Sunday, September 06, 2020

На какво ни учи Съединението


/проповед/
Увод – защо е важно Съединението?
Днес е 6 септември 2020 г. Навършват се 135 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. За мен тази дата е двоен празник. Първо, защото съм българин и мога да си представя какво е хора с един език, история и култура да са принудени да живеят в две отделни държави.
Разбира се, аз не съм живял тогава. Но помня каква радост за германците беше, когато на 9 ноември 1989 г. падна Берлинската стена и хората от Източна Германия за пръв път можеха свободно да посетят своите роднини на запад. Други народи, като корейците и китайците, все още са принудени да живеят в две отделни държави.
Другата причина, поради която 6 септември е повод за празник за мен е, защото съм женен за жена от южна България. Без Съединението едва ли днес щяхме да се познаваме с моята прекрасна съпруга и да имам това хубаво семейство и тези забележителни деца, с които Бог ни е благословил.
За много българи датата 6 септември все още не говори почти нищо. Значението на този празник все още се подценява, включително от християните. Затова нека припомня какво всъщност празнуваме на 6 септември.
След Берлинският конгрес България е разделена на три – Княжество България, Източна Румелия като автономна на Турция област и Беломорието и Македония, които са върнати на Османската империя.
Нашите прадеди не могат да се примирят с това статукво. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да подготви обединението на Княжеството с Източна Румелия. Започва масова пропаганда за каузата на обединението. Създават се местни комитети. Въпреки несъгласието на Великите сили и противно на решенията от Берлинския конгрес, българите демонстрират блестяща дипломация в осъществяването на крайната цел. Намират воля да се противопоставят на силните на деня, за да съберат в едни граници и едно Отечество разпиления български народ.
На 6 септември в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон и майор Данаил Николаев. Военните застават на страната на надигналия глава народ. Арестуван е областният управител на Източна Румелия. Създадено е временно правителство, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно княз Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България.
Днес, когато обществото ни е разделено, деморализирано и объркано, когато България е в политическа, здравна и икономическа криза, ние имаме нужда отново да се поучим от уроците на историята. Имаме нужда да почерпим вдъхновение от онези събития в нея, в които корабът на България успешно е преодолявал подводните рифове и е доплавал до спасителния бряг. Съединението е едно от тези успешни начинания. Какви уроци можем да извлечем като нация и като вярващи хора от Съединението?
1.     Каузата на Съединението.
Първо, делото на Съединението е успяло, защото българите са се обединили около една кауза. Народът не желае да е разделен в две държави. В полза на Съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. Военните също са спечелени. Проведени са разговори и с най-висшия български офицер в Източна Румелия – майор Данаил Николаев, който командва пловдивското полково окръжие. Князът също дава подкрепата си. Съединението прави силата.
Единството е нужно и на Църквата днес. Когато невярващите виждат, че въпреки различията си отделните църкви работят заедно в единство, това ще направи ефективно нашето свидетелство.
1 Коринтяни 1:10 „Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“
Йоан 13:35 „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“
Разбира се, не винаги обединените сили са успешни. Това е необходимо, но не е достатъчно условие за успех.
В Стария завет има много примери за неуспешни обединения. Във 2 Царе 10 цар Давид изпраща делегация при царя на амонците Анун, за да го утешат след смъртта на баща му. Анун решава, че Давид използва случая, за да изпрати шпиони и унизява пратениците. Давид е гневен поради поруганото достойнство на своите хора. Това води до дипломатически скандал.
Вместо да молят за прошка, амонците подсилват армията си с наемници от Сирия, от царя на Мааха и от Тов. Въпреки това огромно обединение, то не устоява срещу армията на Израил. Първо сирийците, а после и амонците побягват, а след още една голяма битка са принудени да сключат мир с Израил. Пасажът завършва така: „И сирийците не смееха повече да помагат на амонците.“ (ст.19)
Съюзите не винаги са успешни дори за Божия народ. Има случаи, когато самата Юда гледа или към Асирия, или към Египет за помощ, но впоследствие е завладяна от тези нации ( Исая 8, 30). Както казва пророк Исая, „Не наричайте съюз всичко, което този народ нарича съюз“ (Исая 8:12).
