На какво ни учи Съединението

/проповед/

Увод – защо е важно Съединението?

Днес е 6 септември 2020 г. Навършват се 135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. За мен тази дата е двоен празник. Първо, защото съм българин и мога да си представя какво е хора с един език, история и култура да са принудени да живеят в две отделни държави.

Разбира се, аз не съм живял тогава. Но помня каква радост за германците беше, когато на 9 ноември 1989 г. падна Берлинската стена и хората от Източна Германия за пръв път можеха свободно да посетят своите роднини на запад. Други народи, като корейците и китайците, все още са принудени да живеят в две отделни държави.

Другата причина, поради която 6 септември е повод за празник за мен е, защото съм женен за жена от южна България. Без Съединението едва ли днес щяхме да се познаваме с моята прекрасна съпруга и да имам това хубаво семейство и тези забележителни деца, с които Бог ни е благословил.

За много българи датата 6 септември все още не говори почти нищо. Значението на този празник все още се подценява, включително от християните. Затова нека припомня какво всъщност празнуваме на 6 септември.

След Берлинският конгрес България е разделена на три – Княжество България, Източна Румелия като автономна на Турция област и Беломорието и Македония, които са върнати на Османската империя.

Нашите прадеди не могат да се примирят с това статукво. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да подготви обединението на Княжеството с Източна Румелия. Започва масова пропаганда за каузата на обединението. Създават се местни комитети. Въпреки несъгласието на Великите сили и противно на решенията от Берлинския конгрес, българите демонстрират блестяща дипломация в осъществяването на крайната цел. Намират воля да се противопоставят на силните на деня, за да съберат в едни граници и едно Отечество разпиления български народ.

На 6 септември в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон и майор Данаил Николаев. Военните застават на страната на надигналия глава народ. Арестуван е областният управител на Източна Румелия. Създадено е временно правителство, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно княз Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България.

Днес, когато обществото ни е разделено, деморализирано и объркано, когато България е в политическа, здравна и икономическа криза, ние имаме нужда отново да се поучим от уроците на историята. Имаме нужда да почерпим вдъхновение от онези събития в нея, в които корабът на България успешно е преодолявал подводните рифове и е доплавал до спасителния бряг. Съединението е едно от тези успешни начинания. Какви уроци можем да извлечем като нация и като вярващи хора от Съединението?

1.     Каузата на Съединението.

Първо, делото на Съединението е успяло, защото българите са се обединили около една кауза. Народът не желае да е разделен в две държави. В полза на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. Военните също са спечелени. Проведени са разговори и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Князът също дава подкрепата си. Съединението прави силата.

Единството е нужно и на Църквата днес. Когато невярващите виждат, че въпреки различията си отделните църкви работят заедно в единство, това ще направи ефективно нашето свидетелство.

1 Коринтяни 1:10 „Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“

Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“

Разбира се, не винаги обединените сили са успешни. Това е необходимо, но не е достатъчно условие за успех.

В Стария завет има много примери за неуспешни обединения. Във 2 Царе 10 цар Давид изпраща делегация при царя на амонците Анун, за да го утешат след смъртта на баща му. Анун решава, че Давид използва случая, за да изпрати шпиони и унизява пратениците. Давид е гневен поради поруганото достойнство на своите хора. Това води до дипломатически скандал.

Вместо да молят за прошка, амонците подсилват армията си с наемници от Сирия, от царя на Мааха и от Тов. Въпреки това огромно обединение, то не устоява срещу армията на Израил. Първо сирийците, а после и амонците побягват, а след още една голяма битка са принудени да сключат мир с Израил. Пасажът завършва така: „И сирийците не смееха повече да помагат на амонците.“ (ст.19)

Съюзите не винаги са успешни дори за Божия народ. Има случаи, когато самата Юда гледа или към Асирия, или към Египет за помощ, но впоследствие е завладяна от тези нации ( Исая 8, 30). Както казва пророк Исая, „Не наричайте съюз всичко, което този народ нарича съюз“ (Исая 8:12).

