Любовта е… (1 Коринтяни 13:4-8)

/проповед/

Днес продължаваме с поредицата „Любовта е...“ върху 1 Коринтяни 13 гл. Нека да се помолим.

Молитва за Словото.

Един проповедник проверил какво пише за любовта в една енциклопедия и открил само една статия за любовта. В нея под любов се имало предвид чувства и секс. След това отворил на „чувства“ – в цялата статия думата любов била спомената само веднъж. След това проверил и думата секс. Под нея имало 12 статии и в тях открил думата любов само в един параграф.

Джон Ленън и Пол Макартни бяха казали в една своя песен, „Всичко от което се нуждаете е любов.“ В името налюбовта са изпети милиони песни, написани са стотици хиляди стихотворения, направени са хиляди филми. На всеки език думата „любов“ звучи еднакво вдъхновяващо, хора от всички националности жадуват за нея.

Но това не са песни, стихове и филми за любовта, а за похотта.

Мисля, че много хора не разбират какво всъщност е любовта. В църквата в Коринт също е имало хора, които са объркани и не са знаели какво наистина означава любов.

Те бяха станали християни, защото бяха откликнали на факта, че Бог ги възлюби и изпрати Своя единороден Син. Апостол Йоан пише,

Йоан 4:40: В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

Следователно, тези християни знаеха какво е любов, защото Бог ги беше възлюбил първо. Но след като беше минало известно време, те бяха забравили какво е любовта. Затова Павел посвети цяла глава в писмото си, за да им каже какво е любовта.

1 Коринтяни 13 е толкова поетична, красива и изящна глава, че е една от най-известните части от Библията. Толкова е популярна, че често се използва в проповеди при встъпване в брак. Хората обичат тази глава, защото тя отговаря по един много въздейсващ начин на въпроса какво е любовта.

И като я прочетеш, си казваш: Да, точно това е любовта!

Един богослов даже я нарича „портрет, на който позира самият Христос“.

Какво казва тя, какво е любовта? Миналият път видяхме, че в началото Павел каза, че любовта е нещо много по-велико от дарбите, знанието, вярата и щедростта. Тя е акт на волята, не чувство. Тя е един по-превъзходен път.

По-нататък Павел казва:

1 Коринтяни 13:4,6,7: „Любовта дълго търпи и е милостива; 6 любовта не завижда ... и се радва заедно с истината, 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

1 Коринтяни 13:4-8а ни показва какво любовта е. Следващата седмица ще видим какво любовта не е.

„Любовта дълго търпи и е милостива.“

Интересна е последователността, в която са написани тези характеристики на любовта. Павел би могъл да каже, че любовта е милостива и дълготърпелива, но това не е начинът, по който Святият Дух му е казал да ги подреди.

Любовта първо е търпелива, а след това е милостива. Първо е търпението.

В нашия превод се казва „дълго търпи“. Гръцката дума в този пасаж всъщност е сложна дума, съставена от две думи „дълъг“ и „гняв“. Но да не си помислите, че Павел казва, че за да демонстрираш любов, трябва да си гневен дълго време. Изразът не означава това.

Значението е, че е нужно много, за да накараш този човек да се ядоса. Трябва да го влачиш дъъъъълго време по пътя, преди да побеснее. Такива хора страдат дълго, преди да им причернее.

Ако обичаш някого, понякога се случва да го ядосаш, нали? Всъщност, хората които най-много обичаш могат да те ядосат най-много. Те знаят най-добре какво да направят, за да те вбесят.

Но когато хората ни ядосват и дразнят, ние се изкушаваме не само да се ядосаме. Понякога истински им се сърдим.

Но Бог казва, че истинската любов не допуска това. Истинската любов е търпелива, когато някой я дразни. Истинската любов е дълготърпелива.

1 Петър 4:8: „Любовта покрива множество грехове“.