Може би най-известната библейска история, станала нарицателна за неуспешно обединяване е Вавилонската кула. След потопа Бог заповяда на хората да се плодят, размножават и напълнят земята (Битие 9:1), но те решиха да си направят висока кула, която да ги спаси от евентуален нов потоп. Обединиха се. С това те се възпротивиха на Божия план, отхвърлиха Бога и направиха себе си бог. В резултат бяха наказани с разбъркване на езиците. Въпреки техния бунт, в крайна сметка отново заселиха цялата земя и Божието намерение се осъществи, но по трудния начин.
За разлика от Съединението, по-късно България е опитвала на два пъти да обедини българите, останали извън територията ѝ, разчитайки на чужда помощ. И двата пъти се е проваляла. Очевидно само обединение на силите не е достатъчно. Какво още е нужно?
Нужно е обединяващата кауза да е и справедлива. Съединението бе успешно, защото защитаваше справедлива кауза. Бог беше на страната на Съединението, защото те уповаваха само на Него и не гледаха към чужди сили. Съединението се извършваше от вярващи хора – хора със страх от Бога и любов към отечеството. Това го прави родолюбиво и свято дело.
В манифеста за Съединението, княз Александър Батенберг казва: „призоваваме Всевишнего да пази и покровителствува България и да ни помага в трудните и усилни времена, които преминава страната ни. Нека всевишний Господ Бог ни бъде на помощ“.
Както казва Емил Джасим, „справедливата кауза винаги печели, дори и да не е популярна.“
Когато Бог застане зад една кауза и благослови едно дело, никоя друга нация, колкото и велика сила да е, не може да Му се противопостави. Русия реагира остро против Съединението, изтегля вътрешния министър на княжеството (руснак) и офицерите си от българската армия. Но България получава подкрепата на Лондон, който вижда задаваща се възможност да укрепи позициите си в страната и на Балканите и да отслаби руското влияние. Англия убеждава Турция да не се намесва.
Дори обявената война от Сърбия не може да успее срещу Съединението, защото хората знаят, че се бият за справедлива кауза. Хиляди се записват доброволци и с радост жертват живота си. Патриархът на българската литература по-късно възпява техния подвиг в стихотворението „Новото гробище на Сливница“:
„Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях. И те за теб  достойни, майко, бяха, и твойто име само кат’ мълвяха, умираха без страх.“
Когато в нашия живот се надяваме на себе си или на човеци, ние се проваляме. Но когато се надяваме на Бога, той ни дава успех. Въпросът е, има ли място Бог в нашия християнски живот? Ръководим ли се от Неговата истина, ценности и морал при вземане на решения в живота си? Някой беше казал:
„Вярвай в себе си и се обричаш на разочарование. Вярвай в приятелите си и те ще умрат и ще те напуснат. Вярвай в парите и може да ти ги отнемат. Вярвай в репутацията и някой клеветнически език може да я очерни. Но вярвай в Бога и никога няма да се посрамиш във времето или във вечността.“
Псалм 118:8,9 „По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на човека. 9 По-добре да се надява някой на Господа, а не да уповава на князе.“
2.     Лидерите на Съединението.
Трето, Съединението беше успешно, защото имаше силни лидери, които са се нагърбили със задачата да поведат народа. Действията на 6-ти септември 1885 г. са организирани от няколко души, членове на Българския таен централен революционен комитет – Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов. 