Може би най-известната библейска история, станала нарицателна за неуспешно обединяване е Вавилонската кула. След потопа Бог заповяда на хората да се плодят, размножават и напълнят земята (Битие 9:1), но те решиха да си направят висока кула, която да ги спаси от евентуален нов потоп. Обединиха се. С това те се възпротивиха на Божия план, отхвърлиха Бога и направиха себе си бог. В резултат бяха наказани с разбъркване на езиците. Въпреки техния бунт, в крайна сметка отново заселиха цялата земя и Божието намерение се осъществи, но по трудния начин.

За разлика от Съединението, по-късно България е опитвала на два пъти да обедини българите, останали извън територията ѝ, разчитайки на чужда помощ. И двата пъти се е проваляла. Очевидно само обединение на силите не е достатъчно. Какво още е нужно?

Нужно е обединяващата кауза да е и справедлива. Съединението бе успешно, защото защитаваше справедлива кауза. Бог беше на страната на Съединението, защото те уповаваха само на Него и не гледаха към чужди сили. Съединението се извършваше от вярващи хора – хора със страх от Бога и любов към отечеството. Това го прави родолюбиво и свято дело.

В манифеста за Съединението, княз Александър Батенберг казва: „призоваваме Всевишнего да пази и покровителствува България и да ни помага в трудните и усилни времена, които преминава страната ни. Нека всевишний Господ Бог ни бъде на помощ“.

Както казва Емил Джасим, „справедливата кауза винаги печели, дори и да не е популярна.“

Когато Бог застане зад една кауза и благослови едно дело, никоя друга нация, колкото и велика сила да е, не може да Му се противопостави. Русия реагира остро против Съединението, изтегля вътрешния министър на княжеството (руснак) и офицерите си от българската армия. Но България получава подкрепата на Лондон, който вижда задаваща се възможност да укрепи позициите си в страната и на Балканите и да отслаби руското влияние. Англия убеждава Турция да не се намесва.

Дори обявената война от Сърбия не може да успее срещу Съединението, защото хората знаят, че се бият за справедлива кауза. Хиляди се записват доброволци и с радост жертват живота си. Патриархът на българската литература по-късно възпява техния подвиг в стихотворението „Новото гробище на Сливница“:

„Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях. И те за теб  достойни, майко, бяха, и твойто име само кат’ мълвяха, умираха без страх.“

Когато в нашия живот се надяваме на себе си или на човеци, ние се проваляме. Но когато се надяваме на Бога, той ни дава успех. Въпросът е, има ли място Бог в нашия християнски живот? Ръководим ли се от Неговата истина, ценности и морал при вземане на решения в живота си? Някой беше казал:

„Вярвай в себе си и се обричаш на разочарование. Вярвай в приятелите си и те ще умрат и ще те напуснат. Вярвай в парите и може да ти ги отнемат. Вярвай в репутацията и някой клеветнически език може да я очерни. Но вярвай в Бога и никога няма да се посрамиш във времето или във вечността.“

Псалм 118:8,9 „По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека. 9 По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на князе.“

2.     Лидерите на Съединението.

Трето, Съединението беше успешно, защото имаше силни лидери, които са се нагърбили със задачата да поведат народа. Действията на 6-ти септември 1885 г. са организирани от няколко души, членове на Българския таен централен революционен комитет – Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов. 

Друг важен лидер е майор Николаев, най-висшият офицер в областта. На него се пада да установи контрол над Пловдив. В речта към своите подчинени той казва между другото: „Войници! Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е прямо подвластна на 500-годишния ни тиранин – султана...Тази нощ мен се падна честта да ви поведе против турското правителство. Аз ви заклевам в името на българския княз Александър І, в името на нашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството и за потъпкването на турския полумесец. Да живее нашия вожд Александър І, да живее Съединена България!“ В отговор войниците извикват "Заклеваме се!", плачат и целуват знамето.“

Тези лидери знаеха как да накарат хората да им повярват и да прегърнат тяхната идея за Съединение. С личния си пример те показаха на многобройните си последователи, че в този момент е нужно да загърбят личния си интерес и да видят в мечтите си една нова, обединена България. Едно от техните най-важни качества беше тяхната жертвоготовност и тя увличаше другите.

a.     Жертвоготовност.

