Monday, October 12, 2015

Aнкета "Какъв е твоят светоглед?"


Анкета сред студентите
от Медицински Университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ – Варна

Представената по-долу анкета, макар и не представителна за всички варненски студенти, е доста показателна за вярванията и убежденията на едни от считаните за най-образовани български младежи – студентите от Медицинския университет. Анкетирани бяха 65 човека. Въпросите допускат повече от един отговор.

Първо, голямата картина. Според най-голямата група студенти, моралът е относителен и всеки сам определя кое е добро и кое е зло (49 %). Човек сам създава своята значимост (25 %) или тя се дължи на факта, че е еволюирало същество (26 %). Той сам създава своя смисъл и ценности и живее според тях (53 %). След смъртта си се преражда (44 %), но е възможно и да престава да съществува (30 %). За голяма група човек открива истината като експериментира с данните, доловими от петте сетива (29 %), но също толкова многобройна група студенти посочва, че истината е субективна. Накрая, Бог е безличностна сила, която съществува във всичко и всеки.

Следователно, бихме могли да кажем, че повечето студенти са постмодерни релативисти (около 35 %), следвани от групата на атеистите (30 %). Сред първата група могат да се различат такива, които са пантеисти (29 %), а във втората – такива, които гравитират към нихилизма (11%).

Друго интересно наблюдение е, че макар и групата на хората с атеистичен светоглед да е голяма, когато им се зададе директния въпрос дали Бог съществува, само 6 % са дали oтрицателен отговор. Дали само толкова са „чисти aтеисти“? Това би отговорило по-добре на общата картина на религиозните нагласи в страната.

Това „светогледно разминаване“ между отговорите на различните въпроси (какво е истина, етика, личност, смърт, Бог) е характерно за повечето от студентите. Така например, за един истината е познаваема едновременно чрез йога, медитиране, визуализация и Библията (?!), но от друга страна, тъй като сме продукт на безцелна еволюция, не можем да вярваме на мозъка си, следователно истина няма! За друг, човекът е еволюирало животно, но това не му пречи да създава свой собствен смисъл и да експериментира с данни, получени от сетивата. За трети, истината е субективна, но същевременно той обективно заявява, че всички морални злоупотреби са резултат от разминаване с природата, че има прераждане и че Бог е Творецът на вселената...

Къде е мястото на християнството сред варненските студенти по медицина? Цели 30% заявяват, че Бог е творецът на вселената и че е загрижен и участва в своето творение. От друга страна, само 9.4 % от тях смятат, че съществуват абсолютни морални норми, установени от Бог. Очевидно, фактът, че Бог е загрижен за тях не означава, че има право да им се меси в личния им живот.

Пак от тази група, 13 % са убедени, че притежават значимост и достойнство като сътворени по Божи образ. Още по-малък е процентът на тези, които мислят, че се нуждаят от Божията прошка (6.9 %). Темата за греховната човешка природа не е сред любимите дори за тези, които теоретично вярват в Бога на Библията. В Божия съд и рая и ада вярват 13 %. Истината се открива чрез сетивата, разума и Божието откровение само за 8 % от тях.

Нужно е да обърнем внимание, че в анкетата никъде не е използван термина „православен“ или „християнин“. Ако бяхме вмъкнали първият термин в някой от отговорите (например на въпроса за истината), вероятно повече студенти щяха да дадат този съответстващ на християнския светоглед отговор. Най-вероятно тези 30 % студенти, които вярват че Бог е загрижен за вселената Творец се възприемат като православни християни, защото за разлика от протестантите, за тази група е характерно слабо познание на Библията (ако са чели нещо, то е от детската Библия) и съответно синкретичен подход към формиране на светогледа.

Следните примери илюстрират това. От една страна, може някой да е създаден по Божи образ, но от друга за него Свещените Писания не са източник за познаване на истината, нито основание за търсене на смисъл и морални устои, и след смъртта няма живот. Или, Бог съществува, истината познаваме чрез сетивата, разума и Свещените Писания, но моралът е относителен, ние сами създаваме смисъла на живота си и след смъртта човек престава да съществува. Или, Бог съществува, има съд, рай и ад, но и прераждане! Бог съществува, Той е създал абсолютните морални ценности, ние сме създадени по Божи образ и се нуждаем от прошка, но няма рай и ад, както и свръхестествено откровение! Примерите за синкретично мислене са много.

Какви изводи можем да направим от тази анкета? Първо, горепосочените проценти са валидни дотолкова, колкото показват преобладаващите схващания на студентите относно тези основни въпроси на живота. Второ, важно е да имаме предвид, че за почти всички от тях е характерно механично съчетание на взаимноизключващи се убеждения. Това говори за липса на цялостно изграден светоглед. Анкетата откроява повърхностни метафизични познания, основаващи се на това, което респондентите са чули, прочели или гледали (семейство, приятели, книги, филми). 