Друг важен лидер е майор Николаев, най-висшият офицер в областта. На него се пада да установи контрол над Пловдив. В речта към своите подчинени той казва между другото: „Войници! Ето вече 5-6 години как сме на служба в изкуствено създадената Източна Румелия, която е прямо подвластна на 500-годишния ни тиранин – султана...Тази нощ мен се падна честта да ви поведе против турското правителство. Аз ви заклевам в името на българския княз Александър І, в името на нашето знаме, че вие ще изпълните дълга си към отечеството и за потъпкването на турския полумесец. Да живее нашия вожд Александър І, да живее Съединена България!“ В отговор войниците извикват "Заклеваме се!", плачат и целуват знамето.“
Тези лидери знаеха как да накарат хората да им повярват и да прегърнат тяхната идея за Съединение. С личния си пример те показаха на многобройните си последователи, че в този момент е нужно да загърбят личния си интерес и да видят в мечтите си една нова, обединена България. Едно от техните най-важни качества беше тяхната жертвоготовност и тя увличаше другите.
a.     Жертвоготовност.
Когато говорим за жертвоготовност за Съединението, не може да не отдадем дължимото и на младия български владетел Александър Батенберг. Представете си какъв кураж е бил нужен на този 28-годишен мъж, без подкрепа на Великите сили и без обучена армия зад гърба си да обяви един акт, срещу който са се произнесли практически всички големи страни. Батенберг обаче рискува бъдещето си на княз и откликва на порива на народа си.
Подобно на Неемия, Исус Навиев, Халев, Давид и Йосия, той следваше максимата „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще.“
Той обичаше българския народ и за него бе готов да жертва трона си. Още преди да стане български княз той жертва дори живота си за България, участвайки в Руско-турската война. Не само ролята му по време на Съединението, но цялото му кратко управление говорят за човек, който осъзнава историческата роля, която Бог му е отредил. В една своя прокламация той казва: „аз се реших да преклоня глава пред Божий промисъл и да посветя живота си да доведа България до изпълнението на определената й от историята задача."
Това ни навежда и към втората важна черта на лидерите на Съединението.
b.     Решителност.
Именно тази решителност в действията неутрализира съпротивата на злото. Това са хора, които са действали решително и бързо и така са деморализирали властите.
В „Строителите на съвременна България“ Симеон Радев пише: „То (правителството на И. Румелия) бе съвсем замаяно от бързото приближение на развязката. В провинцията властите бяха досущ деморализирани. "Администрацията, вяла и равнодушна; отнийде нямаме инструкции"“...
Когато съобщават на областния управител Кръстевич, че тази нощ ще бъде свален, от страх той казва „Нищо не съм чул“ и се съблича да си легне, защото иска революцията да го завари в леглото като човек, който нищо не е подозирал. (Симеон Радев, „Строителите“).
Решителността и дързостта на съединистите почива на тяхното убеждение, че Бог ще благослови делото им. Подобно на Павел те са вярвали, че „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява. (Филипяни 4:13)
В Библията също виждаме примери за решително изправяне срещу нечестието, греха и несправедливостта. След като цар Йосия намери в Господния дом книгата на закона и я прочете, раздра дрехите си, смири себе си пред Господа и се допита до него, и Бог му каза, че няма да види нищо от злото, което ще докара на Израил.
4 Царе 23:4,5 „Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил. 5 И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество.“
Вярата и решителността са важни за успеха на един лидер. Но ако те не са подкрепени от добра организация и желязна дисциплина, трудно ще видят реализирана крайната цел.
c.     Добра организация и желязна дисциплина
Съединението се подготвя трескаво от БТЦРК. Откриват се нови комитети, издава се вестник, търси се подкрепата на българското правителство и на правителствата на Великите сили. Първоначално датата, определена за Съединението е 15 септември, но в началото на месеца трима ученика от Панагюрище са арестувани за това, че развяват българското знаме в центъра на града с възгласи „Долу Румелия! Да живее Съединението“. Това кара организаторите да обявят по-ранна дата за завземане на конака и пощата.
Освен добрата организация прави впечатление и желязната дисциплина. Когато Чардафон тръгва със своята чета за Пловдив, той издава заповед до Пловдив никой да не говори, нито да пуши, за да не бъдат забелязани от властите.
След победата пък се създава временно правителство и се обявява обща мобилизация.