Когато говорим за жертвоготовност за Съединението, не може да не отдадем дължимото и на младия български владетел Александър Батенберг. Представете си какъв кураж е бил нужен на този 28-годишен мъж, без подкрепа на Великите сили и без обучена армия зад гърба си да обяви един акт, срещу който са се произнесли практически всички големи страни. Батенберг обаче рискува бъдещето си на княз и откликва на порива на народа си.

Подобно на Неемия, Исус Навиев, Халев, Давид и Йосия, той следваше максимата „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.“

Той обичаше българския народ и за него бе готов да жертва трона си. Още преди да стане български княз той жертва дори живота си за България, участвайки в Руско-турската война. Не само ролята му по време на Съединението, но цялото му кратко управление говорят за човек, който осъзнава историческата роля, която Бог му е отредил. В една своя прокламация той казва: „аз се реших да преклоня глава пред Божий промисъл и да посветя живота си да доведа България до изпълнението на определената й от историята задача."

Това ни навежда и към втората важна черта на лидерите на Съединението.

b.     Решителност.

Именно тази решителност в действията неутрализира съпротивата на злото. Това са хора, които са действали решително и бързо и така са деморализирали властите.

В „Строителите на съвременна България“ Симеон Радев пише: „То (правителството на И. Румелия) бе съвсем замаяно от бързото приближение на развязката. В провинцията властите бяха досущ деморализирани. "Администрацията, вяла и равнодушна; отнийде нямаме инструкции"“...

Когато съобщават на областния управител Кръстевич, че тази нощ ще бъде свален, от страх той казва „Нищо не съм чул“ и се съблича да си легне, защото иска революцията да го завари в леглото като човек, който нищо не е подозирал. (Симеон Радев, „Строителите“).

Решителността и дързостта на съединистите почива на тяхното убеждение, че Бог ще благослови делото им. Подобно на Павел те са вярвали, че „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява.“ (Филипяни 4:13)

В Библията също виждаме примери за решително изправяне срещу нечестието, греха и несправедливостта. След като цар Йосия намери в Господния дом книгата на закона и я прочете, раздра дрехите си, смири себе си пред Господа и се допита до него, и Бог му каза, че няма да види нищо от злото, което ще докара на Израил.

4 Царе 23:4,5 „Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил. 5 И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.“

Вярата и решителността са важни за успеха на един лидер. Но ако те не са подкрепени от добра организация и желязна дисциплина, трудно ще видят реализирана крайната цел.

c.     Добра организация и желязна дисциплина

Съединението се подготвя трескаво от БТЦРК. Откриват се нови комитети, издава се вестник, търси се подкрепата на българското правителство и на правителствата на Великите сили. Първоначално датата, определена за Съединението е 15 септември, но в началото на месеца трима ученика от Панагюрище са арестувани за това, че развяват българското знаме в центъра на града с възгласи „Долу Румелия! Да живее Съединението“. Това кара организаторите да обявят по-ранна дата за завземане на конака и пощата.

Освен добрата организация прави впечатление и желязната дисциплина. Когато Чардафон тръгва със своята чета за Пловдив, той издава заповед до Пловдив никой да не говори, нито да пуши, за да не бъдат забелязани от властите.

След победата пък се създава временно правителство и се обявява обща мобилизация.

В Библията виждаме невероятна организация и дисциплина в Неемия 3 гл. След като завърналите се от плен евреи възстановяват храма и поклонението в него, е нужно да се възстанови стената на Ерусалим. С тази задача се захваща виночерпецът на Артаксеркс, Неемия.