Или, можем да кажем така: Любовта покрива множество раздразнения. Любовта покрива множество досади. Любовта пренебрегва много неща, които иначе биха ни накарали да се държим лошо.

Това е, което хората очакват от нас, християните, защото това очакват от Бог.

Миналият път ви разказах за онзи актьор, който играл ролята на Исус, вървящ към Голгота. Когато зевзекът на улицата започнал да се подиграва с него, той не се стърпял, хвърлил кръста и му ударил един юмрук в зъбите. Режисьорът поискал да го уволни, но той се примолил да му дадат още един шанс. На другия ден зевзекът отново започнал да му се подиграва и актьорът стискал зъби и юмруци, едва се сдържал да не се нахвърли върху него. Но накрая му казал, „Ще ми паднеш ти след възкресението!“

Това ни разсмива, защото знаем, че този актьор не се е държал по християнски. Той не е страдал дълго както Исус би го направил. Този актьор не показал любов.

Истинската любов покрива множество грехове.

Но любов, която само страда дълго, когато е раздразнена, не е истинска Божия любов.

Твърде често християните мислят, че като търпят дълго, това е достатъчно. Но дългото търпение е точно това –търпиш дълго, стискаш зъби, докато бавно накрая ти прикипява.

Божията любов обаче е дълго търпелива и милостива. Тя не остава пасивна в страданието... тя прави нещо по въпроса. Тя протяга ръка към човека, който те обижда и казва: „Грижа ме е за теб.“

Проповедник разказал историята за мъж, чиято кола била ударена от колата на жена, която влязла в неговата лента и ламарините на двете коли се опрели една в друга. Докато чакали да дойде КАТ, жената избухнала в сълзи. Знаела, че тя е виновна за катастрофата. На всичко отгоре тя карала чисто нова кола. Как щяла да каже на съпруга си?

Когато дошла полицията, тя трябвало да извади документите на колата от жабката. И в тях, с голям мъжки почерк, било написано: „В случай на злополука, помни, скъпа, аз обичам теб, не колата.“

Какво ни показва тази бележка?

Първо, съпругът е знаел, че жена му не е добър шофьор. Второ, той я обичал толкова много, че когато се случила злополуката, той искал тя да знае, че обича нея, не колата.

Той бил готов не само да страда дълго заради лошите й шофьорски умения. Той сложил бележка в колата, в която пишело, че тя означава много за него, дори и да удари колата.

Павел казва на вярващите в Коринт, че Бог ги обича точно така. Той страда дълго, когато те се провалят. Но той им показва милост, когато им прости. Ние трябва да се научим да се обичаме един друг по същия начин.

Тази любов може да промени живота на хората.

Младежи организирали състезание по тенис на маса в църквата за невярващи тинейджъри. По време на финала резултатът бил равен и оставали само 3 точки до края. Точно тогава едно от момичетата грабнало топчето и избягало с него. Единият от играещите разказва: „Първата ми реакция беше да й се развикам гневно.“

Но се сетих, че същия следобяд бяхме разглеждали пасажа в 1 Коринтяни 13, където се казва, че „Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразня.

Затова любезно помолих момичето да върне топчето и след това другият играч и аз се пошегувахме с нея, докато накрая тя хвърли топчето на масата. Благодарихме й и довършихме играта.

Няколко часа по-късно, след като гледали евангелизационен филм, тя излязла отпред с още 6 тинейджъри, за да приеме Исус. По-късно тя казала: „Израстнах в семейство, в което никой не ходи на църква. Научих се да привличам вниманието на хората, като ги карам да се ядосват. Но тази вечер видях нещо различно.

Когато взех топчето от тези момчета, те не ми се ядосаха. Не се опитаха да ми го върнат. Видях нещо различно в тези момчета и точно тогава реших, че искам да имам това, което те имаха.“

Втората фраза в 1 Коринтяни 13, която ни казва какво е любовта, казва: „Любовта ... се радва заедно с истината“ (ст.6).

