Sunday, September 21, 2014

Ти си част от космическа драма

/проповед/

На времето много обичах да ходя на кино. Един филмите, които силно ме впечатли беше Междузвездни войни. Всички мои приятели бяха луднали по него, затова и аз отидох да го гледам. Беше наистина преживяване. Силите на доброто и на злото се бореха в космически план. Потопих се в една впечатляваща космическа драма.
Миналият път започнахме разглеждането на книгата Ефесяни. За мен тя разкрива една още по-невероятна космическа драма, но този път истинска, не измислена. За каква драма става въпрос?
Ако прочетем Ефес. 1:3-2:10, ще видим че тази въвеждащата част към посланието се разделя на две половини: хваление и молитва. Днес ще разгледаме хвалението, с което ап. Павел благославя Бога за това, че Той ни е благословил в Христос с всяко духовно благословение.
Но за каква драма може да става въпрос в едно хваление? Нека прочетем Ефес. 1:3-14.
В гръцкия оригинал тези 12 стиха представляват едно дълго сложно изречение. Когато Павел диктува, думите се леят като непрекъснат поток. Различни учени наричат пасажа „експлозия на хваление”, „златна верига” от много брънки”, „калейдоскоп със заслепяващи светлини и преливащи се цветове”, „снежна топка, която лети надолу и непрекъснато нараства.” Целият пасаж е хвалебствен химн, славословие или „възхвала”.
Ап. Павел пише до църквата в Ефес и околността. Ефес е един от най-големите градове в Римската империя, важен търговски център, със стратегическо местоположение, близо до основни пътища. Така че, Павел не пише абстрактно съчинение, предназначено за четене от подбрани хора. Той пише до обикновени хора – такива като нас; той пише до бедни и състоятелни, образовани и по-малко образовани, хора от различни етнически групи. 
Важно е да помним това, защото тук Павел дърпа завесата и ни позволява да надникнем и видим една космическа драма. Но защо прави това? И каква е тази космическа драма?
Ако някой те попита дали участваш в някаква драма, сигурно ще кажеш: „Каква драма?” Най-много да отговориш, че имаш проблеми, но чак да участваш в драматични събития, едва ли. Драматични са били събитията по време на Априлското въстание, на войните, в които България е участвала. Даже да смяташ, че в момента в Европа и света се случват драматичните събития, то ти си само наблюдател, не и участник.
Но Павел иска читателите му да знаят, че те са част от една много по-голяма драма, отколкото предполагат. Най-голямата драма не е, че си се скарал с най-близкия си приятел и сте се разделили, или че свекървата или тъщата ти те изкарва от нерви. Най-голямата драма в живота ти не е, че не можеш да обслужваш кредита си. Най-голямата драма не е дори в това, че предстоят избори и отново изгледите да бъдем управлявани от достойни хора, са нищожни. За няколко секунди Павел иска да дръпне завесата и да ни покаже какво всъщност става в света, за което едва ли предполагаме.
Това е особено важно за нас днес, когато по думите на социолога Питър Бъргър, ние живеем в „свят без прозорци”. Живеем в свят, в който всичко е материя и подвластно на петте сетива. В този свят „таванът е поставен, прозорците са затворени и кепенците са спуснати. Ние сме затворени в свят без трансцедентност, тайнства и най-вече, без Бог.”
Но тъй като сме създадени по Божия образ, ние копнеем да възстановим връзката си с Бога. Копнеем да отворим прозореца, защото се задушаваме в малкия си, материалистичен свят. Затова повече от всякога се нуждаем от посланието на този пасаж. Нуждаем се да видим, че отвъд видимото, около нас се случват и неща в духовния свят, развива се космическа драма, в която искаме или не искаме, участваме.
И така, в ст. 3 Павел пише: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места.” Павел хвали Бога, защото Бог Отец ни е благословил в небесни места с всяко духовно благословение. С други думи, ние сме участници, ние сме облагодетелствани от Божията намеса в космическата драма на изкупление. И докато Павел се кани да дръпне обратно завесата, сякаш ни казва: „Тук става въпрос и за тебе.”
По-нататък, в ст. 4-14 той обяснява точно какво прави Бог в тази космическа драма и как това се отразява на всеки, който е докоснат от неговата благодат. Нека видим как триединния Бог участва в тази космическа драма.
1. Бог отец е инициаторЪТ
Стихове 4-6 говорят за Бог Отец:
...като ни е избрал в Него преди създаването на света, да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов; като ни е предопределил да ни осинови чрез Исус Христос, по благоволението на Своята воля, за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения Си.
И така, Павел дърпа завесата пред тези обикновени хора и заедно с тях ние също виждаме как тази космическата драма започва още отпреди създаването на света, в ума на Бог Отец. Ст. 11 продължава мисълта: „В Него, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени за това според намерението на Бога...” Бог Отец е подлогът в цялото това сложно изречение. Той е главното действащо лице – този, който стои зад всички духовни благословения, за които четем тук.
Космическата драма на изкупление започва много преди да си съществувал. Тя започва даже преди светът да е съществувал, още преди да има време. Тя започва във вечността, когато само Бог е съществувал. Още преди създаването на света, Бог знаеше, че Адам ще съгреши. И беше решил да поправи вредата, нанесена от греха и да изпълни първоначания си план за човечеството: да създаде нови хора за себе си, които приличат на Неговия Син.
Нещо повече – той ни избра, за да бъдем осиновени от Него. Неговата цел винаги е била да доведе хората, които е избрал в лични взаимоотношения с него чрез Исус Христос. Така ние не само влизаме във взаимоотношения с Бога, но и се облагодетелстваме с всички благословения, които произлизат от това, че сме част от неговото семейство.
