Wednesday, September 17, 2014

Най-божественото човешко съчинение


Въведение към Ефесяни
/проповед/


Koй мислиш, че си? Каква е твоята идентичност? Как би се описал? Какво е твоето място в Българското общество? А в църквата Христова?

Това са важни въпроси. Ако знаеш кой си, тогава знаеш какво да правиш. Идентичността на повечето хора е в пълен хаос. Те не знаят кои са. Някои казват, че са „сбор от атоми, еволюирали животни”; други – че са дух затворен в тяло, който ще се освободи от този ‘затвор’ след много прераждания; трети, че са богове, или божествена частица.

А кой казва Бог че си? В началото Бог създаде небето и земята и всички растения и животни, и на 6 ден създаде човека по свой образ и подобие. Това е нашата идентичност. Бог Отец, Бог Син и Бог Св.Дух е общност и те ни правят по свое подобие, следователно и ние сме общност!

Когато отхвърляме Божието откровение за нашата идентичност, ние или принизяваме прекалено ниско себе си, или обожествяваме себе си. Или се мислим за атоми и маймуни, или за богове и ангели. И това води до комични ситуации.

Ако човек се разложи на химическите елементи, съставляващи неговото тяло, тяхната стойност ще възлезе на около 2,90 лв. Тоест, ако човек е само химически атоми, неговият живот струва колкото една поничка.

Истината е, че ти не си просто материя, но не си и бог. Няма нужда да преоткриваш своята идентичност, да следваш нови философии, а просто да следваш Божието откровение.

Едно от най-удивителните и многостранни обобщения на това кои сме ние в Христа и на благата вест е Посланието към ефесяните. От днес започваме да изучаваме това послание на ап. Павел. Преди да навлезем в текста, ще направим кратко въведение към посланието.

Това послание е наречено „венец на съчиненията на ап. Павел” от Армитидж Робинсън. Самюъл Колдридж го нарича „най-божественото човешко съчинение”, а Уилям Баркли – „царицата на посланията”.

Много читатели са се обръщали към вярата и са подтиквани към добри дела от посланието на този текст. Един от тях, Джон Макай, казва: „На тази книга дължа живота си... През 1903 г. като четиринадесетгодишен юноша, четейки Ефесяните, изпитах „момчешки възторг сред планинските хълмове и се обърнах с цялата си страст към Исус Христос, между скалите, облян от звездна светлина...

Видях един нов свят... Всичко беше ново... Имах нов поглед върху нещата, нови преживявания, ново отношение към другите хора. Аз обичах Бога. Исус Христос стана център на всичко... Бях „съживен”, наистина бях жив.” По-късно Джон Макай става лектор върху посланието и говори за него като за „най-великата”, „Най-зрялата”, и „най-близката до нашето време” от всички творби на Павел. Защото тук откриваме „най-авторитетния и най-завършения обобщен израз на нашата свята християнска вяра.” Това послание „е истина, превърната в песен, учение, звучащо като музика.”

Той нарича проповедите си „Божият ред” неслучайно. Както ап. Павел проповядва „Божия ред” в римската епоха след Август, белязана с процес на разпад в обществото”, така Посланието към ефесяните днес е „най-съвременната книга в Библията”, тъй като то обещава общност в един свят на разединение, помирение вместо отчуждение и мир вместо война.

Ефесяни 1:1,2: „Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и вярващите в Христа Исуса, които са в Ефес: Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.”

В тези два начални стиха забелязваме три въвеждащи теми: кой е неговият автор, коя е неговата читателска публика и кой е основния му замисъл.

Павел, с Божията воля апостол Исус Христов...”
  1. Авторът
В съответсвие с практиката на своето време, Павел започва като представя самия себе си. Той твърди, че е апостол Павел. Неговото авторство се приема безусловно от 1 до 19 в. Тогава някои немски учени изразяват скептицизъм относно авторството на Павел поради няколко причини. Първо, според тях речникът и стилът на посланието се различават от другите му послания. Речникът е „излишно претрупан и многословен”, а стилът – „бароков и помпозен”. Второ, макар и Павел да е престоял в Ефес три години, посланието е лишено лични поздрави като другите послания.

Павел говори общо, пожелавайки „мир на братята” и „благодат” на „всички, които искрено любят нашия Господ Исус Христос” (6:23,24). Споменава, че той е затворник, но не казва нищо за ситуацията, в която се намират те. Наставлява ги да живеят в единство и сексусална чистота, но не намеква за никакви раздори и безнравствени хора, които преиначават учението, както е в 1 Коринтяни. Говори за лукавството на лъжеучителите (4:14), но не посочва определена ерес, както в Галатяни и Колосяни.