Психологът Робърт Фелдмън от Университета в Масачузетс направил експеримент, за да види колко често хората лъжат. Записал с видеокамера 121 двойки студенти, които току-що са се срещнали. След 10 минутен разговор, показали на всеки участник видеото и го помолили да сподели дали не е казал нещо невярно за себе си.

Веднага след разговора повечето от студентите били сигурни, че са говорили истината. Но когато ги накарали да гледат видеото, 60% от тях осъзнали, че са казали поне една лъжа. Средно повечето излъгали 2 или 3 пъти в 10 минутен разговор с непознат.

Явно лъжата е по-често срещана, отколкото ни се иска. Виждаме отражение на това явление и в политическия и обществения ни живот. Затова Павел ни съветва в Ефесяни 4:25, “като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.”

Защо лъжат хората? Поради различни причини. Защото са нечестни, защото се страхуват, защото искат да впечатлят някого, както в горната история. С една дума, хората лъжат, защото искат другите да ги харесват.

Но понякога хората лъжат, защото не се интересуват дали другият ще ги хареса. Защото не уважават или не харесват събеседника си.

Но тук Бог казва: когато се научите да обичате така, както трябва, ще предпочитате истината пред лъжата. Щеотхвърлите лъжата и ще говорите истината.

Но истината, която изричаме, трябва да е подправена с любов, защото истината без любов е отровна и разрушителна. Затова Ефесяни 4:15 казва, че трябва да говорим истината с любов.

Всъщност, Бог казва на коринтяните: Толкова много ви обичам, че ви казвам истината. Вие бяхте грешници и вие отивахте към ада. Но аз ви възлюбих твърде много, за да оставя това да се случи. Затова когато повярвахте, покаяхте се, изповядахте Исус, аз ви простих. Простих ви, за да можем да прекарваме време заедно.

Следователно, в 1 Коринтяни 13 Павел казва, че ние трябва да обичаме по същия начин. Като казваме истината на хората, но с любов, защото искаме да им простим. А искаме да им простим, защото искаме да прекарвамевреме с тях.

Като пастор моя отговорност е да ви казвам истината. Ако ти се наричаш християнин и в живота ти има грях, от който ти не си се е покаял, ако отказваш да се промениш, този грях унищожава живота ти. Исус, на когото служа, ме задължава с любов да ти кажа истината, с цел да се покаеш. Вече съм го правил с някои хора.

Ако тези хора не скъсат с греха и продължават да злоупотребяват с името Христос и да хвърлят петно върху Неговото тяло, църквата, тогава ще съм принуден да приложа църковна дисциплина, както пише ап. Павел:

1 Коринтяни 5:11-13: „да нямате нищо общо с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител; с такъв дори да не ядете заедно. Защото, каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.“

Целта на църковната дисциплина е този човек да се покае и да се върне при Христос и в църквата. Това е проява на любов!

Следователно, в 1 Коринтяни 13 Павел казва, че ние трябва да обичаме по същия начин. Като казваме истината на хората, но с любов, защото искаме да им простим. А искаме да им простим, защото искаме да прекарваме време с тях.

И накрая, в 1 Коринтяни 13 Павел ни казва, че любовта притежава някои характеристики, които са винаги верни. Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“

Накратко, любовта никога не се предава, никога не спира, винаги върши тези неща. Тя вижда грозния грях в живота на другите и те кара да я споделиш с тях.

Любовта понася всичко. Тя казва на тези, които обича, че каквото и да направят, няма да спре да ги обича. Аз казвам на моите деца, че каквото и да направят, винаги ще продължавам да ги обичам.

Любовта винаги се доверява и се надява. Ако те обичам, тогава аз ще ти вярвам. Но не казахме ли преди малко, че хората са склонни да лъжат? Да, но доверието на любовта е по-дълбоко от това дали някой те лъже или не. Може да си ме излъгал или да си ме наранил, или да не си удържал на думата си.

