на човека, за когото се женим.
Такова посвещение Бог искаше от Израел в подножието на
планината Синай. Той искаше доживотно посвещение от Израел и им каза, че когато
го направят, те ще станат Негово „собствено притежание... царство от свещеници
и свят народ.“ (Изход 19:5)
Това беше в Стария завет. Израелтяните бяха призовани да
станат собствено притежание, царство от свещеници и свят народ на Бога. Но в Новия
завет научаваме, че когато Исус умря и възкръсна от мъртвите, тези които повярват
в Него ще станат свят народ, царско свещенство и Негово притежание.
Тит 2:14 „Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от
всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен
за добри дела.“
1 Петър 2:9 „Вие обаче сте избран род, царско свещенство,
свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този,
Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.“
Ние сме призовани да се посветим на Бог чрез Исус Христос.
За израелтяните това посвещение стана в подножието на Синай. За нас,
християните, то стана в подножието на Голгота.
И ако сме направили това посвещение, ако сме повярвали в
Исус Христос, ние потвърждаваме нашето посвещение чрез вземане на водно
кръщение.
Римляни 6:4 „Затова чрез кръщението ние се погребахме с
Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез
славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.“
И след като сме декларирали това посвещение, ние обещаваме
на Бог да не се предаваме на греха, а на Него като инструменти на правдата:
Римляни 6:12-13 „И така, да не царува грехът във вашето
смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти... а предоставяйте
себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като
оръдия на правдата.“
Когато се посветим на Господа, Той ни освобождава от робството
на греха и ни помага да ходим в пътя на праведност, за да постигнем наградата
на вечния живот.
Освободен ли си от робството на греха? Ако да, ти си се
посветил на Бога в подножието на Голгота и си влязал в заветни взаимоотношения
с Него.
Ако не си, Бог те призовава сега да му се посветиш напълно.
Ако го направиш, Той ще влезе в заветни взаимоотношения с тебе и ще промени
живота ти.
Една вечер, едно момче дошло при майка си и ѝ подало лист
хартия. На него то било написало следното:
За това, че си почистих стаята – 2 лв.
За това, че напазарувах вместо теб – 1 лв.
Че гледах малкото си братче, докато теб те нямаше – 50 ст.
Че изхвърлих боклука – 2 лв.
Че завърших срока с много добър – 5 лв.
Общо ми дължиш: 10 лв. и 50 ст.
Майка му го погледнала, взела химикал, обърнала листа и написала
следното:
За деветте месеца, през които те носех, докато растеше в
мен – няма да ти взема нищо.
Всички нощи, през които те кърмех, будувах, лекувах и се
молих за теб – са безплатни.
За всичките ти капризи и сълзите, които си ми причинявал –
няма да взема нищо.
За всички тревоги за тебе – не вземам нищо.
За играчките, храната и за това, че ти бършех носа – нищо.
Общо, сине, моята любов не ти струва нищо.
Когато момчето прочело написаното от майка му, очите му се
изпълнили с едри сълзи. Погледнало майка си и казало, „Мамо, обичам те.“ След
това взело химикала и с големи букви написало, „Напълно изплатено.“
Това е цената на нашите взаимоотношения с Исус.
Ние не получаваме спасение, защото сме го заслужили, а
защото сме направили това посвещение да приемем Бог за наш Баща и да приемем
безплатния дар на спасение.