Под негово ръководство цялата стена е разделена на отсечки и всеки гради на определено място. Докато строят, с едната ръка работят, с другата държат оръжието. Поставят стражи денем и нощем. (4:13,16,17) Така въпреки външната и вътрешната опозиция, те успяват да вдигнат стената за 52 дни.

3.     Каузите и лидерите днес.

Днес също имаме нужда от справедливи каузи и богоугодни лидери. Ние се намираме в изключително сложна ситуация с все още нестихнала световна пандемия и приближаваща икономическа криза. Прибавете към това протестите в България срещу корупцията, за ред, справедливост и законност. Имаме нужда някой да ни помогне да издигнем стената на сигурност и благоденствие за народа ни.

Политиците говорят за рестарт на системата, за свикване на ВНС, за нова конституция, за лустрация. Но през последните 2 десетилетия българите неуспешно търсят да намерят някой, който да не се е провалил като лидер сред тях.

Аз не знам дали България има нужда от всички идеи, които в момента се лансират. Но знам, че дори някои от тези идеи да се осъществят, ако Бог не участва в тях, няма да доведат до успешен край.

Псалм 127:1 „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят.“

Според християнския автор Лейтън Форд, съвременната постмодерна цивилизация може да се оприличи на гигантски космически кораб, изстрелян в орбита от две ракети – вяра в Божественото провидение и увереност в интелигентния порядък. Но взривът от изстрелването е изразходвал горивото на изстрелващите ракети и е разрушил системата за управление.

В резултат ние летим с невероятна скорост към бъдещето без да имаме инструменти, които да определят курса ни и да ни кажат къде сме били, къде сме и къде отиваме.

В тази ситуация имаме нужда от нещо повече от знания. Нуждаем се от командири на космическия кораб, наречен земя, които да накарат екипажа да повярва, че има бъдеще и надежда. Че има звезда, към която да се насочим.

Българският космически кораб също лети на свободен ход без цел и посока. Има нужда от командир на екипажа, който знае спасителната посока.

Затова е нужно първо да се върнем при Бога като нация. Няма по-голяма кауза от каузата на благовестието. Разбираш ли колко важно е това? Участваш ли в тази кауза? Споделяш ли благата вест на Исус Христос?

„Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“ Даваш ли дара на благата вест на тези около тебе?

Някой ще възкликне, че в днешния постмодерен свят не е възможно да се обединят много хора под знамето на Христовата вяра. Но е важно да се разбере, че не масите, а личностите правят историята.

Съединението ни показва, че когато има една критична маса от хора, които имат страх от Бога и които са обединени около справедлива кауза, те могат да излъчат и лидери, които да поведат хората за осъществяването на тази кауза.

Тези лидери трябва да действат решително, да създадат добра организация и дисциплина за осъществяване на целите си. Но най-вече, те трябва да бъдат излъчени от Църквата и да бъдат припознати за лидери от останалите. Трябва да са със страх от Бога, да имат любов към ближния и да са посветени да служат на другите.

Ако има някой, от когото тези лидери трябва да се учат, това е Исус Христос. Той можеше да накара хората да Му повярват и да прегърнат Неговото учение, да загърбят личния си интерес и да видят себе си и света по нов начин. Да вземат решение да се посветят на Неговата мисия и дори да жертват живота си, ако е нужно.

Той каза на бъдещите си последователи:

Марк 8:34,35 „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. 35 Защото, който иска да спаси живота си[a], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“

Това проумяха Батенберг, майор Николаев и останалите лидери на Съединението. Разбираме ли го ние днес? Нека да се помолим.

______________________

БПЦ "Нов живот" - Варна

06.09.2020 г. 

Съединението или как двете Български държави се сляха в една

МАНИФЕСТЪТ НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР I БАТЕНБЕРГ,
Търново, 8 септември 1885 г.