Но ако те обичам, аз пак вярвам в теб. Вярвам, че ти си способен да бъдеш нещо по-добро от това, което си сега.Защото така гледа Бог и на мен.

Любовта всичко търпи. Любовта никога не отпада. Докато има възможност да помогнем на човека, когото обичаме да стане това, което знаем че може да бъде, няма да се предадем.

Гледаш ли така на хората до теб?

Така изглежда истинската любов, защото това е любовта, която Бог храни към нас. Той никога не ни изоставя.

2 Петър 3:9 „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“

Любовта никога не се предава. Любовта вижда грозния грях в живота ни, но това няма значение, защото любовта не вижда другите такива, каквито са, а такива, каквито могат да станат. Любовта, която не се предава, може да има много въплъщения. Тя е:

·     Баща и майка, които прегръщат завърналата се дъщеря, след като тя е избягала от дома и е изкарвала прехраната си като проститутка.

·     Син, който се грижи за болния си обездвижен баща и всеки ден благодари на Бога, че му е дал точно този баща.

·     Съпруга, която е често малтретирана от пияния си съпруг, но продължава да се грижи и моли за него.

·     Съпруг, който казва, че харесва изкривената уста на съпругата си, на която е отстранен тумор, но заедно с него е изрязан и лицев нерв, след което се навежда над нея и изкривява устни, за да я целуне и да й покаже, че тяхната целувка все още е възможна.

Така ни обича Бог. Той вижда изкривения ни живот, но въпреки това ни обича. Така трябва и ние да се обичаме един друг. Но ти не можеш да обичаш по този начин, докато първо не разбереш с каква любов Бог те е възлюбил.

Нека се помолим.

--

БПЦ "Нов живот", Варна

18.09.2017

Съединението прави силата

/проповед/

Двама мъже стоят на мост. Единият се кани да скочи, а другият се опитва да го разубеди. „Ти какъв си – християнин, индуист или мюсюлманин?” Този, който се канел да скочи, отговорил: „Християнин”. Първият казал: „Колко малък е светът, и аз! Източноправославен, католик или протестант?” Скачащият отговорил: „Протестант”. Другият казал: „И аз! Каква деноминация?” „Баптист”. „И аз! Южен баптист или северен баптист?” „Северен баптист.” „И аз! Северен консервативен баптист или северен либерален баптист?” „Северен консервативен баптист.” „И аз! Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера или Северени консервативни баптисти от източната област?” „Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера”. „И аз! Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера от събора 1879-та или Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера от събора 1912-та?” „Северни консервативни баптисти от областта на Големите езера от събора 1912-та”. Първият бутнал втория от моста и извикал: „Умри, еретико!”

Известна е легендата за кан Кубрат, който повикал синовете си, дал им сноп пръчки и им казал да ги счупят. Никой не успял. Тогава им казал да ги счупят една по една. Те разбрали урока, че в единението е силата, но впоследствие се разпръснали. Урокът останал ненаучен.

Но България е имала дни, когато е била силна и съединена. Такова е било времето на втория златен век при Иван Александър. След смъртта на цар Иван Асен II започва борба за царския скиптър сред неговите наследници. В страната избухват метежи и бунтове. Съседите започват да завземат земите ни. Това обаче се променя с идването на власт на Иван Александър (1331). Той успява да обедини Българите и да възвърне на България всички заграбени от съседите й земи. Вътрешната стабилност и мир дават тласък на развитието на книжното дело, архитектурата и изкуствата. 

Съединението прави силата. Същото е валидно и за християните. Ап. Павел също е загрижен за единството на вярващите. Нека си припомним за какво говорихме до тук.