Това е доктрината за избора или предопределението. Много хора не могат да я разберат, защото мислят, че тя отнема нашата свобода на избора. Но това не е така. Можеш да избереш каквото искаш. Единственият проблем е, че поради греха ние сме напълно неспособни да изберем Бог.
Това е нещо като гравитацията. Ако хвърля ябълка във въздуха, тя ще лети известно време, но след това поради гравитацията, ще падне на земята. Освен ако някой не се протегне от небето и не промени траекторията й, тя ще пада надолу. Суверенният Божи избор на нас не отнема нашия избор; той всъщност ни помага чрез Святия Дух да го изберем, да променим траекторията си нагоре.
Някой беше казал: „Вместо да обезсмисли човешкия избор, доктрината за Божия избор ни позволява да изберем това, което не сме притежавали преди като необновен човек.”
Как мога да съм сигурен, че съм сред Божиите избрани? Най-хубавото нещо е, че не знаем как става това. Когато говоря със съпрузи и ги питам кой пръв е показал интерес към другия, всеки претендира, понякога всеки мисли, че е той/тя. Ако си привлечен от Христос може да си мислиш, че ти поемаш инициативата, но всъщност Бог е този, който те привлича към себе си. Бог е инициаторът. Той ни е избрал преди да можем да избираме каквото и да е. Павел дръпва завесата и ни казва, че преди създанието на света, Бог инициира тази космическа драма и тя включва теб.
Това трябва да ни накара да се смирим, защото фактът че имаме лични взаимоотношения с Бога не е наша заслуга. Бог е подготвил почвата на сърцето ни чрез Духа си, за да можем да направим този избор.
Това ни дава и увереност. Ако всичко зависеше само от нашата свободна воля, тогава решението можехме да променим решението си във всеки момент. Сега можем да сме сигурни, че Онзи, Който ни е избрал и призовал, несъмнено ще ни запази докрай. Това обаче не може да се използва като извинение и насърчение да грешим. „Мога да правя каквото си искам!” Не! Тъкмо обратното – Павел пише, че Бог ни е избрал в Христос, за да бъдем свети и без недостатък пред Него (ст.4).
Божият избор ни води и към благодарност и точно това прави Павел тук. Той не можеше да сдръжи благодарността си за това, че Бог ни е избрал не защото заслужаваме, а защото ни обича.
Това е много различно от начина, по който децата в училище избират отборите за народна топка. Двамата капитани се настъпват и първият избира най-силния, след това другият капитан избира вторият по сила, след това първият отново избира следващия най-добър и така, докато изберат и последните, най-слабите. Как се чувстваше, ако ти си сред последните избрани? Като излишен, като утайка...
Не ти ли се е искало поне веднъж да те изберат пръв?! Да кажат ентусиазирано: „Избирам теб!” Точно това се е случило преди създанието на света. Ако ти имаш лични взаимоотношения с Бога чрез Исус Христос, това е защото Бог те е избрал „за похвала на славната Си благодат” (ст. 6).
Сигурно си мислиш, че в живота ти не се случва нищо драматично и интересно. Но още преди да се родиш, преди създанието на света, ти си бил част от космическата драма, която Бог Отец замисли и осъществи.
2. исус извърши.
Искам да забележите нещо, докато четем този пасаж. Ст. 3 казва, че ние сме благословени „с всяко духовно благословение” „в Христа”. Ст. 5, „че сме предопределени за осиновяване „чрез Исус Христос” Ст. 6 – че сме получили благодат в Исус, Божия „Възлюбен”. Ст. 7 казва, че в Христос имаме изкупление и опрощение на прегрешенията ни. Цената, платена за нашата свобода и прошка е „чрез неговата кръв” Ст. 9 и 10 казват, че Бог ни е открил тайната на своята воля „в Христос”. Ст. 13 казва, че езичниците-вярващи в Ефес са включени „в Христос”. Всички Божии благословения са в Христос.
Мартин Лойд Джонс казва: „Ако изпуснете израза „в Христос” няма да имате никакво благословение... Всяко благословение, което получаваме като християни идва до нас чрез Господ Исус Христос и чрез никой друг. Не можеш да си християнин, без да си „в Христос”. Христос е началото и краят. Той е Алфа и Омега.”
Илюстрация: кучетата разбират по-добре любовта от нас. Господарят за кучето трябва да се обича, почита и да му се покоряваш на всяка цена. Куче, което излиза при отворена врата не обича господаря си истински, колкото и да върти опашка, когато го види (обича домашния комфорт). Обичащо куче е това, което вратата е отворена и то не излиза, а седи в краката на господаря си. Истинската ни любов и дали стоим „в Христос” доказваме тогава, когато имаме възможност да избягаме и да се отдалечим от неговото присъствие, но не го правим.
В ст. 8-10 Павел говори за тайната, която Бог ни открива като част от тази космическа драма. Думата ‘тайна’ в НЗ обикновено означава нещо, което е било скрито, но сега се разкрива. Павел казва, че сега знаем нещо, което преди това не е било открито и че Бог възнамерява тази тайна да се открие, когато се изпълнят времената.
Какво е било открито? Че Божият план е „да събере в Христос всичко – това, което е на небесата, и това, което е на земята” (ст.10). Т.е., да направи Исус Христос централна фигура в цялата световна история. Бог е избрал Христос, в когото ще събере целия космос и в когото ще възстанови хармонията във вселената. На мястото на фрагментацията, войните, конфликтите, разводите ще донесе мир, възстановяване, хармония в Христос. Ще създаде Божието ново общество.
Тази съвършена хармония, по думите на Лойд Джонс, ще бъде вътрешна хармония и хармония във взаимоотношенията. Хармония на земята и в животинския свят. Хармония в небето и над всичко под Господ Исус Христос, който е главата на всичко.”
Ти си част от тази космическа драма, в която си бил благословен с всяко духовно благословение. Тази драма беше замислена от Бог Отец, но беше извършена чрез смъртта и възкресението на Исус Христос. Бог е инициаторът, но Исус е центърът и кулминацията на цялата космическа драма на изкупление.