Ний
Александър I

с Божията милост и народната воля

Княз на Северна и Южна България

Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и избиранието на друго привременно, обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постиганието на историческата му задача, аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.

Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие в заякчаванието на святото дело — Съединението на двете български области в една държава и ще бъде готов да направи всичките жъртви и усилия за запазвание на единството и независимостта на милото ни отечество.

Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.
Александър

Издаден в старата българска столица Велико Търново днес на осми септемврий хиляда и осемстотин и осемдесет и пета година.

МОЛИТВА В ДЕНЯ НА СЪЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ

Всемогъщи Боже, 

Ти си бдял над съдбините на нашия народ в миналото. Ти си ни благословил с тази прекрасна земя. Дал си ни Своето Слово на нашия роден език. В деня на Съединението си възстановил Своята правда.

Сега те молим, благослови нашия народ да повярва в Твоя Син, да подири спасение в кръста и да се покае от своите грехове. Помогни му да отстоява принципите на свобода, справедливост и солидарност, залегнали в Твоето Слово.

В тези смутни времена, пази ни от война, пожари, бури и наводнения. Не допускай да ни обземат страх и паника. Вложи любов и състрадание в сърцата ни към нуждаещите се.

Помогни ни да правим правилни избори и постави хора със страх от Бога в управлението на страната ни. Бъди с нашия президент и с управляващите. Давай им мъдрост, визия и смелост, за да вземат решения, които ще донесат мир, просперитет и бъдеще за България и региона ни. 

Помогни ни да ценим нашето наследство, като държим не само на своите права, но и не забравяме отговорностите и задълженията си като граждани. 

Нека народът ни познае Твоята воля, за да изпълни Твоите цели в Божия план за спасение на човечеството. 

Амин

Съединението прави силата

/проповед/

Двама мъже стоят на мост. Единият се кани да скочи, а другият се опитва да го разубеди. „Ти какъв си – християнин, индуист или мюсюлманин?” Този, който се канел да скочи, отговорил: „Християнин”. Първият казал: „Колко малък е светът, и аз! Източноправославен, католик или протестант?” Скачащият отговорил: „Протестант”. Другият казал: „И аз! Каква деноминация?” „Баптист”. „И аз! Южен баптист или северен баптист?” „Северен баптист.” „И аз! Северен консервативен баптист или северен либерален баптист?” „Северен консервативен баптист.” „И аз! Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера или Северени консервативни баптисти от източната област?” „Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера”. „И аз! Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера от събора 1879-та или Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера от събора 1912-та?” „Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера от събора 1912-та”. Първият бутнал втория от моста и извикал: „Умри, еретико!”

Известна е легендата за кан Кубрат, който повикал синовете си, дал им сноп пръчки и им казал да ги счупят. Никой не успял. Тогава им казал да ги счупят една по една. Те разбрали урока, че в единението е силата, но впоследствие се разпръснали. Урокът останал ненаучен.

Но България е имала дни, когато е била силна и съединена. Такова е било времето на втория златен век при Иван Александър. След смъртта на цар Иван Асен II започва борба за царския скиптър сред неговите наследници. В страната избухват метежи и бунтове. Съседите започват да завземат земите ни. Това обаче се променя с идването на власт на Иван Александър (1331). Той успява да обедини Българите и да възвърне на България всички заграбени от съседите й земи. Вътрешната стабилност и мир дават тласък на развитието на книжното дело, архитектурата и изкуствата. 

Съединението прави силата. Същото е валидно и за християните. Ап. Павел също е загрижен за единството на вярващите. Нека си припомним за какво говорихме до тук.