Бог ни е избрал преди създанието на света, осиновил ни е, изкупил и опростил ни е и ни е запечатал със Святия си Дух. Ние трябва да се молим, за да познаем каква е надеждата към която сме призовани, какво е богатството на светиите на славното Негово наследство и колко превъзходно велика е силата Му към нас. Защото бяхме мъртви, но той ни съживи и съвъзкреси с Исус, сложи ни да седнем в небесни места, за да показва Своята благодат към нас. Защото сме спасени по благодат чрез вяра. Преди това бяхме чужди и далеч на обещанията, но благодарение на жертвата на Христос и на единението с Него сме близо и имаме мир с Него и с другите хора (езичници и евреи). Затова ние сме граждани на Божието царство, членове на неговото семейство и камъни в Неговия храм. (да съкратя това)

Миналият път видяхме, че Бог известява на ап. Павел тайната, че езичниците са сънаследници и съпричастници на Неговото обещание в Христа. Павел призовава ефесяните да участват в делото на благовестието и се моли Христос да се всели в тях чрез вяра, за да разберат широчината, дължината, височината и дълбочината на Христовата любов.

В днешния пасаж ап. Павел акцентува на това, че е необходимо да бъдем единни и как нашето единство съдейства за растежа на тялото Христово. Но въпросът е как да имаме това eдинство, което прави силата ни на вярващи?

Илюстрация

На фасадата на Народното събрание пише „Съединението прави силата”. Чудесен девиз, който между другото не е български патент (взаимствали сме го от Белгия, а днес се използва още от Хаити и ЮАР) и който през последните години е за съжаление само красиво пожелание. Историята ни обаче показва, че когато сме били обединени, сме били силни.

Съединението прави силата!

В Ефесяни 4 гл. Павел ни казва, че можем да сме силни, ако спазваме три важни принципа за единство.

1. Ст. 2 ни казва, че ние сме съединени в Духа чрез смирение и кротост, дълготърпение и любов.

Илюстрация

Известният афроамерикански просветител Букър Уошингтън бил поразителен пример за смирен човек. Малко след като станал президент на института Тъскиги в Алабама, се разхождал в града, когато го спряла богата бяла жена. Тъй като не го била виждала, тя го попитала дали иска да спечели няколко долара, като нацепи дървата й. Той нямал спешна работа, затова смирено отишъл да й помогне. Когато свършил, занесал дървата в къщата и ги наредил до огнището. Едно момиченце го познало и по-късно казало кой е той на дамата.

На следващата сутрин засрамена тя отишла в офиса му и му се извинила. „Всичко е наред, мадам”, отговорил той. „От време на време ми харесва да върша физическа работа, а и винаги е чест да свършиш нещо за приятел.” Тя хванала ръката му и го уверила, че неговото отношение на кротост и смирение го направило скъп човек за нея. Не след дълго тя показала възхищението си, като убедила някои свои богати познати да дарят с нея хиляди долара на института Тъскиги.

Когато на малка група разглеждахме темата за смирението казахме, че смирение не означава да се мислиш за по-малък, а да мислиш по-малко за себе си.

„Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. (Фил. 2:3,4)

Да си смирен е обратното на това да си горд – Бог мрази гордостта; тя е източник на разединение, не на единство; гордостта убива взаимоотношения и църкви, защото не иска да изслуша, да послуша съвет, да каже съжалявам.

„Дойде ли гордост, идва и срам; а със смирението идва мъдростта.” (Пр. 11:2)

„От гордостта произхожда само препиране, но мъдростта е с онези, които приемат съвети.” (Пр. 13:10)

Смирението и кротостта са важни и когато са допълнени от дълготърпение и любов, това прави свидетелството на вярващите силно и убедително пред невярващия свят.

2. Единството в тялото Христово е не организационно единство, основава се на истината и е с цел ефективно благовестие.

По-нататък, от 4 до 6 ст. Павел ни напомня за важността на призива за единство със седемкратно повторение на думата „един”. Той започва от видимото („едно тяло”), преминава към невидимото („един Дух”, който дава мир в Христа), а оттам към бъдещата „надежда” за пълна хармония, на която Духа е залог.