3. Святият дух прилага

Ст. 13 и 14:
„В Когото и вие, като чухте словото на истината, т.е. благовестието на вашето спасение, и като повярвахте в Него, бяхте запечатани с обещания Святи Дух, Който е залог за нашето наследство, докато бъде изкупено притежанието на Бога за похвала на Неговата слава.”
Следователно, тук виждаме да взаимодействат Отец, Син и Святият Дух. Отец ни е избрал и инициирал целия този план преди създанието на света. Исус Христос ни е изкупил от робство на греха. Той ни е простил и е центъра на историята. Сега виждаме Святият Дух, който прилага благословенията на всичко, което Бог е планирал и Исус е направил за нас.
Тук Павел използва две метафори за делото на Святия Дух: печат и залог. Печатът означава собственост и защита. По онова време собствениците белязвали добитъка и дори робите си, за да покажат, че те им принадлежат и да се застраховат срещу кражба. Бог ни подпечатва със Святия Дух, за да ни покаже, че ние му принадлежим и че ще ни защитава в изпитанията в нашия живот.
Другата метафора, която Павел използва тук е залог или вноска. Святият Дух е първата вноска от всички благословения, които Бог ни е обещал. Бог не просто ни обещава наследство като негови деца, но всъщност ни дава Святия Дух, който е предвкусица за всичко, което ще получим един ден.
В началото казах, че Павел пише на обикновено хора и им открива картината на тази космическа драма на изкупление. Защо според вас пише на църквата в един голям град като Ефес, който прилича на днешна Варна в много отношения и защо им казва всичко това?
Мисля, че той го прави, защото иска те да разберат, че животът им не се заключава в това да нахранят децата и да им осигурят добро образование, да си плащат сметките, да си направят контролните и класните в училище или да си вземат изпита в университета, да си намерят добра работа... Те, а и ние, участваме в една космическа драма – драмата на изкупление. И колкото повече дърпаме завесата и виждаме какво става в този свят, толкова по-добре ще разберем какво е нашето място в този космически театър.
Нека се помолим:
Господи, благодарим ти за този невероятен хвалебствен химн на Павел. Благодарим Ти, че в това вълнуващо изречение виждаме как той дърпа завесата и пред нас се разкрива невероятна картина, която ни кара да те хвалим и да те благославяме. Благодарим ти, че си ни избрал преди създанието на света. Благодарим ти, че си ни осиновил и си ни дал всички привилегии на твои деца. Благодарим ти за изкуплението и опрощението на греховете ни. Благодарим ти, че си ни разкрил целта си в световната история, запечатал си ни с Духа и си ни го дал в залог, че сме твои и че ще ни пазиш. Благодарим ти за тази първа вноска, която ни обещава, че ще получим много повече. Слава да е на Твоето име. „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места!”

21.09.2014 г.,
БПЦ "Нов живот" - Варна