Бог ни е избрал преди създанието на света, осиновил ни е, изкупил и опростил ни е и ни е запечатал със Святия си Дух. Ние трябва да се молим, за да познаем каква е надеждата към която сме призовани, какво е богатството на светиите на славното Негово наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас. Защото бяхме мъртви, но той ни съживи и съвъзкреси с Исус, сложи ни да седнем в небесни места, за да показва Своята благодат към нас. Защото сме спасени по благодат чрез вяра. Преди това бяхме чужди и далеч на обещанията, но благодарение на жертвата на Христос и на единението с Него сме близо и имаме мир с Него и с другите хора (езичници и евреи). Затова ние сме граждани на Божието царство, членове на неговото семейство и камъни в Неговия храм. (да съкратя това)

Миналият път видяхме, че Бог известява на ап. Павел тайната, че езичниците са сънаследници и съпричастници на Неговото обещание в Христа. Павел призовава ефесяните да участват в делото на благовестието и се моли Христос да се всели в тях чрез вяра, за да разберат широчината, дължината, височината и дълбочината на Христовата любов.

В днешния пасаж ап. Павел акцентува на това, че е необходимо да бъдем единни и как нашето единство съдейства за растежа на тялото Христово. Но въпросът е как да имаме това eдинство, което прави силата ни на вярващи?

Илюстрация

На фасадата на Народното събрание пише „Съединението прави силата”. Чудесен девиз, който между другото не е български патент (взаимствали сме го от Белгия, а днес се използва още от Хаити и ЮАР) и който през последните години е за съжаление само красиво пожелание. Историята ни обаче показва, че когато сме били обединени, сме били силни.

Съединението прави силата!

В Ефесяни 4 гл. Павел ни казва, че можем да сме силни, ако спазваме три важни принципа за единство.

1. Ст. 2 ни казва, че ние сме съединени в Духа чрез смирение и кротост, дълготърпение и любов.

Илюстрация

Известният афроамерикански просветител Букър Уошингтън бил поразителен пример за смирен човек. Малко след като станал президент на института Тъскиги в Алабама, се разхождал в града, когато го спряла богата бяла жена. Тъй като не го била виждала, тя го попитала дали иска да спечели няколко долара, като нацепи дървата й. Той нямал спешна работа, затова смирено отишъл да й помогне. Когато свършил, занесал дървата в къщата и ги наредил до огнището. Едно момиченце го познало и по-късно казало кой е той на дамата.

На следващата сутрин засрамена тя отишла в офиса му и му се извинила. „Всичко е наред, мадам”, отговорил той. „От време на време ми харесва да върша физическа работа, а и винаги е чест да свършиш нещо за приятел.” Тя хванала ръката му и го уверила, че неговото отношение на кротост и смирение го направило скъп човек за нея. Не след дълго тя показала възхищението си, като убедила някои свои богати познати да дарят с нея хиляди долара на института Тъскиги.

Когато на малка група разглеждахме темата за смирението казахме, че смирение не означава да се мислиш за по-малък, а да мислиш по-малко за себе си.

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. (Фил. 2:3,4)

Да си смирен е обратното на това да си горд – Бог мрази гордостта; тя е източник на разединение, не на единство; гордостта убива взаимоотношения и църкви, защото не иска да изслуша, да послуша съвет, да каже съжалявам.

„Дойде ли гордост, идва и срам; а със смирението идва мъдростта.” (Пр. 11:2)

„От гордостта произхожда само препиране, но мъдростта е с онези, които приемат съвети.” (Пр. 13:10)

Смирението и кротостта са важни и когато са допълнени от дълготърпение и любов, това прави свидетелството на вярващите силно и убедително пред невярващия свят.

2. Единството в тялото Христово е не организационно единство, основава се на истината и е с цел ефективно благовестие.

По-нататък, от 4 до 6 ст. Павел ни напомня за важността на призива за единство със седемкратно повторение на думата „един”. Той започва от видимото („едно тяло”), преминава към невидимото („един Дух”, който дава мир в Христа), а оттам към бъдещата „надежда” за пълна хармония, на която Духа е залог.

