Sunday, October 04, 2015

Остави душата ти да те настигне

/проповед/

Един пастор разговарял с някои от членовете на църквата относно сутрешната неделна служба. Всеки от тях споделял коя е любимата му част от службата. Един казал, че това е когато прочитат в хор Никейската изповед на вярата, защото в този момент той е могъл да се изправи и да декларира вярата си.

Друг казал, че това е хвалението – песните, които пеели, го докосвали силно. Една възрастна жена споделила, че най-много харесва литургията. За нея фактът, че те следват литургичната структура на ранната църква означавал много.

Друг вярващ казал, че това е прелюдията. Пасторът го погледнал изненадан и попитал: „Искаш да кажеш проповедта?“ „А, не, пасторе, имам предвид точно прелюдията.“ Когато го попитали защо точно ‚прелюдията‘, отговорил, че цялата му седмица е толкова натоварена, толкова напрегната, но когато влизал в молитвения дом и започвала прелюдията, това било единственото време, когато можел да се отпусне, да замълчи и да преживее Божието присъствие.

Повечето от нас са твърде заети, за да спрем, да се отпуснем и да замълчим пред Господа. Повечето сякаш изпитват нужда непрекъснато да правят нещо. Бъркаме заетостта с това да сме продуктивни, успешни, ефективни.

Нека прочетем Марк 1:29-39.

29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей. 30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея. 31 Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и веднага треската я остави и тя им прислужваше. 32 А като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове. 33 И целият град се събра пред вратата. 34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха. 35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше. 36 А Симон и онези, които бяха с Него, изтичаха след Него. 37 И като Го намериха, казаха Му: Всички Те търсят. 38 А Той им каза: Да идем другаде в близките градчета и там да проповядвам; защото затова съм излязъл. 39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.

Исус също имаше напрегнато ежедневие. Но посред тази заетост Той намира време, за да намери усамотено място и да се моли. Да има тихо време, време насаме с Отца.

Ние живеем в култура, в която нашата стойност се измерва с това дали сме заети и дейни. Затова молитвата, тихото време с Господа за мнозина е загуба на време.

Преди две-три поколения прането е отнемало цял ден на домакинята. След изобретяването на автоматичната пералня, това става за 2 часа. Пъхаш прането в тази чудна нова машина, оставяш я сама да работи и отиваш да правиш нещо друго.

Колко много време се спестява! Но какво се случва? Имаме ли сега повече време за почивка, повече тихо време?

Не, изпълнихме времето си с други задължения.

Изобретяването на компютъра от Джон Атанасов и Клифърд Бери имаше подобен ефект. Той ни помага да работим много по-бързо. Но намерихме ли повече време? Имаме ли тихо време?

Не. Просто запълнихме това време с други задължения. С повече работа.

Много хора сякаш се страхуват от тишината. Дори когато никой не гледа ТВ, той е включен за ‚фон‘. Хората се нуждаят от шум, страхуват се от тишината. Моите деца даже учат на фона на музика.

Сякаш нашата плътска природа се бои, предусещайки какво може да се случи, ако просто застанехме мълчаливо пред Бог. Ако имаме тихо време с Него.

Страхувам се, че много хора, дори тези които се наричат последователи на Христос, са загубили умението да бъдат тихи, да замълчат пред Бога.

„Замълчете и знайте, че аз съм Бог.“ (Пс. 46:10)

Замълчете – това е заповед.

В нашия текст от Марк Исус също е много зает. Евангелието на Марк би трябвало най-много да ипонира на съвременния човек от 21 в. Защо ли? Защото в него всеки бърза нанякъде. Всеки е зает. За това свидетелства и фактът, че думата „веднага“ се среща 50 пъти в това кратко евангелие!

Исус беше много зает, но за него беше приоритет да бъде в присъствието на Отца. Да се моли с Отца.

„И сутринта, когато беше още тъмно, стана, та излезе и отиде в уединено място, и там се молеше.“ (ст.35) Дори Исус, който е Божият Син, дори посред важното си служение, Той се оттегляше за размишление, молитва и общение с Отца.

Възлюбени от Господа, ние трябва да намерим време за молитва и общение с Отца. Това е изключително необходимо в нашия забързан живот. Ние трябва да забавим темпото и да прекарваме време с Него. Това е Неговата воля.

