Monday, February 10, 2014

За мръсните крака и дезертьорите


Най-важният урок на Исус
/проповед/

Един ден ми се наложи да извърша нещо отвратително. Нашият двор е доста усамотен и през нощта някой се беше изходил в него. Беше отвратително... и голямо... точно на плочките пред входната врата. Трябваше нещо да се направи. Взех лопата и метла и се залових да изгребвам съдържанието и да го пълня в найлонова торба. Парчетата падаха вънка и пак трябваше да ги загребвам. Накрая успях. След това донесох вода и измих плочките от следите. Почти заличих следите, но докато траеше цялата операция на няколко пъти щях да повърна. Беше непоносимо. Правил съм и по-приятни неща през живота си.

Един ден Исус трябваше да направи нещо много неприятно. Той изпитваше сърдечна болка. След 12 часа щеше да умре. Щеше да понесе греха на всички хора. Щеше да се докосне до нещо отвратително.

Какво би направил ти, ако знаеше че ще умреш с мъчителна смърт след 12 часа? Ще прекараш време насаме в молитва? Ще запишеш някои последни мисли в дневника си? Ще посетиш любимо място? Ще се погрижиш за завещанието и имота си? Или ще прекараш време с хората, които обичаш? Нека прочетем Йоан 13:1-17.

Исус знаеше, че ще умре. Но сега това все още не беше станало. Тринадесетте мъже стигнаха до къщата и се изкачиха на горния етаж. Вечерята беше вече приготвена. Четем за това в Йоан 13 гл, започвайки от ст.2. Според обичая преди ядене трябваше да си измият краката. Масите по онова време са били високи само 15-20 см и праха от краката на полегналите около нея би се смесил с храната. Но не знам защо не си измиха първо ръцете. Може би Йоан не е сметнал за нужно да го спомене.

Те обаче искаха да си измият краката преди вечеря. Обикновено това се извършваше от най-ниско поставения слуга-езичник, защото беше мръсна работа. Това беше най-неприятното задължение. Би ли ви харесало да миришете потни и мръсни крака?

Когато работехме с жена ми със студенти-християни, основна част от работата ни се състоеше в организиране на студентски групи за изучаване на Библията. Студентите се събираха в общежитията и квартирите си. В Търново имаше един студент, който не беше от най-чистоплътните. И когато идваше, ни се искаше да му кажем: Не, не си сваляй обувките от краката! Когато се събуваше, наоколо се разнасяше миризма на дезодоранта „Кристиан Смърдьор”. Тогава гледах да направя дискусията колкото може по-кратка с надеждата, че той ще си тръгне след това. Но той не си тръгваше веднага!

Бог е поставил носа ни на прилично разстояние от краката. Но когато се наведеш да измиеш нечии крака, разстоянието се скъсява драматично. Днес тук всички сме чисти, ухаем на парфюм, но в горницата където бяха Исус и учениците не беше така.

Представете си как Исус – Създателят на Вселената, Царят на царете, измива тези смърдящи 24 крака! Никой не искаше да падне толкова ниско, че да извърши тази неприятна работа. Всъщност, учениците все още не си мислеха за това как да се смиряват повече, а ги вълнуваше техния статут и положение тук и в небесното царство.

И тъй, Исус знаеше, че щеше да умре. Но не се погрижи за завещанието си, защото
не притежаваше нищо, макар че целият свят бе негово притежание. Не отиде при домашните си, защото нямаше дом, а целият свят бе негов дом. Не посети любимото си място, защото цялото творение беше сътворено от Него. Вместо това той предаде най-важния урок на учениците си.

Исус се изправи, взе кърпата от гвоздея на стената и легена от ъгъла на стаята и мълчаливо се доближи до най-близкия ученик. Отвърза връзките на сандалите му една по една, взе мръсните му крака в едната ръка, а с другата започна внимателно да мие следите от мръсотия и кал. Същите ръце, които направиха галактиките и вселената сега измиваха мръсотията и калта. Пръстите, които оформяха основите на земята сега миеха мръсни пръсти.

След като внимателно изсуши всеки крак, същите тези ръце които скоро щяха да бъдат прободени от гвоздеи, завързаха вързалките на сандалите на всеки крак. Устните, които скоро щяха да почернеят и посивеят от удари и да пресъхнат от жажда, се усмихваха с любов на всеки удивен ученик. Очите, които скоро щяха да бъдат изцъклени на кръста, се вглеждаха в дълбините на техните сърца.

Исус знаеше, че след няколко часа тези прекрасно измити крака щяха да го изоставят и да се изпокрият в миши дупки. Исус знаеше, че мие краката на група дезертьори. Но те още не знаеха това. Представям си как се е чувствал Исус, когато е миел краката на Юда. Той е знаел, че тези крака скоро ще увиснат безжизнени на дървото, на което той ще се обеси. И въпреки това продължаваше да мие. Изми краката на Юда, знаейки че Юда иска да го предаде. Исус предаваше на учениците най-важния урок. „Както Аз ви умих нозете, така и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.”

