четвъртък, февруари 13, 2014

Накъде сочи олимпиадата в Сочи


Вече няколко дни ‘светът е олимпиада’. Не знам дали светът чак толкова се вълнува около зимната олимпиада в Сочи. Може и така да е, след като почти половината кенийци щели да я гледат. На хората им трябват хляб и зрелища.

По време на олимпиадата в Москва през 1980 бях на 11 г. Тогава не само гледах почти всички състезания, но и се чувствах горд от успехите на родния спорт. По онова време все още не знаех, че повечето велики спортни сили са обявили бойкот и не участват в игрите заради военната намеса на Русия в Афганистан. Не знаех нищо и за престъпленията на съветския комунизъм и за трагичната му роля в най-новата ни история.

Днес обаче не е 1980-та, а е 2014-та и вече не съм на 11, а на 46 години. Въпреки продължаващата пропаганда на петата колона по света и у нас, не би трябвало да имам илюзии какво точно се случва на североизток от нас. Империята на злото се разпадна, но злото остана, останаха и неговите имперски амбиции. Русия е все още далеч от демократична страна.

В тази страна властта все още преследва, репресира и убива журналисти (повече от 300 за последните 10 години!). Корупцията в Русия надминава въображението дори на навикналите на огромно източване на обществени средства мои съграждани. Говори се, че от платените 51 милиарда долара за игрите в Сочи по предназначение са използвани едва 10%. Строителните дейности са извършвани при минимално заплащане (заедно с изнудване и неплащане на последните заплати) от работници от бившите съветски републики, в това число и бесарабски българи. Необмисленото строителство е довело до насилствено изселване на много хора и тежки екологични последици за населението в района.

Но погледът на Москва не е обърнат само навътре. За да си върне загубеното величие на световна сила, Русия се стреми всячески да прикотка предишните си сателите в създадения от нея евразийски съюз. Огромни обществени средства се заделят, за да се спечелят Украйна, Армения, Беларус, Грузия, Молдова, Унгария (!) и разбира се, България. Русия удря щедри финансови инжекции в тези и много други страни – дотолкова, че вчера ЕС реши да наеме лобисти, които да противодействат на провежданата от Русия ‘дезинформация.’

Да не говорим за ролята на Русия за удължаването на кървавата агония в Сирия и продажбата на оръжия на режима на Асад. Други страни, които купуват руско оръжие са Китай, Индия, Венецуела, Алжир, Малайзия, Виетнам... все страни известни със своите ‘демократични’ завоевания.

Та, когато чуя ‘олимпийски игри’, погледът ми сочи не към Сочи. Замислям се за България, Сирия, Молдова и Армения, за Китай и Виетнам, за спираща дъха корупция, за бедните гастарбайтери и богатите руски олигарси, за Анна Политковская и стотиците журналисти-жертви, за руските монополи... И да ви призная, някакси не ми е до спорт.  

Не знам какво мислите вие. Но както се казва, от ‘хигиенни съображения’ аз реших да бойкотирам тези игри. Не ги гледам. Тoва е моят начин да протестирам срещу използването им за рекламиране на един по същество зъл режим.

След 4 години идва световното по футбол – пак в Русия. Дали тогава Русия ще е различна?