Нужна е самодисциплина, предварително планиране (кога, къде), уединено място. Изключи телефона, телевизора и компютъра. Започни с молитва Святият Дух да те води в твоето хваление, изповед, благодарение, поклонение и застъпничество, молби и размишления. Води си дневник, записвай идеи, въпроси. Започни с 10 мин., постепенно достигни до 30. И последно, намери приятел, който да те държи отговорен за тихото ти време.

Дори Исус имаше тихо време с Отца. Колко повече се нуждаеш от такова време ти.

Един човек от църква се обадил на пастора и с гневен тон му казал: „Обадих ти се в събота, но не можах да се свържа с теб.“ Пасторът обяснил, че събота е почивният му ден, че се нуждае да се презареди физически и духовно. И че винаги си проверява телефонните обаждания, в случай че има нещо неотложно..“ Човекът казал: „Какво? Почивен ден?! Дяволът не си взема почивен ден!“

„Точно така“, отговорил пасторът. Ако не си вземах почивен ден, и аз щях да бъда като него.“

Ние имаме нужда да забавим темпото. Да замълчим и да имаме тихо време с Бога.

Но какво е тихото време? Това е време, в което ние четем Словото, за да се срещнем с Христос. Това е време, в което размишляваме върху прочетеното, за да може библейските истини да се пропият в нашия ум, емоции и воля. И накрая, в тихото време се молим: хвалим Го, благодарим Му и Го обожаваме, изповядваме греховете си, молейки се да снабди нуждите ни; застъпваме се за другите.

Тихо време – то е жизнено важно за нашата душа. То е толкова важно, че Бог ни заповяда в своя Top Ten списък - Десетте Божи заповеди, да имаме почивен ден. Помни съботния ден! Ние трябва да имаме почивен ден. Трябва да имаме тихо време, за да търсим Бога.

Преди повече от век естествоизпитател правел дълъг преход през африканската джунгла. Наел местни хора за носачи. Първият ден вървяли бързо и изминали голямо разстояние. Естествоизпитателят се надявал, че ще продължат така и на следващия ден. Но на сутринта хората отказали да тръгнат. Поради някаква причина само седяли и почивали.

Когато попитал на какво се дължи това странно поведение, му казали че първият ден вървяли твърде бързо и сега чакали душите им да настигнат телата им.

Има моменти, когато се движим толкова бързо, че се налага да забавим ход, за да може душите ни да настигнат телата ни.

Остави душата ти да те настигне.

Според преданието, докато бил епископ на Ефес, апостол Йоан си имал любимо занимание – да отглежда гълъби. Веднъж един от местните високопоставени мъже минавал край дома на Йоан след ловуване. Когато видял Йоан да си играе с един гълъб, той разкритикувал апостола, че си губи времето.

Йоан погледнал към лъка на своя критик и му обърнал внимание, че кордата е отпусната. „Да“, казал ловецът, „отпускам кордата, когато не я използвам. Ако стоеше постоянно опъната, щеше да загуби силата си и няма да става за нищо.“

„Аз също сега отпускам лъка на моя ум, за да мога по-добре да изстрелвам стрелите на божествената истина.“

Истината е, че рядко откриваме Бог в натовареното ежедневие на нашия живот, но често го намираме в тихите моменти. Майка Тереза казва: „Бог е приятел на тишината.“

Някои от нас се движат с превишена скорост в живота. Има опасност да излетят на някой завой. Нужно е да спрем, да оставим душата ни да ни настигне.

Парадоксът е, че без тихо време и молитва ние не можем да сме ефективни за Бога. „Имам толкова много работа, че прекарвам няколко часа в молитва, за да мога да го свърша“. Джон Уесли

Сигурно си казваш: Нямам желание да се моля. Когато седна да се моля, умът ми блуждае, а тихото ми време е отегчително. Има две причини често да се чувстваме така: влиянието на плътта и съпротивата на Сатана. Моли се Господ да насочва мислите ти към Христос и Неговото слово. Да засили копнежа ти и да ти даде сила да се дисциплинираш, да ти даде радост от личните срещи с Него.

Бог ни заповядва да замълчим, да намерим уединено място и да влезем в общение с Него, Автора на вселената. Когато го правим редовно, душата ни ще ни настигне и ще намерим себе си.

Нека се помолим.







4.10.2015, 
БПЦ "Нов живот"
Варна