Анкета сред студентите
от Медицински Университет „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ –
Варна
Представената по-долу анкета,
макар и не представителна за всички варненски студенти, е доста показателна за
вярванията и убежденията на едни от считаните за най-образовани български
младежи – студентите от Медицинския университет. Анкетирани бяха 65 човека.
Въпросите допускат повече от един отговор.
Първо, голямата картина. Според
най-голямата група студенти, моралът е относителен и всеки сам определя кое е
добро и кое е зло (49 %). Човек сам създава своята значимост (25 %) или тя се
дължи на факта, че е еволюирало същество (26 %). Той сам създава своя смисъл и
ценности и живее според тях (53 %). След смъртта си се преражда (44 %), но е
възможно и да престава да съществува (30 %). За голяма група човек открива
истината като експериментира с данните, доловими от петте сетива (29 %), но
също толкова многобройна група студенти посочва, че истината е субективна.
Накрая, Бог е безличностна сила, която съществува във всичко и всеки.
Следователно, бихме могли да
кажем, че повечето студенти са постмодерни релативисти (около 35 %), следвани
от групата на атеистите (30 %). Сред първата група могат да се различат такива,
които са пантеисти (29 %), а във втората – такива, които гравитират към
нихилизма (11%).
Друго интересно наблюдение е, че
макар и групата на хората с атеистичен светоглед да е голяма, когато им се
зададе директния въпрос дали Бог съществува, само 6 % са дали oтрицателен
отговор. Дали само толкова са „чисти aтеисти“? Това би отговорило по-добре на
общата картина на религиозните нагласи в страната.
Това „светогледно разминаване“
между отговорите на различните въпроси (какво е истина, етика, личност, смърт,
Бог) е характерно за повечето от студентите. Така например, за един истината е
познаваема едновременно чрез йога, медитиране, визуализация и Библията (?!), но
от друга страна, тъй като сме продукт на безцелна еволюция, не можем да вярваме
на мозъка си, следователно истина няма! За друг, човекът е еволюирало животно,
но това не му пречи да създава свой собствен смисъл и да експериментира с
данни, получени от сетивата. За трети, истината е субективна, но същевременно
той обективно заявява, че всички морални злоупотреби са резултат от разминаване
с природата, че има прераждане и че Бог е Творецът на вселената...
Къде е мястото на християнството
сред варненските студенти по медицина? Цели 30% заявяват, че Бог е творецът на
вселената и че е загрижен и участва в своето творение. От друга страна, само
9.4 % от тях смятат, че съществуват абсолютни морални норми, установени от Бог.
Очевидно, фактът, че Бог е загрижен за тях не означава, че има право да им се
меси в личния им живот.
Пак от тази група, 13 % са
убедени, че притежават значимост и достойнство като сътворени по Божи образ.
Още по-малък е процентът на тези, които мислят, че се нуждаят от Божията прошка
(6.9 %). Темата за греховната човешка природа не е сред любимите дори за тези,
които теоретично вярват в Бога на Библията. В Божия съд и рая и ада вярват 13
%. Истината се открива чрез сетивата, разума и Божието откровение само за 8 %
от тях.
Нужно е да обърнем внимание, че в
анкетата никъде не е използван термина „православен“ или „християнин“. Ако
бяхме вмъкнали първият термин в някой от отговорите (например на въпроса за истината), вероятно повече студенти щяха
да дадат този съответстващ на християнския светоглед отговор. Най-вероятно тези
30 % студенти, които вярват че Бог е загрижен за вселената Творец се възприемат като православни християни, защото за разлика от протестантите, за тази група е характерно слабо познание на Библията (ако са чели нещо, то е от детската Библия) и
съответно синкретичен подход към формиране на светогледа.
Следните примери илюстрират това.
От една страна, може някой да е създаден по Божи образ, но от друга за него
Свещените Писания не са източник за познаване на истината, нито основание за
търсене на смисъл и морални устои, и след смъртта няма живот. Или, Бог
съществува, истината познаваме чрез сетивата, разума и Свещените Писания, но моралът
е относителен, ние сами създаваме смисъла на живота си и след смъртта човек
престава да съществува. Или, Бог съществува, има съд, рай и ад, но и
прераждане! Бог съществува, Той е създал абсолютните морални ценности, ние сме
създадени по Божи образ и се нуждаем от прошка, но няма рай и ад, както и
свръхестествено откровение! Примерите за синкретично мислене са много.
Какви изводи можем да направим от
тази анкета? Първо, горепосочените проценти са валидни дотолкова, колкото
показват преобладаващите схващания на студентите относно тези основни въпроси
на живота. Второ, важно е да имаме предвид, че за почти всички от тях е
характерно механично съчетание на взаимноизключващи се убеждения. Това говори
за липса на цялостно изграден светоглед. Анкетата откроява повърхностни
метафизични познания, основаващи се на това, което респондентите са чули,
прочели или гледали (семейство, приятели, книги, филми).
Според някои това е израз на
нежеланието на днешните млади хора да прегърнат едно мета обяснение за света.
Фрагментацията в обществото води и до фрагментация в духа. За тях моралът е
предмет на личен избор. Правата са всичко, отговорностите - нищо. Изборът на
вярвания е като пазаруване в хипермаркет. Но докато в реалното пазаруване всеки
внимава да го съобразява с особеностите (и болестите) на собственото си тяло
(напр., ако си диабетик, няма да купуваш бял хляб и пържени картофки), то в
духовния супермаркет всичко е позволено... но до време. Защото рано или късно,
в духовния, както във физическия свят, всеки отговаря за делата (или
бездействието) си.
Повечето от студентите нямат нищо
против да вярват в един „бог“, който се грижи за тяхното благоденствие, пази ги
от зло, отговаря на молитвите им за щастие, здраве и късмет, но не им се бърка
в личния живот и си затваря очите, когато извършват неморални постъпки.
В крайна сметка, зад това
нежелание да се съобразяваш с изискванията на Твореца стои един силно подчертан
индивидуализъм и егоцентризъм на съвременната личност. Само тя (и никой друг)
има право да определя смисъла, ценностите, критерия за добро и зло и дори
съдбата си във вечността.
Всичко това щеше да е смешно, ако
не е тъжно. Защото вместо да осъзнават, че те са сътворени по Божи образ и
подобие, тези млади хора сътворяват един измислен бог по своя образ и
подобие. Идолопоклонството е грях, който
рано или късно се наказва. Защото „скърбите на онези, които тичат след други
богове, ще се умножат.“ (Псалм 16:4)
Каква е ролята на църквата в тази
нерадостна ситуация? Нужни са последователни усилия и активна работа сред
студентите и младите хора изобщо за разрушаване на тези „крепости в умовете.“ (2 Коринтяни
10:4,5) Макар и на пръв поглед да изглеждат непоклатими, тези крепости нямат
шанс да устоят, когато срещу тях се изправи истината на боговдъхновеното Божие
Слово.
А ето и въпросите на анкетата:
КАКЪВ Е ТВОЯТ СВЕТОГЛЕД
Анкета
Всеки човек притежава
система от възгледи, въз основа на които определя онова, което е важно за него.
Тази система се нарича светоглед. Моля изберете израза или
твърдението, които отговарят най-много на вашите убеждения.