Според някои това е израз на нежеланието на днешните млади хора да прегърнат едно мета обяснение за света. Фрагментацията в обществото води и до фрагментация в духа. За тях моралът е предмет на личен избор. Правата са всичко, отговорностите - нищо. Изборът на вярвания е като пазаруване в хипермаркет. Но докато в реалното пазаруване всеки внимава да го съобразява с особеностите (и болестите) на собственото си тяло (напр., ако си диабетик, няма да купуваш бял хляб и пържени картофки), то в духовния супермаркет всичко е позволено... но до време. Защото рано или късно, в духовния, както във физическия свят, всеки отговаря за делата (или бездействието) си.

Повечето от студентите нямат нищо против да вярват в един „бог“, който се грижи за тяхното благоденствие, пази ги от зло, отговаря на молитвите им за щастие, здраве и късмет, но не им се бърка в личния живот и си затваря очите, когато извършват неморални постъпки.

В крайна сметка, зад това нежелание да се съобразяваш с изискванията на Твореца стои един силно подчертан индивидуализъм и егоцентризъм на съвременната личност. Само тя (и никой друг) има право да определя смисъла, ценностите, критерия за добро и зло и дори съдбата си във вечността.

Всичко това щеше да е смешно, ако не е тъжно. Защото вместо да осъзнават, че те са сътворени по Божи образ и подобие, тези млади хора сътворяват един измислен бог по своя образ и подобие. Идолопоклонството е грях, който рано или късно се наказва. Защото „скърбите на онези, които тичат след други богове, ще се умножат.“ (Псалм 16:4)

Каква е ролята на църквата в тази нерадостна ситуация? Нужни са последователни усилия и активна работа сред студентите и младите хора изобщо за разрушаване на тези „крепости в умовете.“ (2 Коринтяни 10:4,5) Макар и на пръв поглед да изглеждат непоклатими, тези крепости нямат шанс да устоят, когато срещу тях се изправи истината на боговдъхновеното Божие Слово.

А ето и въпросите на анкетата:

КАКЪВ Е ТВОЯТ СВЕТОГЛЕД
Анкета
Всеки човек притежава система от възгледи, въз основа на които определя онова, което е важно за него. Тази система се нарича светоглед. Моля изберете израза или твърдението, които отговарят най-много на вашите убеждения.

Приема се повече от един отговор


1.   Етика

a.   Моралът е относителен за всеки човек и ситуация; правилно е онова, което работи най-добре или изглежда правилно в даден момент.

b.   Няма абсолютни критерии; всеки човек изгражда свой собствен критерий за нравственост.

c.   Има съвкупност от абсолютни морални насоки, установени от Бог, приложими за всички култури и всички времена.

d.   Всички морални злоупотреби са резултат от разминаването с природата.e.   Моралът е безсмислен.

f.    Никое от горепосочените.

2. Значимост на личността

a.   Аз притежавам значимост и достойноство, тъй като съм сътворен по Божи образ.

b.   Аз създавам собствената си значимост, въпреки че няма висша цел и смисъл.

c.   Аз съм значим, тъй като съм човешко същество – една от най-еволюиралите форми на живот на земята.

d.   Аз съм значим поради богоподобния потенциал, вложен в мене.

e.   Като продукт на безцелна еволюция, аз не притежавам повече значимост от един камък или охлюв.

f.    Никое от горепосочените.

3. Човекът е...
a.   По-висше животно; резултат от милиони години еволюция и възпитание в обществото.
b.   Същество, което не е способно да постигне морално съвършенство и затова се нуждае от Божията прошка.
c.   Същество, което е способно да създаде смисъл и морални ценности за себе си и да живее според тях.
d.   Духовно същество, което трябва да търси в себе си божествен потенциал.
e.   Физическо същество, което е нещастно, тъй като задава въпроси за смисъла и целта.
f.    Никое от горепосочените.


4. Според вас какво става с човек след смъртта?

a.   Престава да съществува.

b.   Изправя се на съд и след това е възнаграден или наказан в живота след смъртта според изборите и действията в този живот.

c.   Връща се в друга форма (прераждане), ИЛИ преминава от една форма на илюзия в друга.

d.   Никое от горепосочените.

5. Най-добрият начин да откриеш истината е...

a.   Чрез експериментиране с данните, доловими от петте сетива.

b.   Чрез мистични преживявания (йога, медитиране, визуализация, монотонно повтаряне, астрална проекция и др.).

c.   Не само чрез сетивата и разума, но най-вече чрез специално откровение от Бога (Свещените Писания).

d.   Бог открива истината само чрез сетивата и разума, не чрез специално свръхестествено откровение.

e.   Истината е субективна; тя е това, което аз решавам да бъде.

f.    Тъй като нашият мозък и сетива са продукт на безцелна еволюция, ние не можем да се доверим на собствените си възприятия за действителността; следователно, идеята за истина е безсмислена.

g.   Никое от горепосочените.

6. Бог е...

a.   Бог е творецът на вселената. Той е загрижен и участва в своето творение, особено с човешките същества.

b.   Същество, което е сътворило вселената и я е „пуснало в движение“, но което остава безучастно или в най-добрия случай, далечен наблюдател.

c.   Не съществува.

d.   Бог съществува в умовете на някои хора само за да имат те смисъл и ценности.

e.   Във всичко и всеки съществува безличностна божествена сила.

f.    Никое от горепосочените.