И днес Исус все още продължава да преподава най-важния урок на нас. И днес Той мие крака. Той все още иска да чисти крака от мръсотия. Днес Той се навежда пред всеки от нас не за да ни осъди, но за да ни очисти. Това искаше да направи и с учениците.

Аз не знам къде е бил всеки от нас. Но сигурно сме били на места, където не е трябвало да ходим и сме покрити с отвратително миришеща мръсотия. Работа на Исус е да отстрани тази мръсотия от нас. Исус се вглежда в лицето ни и веднага вижда нашите тайни, греховете които сме правили. Нашите грехове са видни за Него в цялата им отвратителна грозота. Пробитите му с гвоздеи ръце държат таса с вода и обливат нашата мръсотия. Ние сме напълно простени и напълно умити.

Исус ни измива, знаейки че в бъдеще ние ще бъдем дезертьори, че ще го предаваме. Той ни познава по-добре, отколкото ние познаваме Него. И въпреки това вярва в нас. Може би ако Той ни обича достатъчно, ние ще откликнем и ще бъдем променени. След като изми краката на дванадесетте ученици, Исус ги предизвика с думите: И тъй, както Аз ви умих нозете, така и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. (13:14)

И Исус ни казва да излезем и да намерим някой друг, който е мръсен и вони, някой който ни е онеправдал, наранил и като Него да му простим. Да прощаваме на тези, които знаем че възнамеряват да ни наранят. Както Той ни е простил, така и ние да прощаваме.

Един американски войник на име Митчел разказва следната история: „Служих в поделението във форт Райли, Канзас. По това време тъкмо бях повярвал в Бог, когато старият ми съквартирант напусна. Дошлият на негово място войник се казваше Томпсън и беше самото въплъщение на злото. Когато за пръв път видя Библията ми, излезе в коридора и се провикна. „Хей, тук имаме един с Библия – знаете какво трябва да правите.” Само да ме видеше да чета Библията или да кажа нещо за Бог, се разгневяваше и разкрещяваше. Имаше страховит вид – беше як като бик, често налиташе на бой, а някои от зъбите му липсваха. Младите войници се страхуваха от него, защото ги заплашваше, че ако оставят вратата отворена, ще дойде и ще ги изнасили. Същото казваше и на мене, затова си купих нож и го сложих под дюшека, за всеки случай. Тероризираше всеки срещнат. Един ден се престраших и му казах: „Искаш ли да дойдеш на църква с мен?” Онзи се разпени и закрещя: „Не ти ли казах, че не харесвам църквата?!” Веднага след това се наведе, хвана ме за краката, метна ме на раменете си, засили се към стената и се блъсна с все сила в нея. След това повтори това още 3 пъти. Би трябвало от ударите ребрата ми да се строшат, но когато ме остави не бях наранен и започнах да се смея. Той ме погледна и каза: „Не те разбирам, опитах се да те нараня, а ти се смееш?” Бог ме беше защитил и не чувствах причина да отговарям или да си отмъщавам.

След време имахме учения в гората и съквартирантът ми получи измръзване на краката. Хоспитализираха го и чух, че изпитвал голяма болка. На два пъти идваха хора да ми кажат, че Томпсън искал да ме види, но междувременно явно бях започнал да тая омраза към него и не отидох. След няколко дни пак дойдоха да ми кажат, че съквартирантът ми питал за мене. Изпитах угризения и отидох. Той ми се зарадва и ми каза: „Исках да ти кажа, че ти си добър човек и Бог е с тебе. Когато ти крещях и те тероризирах, това беше моят начин да ти кажа, че те обичам. Докторите казаха, че ще ампутират и двата ми крака. Не искам да загубя краката си. Знам, че ако се молиш, Бог ще те чуе. Не можеш да си представиш каква болка изпитвам. Вдигни чаршафа и виж краката ми. Когато го направих, ходилата му бяха надути и обезкървени. В очите ми нахлуха сълзи, почувствах състрадание към него. Молихме се и си тръгнах. След три дни чух някаква врява и някой извика: „Хей, какво става, Томпсън?” Излязах и го видях да върви с малки стъпки. Той ми благодари и каза: „Знаех, че Бог ще чуе молитвата ти.”
 
Оттогава нещата се промениха. Томпсън започна да чете Библията и каза, че може да дойде на църква с мен. И когато някой започваше да ми се подиграва за вярата, Томпсън скачаше и казваше: „Остави Митчел на мира. Всеки, който го дразни ще си има работа с мен, защото Митчел се моли за мен.” Научих важен урок от тази случка за прошката. „Както Аз ви умих нозете, така и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.”