Втората триада (ст.5), „един Господ, една вяра, едно кръщение” е вероятно традиционна изповед при кръщение. А ст. 6 е естествена кулминация с юдео-християнското потвърждение, че Бог е суверен над цялото създание. 

Днес има много деноминации и три клона на християнството, но едно тяло, един Дух, един Господ и една вяра и едно кръщение в един Бог и Отец. Ние не сме секта, а библейски основана местна църква и като такава принадлежим на вселенското тяло Христово.

Самият факт, че има много деноминации не е непременно лошо нещо. Бог обича разнообразието. Както има големи и малки книжарнички, така е добре да има големи и малки църкви, всяка със свое видение за това как може да се впише в изпълнение на великото поръчение на Христос – идете и правете ученици от всички народи. Целта е една, методите – многообразни!

Важно е да осъзнаем, че единство в тялото Христово не означава организационно единство. Днес движението за екуменизъм настоява, че християни от всички изповедания трябва да се обединят в една видима организация. Както обаче казва Чарлз Спърджън, такова обединение би било „фалшиво, неразумно и опасно.” Единствено истината трябва да определя нашите обединения. Истината е по-важна от единството. Само тези, които са осветени чрез Словото могат да бъдат едно в Христос.” (Йоан 17)

В България има много библейски основани църкви, но има също така и църкви, от чийто амвон се проповядват небиблейски учения. Други църкви все още се ръководят от пастори, които са работели за тайните служби на комунистическия режим. Истинско единство с тях може да има само когато се покаят публично.

Следователно, можем да заключим, че съединението прави силата тогава, когато се основава на истината.

3. Единството в Тялото зависи от участието на всеки вярващ.

И най-накрая, Павел насочва вниманието ни към личната ни отговорност и участие в това единство. Докато в ст. 6 се говори за Бог като Отец на всички, ст. 7 започва с думите „А на всеки от нас се даде благодат”. Така ап. Павел преминава от „всички” нас към „всеки от нас” – от единството към многообразието на Църквата.

Ние сме единни и силни, когато осъзнаем, че единството на Църквата е вълнуващо в многообразието си. Съединение в многообразието! Всеки от нас има благодат и духовни дарби, дадени му от Христос, които да използва за усъвършенстване на светиите, за делото на служението и назидание на Христовото тяло, докато достигнем до единство на вярата и познаване на Божия Син. Тук Словото говори за идването на Христос, когато ще се постигне това космическо единство.

Освен това, нужно е да разберем, че този списък не е изчерпателен. Павел започва с апостоли и пророци, които виждаме и в Ефес. 2:20 като основа на църквата. Какво означават тези дарби?

Тук ‘апостол’ не означава „човек, изпратен от дадена църква като мисионер”, а се отнася до групата на дванадесетте (включително Матия), Павел, Яков, Господният брат и вероятно още един-двама. Днес няма апостоли в този смисъл, но има хора с различни видове апостолски служения, като епископски пълномощия, мисионерска работа, основаване на нови църкви, водачество чрез пътувания и т.н.

„Пророк” също не означава човек, чул и видял Неговото слово, а след това говорил наложеното от Господа слово и то вярно, каквото е старозаветното определение за апостол. (Ерем. 23:16-32). Тук „пророци” е употребено със значение  на особен дар за излагане на библейските истини. Съвременните пророци чуват и възприемат Божието Слово, но не като ново откровение, а като нов поглед върху вече известното; те вникват в знаците на времето, разобличават греховете в днешното общество и прилагат библейските истини в живота.

„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители...” (Ефес. 4:11)

Благовестители, пастири и учители – това са лидерски служения и дарби, които ще помогнат на църквата да расте в единство. Всички 5 дарби (апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители) са свързани със служението на поучение, което е жизненоважно служение за Църквата.