В Библията виждаме невероятна организация и дисциплина в Неемия 3 гл. След като завърналите се от плен евреи възстановяват храма и поклонението в него, е нужно да се възстанови стената на Ерусалим. С тази задача се захваща виночерпецът на Артаксеркс, Неемия.
Под негово ръководство цялата стена е разделена на отсечки и всеки гради на определено място. Докато строят, с едната ръка работят, с другата държат оръжието. Поставят стражи денем и нощем. (4:13,16,17) Така въпреки външната и вътрешната опозиция, те успяват да вдигнат стената за 52 дни.
3.     Каузите и лидерите днес.
Днес също имаме нужда от справедливи каузи и богоугодни лидери. Ние се намираме в изключително сложна ситуация с все още нестихнала световна пандемия и приближаваща икономическа криза. Прибавете към това протестите в България срещу корупцията, за ред, справедливост и законност. Имаме нужда някой да ни помогне да издигнем стената на сигурност и благоденствие за народа ни.
Политиците говорят за рестарт на системата, за свикване на ВНС, за нова конституция, за лустрация. Но през последните 2 десетилетия българите неуспешно търсят да намерят някой, който да не се е провалил като лидер сред тях.
Аз не знам дали България има нужда от всички идеи, които в момента се лансират. Но знам, че дори някои от тези идеи да се осъществят, ако Бог не участва в тях, няма да доведат до успешен край.
Псалм 127:1 „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите; ако Господ не опази града, напразно бди стражарят.“
Според християнския автор Лейтън Форд, съвременната постмодерна цивилизация може да се оприличи на гигантски космически кораб, изстрелян в орбита от две ракети – вяра в Божественото провидение и увереност в интелигентния порядък. Но взривът от изстрелването е изразходвал горивото на изстрелващите ракети и е разрушил системата за управление.
В резултат ние летим с невероятна скорост към бъдещето без да имаме инструменти, които да определят курса ни и да ни кажат къде сме били, къде сме и къде отиваме.
В тази ситуация имаме нужда от нещо повече от знания. Нуждаем се от командири на космическия кораб, наречен земя, които да накарат екипажа да повярва, че има бъдеще и надежда. Че има звезда, към която да се насочим.
Българският космически кораб също лети на свободен ход без цел и посока. Има нужда от командир на екипажа, който знае спасителната посока.
Затова е нужно първо да се върнем при Бога като нация. Няма по-голяма кауза от каузата на благовестието. Разбираш ли колко важно е това? Участваш ли в тази кауза? Споделяш ли благата вест на Исус Христос?
„Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.“ Даваш ли дара на благата вест на тези около тебе?
Някой ще възкликне, че в днешния постмодерен свят не е възможно да се обединят много хора под знамето на Христовата вяра. Но е важно да се разбере, че не масите, а личностите правят историята.
Съединението ни показва, че когато има една критична маса от хора, които имат страх от Бога и които са обединени около справедлива кауза, те могат да излъчат и лидери, които да поведат хората за осъществяването на тази кауза.
Тези лидери трябва да действат решително, да създадат добра организация и дисциплина за осъществяване на целите си. Но най-вече, те трябва да бъдат излъчени от Църквата и да бъдат припознати за лидери от останалите. Трябва да са със страх от Бога, да имат любов към ближния и да са посветени да служат на другите.
Ако има някой, от когото тези лидери трябва да се учат, това е Исус Христос. Той можеше да накара хората да Му повярват и да прегърнат Неговото учение, да загърбят личния си интерес и да видят себе си и света по нов начин. Да вземат решение да се посветят на Неговата мисия и дори да жертват живота си, ако е нужно.
Той каза на бъдещите си последователи:
Марк 8:34,35 „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва. 35 Защото, който иска да спаси живота си[a], ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.“
Това проумяха Батенберг, майор Николаев и останалите лидери на Съединението. Разбираме ли го ние днес? Нека да се помолим.
______________________
БПЦ "Нов живот" - Варна
06.09.2020 г.