Едно от възможните обяснения – Павел би могъл да се обръща към няколко църкви в Азия.

Второто възражение срещу авторството на Павел е богословско – в Ефесяни ролята на Христос придобива космически измерения, интересът е насочен към „небесните места” (5 пъти се среща този израз), за оправдание не се споменава, а помирението е повече между евреи и езичници, отколкото между грешника и Бога. Не се споменава и Второто пришествие на Господ Исус.

Всичко това обаче е напълно естествено. Когато говоря за Бога с различни хора не винаги повдигам всички теми, а и не е нужно. Казвам им това, което имат нужда да чуят.

Освен това, посланието отначало докрай потвърждава, че е написано от Павел около 60 г.сл.Хр. Темата за единство между юдеи и езичници чрез Божието благодатно примирително дело чрез Христос напълно съответства на отношението на апостола към езичниците.

И така, автор на посланието е Павел и както вече споменахме, той се нарича апостол Исус Христов. Т.е., претендира за същата титла, която Исус дава на Дванадесетте си ученици (апостол = специално избран, призован и изпратен да поучава с авторитет). Апостолството му произтича от Божията воля и заповедта на Исус Христос. Следователно Павел е учител, чийто авторитет е върху авторитета на самия Исус Христос, в чието име и по чието вдъхновение той пише.

“…до светиите и вярващите в Христа Исуса, които са в Ефес…” (ст.1)
  1. Хората, за които е написано посланието.
Във втората част на ст. 1 Павел си служи с няколко определения. Първо, те са светии. Това не е някакъв духовен елит, не неколцина особено свети християни, канонизирани от църквата, а всички вярващи в Бога. Думата ‘свят’ (hagios, гр.) означава ‘отделен, принадлежащ на Бога’. Първоначално се е използвала за Израил като ‘свят народ’, но постепенно започва да се отнася до цялата международна християнска общност, която е Божият Израил.

В БГ е известна поговорката „Прекаления светец и Богу не е драг”. Понякога чрез лицемерието си ние отблъскваме невярващите.

Един проповедник посетил един свой енориаш. Жената в къщата се опитвала да го впечатли с това колко набожна е тя, посочвайки към огромна Билия на лавицата и говорейки за нея с голяма почит като за „Божие Слово”. Малкият й син я прекъснал с думите: „Ако това е Божия книга, по-добре да му я върнем обратно, защото никога не я четем!”

Истината е, че Библията нарича всички искрени вярващи ‘светци’, отделени за Бога. Тя не се използва за хора, притежаващи извънредна святост или за обявени от църквата за светци поради извънредни дела на святост. Ако си се покаял, ти си светия!

Второ, те са ‘верни’. Гръцкото прилагателно пистос може да се употреби като деепричастие (‘вярващ’) или наречие (‘верен’) и най-вероятно и двете значения (вяра и вярност) се съчетават. Бог очаква от нас да сме не само вярващи, но и да устояваме във вярата. „Бог не ни е призовал към успех, а към вярност” – Осуалд Чеймбърс

Трето, читателите на ап. Павел са в Христа Исуса. Това е ключов за посланието израз и той се появява още в първия стих. Да бъдеш „в Христа” значи да си в лично единение с Христос и с всички вярващи в Христос, така както всички клонки са свързани с лозата и отделните й органи. Тази идея е доразвита в посланието. Според НЗ и Павел да бъдеш християнин означава да бъдеш „в Христос”, да си едно цяло с Него и с другите вярващи.

Четвърто, в някои преписи е добавено (така е и в нашите Библии), че читателите на ап. Павел са в Ефес. Какво знаем за този град?

Ефес е първоначално гръцка колония, а по онова време столица на римската провинция в Азия и оживено пристанище. Градът е център на култа към богинята Диана (Артемида), чийто храм е едно от седемте чудеса на света. Успехът на Павловата мисия в Ефес така е застрашил продажбата на сребърни изображения на храма, че занаятчиите, изработващи моделите, организират протест срещу него (Деян. 19:23).

Следователно, читателите на посланието са „светии”, тъй като принадлежат на Бога; те са „вярващи”, тъй като са се доверили на Христос, и имат два дома защото живеят както „в Христос”, така и „в Ефес”.

Въпросите, които ние трябва да си зададем, са: Аз принадлежа ли на Бога? Доверил ли съм се за моето спасение на Христос? Живея ли в Христос и във Варна едновременно? Съм ли от света, без да съм ‘от него’?