Преди много години двама студенти завършили Колежа Чикаго-Кент. Единият от тях, Овертън, бил сляп. Той получил награда за студент с най-висок успех във випуска. Когато получил наградата, той настоял половината да отиде за неговия приятел Каспризак. Те се срещнали, когато Казпризак, който нямал ръце, помогнал на слепия Овертън да слезе по стълбите. Това познанство прерастнало в приятелство и прекрасен пример за взаимозависимост. Слепият носел книгите, които безръкият изчитал на глас по време на съвместното им учене. Така недъгът на всеки от тях бил компенсиран от способността на другия.

Какви са твоите дарби? Дарбите са различни, но Духът е същият ... на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.” (1 Кор. 12:4,7). Ето някои други дарби, описани в 1 Кор. 12:8-10 и Рим. 12:

Слово на мъдрост –принципи на Божието слово, прилагани в съвременни ситуации

Слово на знание – познаване на факти относно Божието слово

Вяра – способност да видиш в Исус разрешението на всеки проблем

Изцелителни дарби – свръхестествено проявление на Святия Дух, което носи съвършено изцеление от болест (различно от псевдо изцеленията на Ванга).

вършене велики дела/чудеса – свръхестествена намеса на Бога в обичайния ход на нещата

Говорене и тълкуване на езици – един от временните дарби-белег, дадени на ранната църква, за да може благовестието да се проповядва в целия свят на всички народи. Той включва божествена способност да се говорят езици, дотогава неизвестни на говорещия. Тази дарба показва автентичността на посланието на благовестието.

Пророкуване – деклариране на Божествената воля и интерпретиране на Божиите цели или правене на Божията истина достояние до хората с цел тя да ги промени.

Служене – (от гр. диакониан) даване на каква да е практична помощ на хора в нужда.

Увещаване/насърчаване – неуморно призоваване на другите да слушат и следват Божията истина, което може да включва коригиране или назидаване чрез укрепване на хора със слаба вяра или даване на утеха в изпитания.

Раздаване – споделяне на ресурси с оглед на посрещане на нужди.

Управляване – това са хора, които с радост споделят това, което имат с другите, без значение дали това са финанси, материални неща, лично време и внимание. Даващият е загрижен за нуждите на другите и търси възможности да споделя парите си, притежанията си и времето си с възникване на нужда.

Показване милост – свързан с дарбата увещаване, този дар е притежаван от хора, които са състрадателни към тези, които са в беда и показват съчувствие и се опитват да облекчат страданието им с внимателно отношение и с радост .

Нека обобщим. Нашето свидетелство е убедително, когато сме съединени. Ние сме силни, когато сме единни. А сме единни, когато 1) демонстрираме в живота си смирение, кротост, дълготърпение и любов; 2) осъзнаем, че има едно тяло, един Дух, един Господ и една вяра и едно кръщение в един Бог и Отец и работим за благовестието без да се стремим към организационно единство 3) осъзнаем, че сме лично отговорни да разпознаем и да използваме дарбите, които Христос ни е далс цел изграждане на Христовото тяло. Съединението прави силата.

Ние, българските (а и не само) вярващи често забравяме тази максима. Склонни сме да се цепим, да критикуваме и да се присмиваме, а когато трябва да направим нещо, сме пасивни. Но ако тези три принципа залегнат в основата на християнския ни живот, ние ще бъдем много различни.

Представяте ли си какво ще кажат вашите невярващи домашни, когато видят тези качества във вас? Представяте ли си какво ще кажат невярващите, когато видят църквите в града ни да действат единно и да използват дарбите на всеки вярващ?

Много хора ще искат да дойдат и да видят това чудо, което ни прави толкова различни от другите. Църквите ще се напълнят, в града ни ще настъпи съживление, полицията ще си върши работата, съдът също, престъпността ще намалее, кметството ще заработи ефективно, градът ни ще стане отново притегателен център. Домовете ни ще се променят, в тях ще царува радост и топлота, а не тъга и раздори.

Съединението прави силата.

Нека се помолим.

БПЦ „Нов живот” – Свищов

26.10.2014 г.