Втората триада (ст.5), „един Господ, една вяра, едно кръщение” е вероятно традиционна изповед при кръщение. А ст. 6 е естествена кулминация с юдео-християнското потвърждение, че Бог е суверен над цялото създание. 

Днес има много деноминации и три клона на християнството, но едно тяло, един Дух, един Господ и една вяра и едно кръщение в един Бог и Отец. Ние не сме секта, а библейски основана местна църква и като такава принадлежим на вселенското тяло Христово.

Самият факт, че има много деноминации не е непременно лошо нещо. Бог обича разнообразието. Както има големи и малки книжарнички, така е добре да има големи и малки църкви, всяка със свое видение за това как може да се впише в изпълнение на великото поръчение на Христос – идете и правете ученици от всички народи. Целта е една, методите – многообразни!

Важно е да осъзнаем, че единство в тялото Христово не означава организационно единство. Днес движението за екуменизъм настоява, че християни от всички изповедания трябва да се обединят в една видима организация. Както обаче казва Чарлз Спърджън, такова обединение би било „фалшиво, неразумно и опасно.” Единствено истината трябва да определя нашите обединения. Истината е по-важна от единството. Само тези, които са осветени чрез Словото могат да бъдат едно в Христос.” (Йоан 17)

В България има много библейски основани църкви, но има също така и църкви, от чийто амвон се проповядват небиблейски учения. Други църкви все още се ръководят от пастори, които са работели за тайните служби на комунистическия режим. Истинско единство с тях може да има само когато се покаят публично.

Следователно, можем да заключим, че съединението прави силата тогава, когато се основава на истината.

3. Единството в Тялото зависи от участието на всеки вярващ.

И най-накрая, Павел насочва вниманието ни към личната ни отговорност и участие в това единство. Докато в ст. 6 се говори за Бог като Отец на всички, ст. 7 започва с думите „А на всеки от нас се даде благодат”. Така ап. Павел преминава от „всички” нас към „всеки от нас” – от единството към многообразието на Църквата.

Ние сме единни и силни, когато осъзнаем, че единството на Църквата е вълнуващо в многообразието си. Съединение в многообразието! Всеки от нас има благодат и духовни дарби, дадени му от Христос, които да използва за усъвършенстване на светиите, за делото на служението и назидание на Христовото тяло, докато достигнем до единство на вярата и познаване на Божия Син. Тук Словото говори за идването на Христос, когато ще се постигне това космическо единство.

Освен това, нужно е да разберем, че този списък не е изчерпателен. Павел започва с апостоли и пророци, които виждаме и в Ефес. 2:20 като основа на църквата. Какво означават тези дарби?

Тук ‘апостол’ не означава „човек, изпратен от дадена църква като мисионер”, а се отнася до групата на дванадесетте (включително Матия), Павел, Яков, Господният брат и вероятно още един-двама. Днес няма апостоли в този смисъл, но има хора с различни видове апостолски служения, като епископски пълномощия, мисионерска работа, основаване на нови църкви, водачество чрез пътувания и т.н.

„Пророк” също не означава човек, чул и видял Неговото слово, а след това говорил наложеното от Господа слово и то вярно, каквото е старозаветното определение за апостол. (Ерем. 23:16-32). Тук „пророци” е употребено със значение  на особен дар за излагане на библейските истини. Съвременните пророци чуват и възприемат Божието Слово, но не като ново откровение, а като нов поглед върху вече известното; те вникват в знаците на времето, разобличават греховете в днешното общество и прилагат библейските истини в живота.

„И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители...” (Ефес. 4:11)

Благовестители, пастири и учители – това са лидерски служения и дарби, които ще помогнат на църквата да расте в единство. Всички 5 дарби (апостоли, пророци, благовестители, пастири и учители) са свързани със служението на поучение, което е жизненоважно служение за Църквата.