  1. Основни идеи и замисъл.
Посланието съсредоточава вниманието ни върху онова, което Бог е извършил чрез историческото дело на Исус Христос и което върши чрез Духа Си днес, за да изгради Своето ново общество сред старото.

Христос пролива кръвта Си в жертвена смърт за греха, възкресен е от мъртвите чрез Божията сила и е въздигнат над всичките си врагове на най-високия престол – и във вселената, и в църквата. Нещо повече, ние които сме „в Христос” сами сме участвали в тези велики събития. Били сме помирени с Бога и помежду си.

В резултат чрез Христос и в Христос ние сме Божието ново общество, ново човечество, което Бог създава и което включва евреи и езичници. Ние сме семейството на Бога Отца, тялото на Исус Христос, Неговия Син, и храмът на Святия Дух.

И със своя нов живот ние трябва да изявяваме ясно реалността на тези неща – първо, чрез единството и разнообразието на общия ни живот, второ, чрез чистотата и любовта във всекидневното ни поведение, после чрез смирение един към друг и грижа за взаимоотношенията ни вкъщи, и накрая – чрез постоянството в борбата ни срещу началствата и властите на злото.

Тогава, щом се изпълни времето, Божият замисъл за обединение ще бъде изпълнен под водителството на Исус Христос.

Цялото послание е великолепно съчетание на християнско учение и християнски дълг, християнската вяра и християнския живот, на онова което Бог е извършил чрез Христос и онова, което ние като резултат трябва да бъдем и да направим.

Негова централна тема е „Божието ново общество” – каква е същността му, как се поражда чрез Христос, как расте чрез благовестие, как трябва да живеем живот, достоен за него и как един ден то ще достигне пълнота, когато Христос „Представи на Себе Си, Своята невяста, Църквата”, във великолепие, „без петно или бръчка, или друго такова нещо... свята и непорочна” (5:27).

Говорейки за „новия човек” и „новото общество”, няма как да не се сетим за комунизма, който обещаваше да създаде нови хора и да построи рая на земята. За създател на комунистическата идеология се смята Карл Маркс, който вижда разрешенито на човешкия проблем в икономически план.

За него „новото общество” трябва да е безкласово. То ще се установи след революцията, а „новият човек” ще се появи в резултат на неговото икономическо освобождаване.

Ап. Павел представя един много по-всеобхватен възглед. Трудностите не са причинени само от несправедливостта на икономическата структура, а от греховната ни природа. „Новото създание” е възможно само чрез Исус Христос. Чрез Него Бог ни сътворява отново за „добри дела” и създава ново и единно човечество, което да замени старото с присъщото му деление на евреи и езичници (българи и цигани); създава и нас по собствения си образ „в правдата и светостта, които са от истината” (Ефес. 2:10, 15; 4:24).

Това разбиране за Църквата като Божия нова общност е важно, защото често ние сме склонни да бъдем индивидуалисти. Но нашето гледище за църквата трябва да е общност и да живее като такава.

Хъдсън Тейлър, мисионер в Китай, пътувал с корабче към Шанхай. По време на пътуването седял до един невярващ човек, наречен Питър и водил дълги разговори за Бога с него. Човекът задавал много въпроси, но си оставал скептик. Докато говорили, в един миг корабчето се залюляло и спътникът му паднал зад борда. Питър започнал да вика за помощ, но никой не се отзовал и скочил да го спасява. След няколко неуспешни опити, започнал да вика рибарите, които ловяли риба в няколко лодки, недалеч от корабчето. Те започнали да се пазарят с него за всяка стотинка. Накрая се уговорили, хвърлили се и след по-малко от минута го извадили. Но вече било твърде късно. Човекът се бил удавил.

Преди да започнем да се възмущаваме от безразличието на рибарите, нека си отговорим – не се ли отнасяме и ние така към хората около нас?!

И накрая, основното внушение на Посланието е очертано още в началния поздрав на апостола: „Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господа Исуса Христа.” (ст. 2)Наистина, това е обичайният поздрав – християнизирана форма на тогавашните еврейски и гръцки поздравления. Но тези две съществителни са изключително точно подбрани: ‘благодатта’ изразява Божия план за нашето безвъзмездно спасение, а ‘мирът’ – онова, което Той възнамерява да извърши – да помири грешниците със Самия Себе си и помежду им в своята нова общност.

- край -


14.09.2014,
БПЦ "Нов живот" - Варна