Може би най-известният пример за човек-слуга след Исус е майка Тереза. Веднъж тя била на посещение във Фийникс за откриването на приют за бедни. Била интервюирана от най-голямата радиостанция в града. След като изключили микрофоните журналистът я попитал дали има нещо, което може да направи нещо за нея. Очаквал тя да поиска дарение или медийна подкрепа за набиране на средства за дома. Вместо това тя отговорила: „Да, има. Намерете някой, когото никой не обича и му покажете любов.”

Хората могат да познаят Божията любов само когато видят безусловна любов, демонстрирана от нас така, както я демонстрира Исус Христос в нощта на последната вечеря, когато изми краката на учениците. Исус иска да прощаваме на тези, които ни мразят и които всички мразят и да им мием краката.

По-късно през уикенда, може би в дългите часове на съботата, тези 11 мъже седяха пак там, в горницата, оклюмали и с погледи забити в земята. Исус беше мъртъв. И докато гледаха така в земята се чудя дали забелязваха краката си? Виждаха ли, че тези крака отново бяха мръсни? Помнеха ли какво беше направил Исус? Помнеха ли неговият урок? И дали тогава са стигнали до някакво прозрение?

Исус искаше те да разберат дори преди той да умре, че са простени. Въпреки, че краката им бяха отново мръсни, въпреки че те бяха дезертирали от Него, те бяха простени. Исус каза в ст. 7: „Вие не разбирате какво правя, но по-късно ще разберете.”

И точно това е най-прекрасното нещо, което те разбраха: Неговата прошка продължаваше и след Неговата смърт. Техните крака бяха пак мръсни. Макар и да се бяха провалили, Исус не ги държеше отговорни за кръста. Те не трябваше да носят тази вина. Те бяха предварително простени.

Колко прекрасно е да знаем, че имаме Бог, който ни прощава дори преди да съгрешим. Това направи той с учениците. Те бяха простени дори преди да поискат. Същото е и днес. Преди да съгрешиш, Исус е там. Ние не можем да пазим краката си чисти – те ще се оцапват. Но прошката на Исус е там преди нас. Ето такъв Бог е Той. Исус ни прощава предварително и ни дава сила да ставаме малко по-чисти от ден на ден, да ставаме все повече като Него. Това е нашата цел. Моята цел в живота е да бъда като Исус. Междувременно знам, че съм простен. 1 Йоан 1:9 казва: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.”

Цялата ни праведност е като мръсна дреха пред Него. Тя е толкова отвратителна за Него, колкото онази случка с човешките екскременти за мен. В този ден Бог очисти не само мръсни крака, но и нечисти сърца.

Днес Исус стои пред нас и мие нашите сърца. Какъв препарат ще използва Той за това? Той ще използва кръв, Своята кръв, за да измие греха от нашите сърца. Ето такъв невероятен Спасител имаме ние.

И Той иска да мием краката на другите до нас, да чисти сърцата им, като им служим и показваме любов. Днес рядко би ни се наложило да измием краката на някого. Но можем да си мием краката по много други начини.

Илюстрация: от бъдещите пастори на Методистката църква се изисква да служат в хоспис за възрастни в Швейцария.

Как можем днес да мием краката на другите? Като се смирим и служим на хората около нас. Исус е умил нашите крака и иска и ние да започнем да мием краката на другите. Това е най-важният урок, който Той иска да запомним. Исус ни възлюби докрай и изми краката ни, и Той иска и ние да започнем да мием краката на другите, за да демонстрираме, че имаме любов помежду си.

Можем да си мием краката, като предложим на познат помощ в домакинската работа – чистене след ремонт, измиване на прозорци, почистване на тоалетни в студентски общежития, гледане на болен човек, предлагане на помощ за гледане на дете и сменяне на памперси, миене на съдове, като поканим някой, който не ни е симпатичен на гости, като се молим за най-лошите си учители в училище...

Сред нас има хора, които са научили този урок. Като има гости моята майка почиства и боядисва техните обувки, това е също миене на краката в 21 в. Освен това посещава възрастни хора, които се нуждаят от помощ и разнася пари от аренда до цялата рода всяка година. Тук има семейство, което въпреки многото си задължения, ни служи с колата, когато не можем да подкараме нашата. Жената винаги мисли какво да приготви, за да ни помогне да се чувстваме у дома си и като семейство.

Насърчавам ви да сте изобретателни в начина, по който ще миете краката на другите. Но също ви предизвиквам да не отказвате, когато някой образно казано, ви предложи да ви умие краката. Гордостта на Петър му попречи първоначално да приеме предложението на Исус да му измие краката. Често външно демонстрираната скромност и смирение е всъщност гордост, нежелание да бъдем поставени в неудобно положение и срам от това какво ще си помислят другите.

Исус дойде и изми нашите крака. И Той иска да мием краката на другите. Защото около нас винаги ще има мръсни крака. „Както Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, така и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете”. Той иска да прощаваме и да служим на тези, които ни онеправдават, и да позволяваме на другите да ни служат. И тогава ще бъдем благословени. Нека се помолим.

09.02.2014,
БПЦ „Нов живот” Варна