Преди много години двама студенти завършили Колежа Чикаго-Кент. Единият от тях, Овертън, бил сляп. Той получил награда за студент с най-висок успех във випуска. Когато получил наградата, той настоял половината да отиде за неговия приятел Каспризак. Те се срещнали, когато Казпризак, който нямал ръце, помогнал на слепия Овертън да слезе по стълбите. Това познанство прерастнало в приятелство и прекрасен пример за взаимозависимост. Слепият носел книгите, които безръкият изчитал на глас по време на съвместното им учене. Така недъгът на всеки от тях бил компенсиран от способността на другия.

Какви са твоите дарби? Дарбите са различни, но Духът е същият ... на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.” (1 Кор. 12:4,7). Ето някои други дарби, описани в 1 Кор. 12:8-10 и Рим. 12:

Слово на мъдрост –принципи на Божието слово, прилагани в съвременни ситуации

Слово на знание – познаване на факти относно Божието слово

Вяра – способност да видиш в Исус разрешението на всеки проблем

Изцелителни дарби – свръхестествено проявление на Святия Дух, което носи съвършено изцеление от болест (различно от псевдо изцеленията на Ванга).

вършене велики дела/чудеса – свръхестествена намеса на Бога в обичайния ход на нещата

Говорене и тълкуване на езици – един от временните дарби-белег, дадени на ранната църква, за да може благовестието да се проповядва в целия свят на всички народи. Той включва божествена способност да се говорят езици, дотогава неизвестни на говорещия. Тази дарба показва автентичността на посланието на благовестието.

Пророкуване – деклариране на Божествената воля и интерпретиране на Божиите цели или правене на Божията истина достояние до хората с цел тя да ги промени.

Служене – (от гр. диакониан) даване на каква да е практична помощ на хора в нужда.

Увещаване/насърчаване – неуморно призоваване на другите да слушат и следват Божията истина, което може да включва коригиране или назидаване чрез укрепване на хора със слаба вяра или даване на утеха в изпитания.

Раздаване – споделяне на ресурси с оглед на посрещане на нужди.

Управляване – това са хора, които с радост споделят това, което имат с другите, без значение дали това са финанси, материални неща, лично време и внимание. Даващият е загрижен за нуждите на другите и търси възможности да споделя парите си, притежанията си и времето си с възникване на нужда.

Показване милост – свързан с дарбата увещаване, този дар е притежаван от хора, които са състрадателни към тези, които са в беда и показват съчувствие и се опитват да облекчат страданието им с внимателно отношение и с радост .

Нека обобщим. Нашето свидетелство е убедително, когато сме съединени. Ние сме силни, когато сме единни. А сме единни, когато 1) демонстрираме в живота си смирение, кротост, дълготърпение и любов; 2) осъзнаем, че има едно тяло, един Дух, един Господ и една вяра и едно кръщение в един Бог и Отец и работим за благовестието без да се стремим към организационно единство 3) осъзнаем, че сме лично отговорни да разпознаем и да използваме дарбите, които Христос ни е далс цел изграждане на Христовото тяло. Съединението прави силата.

Ние, българските (а и не само) вярващи често забравяме тази максима. Склонни сме да се цепим, да критикуваме и да се присмиваме, а когато трябва да направим нещо, сме пасивни. Но ако тези три принципа залегнат в основата на християнския ни живот, ние ще бъдем много различни.

Представяте ли си какво ще кажат вашите невярващи домашни, когато видят тези качества във вас? Представяте ли си какво ще кажат невярващите, когато видят църквите в града ни да действат единно и да използват дарбите на всеки вярващ?

Много хора ще искат да дойдат и да видят това чудо, което ни прави толкова различни от другите. Църквите ще се напълнят, в града ни ще настъпи съживление, полицията ще си върши работата, съдът също, престъпността ще намалее, кметството ще заработи ефективно, градът ни ще стане отново притегателен център. Домовете ни ще се променят, в тях ще царува радост и топлота, а не тъга и раздори.

Съединението прави силата.

Нека се помолим.

БПЦ „Нов живот” – Свищов

26.10.2014 г.